21.07.2017 г.
Здравейте, г-н Хараш.
Продължаваме с втората част от зрителските въпроси на Портал12. Макар да събрахме наистина стотици, може би над 700 въпроса, просто…някои от тях ще включим и в следващите разговори. Сега продължаваме с втората част - още 20 въпроса. Първият е на Елеонора Матеева, която пита: “Искам да попитам Учителя Елеазар Хараш дали е бил на Слънцето?”.
Първо, нека да обясня, Боре, че като ме наричат “Учителя” аз не го приемам. Значи, не съм учител, нямам намерение да ставам. За мен най-голямата чест въобще е да бъда Ученик на Учителя, на Учителя Петър Дънов, Беинса Дуно. От туй по-голямо не искам и няма да искам и от време на време това ще го повтарям, защото те…така…както и да е. Значи, на Слънцето не съм бил, на по-дълбоки места съм бил. Това е.
Добре. А как да се обръщат хората към Вас, ако не по този начин?
Ами може и с име, може и без име. Въпросът е…цялата работа е във въпроса и в Искреността. Няма голямо значение.
Благодаря. Следващият въпрос е на Аним Исмо - “Какво мисли Елеазар Хараш за учението на Риния Дуно от Варна?”. И казва, че за нея в някои медии пише, че е духовната дъщеря на Беинса Дуно.
Ами аз се радвам на всяка Душа, защото всяка Душа, която върви по този Път, тя е дъщеря. Виждал съм я един-два пъти, уважаваме се. Тя има отдавна така едно хубаво отношение към Учителя, към буквите - една Душа, която работи и всяка Душа, която работи…уважение.
Следващият въпрос е на Милена Фъртунова, която пита: “Г-н Хараш, по своя Път към Слънцето, безсмъртната Ви Душа е имала привилегията да бъде учена от самия Беинса Дуно. Неизменно в определен момент пътищата ви ще се разделят, може и в друг еон, казва тя. Представяли ли сте си този момент, в който Учителят ще пусне ръката Ви и какви отговорности ще носите след това?”
Когато се постигне Единство с Учителя и с Бога - няма раздяла. Но случва се привидно скриване. Аз нося постоянно отговорност и не бягам от нея, тъй че после каква отговорност ще нося - тя по всяко време я нося.
Да разбираме, че връзката остава завинаги?
Винаги… Значи едни път постигнато Единството - край. Няма раздяла, има привидно скриване, но то пак е Единство.
Следващият въпрос е на Тодор Ковачев, който пита: “Как Елеазар Хараш би тълкувал следния цитат от Библията: “Ето, аз ви изпращам като овце сред вълци, затова бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.” - Матей 10:16?”
Овце сред вълци - това е учениците сред жестоки сили и изпитания в света, но ако учениците са мъдри като змии и незлобливи, в Древността змията е била много мъдра, защото Бог е живял в нея, преди да се оттегли, до тогава тя е била мъдра, но нека да си спомним и другото - когато Бог се отделя от нея, тя изгубва краката си, добродетелите си и сега се движи по тежки съдбовни пътеки. Змията не се движи с крака, а с енергия, Боре. А отровата в змията е натрупана омраза. Да произвеждаш отрова, това е стара, черна способност. И хора произвеждат, нали, но да се върна. Трябва да се действа срещу злото мъдро и без злоба, нали, срещу тези сили, които ни нападат. Тука ще има въпроси, където аз обяснявам примерно за исляма, защото ако изберем исляма, ********** отпада. Разбираш ли каква е идеята, обаче тези които изкривяват, нали, те ще изкарат че ние рекламираме какво ли не, пък то ние рекламираме Слънцето и Бога, но… Те тези хора ще си получат своята награда, нали, каквото трябва. Значи, мъдро и без злоба означава меко и мъдро, означава Божествено. Мекотата също е меч, тя така не се вижда, нали, но…
Следващият въпрос е на Ина Лазарова, която пита нещо важно за животните, което е свързано и с практики в Западна Европа, самата тя живее във Франция. “Има много животни, използвани за домашна компания, които в последствие се захвърлят като ненужни вещи и са евтаназирани. Във Франция има стотици хиляди такива случаи на година. Как да преценявам кога и колко да помагам на животни?”, пита тя.
Връзката с едно животно е връзка с определено древно чувство. Животното, което особено много обичаш, според окултната наука е част от твоя път. Нещо има в него, което помага на твоя път. И то никога не би се приближило, ако не носи ценен урок за тебе. Има много животни, които са стари, жестоки души на застоя. И Бог е поставил ада в тях, за да видят те нагледно старото зло в себе си, като огледало, и да осмислят себе си. Евтаназията отнема част от тази скрита жестокост. Тя май пишеше, че много животни във Франция ги изгарят, нали, нещо.
Евтанизират ги…
Да.
Когато не искат да им служат за домашна компания, каза.
Значи, огънят отнема част от тази жестокост, нали, и това са стари души, които са мъртви и в двата свята. И някои могат да помислят, че Бог е жесток, но те не разбират, че тези души получават своето и получават едно облекчаване. Тези души са разширили злото в себе си и…минали са границата. И нека да обясним на Ина, че евтаназията не е от никакви французи, нали, то, тя е като страдание, едно зло, но Бог иска от това страдание да изтръгне едно Добро. И в огъня, Той намества нещо в съзнанието на тези души. Нали, огънят действа, огънят пречиства. И той ти напомня промени и това е шанс, за да може в другия живот да стане нещо по-хубаво. Така, че не е наказание, както изглежда. И Той иска да изтръгне едно Добро, една промяна, а това може да стане ново начало, нали. За да разбереш как да помагаш на животните, ето ти един метод. Помоли се искрено за определено животно и виж дълбоко в себе си. Ако се яви една малка микроскопична радост, можеш да помагаш на това животно, то по-скоро на съществото в него, но и на това животно и на съществото в него. Иначе, мога да ти кажа, Боре, че много хора където задават тези въпроси, много малко въпроси са от хората. Значи Учителят ми разкри, че умрели от другия свят и напреднали и изостанали питат. Искат да разберат, защото те са изпуснали в този свят пътя, но това е друга дълга тема. Но не е само…хората питат, между другото, за да разберат тези техни близки. Понеже те не ги виждат, мислят че въпросът е техен. Въпросите са много по-дълбоко, отиват на много по-дълбоко и всички, които мислят, че отговорите са ей така, нали, не знаят за какво става въпрос. И всяко посегателство на отговор е към Бога, но няма да го коментирам, защото по-хубаво е те след време да го научат по другия начин. Тези, които, критичните хора, нали, защото това са неустроените хора, те… Те няма да одобряват и Чисто Божествени отговори, но ние пак ще ги обичаме. Просто нашият подход е такъв, нямаме друг подход.
Благодаря. Следващият въпрос е на Валентина Пак, която пита: “Елеазар Хараш бил ли е в тайната библиотека на Атлантида?”.
Два отговора има. И да, и да. Значи, първо духовно проникване в скритата външна библиотека. Намира се по дъното на един океан, преди години се е случвало. Второто е проникване в древни Атлантски Учители, в тяхната Древна памет. Имаш право да проникваш, защото търсиш неща, за да помагаш на хората. Когато намерението е чисто, имаш право къде ли не да проникваш само и само да помогнеш на хората. Сега, дали ще те разберат хората, както виждаш…някои ни разбират тука, други не ни разбират, ще ги уважим и двата вида, но тези, хората в своята памет имат всичко, което…няма даже нужда от книги. Има неща, които са пък по-дълбоки от всяка библиотека, нали, тази скрита памет, нали. Има и трето нещо, но до тука.
А това проникване до познанието, до знанието, което е заключено в Атлантида извън материалните похвати ли е, извън параметъра на ума?
Значи, то всичко става зад ума. Първо умът трябва да е овладян и после е позволено, нали, защото умът е станал слуга и… Значи, ние отговаряме на Души, не на умове. Умът, той винаги нещо ще помисли, че е друго, ще разбере нещо погрешно, ще стане критичен, нали. Обаче, правилният човек ще попадне в душата му и той ще каже “това наистина ми помага”, както много хора, нали, казаха. Усетиха, че това са отговори, които, нали. Значи, ние помагаме на Душите - на ума не може да се помогне, той само трябва да бъде овладян.
Следващият въпрос е на Тодор Христов, който пита: “Все повече се говори, че поради измененията на планетата при преминаването й в следващото измерение, четвърто, натрупаната карма от множеството прераждания вече не влияе толкова на хората, както беше преди трийсет години. Според Елеазар това така ли е и изменен ли е кармичният цикъл на прераждания, и има ли повече свобода в избора ни?”.
Не е така, ама ти знаеш, ние ще имаме за кармата отделно. Следващото е за прераждането.
Следващото ще е за прераждането.
За прераждането ще бъде. Значи, невежеството винаги влияе на кармата. То е…то произвежда. То е като фабрика, нали. То винаги създава карма и болести. Кармата е сбор от нисши енергии, желания - физически, астрални, умствени. Съдбата е неовладян ум. Значи, докато има неовладян ум, невежеството малко или много, нали… Вие казвате има ли повече свобода? Свобода има, но тя е в отдаването на Божествените неща. Тогава вече тя се осмисля, нали, и в овладяването на човешките неща. Въпросът не е до хората, въпросът е личен, но нека да кажем на човека. Душата не расте от постъпките си, а от скритите си намерения. Тя може да прави много услуги, много добрини и включително затова може да бъде наказана. Но ако скритите й намерения са чисти, тя ще бъде даже наградена, дори и когато не прави хубави действия. Значи, да?
Вие заради това, в един разговор преди време си спомням, че казахте, че чистите действия нямат съдба.
Да.
Означава ли, че те могат да изтрият лоша карма?
Чистите действия смекчават старата човешка карма и посяват нещо, което в бъдеще да тръгнеш на дълбоко ниво, пречистено. Да станеш истински ученик. Толтеките казват: Намерението е по-творческо от волята. Значи, от намерението тръгва… Като определиш намерението си, нали. Намерението отстранява предопределението, казват толтеките. Виж колко е дълбоко. Може да ти е писано еди-какво си. Знам хора, които си промениха съдбата, нали, но има хора, които не могат да я променят, казва Учителят, и да я знаят, защото…ами не искат пречистването, не искат промяна, нали, говорят си, нали… Значи, намерението отстранява предопределението, но то е Дълбока Тайна. Подготвяме книга с атлантски афоризми, там ще има много подобни неща, но намерението е толкова дълбоко, че може да промени…абе всичко, всичко…
Благодаря за отговора. Следващият въпрос е на Георги Генов, който пита: “Може ли Елеазар Хараш да разкрие нещо от тайните на жреците от “Култура Варна” през късния халколит и защо са погребвани с толкова много злато?”.
Ние предният път говорихме за златото малко…
Предният път малко споменахте, но…
Да. Значи, златото е скъпоценният дух. Този дух е блага вест в смисъл - този метал е обучен от много високо древно същество, от боговете. Той е обучен в тайните на Светлината и затова този метал е сгъстена светлина. Написана, сгъстена… Това е плътна, плътна светлина и има код. Ето какво казва един жрец, тракийски - Хемир: Тази плътна светлина е скритост на стремежа. Стремежът е лична мистериозност, във всеки човек. Траките са държали…не държали на книгите и на писмеността, защото те били за тях външна памет - нещо, което има го, после - може да го изгубиш. Те…нямат вътрешна памет, нали, тези неща. Друг жрец казва: Книгата е особен род бедствие, пропаст, защото ти трябва да се учиш на Любов и мъдър опит и правилен живот, а не от книги. Те не са искали да обясняват Дълбокото, те са искали да го живеят - траките. За траките може отделно да направим. Хемир казва: Ние не държим на книгите, не държим на историята, ние държим само на Истината. Отново просто. Само в Истината има скрито знание и аз го потвърждавам, но за сега ще добавя само едно - трябва да заложиш живота си на Истината, ако искаш да я разбереш. А заложиш ли живота си на Истината вече…свършен факт.
Можем ли да кажем, че в това злато се носи, се съхранява някаква информационно енергийна памет? Те за това толкова са се обгръщали с това злато, особено при погребалните ритуали.
Ами един от символите на златото е тази златна светлина, която пък е качество на Истинската Любов. В началото е било нещо много благородно, а сега начинът, по който се гледа златото е трагедия.
А като гледаме…
Не - комедия, комедия.
…на този начин и подход към златото, можем ли да кажем, че този път може да има някаква функция на…за трансформиране на енергия и информация?
То това е целта му - да ти напомня да имаш… Значи, златото, казва Учителят, това е благородството. И ти трябва да го имаш в кръвта си това благородство, нали. То това е златото, вътрешното злато в човека. И тогава, ако носиш външно, то целта на външното е да ти напомня вътрешното. Обаче, който няма тази идея нито външното, нито вътрешното…
Следващият въпрос е на Никола Либедаров, който пита: “Праведно ли е да се прави изповед и важно ли е да се направи изповедта пред отец в храм?”
Дълбоката изповед е важна. Аз също съм я правил преди много години, някога в заключена стая - само пред Бог, никакъв…никаква грешка. Значи, единствено пред Бог. Бог е, който те вижда, Бог е, който ще ти прости, Бог е, който ще те разбере Дълбоко, казваш си всичко от сърце и става нещо като метла - помита ти всички напрежения - белега, че си казал правилно, нали. Значи Бог е Единственият реален свидетел. Свещеникът може да е там и да го няма. Не ти трябва даже и посветен. Но, в смисъл - Единственият реален свидетел. Пълна, честна, искрена изповед - това помита всички стари духове и заблуди. Белегът е, че получаваш изключително Дълбок Вътрешен Мир и нов път, говоря от опит. Значи, става едно олекване, едно разтоварване, като една метла, която е помела… Помня, че туй го направих в един хотел Екселсиор, на заключена стая - никаква грешка за свещеник, нали, нямаме право. Бог е…ще заместиш Бог със свещеник? Нали, къде отиваме. И тогава ти като си кажеш туй и започваш нали едно ново такова…и мои познати после ме питат: “Ти си друг?”, нали, друг съм - край. Няма…въпросът е в голямата искреност, в…много често да си кажеш нещата пред Бога, защото Той…Той така ще ти ги припомни даже, и да си ги кажеш, за да може да ти олекне, защото трудно е да си спомниш много грешки и…
Следващият въпрос до известна степен е свързан с интервюто ни, когато говорихме за богомилите и заради това, че заради избиването на богомилите, чисто кармичния и логичен път, идва петстотин годишното турско робство и Венци Николов, който задава въпроса, така, го е заредил с доста чувство на патриотизъм и може би искрено търсене на Истината по този въпрос. Той пита: “Турското робство от Бога ли е и ако е от Бога, как трябва да се постъпи? Да приемам участта българинът и турчинът да продължава да коли и беси, или да въстане като Апостола и България да се освободи?”.
Разбира се, че е от Бога турското. Може ли…някой човек да реши един народ да владей над друг. Това са стари кармични, между народите, стари карми и оттам идват и войните. Те и затова, защото трябва да си…както и да е. Значи, турското робство е чисто Божие дело заради посегателството срещу богомилите. Тука няма коментар. Някои не го разбират туй, но то е толкова ясно, че и Учителят го е казал, пък Учителят като говори… Значи турците не са ни врагове. Ние сме врагове на себе си. Мога да кажа преди да продължа, че българите сега плачат за… Те са пак в робство от българи и от преродени турци много тука. Освен това, тези емигранти и други турци, които дебнат, то е… Българите плачат за много видове робство, в момента те направо се молят.
Заради кое, заради материалното падение в момента…?
Щото това…ами това невежество, ние такива ясни отговори даваме, те…ти казах, някои хора се хващат за нещо, искат да направят някакъв капитал, не знаят, че те вече влизат в системата на Божия съд, където там е съвсем друго. И даже ще се молим за тях, защото…това са хора, които… Те не са лоши, но те не могат да разберат и ако продължават да са упорити, тогава ще се случи злото, нали. Пак не им го желаем, обаче те…искам да ти кажа, те се молят направо някои, но да ти продължа. Значи, ние сме врагове на себе си и нашето невежество е най-големият враг. Проблемът никога не е бил в турците. Аз познавам много турци - все хубави хора. Мога да го докажа, мога да ти разкажа много неща за тях и за какво ли не си говорим - и Корана и християнството. Те обичат и Христос, и Мохамед и въобще…но туй, който е малко по-широко отворен. Това са по-простички хора, а не усложнени от ума. Защото умът е сложен. Тези прости хора, които имат Душа, нали, както и да е. Значи, проблемът е в това, че Бог в нас е слаб. Оттам тръгва…нали. И ние не трябва да…ние трябва да сътворим Бога в себе си, а знае се, че Бог няма противници. Значи, Любовта няма врагове, но ние сме все още врагове на себе си и трябва да разберем Бога, а не Левски. Значи, аз не искам да разбирам Левски. Нали, защото…той е едно приятно дете, син, един човек, който има идея, нали, но Бог е Спасителят, Единственият, нали. А Левски е нещо приятно, но Бог е съвсем друго нещо. Великата Истина е Бог и ние не трябва да сравняваме героите, ние трябва да станем… Ние не трябва да бъдем герои, Боре, ние трябва да станем Истина. Ако разберем тази разлика, ще разберем после многобройни правилни неща. Ако не разберем това, ще изгубим не само Истината, ще изгубим и по-ниското й ниво - правилните неща и после ще влезем в съвсем друга посока, нали. Значи, ние трябва да станем Истина и Тя е Свободата, а не това воюване, което създава врагове и в бъдеще и в тежки прераждания. И после има едно гонене и народите се гонят, избиват се, хората се гонят - простичка работа.
Аз в предно интервю съм Ви питал все пак въпроса за саможертвата, защото ако не е била саможертвата на Левски, нямало е да се стигне след това до цялото това внимание, което са предизвикали събитията…
Значи, хубавото при Левски е, че той лично избира тази смелост. Попринцип смелостта идва от Истината. Учителят го казва. И той върви по своя път, израства на някакво ниво, той е от преродените богомили, между другото, има да завършва уроци, затова е изпратен. Хубава Душа е, аз лично така го харесвам, но той не може да ми е мярка, защото по моята мярка са Христос, Учителят, Мелхиседек и не искам даже да сравнявам, нали, защото…
Следващият въпрос е на Анна Бончева, която пита: “Как и защо Учителят е избрал село Арбанаси до Велико Търново, за да напише “Цветните лъчи на светлината”?”.
Попринцип Учителят може да напише “Цветните лъчи” и в пещера, и където и да е, но нека… Значи, “Арбанаси” някога е означавала Душа на Слънцето иначе, ако тя не знае какво означава “Арбанаси”, но нека да кажа, че днес един цвят е много съществен и той трябва да бъде разбран на дълбоко ниво - Истината. Значи, цветните лъчи са хубаво нещо, но на дълбоко ниво е Истината. Истината няма цвят. Цветовете са ограничения. Сега понеже времето е много гъсто и ако се занимаваме много с цветовете ще стане едно приятно нещо, обаче ще изпуснем Истината. И има нещо, което е отвъд цветовете, отвъд доброто и злото и отвъд всички ограничения, това е Истината и тя дава Свобода. И няма никакъв цвят тя. Цветът означава слизане надолу.
Следващият въпрос е на Калина Борисова: “Глобалният природен катаклизъм с огън и вода от вулкана Йелоустоун в САЩ ли ще започне и неизбежно ли е това?”.
Огън и вода. Значи, огънят е превъзходство на човешките разбирания. Като се яви огъня хората…няма какво да разсъждават, нали. Когато дойде часът на огъня, той не се съобразява с човешка философия. Защото самите хора не са се съобразявали с Бога. Бог и вулканът са в скрити взаимоотношения и Библията казва: Нанесе потоп върху света на нечестивите и т.н., има около 30 стиха. Вулканът в САЩ не е никакъв проблем, но вулканът - най-големият вулкан, Боре, вулканът на невежеството. Айсберг няма такива размери. Това е най-голямата религия в света - безбожието. Това е невежеството, това е…
Но хората, тъй като наистина през, само от началото на тази година първо се отцепи исторически огромно парче айсберг в Атлантида…
Да, да.
Същевременно сеизмолозите казват, че този, нали, огромен вулкан Йелоустоун се е активизирал и наистина сгъстява ли се времето, приближава ли потопа, така да се каже?
Значи, катаклизмите вървят след невежеството. Значи, първо е невежеството, после вървят катаклизмите. Нищо не може да докосне Духа. Няма такъв потоп, но понеже ние живеем в тялото, в ума и той за ума, значи все има бедствие. Тези катастрофи да не говорим и тези...това където се е откъснало, то е една целувка, нали, Божия. Как да ти кажа, Боре, значи, значи… За земния човек няма нужда даже от катаклизми, защото той е в невежеството, той е в катаклизма, по-голям катаклизъм няма.
Нали идеята на катаклизмите, на катастрофите е да се вразуми човек?
Да, уроци… Обаче той, който…той ще го посрещне и ще каже “градушка удари нивата ми” и няма да мисли за причините. Това е големия проблем, това е катаклизма, защото човек не иска да се поучава. Бог го прегръща, а той не иска…
Между другото онзи ден се срещнах на полето близо до Кнежа с един зърнопроизводител, за който разбрах, че осемдесет-деветдесет процента от цялата му реколта няколко хиляди декара земя е абсолютно унищожена от градушка, и той така наистина изглеждаше тъжен и съкрушен…
А то е подарък. Той не знае, че е подарък.
А той от години пръска с глифозат, който е доказано канцерогенен и аз лично много публикации съм правил, но сякаш трябва бедствието да дойде до човек, за да се замисли.
И пак няма гаранция. Човекът е упорито същество, Боре. Може да дойдат няколко бедствия и той да мисли, че бедствията са виновни, нали, а когато… И аз сега скоро бях болен, малко така страдания, в страданието ми се родиха страшни афоризми и страшна мъдрост. Тука няма да ги изнасям, но ще дам една формула, защото ще помогне много на хората, защото тя е ценна. Страданието в този смисъл е много ценно, както и да е. Значи, виж: Господи, Ти си най-точното лекарство. Дай ми Себе си. Проста работа. Обаче, защото Той е лекарството, Той е в лекарството, Той е целебността, защото едно правилно лекарство, ако Той иска, то може да не действа, обаче когато ти го пиеш с Бога и с тази формула… Казвам я, защото ще помогне на много хора. И аз затова съм благодарен на страданията, защото там са идвали най-големите откровения. И сега, да, малко съм отпаднал, затова отложихме, нали, но съм благодарен. Дойдоха и много други неща, тука няма, не е мястото, нали. Значи, някъде към над сто такива афоризми на Мъдростта, които…дълга история. И съм благодарен на това, защото нищо, че отпаднал, така…трудно вървях, нали, благодарност, благодарност.
Между другото Вие не знаете, аз сега наскоро, просто ще го кажа, точно в деня, в който трябваше да вземем интервюто, същия ден имах четиридесет градуса температура и сякаш се… сякаш има наистина някаква квантова свързаност на всичко.
Да.
В момента, в който Вие не сте били добре и аз имах четиридесет градуса, лежах, не можех да мръдна и си казвам, ако сега трябваше да пътувам, нали, до Варна…тоест, всичко…
Ама първо, четиридесет градуса е малко, Боре. Второ, четиридесет и два-три - малко по-хубаво - голямо пречистване става, то е като сауна. И пречиства те да станеш по-кален. А пък…но има хора, аз съм ти казвал, над четиридесет, да кажем четиридесет и три-пет градуса нагоре става опасна, те - философията им умира, а има буболечки - танцуват на сто градуса. Значи, какви уроци имаме. Те танцуват, те се радват, а ние не можем, защото сме големи философи.
Добре, продължавам с въпросите. Следващият въпрос е на Илина Богоявленска, която казва: “Моля, господин Хараш да разкрие, доколкото е позволено, защо се крият ръкописите от Кумран, Кумранските ръкописи, сочещи велики тайни за България, които плашат управници и тайни общества в глобален аспект.”.
Значи, тука има свитъци с хиляда години по-стари от Библията. Тези свитъци са могъща Мъдрост на Древността. Това е дълъг въпрос, защото тука, нали, въпросите не могат да бъдат лекции.
Да.
Но нека да кажа нещо. Тука в свитъците ударението е върху развитието на Истината в човека. Най-опасното нещо за света. Човек избере ли Истината, настръхват много хора. Значи не само, наблюдавал съм го и преди, не само врагове - приятели, близки, даже част от Братството, имам спомени - да са живи и здрави. Значи, това е най-голямата тайна на живота. Истинското познание не идва от Библията, а от Дълбокото пречистване и от Любовта. Ти Библията може да си я четеш като онази американка деветдесет и девет пъти и може да затъпееш. Обаче, ти си я чел много. Какво си изпълнил, влязъл ли си в това пречистване искрено, честно, ежедневно? Това е ежедневен процес и се тренира, нали, иначе то не става одобрение. И което означава, че вървиш към тази Любов, нали. Но колко хора ще ме разберат Дълбоко, защото хората искат да са осведомени, а не да са Чисти, Любящи и Мъдри. И така нататъка. Хората искат информации, много от тях, но сега вече започват да разбират, че информацията закъсва. Започват да търсят нещо друго, което е хубаво, нали.
Можем ли да кажем, че в Кумранските ръкописи има неща наистина за България, не знам, дали като място, или като народ, или като отделни личности, които са предсказани, така да го кажа, които плашат лидерите от глобалните страни?
Лидерите от глобалните страни след време ще бъдат заплашени от самия Бог и няма нужда от послания и от такова, защото всеки, който е злоупотребил с властта… Властта е много тежък паразит на Атлантида. Значи, ако светците вземат властта, те също ще бъдат заплашени, защото няма да устоят на нея. Те затуй бягат. И самите светци имат големи грешки в себе си и затуй са искали да станат светци, за да изкупят. Повечето не могат. Някой път, ти казах, може да говорим по този въпрос. Иска се нещо по-дълбоко от святост, за да издържиш на този паразит, т.е. такова ръководство от Бога на високо ниво, нали, защото Иван Рилски даже се е питал Бог ли ме ръководи, дяволът ли, Бог ли ме изпрати в пустинята, или не? Сега, той е едно хубаво дете, което донякъде се е пречистило и постигнало частична мъдрост, която…хубава е, но може и без нея, но както и да е. Но искам да ти кажа, че който е влязъл във властта, нали, той е неслучайно. Той е влязъл, за да плаща тежка карма, да влезе в миналото си, защото няма развитие и след време да си понесе много прераждания, защото той вече… Там се променят начина на говорене, начина на мислене и т.н.
В редките случаи, когато случайно се окажа покрай някой телевизор, тъй като аз не гледам националната телевизия и дават някакви политици, особено такива, които дават пресконференции и са се наредили един до друг, те така едни изпъчени физиономии, така една гордост…
И спокойна мъртва реч. Тече, тя си тече.
Естествено. Тая гордост какво ще им донесе?
Самата гордост вече ти е достатъчно, не ти трябват други грехове. Няма нужда да лъжеш примерно. Тя ти стига. Гордостта ще те погребе - то е половин гроб. И ако искаш втори гроб - лъжата, съвсем. Да.
Продължавам със следващия въпрос на Йоан Косев, който пита, който първо казва: “Искам да благодаря на Елеазар Хараш.”. Между другото стотици хора наистина пишат и изказват благодарностите си към тези лекции… Благодарим.
Ми който е отворен, който е отворен и разбира…
Той благодари и казва, че е започнал да се интересува след Вашето Слово по-дълбоко от Бога. “Какви са методите за посвещение и цялата тайна молитва, която Хараш започна в едно от интервютата?”.
Сега, не знам… Добре. Първо му казвам търси Бог с Велико постоянство, безпощадно, нали, ежедневно. И със стремеж, разбира се. Аз вярвам в това момче, защото много хубаво пита. Така… Работи усилено и съблюдавай мисли, чувства и постъпки, скрити постъпки. Другото ще дойде от Бога, Той Бог го изчислява и го създава. Значи, целта не може да е посвещението, а работата с Любов, Мъдрост, Истина. И Той вече Бог ще изчисли как да ти даде Откровение за Себе си, защото този, който в най-тъмната нощ е с нас, това е Бог, нали. Той е с тебе и Той ни извайва чрез страдания, нали, такъв е подхода на Бога. Иначе, сега, молитвата оригиналът, тука Отче наш аз съм го казвал, пак ще го кажа, заради…
Да, зачетете я, да.
За нея може би става въпрос. Значи, оригиналът на Отче наш. О, Велика Мистерия, която огряваш всички светове! Да бъде Твоята Сияйност, да дойде Твоята Безкрайност върху нас. Както отвътре, така и отвън. Дай ни хляба Свръхестествен и не ни въвеждай в сътворение. Сътворение е тяло, ограничение и тъй нататък. Защото в Тебе е Царството на Свободата и Покоя. Защото няма слава, подобна на Твоята Слава. Аум. Аум е ватанска дума, не е… Има една на Боян Мага, не вярвам, той…допускам за тази.
Добре, зачетете и нея…
Да, тя е кратка. Значи, виж какво казва Боян: О, Господи! Ти си Светлината в мен. Освети Пътя ми и го извърви. Аз съм само Твой слуга. Ние не вървим Пътя, ние не живеем, Бог в нас живее, Бог в нас извървява Пътя. Бог в нас страда, Бог в нас се радва, но ние мислим… Той чрез Негови Сили, нали, и с Неговата Скритост. Но ние мислим обикновено, че сме ние, нали, аз мога да помисля, че аз изнасям лекции. Тези дето, те може да помислят пък, че аз си измислям, нали…
А в същата логика, те някои хора нали ме критикуват…
Ние сме проводниците, Боре.
Критикуват защо правя големи паузи, но истината е, че още от миналата година в повечето въпроси аз импровизирам. Може да се каже, че не съм аз, който задава въпросите. Но…
Да, да…
Искам да Ви попитам следното нещо. Когато говорим за посвещение, много хора примерно, там обличат някакви роби, рокли, посвещават се в различни тайни общества и така нататък. Сякаш търсят някакво…наготово да им се отвори някакво познание. Не трябва ли всеки да изработи, да изстрада Пътя към познанието и на практика всичките тези т.нар. посвещения да са по-скоро…просто някакви ритуали? Или в крайна сметка има и места, където наготово…? Може ли наготово да се даде познание?
Наготово може ако в минали животи си подготвил условия. И сега е дошъл момента да ти се разкриват Дълбоки неща, по стари заслуги, натрупани заслуги, разумен живот, мъдър живот, нали. Но посвещението не е цел, целта е Бог, целта е Истината и онова е последствие. И човек трябва да работи за причината, а последствието, резултата… Бог е резултата, Боре.
Но посвещението не е ли едно омекотяване на Пътя, едно ускоряване на Пътя към Бог и Истината?
Ами да кажем, на десет човека много пречистени, Бог може да реши само на трима да даде посвещение. Има дълбоки причини, защото знае, че някои от чистите след време при особен натиск може да изкривят Енергията, Мисълта, Словото, нали, а другите е видял в тях друга Дълбочина, така че Той има съображения за всичко и Той не прави грешка.
Следващият въпрос е на Димитър Методиев, който пита: “Що е провидение? Каква е разликата му със съдбата и да се оставяме ли с доверие провидението да ни води?”.
Провидението е Самия Божи Замисъл. Значи, точно това е, на което се доверяваме, нали… Когато имаш Чисто вътрешно ръководство, ти си в Промисъла. И Учителят казва: Там, където присъстват Разумността и Любовта заедно, съществата са под закрила, под крилото на Божия промисъл. Промисъл - по-дълбоко. Промисълът е за пробудени хора, за осъзнати хора. И Учителят казва: Когато човек е в съгласие с Промисъла, съдбата му е в Божии ръце. Тоест той пак има съдба, но тя вече е Духовна и Божествена съдба, а не тази човешката, която, нали… Защото тука, при всички катастрофи, които предстоят да станат, този човек винаги ще бъде предупреден. Това е Промисъл. Значи той няма да отиде, или няма да направи това, защото Промисълът е с него. Бог няма да допусне негов човек да направи грешка, Той няма да го вкара в другата система. За неразумния има съдба, казвал съм го, за разумния има Промисъл. Съдбата се настанява само там, казва Учителят, където няма Истина. Съдба има, защото редът е нещо много важно във Вселената. Трябва да се пази. По Пътя на съдбата всеки ще разбере, че нищо не става случайно. Думите създават съдбите. Те са Същества и аз съм обяснявал, те са ръце на Същества. И те чрез думите, тези същества те улавят. Ти мислиш, че ти си говориш, че имаш право да говориш каквото си искаш, нали…аз така, нали. Значи, тези същества те улавят, но това е друга дълга тема, защото…
Преди две седмици бях буквално пленен от петдесет и седем страници предговор Ваш към книгата Раджа Йога, където говорите точно за Силата на Словото, за Силата на Тишината и за концентрацията в това как човек трябва да внимава в изричането на всяка една дума.
Да, да.
И…
Малко отклонение и ти вече си осъден. По-голямо отклонение… Защото ти вече си нарушил Божий закон, Свещен закон - думите.
И макар да имаше мисли, много златни, точни, сто процентови концентрирани изречения, ще кажа едно, което е малко…с черен хумор до известна степен, но е много Истинно: Смъртта премахва излишното говорене.
Да. Знаеш ли как спасява бъбривия човек, който прави жестока карма, все по-тежка, има такива, нали… Да, смъртта очиства много неща, даже и кашлицата, Боре, в другият свят не може да…нямаш…
Следващият въпрос е на Елена Николова, която отново… Между другото тук има малко по-различен подход. Тя казва: “Искам да попитам Учителя и Хараш с какво можем да подхранваме…
Това е хубаво, да, по-хубаво обръщане.
“С какво можем да подхранваме смирението в този противоречив материален свят, в който живеем, но така, че да не ставаме мекушави?”.
Да. Смирението е Дълбоко, Стихийно качество. То е Дълбоко Виждане, то е качество на Мъдростта. Ума го няма. Умът… Смирението никога не е мекушавост. То е Мекота, а Мекотата е Меч. Смирението може да задвижва Бога, а овчедушието…то е болест. Смирението е смаляване. Смаляваш се, за да расте Бог. Колкото повече се смаляваш, толкоз Бог повече се извисява. Гордият човек не може да се смалява. Нали, той заема голямо пространство, казва Учителят, и в този свят, и в другия свят. Той иска да е его, да е авторитет и не знае каква карма, каква…той вече е обречен. Нали, ако се разширява. Значи, смирението е смаляване, за да може Бог да действа в нас и да ни обучава. Проучвай смирението и то ще ти открие много Дълбоки неща. Проучвай го, обаче и го практикувай и наблюдавай някой път дали си смирена, дали…и дали имитираш смирение. Защото смирението е Душа, а имитацията е умствена игра. Човек може с наблюдение да разбере разликата.
А това е тънко различаване, което трябва да прави всеки, тръгнал по Пътя към Истината.
Да, да. Умът може да го имитира, както в случая Сократ, там оня със скъсаните дрехи, помниш ли?
Не, припомнете ми.
Да. Ами някакъв човек бил със скъсани дрехи и минавал, искал да мине за смирен, и Сократ му казал и скъсаните дрехи не ти помагат. Тя, гордостта…
В разговора ни за творчеството на Морис Метерлинк вие казахте цитата: “Смирението позволява да откриеш тайната на своята съдба.”.
Да, много е Дълбоко. То е виждане на Душата и Душата вече осъзнава своя Път. Започва да го разбира, да го осмисля, но като цяло… То света е…едно от падението на света е, че е изгубил смирението. Ако хората бяха смирени, щяха да… И аз имам такива хора даже около мене, такива неща щях да им кажа, такива неща да им спестя, обаче понеже е много свещено да налагаш, нямаш право да налагаш. Много е свещено да казваш неща, които… Трябва Бог да иска и те трябва да питат правилно, и трябва да е естествено и при смирения се получава…дълбоки разговори.
Можем да кажем, че смирението е условие до човек да достигнат дълбоките неща, дълбоките духовни неща…?
Да, да. Смирението ги привлича. Бог се разкрива на смирения човек и му дава Откровение, защото смиреният човек си е Негов човек.
Да. Благодаря. Следващият въпрос е на Валентина Христова: “Може ли Елеазар Хараш да ни внесе повече светлина във връзка с мистичния текст на Учителя Дънов под заглавие “Хио-Ели-Мели-Месаил”, написан през 1897г. във Варна, когато Учителят е на Христовата трийсет и три годишна възраст, и по-специално този цитат: “Аз съм Онзи, който Съм бил с тебе винаги. Събуди се ти, който спиш, време е.”?”.
Да. Преводът през 1912г. е по-точен, но и той е непълен. Но Бог казва на Учителя: Приеми Моя Дух. Какво…ама това е… Учителят, той е минал, той го казва за себе си, триста и петдесет милиона прераждания, виждаш ли, то не може да сравняваме с… хайде да не казвам, да не обидя такива… Значи, “Приеми Моя Дух, Аз те познавам”, означава “Приеми Моя Дух”. Той му казва “Аз те познавам” и още “Аз те пращам, за да откриеш себе си на всички. Аз съм този Бог вътре в тебе” и на тридесета страница - Бог на Учителя: “Аз съм Онзи, който Съм бил с тебе винаги”. Старата връзка, Древността. За Древността след време ще изнесем неща, които историята…нали. Тука става въпрос за древна връзка, древно приятелство. Тука Бог говори с Тайния Дух на Учителя и го призовава за необятната му мисия. Това не е мисия само за България, не е за света и не е само за живите, нито само за умрелите.
Можем да кажем, че не е само за Земята?
Не е само за Земята. Учителят обхваща светове, измерения. И той казва за специални Души, Висшите Души живеят в седмо измерение, казва Учителят. Второ измерение са човекът-животно и животните. Трето е човекът. Значи, за да разбере Високите измерения, все едно мравката да разбере човека, нали. Значи, тука Бог говори с Дълбокия Учител, с Тайната му. Казва: “Аз съм Онзи, който Съм.”. Означава: “Аз съм Този, който не може да бъде назован.”. Няма други…нали. И когато Бог изрече “Познавам те.”, това е нещо прекалено Дълбоко. Това не го казва ей така, нали… “Познавам те” значи древна връзка. И затова, когато говорихме за Варна, значи Учителят е бил тук. Тук не става въпрос за разни светли личности от Варна, които…имат някакъв опит от хиляди и милиони години. Тук говорим за при Старците - милиарди години опит. Много милиарди години опит и нещо такова е било във Варна и е докоснало Варна, което означава, докоснало е България. Затова има смалени земетресения, наводнения. Идват такива малки като подаръци и те българите не могат да оценят, защото тука Учителят е бил и той ограничава и продължава да пази, нали, но тези които не са благодарни на него и на Учението, нали, защото недоволният човек, той…там има нещо неспасяемо. Значи, само да ти кажа. Критичният човек пътува към, тези които не одобряват много нещата, нали, туй означава, че са неустроени - едно на ръка, нали. Що го казвам? Защото искам да им помогна. Значи, критичният човек върви към недоволството. Недоволството, казва Учителят, това е най-лошото нещо на Земята - недоволният човек - да му дадеш цялата Вселена - пак… След недоволството идва отчаянието, след отчаянието - на една крачка е самоубийството. И критичните хора, ако усетят какво искам да им кажа, ще тръгнат на пречистване, на забележки, ще си скрият критиката, защото Бог е казал “Не съди”. Че ти не виждаш…до теб има мравуняк, който не му знаеш нуждите, правиш се на знаещ и…не знаеш простички неща, елементарни. Всички сме, и аз съм в туй число - голямо невежество. Искам да ти кажа. Тези хора могат, затуй го изнасям за критика и забележка, защото могат бавно да очистват и след време да имат по-хубава съдба. Пък сега ако са упорити, пак ще научат уроци, пак е Божият план, пак, нали, ако не съдействат на Бога…
А като казахте тези смалени наводнения, земетресения и…
Те са микроскопично… Да?
Всичко това са малки подсещания, но така или иначе много се говори по тази тема, че наистина това материално падение в глобален мащаб и това демонизиране на, изобщо на тази култура, която очевидно има нужда от промяна, западналата култура. Тази защита на Учителя ще се приложи ли и за България, въпреки че то и тука има доста, нали, западнали хора, но все пак България някакво…твърде егоистично ли е да мислим, че е някакво по-специално място? Преди малко говорихме и за Кумранските ръкописи. В крайна сметка има ли защита над България поради някаква причина в миналото?
И в миналото има, нали, Орфей е бил тук, богомилите, те са оставили нещо много Дълбоко. Учителят казва: Който се е отказал от моето Учение го чакат големи катастрофи. Няма тука дали вярваш, дали не вярваш. Няма избор. Просто, който се е отказал, той вече… Обаче има тука хиляди ученици, навремето бяха около четиридесет хиляди, после станаха осемдесет хиляди, сега са много и в чужбина, и то се разраства…И така, разбрах даже… В София искаха да ме запознават с голяма личност, така леко скрита, която пише книги по Кабала, но не издава. Нали, хората ако чуят, нали, но по-хубаво да не чуват, но искам друго да кажа, че благодарение на Учителя и ръката му - тя помага много повече отколкото молитвите на целия свят и на българите, защото Учителят има друга връзка с Бога. Той е пазител от друг род и ако той се оттегли, тези молитви ще станат много слаби и България…нали, те и сега стават разни неща, но Учителят е страшната, Великата помощ за България, частично за света. И най-вече за тези които са избрали този Път, макар и бавно да го вървят. Бавно, обаче то вече е благословено.
Сега като казахте София, голяма личност и така нататък, ще си позволя да направя едно отклонение. Понеже много хора, може би някак си вътрешно, нещо се пробужда поради различни причини и обръщат поглед от тежко материалното, все пак да тръгнат, макар и в първи стъпки към търсене на духовното, не казвам даже в търсенето на Истината, тъй като нали човек трябва да е по-напреднал, но… Започват различни личности от различни краища на света да идват да изнасят лекции, семинари… Примерно, последния месец имаше събития, които напълниха зали в НДК, който бяха, които се вземаха пари. Ние сме говорили преди с вас затова, че Учителят е казал, че хлябът не трябва да се плаща, нали разбираме хлябът на познанието, но нещо интересно, което наистина може би почти никой не знае, че лечителят, който, не знам дали знаете, Алекс Орбито, който лекува с…вади там различни черни енергии от хора и така нататък.
Да, да.
След излъчването на неговия филм тук в България е получил инфаркт или инсулт, мисля. Можем ли да кажем, че до известна степен злоупотребата или неправилният подход с нещата в сферата на духовното, особено на територията на България, получават веднага своята цена?
Ами първо, за Бог се работи, Боре, без пари и лекциите са…лекции, интервюта са без пари. В момента, в който има пари, вече има нарушение на Дълбок Свещен Закон. Защото когато нещата са Свещени и Божествени, той вече Бог се грижи за тях и Бог си има хора, и те ги плащат, и те така си смекчават съдбата, или участват, или по-просто от благодарност, нали. Но, ти да взимаш пари и особено на бедни хора големи такси за някакви лекции, ами то си е живо нарушение и след време… И ако помниш случката между бащата на Учителя и на шестнадесет години…
Не знам, кажете. Аз щях да Ви давам пример за, примерно за сеанси чух някакъв американец ли е, не го знам, вземал по сто лева. Струва ми се някак си не правдиво.
Значи, ти работи за Бога и Той Бог знае какво, ако точно и честно, Той Бог знае какво да направи за тебе и ще ти даде и пари, и други неща по друг начин, и то много повече - ще ти даде онази Пълнота, но има една честност, безкористие, което трябва да си го тренирал, то трябва да е изпреварило, но… Учителят е бил шестнадесет годишен, до колкото си спомням, и лек спор с баща си. Баща му искал да го прави православен, защото той бил православен. Учителят казал: “Не мога да си представя да работя за Бог на надничен лист за заплата.”. Това е смешно. За Бог се работи без пари. И баща му разбира, че го изпуска вече, защото Учителят…нали. Още от дете, да?
Ние се шегувахме, представете си горе на езерата Учителят изнася лекция, застанали двама човека и събират вход.
Да, да…
То направо абсурдно. Да. Добре, да не се отклоняваме. Следващият въпрос на Игор Левин: “Истинни ли са откритията на науката в областта на квантовата механика и може ли научно да бъде обяснена с доказателства свързаността между всичко и най-вече близката свързаност на частиците на водата?”.
Отговорът е кратък ама ще обясня, за да стане по-лесно. Никога науката нищо не може да обясни. Ще обясня защо. Науката не работи с Истината и с Бога. Не работи. Учените не живеят в Истината. Те щяха да бъдат мъдреци, велики учители, а не учени. Като чуя думата учен, по-хубаво да не казвам, нали, какво мисля. Деца, хубави, ай да ги наречем хубави деца - по-меко, нали. Значи, те не живеят в Истината - няма как, а в полуистината - опасната зона. Значи, учените нищо не могат да докажат, примерно, за водата, защото Учителят казва: Водата не е H2O. Оттука свършват всички учени с едно изречение на Учителя. Учителят има и други изречения, с туй изречение - учените свършват. Например, в атома има цяла армия от сили, но кой ги задвижва? Други сили. И в тях…които са изключително по-фини. А те са зад, а те са задвижвани от други сили. Има случаи когато египетските жреци с произнасяне на дума. Значи, произношение на строго определени думи, за които учените нищо не знаят, защото Бог не ги допуска до Ватанан, Ватанан е праезика. Защото този език е даден само да помагаш. Няма силата, дадена… Истинските жреци са… В момента в света няма десет човека, които да владеят Ватанан. Това е дълбоко скрит език, някой път ако трябва ще говорим за него. Това е толкова специален език, че Учителят казва на този език, за да го изгубиш ти трябва едно погрешно изречение. Да не говорим за лъжа и ти вече…
Нямаш право.
Нямаш право. Най-активният елемент е неизвестен. Това е скрит елемент на Бога. Затова чакат частицата там за колайдера… Те все ще я чакат.
Все повече, все по-навътре, все нещо ново. Да.
Те все ще я чакат. И колко години, и какъв труд, и какви пари, и накрая една частица решава, ама…в кои ръце е тази частица, нали? За водата отговор, Игор, имах около сто и двайсет книги и в тях беше пълно с общи приказки, но от Учителя разбрах Дълбоки Тайни. Подготвяме книга “В храма на водата”. Водата, първо е заключена Прасветлина. Горе тя е Любов, долу е водач. От Прасветлината тръгва нейната история. После, тя слиза и става енергия, по-късно става вещество. Ние мислим, че виждаме, а водата нас ни вижда. Тя в нас е виждаща. Нали, ето защо тя е водач. Правилните действия са виждаща вода. Ако ти действаш правилно, нали, това учените може да кажат дали не е фантастика. Ами и така може да го приемем, само че не е фантастика. Чистата вода е устроена. Изворът е устроен - ние не сме. Изворът е устроено нещо. Той не е като реката, Боре. Значи, реката - пътува, тя търси морето. Тя е търсач, но не е намерила Истината. Както минзухарът гледа нагоре, нали, защото той има желание още. Кокичето е постигнало - то е смирено, то се е навело. То е станало бяло, бяла светлина, нали. Кокичето е много напреднало, минзухарът ще трябва да почака. Значи, чистата вода е устроена, изворът не е, ние не сме. Не религията ни спасява, а водата. Тя наистина носи Живот. Значи, ако чаках религия, от религията живот - спукана ни е работата. Водата - махни водата, ще видиш как религии, храмове и ритуали ще увехнат, да я махнем за шест месеца, Боре, или за две години, три - какво ще стане? Какъв ритуал ще направиш? Ще палиш ли свещи? Значи, тогава ако запалиш себе си, ако запалиш Истината в себе си, но туй само мъдреци. Искам да ти кажа кое е важно, кое е съществено и кое не е. Водата е била преди религията, защото е била Прасветлина и тъй нататък. Значи, и защо водата носи живот, казвали сме го, защото е живяла в Бога. В Бог е нямало религия. В Дълбокия Бог, в Древността, в Самия Него няма религия, няма наука. В Него има Любов, Мъдрост, Истина. Объркаш ли малко тези неща - ще станеш религиозен, ще станеш учен и няма да станеш Любов, Мъдрост, Истина - същественото. И като отидеш в оня свят, Учителят казва: Никой не те пита какъв си - дъновист, християнин, мохамеданин - това са странични неща. Имаш ли Любов, Мъдрост, Истина? Значи, истинската вода - това е тази Прасветлина, този храм, ако си пил от него, вече учените…но това е друг въпрос. Нека за последно да кажа на този човек, че водата в нас е, която възприема Бога и ако ние имаме много чиста вода в себе си, ние ще пием по един особен начин водата с… Ми, да кажем, ако ме питаш как аз я пия, ами старая се всяка глътка да е с Голяма Любов, със Светла Дума, с Любов към Бога, с Името на Бога, с Името Божие, защото това е оценяване. Нали, аз не пия H2O, суфите не пият вода - те пият първо Бога и после водата им дава нещо Дълбоко - Скрития Бог в себе си. Земните хора пият H2O.
Вие в лекцията за здравето казахте, че…
Припомни ми да.
…Водата с шунгит и други…
Минерали.
…Минерали и последва вълна, хората сигурно изкупиха от магазините всичките тези, но то може би не е и, не е и въпрос на импровизация при пиенето на вода, която е имала връзка с тези минерали?
Искаш ли след време за скъпоценните камъни да говорим?
Може, добре…
Там има само няколко неща, където ще се премълчат, но много неща могат да се кажат.
А предвид, че планетата…
Те са евтини, тези камъни, които, за които става въпрос са евтини.
Предвид, че планетата ни в рамките на Слънчевата система е единствената, която на повърхността си има толкова много вода, можем ли да кажем, че тази вода играе някаква роля като приемател на някакви вълни, било то информационно или енергийни от космическото пространство или по-далечни галактики?
Значи то се знае, че водата е най-възприемащото вещество. Защо? Защото е смирена. Заема, Учителят казва, най-долните места, нали. И понеже заема най-долните места, Бог й е дал Голяма Мекота, Голяма Дълбочина, обаче когато се развихри тази мекота. Значи, когато се ядоса, Боре, гневният човек, дяволът, то е смешна работа. Когато се ядоса Дълбок, Спокоен човек и Мъдрец, той задвижва Тайната Справедливост на Бога и тогава става опасно. Ако Учителят се ядоса, той казва на едно място: Мога да разпръсна църквите в пространството за петстотин години. Обаче той има търпение, той също ги обича, защото и там работи Бог, нищо, че на ниско ниво - защо да не ги обичаме, пък и аз имам приятели свещеници и така уважаваме се. Всичко заслужава на своето си място почит и уважение, но не трябва да го поставяш по-нагоре, отколкото е. То си е на своето място, нали.
Следващият въпрос, предпоследният е на Пламен Петков, който пита: “В Абсолюта има ли нещо, което умира, или има само Сътворение? Какво се ражда и какво умира в Абсолюта?”.
Абсолютът, тази Велика Бездна е съставена от Мистерия - Чистото Нищо. Тука няма дори и живот, само че няма какво да умира, Боре. Даже няма живот, защото това превъзхожда живота. Значи, от тука е потекъл той, но той животът е ограничение. Нали, докато този свръх живот, този, туй Нищото, където е Абсолютът, нали. Значи, той е изтекъл от тука по друга причина - за да има уроци, израстване и завръщане. Но той не е част от Върховната Мистерия - този живот на Земята - той е дар, дар да имаш шанса да се учиш, да се прераждаш, да се подобряваш, нали. Макар и бавно да е. Но то е част от Върховната Мистерия, която превъзхожда живота. В това Върховно Нищо няма какво да живее, което означава няма и какво да умира. Мистерията превъзхожда живота. Живот и съществувание, макар и да са дар, те са едно ограничение. Бог е Несъществувание, означава неограничение. Той ако влезе там в съществуването е ограничен, нали, в тяло, в каквото и да е.
Дори и в име?
Да, и в име да е, затова Бог има много имена в народите - те са единни,нали, но те са негови ограничения. Значи, Бог е Несъществуващ, Неограничен, защото е Безпределен, нали. Нещата умират, когато са в живота, когато съществуват, когато са сътворени, ограничени. Абсолютът е Несътворен. То е по-дълбоко, ама туй е друга тема. Той е Несътворен и затова тука няма нещо, което да умира. Няма умиране.
Последният въпрос е на Илина Тодорова. “Моля, г-н Хараш да ни разкрие нещо от Тайните на Египет и по-специално за Изида - богиня на магията на живота, успяла да открие тайното име на бог Ра?”.
Това е между другото един от най-красивите въпроси, Боре. Илина, поздравявам я. Така, първо, съществува роза без тръни. Има. Между другото розата увяхва, тръните са устойчиви. Продължават ама това е друга… Значи, съществува роза без тръни, но тя не е от този свят, защото е открила Съкровения Смисъл - това е Изида, Истинската Любов. Значи, първо да й припомня, тя е обучавана от Тот - един от боговете, от най-страхотните учители въобще. Аз още не съм изнасял за него най-дълбоката мъдрост, както и да е. Тот й казва, формула, ще я кажем приблизително. Призовавам този, Тот така се обръща към Древния. Призовавам този, който е роден от Самия Себе си. Най…този, който, Аз съм този, който Съм. Тогава Тот е учил Изида и той е казвал на нея: Само най-мъдрите отгатнаха Тайната за Бога. Те отгатнаха Истината, но не я постигнаха. Но Тя стана техния Път. Те я преживяха. Значи, Тя не може да се познае, но може да бъде преживяна. И тогава става коренна промяна. Тот е обучавал Изида в хекао, хека, означава Скритата Дълбока в човека Същност. Тука думите се движат в тази Същност - Божии Думи - те задвижват боговете и Бога. И Тот й казва, че Свещените Слова превръщат човека в Душа. Той е обучавал…дълга история, тука изнасям малка част. Значи, когато ползваш точни, правилни Слова, ти създаваш Душата и Духа в себе си. На това е учил Тот. Нещо повече - Тот й казва: Свещеното Слово е нещо, от което можеш да черпиш Сили. То е източник. Има и други тайни, за които Тот е говорил, както ти казах, дълъг въпрос. Той е говорил донякъде и за Тайната на изричането, как произнасяш… Тот й казал още, че Съкровеното погубва смъртта. Затова хората не обичат това Свещено Знание, защото те ще бъдат погубени като ум, като тяло, като умствени, ще се роди Душата, Безсмъртието, нали. Казал й нещо за Тайната на водата. Забележи. Накратко: Водата тече по един Таен закон. Реки, езера, извори…нали, тече по един Таен закон чрез Вселено Древно Слово Заклинание. Ако това заклинание се оттегли, водата спира да тече. Затова има пресъхнали реки, извори и т.н. Това се оттегля, това Древно Слово. Хората казват “тука имаше извор, тука имаше река”, сега е… Изида казва: Любовта е Пътя към Скритата Реалност. Истинска ученичка на Тот, богиня в Любовта, богиня-душа, майка-богиня, дълъг е разговорът за нея, тя заслужава цяла лекция, когато му дойде времето. Малко съм изнасял за нея. Мястото, в което съществува моята Душа, казва тя, това е Съкровеното. Съкровеното е Велика, все нейни неща, Съкровеното е Велика Божествена река и тази река тече в моето Сърце. Изида казва още: Може да живее само онзи, който е чул гласа на Душата си. Душата е живота, който…умение да чуеш този Глас Свещен, нали, тука няма умствени игри, няма обсебеност. Когато се пречистваш, ще го чуеш. Ако живееш в свещените думи, Любовта ще те превърне в Душа, в Божествена Същност. Тука тя преповтаря на Тот. Странна и точна е египетската мъдрост. Виж какво казва: Всички правилни неща, които прави обикновеният човек не струват нищо. Ще повторя, да видиш колко… Всички правилни неща, които прави обикновеният човек не струват нищо в сравнение с грешките, които прави мъдрецът. Каква красива…много е Дълбока египетската мъдрост. Тя е наследство от атлантите, за атлантите имаме да говорим още. Грешките на мъдреца са бисери. Злото, който му…докато обикновеният човек все едно е какво прави, нали. Това в просто, но не е лесно за разбиране, но накратко: Грешките на мъдреца са благословени. Той постига там високо измерение, Той ги вижда и от тях израства на много високо ниво и няма нужда някой да му казва “той направи”, той го е видял и знае посланието, и знае какво трябва да разбере и какъв скок трябва да направи на още по-високи тайни измерения и нива в себе си. Те са благословени, защото са скрити правилни неща - не грешки, скрити правилни неща. А правилните неща на земния човек не са благословени, защото той не живее в Истината. Той не живее в осъзнатостта. И така нататък, тука накрая имам няколко неща да допълня, ако…ако имаш…
Аз не знам дали да си позволя и един въпрос освен зрителските мой…
Да, да.
Всъщност имам странното усещане, че съм го задавал и надявам се да не съм го задавал в предното интервю, но…
Нищо.
Миналата година Вие казахте, че най-демонизираните, най-пропадналите хора, тези, които правят жестокости, убийства, биват заключвани за дванайсет милиарда години в ада, така да се каже.
Да.
Навярно ада не визирате физическо място, тъй като това, което си мисля е, че чисто физически нашата Вселена, където се намира планетата Земя, говорихме преди и за Сириус. На практика след пет милиарда години Млечният път ще се сблъска с Андромеда и всичките тези светове, които в момента съществуват на физическо ниво вече ще изчезнат, ще се роди един нов свят. Ако кажем, че тези най-паднали същества са заключени за цифра, която е много по-голяма от тези пет милиарда години, когато ще се сблъскат Млечният път и Андромеда, то изобщо за какво измерение говорим, за какво заключване говорим?
Значи, това е чисто духовно заключване, трябва да се тълкува, нали. Значи, адските същества - те са на самата Земя, нали, главно дяволи, тежки хора, които са обичали злото малко или много. Демоните са духовно заключени в центъра на Земята. Там не е ада, там е пъкъла.
Но след пет милиарда години Земята няма да съществува след сблъсъка на Млечния път с Андромеда.
Значи, то е от една страна е голяма благодат, когато Земята няма да съществува, защото ще съществува Духовна Земя, която е по-хубава за подготвените хора, но понеже Бог е Любов, Той ще даде шанс и на тези демони след време, като изтекат дванайсет милиарда години, а то е в безвремие. Пак ще им даде шанс, защото…Велика Любов. То е нещо, което…трудно да си представим, за да могат и те да се връщат и да получат шанс. А това сблъсъка не е с Андромеда, то винаги означава сблъсък с Бога, с Тайната на Бога, но да ти кажа някои неща накрая. Пита царя онзи мъдрец, за който сме говорили Яджнавалкия: “Ти къде живееш, Яджнавалкия?” - древно индийски мъдрец, върха. “О, царю, Диханието е благословение, Чистите Слова са благословение, Очите са благословение, Ушите са благословение, Разумът - благословение, Духовният път е благословение. Мъдростта е благословение. Но, царю, само Брахман е възхитителен. Само Брахман е прибежище. Аз изоставих всичко това и само в Брахман живея. Сам Брахман ме погълна, о, царю. На Него се отдадох.”. Ето къде е крайната цел. Нали, колко смешно - отдадох се на партията, нали, трагедия. Отдадох се на Брахман, на Великия Бог, откъдето вече всичко друго се осмисля, нали. Какво може да желае този, който вече има Брахман, който има Бог? Нали, който познава Брахман, казва Яджнавалкия, изгаря света. И туй не означава “захвърля”, той се връща и помага на света. Той обича света и Душите, Душите. Казвал съм, не искам да общувам с умовете на хората, дори и пречистени - Душите, нали. Крайната цел е сливане с Брахман. Мъдрите не чакат никога спасителя, те го създават в себе си, както бъдещето. Значи, мъдрецът не чака спасение, той, ти като не го създадеш, няма да дойде спасителя, а ще дойде наказанието, разрушителя. Царството Божие, това, вътре във вас е, нали, толкова е ясно, че…какво ще чакаш, нали. Някои още неща: Ако не сме в Бога и добродетелите ще ни съсипват. Значи, ако не сме вътре в Бога и правим добрини, и имаме добродетели - те ще ни съсипят. Защото те не са посветени на Бога и такъв човек не служи на Бога, и те постепенно ще се настроят срещу човека, защото той не живее в Истината. Човекът е станал проблем, защото се е обърнал срещу Истината. Голям проблем е и той се опитва да оспорва Божие Слово, да коментира, тука… където някои ми говорят, че проповядвам ********* - напротив. Сразявам *********. И то след време, ако продължим втора лекция ще дам точно методи, как да бъде сразен. Разбира се, едното е правилен живот в Бога, но има и техники, методи, защото то е нещо безпомощно, нещо изкривено, но без Бог в нас ние не можем да го разберем правилно и ако се противим на злото, то ще се увеличава. А има метод как Любовта е единия меч, който го сразява, има, това е друга дълга тема, Боре. Значи, тъмната сила в хората винаги ще иска хората да не ме разбират, да не разбират лекциите, тези интервюта, нещо малко ако могат да…
Или да разбират частично.
Или да разбират частично, полуистина, за да могат нещо, нали. Докато стане късно за тях, но така е устроено земното, но аз и за такива хора се моля, защото, нали. Значи, пак да ти повторя, аз не отговарям само на тези, които питат. Зад тях има други духове от другия свят - напреднали и изостанали, които искат да узнаят нещо важно за себе си. Те питат чрез тези хора. Те искат, те са пропуснали нещо, когато са били на Земята. И сега, този човек, на който давам отговори, той може да си хареса отговора, може да не го хареса, но зад него има същества, които ще разберат какво точно е казал Учителят, който ми помага и какво точно е важно за тях. Всъщност, ние за тях говорим повече и частично за тези хора, нали. За да разбереш нещо, Бог трябва да е поискал да го разбереш. И затуй ще има такива, даже, които питат - няма да разберат много, както ти казвам, а пък други. А що се отнася, Боре, за злото, защото много хора казват “този добър, оня добър”, нека да ти кажа една мярка - добър е само този, който е минал през Голгота. Значи, не казвай за другите хора, че са добри, защо? Само Голгота създава същества без зло. Значи, на Голгота тотално умира и най-малкото зло, микроскопичното зло в човека. И Христос, и богомилите, и всички, които са минали през Голгота - те нямат зло в себе си. Те не могат да го имат, не могат. Всички други хора, където донякъде добри, при определени условия те могат да станат чудовища. Значи, давам ти мярката. Голгота създава същества без зло - тя го погребва, тя го…и затова Бог там, там дяволът в човека не може да издържи, човекът израства като Дух. Забележи наградата на Голгота, привилегията, Божията Милост. Той е създал. Тези хора образуват Духовната цивилизация, Божията цивилизация. След време като се преродят, те ще слизат пак, ще помагат на хората по правилния начин, защото както ти казах преди, Любовта е неспособност да правиш зло, но трябва да си минал през Голгота. Иначе не казвай, защото като кажеш този е добър правиш карма. Просто, кажи примерно, той се старае да е добър. Примерно. Това беше за днес, Боре, ако искаш…да.
Много Ви благодаря. Следващият разговор ще е за прераждането и кармата.
За прераждането. Да.
Благодаря още веднъж.
Да. И аз.
