Проф.Дамян Попхристов: Атланти, траки и богомили - препредават едно космическо познание (ВИДЕО)

13.06.2018 г. 11 307 Добавена от Борислав Борисов Коментари: 1
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

ПРОФЕСОР ДАМЯН ПОПХРИСТОВ, Лекция по време на Форум - Българският Дух през вековете - Велико Търново:

БОГОМИЛСКИЯТ ИМПУЛС И МИСИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

Когато говорим за български дух, да знаем, че не просто сме дали нещо на света, дали сме огромно нещо на света и можем само да се гордеем и да нямаме никакви поводи за подвиване на опашка пред когото и да е било. Сега дойде и моят ред и в началото си мислех, че ще говоря за богомилите и за богомилите и Ренесанса и пак ще го направя само, че преди това искам да поставя, за да стане ясно какъв е приносът на богомилите в по-глобален мащаб и конкретно с Ренесанса, защото като се каже това доста хора ще си кажат „Айде стига сега, богомилите и Ренесанса.“ Да де, ама е вярно. И когато е вярно е редно да се вмести в по-голямата картина, на това къде се намира богомилското учение в движението на световното махало. И сега ще се опитам да направя един много бърз преглед на това как се движи това световно културно махало. Като говорим за махало, то се движи не просто изток – запад в една равнина, а при всяко едно завръщане на махалото от запад на изток то се качва на по-висока степен т.е. то е едновременно и спираловидно движение. Можем да говорим за мъжка и женска енергия, но в случая предпочитам да го оформя така, когато махалото тръгва от изток то носи идеи, когато идва от запад обратно то носи материално. За това, ако проследите какво и как се движат идеите в световен мащаб ще видите, че абсолютно винаги идеите идват от изток и от запад се връщат материално подкрепени т.е. духовното и материалното също имат две крайни точки. Тези крайни точки не са в смисъла на добро и зло , а са в смисъла на едно и също явление както ги формулирал на времето Хермес Трисмегист, че всяко нещо е полярно, всяко нещо има два полюса и колкото тези полюси са по – отдалечени толкова е по-голямо разнообразието, което се разпределя между тях. Какво се случва? Представете си, картата на света, най-източната точка Япония и най-западната точка Калифорния, ако ги приемем така условно, тогава помислете къде се намира равновесната точка, защото махалото при движението си винаги минава през една равновесна точка. Равновесната точка се нарича – Балканите. И това не съм го измислил аз, а това е обективна реалност. При това движение винаги нещо минава от тук, заминава нататък  - завръща се по някакъв начин материално подкрепено и продължава към своя духовен източник. В това движение, ако се върнем в началото на нашата 5-та коренна раса, за цивилизацията, за която говореше и Христо Смоленов – атлантите какво предават на траките? Предават едно космическо познание, което траките обогатяват – с какво? – с орфизма. Навремето когато в Америка се занимавахме с сравнителното религиознание – сравняване на митологични системи, оказва се, че орфизма не подлежи на никакво сравнение, то е уникално в своята си изконна същност по няколко неща. Първо исторически е първото монотеистично учение, което говори за Всемира като единен, като Създателя за един, за човека като божествено създание, в което се бият две неща духовното и материалното или както казва Орфей „Душата е арестувана в калъфа на тялото и трябва да бъде освободена от него, с пречистване.“ И уникалният момент настъпва с отговора „Как това се осъществява?“ и отговора е „С музика“. Няма жертвоприношение, няма колене на хора това въобще се изключва, няма дори колене на животни, да гледаме там кръвта на къде текла, пък дима на къде отишъл. Има музика, защото Орфей знае ритъмът на сърцето е 7/8, не зная колко души от вас тук са лекари, но сигурно знаете, че импулсите на сърцето са два кратки и един дълъг. „Тап – тап- тап, тап-тап“ това познато ли ви е – ръченица му казваме. Тая ръченица е същият ритъм, който вибрира над небесната реалност и за това сърдечната чакра, която Орфей е знаел добре, резонира директно с над небесната реалност чрез ритъмът 7/8. Музиката е тази, този наш конкретен ритъм, който ние всички владеем – трябва да ви кажа, че в Америка съм опитвал с много от моите студенти да ги науча, ами спъната работа. Ами не могат, не могат да направят 2 къси и едно дълго време, трябва да е 4/4 тогава го хващат, иначе се спъват, а пък до сега не съм срещал българин, който колкото и да е неритмичен или да му е стъпил слон на ухото, който не може да изтанцува поне един такт на ръченицата. Какво говори това? Това говори за някаква генетична памет, която върнахме от времето на Орфей. Това е нещото, което отива на изток и се връща с обогатени други идеи. Какви? Тука става въпрос махалото се връща обратно спира се на Балканите – къде? Къде на Балканите – Троя, какво има в Троя – т.нар. Паладиум, знаете, че Атина не е гъркиня, и веднъж когато си играела със сестра си Палада я пронизва с копието. От страдание по загубата за сестра си, прави една скулптура нейна и от този момент нататък се говори за Атина – Палада, като Палада се възприема алтер егото – другото „Аз“ на Атина. И от този момент нататък Паладиумът или статуята на Палада става образ на висшето духовно познание и в древния свят, когато хората не са били като нас, формирани от теорията, че науката е новата религия, което ни е довело до това да загубим връзката си и с Божествената реалност. Тогава хората са имали други сетива, за Божествената реалност и са казали така „Който притежава Паладиума притежава мъдростта на света“. Троянската война се води не за хубавата Еленка, Троянската война се води за това кой ще притежава Паладиума, който се пази в  Троя. Троянската война започва като война между тракийски племена, гърците пристигат доста по-късно в тая работа, и  накрая се включват много други племена, защото Омир казва „И много други видни бойци от разни народи падаха там.“ Какво се случва? Случва се, че този Паладиум е похитен. От кого? От Одисей. Кой е Одисей е въпроса? Според гърците, той е олицетворение на хитростта, която според гърците е равносилна на разум и мъдрост, но за древните това е кощунство, защото да измислиш да направиш един подарък, говоря за Троянския кон, да направиш един подарък и да набуташ вътре войници, да го подариш – едно време дарът е бил нещо свещено, той идва от сърцето и осъществява духовният контакт, за това се казва БогоДар. Да направиш от това нещо оръжие, което да те унищожи е било нещо немислимо, но то се случва. Тогава едва ли ще си спомните подробностите на „Илиадата и одисеята“, но троянците са подкрепяни от Посейдон, Посейдон е богът на моретата т.е. това е интуитивната мъдрост, гърците са подкрепяни от Атина, която е разума т.е. става въпрос за една битка между разума и интуитивната чувственост. Похищава се Троя с Троянския кон, великата измислица на Одисей, след което Аякс изнасилва върховната жрица на Троя – Касандра, в краката на самия Паладиум, от което той възмутен пада и тогава Атина си обръща очите и губи своята благосклонност към гърците и казва „Аз бях до тук.“ Гениалният Омир, за който всички знаем, че бил сляп, не е сляп. Едно време на човек, който вижда другата реалност са му казвали „слепеца“ за земната реалност. Този същият Омир в Одисеята описва следното нещо  - каква е цената на похитения Паладиум. Ясно е каква е, описана е – гърците, никой не се завръща обратно с изключение на Агамемнон, който се прибира жив и здрав, за да намери жена си в леглото на нейния любовник, който го убива. И Минелай с хубавата Елена се завръщат, което е символ  на връщане обратно на семейната хармония, а тариката Одисей е накаран да обикаля маса години по моретата, за да се върне при вярната Пенелопа. Всичките приятели на Одисей до един загиват. Оцелява само той, защото единствено от него Атина не обърнала погледа си с идеята на това, че един ден след много шествания по моретата и препятствия ще се завърне в семейното гнездо при Пенелопа и тогава ще настане хармония. Отново се възстановява хармонията – мъжко – женския принцип. И така Паладиумът преминава в Гърция, но какво се случва има нов цивилизационен поврат, който се случва на Балканите и той е човешкият разум в лицето на гърците трябва да започне да се развива, за да достигне нивото, което душата знае. Или както знаете това в езотериката се изобразява с два триъгълника, божествения който е с върха надолу влиза и земния с върха на горе и те трябва да се съберат, за да образуват шестолъчната звезда на 6-тата коренна раса, по средата точката това е Божествената реалност. Т.е. цивилизационият поврат е следния – разумът трябва да диктува вече нещата, а не интуитивната реалност т.е. не това, което човек може да получи в директен контакт с божествения свят, а онова в което разума на принципа проба – грешка и петте сетива трябва да опознае.

И историята продължава описана от следващия посветен Вергилий, който пише прочутата Енейда, която описва похода на Еней  - кой е Еней? Троянският герой, който пътува към Рим, за да установи там новата Троя. И Рим става новата Троя, но когато отива в Италийския полуостров, той не се жени за друга, а се жени за Лавиня, която е етруска т.е. тракийка. От тук Цицерон е казал, че Вергилий е геният, който пресъздава една алегорична реалност и я превръща в Божествена реалност. Защо? Защото там е изобразен този цивилизационен преход, в който Паладиумът вече се мести в миналото – Троя премина през гърците, те почнаха там нещо да разсъждават, да пишат и замина за Рим, за да доведе до разцвета на Римската империя, за която всички знаем, но там има и една друга голяма подробност. Рим има друго призвание, в Рим ще бъде корена на християнството, което след това трябва да стане световна религия, благодарение на Рим. Това е посланието на този Паладиум, говорим вече за І век от новата ера и така, когато Рим става центъра на християнството и съхранява едно учение, което го превръща в световна религия. От този момент нататък поне в европейската история, това махало което се движи изток – запад, започва да извършва едни странни движения, напред и назад, в което гърците, продължават да смятат, че са центъра на Вселената, докато великият законодател на Гърция – Солон не отива при Египетските жреци и те му казват следното „ О Солоне, Солоне, вие гърците сте все още като малки деца, вие нямате нито една наука, издържала изпитанията на времето.“ Кои са науките, които са издържали изпитанията на времето – езотеричните. Познанието за как функционира, този свят, в който ние всички сме части. Гърците разбира се не са го харесали това нещо. След което, пак този същият Цицерон казва „Всички велики неща, които Атина е дала на света, произлизат от Елевсина“. Коя е Елевсина и елевсинските мистерии? Кой е основателя на елевсинските мистерии – Евмолп, това го признават и гърците. Кой е Евмолп – трак. Много е тъжно – скоба – че централният магазин в Пловдив се нарича „Евмолпия“ и колкото пъти съм влизал вътре и съм питал някоя от продавачките „Абе вие защо се казвате Евмолпия?“ вдигат рамена.  И въобще не знаят, кой е Евмолп.

Евмолп е основоположникът на цялата мистериална култура на Гърция, която е взаимствана от траки. Ето това се случва на Балканите в равновесната точка. И следващият интересен факт, от този момент нататък абсолютно всички големи европейски народи, се стремят да докарат своята генеология не до някой гръцки герой, ами до някой тракийски герой. За Еней вече споменах, италианците баща им е Еней, следват британците, кръстени на Брит, кой е Брит? Наследника на Еней – трак. След това французите много дълго време се наричат франки. Защо? Обяснява го самият Волтер, защото смятат за свои родоначалник Франкус. Кой е Франкус? Синът на Хектор. Кой е Хектор – героят от Троянската война – трак. И накрая останаха германците, Германикус е също тракийски герой, какво говори това – останала част на западна Европа, където махалото отива, се стреми да направи своя духовна връзка с траките, с техните наследници, а не с гърците. Защо? Защото идеята на това хитростта да бъде представена за мъдрост и някакво творение на разума, противоречи на логиката им, защото хитър е слабият човек. Човек прибягва към хитрости, тогава когато няма сила да се справи с друго. И за това хитростта гръцка не се признава, четете „Троал и Кресида“ на Шекспир и той ще го обясни художествено много по-добре от мен. Какво се случва от там нататък? От там нататък Европа изпада, в това което познаваме като „Тъмното Средновековие“. Кой го определи като такова? Тези от Ренесанса следващите, които като си намерили някакви там техни играчки и си направили там техни изследвания и открития и решили, че онези преди тях са живели в тъмни времена и са си рекли „Тези са тъмните средновековници“. Да ама в тъмното Средновековие не познават Аристотел, защото междувременно арабите са превзели Александрия, която е центъра на Аристотилиевата наука, Европа не познава Аристотел, Европа познава Платон. А Платон говори за единството на света – пещерата, в която ние всички стоим, обаче гледаме към дъното й, отвънка идва светлина, която проектира сенки върху стените, ние гледаме че тези сенки мърдат, решаваме че това е истината т.е. живеем в някаква илюзия, на която Платон казва „Целият номер е да се обърнеш към изхода, за да видиш светлината на вечните идеи.“

Това знае Европа и така живее, обаче настава страшното време и тогава се появява богомилското учение, което носи нещо съвършено различно. Не знам дали знаете, че единствената институция, която сме наследили от Средновековието се нарича Университет. Да, ама университетите едно време са били свързани с манастирите т.е. там има един съществен похлупак. Единственият университет, който излиза от рамките на това се нарича университетът в Болоня, благодарение на кого? Благодарение на Пепе Булгаро. Пепе Булгаро работи в университета в т.нар. правен отдел, между другото университета в Болоня се счита за първия освободен от църквата университет, защото е бил основан от емигранти – над 10 000. Десет хиляди студенти в онова време, които се борят срещу закона, гражданския закон, който казвал така „Ако представител на някакво малцинство извърши някакво престъпление, събират всички и ги бичуват.“ И тогава студентите възроптали срещу този граждански закон, и решават да променят гражданското право. Първият, който успява да направи това публично се нарича Пепе Булгаро, който остава в историята като Пепе Булгаро – „златната уста.“ Защото той е този, който защитава гражданските права срещу Фридрих Барбароса, не срещу друг и произнася гениалната фраза за онова време, която студентите по право до ден днешен изучават като финална точка на защитна пледоария, която Пепе Булгаро казва „Вие господин Императоре, може да сте господар на целия свят, но не сте господар на частната собственост.“ И избухва бомба. И тогава Пепе Булгаро в прочутия правен факултет на Болонския университет, ръководен от Ирнериус, който е най-големият авторитет по онова време на право, въвежда т.нар. „гражданско право.“ И за първи път това се случва в Болоня. Стига се до там, че Фридрих Барбароса му дава изключителни права, подарява му и земя, където Пепе Булгаро, преподавал тогава в къщата си, площадът отпред се нарича „Пиаца де Булгари“ и много дълго време, там в момента е построен прочутия Болонски университет т.нар. Арки джи Назио или Старата гимназия, където се намира „Капела де Булгари.“ Така се нарича до ден днешен, направена е върху имота на Пепе Булгаро, в израз на благодарност към това, което той е направил. Аудиторията, в която Пепе Булгаро произнася тази знаменита реч се е наричала до скоро „златната уста“ сега се нарича „стабат матер“, защото Доницети е изпълнил там за първи път „Стабат матер“ на Росини.

Но какво се случва? Нов ментален преход, в който изведнъж се заговоря за свободата на личността. От къде идва това – от свобода, равенство, братство чрез Христовата любов. Какво е това? Мотото на богомилите. Кой е Пепе Булгаро е по-интересно? Говорим за 12 век – 1080 година България пада по Византийски власт и целият аристократичен двор български, отива в Италия. Знаете ли, кой ни го каза това? Това ни го разказа в родната къща на Леонардо да Винчи, уредничката на музея, която като влязохме там и тя чу, че говорим някакъв непознат за нея език, попита кои сте вие, от къде сте. И Данчето преди това, която на перфектен италиански беше купила билетите и тя не разбра, че не сме италианци и казва „Ами ние сме от България“. Тази жена „ахна“ и каза „Ами вие знаете ли, че майката на Леонардо да Винчи е българка“. Исках това нещо да го публикувам не го направих, по простата причина, че единственият източник на тази информация беше тази жена, която ни разказа следната история.

Същият този Самуилов род, който се изнася към Италия, се изнася в Централна Италия, там се установява, за това се наричат „булгари“ и до ден днешен има такива фамилии, макар, че италианците твърдят, че нямат нищо общо с България, и до ден днешен има един род, който се нарича родът „Фризинга“, който има документ от Ватикана, за оригинален, аристократичен произход за Самуиловия род. Ето тези наследници отиват към университета в Болоня, а майката на Леонардо да Винчи, за която той казва, че винаги се е прекланял пред нейната интелигентност и т.н е посветена богомилка. От къде се знае това ли? Това се знае от самия Леонардо да Винчи, който никога не казва, че тя е богомилка, но той говори за Никодимовото евангелие, което е богомилското евангелие и самият Леонардо да Винчи става висш посветен в Ордена на изтока т.е. Пазителите на най-висшето езотерично познание. И така става една странна история – в Болоня се ражда идеята за свободата на личността и гражданските права за пръв път в историята, и тук се появява още една светла личност – нарича се Тома Аквински, чиято теория заедно с гражданската позиция на Пепе Булгаро правят тази амалгама, каквато ражда Ренесанса. Каква е тя? Тома Аквински е италианец, преподава в университета в Париж, там попада на трудовете на Аристотел, преведени от Авероес – виден теолог, който работи в Кордоба в Испания, когато започва Реконкистата и изгонват арабите, попадат на трудовете на Аристотел обаче преведени през арабски и еврит и т.н. и тогава Тома Аквински решава, че трябва да се запознае с оригиналите и да ги преведе лично на латински за целта разучава старогръцки и повежда първата в европейската история, културна експедиция – да отиде в Гърция, да намери оригиналите намира това, което ние днес познаваме като оцелели трудове на Аристотел, превежда ги. И естествено на  него започват да му казват „коментатора“, защото бил така най-вещия в познаването на Аристотел. И той прави една теория, която се нарича Томизъм, в която с едно изречение той казва така „Разумът има правото да оперира по своите природни закони, със заобикалящата ни действителност, до тук всичко е прекрасно, но има едно „но“ но в рамките на вярата.“ Ако не беше това „но“ Тома Аквински никога нямаше да стане Свети Тома Аквински, само, че и папите естествено харесват това нещо, до ден днешен тази теория се нарича „Томизъм“ и папа Лъв ХІІІ я обявява за основополагаща и задължителна във всички католически училища и това нещо  действа до ден днешен. Само, че забравят, че този същия Тома Аквински напуска Париж и отива не къде да е, а в Болоня, защото това е първият граждански университет където той за първи път може да говори за теорията на Аристотел, за това, че природата си съществува отделно от Бог и си се движи по някакви свои природни закони, които човешкия разум може да опознава на принципа  проба – грешка, от частното към общото. Естествено самият Аристотел не е глупак да разбере, че това е един много дълъг процес основан на непрекъснато коригиране на предишни грешки, което представлява дефакто развитието на науката. Комбинацията на свободния разум на идеологията на Тома Аквински с идеите на Пепе Булгаро за независимото гражданско право почерпено от неговото богомилско потекло и принципа  - свобода, равенство, братство стават идеологическата основа на това, което ние разбираме под Ренесанс. От там нататък действат парите на Медичите. Които поемат цялата тази история, Козимо І Медичи основава първата свободна библиотека във Флоренция, където е нает Марсилио Фичино. Кой е Марсилио Фичино, човекът който превежда Хермест Трисмегист по поръчение на Лоренцо Великолепни обаче той е посветен катар. В тази комбинация пропуснах да кажа за Данте, Данте, който пък е член на касата на Патарените така се наричат богомилите в Милано, когато той е изгонен от Флоренция, никога не се завръща там, към него има произнесени 2 смъртни присъди, той отива в Конкоренцо и е посветен в катарско – богомилското учение, за което самият той говори, защото казва, че Никодимовото евангелие е поводът за това да напише „Ад“ и цялата структура от там нататък. Ще спра за Данте, защото Емануеле Родо довечера ще говори за него много повече, все пак той е италианец. Та – какво се случва от там нататък?

Този богомилски импулс ражда Ренесанса, след еуфорията от Ренесанса, че човекът е великото творение на природата, че той е в центъра на  света и т.н се появява художествения образ на човека от Ренесанса, който представлява човек, който е стъпил в калта на пояса му има кама и той с едната си ръка държи камата, а погледът му е отправен към звездите. Добре, ама настъпва т.нар. отрезвяване и по – интересното е, че това отрезвяване става в резултат на Галилей, Коперник и всичките тези открития, които в 16 век изведнъж доказват, че Земята не е центъра на Вселената, че човекът не е центъра на божественото съзидание, че Слънцето не се върти около Земята, ами става точно обратното. И изведнъж настъпва т.нар. „Ренесансова меланхолия“ и най-добре тази меланхолия я изразява Дюрер, който учи в Болонския университет, а следващият който изразява тази меланхолия се нарича Уилям Шекспир с прочутото „Да бъдеш или да не бъдеш“, с прочутия монолог в Крал Лир „Бурята“ когато той се отказва от света и той се разцепва и т.н. и т.н. Тази меланхолия довежда до една друга крайност, сега говорим сега за махалото, какво достига. Достига до истерията на реформацията, където разума трябва да диктува всичко, махалото тръгва обратно и този разум изведнъж започва да добива някакви други нюанси и се ражда контра реформацията, която ражда Барока. Барокът е една експлозия на емоция за разлика от разума, махалото продължава и се връща обратно с идеята на Великото Просвещение т.нар. конфликт между разум и чувства, и тогава започва голямата битка, която най-добре е изразена в лицето на Волтер и Жан Жак Русо, които са противници, но в същото време прочутата фраза на Жан Жак Русо „Сърцето има своите основания, които главата никога няма да разбере.“ Довеждат Волтер  до истерия, в която обаче той казва „Абсолютно не съм съгласен с него“ разбирайте Русо, „но ще дам живота си, за правото да го каже“. Двамата умират в една и съща година 1778 г. махалото не знае къде да отиде, към духовното или към материалното, и в тази битка изведнъж музиката нахлува с пълна сила и се появява, духовността избива в музиката на Бах, и от там нататък цялата друга музикална експлозия на 17  и 18 век. Махалото обаче не стой на едно място, и идва буржоазната истерия на английския прагматизъм – той довежда до това, съзнанието на човека да бъде изцяло впримчено в рамките на това може да се докаже – значи е вярно, онова не може – значи не е вярно. Това мога да го пипна, това мога да го вкуся, изобщо сетивата в пълна мяра, започват да определят живота на хората. Тогава обаче се ражда друга истерия, появява се един английски учен наречен Дейвид Юнг, който с един замах унищожава всичко. Няма душа, защото нямаме сетива да я усетим, няма разум, защото ние познаваме само последиците, няма закон за причината и следствието, защото никой не знае за причините, всеки изпитва следствията. И изведнъж света се появява в един тупик, в който не знае на къде да тръгне и в тази ситуация махалото продължава и се появява Емануел  Кант, който казва нещо много простичко. Кант казва така „Критика на чистия разум“ – „Разумът има някакъв таван, той може да достигне до познанието на онова, което ни носят сетивата, но реалността има и други измерения“, което той нарича „нумена“ – това е термин формулиран от него за противовес на феномена, което значи феноменалните явления, материалните феноменалните се онези, които са отвъд  познанието. И критическият разум има таван, има неща, които можем да познаем със сетивата, обаче има и други които остават непознаваеми за нас и те са много по-мощни – това казва Кант.

До какво довежда това? До Романтизма. И изведнъж отново махалото нанася един много жесток удар с Френската Революция. Френската Революция „Свобода, равенство, братство“ изведнъж излиза, че всичко е много розово, обаче богомилиският девиз „Свобода, равенство, братство чрез Христовата любов“ се заменя „Свобода, равенство, братство чрез гилотината“. И тогава когато всичко е удавено в кръв, не може да има прогрес и тогава естествено се появява Наполеон. Какво се случва? – воини, воини и воини.  Нещата достигат до там, че английският прагматизъм отново се намесва и започва времето на машините. И сега искам да ви прочета един цитат, който е много показателен „Дойдохме тук заводите да видим, не с цел по-мъдри пак да си отидем, а само в случай, че попаднем в ада, за нас да няма изненада.“ Знаете ли кой го е казал!? Романтикът Робърт Бърнс. И още един цитат, който сега ще ни върне към финала на това което искам да кажа „Всичко се разпада, центърът не издържа, анархията шества по света, без убеждения живеят най-добрите, най-лошите вилнеят с лихи страсти.“ Знаете ли кой го е казал?  Пак поет Уилям Бънвър Йетц. След тази безизходица, която материалното махало води, естествено се появяват социалните теории на Маркс, Енгелс и Ленин, които пък нанасят следващия огромен шамар с тази атеистична вяра, която унищожава и последните остатъци и възможност на човека да се ръководи по някакъв начин от интуитивния си живот и да бъде свързан с Висшата реалност.

И тогава идва какво? Възстановяването на богомилския импулс, чрез кого, чрез двама души. Единият се нарича Беинса Дуно или Петър Дънов, а другият Рудолф Щайнер. Те се появяват едновременно – единият в средата на свръхматериализма Германия, където на хората трябва първо логически да му обясниш та той евентуално да го почувства, докато Петър Дънов пристига тука, за да говори първо на сърцето, пък като го почувстваш може по нататък да си го обясня. С други думи отново тук на Балканите идва тази равновесна точка, където духовното в крайна сметка трябва да вземе своя превес. И трябва да замести Марксовата формула, че битието определяло някакво съзнание, защото не може материалното, променливото, нетрайното, да диктува формата на съществуване на вечното, изконното т.е. ДУХОВНОТО. Ето това е смисълът на богомилския импулс, ето това, което от тука нататък тръгва на запад, връща се обратно материално и пак им го носим нататък духовното, и пак трябва да се върнем тука и от нас зависи от тук нататък да го предадем на следващите поколения. Това е смисъла да говорим всички тези неща тук, за това какво представлява всъщност този богомилски импулс, какво представляваме ние българите като негови носители и изконни в нашата духовна памет, ДНК – каквото искате го наречете, защото ние имаме мисия. И тази мисия е духовна мисия!

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО и ..споделете:

Thumbnail Борислав Борисов Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12.  Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността, основател на Асоциация на българските села...

Коментари

14.06.2018 г. 01:25 ч. от: white rabbit
Сърдечни благодарности Професоре! Вие сте вдъхновение!
Благодаря на портал12! Вие осмисляте всеки мой ден!

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3