Вече e доказано, че Мадара е на повече от 8 хиляди години. Цялата област е обитавана и почитана много преди траките. На древния шумерски език означава „свещена земя“ и „сияйна страна“. В нея е концентрирана енергията на тази земя, която и днес пази древното познание.
Силното енергийното поле на цялата област около Мадарския конник е доказано, както от радиестезисти, така и от лабораторията за изследване на изключителни явления към „Шуменския университет“ в средата на 90-те години. По скалите на Голямата пещера от векове се стича и „живата вода“, както я наричат хората. Тя е лечебна и помага най-вече при заболявания на очите и за пречистване.
Много древни цивилизации са оставили своя отпечатък върху скалистия участък. Тук има следи от първобитните хора, от тракийските мистериални култове, а Голямата пещера е естествен амфитеатър, който и днес се използва за концерти, заради прекрасната си акустика. Някога мястото е наричано храм на трите нимфи, покровителки на природата и водата. Като сълзи на нимфите прокапва вода, която превръща пещерата в леден дворец през зимата. До нея има няколко култови камъка. Те излъчват силна енергия. Тук е запазена и древната скална църква „Св. Пантелеймон“. Светецът е покровител на целителите и пророците.
Централно място заема скалният барелеф на Мадарския конник. Изображението не е единствено в света. Същият конник с куче и лъв, изсечен върху скалќ, е открит в Тибет, в Латинска Америка и в Индия. Майтрейя – бъдещият спасител на човечеството, е названието на изображението в Тибет. В някои тибетски текстове това име звучи като „майдар“, доста близко до Мадара. В Тибет има планина Мардар, която е свещена за будистите. В келтското руническо писмо има руна – знак Мадар, което означава конник или Слънчев бог. В прото-българското тангристко писмо също са били използвани рунически символи. Доказано е от множеството открити скални надписи. Руната Мадар също се използва за обозначение на висшето „Аз“ на човека.
Има сведения, че светилището под конника е строено преди 3500 години, защото по това време посоката на изгрев на Слънцето е била от югоизток. Големият потоп, случил се по тези земи, залива и платото. С идването на водата, едната страница на историята на това място е затворена. И да е имало още символи и изображения от първичното свещено място, то те са почти невъзвратимо заличени от хилядолетията.
С времето водата се оттеглила и тези земи отново били населени – от тези, които днес наричаме обобщено тракийски племена.
Някои от изследователите твърдят, че именно траките създават първата композиция с изображението на конника, която оказва къде се намира Порталът на Слънцето.
Новата ера за светилището е свързана с древните българи и тяхното завръщане по тези земи. Те оценили по достойнство коня и конника, като нанесли важните за тях знаци и послания.
Според доктор Александър Алексиев- Хофарт, българите са запечатали на мадарския конник важна за тях дата, пресъздавайки точна конфигурация на звездното небе, свързана с нашия древен произход и държава, много преди заветната 681 г.
Изследователят проф.Христо Смоленов, от своя страна, проучва Мадарския конник няколко години и открива, че размерите му отговарят на древната пропорция 6:5 – 6 шумерски лакътя дълъг и 5 шумерски лакътя висок. Българските владетели изключително прецизно са спазвали тази пропорция 6:5 във всички свои градежи след това.
Според изследователя, нашите далечни прадеди са притежавали загадъчен код за ориентация в пространството. В системата от пропорции, които ползвали, водещо е взаимодействието на две универсални константи – числото Пи и легендарното Златно сечение. Удивително е, че векове преди да се роди самият Фибоначи, българският владетел Омуртаг е прилагал в генералния план на градежите си именно прочутата му числова прогресия. Водещата идея в този генерален план се откроява в закономерната подредба на свещени обекти, разположени по протежение на т.нар. златна спирала. Тя започва от билото на Мадарското плато от гигантската могила в източния му край, като се извисява над село Могила до Каспичан, проектира се върху скалата на Мадарския конник, после пресича вътрешния град на Велики Преслав и след това минава точно през Омуртаговата могила в комплекса Сборяново, недалеч от днешното селище Свещари. Продължението на същата златна спирала минава през нос Калиакра, за да потвърди мнението на Учителя Беинсќ Дунї, че Варна е първата столица на българите. Разбира се, тук става дума не за сегашната Варна, а за град много по-древен от Одесос.
Повече от ясно е, че Мадара е свещена земя, в която древното познание е пренасяно от посветените през хилядолетията и е закодирано в нея и до наши дни.
