Аида Марковска
Добър ден, Добри хора!
Днес моята задача е да ви разкажа за рода, за българският Род, защото това е моята тема в живота.
Историята е много забавна, според мен, защото аз съм математик. Завършила съм математическа гимназия, завършила съм Софийски Университет - математика, и не съм професор, не съм доцент. И започнах да се занимавам с математически неща, с програмиране…, и ей такива неща в живота си, докато един ден, преди вече около 12 години, разследвайки моят род (в рода ми има разни травми, много такива дълбоки, най-различни неща, които са се случвали), научавам една стара тайна. И сядам (аз съм математик, нали ви казах, трябва да си го напиша, да си изведа функциите, да си видя матрицата и т.н.) и си разписвам моят род - разполагам го на един голям лист и забелязвам отношения. Ние в математиката го наричаме “функции”. Викам: “А, това моят род много специален - такъв няма друг на света!” - Извеждам най-различни работи и разправям на моите приятели това. Те казват: “Аида, хайде да видиш и нашият род, може и той да е много специален.” - Викам: “Давайте, ще разгледам и вашите родове.” - Слагам на скици родовете - ами то навсякъде…Всичко е много хубаво подреденичко, всичко много ясно. Всичко разписано красиво. И аз тогава получих това “прозрение”, както казват хората.
Всъщност тази истина дойде до мен: Родът е красива структура. Тя е много елегантна. В нея всичко е много добре обусловено, много хубаво разказано. И започнах да изследвам българските родове. Затова съм тук, Добри хора, защото благодарение на организаторите, които са забелязали моята работа донякъде (част от нея), моята задача, от доста години насам е да се вглеждам внимателно в рода на човека. Заедно с него да го търся, да разбера какво се е случило, да му покажа това, което виждам аз, да му обясня силата на неговият род. И така, от математик станах родов терапевт, нещо, което нямаше преди това и не съществуваше.
Аз изследвам българските родове. Мнозина от вас, тези дни, с които говоря, са били.., идвали са, и знаят как го правим. Сядаме един срещу друг и разказваме за рода - говорим за рода, събуждаме родовата сила в нас.
Вчерашният ден беше много силен, защото разбрах колко древен и здрав е нашият Ген. Искам да ви кажа, че това, което казаха предишните лектори - нашите обичани господа професори - че нашият Ген е от преди Христа, много хиляди години…, ами, то се вижда. То се вижда в родовите карти. Дето се казва “няма нужда да търсим в старите книги.”
Тези хора, нашите приятели, които говореха, търсят в старите книги, в библиотеките, по света, по камъните надписи, работят с артефакти, с писмени източници, а аз имам вашите родове. Изследвала съм над 1200 рода до момента, в 4-ри минимум поколения, а някои в 6, в 7. Всъщност, това правя всеки ден и става все по-приятно и по-интересно.
И сега, ще ви разкажа какво виждам в картите на всички вас - картите на тези родове.
Освен тази математика, която за мене е най-непредубедената наука, най-изчистена от всякакви пристрастия, освен това в картите ви виждам неща, които наистина си заслужава да бъдат разказани. Да бъдат разказани от вас на вашите деца и внуци.
Искам да ви кажа и още нещо - наистина велик народ, няма да спорим, това е ясно, но има едно качество в нас, което е много силно и което искам също да го видите, да го прозрете. Това е прословутата българска скромност. Аз я откривам тук, с вас. Ние сме, колкото осъзнати за това, какво носим в кръвта си, толкова и събрани в себе си и търсейки вътре в себе си Истината. И това ни прави наистина много Добри хора, защото това е целта на всеки род - да бъде Добър! Всеки род има мисия и задача. Неговата задача, на всеки български род, е да сътвори добро на света!
Моята работа е изцяло в България, в българските традиции. И това, което аз казвам на хората, след като намерим какво в рода не е съвсем подредено правилно, не е съвсем избистрено, това е да се обърнем към българската родова традиция, към това, което нашите предци са дали на нас в своите традиции, в своите обреди, в нещата, които те правели, за да подредят рода си. Открих, че това е целта на цялата ни обредна традиция.
Може би си мислите, че целта е да се почетат светците, боговете? Може би си мислите, че традицията е да се запазят някакви паметни дати или места? Всъщност - не! Тези неща се губят.
Традицията, това, което ние наследяваме от предците си е всъщност Лечение. Това е лечебна енергия. Защото родът, както ви казах, освен, че е красива структура, той е и информационна структура и енергийна структура. Той пропуска през себе си в своите потомци една много силна енергия, една много красива и качествена енергия, която ние родовите терапевти сме определили в 7 потока - даваме им различни характеристики и ги разглеждаме по различен начин, за да улесним нашата работа. Но истината е, че от предците към нас идва тази сила, която ни дава куража да оцелеем и да живеем.
Някой вчера каза “Няма да се затрие тоз народ!” - Потвърждавам го! Няма да се затрие, защото в тази традиция и в тази много сакрална обредност, която ние наследяваме и която е жива в нашето подсъзнание и ние трябва да я изведем отгоре, за да я разберем. Ето това е нещото, което ще ни държи живи въпреки всичко - няма кой да ни уязви, няма кой да ни нарани, повярвайте в това! Казвам ви го след толкова много работа в рода.
Това, което е моето послание днес към вас, е да разберем, че всеки един от нас, роден сега, в този момент, на тази земя, работи на 5 плана, на 5 нива. Винаги ме питат за родовото ниво. То е едно от петте. И всеки един от нас е активен във всичките пет плана, в които се движи.
На първо място, всеки един от нас работи в лично отношение, в лично качество. Това са простички неща. Човек работи, за да се нахрани, за да се чувства добре, да е здрав. Той се грижи да изглежда добре, да има здраво тяло, да е пълно сърцето му с топлина, с радост, с Любов. Умът му да е с чисти мисли, да съобразява, да е интелигентен, образова се. Всичко това е работа на личен план. В този план всички ние сме активни, защото така или иначе сме тук.
Следващият план е семейно-родовият. Този, в който ние с вас също активно работим. Освен за своето стомахче, за своето сърце, за своят ум, човек работи за децата си. Да им построи къща, да им посади дърво, да ги образова, да ги научи, да ги възпита - да станат хора. Работи и за брат си - ще му помогне да си прекара дървата за зимата, че брат му няма възможност. Грижи се мама и татко да се чувстват по-добре на старини. Оглежда се в своето семейство и там дава своят труд, своят ентусиазъм, своята любов. Това ниво е по-широко. Това вече не се отнася само до нас. Отнася се до хората, с които живеем, от които идваме и тези, на които оставяме всичко. И това е вдъхновението на българина. Това е второто ниво, което българина пази сакрално в сърцето си много, много хилядолетия. Защото за българина има три важни неща - много важни, откъдето идват и всичките му добри качества. Аз сега ще ви ги кажа кои са. Открила съм ги чрез вас, чрез вашите родове. И за мен беше откритие да разбера. Ще видите колко е простичко, колко е истинно това, на какво държи българина.
На първо място българинът много държи на децата си. Това му е много важно, супер важно. Децата му са много, много, много важни. Той живее, за да има деца. Човек се ражда българин, за да има деца. “Къща без детски смях, къща без дете, народа казва, е проклета къща, тя не е добра къща.” - Тука сме, за да създадем следващите. Не просто да ги родим, ама наистина да ги направим хора и човеци, българи да ги направим. Това е най-важното нещо за нас: да имаме деца и те да бъдат достойни хора, честни хора.
Второто много важно, което ни държи, тук, българите, е земята ни. Сега, тук, в това място, където сме в момента, това нещо се усеща много силно. Земята, където си, това е твоят корен, това е твоята устойчивост. Българинът е земен човек, стъпил е здраво на краката си. Той гледа към звездите с радост и упование, обаче е стъпил тук на земята си много, много силно.
И всяко парче земя, на което сме ние ни е много важно, хора! Много важно е да знаете, че вие живеете от земята си и със земята си, не по начина, по който другите народи гледат на земята. За нас тя е наистина Свещено Място. Ей тоя двор, където баба е садила доматите, дето баба е слагала хризантемите, там е гледала и сакъсчетата. Ей това ти е на тебе земята. Това ти е на тебе силата.
И третото нещо, на което цял свят ни се диви и чуди - домът ни е важен! “Българинът трябва да има негова си керемида над главата.” - Може да е панелен блок, може да е малка къща някъде, но трябва да си е неговата къща, неговото дворче да си огради.
Тези от вас, които са пътували (вие сте пътували повече от мен), знаят, че оградата е българско нещо. Българинът обича да си слага оградка, да си знае неговото кое е, а от там е комшията. Има си комшулук, има си вратичка - може да си говорим, обаче тук си ми е оградката, тук си ми е синорчето - това си го знам, то си е мое. Това ни е на нас българите много важно. Нека да не ни разбират. Хич не е важно, че не ни разбират. Ние си знаем колко ни е важно да имаме дом, наш Дом, наше място. И това са нашите три свещени стълба, на които се крепи нашият род - българският род. И ето така ние се отличаваме от всички останали. Примерно, при американските къщи има дворче, но няма оградки - няма нищо, което да пречи да влезеш при съседа. Там не се влиза при съседа. Обаче, ние обичаме да си го имаме и това ни прави наистина по-различни. Някой път ще ви разкажа защо. Всичко е за хубаво! Нашето си е наистина хубаво, ако сме го осмислили, ако сме го разбрали. И това е този втори план - семейно-родовият, в който всички с вас имаме някакви много вълнуващи, много истински задачи. Ако този план куца и личният план не е добре. Ако в рода нещата не са добре, ако там нямаш подкрепата на своите си хора, ако си чужд на тях и те на тебе, е не върви. Не върви, колкото и да искаш да бъдеш доволен от всичко друго, защото семейството са всъщност земята, рода и децата, разбира се и предците.
Третият план, който също е много важен за нас българите е: над родовият план, или народният.
Българинът, освен за децата, за семейството си, за дворчето си си, за къщата си, българинът, поглежда и малко по-далеч. Той иска да види и всички българи заедно как добре се трудят. Българинът обича да намира българското във всичко. Една баница ще си направи, ама трябва да е нашенска: трябва да е с нашето сирене, с нашето масло, по нашият начин да е направена. Боба ще е по нашият начин. Той вижда във всичко - тръгва от личното и стига до високото, до духовното - той го вижда като едно, като народ.
В народа всеки един от нас има също ниво на работа. Избягвам съзнателно думата “карма”. Аз харесвам българската дума “орис”, която е много говоряща. И там, ние всички с вас, градим общата си орис. Защото не може да си щастлив, здрав и богат и със здраво и хубаво семейство и деца, при един беден, нещастен и измъчен народ. Не става, не върви! Не е хубаво, не си доволен! Затова, хората, които могат и които имат на сърце, а те са много, много, гледат да изградят още повече, за да има и за другите. И ние с вас сме тук точно на такова место. Другите да направят - за народа да има. Така че, българинът обича народа си и работи за народа си, и дава от себе си за своя народ.
Тук на това ниво има и безродници. Не всеки стига до тук. Казах “повечето”, но не всичките. Има нисши безродници, които са се оттеглили от народа си, без са се интересуват от него.
Но има и велики безродници, които от родовата си енергия черпят, за да дадат на народа. От децата си вземат, за да дадат на народа. За българинът това е героизма. Не е това, че ще дадеш живота си, скъпи приятели. Животът всеки го има и всеки може да го даде. Ако някъде в язовира се дави едно дете, от вас поне 30 човека ще скочат, без да мислят, да го извадят. Живот се дава!
Имаш нещо повече, имаш нещо по-велико, нещо над тебе! Не само над тебе, над семейството, над рода ти, за което можеш да изчерпиш повече енергия и там да я дадеш, ако има нужда, ако трябва. Това са великите безродници. Те взимат от тази сила на рода си, за да я дадат на народа си, защото народа е поробен, нисш, беден и трябва да се издигне, трябва да продължи. Това са Аватарите-български, българските герои. Аз така ги наричам “велики безродници”. Защото, те са от рода, но към народа. Те са народни герои. Това са тези, към които ние се покланяме наистина и заслужават нашият Поклон, защото не само живота са си дали, а са дали своят род - родовата си сила, енергията, която е там.
Не всеки от нас работи на това ниво и не всеки има тази сила. Не казвам, че е лошо. То, не може да има 5 млн. или 7 млн. герои в един народ. Но ми се ще, да кажем, ако 5 хил. човека българи в момента са такива, пък точно от тях да изберем тия дето ще стоят в Народното събрание, точно от тях да ги намерим. Ей, тука не ни се получава много добре. И това ще е хубаво, ако намерим тези сърцати хора, които наистина могат да внесат родовата си и семейната, и личната си енергия в народностната кауза. Дай Боже, с вас, да успеем да намерим тези хора, защото те ги има, те са тук, но не можем да ги посочим и им да дадем тази задача - да работят за народа, в полза на рода си и на народа.
Следващото ниво е още по-голямо. Това е общочовешкото ни ниво. Всички ние - българи и всякакви други по света - работим в едно общо русло, заедно с цялата жива и нежива природа. Всички, заедно сме обединени в една човешка, общочовешка орис тук на тази зелена планета. И всеки един от вас, нас, има отговорност към човечеството - и като образование, като интелект, като сила, и като мисъл.
Ето, Таня, помоли да почистим след нас - ето това е да работим на по-общочовешки план. Защото не може да оставяме след нас неща, които следващите поколения, другите хора, ще намерят като мръсотия, като боклук.
Така че, ние всички с вас, работим заедно с Природата на това велико общочовешко ниво. То е много глобално. Работим, но не всеки осъзнато. Затова ще видите и обърнати кошчета и счупени беседки. Но, да знаете, този човек е стигнал своята орис само донякъде - не е могъл да надскочи личното, родовото си да достигне, камо ли общочовешкото вече да стигне. И това е четвъртото ниво.
От скоро, от няколко десетилетия, към нас се е отворило и общодуховното ниво.
Всички хора тук, с цялата природа, с цялата планета, заедно с много духовни същества, работим на още по-високо ниво, заедно с други “вселенски Същества”. Така ще ги нареча, макар че туй не е много точно, но за да разберете, че не свършва до тук нашият път. И ние сме много по-широки и като люде, и като хора на тази Земя.
Това е човекът, който гледа към звездите, който гледа към над човешкото, над планетарното, отвъд всичко. И не с идеята да покори Марс или Венера, да стъпи там с автомобила си, а гледа отвъд всичко това, за да види общата концепция на Твореца - това, което Творецът му казва, за да може да бъде роден тук, сега, като жив човек. Имаме много работа в това отношение. Но моята е тук, да свържа родовете в тази енергия, която те носят, за да я предадат към потомците си.
Какви са травмите на българските родове? Те удрят по точно тези три нива, за които ви казах.
На първо място: българският роди все по-малко деца има. Много жалко и много тъжно е това, защото ние заслужаваме деца, ние заслужаваме да имаме най-добрите деца и ние ще ги имаме. Работя в тази кауза. Родът провежда енергията през своите хора - живи и мъртви - и я дава към потомците. Ако там някой е запречил енергията, някой от нас запречва енергията, която получава от предците си и не я пуска към потомците си, не им позволява да я получат, тези потомци не се явяват. Или ако се явят са болни, не са добре.
Тоест, всеки един от нас трябва да бъде прозрачен като стъкло. Чист кристал трябва да бъде всеки един от нас, за да получи енергията от предците си, да я приеме в себе си, да я разтвори в спектъра на хубостта на светлината - 7 лъча са точно, и да я пропусне към потомците си.
Кое ни прави непрозрачни, приятели? Кое ни прави, че да спираме енергията точно към тези, които искаме да създадем? - Болката! Това, което назад е било болка, емоционално, силно, непреживяно събитие, което е разрушило част от нашата прозрачност - “счупено стъкло”. Знаете, виждате едно кристално стъкло, като падне едно камъче върху него, то става като звезда - една паяжина става и вече е непрозрачно и започва да изкривява светлината по странни начини. Ето това се случва, когато някой е ударен. И оказва се, че не само в детството си можем да бъдем ударени, не само пренатално можем да бъдем. Ако някое камъче е ударило нашата прабаба или нашият прадядо и той е станал непрозрачен, енергията след него едвам стига до нас. Слаба е светлината, разпиляна е светлината и не може да достигне до потомците.
Затова, поправката на това счупено се случва, когато разкрием кое е камъчето. Какво го е счупило? Това може да оправи и да направи отново човека прозрачен - да пропусне цялата сила на рода през себе си.
Търсим с вас, във вашите родове, това, което ги е уязвило, това което ги е наранило. А нещата, които могат да го направят са много. Това може да са всякакъв вид убийства, обиди, насилие. Тук, за съжаление, по нашите земи, точно преди 100-150 години, което е диапазона на един активен род - 4, 6 поколения - точно в тези години е имало много от тези неща, които уязвяват, нараняват - “вкаменяват рода”. Това използваме ние в нашата школа. Тоест, ако вашите предци са получили такъв травматичен елемент, такъв удар (емоционално значим), то вие сте тези, които поправяте щетите, чрез вашата собствена орис, чрез вашата собствена съдба.
Много ни се иска всичко да знаем, да сме мъдри, да сме го изчислили и живота си да сме го определили - какво ще учим, с кой ще се вземем, колко деца ще имаме, къде ще живеем. Всичко това искаме да го знаем, за да можем да го контролираме. Е, да, ама няма как да се случи. Защото тези травми, които идват отзад, те идват през Духа на рода, през ДНК-то ни. Там се носят. И ние ги наследяваме. Ние идваме с тези 2-3 куфара от нашите предци. И най-глупавото нещо, което може да направи един човек е да каже “А, въобще не ме интересуват. Оставям ги тука тия куфари и няма да се занимавам с тях. Какво значи са “мои”, какво значи “съм дошъл с тях”? Не ме интересуват предците ми, те са ми чужди.” - Тогава, аз му казвам “Добре бе, лесна работа, ще оправим това, не се притеснявай. Дай, сега да го направим с тебе. Отваряш всяка своя клетка, хващаш хромозомата, разплиташ я и махаш каквото не искаш.” - Вика: “Е, това са глупости, не става.” - “Ами не става, как ще стане. Естествено, че не става. Та ние го носим в нас, то е в нас.”
Българинът има една такава приказка: “На където и да се завъртиш, дирника ти все отзад. То къде да избягаш?” - И, то е същото. Как ще си оставиш родовата памет? Къде ще я сложиш? Още по-безумното е: “Няма да я предам на децата си, аз тях ще ги родя чисти, изцяло нови.” - Не, че няма - има. Има нови, Слава Богу, раждат се! Но, не са всичките. Защото, ако всичките се родят “нови”, кой ще оправи “старите”? Кой ще работи в рода? За това се раждаме по няколко деца в семейство, хора, затова!
Има една странна поговорка. Вчера, чичо Веско Орешков, ви каза: “Слушайте българските поговорки.”
Вижте, сега една много странна ще ви кажа, която е много известна и всички я знаете.
“Брат, брата не храни, тежко му, който го няма.” - Знаете я нали?
Мислили ли сте, какво значи това? Що така? Какво иска да каже тая поговорка? Що така? “Брат, брата не храни, ама тежко му, който го няма.” - Щото, когато сестри, братя - заедно, започнат активният си живот, един се ожени на насам, друг натам - дечица, туй, онуй, и се разделят пътищата им. Чуват се по телефона, някое писъмце ще си напишат: “Как си, брато?” - Но, не са заедно. Хлябът си не делят вече, щото са на отделни семейства. Обаче, кое ги свързва? Свързва ги общата им родова съдба. И между братята и сестрите в едно семейство се разпределя тя. Не всичко е върху всеки. Представете си, всички травми на предците ни, върху всеки да се излупат всичките. Ами ние няма да можем да се справим. Ние ги носим латентно в нас. Отключваме определени неща. Ние сме открили и какви неща отключваме. Кой какво ще отключи в живота си, пак рода си го определя - не ние, рода си го дава. Но когато имаш брат, който ще отключи едно, пък ти друго, и ще работите по различни родови посоки, за да може цялото да е добре, ей затова е “тежко му, който го няма” - Щото ако нямаш братче или сестричка, заедно с тебе да отработват рода ти, тежко върху тебе идва всичко. И си е така, тежко е.
Затова си търсим братята и сестрите. Търсим си първите братовчеди. Търсим тези, с които сме от едни предци, за да можем да видим как и те работят за нас. И ние работим за тях - заедно, общо в родовата ни орис.
Така че, е много важно родът ни да го разглеждаме не само като “потомци и предци”, а и като съребрени роднини: братя и сестри, братовчеди (първи, втори). Чак до четвърти разглеждаме ние, за да можем да видим как се разпределя родовата съдба и по какъв начин, с какви задачи се е заел всеки един и докъде ги изпълнява. Защото във всяко едно семейство има една такава линия на личности, които ако другите не са си свършили работата по техните задачи, започват те да им вършат тази работа. И много хора идват при мен и казват: “Що се аз?” - И казвам: “Защото си в трета линия - духовната линия на рода. Тука всичко вие правите. Така се налага. Ама, ти го можеш!”
Родът е много мъдра структура. Както ви казах, тя е информационно-енергийна, но тя е мъдра.
С какво е мъдра? Никога не ти дава повече багаж, отколкото можеш да носиш. Родът няма за цел да те унищожи. Напротив, има за цел да те възвиси, да те направи по-силен, да те изтренира. Затова няма да ти даде толкова много багаж, че да се срутиш. Ще ти даде толкова колкото Духът ти, родовите закони и линиите, които следваш, можеш да отработиш, да успееш. Затова, най-важното нещо в един род е паметта. Задачите да се дават ясно, да се казват ясно. Защото е много лесно, когато знаеш с какво си имаш работа. А защо е лесно? Защото народът ни за всяка такава болка, болежка или травма, както го наричаме по ново му, той си има конкретна, лечебна обредна практика, традиция. И с тоз обред той си поправя нещата.
Сега, забравили сме повечето обреди - защо са, какви са, но знаем, че прилагайки определени традиции при нас, прилагайки определени стъпки, ние ще събудим в нас тази лечебна сила-родова. И наистина се случва така, че оздравяваме. Оздравяваме ние, оздравяват децата ни. И като казвам “оздравява”, имам предвид не само телесното здраве, лекуват се отношенията в рода.
След една такава работа, най-хубавото е да чуеш по телефона или да видиш в имейл написано: “Със сестра ми си проговорихме след 20 години”. Представяте ли си? Или: “Синът ми дойде да ме види, не беше идвал 3 години.”
И така, на един от моите семинари, няма да го забравя, беше много вълнуващо - четвърти ден работим с рода, има един човек, много симпатичен, който произвежда мед, и казва:
“С майка му четири години не сме си говорили.” - Скарали са се, рекли са си някакви неща и четири години никой на никой не звъни. И точно на 4-ят ден, майка му звъни. Телефонът му звъни и той вдига телефона и вика: “Хора, майка ми ми се обажда.” - Ние цялата група ахнахме, нали щото работихме по неговите неща.
Родът е интелигентен. Той се движи с тази енергия. Той я разбира тази енергия. И когато му подадеш, целият род се раздвижва. Не е нужно всички, през цялото време да се занимават с родовите неща. Един осъзнат трябва -...Един! Той обикновено е посочен от рода. И той като раздвижи цялата родова структура, като раздвижи това голямо нещо, наречено “род”, то започва само да понася енергията, да я носи в себе си и да я прекарва през потомците си, да я дава на следващите.
Може да попитате, и ще бъдете прави, откъде идва тази енергия, тази светлина, която ние пропускаме?
От Изначалният, от Творецът. Всеки род изначално има много мощна, силна, творческа енергия.
Разбира се, всеки род има начало, има апогей, после притихва. Родът не се погубва напълно, освен в изключителни случаи. Случва се, разглеждала съм такива няколко десетки. Когато родът рязко (едно клонче от рода) прекъсва - край, няма повече! Но, това е извънредна ситуация и ние знаем причините, по които се случва. Повечето пъти рода прелива, той не свършва.
Много момичета - дами, идват при мен и питат: “Ние сме две сестри, три сестри, с нас рода приключва.” - “Не момичета не приключва рода. Родът се влива в мъжовият ви род. Вие сте като потоците от планината, които се вливат голямата река и я подхранват и ѝ дават силата.”
Всъщност нищо не се губи. Само се сменя името.
И аз все им казвам, защото сме там в пловдивският край:
“Ей, Марица тръгва от едно изворче, което е 2 м, няма и толкова (1,50 м широко), а се влива долу в морето на каква голяма делта. През цялото време се захранва от малки поточета, от малки реки. Реките влизат в нея и тя става Марица, обаче всъщност, реките имат други имена преди това и се вливат в тази голяма вода. И тази вода е мощна, силна и носи много енергия. Това са мъжовите ни родове, хора.”
В нашата обредна традиция, в българският род, родът е мъжкият род. Жените се приобщаваме към мъжете. Те затова днес са ни дали втора роля на тоя ден, обаче ние сме много силни и знаем как да употребим тая енергия. Ние се приобщаваме!
Сега ще видите как ще се вмъкнем в цялото - ще го огреем, ще го стоплим, ще му дадем живот. Защото жената е гъвкава, адаптивна, тя може да работи с енергията. Мъжът е целеустремен. Той е активно целеустремен към своето. Той само едно вижда и към него се стреми, и така трябва да бъде, за да се постигне. А жената може да заобиколи 5-6 пъти - няма страшно.
Сега ще ви разсмея също, защото при мене идват симпатични, млади господа, обикновено. И ми казва един: “Абе, Аида, не може да се разберем с моята жена. Тая жена всеки ден има различно мнение. Не мога да я разбера. Значи, казах ѝ: Хайде жена да ходим на почивка! Тя вика: “Супер, ще ходим на море.” На другият ден казва: “Не, моите приятели ще ходят на планина - отиваме на планина.”- Ех, ма, добре, хайде, ще ходим на планина. На третия ден ми казва: “Виж какво мъжо, хайде, все пак да идем на море. Какво ще кажеш?” - И вика: “Полудявам. Не знам какво да правя.” - “Чакай бе, човек. Имаш най-готината жена!”
Жената е такава. Жената е променлива - “La donna è mobile” - то не сме го казали само ние. Това и е силата. Тя ще намери такъв път - не най-краткият, не най-прекият, обаче най-красивият, най-фиордният път, за да стигне до това, което иска. И ще мине и през планината и през морето и още нещичко ще си намери, и всички ще се обогатят от това - цялото семейство.
Казвам: “Обичайте ги тези жени, които си сменят мнението. Няма по-тъжно от една жена да е твърдо на позицията си. То е едно много непривично.”
Една жена, сутрин, като си отвори гардероба гледа 4-5 рокли - “тази или тази” - мъжът се изнервя. Ами не може, то това е красотата на женската енергия.
В нашият род-българският, ние нямаме ИН и ЯН, имаме мъжко и женско начало, мъжка и женска енергия, които прекрасно се допълват и са заедно!
Няма семейство, само с едната - не става.
Сега чета модерните списания: “една жена, с едно дете” - Мили хора, това е осакатено семейство. Да, вирее - случва се в живота, разбира се. Особено в модерните времена, жените сме вече финансово независими, ние сме еманципирани и така е редно, хубаво е - все пак живеем в XXI в.
Истинското българско семейство е мъжка и женска енергия, които се съчетават по тоя красив начин.
Казваха вчера, че българинът е кавалер, че той помага - джентълмен, нали, че не оставя жената. Ами, кой носи водата вкъщи с тежките кобилици? Кой носи ведрото? Как мислите, защо мъжът не грабне кобилиците и не помогне на жена си или на девойката - негова дъщеря, да донесе водата вкъщи? Да не би да не разбира колко е тежко? Няма такова нещо!
Водата е женската енергия. Жената носи водата в дома. Тя е тази, която обгрижва водата, измълчава си я, мисли за нея, налива я, внимава…Тя борави с водата. Тя мие, тя пере, тя напива водата…носи я на семейството си. Мъжът може само да я употреби. Това не е неговата енергия. Той е в другото силен. Той там си знае силата. Няма обида, няма неразбране.
Помагали са си мъжът и жената в българският род. Заедно са вървели. Това загубихме. Това сега се опитвам да го обясня на младите хора: “Абе хора, заедно е различно. Не значи да сте еднакви, да си приличаме във всичко. Сакън, Пази Боже! Не си приличайте във всичко, че двама еднакви е много сложно. Трябва да се допълвате. Трябва да сте различни, хармонично да се допълвате. Това е най-хубавото. Тогава се раждат здравите деца, тогава идва поколението.”
И така се случва в нашата родова школа. Като погледнем травмите, като видим кое не е наред, като разчетем потоците кой ги спира, като полекуваме травмите, и хоп дечицата се появяват - идват на света. Някои идват по обичайният начин, дето най-много ни харесва на всички, някои трябва малко да им се помогне с някои медицински средства, но идват, идват, появяват се и са все хубави деца.
И така, родът като се прелее в мъжовият род, жената отива да го обогати, да даде своята сила там. Много е важно тя това нещо да го разбере. И мъжовият род да го разбере и жената да го разбере.
За българинът синът е приход, дъщерята е разход. Тук, счетоводителите ще ме разберат. Едните са на дебита, другите на кредит. Синът води снаха и децата се раждат в този род. Затова, той е прихода. А, дъщерята извежда родова енергия, води я в мъжовият род и ражда децата там - в мъжовият род. Затова се отдава енергия.
Животът е даване и вземане. Животът е движение на тази енергия. Затова всяко българско семейство е щастливо ако има и синове и дъщери, и се стреми и към едното и към другото, защото българинът знае силата на тази хармоничност на тези две енергии. Хубаво е да имаш синове и да получиш, но е хубаво и да дадеш - да имаш дъщери, които да възпиташ, които да отгледаш в най-добрите качества, за да може тази твоя хубава, чиста, родова енергия да прелее и в другите родове. И един осъзнат мъжов род ще я поеме (приеме) с много голямо уважение и ще държи на нея.
Мъчно ми е, че в последно време, нещата с родовете не вървят, особено по линия възрастни-млади хора. Пообъркаха се, заплетоха се малко нещата. Не се разбираме млади и стари, не се разбираме никак - не върви надобре. И това е защото “си омешихме капите”, както казва народа. Забравихме кой къде е, и къде му е мястото.
В родовата работа, родът изглежда поставен на схемата - ще видите колко точно всеки е на определеното място. Ама много точно! И има много точни отношения с всеки друг в рода.
Като се роди едно детенце в рода, то става дете на родителите си - син или дъщеря, внуче на баба и дядо, съответно става батко и кака на следващите, или пък е по-малкия от предишните. В момента, в който се появи, има си точно определена фиксирана задача и позиция в рода. Обаче, ние понеже сме много мъдри, и все много знаем, и сме независими, и се оплитаме един в друг - искаме да застанем на друга позиция. Нашата не е удобна - някой друг, и освобождаваме, за да довлечем някой да ни свърши нашата работа. Не става така! И това ни наранява и ни заплита и не можем да разберем къде сме. “Болката”, която хората казват “Не се разбирам с майка ми, нямам никакви добри отношения с баща ми, синът ми не ме уважава…” - Това са болките, с които идват хората при мен. Защото има заплитане, изместване от позицията, където си. Защото енергията в рода тече по специфична траектория, която сме определили от рода - тя си е определена, ние само я разгадаваме, само я разчитаме и има точно определени характеристики.
Когато не си на своето си място - тази енергия, ти получаваш други характеристики на енергията. Ти получаваш други неща, които не ти трябват, които не са твои. И ти с тях не знаеш изобщо как да се оправиш.
Примерно, ако майка ти не иска да те пусне и да станеш ти зрял човек и държи на това, тя вечно да ти е майка (тя винаги ще ти е майка, тя не може да е друга), държи тя да ти управлява живота, в един момент ти ставаш вечното дете. Никога не можеш да излезеш от нейното русло.
Една от най-тъжните сцени в моят офис беше, когато един мъж на 45 г., след доста работа с мене, където е ясно, че майка му не го пуска, защото казва: “Която и жена да ѝ доведа, тя все не става и бива изгонена”, седеше така срещу мене и като му обяснявах за пореден път, че ако той не позволи на себе си да бъде самостоятелен мъж и да излезе от руслото на майка си, тоест да я остави да живее сама, което за него беше абсолютно немислимо…Той просто поседя и каза: “Виж, Аида, много ти благодаря, разбрах, обаче аз ще я оставя да ме изяде. Нямам сили.” - И си излезе и повече не се върна. Има и такива резултати от нашата работа. Но важното е, че той разбра какво му се случва.
Това е само един малък пример. Заплитанията са много. Ти може да прередиш кака си, може да отидеш на нейното място. Как? Като а прежениш. Нямаш никакви лоши чувства, тя си ти е кака, обаче твоят ред дошъл преди нейният. Не може така. Това не бива. Нашият народ си го знае. И не може да я прежениш, трябва да ѝ се извиниш. Трябва да ѝ поискаш прошка. Трябва да поправите това заплитане. Има си начин, има си обред. Отива се и се поправя.
Или пък решаваш, че ще живееш с мъж - ще живееш ей така, защото много се обичате, защото се харесвате, щото заедно ви е хубаво и деца ще имате. Няма лошо, ама няма да го представиш на родителите си. Те не го познават. Има при мен хора, които казват “Абе, дъщеря ми живее с мъж вече 5-та година, две внучета имам. Аз не го познавам, никога не съм го виждала.” - Това е толкова тъжно, толкова жалко. Как няма да се препречва родовата енергия? Че то не може да се разберем въобще откъде минава родовата енергия. Само че не страда дъщерята, нито този зет неизвестен, страдат внучетата, защото както ви казах ние сме прозрачни и ако едно камъче удари бабата, спира енергията към внуците.
Задачите в рода се предават през едно и през две поколения - не директно. Родителите ги пренасяме латентно в нас. Ние ги пренасяме към децата, но те ги отключват - проблемите, задачите, които идват от баба и дядо, плюс талантите, плюс техните способности също. Не е само травмата, идват и много хубави неща. И Слава Богу! Че, то, иначе какво ще бъде?
Та, защо родителите са латентните? Защо ние не отработваме точно това от майка си и баща си, което е, ами на децата го оставяме? Ще ви кажа: Защото родът не се развива сам за себе си затворен като общност. Родът живее в общност с други родове и когато имаме общност от други родове, имаме социум, т.нар. социална и морална среда, която има свои морални и етични устои - парапети, по които се движи тази социална среда. Тази социална среда поражда част от травмите в рода.
Пример ще ви дам: Преди 70 години е било крайно неморално, изключително неприятно да се роди извън брак. Това дете е било наричано с грозни думи, майката е била отхвърлена от обществото. Това е една сериозна травма. Но трябваха 50-60 години, най-вече последните 20 ускорено, да се промени това. Какво се промени? Мисленето, моралните устои на хората се смениха, дойдоха други. Казват сега: “Случва се дете да се роди извън брак, то нито е по-лошо, нито по-глупаво, нищо му няма.” И за нас вече тези деца не са обект на някакво специално внимание, никой не те пита. 67% от децата родени през 2020 г. са извънбрачни. “Голяма работа…” - Ето ви травмата решена през две поколения. Тоест, трябва да има и времева отстъпка от травмата до нейното решение, за да може да се промени социално-моралната среда. И за да може потомците да излекуват травмата на предците си през собственото си преживяване, обаче без да бъдат травмирани. Ето затова има латентно поколение. Ето затова има такава дупчица сякаш в тези неща. Всъщност, родителите, които са пък латентни, са пък активни спрямо травмата и таланта на своите прародители - едно или две поколения. Зависи колко бързо се движи социума, правилата, по които живеем - морала, в който се намираме. А те се сменят. С годините всичко е различно. Нищо не остава същото.
Мили хора, Добри хора, вие каквото правите днес, вашите сърца с каквото живеят днес, вашите умове, с каквото живеят днес, не е само за вас. То е и за внуците ви.
Българинът е последният човек на света, който ще каже “Не ме интересуват внуците.” - Разбрахте ли, защо е толкова важно да си гледаме в рода? Защото на нас са ни важни децата, внуците, че и правнуците са ни важни. Ние милеем за тях. Това е първото, най-важно нещо на българина - децата му и следващите след него.Ето, затова няма да се затрие тоз народ, затова ще го има.
Ние, през децата си виждаме силата на своят род. И ако днес, ние сътворим добри мисли, добри дела, ако нашето стъкло е прозрачно, ако ние сме мощни, силни като Дух, като енергия, и физически, разбира се, това ще оставим на потомците. И тогава какво ще им кажем:
“Скъпи наши чеда, нас ни няма, но ние сме ви освободили от нашите тегоби, или мъничко са останали. Даваме ви Свобода да изградите нов, чист свят”
А, вместо това, ние какво? “Тревожим се дали сме ваксинирани, дали сме се разболели, дали ще има война…” - удрят камъни, удрят…и човек се тревожи и се плаши, страхува, прибира, ограничава, затваряме, маскира…Защото, това счупване целият род руши. И ако има някакъв заговор срещу човечеството или срещу българите, това не е заговорът, който ви казват. “Това е заговорът да се разруши рода”. И мисля, че някой път и сами им помагаме в това.
Бъдете прозрачни към своите внуци. Бъдете прозрачни към своите деца. Чистата светлина да мине през вас. Тоест, осъзнавайте какво ви се случва! Давайте си право да го отработите, да го разберете.
Осъзнаването отново връща нашата прозрачност. Защото, когато знаеш с какво си имаш работа, когато си наясно каква ти е тегобата, ти можеш да ѝ кажеш: “Ти си тегоба, но аз не те избирам. Аз ще вървя по друг път. Ще мина по друга пътека и ще оставя тази светлина за моите деца и внуци.” -
Вървете осъзнато, че след вас идват други. А, вие сте по стъпките на предците. Това е рода!
Родът гледа както назад, много внимателно, така и много напред гледа, за да види какво ще бъде след него. И погледът му е обозримо настрани, за да види братята и сестрите си, които са до него, защото техните деца са наши братови чеда (братовчеди) и гледаме и другите, които вървят с нас.
Направете карта на рода си. Направете я вие. Не ползвайте софтуерите в интернет. Вземете един голям кадастрон, подострете си моливите и започнете да рисувате: къде сте вие, къде са братята и сестрите ви - кой първи, кой втори, кой трети, помежду им ако има пометнати - пак ги отбелязвайте. Погледнете назад - вижте кои са родителите, техните братя и сестри. Вижте още по-назад. И като го разтелите, разтеглите това на лист, мислете, гледайте. То е живо! Това се променя. На починал - ще му сложите кръстче, някой като се роди - ще го нарисувате него. Това е живо нещо, то цялото носи живот. И гледайте го, и ще видите колко неща ще откриете. Ще съобразите сами в това, което видите на кадастрона. Целият род ще ви проговори. Имената ще ви говорят - защо в тоя род вървят две, три имена? Какви са тези имена? Защо през тях рода се изявява? Датите ще ви говорят. Защо се раждаме и умираме в определени моменти в годината? Отношенията между хората ще станат говорящи - отбележете ги: кой с кого се разбира, кой с кого - не. И ще видите как има хора - Слънца - от тях излизат положителни линии към всички: доброта и разбирателство. Има такива - затворени: ей, тия, счупените, през тях нищо не минава. Там трябва да се работи, там трябва да се поправи. Там трябва да се осъзнава, да се разкрива и да се осветява. Кое го е счупило? Дайте да видим назад, да върнем - насилие ли е имало, кръвосмешение ли е имало, убийство ли е имало, обида ли е имало? Какво се е случило? И така назад, назад, целият род ще раздвижите. Без нищо повече да правите. Но, това си е работа - иска време. Ще видите как след 3-4 месеца, родът ви дава Нова сила. Или ще започнете нова работа, или децата ви ще се запишат в много по-хубаво училище, нещо хубаво ще ви се случи и ще продължи да се развива. И то, такова с бъдеще - напред.
Моето послание към вас:
Вгледайте се в родовете си, както назад и напред, тъй и настрани и вижте, че сте център на една велика вселена, наречена “български род”.
Ако сами не се справите, имам школа - “Задругата на родонавтите”. Аз се опитвам да работя максимално много, но колкото мога - толкова. Някои чакат с месеци, съжалявам за което. Ще се радвам ако по-бързо може да стане, но за всяко нещо трябва внимание. И затова съм обучила страхотно много хубави хора - уникално добри родонавти. Обадете се, потърсете ги, ще ви помогнат да разгадаете тайните на рода си и да прогледнете. То е едно зрение, което като го видиш веднъж, после не можеш да не го виждаш вече. И ти дава много сила.
Още много неща искам да ви кажа, но знам, че в женският ден, трябва и други красиви дами, след мен да говорят. Така че, много ви Благодаря, че сте с мен, с нас! Благодаря на организаторите, на домакините!
Желая ви чиста родова орис!
