Елеазар Хараш - Любовта между хората - 25.11.2016

25.11.2016  г.

Здравейте, господин Хараш!

След дълбоките теми за Атлантида, за Тайната на смъртта, Тайната на злото, които до момента говорихме, днес ще засегнем една тема, която е малко по, така, на повърхността на живота, но все пак е свързана с определени връзки и с по-дълбоките неща, а именно ще е за взаимоотношенията между жената, мъжът и детето. И да започнем от това: кое е това по-дълбокото, което кара хората да се търсят един друг и да създават семейства?

Търсенето е много важно нещо, но Учителя на едно място казва: Преди такова търсене, преди да търсиш другите, трябва да си търсил Бога и защото Той дава вече Мярката. И значи: ако човек не се е научил първо да обича Бога правилно, няма да може и другите - и за това търсенето е хубаво да е пренасочено. Значи, защото, който е намерил Бога, ще обича хората по правилен начин, ще обича себе си по правилен начин. Даже ще има отношение със сърцето си, има и… Атлантите казват: Човек трябва да вкара Мъдрец в сърцето си, да разговаря с него. Туй търсене на тази Безупречност, на… оттам вече тръгват съвсем други подходи.

И в тази логика, може би човек може да реализира една между човешка истинска дълбока Любов, от която да произтече едно наистина качествено семейство и деца, ако е живял преди това в самота, уединение и търсене на Бога?

Да, истинската Любов, това е участие на Бога. Значи, ако Бог не е между хората… и затова пак стигаме до това: Първо е Бог и после вече Той е третият между двамата. И… Значи, няма как да има истинска Любов без Него, защото Той Самият е истинската Любов. Така, че долу-горе и затуй първо ще обясним тука подхода, ще започна след малко. И после ще видим какво нещо е жената, какво е мъжът, защото трябва да имаме, трябва да знаем към какво се отнасяме - това е към… Тайна на Бога, нали?

Да. Преди да навлезем в дълбочина, в разговора, контрапункта на това, което дадох за примери, за което вие говорите, това, което виждаме масово днес: как хората имат множество, бързо менящи се междуличностни връзки. Това не изхабява ли някакъв резерв от чувства и емоции, което да води до абсолютна невъзможност те да намерят правилния човек до себе си след определен период от време?

Значи, когато самият човек не е станал правилният човек, то вече не е само изтощение, той разваля себе си, разваля другите. Всички, които са изпъдили Бога… Ние говорихме. Следващият път ще говорим за Дълбоката Християнска Мъдрост и за Тайната Християнска Мъдрост, има разлика, нали, която още по-дълбока. И там ще видим каква Дълбока Вода е онова, Първично Християнство, което е изгубено сега, нали, но все пак хората и към това се стремят, защото там става въпрос за… живот в Бога, а живот в Бога няма как да не е истински. Голямата грешка на хората е, че са поискали да живеят без Бога и да уреждат някакви отношения - те вече не могат да бъдат истински без Него, защото Той е основата, Той е фундамента. Така.

Сега. Първо, искам да кажа, че когато хората са изгубили Подхода - Подходът е първичен - са дошли отношенията. Каква е разликата? Подходът е от Духа, Чистият Дух и от Душата, а отношенията са от ума. Умът е падение, отношенията те учат, Подходът те променя. При отношенията, при ума, човек казва: „Да, да“, обаче той не се поучава, не се променя. Подходът е нещо друго - Подходът е промяна. Подходът е Древен и е Несътворен. Тези, които са имали Подхода, са чували Древния Глас, а тези, които са изгубили Подхода, са станали съдба. Значи думата „съдба“ произлиза от „съд“, „осъдени“ - осъдено човечество, т.е. човечеството. Подходът е нещо по-дълбоко от опита - забележи даже от опита, нали. Той е по-дълбок от света, той е любов към Древния, Обожествяващия. Подходът е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго време трябва да узрява, и ако стане Духовен и Мъдър опит, тогава вече се докосваме до… Да?

А можем ли да кажем, че подходът е свързан и с чувстване за Интуиция и да направим тук връзката в избора на правилния човек с гласа на Интуицията в нас?

Значи, свързано е с Интуицията - Ин-Тао означава, нали, Вътрешният Бог. И когато ние сме избрали Бога, ние сме избрали нещо повече от правилното - и тогава Той ще избере вече нашия път, нашата съдба. И тогава даже няма значение дали ще имаш човек до себе си, или няма - ти ще имаш Бог. Който има за приятел Бога, вече той е над нещата, нали.

Подходът е сияещ Водач - в тази връзка. (Докато човекът не знае къде води себе си, обикновеният човек.) Чистият Подход превъзхожда всички методи и техники, защото той е Любов, не е някаква техника, нали. Когато духовете са изгубили Подхода, те са станали хора. (Виж: падането от Духа да станеш човек, нали…)

И така, тука искам да обясня нещо за жената, понеже това е огромен въпрос. Въобще няма да говорим какво казват земните хора и учените за жената. Те дори и като я хвалят, не знаят за какво става въпрос. Нито знаят какво е жена, нито са виждали Душата. Иначе може да цитират за нея, но не знаят. И затова искам да видим какво казват Древни Учители, Мъдреци, защото те са Мярка. Какво е тя?

Значи, да чуем Мъдрите: Древният Тот казва: Жената е Древен пламък от Любов, слязъл от Великия Разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в жена.

Жената е друго име на Душата Богиня.

Жената е трепет от Древния Огън, от Самия Бог.

Изначалната Жена е създадена като безкраен Възторг. (Значи, тука няма нищо обикновено.)

Тя е Велика Душа, слязла Богиня; тя е Велика Мистерия.

Има няколко вида жени: Духовна жена, Обожествена - най-високата степен; и земна жена - обикновена.

Да кажем разликите. Духовната жена - живее чрез Силата на Мистичния Огън. Най-висшата - Обожествената жена - тя се е завърнала в Бога, тя нищо друго не търси. За нея светът е беден, Отвъдният свят е беден. А обикновената жена - тя чрез земните си желания, тя е разпиляла огъня си, тя е разпръсната. И тя не може да се събере, защото тя мисли за оцеляване, за деца, за проблеми със себе си - тя е изпуснала нещо съществено.

Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тука вече става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво.)

Жената е Храм, слязла от Древния Храм на Самия Бог. (Виж за какво говорим!)

Значи: Тя е Мистерия, създадена е за Боговете, не за хората. (Затуй хората нямат подход към нея.) Първичната Жена е Висша Душа, съставена е от Слънце.

(Тука за малко ще се отклоня.) Значи, за Бог е много по-лесно да създаде света. Но когато е създавал Душата - има Тайно Сътворение на Душата - значи, тя е съставена от много сгъстени специални слънчеви лъчи. (Значи, виж откъде тръгва.) Затова Боговете са смаяни, нали. Хората нещо усещат, че има там, но… Говорим за Боговете и за Мъдреци, и Учители, нали. Когато Боговете я видели за първи път, те били изумени, защото тя била нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Възпламеняване и те се смаяли. (Значи, не кой и да е, нали?) В тази Древност срещата на Душите е била среща на Слънца. (Значи, тука няма човек с човек… Нали? Исках да ти кажа накъде водят тези отношения. И ако човек няма този поглед, този възглед за света, всичките му други възгледи…)

И Учителя казва: Душата е от Висши светове, за които нямаме понятие.

Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Този, Който Сам по Себе си е Величествена Любов - Самият Бог, Създателят.

Само Посветените познават Душата, другите я търсят или говорят нещо за Нея. (Сега, ако ме питаш, аз съм виждал, вече повече от шест пъти Душата. Два пъти на заминали хора, четири пъти на живи, така, което е смайващо, но няма обяснение, нали. Донякъде нещо може да се обясни.) Между другото тя не е напълно нематериална. Значи… Тя е… Тя тежи 33 грама, казва Учителя, много фина и когато… в момента, в който човек умира, тези 33 грама фина енергия и нещо по-дълбоко от енергия, се отделя, докато Чистият Дух е абсолютно нематериален. Но понеже Той е прекалено фин, и той е… Създадена е Душата като посредник и чрез Интуицията, Той влиза в Душата и по-надолу не може. И оттам Душата предава на Чистото Сърце, което трябва да се предаде. (Така.)

Какво казва Орфей: Любовта е химн на Древността.

И казва: Моите чувства са цветя. (Виж какъв Подход! Значи, тука не говорим за емоции, нали, тука говорим за…)

Любовта превръща Сърцето - казва той - в блага река.

Любовта е могъща Богиня и - казва Орфей - който не я разбере, тя му внушава смърт (Който има посегателство и…); а който я разбере, придобива Вечен Устрем, Вечен Полет към Бога. В този смисъл, Любовта е създадена като Врата към Самия Бог и жената може да запали този Стремеж към Бога. Жената не е робиня, не е създадена за нисши цели. Тя е Врата към Самия Бог - за този, който оцени и разбере правилно.

Твоята Любов е пламък - казва Орфей - по-страшен от всяко оръжие.

Тя разрязва (за Любовта), тя разрязва и мрака, и светлината. (Забележи за какъв Устрем става въпрос!)

Дори и най-древния и тъмен хаос, не знае нищо за произхода на Любовта. Говоря за Любовта, защото тя е Подходът. Но всеки, който злоупотребява с Любовта, тогава вече се явява Строгостта - другото Лице на Бога - някои го наричат жестокост. Не е жестокост, това е Строгост. А е Строгост, защото е Справедливост (нали).

Мъжът е друга Мистерия. Но ако той познава себе си като Чист Дух, защото той пък вече не е Чиста Душа, а е Чист Дух. Тука говорим за Посветения, за Истинския Човек (нали). Този Дух е Велика Разумност. Значи думата Дух, казва Учителя, означава, като най-близък превод до хората, Абсолютна Разумност. Не донякъде разумност, това означава Чист Дух - Абсолютна Разумност, а не някаква си разумност. Само на него е дадено да проучва Тайните на Бога - това го казва Библията. Той може да прониква в Тайните на Бога, то му е позволено Изначално (нали) и може да ги узнава. Душата не може. Тя може да се слива, да преживява Любов, но тя не може да узнае Дълбоките неща. Някои неща за децата. Но ако имаш въпроси, защото май имаш?

Можем ли да кажем, че има или пък по-скоро няма (по последните изречения) баланс между мъжът и жената по пътя им от това материално ниво и падналост в степента на развитие обратно към Духовното Развитие? Има ли, по-висока степен на отговорност при мъжа, или респективно при жената в процеса на възвръщане към Божественото?

Значи, голямата отговорност е навсякъде. Мъжът има към жената огромна отговорност. Жената трябва да има голяма отговорност и Будност. Детето също има отговорност, а според Учителя, отговорност имат и животните. Животни, които нападат други животни, растения, които нападат - всичко се записва и всичко носи отговорност и няма такова нещо като „безнаказаност“, нали. Няма нещо, което да не се записва.

Преди малко, като разяснявахте за Душата как е създадена, ще си позволя да направя една скоба: Кога всъщност слиза Душата, при зачеването, или при раждането?

Значи, в самия процес на раждане, Душата вече участва. Невидимо (така) слиза, навлиза. Тука нека да кажа нещо, което някои хора ще го помислят интересно, но то не е интересно, то е Дълбоко. Думи на Учителя - Учителя е най-високата Мярка. Значи: Той надминава и Свещени книги, и всичко, каквото можеш да се сетиш, ама туй е друга тема. Даже може някой път, ако трябва ще го обясним. Значи казва: Жената не ражда детето. Обяснява го, както трябва. Жената не може да създаде нито един косъм, нито един нокът; не може да създаде окото. Ако създаде детето, ако детето е сляпо, тя не знае защо е сляпо. Ако е глухо, не знае защо е глухо. Тука има друга пък Тайна Мистерия: Откъде идват очите? Такава материя няма на Земята. Няма, никъде не можеш да откриеш. (Ще ти кажа без да… защото друга дълга тема.) Очите идват от Слънцето, Духовното Слънце. И след смъртта се връщат на Слънцето - тяхната скрита част, виждащата част. И самите очи приличат на слънца. И за очите пък има друга Тайна наука, която тука, няма да тръгваме по тази пътека. Дясното око е мъжко - казва Учителя - лявото е женско. Дясното е на ума, лявото е на сърцето; дясното е на Слънцето, лявото е на Луната. И двете очи събрани, ако се пречистят, може да родят Третото око, което пък вече вижда. А пък така, както виждат Атлантите, значи, това е… (Нали подготвям, казах ти, лекции за Атлантското мислене. Тука само ще ти кажа, за какво става въпрос да видиш колко е Дълбоко Атлантското мислене! Значи, не може да си представим!) Примерно земните хора, ако видят увехнало цвете, не мога да видят красотата му - там е скрита огромна красота. Ако видят пресъхнал извор (нали)… Примерно представи си, че ти си в пустинята и най-накрая намираш извор, обаче той е пресъхнал. Земният човек (да не казвам ти, да не те засегна), земният човек може да се отчае и ще каже… Той не може да разбере, че това е замисълът на Бога и че това е… Той трябва да благодари, да умре достойно, ако трябва да умре. Какво виждат Атлантите, Боре, значи, това е нещо нечувано! Ще ти кажа: Прекрасно нещо е пресъхналият извор - той се е завърнал в Свободата си. Виж, забележи, за какво говорим! Той се е… Първо - изворите (само ще се отклоня за малко) са създадени от Висши Същества. Защото изворчето, земята, малкото да кажем, то не черпи от земята вода, не черпи от небето - пожертвало се е Висше Същество, то обновява с водата… Ако хората не го оценят, ако овцете го газят, и след време, виждал съм такова нещо, изворчето го няма и хората казват: „Изчезна“. Учителя казва: Не, Висшето Същество си го е взело обратно, нали. А между другото водовъртежите в морето са от дяволите, големите мъртви течения са от демоните. Изворчетата, особено топлите и правилните, особено правилните, те са от Висши Същества, пожертвали се. Виж колко… навсякъде - това са идеи на Учителя и Атлантското мислене, което… Значи, ако ги изнеса, хората ще забравят всички Свещени Писания, нали. Защото тука… Той, Бог не е ограничен от Свещени книги - Той не се намира само в Корана, в Зенд-Авеста, или в индианската Библия, или Библията (нали), Той не е ограничен. Хората са ограничени, тълкуването им е ограничено. Да не се отклонявам. Да?

Разумни и съзнателни процеси или умишлени, очевидно сме заобиколени навсякъде и във всичко, но само да довършим темата с Душата, т.е. Душата влиза ли изведнъж при раждането или на порции през годините се запълва, така да се каже?

Значи, Душата влиза постепенно, но не заживява цялостно в детето. Нали, тази естествена радост, лекотата, това са все знаци на Душата… Замисленост, приятно излъчване, но нейната Висша Мярка е изключителен Стремеж към Бога. Има такива деца примерно в случая с Баязид Бистами… За което ще говорим по-нататък, за Суфите: Суфите надминават светците с три степени - три степени… Значи, какво казва Баязид на 5-годишна възраст. (Той има много прераждания, опит в Бога, но туй е друга тема.) Какво казва той на пет години на майка си: „Майко, освободи ме от себе си! Искам да си посветя живота на Аллах!“ - Персийски Мъдрец, страшен. (Ще говорим за него и за Ал Халладж. Ал Халладж е още по-дълбок.) Тя казва: „Освобождавам те от себе си - служи на Аллах!“. И той се посвещава на Аллах и после постига едни степени, които наистина светците могат да мечтаят. (Но да ги оставим тях настрани.)

Да. Означава ли това (преди да се върнем към съществото на темата), означава ли, че голяма част хората днес, не живеят живота си изцяло изпълнени с Душа в тях?

Поначало, даже и при (така) силно стремящите хора, Душата не е напълно в човека - даже и тогава. Защото някой път тя трябва да си отдъхне в Другия свят, защото, ако човек напълно овладее… Значи, има един закон: Ако овладееш себе си, светът става безопасен. Владеене - Господар на себе си, Цар на себе си. Но тука става въпрос, че ако умът и сърцето са овладени, Душата вече може да влиза и да живее почти изцяло в човека, защото тя вече няма да е робиня. Значи, сърцето е отражение на Душата, Умът е отражение на Духа. Ако сърцето е много чисто, то става светло отражение на Душата. Ако е нечисто, то е тъмно отражение на Душата. Същото е за ума.

Да.

Ако умът е овладян, той е слуга на Духа и не може да се бърка в Свещени неща и да казва: „Само моето учение е правилно, само моята религия е правилна!“ - нали? Защото само за…

Да.

Кое е падението на църквите примерно? Ами те не могат да обичат враговете си. И какво казва Учителя (забележи) - ще говорим след време за Тайната Библия. Ако ти… Туй го е дал Бог, не някой си: „Любете враговете си!“ - Край. Или го разбираш, или не го разбираш, и влизаш в блатото. „Любете враговете си“ означава: Ако не обичаш врага си, ти ще станеш враг на себе си - няма коментари - или го разбираш, или затъваш. Няма значение, че сега някои може да кажат… Някои даже мислят, че аз говоря срещу Църквата, някой път. Никога. Това е различаване. Затуй ще говорим за Християнската Мъдрост да видиш каква красота, каква Дълбочина, каква Божественост! Ще говорим за Скрити Християни, и за някои известни монаси, които… Толкоз е красиво там, че там е смайващо!

Като заговорихме за Душите и в контекста на темата за междуличностните взаимоотношения, съществуват ли Сродни Души и има ли начин да разпознаем Сродна Душа?

Душите - казва Учителя - са излезли още в Древността по двойки, заедно. На Земята почти не се срещат (ще ти кажа защо), защото те са толкова единни, каквото мисли единият - другият го прави. Пълнотата е огромна и там има нещо по-дълбоко от щастието - те са Блажени. Обаче на Земята не е място даже и за Блаженство. Ще видим после какво казват Атлантите и Учителя. Любовта има по-дълбока Мисия от Блаженството. На високо ниво трябва да захвърлим и Блаженството, забележи. Както и да е. (А, за какво говорихме иначе?)

За Сродните Души, т.е. хората, които в чисто между човешките връзки; между мъж и жена казват: „Ти си ми Сродна Душа“. Или пък други казват: „Ти не си ми Сродна Душа, друг ми е Сродна Душа“ - това заблуждение ли е?

Сега, хората бъркат Сродна с полусродна. Значи, те като кажат „сродна“ искат да кажат: „Много си ми близка, ти ми помагаш“. Да, така е. Висшата Сродна Душа е, ако ти се даде в този свят напълно, хората ще си изгубят развитието. Не еволюцията, защото те ще бъдат погълнати - то е много Висока Любов. Много Преизпълненост, Блаженство и в известен смисъл нещо повече - няма да го обяснявам. И затова те на Земята се докосват, срещат се донякъде, за да си дадат тласък една на друга. Но обикновено живеят, тя може да е в другия свят. Има такъв случай с една възрастна сестра от Братството. Братството малко я критикуваха, тя се отдели така, но един път ми сподели. Нямаше подкрепа, нямаше близки и ми каза едно преживяване, в което е преживяла Сродната си Душа. Преживяването беше истинско, аз го претеглих вътрешно, има кантар психически, такъв Духовен, и там се виждат нещата ясно. И тя наистина го е преживяла - Бог й е дал подарък. И това беше нейно Вдъхновение за цял живот, до края на живота й. Тя го видя и вече никой не може да й отнеме Стремежа. Говоря ти на възрастни години, до края на живота. Защото това е нещо изключително! Трябва да имаш огромна заслуга, за да ти се даде. И ако имаш заслуга, говоря за Духовни заслуги (никакви човешки), тогава пак може да не ти се даде, защото този свят е даден за развитие на високи степени на Духовност, нали, които са включително и над Душата. А има едни Дълбоки степени - там вече говорим за Тайното Християнство - те са по-дълбоки от жертвата. Жертвата е въведение, има още две степени и три - както и да е. Да не смутим…

Като заговорихме за тези по-дълбоки неща, все пак да споделите какво мислите за тайната и мълчалива Любов между дадени Души?

Значи, има такива дълбоки преживявания се случват между Души и преживявания, които са свързани с Духовната Любов, другата по-висока, Съкровената Любов, другата още по-висока - Божествената Любов, че там Словото е напълно излишно. То не върши никаква работа. Това е преживяване, което Словото не може да го обясни, макар че аз имам Тайни думи даже да обясняваме такива неща… Но пак избягвам, защото Духът може да обяснява. Той има точните думи, точното Слово, но то пак не спада за обяснение, защото то е извън мерките и от друга страна, пък не трябва да се обяснява, защото е толкоз съкровено, че трябва да остане в обмяната между тях. А аз съм ти казвал, че дълбоките чувства са - Учителя казва - стихия на природата. Затуй жената може да тласне мъжа в Дълбоко Развитие към Бога.

Можем ли да кажем, че тази чисто между човешката - между жената и мъжа трябва да бъде такава, че да е Пътеката, която да проправя Пътя към по-висшите степени на Любов, за които говорите?

Това е точно така, но не говорим за човешка Любов, защото тука човеци няма. Значи, в самата Любов, високата, в самата Истина, няма човешка природа. Забрави! Значи, тука говорим за Духовни Същества, за пробудени Същества, за Висша Душа, Чист Дух, и нещо дълбоко в Духа, което е Тайната Искра, там… то е още по-дълбоко. Така че, говорим за Дълбока Осъзнатост. И тогава вече, туй може да се случи в човешката природа, но не означава, че това е човешка природа. Нещо за децата да ти кажа?

Добре.

Значи, майката, казах ти, само отглежда децата, тя не ги ражда. Както ти казах, тя не може да създаде нито косъм, нито нокът; ухото как става, сърцето как се образува - Мистерия на Бога. И ако Бог… После… едно дете може да съсипе родителите. Пример само се сещам за малко. Представи си, че Бог изпрати едно осакатено дете, сляпо и глухо. Сега ще ти обясня скритата красота, защото аз я виждам навсякъде - без изключение, няма изключение. Какво искам да кажа: ако детето е сакато, изродено - тези родители имат стара жестокост в себе си и Бог иска да ги смекчи, да превърне тяхната жестокост. Даже догодина ще правим една книга за Милостта на Бога - това е скритата Милост на Бога. Туй, че хората може да не разберат и че може да смутим - няма значение. Истината ми е много скъпа! Значи, това дете може толкоз да помогне на родителите, така да ги смекчи, за да могат те в следващо прераждане… Защото за едно прераждане не можеш да изпълниш закона: Бъдете съвършени, както е съвършен Бог - Библията. Че той светецът не е съвършен, нали има много да се учи. И наистина, ако ти кажа някои неща ще смутим и светците, нали. Но аз ги обичам, нали, наистина. Това са деца на Ангелите, нали. Нямат мъдрост, имат чистота, имат полумъдрост. Нямат Мъдрост, но те са нещо много красиво по този път. Но те са пак в дългия път на развитието.

Но да ти кажа нещо за децата. Значи, Бог ражда децата, а майката ги отглежда. Това означава, че майката и бащата нямат право да въвеждат своите амбиции в децата. Обичаш го, доверяваш му се и даваш му Свобода, то да върви по своя път. Представи си Моцарт е роден и майката иска да го прави художник, пък той е роден за музикант. Тя може да го изкриви, но после ще плати скъпо - детето ще отмъсти. Други духове, които са свързани с него ще отмъстят на майката и на родителите. И може и да ги погребат, нали, защото те посягат на неговата естествена природа. То ще си покаже характера от миналото, то го носи в себе си.

А има ли начин и родителите по някакъв метод да узнават какво е призванието на децата, за да не им пречат?

Първо, нивото на родителите е такова, че… Значи, има една книга от брат Михаил много хубава… Възпитанието на детето започва двайсет години преди раждането. Значи, те самите трябва да са възпитани. Няма такива училища, които да ги възпитат. Значи, Единственият, Който възпитава деца, родители, включително шамани, Мъдреци, това е Бог. Ако Той не иска да възпита един човек, значи, да се съберат сто възпитатели, сто Учители - такива като Христос - те не могат да помогнат на човека, защото Бог не иска, нали. Значи, човек трябва да е… Да има в него нещо, което иска искрено да се учи, което да е достойно, да има Душа; да има - не любопитство, любопитството е погребение - да има Любознание. И тогава вече Бог ще изпрати съответен човек, ще го подготви, ще му даде Учител, нали. И този Учител вече, Той може да разкрие неща, които ги няма нито в този свят, нито в оня свят.

Да кажа още нещо за децата: Децата се раждат, за да донесат - казва Учителя - изгубената Любов на майката. Значи, понеже майката… В този свят майките, те нямат пряка Любов към Бога - не Го виждат, не Го разбират, ако останат без дете, може да се отчаят и може да тръгнат назад. И като, Бог дава деца, майката да може да възстановява… Въобще всеки човек трябва да обича нещо, в случая майката обича детето - то е вид кукла и Душа. Хем е нещо истинско, хем е … Но тя трябва да го обича, да поддържа тази нишка, след време да се върне при Любовта. Ако няма дете, трябва да си вземе кученце, трябва да си вземе… Ако трябва даже един предмет, все нещо трябва да обича. Когато човек обича нещо, той подхранва тази нишка и някога, когато узрее… Нали, защото ето сега една, какво каза една сестра преди време. Има три деца. Каза: „Ако бях аз истинска ученичка на Учителя, нямаше да имам деца!“. Но от друга страна, тя е натрупала желания за деца. Сега то не означава, че… Детето е нещо красиво - там майката може да развие голяма Любов и после така да се посвети на Бога, че никой да не може да я спре, т.е. да стане Душа, Огън, Пламък, както казва Орфей. Значи, всичко е на място, всичко е на нивото си, Боре. Няма…

А това, че големите Духовни Учители, изобщо в света са несемейни, нямат деца, израз на тяхната всеотдаденост към призванието за свързване с Бога ли е?

Не. Те, трябва да са осъзнати много хората, за да… Значи, дали човек ще се ожени, или не, това е посято от минали прераждания. И на едно място Учителя казва: Има хора, които трябва да имат деца и ако не искат да имат - горко им. Има други, които пък не трябва да имат деца, ако искат да имат - горко им. Нали? Значи, нещата са поставени много точно. Въпросът е: не е толкоз важно дали ще имаш деца, или няма да имаш деца, а дали си посвещаваш живота на Бога. Не на детето, първо на Бог, и после вече Той има начин как да помогне и на тебе, и на детето по правилния начин. Детето винаги расте - сега ще ти обясня, според Толтеките - детето винаги расте, защото възприема. Старият не расте, защото не възприема. Той вече има изградени гледни точки, погрешни заблуждения, полуистини - той не възприема. Но тука ще направя едно малко изключение. Ти ми каза, че в момента в Гърция, в Кипър има жени, които четат лекциите ми и ги… в старчески дом и ги превеждат… на гръцки на старите хора.

Да. Точно така!

Поздравявам тези Души! Има, старите хора някои път са превръщат в деца, туй исках да кажа. И те в момента, понеже там има възприемчивост. И значи ето виж, има и не е изключения, но има и такива хора. Поздравявам тези жени, поздравявам ви сърдечно, не знам кои сте! Радвам се, че помагате на тези души да разберат Истината, защото те ще се преродят по-леко, по-правилно в другия живот. Така че, ако ти се чуеш с тях, поздрави ги още един път!

Да.

Децата са един Таен свят. Искаш нещо да питаш или?

Не, продължаваме.

Да. Детето не се нуждае от твоята философия, а от твоята Любов и Доверие - значи, виж колко е просто! Твоята философия си я запази. Може да е хубава, може да не е. Дай Любовта и Доверието си на детето. Ако след години има условия, кажи му и твоята философия, пък ще видим то дали ще я одобри, или не, защото то може да има по-дълбока Мъдрост. Нали? Ние не знаем.

В процеса на възпитанието на децата, тъй като всяко семейство е една затворена общност, кои трябва да са ключовете към Свободата и търсенето на Божественото? Трябва ли да запазваме тази семейна общност затворена, или по-скоро трябва да даваме пълна Свобода на децата?

На хората е много трудно да дадат пълна Свобода, но това е най-хубавото нещо в смисъл такъв: пълната Свобода означава пълно Доверие. Ти вече даваш нещо от Бога, нали. При пълното доверие ще има и пълно приятелство след време, то ще създаде. Но хубаво е, ти пак давай Доверие, както казва Мохамед, но завържи камилата си и пак се моли, нали. В смисъл, нали: Господи, Ти ръководи моето дете в правия път; Ти му бъди Водач; Ти го учи; Ти го обучавай, нали. Даже има една такава формула, която скоро ми даде Учителя: Господи, укрепи Се в моето дете. Защото, ако Той се укрепи, всичко друго вече ще е на място и другото е: Доверие. Значи: и молитви, и Доверие, и правилни разговори. Не някакво лавиране, защото е дете - то е стара Душа. Ти не знаеш, тя може да е много по-опитна. В много отношения тя е по-опитна от твоята Душа в други отношения. Затова между нас има голямо уважение и затова аз тайно обичам и светци, и Мъдреци, но знам кой на какво ниво е, защото има… Нали проучвам към 800 Учители и Мъдреци. И затова уважавам и децата светци, които са светци, светците са деца, но има едни Мъдреци, които…, там те не могат да… Даже и Мъдреци не могат да бъдат мярка, защото Учителя е нещо Върховно. И ние търсим Истинската Мярка, за да знаем точно къде вървим. Нали?

И може би този призив, за вграждане на Бога вътре в децата е именно ключът за елиминиране на страха? Тъй като голяма част от родителите живеят в постоянен страх и безпокойство за техните деца. Ако щете, дори да не ги блъсне кола на улицата, как ще се представят в училище или пък как ще се реализират след време в живота си…

Значи, тревоженето е качество на ума. Това е нисшият човек, падналият човек. Той, Боре, той при уреден живот пак се тревожи. Значи, там тревоженето е, то е закон. Той не може да живее без тревожене (умственият човек, елементарният човек и нисшият човек) - той, тревогите са неговият живец. Нали той, няма избор, даже. Но когато се довери човек на детето и го обича, и се моли за него, и мисли правилно по законите на Бога, не по законите на света и на някаква религия. Законите на Бога - те не са закони на религията. Нали? Ще обясним някой път разликата. Значи, когато ти обичаш детето, ти напълно му се доверяваш. Това не е Вяра (искам да кажа разликата), ти може да вярваш в детето и да не му се доверяваш от тези опасения.

Да.

Опасенията са стара болест на ума. Тревогата… Човек, който се тревожи, той даже няма Вяра истинска - да не говорим за Доверие. Значи: тревогите трябва да умрат. Истински духовният човек, чуждо му е тревоженето. Той живее в Потока на Бога. Там, там и да искаш не можеш да се тревожиш, защото, не че е забранено - няма го. Но да кажа още някои важни неща за детето.

Най-важното е децата да бъдат научени на особена Любов към Истината. Така са ги обучавали, така са били обучавани в Персия децата по законите на Заратустра. Истината означава Аша на персийски. И още от малки, нали, много се е наблягало детето как да говори, как да мълчи, как да се моли, как да цени Бога. Защо? Защото след време Истината, Истината ще заведе детето право в Ръцете на Бога. Дяволът може да посяга, демоните да…

Няма право.

Няма, не, той не може, защото там е Аурата на Бога. Там, където е Бог, няма дявол - там, където е Истината… Да.

Преди години, пътят към полагането на Духовните основи във възпитанието е бил именно аскетизмът. Днес обаче виждаме около нас забързано ежедневие, много технологии, постоянно децата са под влиянието на умствени ангажименти. Възможно ли е да се спасят от тази слепота и да им осигурим Път към Духовното, чрез някакви конкретни примери да ни дадете за усилия към това?

Сега, първо, нека да ти кажа за аскетизма и за монашеството. И в миналото, и сега е имало големи заблуждения - това го казва Поп Богомил. Казва: Манастирите са пълни с хора лисици - монаси, скрити лисици, които са избягали от света, защото там е приятно като бягство. Има отделни единици монаси, които се отделят не за да избягат от света и от проблемите, и трудностите, а да си посветят живота на Бога. На сто човека е много трудно да намериш трима. Туй мога да го докажа и по закони на числата, ама няма да тръгнем по тази пътека. Знам че е така, защото там изискванията, летвата, която самият Бог е изрекъл, те не могат да припарят. Но да кажем, има няколко човека.

Какво казва Буда: Кой е монах? Той казва: Ако ти си напълно честен към себе си, и имаш особената Любов към Истината (нали), ти си в манастира - светът е манастир. Ако ти не си честен, в манастира - не си в манастира. Просто, ясно, Буда е… И за него, ако решим, ще говорим, много Дълбока Мъдрост. Тука…

И да върна все пак към паралела, който е с днешната изключително технократска действителност, т.е. подходът да забраняваме на децата примерно достъпът до технологии. Тъй като голяма част от тях днес са зависими от компютри, от смартфони и т. н. Да разбираме, че не е пътя? Може ли в условията на тази ангажираност на ума и всичките тези технологии, да се намери баланс и път към Истината и Духовното, още в самото начално възпитание на децата?

Сега тук не става точно въпрос за баланса. Пак стигаме до Доверието, Боре. Значи, когато детето ти се занимава с компютри, джиесеми, сега къде виждам аз там скритата красота? Първо, там децата стават много схватливи - много схватливи, защото много гледни точки. Не можеш да имаш само една гледна точка, както… Някой казва: „Само моето учение е право“ - ти вече си фалшив човек, свърши! Аз проучвам над 80 учения и много други Мъдреци, и виждам, че всички народи и поговорките на всички народи, всички са прави, но когато се пречистят и влязат в този правилен живот и в Единство с Бога. Всички други, които и да говорят правилно, ако няма туй Единство… Но да се върна на въпроса ти. Значи, молитва - детето се занимава с компютри: Господи, Ти ръководи моето дете, имам Ти пълно Доверие. След време то ще… То си има свой път там. Тази схватливост, Боре, след време ще му даде такава гледна точка, че той ще надрасне и Библията, и Корана, и ще влезе в Единство с Бога, защото той ще разбере неписаните закони, а пък те са в Чистото Сърце. За Чистото Сърце може да говорим специално, защото това е Тайна Наука на Египет и Атлантида. И затова Баязид казва: Сто манастира, сто църкви, сто Библии, сто Корана не струват колкото едно Чисто Сърце - нищо не струват! Значи, това Чистото Сърце е такава Тайна наука, че там може да изумиш и самия Бог. Не ти говоря за Ангелите. Говоря ти… Може да посветим някой път, за да видиш за каква наука става въпрос. Това е нещо, което е много рядко нещо в света, защото е много трудоемко, много трудно, нали. Едно е да си въобразяваш, че имаш Чисто Сърце и да мислиш, съвсем друго е да го имаш. Дълбока - казва Учителя - Дълбинна, Тайна наука. Значи, светците го нямат. Мога да ти докажа, няма да го доказвам. Аз не обичам доказателства. Те са тръгнали по този път, частично го имат, защото нямат Дълбоката Мъдрост. Но поне са тръгнали по този път. Моите уважения, нали, важно е. Но… Така.

Още нещо за децата. Значи те са - наричат ги - цветята на Земята. Днес между родителите и децата има повече умственост, донякъде душевност. А правилното е: трябва да тече между тях Мъдрост. Но когато родителят няма Мъдрост, има знание, информация, за какво говорим, нали. Поне ако се моли, нали. Но (така) ще кажа нещо за постъпките. Ще тръгнем пак от Учителя, тъй като най-високата Мярка за всичко, нали. На физическия свят капиталът на човека са неговите чисти постъпки. Значи: не мислите, не чувствата - неговите чисти постъпки. Добрата постъпка има белег - казва Учителя - тя носи мир и спокойствие на Душата. Значи, получаваш един дълбок Мир, един тих Мир и едно спокойствие. Където казваме: тревожене няма. Има такава поговорка, Боре, много красива: Значи, аз съм я давал, има хора тревожни, едно упражнение, казваш бавно: В моята душа царува едно Велико Спокойствие. И си представяш море, без никакви вълни - твоето сърце е море, езеро, море, без никакви вълни. Поговорката е: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода - виж каква красота! Овладяно, нали, и тогава вече, какво тревожене! Нали?

Сега за постъпките. Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да постъпва с всички хора. Защото тази Любов - Духовна, Съкровена, Божествена и Тайни три степени много Висши, за които не си струва да говорим, защото човек нека да стигне до Духовната Любов… Нали? И Учителя казва: Много случаи в живота на човека показват, че хората са имали отношения помежду си още от далечното минало. Което ти казах и преди - Доверието, минали животи: живееш двадесет години с един човек, петдесет години - нямаш му Доверие пълно; срещаш един човек за първи път - веднага Доверие за цял живот! Как така? Това е… Доверието за един живот не можеш да го изработиш, да го спечелиш. Можеш да искаш да го спечелиш, но какво казва Учителя на друго място: Ако изгубиш доверието си на един човек, или на българите, после да станеш светец, пак няма да ти вярват. Светец не е достатъчно - туй е друга тема. Но няма да ти вярват, защото то вече е изгубено. Какво като си светец! Ти си показал, че си пукната стомна, нали. Така. Да?

А в тази логика, тъй като и в предния разговор употребихте метафората „пукната стомна“, във взаимоотношенията между, хората, и в рамките на семейството, когато има „пукване“ на стомната, има ли нещо, което може да я залепи, т.е. осъзнаването на извършени неправилни постъпки, изобщо има ли някакво опрощение, в рамките на същият този живот в същото това семейство?

Опрощение има, но то не помага. Значи, ако човек не се вземе в ръце и не си посвети живота на Бога, и на Истината; конкретно на Бог и на Истината, по един изключителен начин, необикновен, нали, тогава вече ти да му прощаваш цял живот, нали, тя пукнатата стомна си е пукната. То е като нервния човек - той, нервният човек, значи, тази нервност, тя… може да си милиардер, не можеш да я купиш с пари, не можеш да я излекуваш. Ти трябва да си посветиш живота на Бога, а кога Той ще закърпи стомната, дали в края на живота, дали в другия живот - това не е твоя работа. Но поне направил си жеста: да си посветиш живота на Бога, не на църква, не на религия, не на палене на свещи. Говорим конкретно - Бог, Истината. Това е Мярка, нали.

Учителя казва: Най-голямата грешка, която правите е да повтаряте греховете си. Поне се осъзнайте и не ги повтаряйте. Това съм го чел в една от книгите преди доста време.

Да, да. Повтарянето на греховете ги утвърждава. Това е човекът, който не се учи, не се поучава. Точно за туй има ученик (нали), ученикът е, който се учи. Сега, има ученици, които бавно се учат, други - средно, други са работили в миналото и една грешка като направи (нали), той вече няма да я повтори до края на живота си, но може да направи друга. И след време… Някой път самите Висши Същества (забележи), не дяволи, изпращат на човека, така правят, че да се случи някаква грешка между него и някой човек, особено между близки. За да може той да не си мисли, че е безгрешен да запази Смирението си и да го увеличава, и да работи върху себе си, и да не си помисли: „аз съм авторитет“, „аз знам!“. Защото Смирението е друга Тайна Наука, като Чистото Сърце. Някой път може да обединим… Тайните на Смирението, защото може да посветиш живота си на Смирението, и да не го придобиеш. След време ще ти обясня как се върви по този Път, защото той е толкова Велико Учение. Учителя казва: Смирението - Първото Качество на Бялото Братство, оттам се тръгва. Смирение и Чисто Сърце, нямаш ли го туй…

С удоволствие ще направим още един път тема за Смирението и Метерлинк, който ми е любим автор. Но в тези случаи, в които Духовни Същества предизвикват реализацията на такъв грях примерно в едно семейство, то тогава кармата на чии плещи е?

Значи, кармата си носи всеки човек, а особено зрялата карма, там вече няма спасение, защото Бог се оттегля. Значи, обикновеният, земният човек, дали ще има семейство, дали няма семейство (нали), дали ще греши, дали няма да греши, той е в системата на… Те ще го атакуват паднали духове, понеже той няма, не е направил Правилния Избор, не е избрал Правилността на нещата, Достойнството на нещата, Дълбокото Благородство. (Достойнството е по-дълбоко от Благородството - туй е друга тема.) И затуй при земния човек, няма голямо значение дали греши, или рядко греши - той е в системата, паднала система. И… Но той пък трябва да узрее нещо там в някакви страдания, за да може да тръгне. Значи: само в Божествения морал се намира Мярката за нещата, не в човешкия (нали). Изкуство е да знаеш как да помагаш. И Учителя казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Ти не знаеш последствията. Може да направиш едно добро и да има такива лоши последствия. А може да направиш едно зло или да кажеш нещо лошо да обиди човека и да има такива хубави последствия. Знам точен пример, давам ти го веднага: Навремето, когато тайно изнасях по апартаменти (защото бяха забранени тези лекции, нали), в един апартамент имаше един йога и той правеше масаж на едно приятно момиче. И една така дебела сестра (пълничка да я наречем, да не я засегнем), каза: „Защо не направиш масаж на мене?“. Той каза: „Ти си дебела!“. Обиди я, тя се засегна и започна да спортува години наред да бяга на стадиона. Познавам я… Бягаше като спортист, години наред. Здравословно, приятно и там някой път се виждахме. И аз побягвах по малко, рядко. И тя спортуваше, така, той й помогна. И ето виж лошата дума, даде добри последствия. Някой път купуваш букет цветя, за да излъжеш една жена - лицемерно. И след време ще си понесеш и ти, и тя, и… Значи, хубава постъпка уж… Искам да кажа: Дълбоките постъпки - Тайната, се намира в Скритото Намерение - там се решава кой е чист. Но Дълбокото Намерение, Майстори на Дълбокото Намерение са Толтеките и Мъдреците; от Мъдрец нагоре.

А, да, но тук ключът е и в това по какъв начин ние ще посрещнем примерно лошата дума. Защото тази жена можеше и да се обиди, и нищо да не направи?

Да. Да.

Тоест тълкуванието е пак в наши ръце?

Но все пак тя е Духовна. И мисля, че тя ме пита и аз й казах, така, нещо (нали). И започна години наред едно красиво спортуване, че чак аз… Значи, има добро, което носи лоши последствия; има зло, което носи добри последствия. Значи, Боре, лошата постъпка, която носи добри последствия, е от Бялото Братство; добрата постъпка, която носи лоши последствия, е от черното братство. Но най-хубавото е - казва Учителя - добра постъпка с добри последствия. Трудно е, има го, нали. Духовните отношения повдигат хората, а физическите, материалните ги събарят - Учителя. Ал Рабия в килията, казвал ли съм ти случая? Една суфи мистичка, персийка - има персийски суфи - страшна Мъдрост! Виж каква красота, това е монахиня, суфи. Суфи… суфи значи голямо пречистване - Същества висока степен, отдадени на Бога (нали). Две и три степени над светците, но както и да е. Какво казва тя, Ал Рабия (около 8-9 век е живяла), заключена в килията, моли се на Бога, царува - блаженство. Един монах, суфи Мъдрец чука на килията и казва: „Рабия, излез вънка да видиш каква красота, каква природа, какви цветя!“. Тя казва: „Остави ги тези (не глупости, ами…), остави ги тези неща. Каква природа, какви цветя? Ела при мене да видиш Твореца!“. Виж, какви цветя, как… Но хората, земните, какво да им обясни. Както ти казах, увехналото цвете е отишло в Свободата, взело си е ароматът, скрило се е при Ангелите. Но човекът вижда увехнало цвете, не може да види красотата му. Той се радва само когато цветето цъфти, което е много ограничена, бедна гледна точка. Затуй ти казвам, ще говорим за Атлантското мислене. Така.

На Чистата Любов Бог дарява Покой - на истинската Любов. Един от белезите, че имаш Истинска Любов… (Значи, не е спокойствие, Боре, да обясня разликата.) Има Мир, Спокойствие и Покой. Значи: Мирът е, когато си овладял ума си. Тука не… Но хората подписват договори в света - „мир“ - няма такова нещо! Тука договорите не важат. Ти трябва да си подписал мир в себе си. Мирът е овладян ум. Спокойствието е дадено на Душата. Висшата Душа има Спокойствие. Покоят е най-висока степен - това е Чистият Дух. Там е Вдъхновение голямо и Покой (нали), който е неразрушим. Не можеш да пипнеш… Там атомната бомба (нали) не може да докосне.

Бог е Дарителят на Истинската Любов. Значи, хората търсят Истинска Любов. Ако те не намерят Бога, ще бъдат разочаровани. Ще я търсят, но няма да я получат. Или ще получат някаква частица от нея, защото много са я търсили. Но Бог е Мярката - Той е Самият Дарител, Той е самата Истинска Любов. Как без Него? (Нали?) Така. Тази Любов е нещо, на което никога не можеш да се наситиш - Истинската Любов - няма насищане, няма край. Това е твоята изначална Пълнота. Не може да се наситиш. Аполоний Тиански казва, един от големите Учители: Аз пия само един еликсир, еликсирът на Истинската Любов. Той я е постигнал в себе си. (Той няма нужда от сестра, от жена. Но той, ако се ожени, той ще има Божествена жена. Ще живее пак в Пълнота, защото той вече я има в себе си. Там и с жена, и без жена, той е в Царството Божие.) Пълнотата е Царство Божие, Покоят - то не е някакъв свят (нали).

Така, няколко неща от Толтеките. Всички образовани хора в света (да кажем те са пет милиона, истински образовани) не струват колкото един Толтек. Значи, образованите: той не знае как да мине през смъртта, не познава Истинската Любов; ако го обидиш, той се засяга вместо… Мъдрецът пие еликсир, когато го обиждат, разбираш ли - той, той има друг подход. Образованият човек… Освен туй той може да е образован, няма възпитание. Ако има възпитание, той не владее себе си. Значи, образованият човек отвсякъде е невежество. И тука говорим от Мъдрец нагоре - Мярката - не светец (нали). Значи, направо ти го казвам по моя начин: Образованието е невежество! Голямо, много голямо, средно - няма значение (нали). Туй от един Толтек говорим (нали), говорим за Толтек Трета степен, която е страшно висока. А има Осма степен, т.е. да го наречем условно четвърта степен на внимание се нарича - там вече въобще образованието… Не само че не важи, ами то е някакво огромно падение (нали). Въобще не може да помогне. Няма значение дали имаш четири висши, те са четири нисши. Има хора… Има един с четири висши, който е станал ученик на Учителя. И ученик все едно започва от пелените, започва да учи елементарни неща, защото всички висши са го объркали, нали. Ще обясня.

Лао Дзъ казва: Дао, т.е Бог, Истината, Дао не е образовано. Самият Бог, Той не е образован, Той е Съвършен - Той е друга Мярка, Той няма образование, това е… А Толтеките от Седма и Осма степен, са се спасили от всички видове образование (нали), всички видове (нали) - те са се слели с Бога. А в Седма и Осма степен, значи, те са станали, Боре, Богове. Ето, къде води Истинският Път: не към образование, не към света (нали), а вътре, в Осмата степен има нещо, което още по-дълбоко. Те са се отказали от Блаженството (забележи), Осма степен, и от Пълнотата, и от Пълнотата (нали). Защо?

Виж какво казват те: Орелът, Бог превъзхожда всяка Пълнота. Ние искаме Бог, Орела. Не, не искаме нашата… Не искаме нашето висше Аз. (Забележи за какво говорим! След време ще говорим…) И затова Учителя казва: Любовта има по-дълбока Мисия от Блаженството. Някои мислят, че това е крайната цел. Не, Учителя казва: Любовта е по-дълбока, има по-дълбока Мисия. Ще ме извиниш, но това прави образованието на пух и прах. В целия свят, без изключение (нали): и на човека, и на човечеството. Съвсем друго нещо е Любовта към Бога. Значи, оттам се тръгва, малката Мярка, докато станеш правилен човек. В Бога, в Истината - както казах - няма човешка природа, там е Царство Божие. Това беше, така, ако имаш някакви въпроси…

И след като нашето конвенционално, стандартно, така, еднотипно образование, не е ключът към истинските неща, то в кое трябва да се взира човек, за да… за да му въздейства възпитателно, особено децата?

Значи, децата без изключение, трябва да бъдат научени от малки да се молят. Много наши, така, наши хора въобще… Това е - Учителя казва -първата крачка, която след време ще отстрани и тежката карма, и леката карма, и ще помогне на децата да започнат да мислят по един правилен начин. И когато влязат в правилния начин и в правилната Любов, там карма няма, защото Любовта няма карма - Любовта няма съдба. Съдба - както казах - означава осъдени. То оттам произлиза. И оттам се тръгва. Това е първият език, по пътя към… Молитвата - това е първото нещо в Божествения език, началото. И аз, ако знам, че един човек не приема молитвите, аз знам, че ако на него много му върви в живота, той ще заплати скъпо и след време ще пострада, и ще бъде късно - той ще бъде провален. А когато ти е трудно, обаче вървиш по този Път, ти ще осмислиш трудностите. Значи: глупакът не може да осмисли нищо; Мъдрецът осмисля и трудностите, и ги прави бисери - това е разликата.

Да. Освен възпитанието на децата в молитви и общуване с Бога, с Невидимия свят, какви други Водачи могат да имат те?

Да, значи молитвата не е… тя е началото само (нали) на дългия Път, нали.

Да.

Другото важно нещо е ти самият да говориш много внимателно и правилно и да не подценяваш, че това е дете. Пред тебе е Стара Душа, Древна Душа, нещо дълбоко. В много отношения те превъзхожда. Аз съм говорил с много деца, частично с детска градина, и говорехме като равни с равни - ние сме равни. Дълбоко в своята Същност ние сме равни. Веднага станахме приятели. (Имах покани и в други детски градини, ама отказах, но даже и тука в тази европейската, както и да е.) И така създаваме приятелство, Доверие. От Доверието вече можеш да изхождаш. И когато говориш правилно на детето, то започва да изработва една гледна точка, която е неразрушима. Подходът му вече става правилен, и когато няколко години така говориш… Но пак казвам: ти трябва да си правилният човек. Значи, ти може да искаш или поне да тръгнеш по този Път. Тогава вече…

Започвам със зрителските въпроси.

Безкрайни ли са, Боре?

А, подбрал съм само няколко. Благодаря все пак на всички зрители, които продължават да ни изпращат въпроси. И тези, които не са включени, ще ги включим в следващи интервюта по конкретните други теми. Да започнем с един зрителски въпрос, който е свързан с нещо, което вие споменавате в няколко от предходните интервюта: да внесете яснота каква е разликата между критика и забележка в междуличностните отношения? Особено между мъжа и жената, както и при възпитанието на децата.

Първо, ще си призная аз, някога и аз критикувах. Не знаех разликата, но тренирах две години, тъй като Бог казва - не кой да е - в Евангелие на Матея: „Не съдете да не бъдете съдени!“. Ти не знаеш дълбоките причини - как така ще се изказваш. Мнения, мнения и видях, че има разлика между мнения и Мъдрост. Мнението е глупост. Тя самата дума „мнение“, означава „с мнение“, но не с Мъдрост, нали - няма осъзнаване. Когато тренирах, Боре, отначало допусках и аз критика. Започнах външно да не критикувам, обаче вътрешно мърморя: „Чакай! Пак е критика, ще плащам вътрешно“. Отначало имах успехи два дена, четири дена, девет дена, доколкото си спомням, защото отдавна беше. Много други тренировки съм правил, ама в случая говорим за критиката. Първата година постигнах рекорд 58 дена. И на 58-я ден виж как се изпуснах: един приятел арменец, той се ожени в Англия, замина и ме пита за държавна сигурност: „Ти не говориш ли с тези хора за Любов, Мъдрост и Истина, за Великото Учение?“. Викам: „Аз с камъни не говоря!“. Мале, край! Пак наново тренировки. И после втората година, цялата година без критика - ставаш неспособен. Какво е забележка? Забележка, забележката е по закона на Любовта. Там говориш точно Слово - меко, правилно. Няма карма, вече не пишеш съдба, не можеш да пишеш. Критиката означава - казва Учителя - хвърляш камъни отгоре си. Критика означава нещо подобно на политика: „крие“, думата, „крие“ и „тика“. Криеш нещо и тикаш нещо друго да изпъкне нещо друго, което е болест, както думата политика. Учителя казва: Политиката води към черногледство. Искаш - не искаш, тя не води към святост и те, ако ръководят там светци, най-малкото, те… и те не могат да помогнат. Други могат да помогнат - наричат се правилните хора. Бог ще спаси човечеството след време чрез правилни хора - те са от светец нагоре. Най-ниското ниво е светци, но докато узреят хората да заслужат такова правителство, такива ръководители, много пъти ще им побелее косата, Боре. И моята ще побелее дотогава.

Да тестваме дали аз съм разбрал каква е разликата между критика и забележка? Дали забележката е… са тези слова и мисли, които целят нещо да се подобри?

Изказана забележката по закона на Любовта, с мек и правилен глас, и понякога със строг глас, за да събудиш нещо в човека - и двата случая са правилни. Мъдрецът има Мярката, няма проблем. И тогава вече ти помагаш. Но това няма нищо общо с критиката. Това е законът на Любовта и човекът го… Има удобен момент. Той е спокоен, възприемчив, той възприема това. Сега дали ще го изпълни (нали) свещено, това е свобода. Но ти го казваш като жест към Душата и към човека, защото обичаш Душите. Значи, не говоря за умовете на хората. С ума на хората не искам да имам нищо общо, даже и тез, които са овладели ума си. Аз говоря за Души и където има условия да помогнеш. Сега, където няма уши, където няма сърце, каквото и да говориш, но там пък тайно можеш да се помолиш Бог да му… Пак има начин…

Да. Може ли мъж и жена, които са живели в преден живот заедно, отново да се срещнат и в смисъл това задължително ли е отново да живеят и под някаква форма заедно да са в този си живот?

Първо - не е задължително. Второ - да кажем имаме два случая: едните трябва да се срещнат, задължително да довършат нещо от миналите си животи, неизгладени отношения, събрани са. Дали се търпят, или не се търпят, е друг въпрос. Но те трябва да си подадат ръка и особено, ако единият е тръгнал по Правия Път - може да се моли Бог да е между тях: Господи, направи нашите отношения свещени, правилни, помагай ни. И когато това е усърдно, ще има смекчаване и подобрение. Другият случай е: няма да се срещнат. Ще се срещнат след няколко живота, защото няма подходящи родители, които да ги приемат. Няма условия, духовни условия няма. Думата „условия“ какво казва Учителя - самата дума какво означава: Това са Висшите Същества, които участват. (Това не е просто дума.) Когато има условия, има точни родители. Тогава може пак да се срещнат, но когато ги няма тези условия, може да се срещнат след сто, след двеста години, след триста и по-дългият срок е около две хиляди години.

Ошо споделя за динамична медитация, която се състои в това човек от време на време да премахва от живота си определени хора. Например изживява хубавата, сладка част или както се казва „медения месец“ на една връзка, после хората си омръзват и прекратяват. Какво ви е мнението по повод тази медитация?

Да, ще ти кажа. Първо - като чуя „меден месец“ ми става много смешно, защото истинският живот е „меден месец“ цял живот. Значи: цял живот си блажен, цял живот си отдаден на Бога. И тука няма „меден месец“, защото това е едно огромно ограничение и то е… Ако животът ти е само един „меден месец“… (нали). Иначе какъв по-точно, защото мисля за много неща, Боре?

Да, в смисъл за хората, които си омръзват и прекратяват скоро връзката, след като са попили нектара на „медения месец“.

Да. Да. Сега, има случаи… Туй пак води до Мъдростта и тънкото различаване на нещата. Има случаи, когато трябва да търпиш човека, колкото и да ти е тежко. Защото Търпението - казва Учителя - е Силата на Любовта. Изтърпявайки злото и злия човек и тежкия човек, да не казвам точно злия, ти преодоляваш злото в него и в себе си; преодоляваш ума си, преодоляваш… Да го кажем и тъй: отвращението, омразата или пък тежките качества.

Тука много хора, ще са шокирани направо.

Те ще са шокирани от мене, защото аз не съм започнал да говоря още. Това е „прегледът“, нали; филмът не е започнал. Друго ти казвам: има случаи… Когато и другия момент, нали, когато трябва да се разделят. Защото той е доказал, че има голямо Търпение, обаче вече няма развитие. Има тягост; ако човекът иска да работи върху себе си, да изгради Духовна основа, Съкровена основа, Божествена основа - тогава се разделят и започва да работи върху себе си. И когато стане Духовно Същество, Божествено Същество, след време може да се съединява с такива хора, с такава карма. И вече никой не може да го размъти в съзнанието, защото има изграденост. Не може да те обиди, не може да те засегне, защото ти вече си стабилен, духовно устойчив. Има нещо неизменно в тебе. „Заповядай - казва - ако искаш, обиждай ме ето, цял ден“ (нали). Но то няма значение вече, защото тебе те няма, ти си смирен. Как ще обидиш смирения човек? Той е Нищото. Ти можеш ли да обидиш вятъра? Нали, няма…

Какво мисли господин Хараш по отношение на гей-връзките и отглеждането на деца от хомосексуалисти?

Сега.

Доста разпространено особено на запад. Вече и в България започва.

Значи, когато преди време големият удар пада в Помпей, изпепелява… главната причина са гей-връзките. Гей-връзките са тежка болест. Промяна не само на човешката природа, промяна на Духовната природа. Но, има едни такива случаи. Двама гей, да кажем двама мъже са се събрали, разбират се, уважават се, а „прекрасни“ мъж и жена се бият по цял ден и се карат - кое е по-хубаво, нали? Сега, те и двете неща са отклонения, но кое е по-хубаво? (Нали?) Нека да ги оставим свободни, тъй като Бог е дал голяма Свобода, хората… Нека да не им се караме, нека да не ги осъждаме. Защото те там може бавно да станат разумни. И след време мъжът да си намери жената, другият мъж да му е добре със себе си. Може да израснат от това, а от другата връзка да не израснат. А пък при самота може да се отчаят и да се самоубият, и да тръгнат назад. Нека - казвам - да не осъждаме (нали). И едните, и другите - казвам - да са живи и здрави, но да търсят Разумността и Правилността на нещата; не Достойнството, а Благородството, защото Достойнството е много висока летва.

Да, децата, които израстват в такива връзки, не получават ли някакво ощетяване да наричат двама мъже единият „мамо“, другият „тате“?

Значи, в човека живеят двете енергии - мъжът и жената. Проблемът не е в това, проблемът е… Какво може да се случи? Една такава връзка може да провали и тримата; може и тримата да израснат в Разумност и Духовност, ако има разбирателство. Тогава къде е Мярката? Затова казвам: Аз имам абсолютно неосъждане! Моята гледна…

Ама Вие наистина не критикувате!

Ама, няма критика, защото там може да… така да израснат хората, както не могат да израснат в едно усмихнато, радостно семейство, което затъва поради някакви земни причини. Радват се, че… имат деца, че имат къща, че имат кола (нали), което е трагедия…

Кражбата, изневярата, лъжата, насилието, в междуличностните отношения, как да ги степенуваме като грехове и как да се очистим от тях? Ако трябва още един път ще ги повторя: кражба, изневяра, лъжа и насилие?

Първо е лъжата - най-тежкото. Двоен грях - казва Учителя. Излъжеш ли, няма изкупване в този живот. Правиш дупка и здравословни проблеми в следващия си живот. А в този живот можеш да кажеш: Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина! - такова е правилото, но пак няма да ти е простено. Ти вече си изпуснал… Лъжата е недопустима. Учителя казва: Всички други грехове, малко или много, може да се простят, лъжата - никога. Кражбата има два момента там. Тя може да физическа. На един приятел му откраднаха телевизора. Казва: „Абе, май не трябва да гледам телевизия, много се увличам!“. Правилно, това е жест. Обаче, когато крадеш чувства на човека, когато крадеш развитието му, това е Духовна кражба - няма прошка. Строгостта на Бога ще се изсипе безпощадно. Бог е, Бог е Безусловен. Там никой не може да се подиграва с човека, с Душата. И изневярата - когато изневеряваш, ти изневеряваш преди всичко на себе си. Ти вече си посял нещо, което ще го плащаш и като болести, и като физически проблеми, и като духовни… Четвъртото кое беше?

Насилието.

Насилието, казах предния път: особено комбинация лъжа и насилие, нали. Умрелите дълго време не могат да излязат не само от ковчега, те са заковани в тялото, привързани. Очаква ги тежко следващо прераждане. Затова го казах, за да могат някои да си направят поуки, докато е рано, поне да смекчат някои степени, защото после няма да има прошка. Има случаи, когато самият Бог е казвал: Няма да има пощада! - Не някой, не Богове, не… - Самият Бог има такова изказване. Там един случай в Тайната Библия, Той го казва на Енох. Нали, както и да е.

Аз съм сигурен, че поне някаква част от хората, които са гледали предното видео „Тайната на смъртта“, ще се замислят дълбоко над нещата и над грешките, които човек прави в живота си. Но тези, които гледат това видео в момента и съзнават греховете, които са зад гърба им, какво трябва да направят?

Първо се започва с Молитва, с Истинолюбие и с опазване, и съхраняване на думите. Как говориш, начинът на говорене, начинът на мислене, показва какво сееш. Когато започнеш оттука, и си сериозен, по нататък вече, ако… Такъв човек ще попадне или на моите лекции, или на точни лекции на Учителя и ще ги чете правилно, и той… Аз имам хора, които нямат нужда даже и да се срещаме. Една позната в Италия каза: „Имам дъщеря, разведох се, радвам се, че нямам мъж! Живея с твоите лекции пълноценно!“. Значи, те са… Има там - аз съм отговорил на почти всички важни въпроси, Боре, около 35 години изнасям лекции. Затова вече спрях и градове, и чужбина отказах. Ако исках да печеля, някои в Англия ми предлагаха 3000 долара на час на лекции. Никога няма да отида за пари, никога! То всъщност няма как. Ще отида скромно, тихо, честно, тайно честно, и знам как Бог и Учителя ще ми уредят живота. Но аз ги отказах тези неща, защото първо е Истината и после е ползата. Размениш ли нещата и местата, поставиш ли ползата на първо място в живота си, ти си погребан човек, ти си… (То по-лошо е, ама аз тука го казвам мекия вариант.) Ти си вече от погребаните. Първа е Истината и тогава вече тя и ползата идва. Бог ти помага, но ти имаш Мярка. Аз съм живял с 250 лева на година. Не знам дали ме разбираш. И можех да стигна до 130 лева, но не отидох в крайност. Защото ти като се храниш с Любов, с Мъдрост, с чист въздух, с Любовта към Учителя, към Словото, към Бога, те така те насищат, че много малко остава за храна, много малко. Самият чист въздух, нали - както и да е.

Нека повече хора да се замислят над всички тези неща, които споделяте с нас. И завършвайки темата за жената, мъжа и детето, искам да ви попитам: Възможно ли е срещите между жена и мъж, които след време имат деца всъщност да са причина, която е в резултат на това конкретно дете или конкретни деца да трябва да се родят при тях? Изобщо срещите между мъжа и жената да са причинени от събития, които вече са се случили в бъдещето?

Значи, не в бъдещето, а събития, които са се случили във Вътрешния план, в Скритостта на Бога, в Замисъла на Бога. И… Защото в Бог няма бъдеще. Значи, тез, които вярват в бъдеще - погрешна цел е самото бъдеще. Трябва да вярваш в Бог, в Истината (нали), в замисъла на Бога. Не ти трябва бъдеще. Бъдеще показва, че хората са подведени от ума си: той вярва в бъдеще или в минало, защото ги изпуска - той не може да живее в настоящето. Бог е винаги в настоящето. Той е тука и сега е тука, всякога е тука. Казва Мохамед: Ако ти вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе; ако не вярваш, Той пак е до тебе. Дали Го виждаш - както и да е… Идеята каква ти беше точно - дали ще се съберат, поради бъдещи… поради причина на детето?

Да, за да се роди, един вид те могат да си мислят: „Аз харесвам теб, ти харесваш мен“, но всъщност всичко това да се случва, за да се създадат условията там след време да се появят конкретни деца.

Така, значи, не говорим, че те се харесват - кармата ги е харесала. Те трябва да се съберат, тя ги е обикнала. Съдбата ги е събрала и когато има едно, може да е многолюдно, семейство (нали), може да е цяла детска градина да стане - няма значение… Това са събрани стари приятели и врагове - казва Учителя - да си разрешат миналите отношения в името на развитието. Дали ще го осъзнаят, дали ще търсят Истината, Мъдростта, това е Свобода. Въпросът е, че те са събрани по закони на Божия Замисъл, и вече Ангелите на Съдбата правят кармата, действат. Преди обяснихме как действат Ангелите на Съдбата. Те ги събират всички тези души в името на развитието и вече всеки по своему, защото, човек е различно скроен. И всеки тръгва по своя път в този колектив.

И финалният ми въпрос, за тези хора, които са решили да следват Дълбокото Духовно Развитие и посветеността на Бог, но имат семейство, имат деца, трябва ли към края на живота си да се оттеглят и да живеят в самота?

Този, който е избрал развитието истински, нищо не му пречи. Значи, той може да отиде в манастир и да закъса там. Въпросът е вътрешен, сега манастирът е вътрешен в новото време. Ти може да използваш отношенията, за да видиш как говориш, честно ли говориш със своите деца, дълбок приятел ли си с тях… Подценяваш ли ги, защото нямаш право на подценяване. Всъщност твоята любов, към тези неща, твоят подход, и вече ти си… Няма нужда да се отделяш, защото Бог иска тези… Няма къде да бягаш, нали. Е, ако кажем условно трябва да избягаш някъде, аз казвам: Избягай в Бога!

Много Ви благодаря за това интервю!

И аз съм благодарен!