Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
С годините човек все по-малко се впечатлява от разказите за „просветление“. От красивите думи за пробуждане, блаженство, висши състояния на съзнанието, чисто присъствие и свобода отвъд обстоятелствата в живота, които го изграждат реално, а не виртуално.Всеки духовен път има една тиха, но същевременно безпощадна проверка. Тя започва тогава, когато приключат духовните срещи, събития, лекции, семинари , ретрийти и светлините угаснат, когато последователите се приберат у дома, а човек остане сам със своя живот. Тогава става ясно какво наистина е усвоено.
Как се отнасяш към най-близките си? Можеш ли да признаеш грешка? Умееш ли да чуеш критика, без веднага да се защитиш? Държиш ли на думата си? Имаш ли смелост да погледнеш собствените си слепи петна, сенките, реакциите, местата, в които още нараняваш?
Защото истинската духовност рядко се доказва в необикновени състояния и изживявания и най-вече се разкрива в обикновените жестове. В начина, по който говорим на човека до нас, когато сме уморени. В начина, по който поправяме причинена болка и сме готови истински да поискаме прошка. В способността да останем честни, когато животът обърка нашите планове. В смирението да продължим да се учим и приемаме дори да не разбираме случващото се.
Много хора могат да говорят красиво за „истинската природа“, за „любовта“ и „истината“, за “саможертвата”, а след себе си да оставят объркване, болка и разбити отношения. Има и тихи, обикновени хора, които никога не говорят за пробуждане, но живеят с доброта, честност, скромност, кураж и любов така, че вдъхновяват, биват пример и променят реално съдби.
Затова днес все по-важен става въпросът не какво състояние на съзнанието някой твърди, че е достигнал, а какъв живот живее.
Как се отнася към ближните, приятелите, децата, непознатите, хората, които го обслужват, онези, от които няма какво да получи? Може ли да възстанови връзка, когато знае, че е наранил? Може ли да остане човечен, когато сърцето му е разбито?
Духовността, която няма човечност, лесно се превръща в поза. А човечността, живяна с будност е път към Бога.
Текст: Jeff Foster, превод и стилизация: Портал 12
