Елеазар Хараш: Самадхи е даряване на Дух, осъзнатост, блаженство и вдъхновение

23.10.2018 г. 8 658 Добавена от Борислав Борисов Коментари: 2
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Елеазар Хараш - Отговори на 25 въпроса на зрители на Портал12

Здравейте, Елеазар Хараш. Днес даваме възможността на зрителите на Портал12 да зададат въпроси към Вас. Събрал съм, както казахте, 25 въпроса на различни теми. Смятам, че всеки ще получи отговорите си.

Първият въпрос е: Как минава един ден на Елеазар Хараш, за да почерпим вдъхновение за нашия път? - Стела и Николай от Русе

Никога не може да ти се разкаже нацяло деня, защото Бог го ръководи, но някои неща ще кажа… Първо започва с „ЕВЕРА САН ЗИ", което... преводът ми е - Ватанската формула на Учителя: “Здравей, О Господи, Боже мой и Учителю мой”... Това ми е преводът… вътрешното Слънце. После има много формули, тайна работа за Бога, скрити формули, но тези, които искат вдъхновение, няколко неща ще им кажа (така съм отбелязал, някои ми идват). Някога живях в стремежа, имаше горене за Истината - пожар. Вечер не можех да спя заради Истината… трябваше да я хвана, да я разбера, да вляза в нея… Знаех, че тя е наша, тя е дадена и разбрах, че трябва да се поведе голяма тайна война срещу себе си. Това, което му викат - “истинският джихад”… Война срещу слабостите, срещу изкушенията и 7 години жестоки тренировки… всякакви изкушения. После вече идва едно тайно вдъхновение, стремежът почва да залязва - идва вдъхновението. Тук няма нищо общо с амбиция. След 7- 8 година, преживях Бога  - самадхи, от там вече вдъхновението е запечатано… Нямаш вдъхновение да чакаш назаем, както някои поети - ти си го имаш… Ако отгоре ти го усилят - още повече… това е друг въпрос. Самадхи е пряка среща с Истината, обаче ти преди това много си тренирал, много си се подготвял, много си мислил, внимавал си как говориш - явно, тайно… Много усилия. Стремежът бяга, отива си, ражда се вдъхновението и тогава осъзнах, че Бог може да бъде познат, защото е… много ни е близък… може да се каже величествено близък. За вдъхновението може да се каже още няколко неща… Едното е да си направиш стаичката храм, много наши хора си правят… Сега има много картинки - Буда, Учителя, Христос, Мелхиседек, египетските… всичко това може да те захранва. Другото е, това отдаване, наричаме го “да влезеш в потока”... в този поток на Любовта, Мъдростта, Истината. Има още едно много важно нещо, ако тези хора искат истинско вдъхновение, по въпроса, както питат… Има разни практики, примерно медитации - аз не им препоръчвам, ще ти кажа защо. Медитацията е нещо много второстепенно - тя трябва да дойде като последствие… Преди това, Учителя ме научи на една практика, тя се казва “Съблюдаване на Истината”. Каквото правиш - да разбереш какво иска Бог… целостта ти и целостта на Бога. И когато правиш каквото иска Бог, медитацията става дълбини - реална и истинска… Иначе тя е една игра, една мода и нещо, което е… не си струва да се говори… даже и заблуждение. Но съблюдаваш ли Истината, искаш не искаш, след време ще… това вдъхновение, за което питат - мисля, че русенци бяха, нали… да.

Аз в рамките на тези 25 въпроса, все пак си позволявам кратки допълнителни въпроси с цел да внасяме светлина на зрителите. Нека да кажем - това, което Вие реализирате тук, като Самадхи и целият този поток, започнал със стремежа, макар и стремежът в последствие да е отпаднал… То част ли е от това, което сте избрали преди явяването си на земята?

Самадхи е нещо, което човек не може да го избере. Посвещението е нещо настрани… Ти трябва да си отдаден с постоянство на любов към Истината и с изключителни усилия и постоянство, и с голямо търпение. И ако Самадхи дойде - дойде, ако не дойде - аз пак щях да работя по същия начин до края на живота си, но то се случи на 7-та - 8-та година след многото тренировки с изкушенията и с други неща… и с дишане, и практики, и упражнения по търпение… за воля… дълга история. Много неща са свързани със Словото - как говориш, как се изразяваш и какво влагаш, защото ако ти си познаваш намеренията и си осъзнат… Осъзнатият човек… той не може да прави грешка, защото всичко, което прави - той се допитва тайно до Бога... Дори когато е прав някой път и знае, че е така - пак пита Бога, защото няма време… Най-лошото нещо е да направиш грешка или да издадеш тайна. Примерно, за ежедневието ми като става въпрос, има тайни - интимни, които никога няма да ги кажа, защото това означава да предам Бога. Предателство спрямо Бога е голяма грешка. Примерно, биджа мантра, ако си чувал. Биджа мантра означава… много неща са те, няколко тайни, но то е твоята коренна мантра, дадена изначалото - преди Сътворението. Тя обхваща твоето минало, настояще и бъдеще… тя е твоето ядро, твоята есенция, твоя Център. Тя е извън другите мантри, тя е затова и лична - Бог ти я дава и тя няма как да се споделя… Други неща такива, защото това е предателство.

Под формата на Слово сте я получили?

Да, да... точно, ясно Слово, дълбоко Слово. То важи само за теб - за друг човек е друга…

И по този въпрос… кажете няколко силни неща за това, хората да не отлагат това развитие, този стремеж, това търсене на Истината… Защото ми се струва, че една от слабостите, макар и на съвременния търсач, е че той винаги отлага.

Отлагането е… това е тънката игра на Ума, а тайната на живота (аз съм я казвал и преди) - голяма съсредоточеност в Бога… голяма. И тогава, тези ежедневни малки усилия, наричаме го “Влизане в потока”... всеки ден, всеки ден Любов, Мъдрост, Истина, дишане, Слово, търпение и в един момент Бог почва да си планира… Изпраща същество, което да ти организира живота… И тогава вече ти няма какво да мислиш, защото той има висш план за теб - ти влизаш в замисъла на Бога. Излизаш от съдбата - влизаш в замисъла, защото уважаваш Неговия закон - висшия закон… съблюдаваш го (където казахме - съблюдаваш Истината). Човек, който не съблюдава Истината каква медитация ще прави?... То е смешно, отвсякъде.

Следващият въпрос е на Даниел Танчев, който пита: Какво прави Христос -  Христос и Буда - Буда? Каква е разликата между тях и съвременните духовни учители - какво са осъзнали те, което новите Учители - не? Кое ги прави “Богоподобни” и Богочовеци?

Сега, първо, това пак спада от тези въпроси, дето могат да се изнесат цели лекции и пак да останат неразбрани. За Буда съм изнасял и пак ще изнасям… Тук, на първо време ще кажа, че посланието на Христос е едно: “Реализирай Бог в себе си”... Няма църкви, няма свещи, няма ритуали тук… Тотално… Реализирай Бог в себе си. Буда казва: “В света няма друг спасител освен Истината”... Друго име - едно и също, но… Христос биде възкресен… Буда никога не е умирал. Отново виждаш, нали… Божията любов е в Христос, Великата безкрайност е в Буда. Буда не държи на вечността, той идва от пустотата, от Безкрая… Нирвана - там, където са изчезнали и суфите… Христос раздаде своята Любов, Буда раздаде своята безкрайност… разбираш ли… Библията казва: “Бог е свят” и много хора, християни, казват “Бог е свят”. Буда казва: “Не, Бог е безпределен. Светостта е ограничение”. Ето… велик Учител, велико Същество. Христос диша в чистото Слово, Буда диша в Безкрая, в пустотата, в свободата. Христос държи на Любовта, Буда държи на чистото съзнание… Сат-чит-ананда… Чистото съзнание е краят на развитието и краят на еволюцията - всичко почва от там. Буда държи и особено на Истината, защото Любовта не е достатъчно… Любовта трябва да те въведе в Истината. Без Истината, казва Буда, медитацията е само игра. Ето, преди малко загатнахме...нали. Буда казва: “Чистотата върви преди качествата”, т.е. не ти трябват качества, таланти разни… трагедия. Посланието на Буда е едно: “Практикувайте чисто съзнание”. Какво повече...нали… “Чистотата е над практиките”, виж как го казва… Чистотата е над всички практики. И казва: “Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота”. Христос казва: “Люби ближния си като себе си”; Буда казва: “Долови себе си във всяко живо същество”. И Буда, и Христос - това е действащият единен Бог в света… Няма разлика - това са видове Учители, Мъдреци и много други такива. В света има много различни видове съзнания, затова Бог изпраща много различни Учители. Христос не може да замести Буда, Буда не може да замести Мохамед, Мохамед не може да замести Лао Дзъ… Бог знае, във всяка държава, съзнанията и какъв подходящ Учител за тези съзнания да изпрати. Това е единната мъдрост, това, дето казахме - всички клони са от едно дърво… всички учения, всички религии - това е велико единство и ако ти нямаш единство в себе си…

Ето, учението на Учителя, което да го посее именно в България - на най-твърдата почва…

Да, той казал… Тези ученици, казва: “Взех си едно главоболие”, защото той може да царува… Голямо главоболие… какви ученици е събрал - и упорити, но… повел ги е. Тя и работата на Мохамед е… много тежко е било. Той почти е искал да се откаже и там, онова предание, ако се сещаш, дето една мравка вдигала сламка 99 пъти и той като видял как се старае казал “Продължавам”... После, след време, над 180 милиона араби, независими, пустинници, номади… влизат в молитви, как Бог ги подготвя за бъдещето, за великото Братство, но тръгва от Мохамед и т.нар. неграмотен. Не е могъл да чете… виж какво може да направи Бог, когато реши.

Следващият въпрос е: Каква е последната саможертва пред Бог? - М. Харам

Последната си саможертва към Бога е… не е Любовта, както някои си мислят. Любовта е подготовката, тя е… Майстер Екхарт го обяснява: “Има нещо по-дълбоко от Любовта, това е пълната отреченост”. Може да имаш Любов и да не си отречен, все още да имаш привързаности. Тази привързаност е най-голямото нещастие, не може да се сравни с големите нещастие. Пълна отреченост от себе си, от света и забележи - от Висшето си Аз. Някои държат много на Висшето си Аз, познавам някои сестри… “Как ще се откажа от Висшето си Аз?!”... Бог е много по-дълбок от твоето Висше Аз, а нейното “Аз” в последно време е… тя се смята за съвършена и прави едни глупости, които по-хубаво да не ги говорим, защото... Може да помисли, че я критикувам, пък нищо подобно. Христос: “Господи, в твоите ръце предавам Духа си”... забележи - даже и Духа си… Не Душата - той вече е надраснал там, а къде отива… Някои казват, че Христос е Бог, само че Бог си е Бог и към Него всичко отива. Над това има само още една степен - пълно изчезване, както е при толтеките. Само накратко ще обясня. Първата степен толтеки е дълбоко проучване на Истината, дълбоко проникване, но още не са в Истината. Втората степен е частично изчезване в Истината. Третата степен е изчезване и сливане… пълно сливане - това са вече големите майстори - толтеките, атлантите…

Четвъртият въпрос е на Деян Велев от Бургас: Колко нива има в йерархиите на развитието на човешката душа, за да достигне Бог и до кое ниво хората се прераждат на земята?

Първо, има много йерархии… аз не ги знам и няма да ги проучвам. При атлантите има 17 йерархии, в Египет има 13. Освен това, в Будизма има много правила - някъде се говори за 3 хиляди правила… при Мохамед има много правила, ще се объркаш… И то, когато един го пита: “Може ли нещо по-кратко” - Постоянно повтаряй името на Бога. Всичко отпада. Ако човек избере твърдо Бог и Истината, вече кои йерархии ще му помагат и кои Братя или Висши същества, е без значение. Той ще те освободи от всичко това, защото Истината е над йерархиите. Влизайки в този поток… Достатъчно е само една формула (аз съм я давал): „АХОР ААРА МАХАТАРИЯ - Аз съм свръх мистерия.“ Тя е… погребва… Тя е в единство с йерархиите, но отива над тях. И също, другата, давали сме я: Ахам Брахма Асми” или АУМ. Останалото Бог ще го стори, Ние сме говорили - за да станеш дълбок ученик се искат поне 700 милиона - в Будизма. Според Старците, за да станеш на високо ниво - ученик, мъдрец и Учител до някъде - над 4 милиарда...

Какво?

Мантри, упражнения, формули.

Това е тайната, но като цяло, българите искат с малко молитви - големи резултати...Обратното. Нали...разбираш. Да, смешно е, Боре.

Петият въпрос е на Людмил, който пита: Къде свършва човешката воля и къде започва Божията?

Ако наистина мислиш много за Бога, Бог ще ти даде разликата, защото Той е мярката. Ние не може да кажем: “Това е моя воля, това е на Бога”, защото може да сгрешим. Но когато ти си потопен в Бога, той ти казва кога как да действаш. Някога и аз не ги знаех тези неща, говоря за преди 82-ра година - правех грешки, после вече… като дълбокото отдаване и той те учи, и дори когато някъде изглежда грешка той ти казва, че не е. Няма капка вибрация в съвестта или нещо. Отдай се дълбоко на Бога и няма да имаш човешка воля. Може да излезе уж, че е твоя (разумната воля)... Защото Бог ще стане твоята воля, а ти ще бъдеш просто осъзнат. Това е…

Няма ли да заприличаме на ангелите, щом ще… волята на Бог?

Ами, ние сме по-дълбоки същества от ангелите…, ако искаш да приличаме на ангели..?, но Библията казва - ние сме Богове. Разбира се, като водим този път, трябва да ставаме все по-скромни и смирени, но не е важно на кого ще приличаме, а да сме в Божията воля и в Неговия замисъл.

Имах предвид, че не става въпрос за лишаване на собствената човешка воля, т.е. да я няма… Искате да кажете, че човек може да твори (дали съм разбрал правилно) своите си избори, но съобразно Божията воля? Или изцяло Божията воля да ръководи всичко?

Идва един момент при тънкото, истинското пречистване, Боре, когато Бог става твоята воля и твоята воля става Негова, и тя вече става една единна, и няма разделение. И каквото и да правиш, все Бог… Дали ти ще го помислиш, то е чрез Бога. Светът трябва да знае нисшата Истина, която не е Истина, а пък суфите и мъдреците трябва да знаят чистата Истина. Свързано е със суфизма - как те тълкуват, когато Бог казва на Луцифер, на Сатана: “Поклони се на Адам”... забележи. Сатана казва, Луцифер: “Не, само на теб се покланям”. Забележи каква дълбока Истина, каква вярност… Земните хора, които не трябва да… те казват: “Той се е възгордял и е непослушен”. Един вика “Не се покорил на Бога”. Това за света е така и няма нищо общо с Истината. Каква е чистата Истина?... Суфи я казват и мъдреците… Бог в него му е внушил на кого да се поклони. Той няма избор, те са едно… и Бог показва към кого е истинското поклонение - то е само към Бога… какъв Адам, какви хора… Ето я чистотата, ето е вярата, ето я неизменността. Мъдреците го знаят това - въобще не става въпрос за гордост, а единствен, на когото трябва да се поклониш, е Бог. И Бог го иска, и Луцифер го иска, защото Луцифер знае за какво става въпрос. “Само на теб се покланям” - чистият отговор… обаче земното си прави там някакви…

Георги, на 21 години от Шуменско пита: Как да се моля правилно?

Нека да се моли, кажи му: “Моли се Бог да те научи как да се молиш правилно”. А когато той се вселява в молитвата ти, ти ще знаеш кога е правилна, кога той участва могъщо; кога само ти работиш, обаче той тайно те наблюдава… В истинската молитва белегът е, че ти си цялостен, пълнокръвен - умът, сърцето, волята, Душата и Духът са в едно - едно цяло единство и тук няма никакъв свят, никаква Вселена… няма святост и грях - има цялост. Ти си андрогин и тогава вече означава, че действа Бог. А когато нещо “Дали да се моля”, “Дали…” или пък малко се молиш, значи нещо липсва - няма я целостта, няма го Бог.

Някои хора пък питат: Има ли значение дали са в легнало положение, дали правят нещо друго докато се молят… Тотално ли трябва човек да се е усамотил, за да си направи една силна молитва или може и докато готви, докато шофира, докато си работи професията, ако щете…?

В исляма като влизат в тоалета и казват “Господи, помогни ми” - навсякъде. Помня, навремето, един от Братството - възрастен, той обичаше да полягва и леко да мързелува и “Може ли легнал?”... Ти тъй и тъй си легнал, вместо да мислиш за земни неща, по-хубаво пак се моли, щото на такъв ако му кажеш “Стани, изправи се” … той обича да лежи… както и да е. Въпросът е, че молитвения дух не трябва да го изпускаш, казва Учителя, дори ако те бесят и те вържат с главата надолу пак трябва да се молиш…ти тогава ще питаш ли “В каква поза да се моля?”... Използвай всички случаи.

Следващият въпрос е малко по-дълъг, на Валери Благоев, който пита: Може ли да се върнем във времето - буквално, физически? Възможно ли е една душа да се инкарнира едновременно в две тела, т.е. възможно ли е, поне по принцип, такова разделяне - някои хора да отидат в 4-то измерение, а някои да останат още известно време в 3-то, като при това, в резултат да има междуизмерна преграда - Във физическия свят всичко ли е окончателно или съзнанието има последната дума?

Това става не физически, а Божествено - чрез проникване. Висшата душа и чистият дух винаги могат да проникват в нисшето. Нисшето не може във висшето, висшето може… Една душа, един Дух могат да проникват в 2-3-5 души… Учителя е бил, знаеш, едновременно на 6 места, има такива случаи. Душите, които обичаш - то има едно единство и много лесно ги проникваш заедно, защото то е единство… Така че можеш да бъдеш не само на 6 места, а може да бъдеш на многобройни места. Примерно, ако обичаш много един човек - много и го изгубиш… Има отпечатък менталната му фигура, Душата му и като виждаш по улиците хора с подобна фигура (даже и не подобна), ти го виждаш него, защото тази любов… Проектираш го… Той не е той, после виждаш… Може да го видиш така на десетки места, което означава, че ти търсиш това - истинското, но когато вече Истината е в теб и в Духа, ти може да го виждаш… наистина може да влизаш в много Умове и то не само в човешки Души - можеш и в животни, можеш на много места. Нещата не са окончателни. При единство с Бога всяка промяна е възможна, но има случаи, когато сам Бог не желае промяната, защото има по-дълбок замисъл. Ти примерно искаш да се откажеш от някакъв недостатък - да кажем алкохол… Бог не желае, защото ако се откажеш от алкохола после може да стане много по-лошо. Нещо може да стане и Бог, за да те предпази не те допуска още, защото той знае твоите други егоцентрични отклонения на Ума и Умът те чака…

В началото на въпроса имаше нещо, което макар и така на повърхността, свързано с много популярни западни филми през годините… дали чисто физически може да се върне човек в миналото? Както имаше разни филми “Машина на времето” и т.н.

Може да стигне до физически, понеже силата на Духа е такава, че може да влезе във физиката, но то не е физическото, както ти казах - то е духовно проникване. Проникване във физическото, но не означава… Защото Висшият Дух е свободен да влиза и да излиза от къщата си, както Учителя казва: “Аз като съм излязъл от къщата си, умрял ли съм?” Той влиза, излиза - свободно.

Все пак, тук хората ще кажат: Възможно ли е, реално, при определени нива на контрол на духа над материята, наистина примерно да стане връщане в да кажем… преди 50 години или преди 100 години и ако е възможно, то тогава човек ще го осъзнава ли това нещо, защото той реално ще живее в това минало време…?

Първо, то е възможно, обаче ако е идея на Божия замисъл, за да научиш нещо.

И е валидно само за конкретната Душа?

Да.

Което потвърждава, че има паралелни времеви…

Има… и сега има. Тук има същества, вътре в нас има същества, нашите същества имат същества…

Това, което казвате, е меко казано феноменално!

Ами...това е.

Осмият въпрос е: Искрено се надяваме да получим от почитания от нас Елеазар Хараш отговор на въпрос, който се отнася до невидимата граница между чистия смях и несъзнателното правене на карма чрез използването на неистини  (ЛЪЖИ).  Докато се шегуват, любящите хора често прибягват до фантазии, т.е. неистини. Нарушение на истинността ли е употребата на различни форми и степени на СМЕШНОТО, сред които: остроумия, ирония, образност или метафоричност и др.? - въпрос на Нора и на Теодор.

И при Учителя има доста чист смях, и въобще… и при Настрадин Ходжа… Въпросът е да умееш да боравиш с чистия смях, защото… В чистия смях има лъжа на моменти, има преувеличение - това са допуснати неща. Обаче, както е да кажем сега, при Настрадин Ходжа - да изпъква Истината. Той съзнателно играе роля някой пъти на глупак, за да може… той служи на Истината и тя трябва да изпъкне… Поучението трябва да изпъкне. Освен това, чистият смях създава лекота - нещо много важно за хората и може да създаде приятелство, чрез което да въведеш човека в правия път. Даже може да използваш и такъв случай. Ето пример: Горе главата, нищо, че е празна. - афоризъм, смешен. Обаче в будизма, в Дао, празната глава е пустотна - глава на Безкрая… в тази глава няма ум, няма святост, няма сътвореност. Освободена от света. Това е като чистото сърце и ако ти го изтълкуваш така и го видиш - хем ще видиш шегата, хем ще видиш една скрита чистота. В тази глава има място само за Бога...какво по-хубаво...чистото съзнание. Чистото съзнание умее да вижда тънкостта в нещата и лекотата. Чистото съзнание не осъжда. Ако не осъждаме, ще виждаме. Неосъждането иска много чисто съзнание, за да разбереш, че… Ти като влезеш в неосъждане, можеш да ползваш всякакви шеги, защото ти знаеш идеята си - защо го казваш, понеже си осъзнат. То си е наука - това е наука за чистото съзнание, така че няма злоупотреба за този, който знае как да използва…

Деветият въпрос е на Мирослав Коларов, пак е малко по-дълъг, който казва: Здравейте, преди 3 години отворих пекарна във Варна, с нагласата някои ден да правя хляб, напълно безплатно, за хората, както е казал Беинса Дуно. В момента също правя хляб безплатно и други мои познати се занимават с отглеждането на лимец напълно безплатно, но от изгледаните интервюта с Елеазар Хараш разбрах, че не е много правилно всяко направено добро. Въпросът ми към него е: Дали е хубаво да се прави хляб безплатно за хората?

И да, и не. Ние подаряваме също много книги, но не може да подариш на човек, който не цени, защото той захвърля тази идея. Някой път може да дадеш и на богат, и на беден. Отново стигаме до преценката и до различаването. Главната идея е: Бъди в Бога, живей в системата на Бога, в скрития живот на Бога и всичко, което правиш ще е правилно. Ще знаеш на кой да дадеш и на кой да не дадеш. Така че аз разбирам въпроса му, но безплатно или не, с пари или без пари - това си остава външният хляб. Осъзнай как даваш вътрешния хляб… как даваш Словото и ако Бог реши, може да нахрани всички гладни в света… Той няма проблем - и в Африка, и нататък… Дори може да ги пресити, но това не решава никакви въпроси. Ти може цял живот да раздаваш хляб и да бъдеш наказан, защото не осъзнаваш… Защото важният въпрос е винаги… той си остава винаги един и същ: Ти гладен ли си истинно за Бога и за Истината?... И ако не осъзнаеш това, всичко друго е безсмислено… Оня хляб може да си го ядеш цял живот, той си остава… И подарък да е, и цял живот да те хранят - ти няма да стигнеш до Бога, ще кажеш: “А, има кой да ме храни, за какво ще търся Бога” и тогава вече е белята. Освен това, той мисли, че дава, а не е той, който дава.

И този хляб, за който говори Учителя, всъщност е Словото, а не хлябът - брашното…

Ангелите какъв хляб раздават или серафимите?...

Десетият въпрос е на Георги: Може ли човек да разбере по някакъв начин кога изпълнява Божията воля още преди да има различаване?

Когато изпълняваш Божията воля, придобиваш покой, скрита увереност и тайна сила, поради единство с Бога. Това може да се усети преди да си придобил истинско различаване. Това са белезите - покой, единство, увереност, едно дълбоко спокойствие. Спокойствието означава също, че Бог е съхранен - това Лао Дзъ го казва.

Следващият въпрос е: Когато човек разбере, че от незнание е допуснал много грешки в живота си, как да се справи с отчаянието?

Натрупаните грешки са натрупани същества, а ти приемаш тяхното отчаяние. Ако един човек е много отчаян, това означава много отчаяни Души от другия свят, които са изпуснали тук развитието, те са се вселили в него и от там той е на граница на самоубийството. Това са умрели, изостанали Души - говорим за голямо отчаяние… И ако те са много, тогава отчаянието е огромно, обаче ако ти искрено се покаяш насаме с единствения Бог, който вижда всичко - той ще разтовари тези същества, той ще ги отстрани, макар и те да са упорити, и отчаянието ще си замине, а ти трябва да се молиш да те води Бог в чистия път, а не пак да си мислиш заблудени неща и после пак да се чудиш защо те напада отчаянието… и да стане една игра - отчайваш се, спираш, после пак се отчайваш… Отчаянието иска промяна.

Дълбокото вътрешно разкаяние пред Бог, както казахте, то ако се справи с отчаянието - смекчава ли… премахва ли до известна степен кармата, натрупана от тези грешки, които са довели до отчаянието?

Дълбокото разкаяние, то е насаме - заключена врата, пред Бога. Тук няма свещеник - единствен е Бог, който те вижда… защото те свещениците също трябва да се разкайват, но това е друга тема, да не говорим. Заключваш се и много искрено си казваш нещата и разкаянието е, Боре… Аз съм го правил като ученик… то е метла. Страхотна метла, която помита и белегът е, че истински си се разкаял и си си казал всичко… всичко си казах, от Душа, пред Бога - в един хотел на времето, на Златни Пясъци... и той те разтоварва, дава ти едно дълбоко спокойствие, мир - означава, че си прав и си го казал искрено. Ако нямаш този мир и ако още мислиш за грешките, значи разкаянието не е било пълнокръвно… пак говорим за тази цялост…

Разкаянието не изчиства кармата по тези грешки?

Ти после пак трябва да работиш върху себе си… Една степен маха, обаче… Аз като се разкаях, другата година като дойдоха познати и казаха: “Ти си друг”. Друг съм. Край.

Дванайсетият въпрос е на Лъчезар Коцов, който пита: Какво значи да живееш в Духа? Човек преди да е преживял Самадхи може ли да живее в Духа си?

Допреди да си стигнал Самадхи, можеш само да се стремиш към Духа и частично да улавяш духовните неща, душевните… Но само след Самадхи ставаш осъзнат Дух. Самадхи е даряване на Дух, осъзнатост, блаженство и вдъхновение. Ти тук нямаш избор - те ти се дават… Искаш, не искаш - блажен си, защото това, Боре, са продължителни духовни заслуги… Не е от един живот и те се дават естествено. Стремежът, усилията, честността са изиграли вече своята роля, те са посяли идването на Бога, който дарява това Самадхи - това позволение да се сливаш с Него… Най-хубавото нещо в света -  да ти позволява… Това сливане може да се случи частично и то дори често, от такива хора, които не са постигнали, защото Бог иска да им даде прозрения, откровения, за да може Бог да се усилва в тях и те да не се отчайват. Това се нарича “малката подадена ръка”, за да могат да вървят пътя към себе си и да видят… Това са спирки по пътя - не трябва да се спираш на спирките - продължаваш. Някое дълбоко видение, сънуване - приеми го, но продължавай нагоре… Не си мисли, че това е финалът… И така Бог те укрепява, защото стремежът е подготовка. Учителя казва: “Вдъхновението е истинския живот. Стремежът е само подготовка. Стремежът е Душата, Вдъхновението е Духът. Стремежът е търсачът, а Вдъхновението е намерило - то вече не търси”. Както Лао Дзъ - Лао Дзъ вече няма път, той има проява. Той живее в Дао, той няма вече какво да се развива… Той се е слял с Дао и Дао действа. Дао си го избира, защото познава кой е Лао Дзъ, докато Конфуций има много неща да прави - дали са правилни, дали са неправилни… Вдъхновението е намерило и затова вдъхновеният човек може да води стремящите Души. Същото е с Боян Мага и поп Богомил - Учителя казва, че те са архангели, онези търсачи - богомилите, те повечето са ангели и те са стремящи, а онези са вдъхновени, т.нар. “Ангели с панталони”... Някога и делфините са били “хора с панталони” в Атлантида, това е друга тема, когато ги е направил хора… И тези, ръководят другите, а над тези архангели има още по-висши същества, които издигат всичко… Въпросът е да има стремящи хора, честно стремящи… А пък има и пра вдъхновение, това е друга тема, но то е много високо измерение - в книгата за Втория Старец, която скоро сме дали, там е обяснено (ще излезе след около 15-20 дена). Ако е Божията воля, защото той решава всичко… В Самадхи, Бог е споделил нещо от себе си… заради твоите многобройни усилия и той ти е дал нещо от своето присъствие, и тук човек придобива нещо от скритостта на Бога - умее да пази тайни, съхранява… Съхранява Бога, защото някой път една изпусната дума… Тук няма вече нито говор, нито мълчание, забележи - тук човек надминава тези неща. В Самадхи го няма даже и този, който изпитва преживяването. Думата “преживяване”... защото там няма дишане, няма мислене, няма молитва - там е… грабнал те е Духът на високо ниво, за да ти даде нещо, т.е. Бог да ти даде нещо от скритото си сърце. Тук нищото е споделило нещо от себе си и Самадхи означава, че една част от теб вече е погълната от Бога - ти вече няма как да си земен, защото той те е грабнал, вдигнал те е… Това посвещение в Бога е съдба за всяко живо същество… След време хората нямат избор - те искат, не искат ще стигнат до някакво дъно и ще тръгнат нагоре, защото няма накъде и Бог го е определил това за всеки човек, за всяка Душа.

Макар и може би на някой да му се стори странно, но аз ще си позволя едно разширение, което е свързано с Ваше изречение за демоните… Казвате, че са заключени за 12 милиарда години… Сега, току-що казахте, че за всяко същество е съдба, но тези 12 милиарда години, за които на различни лекции и интервюта казвате, че са заключени… В крайна сметка, земята като физически обект, всички твърдят, че ще съществува 5 милиарда години преди Млечният път да се сблъска с Андромеда… Някаква символика, игра на числа ли са...тези числа? Демоните, в крайна сметка, един ден и те ли ще имат шанс да извървят обратно пътя към Бога?

Сега ще ти кажа нещо… Демоните са паднали Богове, както дяволите са паднали ангели. Те са се опълчили срещу Бога, за разлика от Боговете и играят една много тежка роля в света… да се опълчиш срещу самия Бог - тук има и тайна намеса на Бога. След време те ще надраснат с една идея Боговете, защото по-тежък живот, по-тежки условия… Както скръбта - радостта не може да те направи дълбок… Тежката скръб, тежките отчаяния, тежкият опит и след време Бог ще даде шанс на Боговете - те ще си излежат затвора, ще жадуват за Него, ще го чакат и след време, когато той им даде шанс… те имат голяма воля, не са като дяволите - дяволите са полу, те са още в съмнението… Тези демони чакат, те даже са се молили преди много време, но не им е дадено от Бога тогава, обаче след време, когато той им даде, и тази силна воля… Представи си, Боре, един професор, който 20-30 години наблюдава мравките и ги учи… какво трудолюбие и след време като го повика Истината, разбираш ли… той като тръгне… Между другото, скоро ме нарекоха “професор”, знаеш ли как се смях… Един турчин, много хубаво турче на един арабин - египетски магазин, турски и те си говорят...Турчинът вика: “Той знае твоите египетски неща по-хубаво от нас и моите за Корана и за исляма по-дълбоко от нас, защото е професор”. Аз никога няма да стана професор - от никаква гледна точка и ще направя формули да се отърва, защото ако ти си професор, ти си изгубил голяма част от Бога вече, за да учиш излишни неща, както в училище. Да не ги засягаме, че ще стане голяма… И без това знаеш - някои учени ме “обичат” много…С атомна бомба - не могат да ме направят професор, това исках да ти кажа - от никаква гледна точка.

Следващият въпрос е на Станимир, който казва: В книгата “В Храма на Учителя, том 1” на последната страница, Учителя казва: “Що е смисъл, осъзнатата дейност? Това е дейност, която се движи в кръг. Така светлината и винаги се съхранява”. Бихте ли пояснили това?

Смисълът е да се докоснеш до дълбока тайна идея в своето сърце, която е свързана с твоето развитие… Смисълът е по-дълбок от нас, в смисъл от земния човек. Смисълът е нещо отвъдно - не е в този свят, не е в оня свят, той даже (аз съм го обяснявал) не е във вечността… Той е в Безкрая, той е в искрата, в Духа и той може да те вдъхнови - има даже такива песни. Истинската песен ти бърка дълбоко и ти изправя косата. Това означава, че има сродна идея с теб вътре. Примерно, една песен има Джон Ланде, казва се … Той там прави един рев, преводът е “Разсичане на мрака”. Много хора реват… има певци - големи стенания - никакъв резултат. Знам много такива, обаче Джон Ланде в тази песен качва се, показва ти какво трябва да сразиш - Древния Мрак, сгъстената светлина на Бога и да влезеш в Бога. Има една друга песен, на една група  Rhapsody- пауър метъл, това са дълбоки песни, идейни, ние сме ги преснимали така.. даже, правили сме ги… Пее един хор - мощно.. това е епичен метъл; пее и после влиза един хор и косата ти настръхва, качва ти енергията… Щом не ти се изправя косата и не застане мирно, значи това е някаква песничка…

Това не е ли строго индивидуално? Примерно, аз не слушам такъв стил музика, примерно аз обичам много…

Може тази песен, която аз харесвам да кажеш “Какво е това, не е за слушане”... Няма проблем, а аз ще те черпя даже.

Преди интервюто си говорихме, става въпрос за музиката, че в една Ваша лекция от 90-та година, хората Ви питат как да използват музиката като инструмент за духовно… Примерно, аз в книжарницата винаги пускам Vangelis, Enigma… някакви по-такива - задушевни неща… има една арабска изпълнителка Azam Ali (feat.Loga Ramin Torkian), където наистина, хората като влязат и си казват “Колко вдъхновяващо, колко…” А този метъл не е ли агресивен?

Не. Той е епичен, той е с хорове, той е вдъхновен. Значи Rhapsody, HammerFall и някои песни на Axel Rudi Pell ако знаеш, ако ти говори нещо… Има една песен примерно на Uriah Heep - Look At Yourself (Виж себе си) и там има един ритъм, Боре и ако влезеш в този ритъм с формули може да помагаш и да лекуваш… Както е във влака като пътуваш - има един ритъм и ако вкараш дума или формула “така-така-така” към определен човек, на когото искаш да помогнеш - и музиката става оръжие. Това е вдъхновена музика от… Малко ако се отвориш към нея и ще я усетиш, но ако кажеш “Това е метълска работа” - нищо няма да разбереш, защото тя има идея в нея и там е влязъл Дух, не някакви амбиции… То такива песни - на 100 песни, на 1000 песни, са няколко.

Може някой друг път да засегнем темите за класическата музика, но да продължим с въпросите, тъй като има още доста въпроси. Следващият въпрос: Здравейте, въпросът ми се отнася за т.нар. древно-сияещ човек… Ако може Елеазар да открехне малко вратата за този човек-мистерия. Като например, каква е връзката на този човек с 13-тата чакра Ахарот - той Бог ли е или нещо по-възвишено от това?

Само да ти кажа още нещо, когато става въпрос за смисъла. Смисълът е в цялостното осъзнаване. Когато си осъзнат, каквото и да правиш няма грях. Има случаи, когато Бог няма да извика ангели да убиват, чрез убиец убива други убийци, които не знаят как да убиват… в очите на хората оня си е убиец, обаче Бог разчиства и ти ако осъдиш този човек, ти ще осъдиш скрития Бог без да знаеш… Тук говорим за човек, който служи, защото Бог не може да изпрати ангел да убива - има изключения, изпращал е ангели… помитат войски… Когато си осъзнат няма грях, защото осъзнатият човек се движи от Бога, той е изначалния… това е Божия кръг. Сега, да се върна на древно-сияещия човек. Това е нещо като Луцифер, Бог го е създал, някой път ще говорим, по много специален начин. Това е херувим от високи нива - различава се от другите херувими… Дал му е допълнително сияние, затова той е увлякъл много хора - всъщност Бог ги е увлякъл, после Бог ги е провалил… после Бог ще се издигне в тях и въобще планът на Бог си работи… Много е хубаво, че има Луцифер и Сатана, защото хората осъждат Луцифер и Сатана, а иначе щяха да осъждат Бога, ако го нямаше. И така - спасява те от по-жестока карма, защото казваш “Сатана е виновен”, то може ти да си виновен, самият ти да действаш като дявол и изкарваш… както и да е. Древно сияещият човек е нещо като Луцифер и като Боговете - още по-висока степен. Луцифер е имал... не е цялостно сияние и той е имал дълбоко знание и мъдрост, но не е имал същността на Бога. Не е познавал Бога на най-дълбокото ниво, не му е дадено - частично, защото той е нямал Ахарот, тази чакра… Тя е 13-та, специална чакра, имат я Боговете - тя се намира долу-горе на 10-15 см над главата. На древно-сияещия човек, Бог му е дал нещо от целостта си - това са Богове, Божества и т.н.

Следващият въпрос е на Асен Будинов, който пита: Това, дето Старците наричат “последната дължина” най-скритото място ли е, Върховна скритост? Какво има там, дето Богове и Висши същества като навлязат много навътре, се смразяват от страх. Самият върховен Абсолют ли се намира там или нещо друго?

Понеже Бог е, според Старците… тя думата е много точна, кабалистически издържана, но не е за хората… страшно съвършенство. Там Истината е много остра - ядро. Думата “меч” избледнява. В тази върховна скритост има случаи, когато Старците са видели Абсолюта, едвам са устояли… Старците - не хора, не Богове - Старците са по-дълбока идея и казват: “Повече не искаме”. Това съвършенство внушава нещо много дълбоко… нещо, което… един вид “Пази се, да не нарушиш законите на Безкрая”, както една заповед, ако се сещаш, на Стареца: “Никога не нарушавай Безкрая в себе си”. Там се намира Абсолюта и във върховната скритост има непозволена част - да бъде познат, защото това означава той да си даде силата, пра силата - Айдара се нарича на древен език. Той никога няма да я даде, защото той я ръководи и с нея ръководи правдата, която няма нищо общо с човешкото разбиране. Човешката справедливост той ще я накаже от много гледни точки. От тук, от това място е слязъл покоят и пълнотата, обаче те са пределът, а това съвършенство е безпределно, то е плашещо… Покоят е успокояващ, пълнотата е нещо много цялостно, нещо много хубаво, но това съвършенство не е за гледане. Както когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ - малко сравнение, не е пълно, ама все пак… Той е видял Бездната, Безкрая и се е уплашил, разбрал, че не може да понесе… тук има нещо много дълбоко. Тук има нещо по-дълбоко и неведомо, тук има нещо недостъпно. Тук е мястото на абсолютната непознаваемост и неведомост - пра скритостта се нарича… Тук е мистерия в мистерията. Казано по друг начин - покоят и пълнотата са в единство с Него, а от единството навътре е това съвършенство. Учителя казва: “Съвършенството е забранено, това е затворена врата. Само Абсолютът е съвършен, а всички други могат да вървят само по пътя на единството - на степени на единството към Него. Никой друг не може да бъде съвършен”... То плаши, не защото е страшно, а защото е неведомо, защото е дълбоко незнайно… няма шанс да го познаеш. Никой няма шанс напълно да познае Бога. Говорим за Старци и за Богове… Даже има един пра Старец, за който след време малко ще се говори, той е видял два пъти Абсолюта - това Старците го споделят, той го е споделил на тях. Той също не иска да го види пак.

В “Книга на загадките” мисля беше, Вие казвате, че тайната на тайните е, че ние вече сме в Бога… Ако дори целият този дълъг еволюционен път към Истината… Ако сме в Бога, то тази неведомост, за която говорите, какво е?

Ние сме в Бога, но не сме в Абсолюта. Някога ще има път от Бога към Абсолюта, но пак ще има една неизречена част и една скритост, която… ще има безкрайно пътуване към нея, но няма да има постижение. Той ще си остане абсолютно непознаваем, за да има развитие - и на Боговете, и на Старците.

Следващият въпрос… малко личен, но все пак: Пазя семейна тайна вече 40 години... Много искам да я споделя, но лицето, което засяга е с особено лабилна нервна система и тъй като тайната ще преобърне живота му с главата надолу, не зная как да постъпя. Правилно ли е да я запазя в себе си?... В една беседа на Учителя бях срещнала: “Каква Истина е тази, ако тя може да убие човек?”

Ако Истината разрушава някаква съдба, ти ще изпъдиш Бога и след време… това спада не точно към забранените истини, а към тези, които трябва да останат, за да не предадеш Бога. Там има сигурно нещо много дълбоко интимно, много лично… може да има и привързаност някаква… Тя казва: “Пазя семейна тайна”, моят съвет е: Съхрани я и не се безпокой, защото и аз знам много такива, поне 7-8 Божествени тайни, които ще убият и живи, и умрели. Не говорим само за този човек, който тя казва - някакъв близък сигурно. Ще засегнат вериги от същества и невидими същества… Аз съм казал - истината е убиец и то не само за неподготвените. И много духовни хора могат да бъдат изненадани… Голяма част от тайните трябва да си останат неизречени, ако искаш да имаш развитие и в другия живот Бог да ти подаде ръка. Аз знам такива хора, които си заминаха от този свят и само на мен казаха някои неща… няма изричане… И след време те ще направят скок, защото те не казаха нищо лошо срещу лекциите и Учителя при тежки условия. Само да ти кажа, тук нещо се сещам, Боре. Смъртта… тя е много дълбоко и красиво нещо, ще я разберат някога хората, но има хора с прекалено тежки болести и то някой път, чувал съм от някои сестри - толкова болести, че не могат да ги броят вече. Много… дълга верига. И тези тежки болести, забележи, смъртта ги поразява. В другият свят като отиде човекът… тя е тайно лекарство. Представи си един човек с прекалено тежка болест, да стои няколко години на легло, а той за 2-3 месеца е бреме за другите, за живите, за умрелите, за близките, за деца от другия свят, за деца от този свят… И ако Бог го накаже… Бог не е жесток - той е строг. Ако го накаже да стои 3 години, той ще съсипе купища хора, аз съм виждал такива случаи в София… Не искаш да го видиш, то е нещо, което се разлага, нещо...страхотно, обаче пак не трябва да имаш критика, пак видях Душата му, но това е друга тема… Искам да ти кажа, че трябва да умееш да съхраняваш, защото ти съхраняваш нещо, което е част от истината на Бога. Това даже има голям обхват… Съхрани я и не се безпокой.

18 въпрос е: Защо много от Старците не искат да се срещнат с Бездната, след като целта на Бог е един ден да се завърнем в нея?

Има случаи, когато в Бездната слиза Върховният. Тя е от Него излъчена, но той е над нея, той слиза… Абсолютът… никой не може да го понесе. Дори, когато той е допуснал да го понесат Старци и определени същества, това е нещо извън мярката и точно затова не искаш повече да го видиш, защото един път ако си го видял и ти си ценител, ти вече оценяваш пътя към Него завинаги и нямаш нужда от второ идване… И даже и за Бог важи това… На едно място, Учителя казва: “Ако Бог се появи в живота ти два пъти, горко ти”. През другото време са ангели, архангели, братя, напреднали, учители - те те подтикват, но Бог се явява само един път и ако ти разбереш става коренна промяна в живота ти. И вече тръгваш по този път завинаги… оценил си го, но той ако се яви на един неподготвен човек, той ще каже: “Абе, май халюцинация”... някой път и такива неща се случват…

Понякога, за някои хора… възможно ли е Бог да се яви частично или...смисъл, както казвате, чрез ангели, архангели… Как човек да различи - стигаме до най-сложния въпрос?...

Ами, трябва да се моли горещо и искрено, и да чака… И ако Бог реши да му даде отговор - лесно е, ако Бог не реши - значи не иска да му даде, да го предпази… пак е добро. Бог не прави грешка… затова говорим за съвършенство.

19 въпрос е: Какво е третото предложение на Бог към Луцифер? Първото - да стане мрак, второто - да разбунтува духовете и третото?

Третото е - Ще понесеш ли изгнание за 4 милиарда години. Аз бях отговорил на двата въпроса, бях загатнал. Бог казва на Луцифер: “Ще понесеш ли изгнание от 4 милиарда години?”. “Да”, забележи отново Луцифер, страхотен е… “Защото ти, мой Бог, определяш това”. И когато Бог го определя, Луцифер знае, че той после ще му даде нещо, което е незаменимо. Ще му даде допълнителна същност и той ще докосне Прасъщността - той върви натам, защото той е необикновено същество.

Следващият въпрос е на Диана Пеева (пак е малко по-дълъг): Понеже Елеазар е разяснявал неща от исляма и Корана, а ние имаме с него еднаква обич към суфите, които са пък надрастнали Корана… Искам да попитам защо 650 хиляди години след Христовото напътстване за едната буза и другата, Коранът отправя старозаветното “Око за око, зъб за зъб”, което се тълкува от мюсюлманите като позволение за отмъщение - да се отнеме око за око или тълкуванието е погрешно и това послание идва да предупреди за кармичните следствия на стореното, но не като разрешение за лично отмъщение... ?

“Око за око, зъб за зъб” то си продължава не само в Корана - и в църквите… Ако схванем целостта на Бога, ще разберем, че тук няма лично отмъщение, защото тук действа Бог, а Бог е казал в Библията: “Оставете отмъщението на мен” и понеже, ако ти схванеш наистина, че действа един Бог - това е нещо тотално… В суфи мъдростта са казали: “И да вярваш, и да не вярваш - Бог е един”... Свърши. Няма значение въобще в какво вярваш, дали одобряваш… Бог решава къде да има отмъщение, за да се заличи старата карма и къде да няма, защото то вече там е отмъстено. И понеже това го движи тайно Бог, но хората, понеже мислят за въпроса или за проблема, за трудността, а не за самия Бог, който решава нещата, защото ако те са съсредоточени много в Бога ще знаят кога е кармично отмъщение, кога е разчистване - кога действа Бог. Щом Бог го е допуснал, значи той разчиства от няколко гледни точки и това влиза в Неговия замисъл… Не може да оспорваш Неговия замисъл, защото той… нали… смешно.

Т.е. за каквото и да е зло в този случай и най-вече т.нар. войни и изобщо всякакви такива… имат смисъл?

Значи, Боре, той знае тежките кармични натрупвания на човека, които са скрити… даже и да е дете. Ние не знаем вътрешните му престъпления от минали животи… Всичко Бог е записал… И ще припомня случая с Али, племенника на Мохамед, една случка: По време на война, Али се кани да убие… съсече с меча си, един от враговете си. Врагът го заплюва и Али се отказва да го убие и прибира меча си. Човекът пита Али: “Защо не ме убиеш?” Али казва: “Аз не убивам от слабост, аз убивам само ако Божията воля иска”... Забележи какъв войн… Още от дете, от най-верните му, има голяма мъдрост… “Аз убивам само по поведа на Аллах, защото Аллах е истинският господар на всичко” и всъщност Аллах му спира ръката… Свърши.

21 въпрос е на Красимир Кисимов: Елеазар може ли да разкрие тайната за деветте кръста, през които е минал Учителя… ако е позволено?

Първо, това е въпрос, който не знам, не го проучвам и нямам идея да го проучвам. Няма отговор. Страданията на Учителя - 9те кръста са дълбоко космически и отвъд космически и те са много лични между Старец и Бог. Няма как такова малко същество като мен да припари, да иска да проучва и ако Учителя ми позволи, пак ще бъде, малко казано - ограничено и пак няма да е Истината, но така или иначе аз не проучвам такъв въпрос. Така че няма…

Следващият въпрос е на Людмил: В почти всяка молитва присъства това, има го и в една от най-важните формули - “В изпълнение на волята Божия и в името на човешката Душа”, но никъде не срещнах Учителя или Елеазар да казват как да разпознаем Божията воля и как да разграничим нашата? Това е трети подобен въпрос…

Ние трябва да желаем чисто и пълнокръвно, а Божията воля знае как да действа, кога да действа и защо така да действа… А когато Божията воля действа - тя е по-ясна от Слънцето, но тя никога няма да каже: “Ето, видя ли?”... Не е такъв подходът. Ако кракът ти е парализиран и ти след усърдна молитва проходиш, ще питаш ли: “Това Божията воля ли е?”... Ясно е, че...тръгваш - Бог ти дава енергия. Ще питаш ли: “Дали това е моята воля?” А в тънкия смисъл на думата, Божията воля я знаят само отдадените на Бога, забележи, но не винаги. Някой път Бог скрива и от тези, които имат различаване… и те не знаят всичко, за да има развитие… Може да каже: “Аз съм авторитет”...то е смешно. Но той.. самият Бог ги учи на смирение и им дава някой път дълбокото различаване и самият Бог им се разкрива отвътре. Пак им казва нещо и те… те се разбират вътрешно, защото това е като приятел с приятел.

Следващият въпрос е на Станка Богданова, която казва: В интервюто за Словото, Елеазар Хараш казва, че пирамидите са храм, за да влиза Бог и да превръща съществата в Богове. Бихте ли го питали за човешките тела… те не служат ли за същото?

Ами, човешкото тяло може да бъде и храм, може да бъде и гроб… може да бъде и трагедия, и какво ли още не… Пирамидите са храм, а човешките тела - те са… може да се нарекат, в някои случаи - “временни храмове”. Говорим пак за отдадените… И най-вече, храмът е скрит в тайната на чистото сърце… Ако трябва да говорим за върха на пирамидата, има нещо в тайната на чистото сърце, което може да наречем и храм, и олтар… Но целта на Бог, в пирамидите, е човек да стане вечен духовен храм, защото Бог е Дух и Истина, а не тяло и сътвореност… И от това тяло, изходна точка… Това тяло е създадено, ти трябва да се грижиш, но не трябва да мислиш, че то е върха на нещата, защото като се разболееш ще видиш, че храмът нещо му куца… Докато оня храм - духовния, чистото сърце… Чистото сърце е духовно сърце, Боре. То не е физическо, то влиза във физическото, както чакрите влизат в чакрите - невидимите чакри и ги задвижват и така това сърце, всъщност, духовното сърце е скритата душа, тайната стаичка… Тя умее да се превръща в сърце… Висшата Душа е сърце.

Останаха два въпроса… В “Книга на загадките”, в абзац 251, цитирам: “Аз имам само една способност, аз мога само да светя, а Светлината ми е отломък от Древния Мрак. Древният мрак ме научи да светя. Моята изобилна светлина е малка частица от благостта на Харава - Древния Мрак. Той гори, а аз светя.” Кой е Елеазар Хараш?

Пак няма да има дълбок отговор… нормално. Древният Мрак е друго име на Бога… Кой съм аз… аз никога не мога да кажа, защото аз съм в ръцете на Бога… Той може да каже, но той пък не иска и аз не искам. Може да се каже, донякъде, че съм изчезнало същество… Понякога съм много слаб, това Бог го знае… някой път съм силен, защото това е той - пак той го знае. Аз знам, че нямам сила, но мога да кажа - от около 30 и няколко години, че Бог ми подава ръка за всички по-тежки случаи, без изключение. А когато тук-там не ми е подал ръка, то пак е подадена ръка… разбирам го малко по-късно. Но дори, когато не ми подава ръка… Искам да кажа, Боре - ако разберем целостта на Бога - Бог е подадената ръка и неподадената, разбираш ли?... Ако примерно, аз пътувам в един кораб и стане корабокрушение, и ако всички умрат - аз остана жив, и се хвана за едно дърво, ще кажа: “Бог ме е спасил”... Погрижил се е за мен, да кажем - в мен има условия за развитие, нещо… Ако аз замина с другите хора, аз пак ще кажа: “Това е воля на Бога”, това е неподадената ръка, т.е. скрито подадената ръка… Отивам на почивка в другия свят, защото трябва вече да си почина, нали… За какво ми е този кораб… Не е важно да разбереш Елеазар Хараш, защото и той не се разбира напълно. Аз искам да разбирам Бога, не себе си. Важно е да разбереш тайната в себе си и истинския Бог, и да се стараеш Него да разбираш, а пък той да ти дава разбиране, колкото си иска и с каквато мярка си иска.

Последният въпрос ми се струва доста всеобхватен, но все пак: Как работи Пентаграмът и как се влиза в най-вътрешният кръг на посвещението?

Първо, Пентаграмът работи по 4 начина - тихо, ясно, чисто и могъщо. Тихо означава тайно; ясно означава благородно; чисто означава живо; могъщо означава дълбинно - чрез единство с Бога, казано по друг начин. Никой истински ученик, никога не търси посвещение - такава цел няма. Ученикът е изключително предан, постоянен, отдаден, усърден в пречистването си и в молитвите си. Той постоянно тече към Бога и идва един тих и дълбок ден и час и сам Бог решава - дошло е времето на посвещение… Точният момент, духовното време… Но ако то не се случи, истинският ученик продължава все така да работи, защото сам Бог знае кога трябва да се случват нещата. Това е за днес, Боре.

В началото на разговора днес казахте, че първата стъпка по пътя на ученика е усърдието… Дайте формула за следващата стъпка, след усърдието… Дайте една формула…

Господи, дай ми (обикновено така го казвам аз) Господи Боже мой или Учителю мой, дай ми могъщо усърдие и вдъхновение, за да те позная… “Позная” означава да съпреживея дълбоко. Това усърдие, това вдъхновение е по-дълбоко от вярата, Боре. Вярата поставя граници, Любовта премахва граници. Когато един човек е много отдаден, той иска не иска ще влезе, от тези постоянни малки усилия, в усърдието, а усърдието е много силен меч - той е част от вдъхновението, той подготвя вдъхновението… И ето защо, усърдните хора, Боре, които са стигнали до Голгота… Голгота е голяма скръб за земните хора - нищо не познават те, нищо не разбират; голяма благодат за подготвените, за усърдните, за вдъхновените - за истинските хора. За едни е благодат… ако там влезе неподготвен човек е ужас - той няма да получи подкрепата от Бога… А в тези същества - богомили, вътре в този огън е горял скритият Бог, той е заедно с тях - те затова издържат, но те са се подготвяли за тази среща. Който е видял Бога… мога да кажа с чиста съвест - той не може да го замени с нищо в света, никаква друга красота… Има, но той не може да го замени, защото то няма как. Това е… това е в общи линии.

Много Ви благодаря! До края на годината, следващите интервюта ще са…

“В храма на Водата” - много дълбок въпрос.

След това “В храма на Учителя и Христос”...

Да, да…

 

Thumbnail Борислав Борисов Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12.  Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса и сигурността, основател на Асоциация на българските села...

Коментари

24.10.2018 г. 10:42 ч. от: Emilia Eckermann
Господин Хараш не за първи път умаловажава същността и ролята на Господ Исус Христос. Всеки, който е чел и разбрал Сведенборг (за жалост е съвсем малко преведено на български), знае, че Йехова Елохим от Стария Завет е Исус Христос от Новия Завет, Единния Всевишен Господ, който преди 2000 години се явил в Сина като плът. Той е Бащата, Сина и Светия Дух като едно цяло. Той е Йод Хей Вав Хей.
Между другото, и Учителя казва във Веригата, че Йехова Елохим е същият Йсус Христос. Учителя е Пратеник на Исус Христос като Всемиров Учител.
26.10.2018 г. 17:46 ч. от: Елена Живкова
Мисля, че голям процент от хората, които слушат лекциите на Елеазар Хараш изобщо не могат да го разберат, защото не са на неговото ниво. Включително и аз съм от тези хора. И то не защото той говори сложно, напротив, той обяснява нещата съвсем просто, но така да се каже не сме дорасли за това. Интересувам се дали той отговаря на конкретни лични въпроси, които не са за широката аудитория и евентуално къде могат да му бъдат зададени?

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3