Това не е просто древен култов комплекс със слънчев часовник, жертвеник, календар и т.н. Това е нещо много повече, което траките са наследили от атлантите и също са използвали.
Това е скъпо наследство от древна Атлантида, което днес от неразбиране - не умеем да ценим. Само в пълната тишина на Изгрева, може да се усети Порталът отвъд времето и пространството. Лъчът Светлина, който пробива Мрака, за да се завърнем в своя Чист Дух.

***
Там, където Странджа планина докосва морето, на 3 километра от Приморско, се намира мегалитното скално светилище Бегликташ. То заема централно място на кръстопътя между древния залив Света Параскева, древния град Ранули и р. Ропотамо.

Заради кръглата си форма, но и заради многообразните функции, които е изпълнявало, археолозите предполагат, че вероятно е било и слънчев часовник, и календар, и храм за посвещения. Датировката на съществуването му се определя в диапазона между 14 в. пр.Хр. и 4 в. сл.Хр. Това е основание да се смята, че светилището е от предтракийско време, но след това става главно светилище на тракийското племе скирмиани, известно с уменията си да извличат метал от земните недра, най-древните металурзи в Тракия. Върховният им племенен жрец е обитавал мястото над реката край Лъвската скалќ – на около 3 км от мегалитния комплекс в селището Ранули. Цялата област от крайбрежни хълмове на Странджа изобилства от тракийски могили, долмени и малки скални светилища. Това богатство дава основание планината от десния бряг на река Ропотамо да бъде наречена Свещената планина на траките-металурзи.
Целият скален комплекс ни показва мистичността на орфизма и съхраненото древно познание в него, свързано с почитането на Великата Богиня Майка и на Бога Слънце /Загрей/Дионис.

Светилището е огромно, обхваща около 12 дка, като само 6 от тях са проучени. Откроена е централна част и два по-малки кръга от скални валуни, които са частично обработени от човешка ръка. В уникалните конфигурации, които следват определен сакрален ред, вероятно като изискване за етапите на посвещение, могат да се видят различни каменни кръгове, жертвеник, скално ложе, трон, ямки, менхир със стъпката на Бога, ямки върху голямата скала, които са отражение на съзвездието Плеяди, места за култови огнища.
Това изключително разнообразие на мегалитни структури предполага една сложна мистерийна обредност, свързана с тракийския орфизъм.

Ако се проследи логиката на тяхното разположение, ще се придобие някаква, макар и приблизителна представа, за обредните практики на траките. Директно в Скалата е изсечена пътека, дълга 12 метра, представляваща вход към светилището. Тя наподобява дромоса от много по-късните тракийски могили, но в много по-първична форма. Това е „чистилището“, или пътят, който трябва да извървиш, оставяйки зад себе си негативните емоции, болката, страха, за да стигнеш до Брачното ложе – една от най-запазените части на светилището – изсечен плосък камък, където Богът Слънце опложда Земята – Богинята майка. Жрец и жрица вероятно са представяли свещеният брак в нощта преди лятното слънцестоене.

До него се намира Жертвеното място – система от ямки, в които са изливани течности, символизиращи пътя на жертвата към свещените елементи, от които е създаден Космосът. Вода – за водните стихии, мляко – символ на въздуха, виното – символ на земята и растителното масло – на огъня. В космологията на древните последният елемент е бил изключително важен, защото е символ и на Бога Слънце, който през деня е светлина, а през нощта – огън. Най-вероятно откритите до двата жертвени камъка 4 култови огнища (есхари), са поддържали светлината през нощта. От тези времена може би е запазен и нестинарският култ към огъня, с ходенето по жарава и пророкуването на събития, свързани с живота на общността. От местните хора се знае, че нестинарски обреди са извършвани на това място до 1956 година, когато то е било затворено за резиденция на партийния елит.

Вдясно от „ложето“ е Каменният трон, от който главният жрец е наблюдавал и вероятно е ръководел церемониите. Той също е разположен между два огромни каменни блока.

На територията на Светилището с плоски камъни е очертан и Слънчев часовник, който разделял деня на 6 отрязъка. Подобно на плочки от домино, те са повалени на една страна. Ролята на главна „стрелка“ играе най-впечатляващият по размери камък в комплекса – Апостол Таш. Скалата, с форма на обърнато сърце, или Божественият юмрук, са някои от определенията, дадени на огромната канара, която закрива входа към Свещената пещера. Под нея древните са издълбали ниша, достатъчна да побере трима души. Скалата тежи 200 тона и се крепи само на 3 малки опорни точки. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългият ден в годината.
Ритуалният път продължава към Свещената пещера – утроба. Това е най-големият у нас долмен (две отвесно поставени каменни плочи, покрити с трета). Символизира утробата на Майката Земя и има подобна форма. Към него ще ви заведат двете огромни стъпки с перфектна ориентация изток-запад. Предполага се, че това е мястото на тайнството на раждането на Хероса, който, като слънчев лъч се подава от отвора на Апостол Таш и е бил посрещан тържествено от множество поклонници.
Светилището е било място за извършване и на ритуални обреди и мистерии. Това обяснява и съществуването на Лабиринта. Сериозно изпитание е било за посвещавания кой път ще избере и през кой изход ще излезе. Левият е символизирал духовното начало, а десният – профанното. Трудно е било и преминаването през тесен процеп, между две отвесни скали, високи около 6 м. Той символизирал свързването на физическия с духовния свят и е бил последното изпитание в посвещението, доказателство за душевна чистота и праведност.
