Чрез силата на водата на Богоявление се свързваме с Христовия Дух

06.01.2019 г. 11 053 Добавена от Таня Борисова
Йоановото кръщене е повратна точка за развитието на цялото човечество
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Отново е Богоявление и отново хората днес ще търсим чудото отвън чрез ритуали вместо да му дадем възможност тихо да се роди в нас. Отварянето на небето в нощта срещу Водици не се случва, за да сбъдне всички ни земни желания, а за да отключи в нас следващата врата по пътя към Божествения дух, който се намира дълбоко във всеки един от нас. Тя се отваря обаче, само ако сме свършили нашата вътрешна работа през предходната година.

На Богоявление имаме възможност да се върнем към онези времена, когато хората все още са имали силна връзка с Духа и са се свързвали с него, чрез силата на Водата, за да поемат пътя нагоре. По онова време, хората са се потапяли под ледените води трезво и със специална вътрешна подготовка, за да се разхлабят връзките между тялото, душата и Духа, тъй както това става при смъртта. За кратки мигове този ритуал е предизвиквал свръхмощни, всеобхватни видения, каквито човек би изпитвал в първите дни след смъртта. Това се е явявала кулминацията на земната и духовна работа през годината , за да се стигне до едно ново раждане и обновление.

Процедурите по старото посвещение са можели да бъдат извършвани в миналото поради последните останки от еластичност и пропускливост на човешкото тяло. Те именно са позволявали на душевно-духовния човек да преодолее по един здрав начин частичната смърт, до която такава практика неизбежно довеждала. Днес, обаче, човешките тела, отдавна са станали така твърди и трошливи, че тези процедури могат да застрашат личностната хармония и здравето. Затова и днес, влизаме в ледените води по един земен и изопачен начин.

Този ритуал, пресъздаващ Йоановото кръщене пряко е кореспондирал на събитието, което се явява повратна точка за развитието на цялото човечество - човекоизграждането, човекоставането на Христос. То се простира през трите същински години на Христовия живот и завършва в смъртта и Възкресението, в Мистерията на Голгота.

Ето защо и първите християнски столетия са празнували Коледа не на 25 декември, а на 6 януари, деня на Кръщенето в Йордан, защото са имали все още знанието и дълбокото усещане за същинското Христово раждане.

Библейският текст в стария завет загатва тази тайна в Псалмите: “Ти Си Мой Син, днес Аз те родих.”(Пс.2:7)

В днешните времена, едва когато в своето познание човек отново се извиси нагоре, за да разбере своята истинска същност, която лежи в тайната на инкарнацията, тогава ще бъде разчистен пътят за вникването в това, което бе внесено в човечеството по време на Кръщението в Йордан, за вникването в Христовото Същество като един въплатен в човека Бог.

Нашата епоха все по-дълбоко забравя, че човекът е едно свръхсетивно същество. Неговата истинска същност не е идентична с телесната човешка фигура, както тя се представя на земно сетивно възприятие. Но той не е идентичен също и с душевния човек, изявяващ се в своите мисли, чувства, волеви импулси. Той е едно духовно Азово същество, което живее в обвивките на телесно-душевния човек. Този духовен човек, т.е Азът на неговото същностно ядро, е подложен на инкарниране в света на телесното. Душевността също е само една обвивка, която човекът е поставен. Ние наричаме тази обвивка астрално, или душевно тяло.

Смисълът на Исусовия живот от раждането във Витлеем до Кръщенето в Йордан се състоеше в това: да подготви най-благоприятните обвивки за проникване на Христовото Същество. Исус от Назарет  бе завършек на човечеството, доколкото той може да бъде постигнат в земна форма. Кръщението се явява едно силно космическо събитие, в което душевно-духовната сфера изтръгва един дълбоко подготвен човек от неговото тяло, отключвайки му мощни видения към миналото и към бъдещето. Този път обаче, човешкият Аз не се връща с пречистена и извисена душа назад към въплащаването: този Аз напуска Земята, а душата отдавайки го, като чисто жертвена обвивка на Небето, приема в себе си едно свръхчовешко- Божествено съдържание.

Думите , които по-късно Павел ще изрече, са изпълнени в този момент от Исус от Назарет, в мълчаливия душевен акт: “Не аз, а Христос в мен”! Исус се превръща в носител на Христос. Започва се чудото на Божественото човекоставане.

Ясно е, че това е само началото. Небесното съдържание е свръхогромно и свръхмощно спрямо земния съд в който се излива. Сега ще се наложи една съдбоновна борба в продължение на три години, за да се инкарнира докрай Божествената Азова същност на Христос в душата и тялото на човека Исус.

Всяко вдишване, всяка дума и всяко дело през тези три години са една вдълбочинена деятелност на космическата Божествена сила. Чудото на човекоставането продължава от Кръщението в Йордан до кръсната смърт; то е напредващото жертвено дело на един Бог, който унизи себе си за благото на човечеството, който “прие облик на слуга и стана послушен до смърт”, за да отвори пред нас пътя към небето.

Днес остава осъзнато да поемем трудния път първо към истинското човекоставане на нашата същност, която ще ни отвори отново пътят към Христовия Дух. Това няма да се случи на повърхността, а с постепенното потапяне надълбоко вътре в нас  - чисто, истинско и смирено.

Честит празник!

Из Трите години, Емил Бок

 


 

Thumbnail Таня Борисова Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през...

Коментари

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3