Христо Нанев - Живот след смъртта, прераждане, нови души, воля в отвъдното, чужди форми на живот (ВИДЕО)

20.10.2018 г. 23 497 Добавена от Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Здравейте, г-н Нанев. Днес темата ни е за регресиите и бих искал да засегнем въпросите, свързани с регресиите - със ситуациите, които се случват с човек след смъртта, по един сериозен начин, без да изпадаме в излишна мистерийност или пък неща, които много хора биха искали да чуят… По-скоро да говорим истинно за регресиите… Първият ми въпрос към Вас ще бъде: Има ли рискове при това човек да си прави регресия?

Самата регресия е една голяма мистерия и продължава да бъде, и сигурно дълго време още ще бъде, защото е един метод за работа, който тепърва търси своята реализация, етапи, изгражда своята история и вероятно се подобрява все повече. Опасности - това е за хора, които не са подготвени… задължителната подготовка преодолява трудностите и опасностите и въпреки това има винаги процент на хора, неподатливи. Това е съвсем нормално, защото регресията дава изпреварваща информация в човешкото развитие за самия човек, а не всеки е готов да я получи… мнозина искат, а някои и не знаят какво искат. Това вече усложнява много нещата.

Дали самият Творец, когато ни е пращал тук - в школата на земята, не е предвидил и това, тъй като е Всемогъщ - че ние можем да прибегнем към тези методи на регресията и да ни дава един общ шаблон за някаква визия отвъд… Или регресиите реално пращат човешката душа и съзнание в сфери, които са извън материалното?

Дали са извън материалното?... Сигурно да, обаче ако ние говорим за Твореца, с неговата всеобхватност… Той винаги дава зони на развитие и зони, на които ние трябва да продължим развитието си, т.е. зависещи от нас. Това е не спуснат свише способ за работа на човека по пътя на разширение, на съзнанието... това е един способ, който ние изработваме. Фактът, че го има, значи е допуснат от Всевишния да го има, така че не е в противоречие с върховния замисъл. Друг е въпросът доколко ние успешно ще го постигнем и дали регресията би се изпълнила, своята цел… Обикновено тя успява тогава, когато достига до мисията, програмата, с която Душата навлиза в поредици от животи тук, на Земята… Тогава, когато се разкрива кармата, кармичните отношения, връзките, обкръжението ни, контактът с духовните йерархии… Ако не стигне до тези слоеве и не получи съответните послания, тя просто не е изпълнила целта си.

Преди да премина към по-дълбоките въпроси по темата, нека да изясним: Има ли риск, изживяванията по време на регресия, всъщност да са част от някаква програма, някакъв код, който всички да виждат и реално има ли риск регресията да е илюзия?

Разбира се, че има. Безспорно, но тук е може би мястото на водещия да отсее илюзорното, да махне не като с вълшебна пръчка по пътя на опита на утвърдените познания в тази област… всякакви илюзии, защото зависи как ще се поведе. Действително при някои способи, при които се извършва регресията, тогава съзнанието напълно се заличава и не е изключено при тях… Като казваме “заличава” това означава затихва, закрива се, остава някъде по на заден план и не е изключено тогава да се явят и някакви предатки от човешкото въображение. Понякога става това при хипноза… много повече. Добре е в регресия, това е моят опит, част от съзнанието да запази своята будност - именно то контролира и не допуска фантасмагориите на въображението.

 

Има ли все пак, на база дългогодишната практика, която имате, някакви доказателства за истинност в състоянието на регресия… доказателства?

Доказателствата за истинност са свързани с промяната, която настъпва. Ако промяната е за добро и човек промени живота си и го постави на здрава основа, тогава регресията си е свършила работата и наистина се е получил добър резултат. Дефакто, движението от света на отвъдното стига до един път и този път е човешкият живот, а движението на човешкия живот също стига до един път и това е пътят на Истината, на Любовта и на Мъдростта. Ако ние не достигнем до тези… не крайни дестинации, защото човек се развива непрекъснато, също няма да успеем да изпълним мисията си в границите на живота.

Когато един човек с Ваша помощ (говорим за Вашата практика) навлезе в състояние на регресия, коя част от него пътува? Коя е тази част, която започва да вижда онези картини, за които всички знаем, че се случват по време на регресия?

Трудно е да се каже коя част от съзнанието, но така или иначе това е едно вникване вътре в себе си… навлизане в дълбинните слоеве, които чрез изключване на сетивността и то на всичките сетива, може да се достигне до скритите послания на спомена от миналото и когато този спомен се съпостави с настоящите изживявания и се види синхронът или асинхронът, и се видят отклоненията, нарушенията - тогава вече започва едно по-добро хармонизиране на човека със самия себе си.

Нека да стане ясно - когато човек е в регресия, в астралния свят ли отива или в т.нар. Акашови записи?

Това е един наистина много сериозен въпрос. Той не отива в астралния свят, нито отива в Акашовите записи - той се връща в себе си, в оная съставка на енергийното поле, която носи информация от астралния свят и би могла да донесе информация от Акашовите записи. Така че той не пътува никъде, той пътува вътре към себе си и споменът е в онази лента на духовната, менталната памет, която може да бъде пробудена, съживена и съпреживявана отново с цел изключване на тези отклонения, които са в нарушение на предварителния замисъл или отклоненията, които възникват по пътя на житейските изпитания и търсене на правия път… или отново ако се върна - пътят към Мъдростта, към Любовта… към тези Божествени дарове, които имаме, носим в същината на Душата си, но навлизайки в земния свят често пъти се отклоняваме… Препятствията ни отклоняват… осъзнаването на препятствието - това също е една от целите на регресията. Ние често пъти роптаем срещу тях, ние роптаем срещу враговете си, а когато разберем защо идват тези трудности, каква е ролята на враговете и когато станем част от тях (защото ние не можем един процес да го контролираме, да го обясним, ако не го разберем преди това), тогава започва промяната. В човека има и светла страна, има и тъмна страна… това е всеки един от нас. В живота също има светла страна, има и тъмна страна. Ако светлата страна сме ние, враговете са тъмната страна, т.е. Ин и Ян в един по-разширен обхват и тогава започва едно наместване на житейските пластове, чрез осъзнаването и разбирането, и прошката, и Любовта, която е като една вътрешна пътеводна звездичка и свещичка… пламъче.

Макар да е строго индивидуално, но според Вас, според опитността, която сте натрупали… До каква степен хората, във всяка поредна инкарнация, следват избрани от тях цели за своята духовна еволюция… ако щете - избрани от тях сценарии или по-скоро това се нарежда от висшестоящи същества и човек няма дотолкова думата?

Ако се върнем към първите въпроси за истинността на регресията и за подкрепата, когато се осъществява тя, то може би тази мярка е в духовната йерархия, която ни съпътства. Степента на отвореност на човека към своята същност е свързана и с духовното покровителство и отклоненията, които ние правим по пътя си, също могат да бъдат коригирани чрез контакт с Висшата сила, с духовния наставник… Това са банални истини, но когато това е част от живота ти, тук вече изпитанието е сериозно. Ние говорим теоретично сега, но когато ти навлезеш там и разбереш кой всъщност си ти, понякога човек може да се уплаши от себе си. Има една такава мисъл, която казва ( и всъщност това е надписът на Делфийския оракул): “Опознай себе си”, а Гьоте допълва: “Ако опозная себе си, бих избягал ужасен”... Понякога го има и в регресиите, когато човек навлиза и вижда тъмното Свое Аз, но да… светлото и тъмното са двете съставки на Аз-а. Ние не може да даваме картбланш само на светлината… и тъмнината пробива, щем не щем, дори колкото повече се движим към светлината, толкова повече нахлува мракът, защото изпитанията, летвата се вдига, така че това е един процес, за който говорят впрочем и религиите, и философиите - световните философии, а регресиите го потвърждават. Жизненият път, трудностите, преодолените препятствия и поуките от тях…

Можете ли да споделите какво с Вас пък са споделяли хората, които са се подложили осъзнато и сериозно, със сериозен подход към регресията, а не за някакво забавление… Какво изживяват, когато навлязат в състоянието на регресия… Когато образите и хората, които виждат там, до каква степен са виждали и са срещали… има ли реална среща или просто се вижда като на филм нещо, което вече се е случило?

Информацията може да тече по различен начин - тя може да бъде мисловна, може да бъде визуална, може да идва като внушение, което е малко тревожно - точно това внушение и това което говорихме за истината, мярката…Тези пластове, тези нива, тези филтри-информационни, могат да се сменят по време на регресивния процес и понякога да се минава от чувството “усещам” във възприятието “виждам” или в изживяването “ставам част от процеса” и това е дълбоката страна - когато станеш част от процеса, когато навлизаш все повече и повече и в един миг губиш собствения си Аз и навлизаш в Аз-а, който си бил някога, и след това ако направиш връзката между тях, се виждат паралелните звена, развитието, тенденциите и това все пак подпомага…

Всъщност, едно от основните неща, които представлява страх за повечето хора, когато става въпрос за смъртта, е именно загубата на Аз-а. Всички големи духовни учители пък казват, че това е големият дар от Твореца - загубата на Аз-а, защото по този начин се премахват всички нисши и обвързващи неща… Какво се случва точно между преражданията?

Само да отговоря на въпроса за загубата на Аз-а. Едно от условията за навлизане в ниво е да изгубиш Аз-а си, защото Аз-ът, егото, особено ако е силно изразено, може да възпре процеса на регресивно навлизане в съответното ниво. Така че, излизайки от Аз-а, човек пътува към своите Аз-ове.

Което означава, че в крайна сметка цялата информация се съхранява в някаква банка?

Определено. Определено и това е неунищожимата банка… някой ще каже Акаша - Акашовите записи, друг ще каже - енергийното поле, торсионните полета, които също от научна позиция навлизат все повече в опита за обяснение на това, което се извършва по отношение на живота и смъртта и на вечното, което оцелява и в отвъдното… И от тук е големият страх, Вие го казахте - да изгубиш Аз-а си… Да изгубя Аз-а си в този живот - да, това е страшно, но да бъде Аз-ът ти властник над теб - и това е страшно… мярката между двете.

Освен загубата на Аз-а е и прекъсването на връзките с хората...  и тук ще продължа към следващия въпрос: До каква степен се запазват връзките през отделните прераждания?

Връзките, това са интерперсоналните контакти на личности, които са край нас - хора, с които сме създали карма. Като кажем “карма”, не значи непременно негативни следи, които ни карат да продължим съвместно да я чистим тази карма, а и светлина помежду нас… т.е. светлата карма също е едно гориво на преражданията и на житейските пътувания. Тези връзки с нашите близки... често пъти ние се явяваме на плеяди на земята, понякога с разменени роли, съобразно степента на индивидуалното развитие и пътя, по който е поел всеки един от нас. И тук стигаме до света на отвъдното, до междинното състояние между два живота и замисъла на висшата йерархия, а и на всяка една духовна същност, която е като конструктор в този предстоящ житейски спектакъл - актьорите ще кажат “житейски спектакъл”, учителите ще кажат “училища”, военните ще кажат “полигон на живота”... то е все едно и също. Аз съм се питал всъщност какво е и съм стигнал по един необичаен начин до добрия отговор, според мен, какво е животът… Когато някои хора достигат до изживяване на границата на смъртта и минавайки тунела, накрая на тунела застава едно светло същество и им придава мисловната информация… Ти трябва да се върнеш обратно, а онзи свят е привлекателен и Душите в един момент, откъснати от тяло, се опитват да избягат от някои изпитания, но отговорът е: Ти имаш близки, ти трябва да се трудиш за тях, ти трябва да работиш. Тръгвайки от тук, аз стигам до извода, че смисълът на живота е работата, а работата е усъвършенстване, работата е Любов, работата е Мъдрост - чрез работа се стига до всяко едно ниво на човешкото развитие.

В това състояние, което споменахте преди малко - между животите и по това, което сте се докоснали през регресиите - има ли там време или времето го има само на земята?

Не, не… Времето е изкуствено създадена величина от хората и точно тук е много уместна мисълта на Нобеловия лауреат Елиас Канети (Elias Canetti) от български произход, който казва: “Представата за време е най-изтънчената форма на междучовешка манипулация”. Да, ние си разпределяме времето и се експлоатираме и чрез работно време и чрез време за почивка… Да, и подреждаме живота си, безспорно, но в отвъдното време няма.

В такъв случай, всички разкази и видения от регресиите… в крайна сметка там хората говорят за през еди-коя си година, през еди-кой си век… какво се оказва?

Да, те могат да надникнат във времето на земята, но в отвъдното е “епохи”, докато тук е година, месец, ден, час… Така си формираме някаква представа за движението на живота. Може би неизбежна, необходима…т.нар “четвърто измерение” време. В духовния свят това измерение го няма и то не е необходимо. Не е необходимо, защото там са етапите на развитие…много по-компактни, много по-цялостни и самото развитие определя случването или неслучването. Не е необходимо да се рамкира в някаква примитивна, поземному граница, която наричаме “време”.

Творецът и тук ни е подал жокер, така да се каже, като всяка нощ, когато заспиваме в състоянието на сън също няма време, поне при мен и при всички хора, с които съм говорил, никой не изпитва чувство за време… Но в първи промеждутък между два живота, между преражданията - след като там няма време, какво е това, което изживява Душата… Какво се случва щом няма време, но все пак някак си наситено място?

Задавате ми много сложни въпроси и 3 в 1. Обикновено аз понякога поемам по единия и остават другите два… Когато ние спим и сънуваме, представата за време изчезва. Действително, да, но до нас стои часовникът, който тик-така и тук излизайки от съня, пак се връщаме в този велик господар, изкуствено създаден - време, който ни рамкира и определя живота ни и смъртта вътре във времето, обаче животът и смъртта са две съставки на едно цяло - съществуванието в живота и съществуванието в смъртта… междинното, между два живота и продължението на животите. И оттук вече добиваме една по-пространствена представа за това какво представлява човекът и неговата духовна същност, как ние се откъсваме от тялото в отвъдното и продължаваме да обитаваме оня свят като разумни, като мислещи, интелектуални, запазвайки интелектуалното ниво и нивото на емоционална натовареност, което много пъти една неосъществена емоция може също да генерира карма, а пък е друга тема… И така ние се структурираме и сме цялостни, и сме силни с това съзнание. “Живот и смърт, нашият свят и оня свят, са един свят” - цитирам Любомир Лулчев. Незнанието между тях отваря граници между двата свята и колкото незнанието е по-голямо, толкова границите са по-големи. Познанието за регресията, съществуването на света на отвъдното, разбива много от досегашните представи, затова срещу него ще има и съпротива - и я има. И ако ние се замислим, науката работи с материалния свят…Да, да. Строго материален свят - това са изследванията. Духовният свят е оставен, по някакво негласно споразумение, на една друга институция - църквата. Тя работи с духовния свят. Вижте какво споразумение, не знам с какъв печат е подпечатано то, но то си е реалност. Регресията навлиза и прави връзка между двата свята, т.е. навлиза в чужда територия и се чувства много добре в тази територия… тук граници няма, тук има научно изследване. Науката ще каже “мета научно изследване”, ще каже “квазинаука”, но то е едно. На този етап ще бъде метанаука, след време ще стане наука… убеден съм в това дълбоко.

По време на регресия, хората имат достъп до своите собствени прераждания и могат да осъществяват контакти с Души на свои близки в текущия си живот?..

Може и едното, и другото. Второто не е цел на регресията, но понякога се е получавало, макар и инцидентно - търсене на информация чрез контакт с душата на починал близък на човека, за да получи отговор на някои въпроси и тези проблеми мен живо ме интересуват. Живо, защото аз изследвам и феномените, а феномените работят в тази област… и Ванга, и Слава Севрюкова. Духовете, света на отвъдното и нашият свят - пресечните точки между тях. Те, без да са провели нито една регресия, комуникират със световете и го правят изключително добре. Опитът чрез регресия е опит на отделния човек, развивайки онова, което е заложено в него, да стигне до някои истини без да бъде ясновидец. Аз се изкушавам от тази мисъл, но понякога, навлизайки в дълбоки нива чрез регресивната процедура, човек може да стигне до някои нива на ясно виждане - и това се е получавало.

Аз сега ще ви задам няколко последователни въпроса, свързани с отвъдното, с периода между преражданията и искам да Ви помоля сравнително кратко да отговорите.

На тази огромна материя, кратко е трудно да се отговори…

Относително кратко… Първо, много хора се питат… Техни близки, които са починали и е минало време, и когато те напуснат този свят и те, но в същото време техните близки вече са се реинкарнирали в ново прераждане, става ли разминаване?

Краткият отговор е - да. Съвсем кратко.

Разминават се?

Да. Става. И това става.

Малко ще навляза, за кратко, в темата за сънищата. Когато човек сънува починали близки, много често ги сънува да правят, да говорят или… дейности, които са правили тук на земята. Запазва ли Душата на човек, след смъртта си, темперамента си?

Доколко е достоверна информацията на съня е една голяма тема и е трудно кратко да се отговори на нея, защото зависи сънят каква информация носи - дали е игра на въображението, дали в него има отделни отломки от деня, от седмицата, от изживяванията, които се формират в онова състояние на почивка на мозъчната активност или е проникновение, навлизане в същината, т.е. това са вече т.нар. сънища с пророческа насоченост. Ако сънят е такъв - с пророческа насоченост… те рядко се случват; те са паметни, запомнящи се, разтърсващи, цветни - те носят своите послания. Накратко толкова.

Казахте преди малко, че Душите в преражданията могат да се разминат. Това до известна степен може да е свързано с приключване на кармичните им връзки до известна степен, но има ли според Вас изчакване на Душите?

Дали има изчакване… това е много интересен въпрос. Да, има. Има, с оглед на добрата реализация… Ние се опитваме, в земен план, да дадем обяснение за неземното. Това е много трудно. Затова дори думи не могат да се намерят, за да се обяснят онези светове. Кръгозорът на Душата в отвъдното е много по-широк, отколкото на земята, ама много - несъизмеримо, защото няма ограничение, ограниченията на плътта и оттам Душите виждат като на екран това, което се извършва тук на земята… И те са много смели Души, някои от тях са много решителни, които идват да помагат: “Аз ще отида”, “Аз ще помогна”, “Вижте това човечество как страда…”, “Вижте тези мои близки, аз ще отида” от предишен живот. “Аз ще отида, ще им въведа ред, аз ще направя чудеса”...

До каква степен зависи от волята на конкретната Душа или от т.нар. Духове - по-висшестоящи, които я спускат?

Ето я плътта и когато се гмурне Душата в плътта, тогава изведнъж кръгозорът се стеснява до една малка точка на върховното незнание, на нищото… всъщност то не е нищо, но за околните е така. Детенцето носи много информация, децата носят огромна информация също - за миналото, за настоящето си и за предходния живот, но обществото ги рамкира. Започват шамари отляво, шамари отдясно и се свива, свива, свива информацията, и е трудно да се реализира оня пламък на Душата, с който тя е напирала да коригира и да въведе мир и ред в тоя свят… и започват разочарованията.

Кое е най-голямото предизвикателство… бих ви върнал към въпроса: До каква степен има свободна воля Душата да избере реинкарнацията си или зависи от други Духове?

Когато говорим за другите Духове, вероятно имате предвид за духовните йерархии, които бдят над нас?

Да, да.

Решаващо е становището, мнението, виждането на висшите духовни йерархии. Те са част и са близо до Душите в отвъдното. По един изключително фин начин, започват да ги подготвят за следващото им съществувание, като се дава възможност на всяка една духовна същност да предяви своите желания и претенции. Тук започва едно сработване какво може да стане - поощрително, стимулиращо, вдъхващо увереност в себе си… Понякога да видиш като на екран своя бъдещ живот, ето това… ще се справиш ли с тази ситуация?...

Тук пак опираме до въпроса за реалността на времето и за това дали от отвъдното Земята изглежда реална…

Съвсем реална изглежда…и жива, и одухотворена…

Искам да Ви попитам следното нещо: Много хора имат изживяването Дежавю̀ тук на Земята. Това спомен ли е от, така да се каже, животът като програма, който предварително избира Душата?

Точно така. Задаващият въпрос си даде отговор. Сега, аз бях стигнал до тук: Когато е в отвъдното, Душата се подготвя и казва: “Да, ето това ще направя…” - виж се. Проектиран си там, виж се между тях, запомни се… Изтрива се програмата, стигаш в един момент от своето развитие, до този епизод от живота си и изведнъж Щрак - спомен: “Аз това съм го изживял, това ми е познато”. Програмата, от света на отвъдното, за която са останали инцидентни, бихме казали, като проблясък на мълния информации, които са учудващи и много респектиращи.

Но да не говорим прекалено отежняващо за това, че човек няма свободна воля, че всичко е програма, че всичко е едва ли не матрица… Напротив, той е видял една евентуална програма, но от неговите действия на земята, зависи до каква степен той ще се…

Ще се реализира тази програма и до каква степен ще се отдалечи от първоначалния избор и първоначалния замисъл и точно това е силата на живота, че не ти дава възможност да се отклоним от програмата дори и дори да тръгнем срещу програмата си и да я разбием в главата си, и да потрошим главата си след това, което е една голяма свобода. Колкото повече ние вкарваме схемите си на обяснението на тези сложни процеси, толкова повече рискуваме да изглежда света на отвъдното примитивно, елементарно ясен и дори… дори много обикновен, а той е толкова подвижен и пластичен, и променлив… Ето, Душа, която е навлязла в света на отвъдното, възстановява спомен в регресия и казва така: “Мен ме посреща мъдър Старец - белокос, с бяла брада, с бяла роба, мил, добър, сърдечен и казва: ‘Ето, влез в тази зала’. Аз навлизам в една зала, залата е просторна… Това е светът на мисъл-формите, който е много богат и в един миг казва: “Пред мен застава една книга, като от нищото изниква и в тази книга започват да се изписват букви, и тези букви се изписват сами, без никой да ги пише”. Аз бях впечатлен в регресията от този израз: “И някои от тях са като разтеглена пружина”. Аз навлизам в този свят и разбирам какво иска да ми каже Старецът и в следващия миг аз осъзнавам, че това е нещо като библиотека за Душите, в която те се обучават и че аз не мога да сляза на земята ако не мина през онзи свят и не получа съответната информация. Или… навлизане в света на отвъдното… спомням си един архитект, който описваше, възстановявайки спомени с интерес към сградите, сградите в света на отвъдното, като едни кристални сгради, изградени от някаква ефирна според него материя, които променят формата си и са удивително красиви. Интересни са онези светове… красиви, цветни и от там се структурира и земният свят, до голяма степен по тяхно подобие. Тук е много интересно ако говорим за матрица… ние в земния свят се опитваме като през едно индиго да прекараме някои от съставките и да ги реализираме в земното си пътешествие в плът, но това е много трудно и обикновено копието е много бледо, в сравнение с оригинала, който е в отвъдното.

Аз много често съм мислил за темата: Дали нашата планета не е специално направено място, като черна материя, все по-втвърдяваща се последните хилядолетия, с цел да бъде било то училище, полигон...всичките, които изброихте. От практиката с регресиите има ли някоя Душа, която да се реинкарнира в нашия космос, така да се каже, но на друга планета… в друга форма на цивилизация?

Да. Има и такива случаи. Аз бих довършил този въпрос като виждане за него, че… да, нашият свят е плътен, но напоследък, дали с епохата на Водолея или навлизането в 21-вия век, който за мнозина големи български ясновидци, а и световни, е века на духовността… Тук започва едно разчупване на това втвърдено отношение към нашия свят и към световете. Вървят два различни процеса. От една стана - традиционната, схематичната наука, която казва “Да, материя, твърдо - всичко е закономерно”. Да, обаче тези закони не важат за света на отвъдното...в повечето случаи нито един от законите на Нютон, както тези и на Айнщайн - съвършени други закономерности. И започва втората тенденция за духовното навлизане на човечеството в новия етап, което започва да обяснява все по-разчупено света на живите и на отвъдното, и на мъртвите… А на другия въпрос - въплъщение на други планети, да… Земята е едно особено място, на което се вземат големи уроци, защото когато сме възстановявали в регресия съществувания на други планети или съществувания на странни форми на полеви същества, тяхното битие (ако можем да го наречем такова) в тяхната полева форма е доста по-опростено, в сравнение с този емоционален конгломерат от взривове на чувства, на интелект и на простотия, тук на земята, в техния сблъсък, който е оформен като речни камъни и изглажда ръбовете на Душите, така че земята си е едно много хубаво място за еволюция на Душите и е предпочитано и желано място...не, че онези светове отсъпват. Не, те са фините светове на Душите, които са служители - аз така поне ги наричам и в една от следващите книги разглеждам техните реализации. Душите, които служат на Висшия разум, които донякъде пренасят информация от между световете и тяхната реализация е тип един информационен датчик за онова, което се извършва във фината материя.

Можем да кажем, че те са преминали всички етапи, които хората чрез преражданията си на Земята сега минават… съблазнявам се да кажа примерно: Имали ли сте регресии на хора, които да кажат, че са били… защото много се говори на тази тема… да кажем Сириус или…преди малко по друг повод казахте “плеяди” под друга форма, но пък се сетих за това съзвездие. Изобщо измерението на нашия космос, макар научно погледнато да изглежда голям, той всъщност е една частица, създадена за тези твърди материални условия…

Ние ако тръгнем към космоса и Вселената… една безбродна тема. Безбродна. Нека да Нека да разширим представата ни за живота, като множество възможности за реализация на Душите - не само в земна плът, човешка плът и кръв, но и за множество други реализации на Души, които са сега на Земята, но в предишен живот са имали извънземна форма на живот… инопланетяни понякога, по-висши същества, които ги поставяме ние, гледайки ги от тук с техните летящи чинии или дискове, или различни светлинни проявления… Имаме ясното усещане, че има паралелна форма на живот, но някои от тези Души, след време, се явяват като хора в плът, но споменът им за предишните съществувания като извънземни, се възстановява в регресия и излизат едни изключително интересни, полезни светове.

Не мога да не Ви попитам ориентировъчно: Какъв процент са тези инопланетяни, инкарнирани тук на Земята и все пак, доколкото е позволено, споделете за техните светове?

Процент е трудно и никой не би могъл да каже, но имам едно такова усещане от множеството регресии, че се увеличават инкарниращите в човешка плът, форми на живот от космоса, форми на хумано подобни извънземни (също като човешки същества) и най-интересното - увеличават се и Душите, които се явяват от първоизточника, а те са, за мен, най-впечатляващите.

От началото на интервюто, за трети път сега настръхнах, когато казахте, че се увеличават Душите от първоизточника и това беше един от въпросите, които бях казал, че ще Ви попитам… На Земята, младите ли предимно Души идват или тези, които много са пропаднали преди и тук трябва да поправят грешките си?

На Земята идват и много пропаднали, и много извисени Души. Като казваме пропаднали, нека да им дадем шанс за развитие… Това са Души - повтарячи, понякога… буксуващи в развитието или затъващи все повече в изкушенията на материята; тръгнали по път, който им създава много карма и снижаващи дори с едно обидно отношение за човека...в такива реализации. И в едно с това - извисени Души, които - някои казахме идват от първоизточника, други по пътя на еволюцията и израстването на планетата Земя, се развиват стремително нагоре и кармата отстъпва, и все повече намалява… и бялата карма взема връхната...тъмната карма. Те са Души-учители, които многократно ги е завъртал вихърът на земните съществувания. Няма някаква строга, според мен, или аз не съм стигнал до нея (може и да я има) структура или схема на завъртането на Духовните същности тук и в света на отвъдното. Двигателят е някъде отвъд… двигателят е в самото отвъдно, защото отвъдното стои над нашите земни проявления и над проявленията на тези Души, които се проявяват като извънземни - ето го свързващото звено… и на онези Души, които имат странни форми на живот - флуиди, полеви форми на живот (защото и на такива сме попадали в регресия). Отвъдното е свързващото звено, а над това отвъдно стоят други структури… духовни.

А има ли разкази на хора в регресия, които в предния живот да са били животни?

Не, не. Тук е… Много хубав въпрос и много благодаря за този въпрос. Благодаря, защото ако ние се върнем в индуските, някои будистки схващания за живота и смъртта, за прераждането, ще видим, че в източната литература фигурират подобни становища, че понякога човек се преражда като растение, като минерал, като животно… Моите наблюдения в регресия изключват този тип въплъщения и това би било действително обидно, с оглед на нашето еволюционно ниво на настоящия 21 век…

Като наказание някакво…

Не, не. Наказанието е по-страшно в човешка плът, отколкото в животинска. Ако е наказание е страшно.

Казахте, че Създателят увеличава Душите, които праща - нови, които за първи път излизат… Не искам да разсъждавам защо има той нужда, след като той е целостта, но това подобрява ли, така да се каже, консистенцията на Душите на Земята?

Много, много. Мислил съм си и съм разсъждавал за това… Ако някога, преди 2000 години, Всевишния изпраща в плът и кръв своя син - Исус, ако преди това изпраща Буда, след време изпраща Мохамед, нека да не слагаме разграничение между тях, те са все висши духовни еманации, синове на Висшата сила - то човечеството се е нуждаело от този процес на обновление... Цикълът на сриване надолу в тъмната материя да бъде заменен от цикъла за излизане в светлината и тогава се явяват тези Божи пратеници, които променят човешкия род към по-добро. Сега има масирано изпращане на светли, силни Духове, които поставят въпроса: Колко ли сме затънали долу, за да има толкова активно изпращане на светли Души. Да, те ще променят фона на енергийната реализация.

Ето, миналия век, Учителят Беинса Дуно, Всемировият Учител Беинса Дуно, всички тези… Аз това искам да Ви попитам: Всички тези пророци, които идват по негово време, те нещо като едно обкръжение... като една група от изключителни Духове с изключителни послания, такъв невероятен дар за България, където може би никоя точка на света го няма това…

Миналият век е едно голямо богатство, в духовен план, на такъв тип пратеници и то, точно водени от Учителя, защото той е в основата на това ядро от светли Души, които гравитират край него и дават силен тласък в спасението и поддържането на българския дух. Друг е въпросът, доколко сме подготвени ние за това и съпротивата срещу тях. Ако ние се замислим… навремето, когато идва Христос и създава група от свои ученици, и те създават група - мнозинство ли са били или малцинство?... Малцинство. Какво казва религията - малцинството е в правата вяра, мнозинството са еретици. Когато Христос и неговите ученици си заминават от тази земя, знайно как - в отвъдното, възкресението и прочие… мнозинство ли са били?... Малцинство. Мнозинството идва след това и това мнозинство създава изкривяванията.

Ще Ви върна в състоянията и изживяванията, свързани с напускане на материалното човешко тяло… Много хора свидетелстват и някои разказват, аз в сънища съм го изживявал това… има една особена музика, извън Земята. Някой споделял ли е с Вас по време на регресия за тази особена музика, която се чува?

Първо съм чувал лично от Слава Севрюкова за музиката на земята, музиката на планетите, музиката в космоса и композиторите, които черпят информация от тези канали… това са великите - Бетовен, Моцарт - най-големите, от най-светлите канали и които също променят човешкия дух чрез музиката. Може би музиката е универсалният код към човешката душа и аз съм убеден (връщам се към регресията), че ако водещият регресивната процедура не е на ти с музиката, той няма да успее да стигне до Душата… защо? Защото самият процес на извършване на регресия, има една вътрешна ритмика и мелодийка на Словото и ако ние нямаме усет за това Слово, вибрациите на Душата ще бъдат далече от опитите ни за комуникация с нея. 

Ако приемем, че тази музика е един фон, може би (така си го представям) вдъхновяващ за Душите, които току що са се разделили с материалното тяло… една такава среда - посрещаща, дружелюбна, мека… среда на Любов чрез музика, то какво да кажем за Духовните учители, които са били тук на Земята за Душите - те запазват ли някакви връзки след смъртта на Душите? Говоря за големите духовни учители…

Връзки с какво?

Връзки със самите Души… Смисъл, Душите, когато напуснат тялото, имат подкрепа, напътственици… може да са същества, може да са духовните учители…

Разбрах. Големите, великите… великаните на Духа и в света на отвъдното продължават да работят и една част от тях продължават да работят с човешкия род. Те имат много широк профил на своите канали, те могат едновременно да комуникират с много Души тук и затова понякога, когато... (това ме е впечатлявало) в регресия споделят и казват: Моят Духовен учител или наставник е (примерно) Свети Георги. Друг споделя, в друга регресия, независимо… “Моят е Св.Георги” и трети, или което и да е друго име… Всичко това означава, че техният размах на помощ е неограничен и тяхната Любов и стремеж да подпомагат бедния човешки род, също е върховна.

Уникален пример за милосърдие и за съпричастност…

Да, абсолютно. Да не говорим за Христос, да кажем… за християнско мислещия свят и неговата духовна мощ, да подкрепя от отвъдното с мисъл, с упование, с пример, с присъствие… Понякога, когато се докоснем до тази Висша светлина, тя навлиза и в нас, и животът ни се осветява. Разбира се, ние може канонично да ги приемем… ние можем сектантски да ги приемем, ние можем догматично да ги приемем, ние можем свободно да ги приемем - такава голяма обхватност на нашите комуникации с духовния свят ни се дава… Личен избор, лична карма, лични последици. А и на обществото също.

Споделете за някоя конкретна регресия, ако си спомняте за нещо много дълбоко, до което сте достигнали през регресия…

Аз мога да дам примери на десетки регресии, които… всяка една носи мъдрост и това е мъдростта на Духа. До какви върховни прозрения… трудно ми е в момента една конкретна регресия, но ето - поредица от въплъщения на една Душа, която в настоящия живот изпитваше потребност да работи върху себе си пишейки, а не може да завърши това, което работи… пише, но не може. Навлизайки в съответното ниво, видя себе си (това беше жена), видя себе си в предишен живот като писател, който е някъде в скандинавските страни, който е бонвиван - задиря кръчмарката, пие ром или там, съответните питиета и от време на време носи една тетрадка под мишница и се нахвърля, когато му дойде музата свише, идеите за своя роман… Тоя роман, който никога не написва в оня живот и когато си обърква, в онова съществувание, живота изцяло и не вижда смисъл и обеднява, унищожавайки цялото наследство на своите родители… В идеите си, в химерата “Аз ще стана писател”, накрая се застрелва… и аз го питам: “Добре, ти си в отвъдното. Какво става?” Поглъща ме бездната, аз потъвам там… Мрак...и мисля какво направих с живота си… Самоубийството е най-големият грях, по-голям е от другия, от убийството дори, защото ти унищожаваш това, което Господ ти е дал и всичките надежди и шансове за реализация на тази Душа… Другата Душа ще ти прости, ти на себе си как да си простиш, ако ти си отнел друг живот… Може и да ти прости, както и става често пъти в отвъдното - дълго присъствие в отвъдния свят, дълъг размисъл и аз питам: “Какво става?”, не смея да попитам за време, време няма. Време няма, защото това са изживявания, това са скрупули, това са самоупреци, които са най-силни… по са силни от упрека на другия. Може да не приемеш упрека на другата Душа, но собствената клада, на която гориш е страшна… И даже, духовна същност каза: “Аз започвам леко да изсветлявам”, явно е направена равносметката. В тоя миг над мен се подава една ръка и казва: “Време е да слезеш долу на земята. Време е ти най-сетне да започнеш да помагаш на хората”. И казва: “Изстрелва ме тунелът, аз политам надолу…”

Всички говорят за този тунел… и при напускане на…

И при смъртта, и при влизането в живота пак през тоя тунел… И се видя в следващия живот като свещеник, католически свещеник.

На практика, Вие ги разхождате...

...не ги разхождам!

.....не само през едно прераждане, а през поредица от прераждания...

Пътуваме в сърцевината на човешките проекции на своята същност в различни житейски съдби и в следващия живот, този свещеник се видя, че е отдаден на Бога, отдаден е…И започва да помага на хората с цялата жар на тази Душа, която трябва да бъде полезна. Най-интересното за мен беше, че той нямаше първо… Ожени се за една вдовица и от тази вдовица няма деца, но тя има син и той се е привързал силно към сина на вдовицата, бащински… В следващите няколко години се явява и свое дете от същата тази жена и тогава в пълния размах на живота взе това, което не се осъществи. Тази духовна същност, която провеждаше регресията, не само беше нереализиран писател и разбра от къде идва, и какви грешки прави, но тя имаше трудна комуникация с хората и ние искахме да разберем на какво се дължи тази трудна комуникация… И видя…  в живота на поета - самовлюбен егоцентрик, който ще променя света, не може нищо да направи… но в следващ живот… Ето, ти си между хората, ти можеш да помагаш, т.е. Душата да види силата в себе си. Това открива поле за много енергийна мощ, когато видиш и добрите си страни, и лошите си страни, и направиш разграничението, и поемеш посока и избор… Какъв съм аз - онзи ли съм или този… Накъде вървя, какво трябва да направя…

Това е изключително интересно и с толкова много детайли ли винаги са регресиите и продължителни ли са?

Една регресия може да продължи 2-3 часа, може и повече. Една регресия може да продължи и час и половина, най-малко.

А къде е мястото на т.нар. ангели или същества от ангелските йерархии в отвъдното… между Земята и отвъдното?

Мястото им е в отвъдното, но мястото им е и на земята. Една част са там, една част са тук, една част ни подкрепят… Доколко ги разбираме и схващаме правилно това, което искат да ни кажат е друга тема. Една част ни посрещат в отвъдното и ни поддържат, и ни обучават, и ни сочат слабостите по много фин, по много деликатен, много добронамерен начин. Това е, може би, висшата психология на човешките отношения, които ние, тук на Земята, не можем да ги постигнем. Небето го прави по добре и тук, и в това отношение.

Въпреки че наскоро очакваме да излезе Вашата нова книга за регресиите, преди тя да излезе… сигурен съм, че и на зрителите им е интересно… Естествено, кажете какъв ще е фокусът на тази книга, но ако е възможно още няколко примера да дадете с някакви впечатляващи регресии…

Аз готвя поредица от… засега 2 книги с музикалното заглавие “Мистериите на българските регресии”. По аналог с “Мистериите на българските гласове”... тоналност, ритмика. Там включвам голяма част от тези неща, които Вие и ми задавахте, като ориентир какво представлява регресията, като потребността от предварителна подготовка, като възможностите и постиженията, и промяната и ефекта от самата регресия, но там включвам и странните форми на живот - в първия том. Странните форми на живот, като извънземни, особени форми на живот, полеви създания, фрактални създания, живот вътре в звездите (има и такъв), живот в тъмната материя (има и такъв)... Живот в междузвездното пространство (има и такъв)...Т.е., ако тръгнем по линията на регресивните изследвания, поне тези, които аз съм провел, то ние отиваме за идеята за панспермията - животът, който обитава цялата Вселена. Да, Вселената е изтъкана от различни форми на живот и тук е може би нашата цел, когато тук на Земята ние контактуваме и с животинското, и с растителното царство за повече любов към тези светове… Поне тези, които са тук на Земята, защото те също ни помагат. Казахме и ангелите ни помагат, но и животинският свят… ами растителният свят с неговите излъчвания, с неговата аура, с неговата любов към нас и любовта, с която отвръща на отношението си и ни обогатява.

И със саможертвата си за нас…

И със саможертвата си, защото се изхранваме благодарение на него.

Все пак, ще бъда настоятелен… разкажете още нещо от най-интересните регресии, което да бъде така… показателно. Например, има ли случаи, в които хората са казвали, че са били известни личности?

Не. Не, но аз стигнах до някои наблюдения - кои твърдят, че са известни личности; кои твърдят, че са били растения; кои твърдят, че са били животни. Вижте колко е интересно. В света на отвъдното има едно много фино училище, в което не дават уроците, примерите… в което онагледяват превъзходно като с някакви… ние бихме казали - холографски форми, т.е. имаш чувството, че са живи тези уроци, тези видеа в отвъдното. Понякога се дават, на Душите, които се обучават в отвъдното, уроци свързани със съдбата на известни личности. “Виж еди-кой си, виж какво греши, виж какво постига… вземи от неговата сила, вземи урок от неговите грешки...работи върху себе си”. Да, но някои Души, при обучение в отвъдното, толкова силно са впечатлени от тези известни личности, че се идентифицират с тях… Нещо подобно става с растения и с животни - уроци, свързани с растения; уроци с животни и възстановки “Аз бях растение; аз бях животно…” Не - това е обучаващата сфера в отвъдното. Няма на земята такива съществувания - на хора - животни. Не, но сме възстановявали живот на Атлантида, живот в Лемурия, живот в Хиперборея (тук вече отивам във втората книга “Мистериите на българските регресии”).

Така ли е, както се казва, че на Атлантида хората са нямали такива твърди тела, а по-скоро - по-ефирни?

Това е по-характерно за Хиперборея… хиперборейците, които могат да левитират с лекота; хиперборейците, които са можели да приемат енергия от Слънцето, т.нар. слънцеядството… Хиперборейците, които са на границата на човешкото същество, на границата на робота, защото това са едни от най-ранните проявления на живота на Земята. И това ми е било много интересно… Добре, а в света на отвъдното? Те ме прибират след живота. Това са едни по-ефирни създания, високи над 2 метра, които имат своята мисия тук на Земята, на някогашния континент Хиперборея, който се отцепва от Пангея - възстановка от регресии… После става самостоятелен, после изчезва - потопен. Атлантида също, но там са велики истории… там няма да ни стигне цяло предаване…

Поне няколко неща за Атлантида…

Великият континент Атлантида, в който извънземните са работили директно с хората - директно… Сега не работят директно. Сега тези алюзии - те дойдоха, взеха ме на кората и т.н… това са много примитивни цивилизации, за да се налага да ни изследват чрез дисекция на кораба. Или плод на фантазия, въображение, или някакви полусънища. Извънземните са ползвали този материк, тази откъсната среда, за да правят своите генетични експерименти с човешкия род, който е още доста изостанал, доста примитивен…

С цел да го подобрят ли, а не да го поробят?

Не, няма такива работи. Никой не поробва, това са други измишльотини. Ние да отидем да поробваме мравките… е как ще го направим? Ние нямаме свързващи звена…На какво ниво сме ние, какво ще спечелим от мравките?... Ние ще ги изследваме, ще ги наблюдаваме… Или пчелите да поробваме… Не, не е така.

По време на регресия, получавали ли сте отговори за големи световни загадки или въпроси… Примерно, нещо свързано с Египет?

Да, имали сме възстановки от египетски период. Имали сме и то интересни, впечатляващи, но са свързани повече с личностната карма, личностната съдба. Ето, аз си спомням една - пак жена, по-често жени се подлагат на регресия, те са по-сетивни от нас, по-податливи и по-смели, ако щете и по-рискуващи понякога, но от всичко това трябва да е при умерен и разумен риск - с много разум и здрава психика. Винаги съм го подчертавал това. Та… регресия на една жена, която се боеше, че в настоящия живот, нейни близки приятели играят негативна роля и тя е на тръни - не може да се отпусне пред никого. Боя се, казва, че ще ме предадат. Нося го вътре в себе си и не мога да създам истинско приятелство. Това беше поводът за регресия. Тя се видя в Египет, отново жена, която е близка до висшите ешалони на тогавашната власт и тя самата е от египетската аристокрация, обаче възниква любов с един войник и дори връзка, което е противопоказно на онези строги изисквания на подредените общества, които не бива да прекрачват с нисшите общества, което и коства много, интриги много и в крайна сметка наказание за това, че ти наруши, ти снижи нашия ранг и слезе долу при обикновените. Точно тези предателства от най-близки хора от предишен живот, се оказа, че в настоящия носи страх от изповядване пред приятелите и чувство за трудно осъществимо приятелство. Регресията помогна за освобождаване на натрупаните страхове от миналото и аз вярвам, че в случая ще се преодолее границата на страха от приятеля-предател и би могла да създаде истинско приятелство.

Имали ли сте случай на регресия на хора, които са били богомили?

О, те са най-интересните регресии. Регресии от времето на цар Калоян, регресии от времето на Борил - преследваните богомили… И какви образи се дават там на единия цар и на другия цар - закономерно, през погледа на хора, които са били богомили тогава. Цар Калоян - добрият цар, с описание външния вид…

А съвпадат ли на различните хора подложени на регресия, описанията за еднакви периоди?

Аз не съм имал друга регресия по времето на цар Калоян, така че е била една… Но съм имал регресия по-късно, при Борил и там нещата са различни. Примерно, описание външния вид на Калоян, което съвпада с известния образ на Калоян - висок, снажен, със светло сини очи, което е характерно за цялата Асенева династия - сините очи…Не голяма брада - поддържана брадичка и на царя воин, царят, който уважава и цени народа си и поддържа богомилите, и казва: “Вие сте част от тоя народ”. И те служат в армията, и правят България велика… и неговият наследник - узурпаторът Борил - дребната, нисшата Душа, която заклеймява богомилите, защото е един от най-неуспешните наши царе… да загуби толкова завоювания и територии, и да се обърне към най-светлите личности пък и умове на онази епоха… Богомилите са посветени, те не са еретици от долна проба, които разрушават държавата. Разрушително е било отношението на този цар и на духовенството по онова време.

Ако върна още лентата назад - по времето на Христос… Има ли случаи на такава регресия?

Имало е, да. Имало е регресии от епохата на юдейството, които показват скритите страни на апостолите, дори това… Но трябва да се поровя, да видя… аз не помня всичко, защото знаете ли… когато една регресия аз я преживея и се яви следваща, втората затлачва спомена от първата и ако не си водя записки и не правя записи на всичко това бих ги забравил. Слава Богу, чака ме много, много труд, за да обединя множество регресии и еликсирът, който носи всяка от тях, да направя съответните извори. Много труд ме чака още… не са много близки тези книги. Дай Боже догодина поне едната да види бял свят.

Ние ги очакваме. Благодаря Ви за споделените мисли и наистина - в очакване сме за новите Ви книги.

Ами, да дава Господ здраве и живот, и разбиране, защото регресията е един сравнително нов метод за човешко познание. Тя има своя път, но тя има и своята съпротива… Тя има и противници и това е добре. Ако нямаше противници, би било най-зле, тогава може би бърка някъде.

За финал е важно да кажем все пак, че към регресия трябва да се подходи отговорно, сериозно и не просто за някакво забавление.

Не просто за развлечение, да и не просто за любопитство, а с оглед на решаване на проблеми, които биха могли да бъдат разрешени… Има проблеми, които не могат и точно в предварителния разговор, предварителната подготовка се отсява възможното от невъзможното. Регресията не е панацея, но тя не е и за пренебрегване. Тя може и да даде, може и да коригира, може и да промени… най-вече съзнанието с едно по-философско гледище, един по-пространствен поглед за човешката душа, за задачата ни на тази земя и да направи в по-голяма степен успешна нейната реализация.

Много Ви благодаря!

Благодаря и аз.

 

 
Thumbnail Борислав Борисов Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12.  Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността, основател на Асоциация на българските села...

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3