В пътя на любовта и смирението, Христос показа идеята за Свободата на човека

25.12.2017 г. 4 568 Добавена от Борислав Борисов
Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга, и стана подобен на човеците
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Кой е Христос? Това от столетия насам християните са забравили напълно. Това забравяне напомня само за себе си още от времето на Константин Велики, когато християнството беше провъзгласено за държавна религия: а именно, когато теолозите започнаха да спорят за това дали Христос е от Божествено или от човешко естество. От тогава повечето християни успяваха да подхранват своята вяра в Божествеността на Христос единствено с вярата в така наречените "чудеса".

На един голям поет обаче се отдаде да разтърси здраво възгледите за Христос, произтичащи от общото разглеждане на изкушението и чудесата. Това бе Достоевски. В "Легендата за великия инквизитор", включена в "Братя Карамазови", Достоевски разказва:

"По времето на инквизицията, в Севиля, на кладите се изгарят хиляди еретици. Тогава Христос се появява по улиците в земен човешки образ. От милосърдие към хората, Той отново слязъл на Земята, макар и за кратко време. Народът Го разпознава и се струпва около Него. Тогава идва Великият инквизитор - един студен 90-годишен старец. Народът, свикнал на послушание, се отдръпва встрани. Само един знак на стареца, и Христос е уловен и вкаран в тъмницата. Там Великият инквизитор се обръща към Христос: "Това Ти ли си? - не отговаряй, мълчи. Ти нямаш право да прибавиш дори и една дума към това, което вече си казал. Защо си дошъл, да ни смущаваш ли?"

"Добре стана, че Твоето дело премина в нашите ръце. Ние се съобразяваме с човешката слабост и низост, по-добре, отколкото ти правиш това. Ти поиска да дадеш на човека свободата - най-нещастният подарък на този свят. Ние знаем, че човек не иска свободата, че той жадува за подчинение и за това да бъде роб. В пустинята Ти отхвърли предложението на "мъдрия Дух", там ти трябваше да превърнеш камъните в хляб. Ние добре знаем, че хората искат да имат хляб, а не Дух. Ние видяхме, че тогава Ти изпадна в едно съдбоносно заблуждение след като не последва духа, който ти предлагаше това. Обаче ние ще го последваме и чрез това ще сме по-добри ръководители на твоето дело, по-добри, отколкото самият можеш да бъдеш. Иначе какво трябваше да стане с милионите и милиардите хора, които нямат силата да отхвърлят земния хляб заради небесния?

Или Ти обичаш само десетина хиляди силни и величави избраници...? Ти отблъсна прекомерното изискване да сториш едно чудо, за да запазиш твоята идея за свободата на човека. Ти се надяваше, че следвайки Твоя пример, човекът ще съхрани вярата си в Бога, без да има нужда от никакви чудеса. Ти обаче не знаеше, че доколкото човекът отхвърля чудото, той отхвърля също и Бога, защото

човекът търси по-скоро чудото, а не Бога

И тъй като човек не може да мине без чудеса, той ще си сътвори в изобилие нови чудеса, свои собствени чудеса и ще падне по очи пред всяко магьосничество...

Ти не слезе от кръста, когато те се подиграваха с Тебе и викаха:"Слез сега от кръста и ще повярваме, че си Ти" Обаче Ти не слезе, защото отново не пожела да поробиш човека чрез едно чудо, а жадуваше за една свободна, истинна вяра, не за вяра в чудесата. Ти копнееше за една неестествена любов, а не за робското прехласване на един дивак пред една Мощ, от която той е завинаги наплашен. Но и тук Ти надцени хората твърде много, защото те не са нищо друго, освен роби...Ето, тази е нашата тайна! Отдавна вече ние не сме с Тебе, а с него!...Ние взехме от него онова, което Ти с възмущение отхвърли, онзи последен дар, който ти беше предложен - всички царства на света: ние взехме от него Рим, както и мечът на Цезаря. Защо Ти отклони този последен дар? Ако Ти беше приел това от могъщия Дух, щеше да изпълниш всичко, към което се стремят хората на Земята...". Тук Достоевски се докосва до същинската загадка на Христовото същество. Тук той показва жестоката опасност от фалшифицирането на образа на Христос, особено в чудесата в Евангелието, където става така, че многото проводни чудеса скриват Централното чудо на Христовото същество.

Да превръщаме Христос в един чудотворец или маг, в действителност би означавало едно смаляване на Неговата същност. Да прави "чудеса" - това не беше в същността и в мисията на Христос. Неговото величие се състоеше именно в това, че Той не извърши никакво чудо, макар, че би могъл повече от всеки друг. Той само поиска да извърви докрай пътя на човекоставането. Единствено по този начин Той можеше да се превърне в брат на всеки един човек и в негов Спасител. 

Друго класическо опровержение на вярата в "чудесата на Исус" дава Павел в Посланието до Филипяни:

"Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга, и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе си и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръста (2:5-8)"

Докато няма любов и смирение, нищо духовно не може да има. За някои хора, Христос продължава да е на кръста, за други хора той е исторически – някъде в историята, а Христос е тук – действа, работи.

Thumbnail Борислав Борисов Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12.  Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността, основател на Асоциация на българските села...

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3