Елеазар Хараш: Бог винаги изпраща свои напреднали, според душите (ВИДЕО)

27.02.2018 г. 6 402 Добавена от Борислав Борисов
Ежедневието е без значение, то е въпрос на преданост на човека, на отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Представяме ви пълен текст на първото видео - интервю с Елеазар Хараш, като започваме с тези 2 акцента:

Бог винаги изпраща свои напреднали, според душите. Но помощта, тя ще дойде когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може да получи

Интервюиращ: Пътят за духовното и личностно израстване..., на модерния човек, как може да мине основно, чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитации, йога, четене на книги. Каква е формулата, има ли формула?

Елеазар Хараш: ...Не помагат. Всички тези неща, които ти ги каза, те са външни. Мярката е: победа над изкушенията.

Интервюиращ: През последните няколко години като че ли наблюдаваме едно засилено търсене на хората към духовното. Как си го обяснявате?

Елеазар Хараш: Търсенето е неизбежно. Търсачи на Истината е едно, търсачи на нещо друго е друго. Търсачът на Истината си залага живота. По това се отличава – той е цялостен, т.е. търси умът, сърцето и волята заедно, и Душата, и Духът. А този, който донякъде търси, той умът му е в една посока, сърцето в друга, волята в трета. Но който разбере, че е много важна Истината, той става цялостен – ум, сърце, воля, Душа и Дух.

Интервюиращ: Според Вас възможно ли е в съвременния начин на живот – забързано ежедневие, особено в градовете, човек да намери Истината?

Елеазар Хараш: Ежедневието е без значение, то е въпрос на преданост на човека, на отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.

Интервюиращ: Съвременното ежедневие не е ли бариера пред чувствителността на човек да бъде отворен и да развива духовните неща?

Елеазар Хараш: То е бариера за тези, които са влезли в ежедневието и ако са го направили земно много. Но ако те държат на свободното си време, в което да проучват Истината и духовните неща, тогава ежедневието, онова намалява, духовното се увеличава – ежедневието става духовно. И после става Божествено след време. Ние сме в ежедневието и не сме в него. Ако искаме да сме в него, то може да ни погуби. Обаче, ако знаем как да се отделим, постепенно, постепенното е метод на Бялото Братство. Както Слънцето изгрява не изведнъж, и така можем бавно да излезем. Зависи от волята.

Интервюиращ: До колко се е запазил автентичният вид на Учението на Беинса Дуно?

Елеазар Хараш: То е много трудно, защото Той е казал: „Вие ще ме разберете така, както трябва, след пет хиляди години“. И малко са хората, които са отдадени концентрирано на Любовта, Мъдростта и Истината. Цитатаджии има много, четящи много, знаещи много. Но тези, които са тръгнали на война срещу себе си, срещу слабостите си, срещу изкушенията, те са малко, и затова процесът е бавен. Това забавя.

Интервюиращ: Аз лично наблюдавам един процес на капсуловане на това Учение, което според мен много рязко се разграничава от идеята, концепцията и философията на Беинса Дуно.

Елеазар Хараш: Ами защото изискванията са страхотни. Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава, и Истина, която дава свобода и на другите, и на себе си. И понеже това е висока летва, оттук изискванията – ти трябва да си Душа и Дух, и то овладял ума и сърцето, за да имаш позволение да вървиш по този път. Което много (трудно), извоюва се, всеки може, всеки го има. Но трябва много години, аз го наричам „жестока преданост“.

Интервюиращ: Да, но това капсуловане, което хората, които следват, последователи на философията, която безспорно е едно от големите духовни богатства на България, която е оставил Учителят след себе си... Това капсуловане не Ви ли се струва, че противоречи на тази философия?

Елеазар Хараш: Понеже те не са готови за Истината, ако я видят и се сблъскат с нея, няма да могат да оцелеят. И те са задържани, как да кажа, като резерва, като изчакване, когато тя се яви, да може да оцелеят. Защото тя е нещо безпощадно. Там не може... няма деветдесет и девет процента. Там е... трябва да си цял.

Интервюиращ: Според Вас няма ли всеки един човек, независимо от степента на своето духовно, личностно развитие, право да пие от извора, така да се каже?

Елеазар Хараш: Зависи как иска да пие, дали е достоен, защото може да посегне, може да няма мярката. А когато влезеш в Истината, тя ти дава мярка. Когато имаш мярката, няма проблем – всичко ти е дадено. Представи си, че ти е дадена много храна, а ти нямаш мярката. Но ако ти си самият контрол над себе си, всичко е овладяно вече.

Интервюиращ: Самият Учител дали би подкрепил такъв тип капсулованост?

Елеазар Хараш: Той не би го одобрил, обаче понеже знае, че Пътят е бавен и Духът трябва да се освободи от много минали прераждания, натрупвания, наслоения... Умът е обременен, сърцето, волята в друга посока, и затова бавен е този процес на очистването, за да ти е позволено да тръгнеш така усилено към Духа. Трябва да ти е позволено.

Интервюиращ: От кого?

Елеазар Хараш: От Духа, от Бог. Ако Той не ти позволява да вървиш нагоре към Истината, значи Той те предпазва. Защото ти, ако се сблъскаш с нея, няма да оцелееш. Тя е страшно нещо ако я видиш пряко.

Интервюиращ: Възможно ли е тази Истина да е въпрос на гледна точка?

Елеазар Хараш: Не, това е самият Бог в действие, това е така нареченото Самадхи, това е Прасветлина и трябва да си готов да се слееш с нея, да си я обичал, да си се подготвил, за да може при срещата да оцелееш. И после пък ставаш задължително скромен и смирен, защото тя е високата летва.

Интервюиращ: Преди няколко години, планетата ни и всички хора, и нашите души, сме под влиянието на нови космически сили от чисто физична, астрономична гледна точка. Какви са Ви очакванията на Вас, като човек, който се занимава с тези неща? Каква промяна да очакваме?

Елеазар Хараш: Човешкият път е много бавен и там за промяна е трудно да се говори, защото Учителят казва, че много хора са кандидати за животни. Други са кандидати за хора – така, смесено е. И малко са тези, които ще направят скок, защото са се посяли в това, в Божественото. Те са Духове и Души, те не са умове и сърца. Те са Душа и Дух, не нисша душа – има две Души. Нисшата е смъртна, Висшата трябва да се освободи от всички окови, от желанията. Тя няма желания, тя има Любов, тя има Мъдрост. И това е трудното, и това е бавният процес. Така че повечето хора ги чака разочарование, но пък в бъдеще ще имат шанс, защото изискванията на Истината са много високи. Там няма компромиси.

Интервюиращ: През последните години виждаме, че Европа, особено западните държави, са в едно тотално духовно падение. Материалните желания, технологизирането на живота взема превес. Какво е мястото на България в този контекст? Как могат българите да намерят правилния път към Истината?

Елеазар Хараш: Първо, то не се отнася до България, а тези, които са паднали и имат проблеми със себе си, са около една трета, около двайсет милиарда. Въпросът е не само до България, а до определени хора, които са избрали твърдо Истината. Във всички народи ги има. Те са търсачите на Истината, които умират за Истината. Не които я цитират. Които са готови да заложат живота си, те надрастват ума, надрастват сърцето, надрастват нисшата душа и влизат в Духа, в чистия Дух. Те са търсачите. И особено когато им е позволено, те вече имат мярката за нещата, имат тънкостта. Различават кое е Истина, кое е полуистина. Защото там стават големите...

Интервюиращ: Кое човек трябва да слуша повече – интуицията си, сърцето си, разума си?

Елеазар Хараш: Интуицията е по-дълбока от тези неща, които изреди. Интуицията слиза от Духа, влиза в Душата. По-надолу за нея материята е гъста. Даже чистото сърце... Чистото сърце работи с, да кажем, чисти предчувствия. Разумът, той толкова много трябва да се пречисти, но пак не е мярка. Умът също. Интуицията е преведено - вътрешният Бог. Така се превежда – Ин Тао, вътрешният Бог. Тя е мярката, но тя не трябва да се смесва с ума и неговите хитрости. Тя слиза от Духа. Когато човек се пречисти, тя слиза от Духа и предава правилно на чистата Душа, Висшата. Душата пък предава на сърцето правилно. Такъв е пътят.

Интервюиращ: Т.е., да приемаме, че умът, като символ на интелекта, е по-скоро дяволската страна на живота?

Елеазар Хараш: Той е опасен, обаче ако бъде овладян, пречистен, той вече не може да пречи – става слуга. Целта е той да стане слуга, да не е господар на Духа и на Душата.

Интервюиращ: Най-просто казано: Как?

Елеазар Хараш: Ами дълъг процес на пречистване, понеже той няма контрол. Това е, Учителят казва, падналият Сатана, всъщност. И всички умствени игри, даже игри на духовност може да е – той може да играе всичко. Обаче когато го пречистиш, той залязва и изчезва. Когато го овладееш. Той трябва да е овладян, да не му даваш да говори. Висшата душа да говори, Любовта, Мъдростта да говори, Духът, но не и той. Ако той говори, трупа точки и след време може да те отклони.

Интервюиращ: Според Вас как ще реагира широката общественост, не само в България, а в глобален мащаб, след няколко години, когато официално се заговори и чрез доказателства, и документи, за съществуването на извънземни цивилизации?

Елеазар Хараш: Извънземните, те винаги са съществували, но те не са човечета и такива. Това са висши същества, ангелите даже са ниска степен - говорим за Серафими, говорим за Богове, говорим за Старци. Хората ще ги приемат постепенно, според това доколко са изчистили съзнанието си. Ако съзнанието е много тренирано и пречистено, ще има правилна връзка с тях. А иначе, ще има една въображаема връзка, която разваля всичко. Човек почне ли да си въобразява, че е чист, че е добър, става опасно. И затова има една школа на пречистване, освобождение от изкушенията, където Учителят ти позволява правилно да виждаш, да различаваш ангел от дявол. Даже може да се обърка ангел и дявол – знам и такива случаи. До такава степен мислят, че разбират, а тя разликата е голяма, все пак.

Интервюиращ: В края на 19 век в Европа идват Учители като Беинса Дуно, личности като Айнщайн, Рудолф Щайнер, Морис Метерлинк. Изобщо едни години наистина на специални хора, които като че ли идват да помогнат за въздигането на човешкия Дух и познание. Задава ли се някакъв нов такъв цикъл в следващите години, или как мислите?

Елеазар Хараш: Бог винаги изпраща свои напреднали, според душите. Но помощта, тя ще дойде когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може да получи. Защото мъдрецът може да е до тебе и да не го познаеш. Може да ти е комшия, може да ти е съсед и да се разминавате. Но когато е дошъл часът, става сближаване отгоре и вече той става разбираем. И той ще ти каже нещата, които трябва да ти каже; иначе ще ги премълчи. Аз имам брат, който не знае с какво се занимавам – няма и да разбере. Това между другото. Нямаме връзка – моите уважения, роден брат. Той не знае с какво се... няма и да знае.

Интервюиращ: Пътят за духовното и личностно израстване..., на модерния човек, как може да мине основно, чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитации, йога, четене на книги. Каква е формулата, има ли формула?

Елеазар Хараш: ...Не помагат. Всички тези неща, които ти ги каза, те са външни. Мярката е: победа над изкушенията. Човек, който се изкушава, Бог не може да живее в него и той не може... Няма значение дали е женски въпрос, дали с пари се изкушава, дали в професии, дали в нещо, в храни... Той трябва да надрастне изкушенията, за да... Много е трудно, но това е мярката, за да ти е позволено да влизаш във Висши светове.

Интервюиращ: В този контекст, не е ли същата логика и за всичките видове духовни учения? Човек да ги използва като някакво стъпало за развитие, но в един определен момент да скъса с всички тях и самият той да е пример и модел за такова развитие?

Елеазар Хараш: Да, и ако се насочи цялостно към Истината, не донякъде, тогава вече той излиза от този кръг, спасява се. Т.е. той вече е повикан, призван отгоре. Има право да практикува по-висши Истини и да ги научи, защото той е станал неспособен да злоупотребява, което е много важно.

Интервюиращ: Доколко сериозен е рискът на търсещите хора, които следват, учат едно или друго духовно учение и практики, да станат зависими?

Елеазар Хараш: Всички търсещи, които търсят с ума, ще се провалят. Умът не е Търсачът. Висшата Душа в човека е Търсачът, и чистият Дух. Ако човек овладее ума си, умът става вече приятен слуга. Той не се меси в Божествените работи и в Духовните, и не може да се меси. Тогава вече Душата – Висшата Душа, тя обича чистия Дух. В ума и сърцето тя е робиня, обаче влезе ли в чистия Дух, това е царство. И тя се стреми нататък, а Духът пък вече - към самия Бог. Например, Душата не може да живее в Безкрая. Тя може да живее във Вечността, тя не може да понесе Безкрая. Обаче, ако се съедини с човешкия Дух, тя може да издържи на Безкрая. И тогава вече става Единно Цяло и е позволено да влезе...

Интервюиращ: Един последен въпрос: Какво казва Учителят и какво е Вашето виждане по въпроса за времето и пространството?

Елеазар Хараш: И времето не съществува, и пространството не съществува. Това, което съществува, е чистият Дух. Но понеже трудно се домогваме до него, защото въпросът е дали сме победили изкушенията. Те позволяват да виждаш в другия свят по правилния начин. Не да си въобразяваш, а да виждаш. Те са позволението.

Интервюиращ: Ако времето и пространството не съществуват, ние къде сме?

Елеазар Хараш: Ние в момента сме в Духовния свят, зависи от съзнанието. Ние сме тук, но не сме тук. Ако сме в ума, сме тук, ако сме в Душата, сме в Духовния свят, ако сме в Духа, сме в Божествения свят. Зависи, ние в момента сме Духове, ако го осъзнаваш. Не говорим, тя устата не може да говори и тялото. Това, което говори, е Духът и Душата. А при умствения човек говори умът. Той си е тук, той е външен.

Интервюиращ: В тази логика, с един учен разговарях наскоро. И той каза, че като цяло, било то на нашата планета, изобщо в целия космос, трябва да променим възгледа си, т.е. да не гледаме на нещата чисто физически. Защото, ако щете, и звездите, планетите, слънцата, имат и друга форма.

Елеазар Хараш: Този град го гледаме, мой любим град е, от тук съм – той не е реален, защото утре може да изчезне. Обаче Духът никога не може... Трябва да гледаме с гледната точка на Духа.

Интервюиращ: Имат ли материалните обекти, говоря чисто материалните обекти, като планети и т.н., според Вас и Духовен елемент съпътстващ физическите елементи?

Елеазар Хараш: Те са една подготовка, една пътека, която... Ал Халладж казва: Кое е важното, да кажем по време на корабокрушение? Това, което можеш да вземеш със себе си. Какво можеш да вземеш със себе си? Духа си. Всичко друго... И ако ти осъзнаваш Духа си, ти си предварително спасен. Вече то земетресението, наводнението, не важи за тебе. Но ако ти си ум, ти си останал там, в падението си. Трябва да станем Духове и Души, каквито сме, за да живеем правилно в тялото, в ума и сърцето, и да ги ръководим. Не те да ни ръководят, защото сърцето е отражение на Душата, а умът е отражение на Духа. И можем да се спасим от ума и сърцето само ако ги пречистим. Тогава вече Душата и Духът явяват се и така, освобождават ни. Разбираме ги, виждаме ги, живеем в тях.

Интервюиращ: Благодаря Ви!

Елеазар Хараш: И аз.

 

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3