Яворов: Душата, една вълшебна корда в тишината

13.01.2018 г. 2 174
на снимката: паметника на Яворов в Поморие
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Днес 13-и Януари се навършват 140 години от рождението на Пейо Яворов. По повод годишнината споделяме с вас, едно от малко известните стихотворения на поета:

 

И аз сломен попитах - и сломен,

най-после чух! То беше знам, душата,

една вълшебна корда в тишината,

то беше моята душа пред мен,

звучаща тихо: може би...

А слънцето захождаше. В забрава

от страх, попитах - и тогава

аз чух най-тихо: може би.

 

И аз сломен глава на гръд оборих,

но все простях към изгрева ръце,

с надежда в безнадеждното сърце,

и като ехо в себе си повторих,

сломен повторих: може би...

А слънцето се беше скрило вече

и нощ зловеща, близо и далече,

со смях понесе: може би.

 

И аз все чакам! Ето векове

изминаха как гледам в тъмнините.

И все аз чакам! Ето ветрове

до кървав плач ме шибат по очите.

И все повтарям: може би...

Аз чакам слънцето и слънчев блясък,

с очи покрити веч от прах и пясък,

и сляп отдавна! - може би.

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3