Аида Марковска: Жената е концентрат на най-хубавото семе, което носи един род

„Жената е  концентрат на най-хубавото семе, което носи един род, след това става майка, като от нея се разпуква това семе и дава плодове, накрая става черупка, която пази всичко това. Черупката съхранява следващото ядро, следващите ядки. Без нея всичко ще бъде разрушено“, казва Аида Марковска – холистичен терапевт, рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Казва, че надеждата й е в младите и че все повече хора се обръщат към българската родова традиция, мислят за нея, осъзнават я. Това е и нейната мисия в живота, а за пазителки на рода добавя, че трябва да са устойчиви, търпеливи, пестеливи емоционално и много мъдри. 

„Ние изгубихме обмена на енергия помежду си. Тези устройства, с които всеки ден общуваме, извличат от нас тази жизнена родова енергия, ние се обезсилваме, отношенията се развалят и се чувстваме неразбрани и отчуждени. Всъщност ние нямаме енергията в сърцата си, за да се свържем един с друг“, казва Аида.

Жената е енергиен пазител на родовата сила и родовата енергия

Всяка жена, която осъзнае тази роля може да я изпълнява брилянтно. Пазителката на рода най-напред трябва да е осъзната, да разбира, че родът се съсредоточава и дава към нея своята сила и тя може да влияе върху енергийните потоци на рода. Оттам нататък трябва да е устойчива психически, да е уравновесена, да бъде разумна и много мощна енергийно.

Енергийната мощност на жената - в какво се състои?

Във връзката с нейното семейство и дом. Неслучайно жените напоследък станахме по-малко мощни, защото добихме енергия от мъжкия свят – устремени към кариера, развитие навън, воюване, амбиции и т.н. Женската сила се състои в установяването на мощни енергии вътре в дома. Тя е тяхна владетелка и от тях се захранва. Всяка жена е добре да познава дома си в детайли, да познава духът на дома и да познава отношенията вътре в дома, между членовете на семейството, в кварталът, където се намира домът, в самата общност, където се намира тя. Ето там се съсредоточава силата на женската енергия. В тези локални места жената е най-мощният генератор на енергия и тя захранвайки се от четирите стихии – земя, вода, огън и въздух, които владее вътре в дома, успява да изгради един свят, остров на здрава, силна, концентрирана, хармонична родова енергия. Това е нейната задача. Мъжката енергия се захранва от този източник и излиза навън, където добива нови източници за развитие на семейното гнездо. Разбирам, че това звучи архаично, но когато говорим за енергийни основания в родовата система няма как да не се опрем на най-старите знания.

Домът е сърцевината на семейните отношения

Сега ние не живеем в индивидуални домове, а в групови – буквално един върху друг  в кооперации, в блокове. Тук наистина става объркване на енергиите, защото енергията изисква пространство, тя не е съсредоточена в съвсем малко място, тя изисква метри около себе си, за да може да се разгърне и ние се разгръщаме един през друг през етажите и си влияем. Всичко това ни влияе на потоците на родовата енергия,  както и замърсената електромагнитна среда. Но пък аз смятам, че живеейки в нова парадигма, в нов свят, трябва да придобием нови умения, да обогатим старите да си ги припомним и да добием и нови, за да можем да реагираме адекватно на новите ситуации. Това не значи да не излизаме, да се забавляваме, но нека вкъщи да носим мъдрост. Не е трудно да направим дома си сакрално пространство, в което да се къпят нашите близки в чиста, хубава семейна енергия.

Тиганът с боб и миризмата на прясно изпечена питка върху печката на дърва на баба - днешните деца не познават този уют. Това загубиха нашите малки деца, защото те не са я виждали тая печка. Те знаят само микровълновата. А това чувство е важно, защото то съдържа в себе си знанието за това къде си, кой си и най-вече чий си. Можем полекичка да възстановим това. Не да върнем кюмбето вкъщи, но защо да не омесим заедно с децата и с внуците си един хляб, защо да не изтъчем нещо или не избродираме, или нещо по-модерно, но да бъдем заедно с нещо, в което семейството сплотява.

Баба и майка – това са двете жени – източник на знание за дъщерята 

Проблемите не идват от сегашните млади хора. Проблемите се появиха през миналия век, когато започна загубата на ценностите по начинът, по който са изградени в българските родове. Досега тя се разрушаваше през цялото време. Това са вече три поколения, така че не бих обърнала пръст към съвременните млади хора, защото те са просто резултат от това, което социумът принуди семейството и родовете да направят със себе си. Въпреки това смятам, че не всичко е загубено, че сега сме просто в едно латентно, неосъзнато, неразбрано състояние и ако поработим в тази посока, ще възстановим голяма част от отношенията между майки и дъщери.

Баба и майка – това са двете жени – източник на знание за дъщерята. Те я обучават как да владее и да пази родовата енергия.

Споделянето в семейството е най-важното нещо

Има няколко съвсем обикновени неща, които са ключови. Семейството да си говори – това е най-важното нещо. Не казвам всеки ден напоително и непрекъснато, но поне веднъж седмично да има една вечеря заедно, в която хората да спрат телевизора, да станат от компютрите, да седнат един срещу друг, както в добрите стари времена и да се нахранят заедно, да споделят, да разказват истории. Не можете да си представите колко семейства ще спаси това и колко количества енергия ще бъдат съхранени правилно. Ако пък искаме едно по-голяма родова среща – веднъж годишно на някое хубаво място сред природата или в ресторант би било чудесно. Ние забравихме сватбите, ние забравихме войнишките изпращания ние забравихме да се събираме, а това са поводите да се седне на маса, да се говори, да си спомним кой какъв е, какво е правил, как се развива живота му, да обменим животворна родова енергия. Именно тогава пазителките на рода управляват тази енергия между рода и потоците текат пълноводно и хармонично между всички. Сядат на масата от най-възрастните до най-малките, чак до бебетата и всички обменят от тази живителна енергия.
Ние изгубихме обмена на енергия помежду си.

Тези устройства, с които всеки ден общуваме, извличат от нас тази жизнена родова енергия, ние се обезсилваме, отношенията се развалят и често казваме – „този е лош“, „онзи не ме разбира“, „майка ми не ме чува“, „дъщеря ми не ме слуша“, а всъщност ние нямаме енергията в сърцата си, за да се свържем един с друг. 

Думата на възрастният в семейството трябва да се чува, но тя трябва да е хладнокръвна и мъдра

Ключово важен е правилният подход от тяхна страна, в против случай разрухата продължава. Възрастният човек трябва да има търпение, устойчивост, стабилност на психиката. Той трябва да е много пестелив в емоционално отношение, да е умерен. Важно е да говори конкретно, мъдро и да не създава емоционален хаос около по-младото поколение, защото младите така или иначе, поради своята активност в живота са в една емоционална буря всеки ден.

Задачата на възрастните е да внесат успокоение, равновесие, хармония, мъдрост. Възрастният човек трябва да е забележим, не изоставен някъде и неговата дума трябва да се чува, но тя трябва да е хладнокръвна и мъдра.

Без значение в колко напреднала възраст са, децата им просто могат да постоят в енергията на майка си и баща си, защото усещат у тях тази стара древна мъдрост, която е вече успокоена, балансирана. Това е привилегията на златната възраст, това е задачата на бабите. А не това, което се възприема у нас, че бабите погрозняват и остаряват. Бабата трябва да се е отърсила от житейската суета, тя съдържа в себе си концентрат на чиста житейска мъдрост, което е най-важното нещо, за да може нейната дъщеря, нейните синове и нейните внуци да бъдат жизнени и здрави.

Жените след 55-60 г. трябва да са истински щастливи, че разцъфват

Жената след 55-60 г. трябва да е истински щастлива, че разцъфва, защото тогава вече е осъзнала, че истината не е в необходимостта да бъде център на света. Че човек общува с Бога, с Твореца, със света през сърцето си, през ума си и това е истинската и най-важна връзка, за да сме чисти и осъзнати. Тогава жената разцъфтява наистина като жена. Тя вече е била девойка – концентрат на най-хубавото семе, което носи един род. След това става майка, като от нея се разпуква това семе и вече дава плодовете, които са жизнено важни за рода, за да продължи и накрая тя става тази черупка, която пази всичко това, черупката, която съхранява следващото ядро, следващите ядки. Без нея всичко ще бъде разрушено. На най-възрастната жена народът ни поверява всички стихии в дома – най-вече огъня и хляба. Тя единствено сакрално чиста може да пипа огъня и хляба, т.е. слънцето и хляба.

На 24 март Аида Марковска ще проведе онлайн събитие на тема „Жената - енергиен пазител на родовата сила и родовата енергия“. Може да се включите в събитието от тук