Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Милосърдното сърце принадлежи на нас жените, ние трябва да внесем мир в света„Да сме в пътя на Любовта – това е най-важното знание което жените днес трябва да предадат на децата си, както и познанието за силата на хляба, на водата и стойността на човешкия живот“, казва Аида Марковска.
Попитахме родовата терапевтка каква е ролята и мисията на жената днес, когато светът е толкова силно разтърсен от войни, болести и катаклизми. „Жената е призвана да пази живота. Тя пази бъдещето чрез грижата за децата, чрез създаването, износването, раждането. Заедно с това тя има задачата да внесе в този свят мир, красота, вяра в Твореца и в съзидателна енергия“. По думите ѝ милосърдното сърце принадлежи на нас жените. Милосърдие към всяко живо същество, милосърдие към Земята. Ние носим отговорността светът да е по-красив, по-хармоничен, да има баланс и единствено с женска сила можем да укротим гнева и яростта в този свят.
За да изпълняваме изконната си женска роля е важно да се стремим към разумност, уравновесеност, мъдрост, да държим енергията високо.
Къде обаче пилеем ценната си енергия?
„На първо място - в мъжкия свят. Ние излязохме срещу мъжете, на техния терен. Поискахме да станем равни с тях, но станахме мъже."
Необходимо беше жената да се изравни с мъжа по женския начин, по женския смисъл на това изравняване, а ние взехме погрешната посока. Станахме мъжкарани, но мъжката писта е мястото, което опустошава женската енергия и след нея трудно се събираме. Разпиляваме се и през многото връзки, през многото неща върху които непрекъснато сменяме фокуса си. За една жена не е благотворно да бъде разпиляна до такава степен – да има много връзки, много мъже, много интереси. Добре е жената да е концентрирана върху няколко основни направления, където да дава от своята женска сила. Жената е енергиен контейнер на мъжката енергия и когато поема в твърде много различни посоки при нея е сложно да овладее всичко това.
„Верността трябва да се върне в ума и в сърцето на жената!
Не става дума само за верността в брака, а верността към грижата за своите хора, верността към дома, към женската ни природа, към опазването на целомъдрието. Това звучи малко демоде, но точно тук жената се разпилява, когато забравя тези стойности, които са били важни за предците ни хилядолетия наред, а загубихме в рамките на половин век.“
„Съвременното разбиране за женска хубост също е опорочено. Бих искала да кажа на жените винаги да имат женска гордост. Напълно необяснимо е за мен защо всички се стремят да изглеждат по еднакъв начин. Това не е съвет, а една любов от мен към всички жени, които ни четат. Скъпи българки, знайте че всяка от вас носи в себе си уникалност, която е много красива точно защото е единствена. Всяка жена е безумно красива, когато е автентична и когато познава тази своя красота на духовния си свят и на снагата си, на лицето си. Осъзнайте естествената си природна красота. Както знаем в песните две моми никога не са сравнявани една с друга – ако едната е смугла, другата е бяла и двете са били описвани като красиви. Винаги се е ценяла различната красота на българката. Така че нека да поддържаме естествената си красота на всяко ниво – мисловно, интелектуално, емоционално, за да сме наистина уникални. Говоря за стремежа всички еднакво да учим, еднакво да сме образовани, еднакво да сме талантливи, всички да пеем или да танцуваме. Нека всяка да има талант, който да развива и това да я прави много красива и стойностна. Господ не прави две снежинки еднакви, затова ние трябва да ценим това в себе си и да го носим на света като лична красота. Светът се обогатява от личната красота на всяка жена и така става красив“, изтъква Аида.
Женската сила се състои в установяването на мощни енергии вътре в дома.
Тя е тяхна владетелка и от тях се захранва. Всяка жена е добре да познава дома си в детайли, да познава духът на дома и да познава отношенията вътре в дома, между членовете на семейството, в кварталът, където се намира домът, в самата общност, където се намира тя. Ето там се съсредоточава силата на женската енергия. В тези локални места жената е най-мощният генератор на енергия и тя захранвайки се от четирите стихии – земя, вода, огън и въздух, които владее вътре в дома, успява да изгради един свят, остров на здрава, силна, концентрирана, хармонична родова енергия. Това е нейната задача. Мъжката енергия се захранва от този източник и излиза навън, където добива нови източници за развитие на семейното гнездо. Разбирам, че това звучи архаично, но когато говорим за енергийни основания в родовата система няма как да не се опрем на най-старите знания.
Най-важното знание което всяка жена трябва да предаде на децата и внуците си е силата на любовта, както и взаимната свързаност – първо на хората в едно семейство, между братя и сестри, между родители и деца, след това в един род между всички близки и накрая между всички хора от един народ и в цялото човечество. Майката трябва да предава идеята за взаимната връзка на всички в този свят и тази връзка трябва да бъде почетена. Пред нея трябва да се преклоним всички. Важно е българката да предава на децата си идеята за хляба, за водата и за огъня като носители на рода и паметта за рода. Да предаде знанието за стойността на хляба и за неговата сила, за прехраната и за ценността на природните елементи като огъня и водата. В крайна сметка българката, майката трябва да предаде идеята за стойността на човешкия живот – тази най-висша ценност в днешния свят.“
Предците ни са гледали на хляба като на олтар
Според Аида ролята и енергията на храната е много специална и важна за спояването на рода. Там където се създава храната, там се създава енергийният ресурс на семейството. Изцяло женска е отговорността да се приготви храната, да се благослови, да се донесе водата (мълчаната), защото със своята женска мисъл и добронамереност, със своята любов и милосърдие жената изпълнява нещо като магия-благославяне, която да бъде символично интегрирана в тялото на семейството и на неговите членове.
„Месенето на хляба се оприличава с износването на дете – месене, втасване, печене и наричане. Сякаш накратко се повтаря тази топла любов, с която жената, когато забременее пази рожбата си в утробата. Хлябът е бил много важен за нашите предци. Някога преди да го разчупят и ядат те са целували хляба и са му благодарили. На него се е гледало като на олтар. Хляб не се е оставял по земята, никога край хляба не се е говорило невъзпитано или пренебрежително. Хлябът е свещен – той съдържа в себе си любовта на домакинята към семейството. Огнището пък пречиства целия дом от енергията на мъката, на яростта и на нещо неприятно през което е минава семейството.
Низшите енергии на дома се пречистват през огнището, а остатъците от тях излитат през комина. Затова жената отговаря за чистотата на дома във всеки един аспект – да бъде измит, да е духовно изчистен и осветен чрез огъня.
Жената пази кодовете на живота благодарение на знанието закодирано около печката, около огъня. То се предава като обредност чрез кодирани думи, песни и приказки. Жената всъщност е най-добра и в науката, и в инженерството…, но най-добра е в това да разбира кодираните знаци на природата и на Бога, да ги интерпретира към своите деца и към семейството си. Ето тук някъде днес сме изпуснали връзката.
Момиче, майка и старица са трите сакрални възрасти на жената
„Връзката майка-дъщеря-внучка може да бъде много положителна, красива и стойностна ако всяка е точно на мястото си и изпълнява функциите на своята роля. Към бабата трябва да има почит и уважение от нейната дъщеря и внучка. Преклонение пред нейния опит, знания и живот, пред трудностите, които е преживяла. Бабата трябва да прояви висша форма на любов и разбиране към младия живот, който идва след нея. Дъщерята - майката на внучките трябва да бъде много почтителна и уважителна към майка си и в същото време много отговорна и сериозна към своите дъщери. Внучките пък трябва да попият от майка си и баба си тази женска красота, този женски начин на възприемане и управление на света, защото жените са управлявали този свят хилядолетия. Именно това са трите сакрални възрасти на жената - момиче, майка и старица. Жената минава от състояние на момиченце, когато все още ѝ предстои да стане майка, след това в положението на майка – даряваща и отглеждаща живот и накрая старица – тази, която е излязла от това състояние и вече е духовно обърната към Слънцето, към своя си Бог. Всяка от тези три възрасти носи много знания и мъдрост на жената. Добре е всяка жена да мине през тях и осъзнато да ги разбере. И да знае, че това е веригата – всеки да си е на мястото – никой да не бъде майка на майка си, баба на баба си или пък дете на своята дъщеря“, казва Аида.
На 13 май в читалище "Развитие", гр. Враца ще имате възможност да чуете Аида Марковска на живо в съвместната дискусия с проф. Дамян Попхристов на тема "Вяра, Род, Семейство". Това е поредната среща, която Портал 12 организира в страната, заедно със своите лектори. Срещите са с вход свободен и в тях лектори и публика говорят по актуални теми на нашето съвремие.
