Утробата представлява пещерен процеп, разположен на юг-север и оформен от човешка ръка – в дъното (олтарът) наподобява матка. Пещерните „утроби“ се споменават в писмени източници още от каменно-медната епоха – IV хилядолетие пр.Хр. Всички те са свързани с култа към женското плодородие, към Богинята майка и представляват своеобразни нейни храмове.
За траките от особена важност за една успешна година е било да се извърши оплождането на Богинята майка от Бога слънце. Това е ставало, когато слънчевият лъч (Бога Слънце) на Зимното слънцестоене бавно прониква до дъното на утробата – до олтара и символично опложда Богинята майка. Това обяснява защо олтарът е оформен като матка, а отворът, през който прониква слънчевият лъч – като фалос. За допълнителен звуков ефект и акустика в пещерата е издълбан полусферичен купол, който резонира само на ниските мъжки гласове (на жреците) и се получава ефектът на гръм. Затова утробата на турски език е наречена Тангардък кая, което означава „гърмящата“ скала. В действителност слънчевият лъч всеки ден, точно в 12:00 часа, прониква в утробата, но не достига до дъното.
Според направени археастрономически изследвания светилището е могло да служи и като календар за определяне на продължителността на годината, както и на дните между лятното и зимното слънцестоене.
Освен древните тракийски ритуали, пещерата Утробата е специално място за трансформиране и усилване на енергиите. Според изследователи, пещерата има своите 5 енергийни точки - в дъното, в средата, в точката на личната вибрация, четвъртата е на самия й вход, а петата, най-външната, е на площадката пред пещерата.Всеки по-чувствителен човек, дошъл и посетил това място, не може да остане равнодушен към усещанията, които Утробата предлага.
Целият район около светилището е с изсечени скални ямки и ниши. Край пещера “Утробата” археолози са открили керамика, на която разчитат древната писменост, наречена Линеар А или езика на жреците.
Как да стигнете до Утробата (Вулвата)? Разказ със символи:
Трудно може да се проникне във "Вулвата". Най-вече заради неясния път до нея, изразен в липсата на добра маркировка. Малката почти незабележима табелка на пътя между село Дъждовница и село Ненково, сочеща началото на пътеката, сякаш нарочно е ръждясала, за да могат по-малко хора да достигнат до древния храм.
Постепенното изкачване открива панорама към раззеленените гори и синьото небе, отразяващо се във водите на яз. Кърджали.
Пътеката е камениста и изглежда доста стръмна за една напечена от слънцето костенурка, която срещнахме по пътя си. Студената минерална вода, която носих със себе си определено я освежи. В последствие разбрахме, че това е било знак да не бързаме, защото до пещерата пътят не е 20 мин, както ни бяха казали, а два часа в едната посока. Не след дълго на едно от дърветата съзираме пластмасово слонче, което потвърди логиката да вървим бавно и пазим силите си. Малко по-нагоре пътеката започва да се разклонява и виждаме пластмасово агънце, което ни подсеща да вървим заедно като стадо, без да се разпокъсваме.
След около 90 мин. изкачване започваме да се чудим дали не сме объркали пътя и да се върнем, но виждаме поредния знак – този път магаре, което иде да значи, че трябва да сме упорити. Не се отказваме и вървим на горе. След още около половин час достигаме до върха на възвишението, където на зелената тучна ливада, необезпокоявано пасеше стадо крави. Бяхме объркали пътя. Върнахме се назад и не след дълго съзираме закачена на едно от дърветата пластмасова маймунка. В този момент погледнахме към каменните канари и разбрахме, че следва катерене.
На три метра от входа на пещерата съзираме червената маркировка. Някои от нас още тук разбират, че няма да могат да влязат във "Вулвата". Процепът е тесен, висок и хлъзгав.
От пръв поглед си личи как естествената пещера с формата на утроба е издълбана, допълнително ръчно. Можем само да гадаем до какви познания са достигнали древните траки, за да може слънчевият лъч по време на зимното слънце стоене в 12 ч. на обяд да проникне през тънкия процеп и да оплоди олтара – матка в дъното на Утробата.
