Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Всички същества, свързани с Второто същество Луцифер, т.е. с нечестивото дърво – много се стараят Адам да не съзре своята пълнота, защото ако той се устреми към нея, може да се откаже напълно от безумния живот и да се върне в своя център.В началото Адам е имал цялостната светлина, но след грехопадението той вече има само част от тази първична светлина. Такъв е и проблемът с Второто същество, което при падането става Сатана, после става дявол, въобще това е енергия на все по-различни нива. Но понеже Адам е търсил своя път, своята пълнота и не е желаел да слуша Второто същество, което малко или много се е съединило с Адам чрез част от своето безумие, поради това, че Адам търси своя път, Второто същество, което е паднало в Сатана, много е намразило Адам – става въпрос за огромна енергийна омраза на вътрешен план. И точно затова той е изпратил Адам в забвение, имал е тази сила, защото е имал частична власт над него; изпратил го е в забвение.
Третото същество, т.е. Христос, в един апокриф обяснява що е забвение, казва: Сатана го е оставил да заспи, като му е отнел част от силите, в това число и част от силите, които е вложил в него. Значи своите хубави сили и своите лоши, защото в началото Сатана е имал и някои положителни сили, например постоянството: Сатана е толкова постоянен да атакува човека, че човек ако използва това постоянство и стане по-упорит от Сатана, той ще постигне изначалната светлина.
Това се е случило вътре в чувствата на Адам: той му отнема част от силите вътре в неговите чувства, защото Сатана е искал Адам да не вижда цялата първична светлина. Това е било за него най-голямата опасност – ако Адам види своята цялост навътре. Така се е случило и когато първичната светлина, която е била в Адам, се е скрила още по-навътре. Тази светлина станала неуловима и макар че и Сатана я преследвал дълго време, той не е можел да я улови, или както Библията казва, тъмнината не е могла да я обземе. Тя се е скрила още по-навътре. По-късно тъмнината обаче видяла, че вътре в Адам имало едно светещо ребро и решила, че това е цялата светлина. И тъмнината решила да извади това ребро навън, за да няма вътре в Адам светлина и отново той да изгуби пътя си. Това е едно по-ниско ниво. И така, реброто било извадено и Адам видял до себе си своята половинка под формата на жена, или пък под формата на сестра; някои наричат тази идея жена, други я наричат сестра. И той разбрал, че е изгубил най-дълбоката си светлина, цялостната светлина, пълната, т.е. цялата си сила, целостта си и веднага отрезвял от опиянението, в което го била въвела силата на тъмнината. Но той вече бил раздвоен човек.
Оттук нататък Адам започнал да я търси вътре в себе си, за да върне цялата си светлина, чрез която да се върне обратно в Първото същество. Но това се оказало трудна задача.
Адам разбрал, че трябва да има голяма и истинска любов към външната жена, към Ева, за да може да си върне някога съвършеното знание и цялата първична светлина. Той разбрал, че само чрез тази истинска любов ще се пробуди реално от дълбокия сън и от силите на тъмнината и ще се върне в Първото същество, т.е. в Бога.
Той разбрал също, че ако любовта му не е истинска, и двамата с Ева ще бъдат в упадък, тъмнината ще се увеличава. Той знаел чрез древен спомен, че само чрез истинска любов Първото същество продължава да го учи. Значи ако нямаш истинска любов, Първото същество няма да те учи; ще те учат други – университети, училища, светът, политиката и т.н., всякакви странични неща, второстепенни, но Бог няма да те учи.
Адам знаел, че Бог е твърде голяма тайна, за да бъде опознат, но той знаел, че чрез истинската си любов той все повече се сродява с Него и с висшите същества. Той знаел, че висшите същества се насищат от Бога, без да ядат външна храна, защото същността се храни със същността. И той знаел, че Той, Същността, е потаен Баща на всички изоставени деца и хора.
След падението си Адам усещал в себе си някакво бреме, някакво зло, а той си спомнял, че в безсмъртието нямало дори и капка зло.
Адам знаел, че истинската любов е пътуване в същността на Бога. Той знаел, че Първоизточникът е същността, самата храна, самият, истинският, насъщният хляб. И затова който е видял произхода си, той вече не е човек, той вече е същност. Преди време ви обясних, когато говорихме за лахма, арамейската дума за хляб, значи: “дай ни хляба наш насъщний” – означава дай ни дълбоко разбиране за нещата. Иначе колкото хиляди години искаш, може да ядеш външния хляб, но той не е реалният, той няма да ти помогне и затова истинският хляб, т.е. лахма, означава дълбоко разбиране за нещата.
Учителят Мелхория от Атлантида казва: Древна сила е превърнала същността в човек, но който познае себе си, земята го изпуска, земята вече не е негов реален дом.
Злите хора нямат право да стоят бездейни. Първото същество ги движи, за да се развиват, макар и по отрицателен път. Защо? Учителят Мелхория обяснява: Защото без това развитие това старовременно зло всякога щеше да остане опасност и за себе си, и за другите. То щеше да стане втвърдена опасност и затова то трябва да се подтиква, трябва
да се движи, трябва по някакъв отрицателен път макар да се развива.
Тайната е в това, че самият Бог движи това зло и злотворящите Той също ги учи. Той учи едните, той учи и другите; той учи богомилите, Той учи инквизицията. Инквизицията ще изстрада и който е годен за развитие, ще се развива; богомилите, които са годни за развитие, ще се развиват. Кладата е Негова, всичко е в Неговите ръце – той прави едното, той прави другото. Той израства в определени души и от едната, и от другата страна. А ние знаем също, че има съвършени богомили, които са се отказали от кладата: в един случай има трима, в друг случай има други, които са се отказали от огъня на Бога. Василид казва, че грехът във Второто същество в Луцифер – е бил тайно поставен от Бездната, защото той е трябвало да участва и в еволюцията, и в развитието и затова нито Първото, нито Третото същество, т.е. нито Бог, нито Христос могат да премахнат злото и греха. Той трябва да участва, такъв е замисълът на най-дълбокото, това е Бездната.
Съществата трябва по пътя на греха и на падението да изстрадат своята собствена истина, за да могат да познаят себе си. Тогава вече падението ще е извършило своята работа, своя дар. И казва още Василид: Древната воля на Бездната е пожелала злото и грехът да влязат във вътрешната история на вечността. Значи не само на света: зло и черни адепти има и на Луната, и на Марс, и т.н., и т.н. Но тези, които са избрали Първото същество, за тях е без голямо значение, колко е силно и колко е хитро Второто същество, защото обединени с тайната на Бога, злото постепенно избледнява.
Първото и Третото същество нямат такава сила и власт да предотвратят това създаване. Това така е станало, както Бездната го е пожелала. А Бездната е абсолютната Първопричина, както говорихме преди, преди да има Бог, преди да има даже и имена, даже Бог в началото е нямал име, затова Василид Го е наричал Първото същество. Името идва много по-късно в различните народи по различен начин. Но името напълно не отразява Същността. Когато човек познае Същността, разбира, че тя е просто безименна, че всяко име е ограничение. Затова Лао Дзъ казва, че Дао е условно, така го нарича, просто трябва да има нещо, за което да се говори.
Второто същество е създадено от грях и зло в своята скрита част. А Първото и Третото същество, т.е. Бог и Христос, никога не трябва да се изкушават и да не го приемат, това е тяхната задача, за да могат да съхранят тайната на вечността и тайната на безсмъртието вътре в себе си.
Учителят Мелхория казва: Любовта, това е най-древното качество, което преодолява света и мрака. Това качество идва от самата Бездна и именно това е преодоляването на света и на мрака. И казва още: Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Значи една от задачите на човека е да създаде Безкрайността, даже забележете, не вечността, а Безкрайността.
Елеазар Хараш / лекция ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА, изнесена през 2006-а година.
Още по темата вижте в книгата: Мъдрост и безпределност
