Константин Златев: Ученикът е същество приело принципите на Бога, вложени в Света (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

17.09.2018 г. 3 405 Добавена от Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Представяме ви интервю с Константин Златев по темата за пътя на развитие при окултните ученици - отговорности, задачи, рискове, цели. Какво е да бъдеш духовен ученик? Какви са връзките между свободната воля, прилагането на натрупаното познание и връзката с духовните учители, специалните изпитания, рисковете на егото и още вижте във видеото и интервюто:

Здравейте, г-н Златев. Днес с Вас ще поговорим по темата за Ученичеството и пътят на духовното развитие. До каква степен днешният, модерният човек, особено младите хора, могат да намерят един устойчив път за духовно развитие в тази интензивна материална среда, в която живеем?

Здравейте, благодаря Ви за възможността да споделя мисли по един толкова важен проблем. Нека първо да се опитаме да изясним съдържанието на понятието ученик или окултен ученик, което Вие използвахте. Това е човешко същество, което е избрало духовния път. Т.е. пътя към Божественото и в света около себе си и вътре в самото ядро - най-дълбоката същност на човешката личност. Това е същество, което е приело принципите и законите на този свят, вложени в него от самият Бог в качеството Му на Творец. Същество, което е достигнало до смисъла и съдържанието на тези принципи и закони и ги е превърнало в част от своя мироглед и ги спазва стриктно, съвестно, с разбиране, с послушание и със смирение в своя земен живот. Т.е. става дума за един напреднал в духовно отношение човек, който в някаква степен е прозрял великата Божествена Истина и се съобразява с нейната роля в земните условия.

Но това не означава, че човек трябва да зачеркне материалния свят или по-скоро кажете какво да е отношението по пътя към духовното, към заобграждащата материална среда?

Естествено, че не можем да зачеркнем материалния свят, защото той е неразделна част от нашия живот. Би трябвало да съчетаваме материалното с духовното. Не могат да го зачеркнат дори и тези, които са избрали пътя на аскета или отшелника, тези, които са избягали от света, които са се усамотили в някаква планинска или горска местност, защото те също живеят, съществуват в материални условия. Следователно, нашата роля е да подчиним земното над небесното, материалното над духовното, или както се изразяваме на духовно-езотеричния език: да одухотворим материята, което се отнася и за нас самите като физическо тяло, като организъм, така и за средата, в която живеем. В първата част от вашия въпрос, Вие споменахте как биха могли младите хора, модерният човек да се ориентира в тази ситуация, в едно определено консумативно общество, което се съобразява най-вече с материалните ценности, как да изберат Духовния път и как да го следват. Модерният човек - това е човекът, на нашата съвременност, която се характеризира с една огромна амплитуда между проявите на Материята и Духа, на Доброто и Злото и в тази амплитуда се смесват всички възможни сценарии на едно земно съществуване. От особена важност е всички хора, включително и младите, да придобият правилна жизнена ориентация и един съответстващ на Духа на времето мироглед. Т.е. те да се сдобият с такава система от ценности, която е напълно адекватна на съвременния исторически и космически момент, която да ги води по пътя на истинското тяхно самоосъществяване. Това означава те да открият Божественото присъствие в себе си, да го развият, да го усъвършенстват и да му дадат възможност да бъде проявено в неговата пълнота. За тази цел има безброй много възможности - това са световните религии от една страна и духовните учения, които от най-дълбока древност представят тази божествена Истина в някаква нейна редакция, която е актуална за съответната епоха и за манталитета на човека от тази епоха. Всеки от нас би могъл, според собствената си индивидуалност, да избере една от тези възможности, която намира за най-подходяща за себе си и да я следва, като от него се очаква търпение, постоянство и преданост.

Споменахте световните религии, от друга страна младите хора са много разочаровани от съвременното образование, така да го нарека, но те са разочаровани и от самите религии, които споменавате. Не живеем ли във времена на концентрирано случване на събитията и по-скоро дайте съвет за един скок към духовното или по-скоро той е невъзможен и всичко трябва да става бавно?

Вие сте прав, че световните религии като цяло са в криза. По този проблем, българският духовен учител Петър Дънов - известен с духовното си име Беинса Дуно заявява, че те - световните религии, изживяват своите последни времена. В смисъл, че те вече не са в състояние да изпълняват ролята, която са имали в периода на своя зародиш и на разцвет. Но пък ние сме свидетели на процес, който е свързан със зараждането на една единна религия, някои я наричат космическа. Едно единно Учение, което произтича директно от първоизточника, от Божествения свят и което би трябвало да обедини в себе си всички онези елементи, които директно присъстват в този източник - именно Божествените елементи. Да превъзмогне човешкото, което е довело до разделението на толкова много църкви, деноминации, религии с най-различен оттенък и свои нюанси. И на базата на тази общност между тях, която свидетелства за присъствието на Бога във всяко едно такова Учение, да изградят една такава единна световна религия, която да обединява хората в рамките на един общ мироглед, като не бъдат пренебрегвани и националните културни и традиции - различия. Ние сме в зората на развитието на този процес и аз искрено се надявам, че дори още до края на 21 век, в който ние живеем, ще има едно сериозно развитие и достигане до някаква степен на завършеност.

Когато говорим за ученици по пътя на духовното, можем ли да кажем, че това са стари посяти семена от предходни животи и на практика тези ученици директно навлизат в земния живот като ученици или сред всички непробудени все пак се таи онази възможност, всеки един в определен момент да стане ученик?

Този потенциал е изложен във всекиго от нас и ние бихме могли да го развием в съответствие с конкретните условия и положените от нас усилия. Всеки човек може да тръгне по този път, стига да направи избор със свободната си воля. Когато великите Духовни Учители идват между нас - хората, те отправят своето послание главно към две групи Души. Това са пробудените Души, т.е. тези, които вече са прозрели по някакъв начин Божествената Истина и са я превърнали в част от своя светоглед и към тези, които са в процес на пробуждане. Това не означава, че останалите - непробудените са пренебрегнати. Напротив, на тях им се дава шансът да се пробудят. Великото единно Божествено Учение, което произтича от първоизвора на всичко съществуващо от първоизточника - Бога, приема двата универсални закона за кармата и прераждането, които Вие споменахте в контекста на вашия въпрос, които съществуват и действат в хармонично единство. Въз основа на тяхното съдържание и действие, нашият еволюционен път преминава през поредица от прераждания, започвайки от най-нисшите природни същества и достигайки до човешкото, където се радваме на присъствието и действието на Разума. Всичко по този еволюционен път става по пътя на постепенните, плавни натрупвания. Така че, когато определяме някого като окултен ученик, т.е. вече едно напреднало по този път същество, ние имаме предвид човек, който е изминал значителна част от този път. В съответния живот - земен живот и земно въплъщение, което той избере, пътят на окултното училище, това означава, че той, вече в предишните си земни прояви, е достигнал това равнище, което му позволява да направи тази решителна крачка. Но както споменах в самото начало, потенциалът е заложен във всекиго от нас. Всъщност това е нашето бъдеще. Дали ще го осъществим в настоящето или в някакъв друг момент - това зависи само от нас и от хармоничното действие на трите елемента: Ум, Сърце и Воля. Съответно: Мисъл, Чувство и Действие.

Искам да Ви помоля да внесете едно прояснение на казаното от Учителя Беинса Дуно: “Ученикът трябва да живее без закон и сам на себе си да бъде закон”..?

В християнското учение съществува схващането, което е залегнало дълбоко в теорията на самото християнство като религия, че съществуват два вида нравствен закон. Единият е т.нар. естествен нравствен закон, с който всеки човек се ражда на тази земя; той го носи в себе си, той е част от неговата Духовна същност и се проявява в неговия живот, независимо от това дали той го приема или не. А другият - свръхестественият нравствен закон, който е заложен в Словото Божие, в Божественото откровение, до който ние се докосваме чрез свещените книги на човечеството, чрез проповедта на великите Духовни Учители. Свръхестественият нравствен закон, е имал предвид Учителя Беинса Дуно, когато е говорил, че окултният ученик има закон само за себе си. Това произтича от дълбокото убеждение, че той вече е приел Божествената Истина и че тя се е превърнала в неделима част от неговата същност. Външните закони той не пренебрегва, защото живее в общество, което има своите порядки, своята логическа система, своето отношение на всички равнища в структурата му.  Но Вътрешният, Божественият закон, този, който произтича от разбирането, възприемането, усвояването и прилагането на Божието Слово - той несъмнено е по-важен и той е ръководещ. Така че окултният ученик е изряден в обществото във всяко свое проявление, но на първо място той поставя Божественото начало и закон в самия себе си.

Друг съществен въпрос, който голяма част от Учениците си задават, е по отношение на грешките и на компромисите. До каква степен са допустими грешките и до каква степен те служат като някакви указатели по пътя към Духовното?

Грешките са неизбежни, би трябвало да приемем тази Истина, защото тя е неизменна. Те са част от нашия път и не можем да ги избегнем. Въпросът е как ги възприемаме - дали научаваме уроците си, които произтичат от тях. Учителя използва най-вече понятието “погрешка”, но би трябвало да го разграничим от другото важно понятие “грях”. Погрешката или грешката, това е по-скоро несъзнателно действие, проява на слабост, на недостатъчност; при сблъсъка със средата, с различни нейни условия. Докато грехът - това е вече съзнателно действие. Той е съзнателно нарушаване на някои от Божиите закони.

Следва ли да приемем, че изкушенията пораждат грях, докато грешките са наистина несъзнателните спънки по пътя на ученика?

Изкушенията могат да породят и грешка или погрешка, и грях. Зависи от това как ги приемаме и как се отнасяме към тях. Например, Исус Христос казва в Свещеното Писание, в Новия Завет на Библията: “Тежко и горко ономува, чрез когото идва изкушението в този свят”, което показва каква е степента на кармична отговорност на този, който го носи и другия, който го възприема. Учителят Беинса Дуно ни учи, че не можем да избегнем грешките, но би трябвало от тях да извличаме съответната поука и да се стараем да не ги повтаряме. Той използва широко и понятието “противоречие”, което е свързано и с грешките, които допускаме в нашия живот, като отбелязва, че във всяко едно такова противоречие, което е част от действителността, в която живеем, всяко едно такова противоречие представлява едно предизвикателство за нас. Ако ние го разрешим правилно, тогава, не само, че научаваме урока, който то ни е предложило, но придобиваме и нова Духовна сила. Следователно, ние искаме или не, ще допуснем грешки по нашия Духовен път, но въпросът е да ги възприемаме правилно от позициите на нашите убеждения, на Божествения закон, на Космическия порядък и да извличаме от тях поуката, която те ни носят, защото ние придобиваме духовните си стойности, нашия Духовен багаж по два основни пътя: по пътя на положителния и на отрицателния опит. Положителният опит е този, който следва от правилното прилагане на наученото, от това как ние внедряваме Божието Слово, Благовестието - ако се изразим на църковен език, в нашия живот; как се съобразяваме с действието на Космическите принципи и закони. Отрицателният опит, естествено, е следствие от грешките, които допускаме и последствията, които консумираме. Така че двата вида опит са ценни, но от единия получаваме едно, а от другия - друго.

В голяма част от лекциите си Учителя казва, че лъжата е недопустима. Защо е недопустима и за окултния ученик?

Абсолютно сте прав. Учителя Беинса Дуно отрича тотално лъжата във всичките и разновидности, включително и т.нар. бяла или благородна лъжа. От духовно-езотерична гледна точка, лъжата представлява ни повече, ни по-малко духовно убийство. Представете си как, когато изричаме лъжа, в аурата на Планетата и на Космоса, тя променя Божествената вечна, неизменна Истината и на нейно място се въдворява нещо фалшиво, нещо, което е лъжовно, което не отговаря на действителността. Т.е. ние извършваме една подмяна, затова го наричаме духовно убийство. Не можем по никакъв начин да си служим с лъжа и ако някой желае да бъде окултен ученик ще трябва да я изключи завинаги, абсолютно, безкомпромисно от своя живот. Вие използвахте преди малко и думата “компромис”, която присъства неизменно в нашето земно съществуване. Тукашният ни живот е изпълнен с компромиси. И тях не можем да избегнем, защото те са част от него, те са част от пътя. Можем да правим компромиси с много неща, почти с всичко, само не и с едно - с Божественото. Затова и Учителят Беинса Дуно ни съветва с цялата категоричност, на която е способен: “Не коригирайте Божественото” - казва той. Когато ние сме осъзнали какво е то, как то присъства в нашия живот, в нашето същество и когато съзнаваме ролята му въобще за целия Всемирен живот, по никакъв начин не бива да нарушаваме неговата цялост, включително и чрез лъжа.

Във времето, в което живеем, по-трудно ли се става окултен ученик, сгъстено ли е времето?

Времето е сгъстено действително, в Библията използват термина “съкратените времена”. Ако вярваме на Учението на Маите - тази древна цивилизация, която е притежавала дълбока мъдрост и огромни знания, във всяка една следваща епоха, в която преминаваме въз основа на тяхното летоброене, времето ускорява още повече своя ритъм. Според някои съвременни следователи, денонощието от 24 часа, в което живеем, вече, от гледна точка на тези ускорения, е съкратено с ⅓. Т.е. ние живеем в едно денонощие от 16 часа, реално. Ние не го забелязваме, защото часовниците се движат със скорост, която е съобразена с новия ритъм на времето, но е факт, че всичко в нашия живот протича все по-бързо, все по-ускорено, по-динамично и по-напрегнато. В тези времена, Учителя Беинса Дуно казва, че преди много векове, преди хилядолетия, учениците от духовните школи, на окултните ученици са им били давани специални изпитания, които те е трябвало да издържат. Т.е. били са създавани по изкуствен начин условия, в които те да проявят степента на своето духовно съзряване и да докажат дали са достойни за тази Школа или не. Той казва: “В съвременния свят, в наши дни, такива специални изпити, с изкуствено създадени условия, не съществуват. Ученикът е изпратен в социалната среда и той там трябва да издържа изпитите си”. Когато говорим за кръста, който носим, включително и Христос, който ни съветва: “Вземете кръста си, сложете го на гръб и ме последвайте”, това е кръста на социалното участие - участието в обществения живот, което крие всички възможни предизвикателства, възможности да вървим по този път и да изпитваме себе си, и да израстваме в духовно-нравствено учение.

Точно в този контекст искам да Ви попитам: Естествено, всеки един ученик си носи своите задачи, свързани с кармични, с предходни прераждания, но имат ли окултните ученици колективна задача?

Тук опираме до въпроса за колективните въплъщения. Ние не се раждаме сами на този свят, макар че сме индивидуалности и всеки сам идва, от тази гледна точка, на земята и сам си отива от нея. Ние се раждаме в различни групи сродни души. От най-малката, която е свързана със семейната среда, с най-близките приятели, които са наши сродни души в духовния свят, като преминем през рода, през професионалната среда, народа и стигаме до цялото човечество. Тези колективни въплъщения фигурират от няколко Души до милиарди, т.е. за цялото човечество. Всеки има свой индивидуален път, в зависимост от кармичната програма, от жизненият… програма, която е била избрана за него и с която той се е съгласил преди да се въплъти. Но в същото време той е свързан, на всички тези равнища и със своите сродни души. Там имат да решават и колективни задачи. Следователно се получава едно преплитане между неговия индивидуален път и тези колективни развития на групите сродни души, с които той е свързан. И затова говорим за различни проявления на кармата - на лично, колективно, общо човешко равнище. Следователно ние не сме сами в този живот и когато осъзнаваме собствената си роля, собствената си мисия, във всички случаи трябва да я свързваме и с общата, която ни свързва с останалите Души.

Когато окултният ученик започне по-интензивно да прилага наученото, съчетавайки го с практики, опити, които са му дадени от Учителите или споделени от близките други окултни ученици, той започва да има един по-различен поглед върху външния и вътрешния свят. Включително различни състояния на Душата, включително видения по време на сън или пък различни екстрасензорни възприятия в ежедневния живот. Крие ли това някакви рискове за учениците?

Вие споменавате за едно извънредно важно понятие в духовния път на окултния ученик - приложението. Има няколко етапа, когато възприемаме посланието на един Духовен Учител. Първият етап е слушането или четенето. След това идва разбирането, осмислянето, усвояването и накрая - приложението. Учителят Беинса Дуно отбелязва с най-висока степен отговорност, че “Единственото истинско знание е това, което е приложено”. Иначе то остава един прекрасен диамант, скрит в джоба - никой не може да се порадва на неговата прелест. Дали съществуват рискове по духовния път? Те съществуват навсякъде и във всичко, дори когато пресичаме улицата има риск да бъдем блъснати от кола, да не дава Господ. В какво се състоят тези рискове? Те са свързани най-вече с проявите на егото, т.е. нисшата същност в човек. Когато окултният ученик върви плавно и последователно по духовния път, той постепенно започва да придобива тези качества, които и вие нарекохте “свръхсетивни способности”. Те са естествено следствие от неговото духовно място на развитие и усъвършенстване, което в християнското учение наричаме “Богоуподобяване”. Те обаче носят със себе си освен огромния потенциал за тяхното приложение и съответното изкушение или съблазън. Те могат да предизвикат егото да се възвеличи, да започне да шепне в съзнанието на окултния ученик, че той е велик, че той е непостижим, че той е единствен. По тази линия работят много вампирични същества от Невидимия свят, които черпят ценна енергия, за да продължат своето съществуване, като внушават на съответните хора, че те имат грандиозна мисия, спасяване на човечеството и прочие.

Точно това исках да акцентирам - става ли окултният ученик уязвим за нахлуване от нисши същества?

Може да бъде уязвим само ако той не се придвижва последователно, твърдо, постоянно по своя път, ако се поддава на подобни внушения, ако той не следва този път с цялата всеотдайност, на която е способен. Ако той върви твърдо и неотклонно по пътя, ако неговата аура е чиста и светла, а тя става такава, само когато се следва пътят безукоризнено - без отклонения, без забавяния, без дълги спирания. Тогава тази аура, неговата духовна обвивка става непробиваема. През нея не могат да проникнат нито такива вампрични същества, които са астрални вампири най-вече, нито мислите на похвала, на съблазън или изкушенията, които ни заобикалят от всички страни в този пъстър свят. Той просто става недосегаем в най-добрия смисъл на думата. Следователно неотклонното вървене по пътя, следването на Божия закон, на Космическия порядък е най-добрата защита срещу всички подобни рискове и опасности.

Можем ли да кажем, че колкото по-напредва по пътя на духовното, ученикът получава все по-сложни и тежки задачи от Невидимия свят, включително такива, които му носят страдания?

В Библията е казано, че Бог никога не ни възлага задача, която е непосилна за нас и че Той винаги ни създава условия, за да я решим, стига ние да осъзнаем каква е задачата и как да използваме тези условия. И на окултния ученик винаги биват давани задачи, които отговарят на неговото духовно развитие, на степента, която е постигнал по този път и му създават съответните условия, предлагат му средства и методи да я разреши. Следователно няма неразрешими задачи, тук определящо е отношението на окултния ученик към тази задача. Първо, той трябва да я осмисли като такава. За окултния ученик няма случайности. Една моя близка духовна сестра преди години сподели една максима, която не мога да забравя. Тя цитира някакъв мъдрец: “Случайността е закон, чието име не познаваме”. Случайности няма, защото всичко, което се случва по нашия земен път е следствие от някаква причинно-следствена верига, т.е. закономерности, които се изразяват в някакъв конкретен начин, в някаква конкретна форма. Следователно, задачите - това са жалоните по нашия духовен път, те са и предизвикателства, и възможности за по-нататъшно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Вие споменахте за страданието. То има различни източници. То може да произтече от това, че не сме решили правилно задачата. Може да бъде рожба на това, че сме се поддали на някакво изкушение и след това консумираме “благата”, които то ни е предложило, защото всяко прегрешение, всяко нарушаване на Божия закон води до такива последствия. То може да бъде предизвикано най-вече от нашите междучовешки взаимоотношения, те са най-вероятният източник на страдания. Спомнете си един синоним на това понятие, който използва самият Христос - “Мирова скръб”. Това е висшата форма на страданието, в която той осъзнава до каква степен общочовешкото съзнание е все още ниско, как човешкото невежество е способно да погълне истината, която той му предлага и как тези човеци са слаби, неспособни да възприемат благовестието и да го превърнат в част от своя живот. Има различни оценки нюанси на страданието и самият Учител Беинса Дуно ни казва, че ние трябва да го приемаме спокойно, че то е част от земния път, то е част от уроците, които ни предлага той и че не бива сами да си създаваме излишни страдания. Т.е. във всеки един момент трябва да държим на будността на съзнанието - това е негово основно послание. Учителят Беинса Дуно казва: “Будни бъдете”, като се има предвид, че човек във всеки един момент от своя живот трябва да съзнава каква е средата, в която се намира, какви са нейните предизвикателства, каква е неговата роля, как трябва да действа според този път, който е избрал. Тази будност на съзнанието е гаранция за минимални страдания, защото не може да ги избегнем напълно, за тяхното правилно възприемане и превръщането им в духовна сила и мъдрост, която е крайната цел.

В края на днешния ни разговор да Ви помоля да укажете няколко основни добродетели, които да водят истинските търсачи на духовното в един чист път към истинските ценности и Духа?

Учителят Беинса Дуно поставя в основата на своето учение пет Божествени принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са не само принципи, те са сами по себе си и добродетел, те са качества на душата, те са цели в нашия земен живот. Тяхното постигане, тяхното усвояване и прилагането им в живота дават сигурна гаранция, че човек може да устои на всички предизвикателства, на всички житейски бури и да излезе с чест от тях, правейки нова крачка напред по духовния път. Тези пет Божествени принципа, които произтичат от самото лоно на Божието сърце, на Божието съществуване, на Божия ум представляват и петте върха на Пентаграма - древен духовен символ, също възкресен от Учителя Беинса Дуно, който Пентаграм, ограден задължително в окръжност, представлява сам по себе си чрез съдържанието си - път на човешката Душа към Бога. Това е друга голяма тема. Тези добродетели, пет основни Божествени принципа - всеки един от тях поражда цяла поредица от други добродетели. Ако разгърнете Завета на Цветните Лъчи на Светлината - една малка, но свещена книжка, дадена от Учителя Беинса Дуно, която съдържа Библейски стихове, които според него директно са продиктувани от Божия Дух със съответните пояснения и допълнения от самия Учител Беинса Дуно. Там ще видите, че за всеки отделен Лъч, Цветен Лъч, за всяка отсянка на Светлината са дадени в ляво, най вляво - рубрики. Тези рубрики представляват именно добродетели, качества на Душата, които човек може да придобие ако си служи постоянно, съвестно, смислено със съответния Цвят и въобще със Завета на Цветните Лъчи. Добродетелите - това са бисерите, скъпоценните камъни в короната на човешката Душа. Те са заложени в нашата духовна същност, в безплътното ни ядро и ние би трябвало да ги изтръгнем от там в добрия смисъл на думата и да им дадем възможност те да заблестят в истинската си красота. Когато човек върви в този път, който си е избрал - пътя към Бога, към Божественото извън и вътре в себе си - два основни етапа, той неизбежно, неизменно ще натрупва и такива добродетели. Те се появяват и в големите, и в малките неща, но на първо място - в малките. Затова Учителят Беинса Дуно ни съветва в нашия живот да изберем Метода на малките стъпки. Когато вървим към голямото, ние с малки стъпки ще достигнем до него. Затова и китайците в своята древна мъдрост имат поговорка: “Всеки дълъг път започва с една малка крачка”. Нека да я направим с достойнство и с осъзнаване на духовното начало в себе си, което ще ни доведе до Божественото.

Благодаря за чудесните послания към учениците!

И аз благодаря. Желая Ви успех!

ВИЖТЕ и СПОДЕЛЕТЕ ВИДЕОТО:

Thumbnail Борислав Борисов Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12.  Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността, основател на Асоциация на българските села...

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3