Търси

Адам знаел, че Бог е потаен Баща на всички изоставени деца и хора

Още по темата ...
Симеон Антипа

Симеон Антипа: Бог е бездна от благост! Гонението на богомилите бе българското разпъване на Христос

Виж повече
Тимен

Тимен Тимев: Бог в Любов означава, че много вдъхновени хилядолетия Господ стимулираше човешката цивилизация (ВИДЕО)

Виж повече
Елеазар

Елеазар: Този, който те обича, те променя. Това е Мярка, че Любовта е истинска (+ВИДЕО)

Виж повече
01.11.2021 г.
2358
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Всички същества, свързани с Второто същество Луцифер, т.е. с нечестивото дърво – много се стараят Адам да не съзре своята пълнота, защото ако той се устреми към нея, може да се откаже напълно от безумния живот и да се върне в своя център.

В началото Адам е имал цялостната светлина, но след грехопадението той вече има само част от тази първична светлина. Такъв е и проблемът с Второто същество, което при падането става Сатана, после става дявол, въобще това е енергия на все по-различни нива. Но понеже Адам е търсил своя път, своята пълнота и не е желаел да слуша Второто същество, което малко или много се е съединило с Адам чрез част от своето безумие, поради това, че Адам търси своя път, Второто същество, което е паднало в Сатана, много е намразило Адам – става въпрос за огромна енергийна омраза на вътрешен план. И точно затова той е изпратил Адам в забвение, имал е тази сила, защото е имал частична власт над него; изпратил го е в забвение.

Третото същество, т.е. Христос, в един апокриф обяснява що е забвение, казва: Сатана го е оставил да заспи, като му е отнел част от силите, в това число и част от силите, които е вложил в него. Значи своите хубави сили и своите лоши, защото в началото Сатана е имал и някои положителни сили, например постоянството: Сатана е толкова постоянен да атакува човека, че човек ако използва това постоянство и стане по-упорит от Сатана, той ще постигне изначалната светлина.

Това се е случило вътре в чувствата на Адам: той му отнема част от силите вътре в неговите чувства, защото Сатана е искал Адам да не вижда цялата първична светлина. Това е било за него най-голямата опасност – ако Адам види своята цялост навътре. Така се е случило и когато първичната светлина, която е била в Адам, се е скрила още по-навътре. Тази светлина станала неуловима и макар че и Сатана я преследвал дълго време, той не е можел да я улови, или както Библията казва, тъмнината не е могла да я обземе. Тя се е скрила още по-навътре. По-късно тъмнината обаче видяла, че вътре в Адам имало едно светещо ребро и решила, че това е цялата светлина. И тъмнината решила да извади това ребро навън, за да няма вътре в Адам светлина и отново той да изгуби пътя си. Това е едно по-ниско ниво. И така, реброто било извадено и Адам видял до себе си своята половинка под формата на жена, или пък под формата на сестра; някои наричат тази идея жена, други я наричат сестра. И той разбрал, че е изгубил най-дълбоката си светлина, цялостната светлина, пълната, т.е. цялата си сила, целостта си и веднага отрезвял от опиянението, в което го била въвела силата на тъмнината. Но той вече бил раздвоен човек.

Оттук нататък Адам започнал да я търси вътре в себе си, за да върне цялата си светлина, чрез която да се върне обратно в Първото същество. Но това се оказало трудна задача.

Адам разбрал, че трябва да има голяма и истинска любов към външната жена, към Ева, за да може да си върне някога съвършеното знание и цялата първична светлина. Той разбрал, че само чрез тази истинска любов ще се пробуди реално от дълбокия сън и от силите на тъмнината и ще се върне в Първото същество, т.е. в Бога.

Той разбрал също, че ако любовта му не е истинска, и двамата с Ева ще бъдат в упадък, тъмнината ще се увеличава. Той знаел чрез древен спомен, че само чрез истинска любов Първото същество продължава да го учи. Значи ако нямаш истинска любов, Първото същество няма да те учи; ще те учат други – университети, училища, светът, политиката и т.н., всякакви странични неща, второстепенни, но Бог няма да те учи.

Адам знаел, че Бог е твърде голяма тайна, за да бъде опознат, но той знаел, че чрез истинската си любов той все повече се сродява с Него и с висшите същества. Той знаел, че висшите същества се насищат от Бога, без да ядат външна храна, защото същността се храни със същността. И той знаел, че Той, Същността, е потаен Баща на всички изоставени деца и хора.

След падението си Адам усещал в себе си някакво бреме, някакво зло, а той си спомнял, че в безсмъртието нямало дори и капка зло.

Адам знаел, че истинската любов е пътуване в същността на Бога. Той знаел, че Първоизточникът е същността, самата храна, самият, истинският, насъщният хляб. И затова който е видял произхода си, той вече не е човек, той вече е същност. Преди време ви обясних, когато говорихме за лахма, арамейската дума за хляб, значи: “дай ни хляба наш насъщний” – означава дай ни дълбоко разбиране за нещата. Иначе колкото хиляди години искаш, може да ядеш външния хляб, но той не е реалният, той няма да ти помогне и затова истинският хляб, т.е. лахма, означава дълбоко разбиране за нещата.

Учителят Мелхория от Атлантида казва: Древна сила е превърнала същността в човек, но който познае себе си, земята го изпуска, земята вече не е негов реален дом.

Злите хора нямат право да стоят бездейни. Първото същество ги движи, за да се развиват, макар и по отрицателен път. Защо? Учителят Мелхория обяснява: Защото без това развитие това старовременно зло всякога щеше да остане опасност и за себе си, и за другите. То щеше да стане втвърдена опасност и затова то трябва да се подтиква, трябва
да се движи, трябва по някакъв отрицателен път макар да се развива.

Тайната е в това, че самият Бог движи това зло и злотворящите Той също ги учи. Той учи едните, той учи и другите; той учи богомилите, Той учи инквизицията. Инквизицията ще изстрада и който е годен за развитие, ще се развива; богомилите, които са годни за развитие, ще се развиват. Кладата е Негова, всичко е в Неговите ръце – той прави едното, той прави другото. Той израства в определени души и от едната, и от другата страна. А ние знаем също, че има съвършени богомили, които са се отказали от кладата: в един случай има трима, в друг случай има други, които са се отказали от огъня на Бога. Василид казва, че грехът във Второто същество в Луцифер – е бил тайно поставен от Бездната, защото той е трябвало да участва и в еволюцията, и в развитието и затова нито Първото, нито Третото същество, т.е. нито Бог, нито Христос могат да премахнат злото и греха. Той трябва да участва, такъв е замисълът на най-дълбокото, това е Бездната.

Съществата трябва по пътя на греха и на падението да изстрадат своята собствена истина, за да могат да познаят себе си. Тогава вече падението ще е извършило своята работа, своя дар. И казва още Василид: Древната воля на Бездната е пожелала злото и грехът да влязат във вътрешната история на вечността. Значи не само на света: зло и черни адепти има и на Луната, и на Марс, и т.н., и т.н. Но тези, които са избрали Първото същество, за тях е без голямо значение, колко е силно и колко е хитро Второто същество, защото обединени с тайната на Бога, злото постепенно избледнява.

Първото и Третото същество нямат такава сила и власт да предотвратят това създаване. Това така е станало, както Бездната го е пожелала. А Бездната е абсолютната Първопричина, както говорихме преди, преди да има Бог, преди да има даже и имена, даже Бог в началото е нямал име, затова Василид Го е наричал Първото същество. Името идва много по-късно в различните народи по различен начин. Но името напълно не отразява Същността. Когато човек познае Същността, разбира, че тя е просто безименна, че всяко име е ограничение. Затова Лао Дзъ казва, че Дао е условно, така го нарича, просто трябва да има нещо, за което да се говори.

Второто същество е създадено от грях и зло в своята скрита част. А Първото и Третото същество, т.е. Бог и Христос, никога не трябва да се изкушават и да не го приемат, това е тяхната задача, за да могат да съхранят тайната на вечността и тайната на безсмъртието вътре в себе си.

Учителят Мелхория казва: Любовта, това е най-древното качество, което преодолява света и мрака. Това качество идва от самата Бездна и именно това е преодоляването на света и на мрака. И казва още: Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Значи една от задачите на човека е да създаде Безкрайността, даже забележете, не вечността, а Безкрайността.

Елеазар Хараш / лекция ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА, изнесена през 2006-а година.

Още по темата вижте в книгата: Мъдрост и безпределност
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12