14.04.2017 г.
Здравейте г-н Хараш.
Темата днес на разпети петък ще е за древните цивилизации. Но няма как да не споменем и да не споделите мисли за Голгота и за Христос. И в самото начало ми се иска да споделя с вас, може би малко по-така дълг и мислено усетих последните някаква дълбока тъга, искрена тъга от това, че Христос изобщо, разпятието изобщо, Голгота, Мистерията на Голгота всякаш днешно време минават като по между другото, по между празнуването, по между почивните дни в това хората да пътуват някъде, дори ако щете да седнат на трапези. Като пътувах с колата насам в новинарската емисия по радиото казаха: Нали днес църквата празнува еди какво си – Христос... Следващата новина беше как някаква американска певица пуснала нова колекция обувки с мидички. И си викам: До толкова ли падна нашата цивилизация, дотолкова ли падна отношението ни към истинските неща в живота, че да сложим на една плоскост дълбокото с мимолетното?
Така. Значи не говорим за падане, а за нещо по-лошо. То се нарича невежество, нали иначе. Понеже говорим за цивилизации, ние не говорим за истинска цивилизация тука, нали защото после ще говорим. Но едно малко отклонение правя, сещам се един бисер за демокрацията. Значи то няма как да има демокрация, защото то трябва от светец нагоре, нали. Казва един: По-лесно ще повярвам във връзката и брака между русалка и акула, отколкото демокрацията. Значи няма как да .... Демокрацията се прави с много високи висши същества. Което означава, че сегашните, нали то няма и цивилизации, няма как да станат нещата. Но нека да тръгнем с Голгота, защото Голгота е смисъла на живота, кладите са смисъла на живота. Всички, които не са избрани за Голгота са отстранени от самата Истина. Те са отстранени за бъдеще. Това е. Да.
И а в самото начало все пак да фокусираме вниманието. Голгота не е ли неправилно да я гледаме като някакво историческо събитие, а по-скоро трябва да я гледаме, като мистерия към която ние, всеки от нас да се стреми. Защото струва ми се, че се омаловажава изобщо христовото събитие, което се е случило. И всякаш се опитват да бъде представена, като някаква историческа ...
Точно тъй, не е историческо. Значи това е космическо събитие. То се е случило далече в миналото. И Христос трябва да слезе да го извърши. Значи Голгота е дълбок окултен закон, който значи великата милост на Бога. Ще ти кажа, ще обясня защо. Значи тя, Голгота отстранява света, ума, времето, сътвореността. Късият път – така се случва завръщането в Бога. Но то е само за избраните, а другите си носят тялото ковчег. То е както ги наричат догоните човекът-ковчег. Те си го носят със себе си.
Гносисът, виж какво казва Гносисът. Христос им каза откровение. Говорим за апокрифните книги, които за Голгота. Когато бях на кръста и когато издържах, чак тогава Бог ми прати моята изначална светлина, за да се облека в нея, така както бях облечен в нея още от самото начало. Когато тръгнах за Земята, тази светлина я оставих в Бога, апокрифи, и после трябваше да си я взема обратно. При условие, че издържа Голгота, Той преодолява света и вече има право на тази изначална светлина да си я, да си я вземе обратно. И то трябва заслуга, нали. Тези, които не минават през Голгота и кладите са изхвърлените от Истината. Значи когато говорим за Голгота не говорим за силата на страданието никога – говорим за силата на Любовта. Земните хора говорят за силата на страданието, но те не знаят, че после какво казва Христос ще видиш, нали, че който има истинската сила, той ограбва страданието. Не само страданието, той ограбва и потопа, ограбва смъртта. Въобще Духът ограбва всяка трудност, нали.
Христос казва: Ако знаеш как да страдаш, то тогава щеше да имаш силата да не страдаш. Значи, ако влезеш с Духа в страданието, как, няма трудност срещу Бога и сещам се, малко ще се отклоня. Значи хората говорят за *********, за тежки времена, което е друго невежество. Значи ако Бог е в тебе, цялата, всичко социално, всичко световно, целият ********* е нещо много смешно и жалко. Те ги няма, обаче понеже Бог не е вътре, и те, те се виждат тези неща. Ако Бог е в тебе какъв *********? Какво социално, нали, какъв потоп? Какво цунами, нали? Там е голямата загуба на хората, от което те гледат външно, и не могат нито да погледнат отзад, нали. Значи виж колко точно го е казал, пак ще го повторя, защото ... Значи Христос: Ако ти знаеше как да страдаш, то тогава щеше да имаш силата да не страдаш, да отстраниш страданието, нали. На Голгота, на ангелите не беше позволено да помагат на Христос. Значи нямат право, за да може той да си направи, да си изпълни своята задача. След Голгота, демоните много вярваха, че ще видят Христос в ада. Говоря ти за тайни гностични книги, няма нищо общо с ... Те бяха сигурни, че Христос ще бъде в ада, но се оказа, че Христос го няма в гроба. Сатана и демоните бяха в голямо отчаяние. Христос после се приближи до ада, почука на вратата и каза: Отворете! И произнесе съкрушителните думи за демоните: Отвори се вечната врата за човека, пътя за човека, шанса за човека. Христос е история на Духа, а човечеството е падение на ума. Затуй, когато говорим за човечеството, въобще нямаме право да говорим за цивилизации. Въобще тази дума, тя там е, там я няма. И дали ще са земни или извънземни, това са странични неща.
Аз между другото, все пак темата ни днес е за цивилизациите ... , за ...
Древните цивилизации.
За древните цивилизации, но си мислех и в контекста на, на Христос, на Голгота, хората не успяха да възприемат това същество, което слезе в човешка форма. А пък в същото време, а как да възприемат, ако някое слезе в различна форма? В смисъл такъв, нали, те дори го разпнаха, заради това, че не Го разбраха. Освен това, че е трябвало така да стане, но Той беше в човешка форма. А съществата, които са от други цивилизации ....(Не, много го заплетох тука – това ще го отрежа. Нищо)
Значи Христос показа, че безсмъртието е вечното богатство. А разпятието отне властта на демоните, защото това е окултен закон, който гласи в Гносиса: По-голямата жертва се превръща в огромна власт. Този, който се е пожертвал, той вече придобива власт. Сега тука трябва да ти кажа, че не действа Христос, а скрития Бог. Въобще в цялата Библия няма Мойсей, няма Христос, няма Авраам – действа скрития Бог. И ние, ако видим как действа, ще разберем точните поучения. Ако си мислим, че действат други, защото то е инструменти, нали. Но както и да е. Демоните плачели и казвали: Знаем, че ти си Бог. Но сега ще ти кажа една тайна, която не само, че не я знаят църквите, тя не е за тях, тя е пак гностична. Една тайна се е случила по време на разпятието. Някои демони, една част, получили страшно откровение, че всичките им усилия срещу Христос са безсмислени. И забележи: Те се обърнали и станали страшни служители на Бога. Забележи за какво говорим.
Като какви същества?
Служители от демони връщат се към божествената си природа, понеже осъзнали, че няма борба срещу Бог, Бог няма противници. Той никога е нямал. И една част го осъзнават. И тръгват на служене. И вече те се връщат в ... Има други демони – затворена врата. Но тези са разбрали, че там е безсмислено, нали. Все едно да воюваш с вятъра. Както и да е. Отмахването на камъка в гроба, означава отмахването на материята. Това е възкресението. Това е възкресение в Духа. Нали Духът може да живее в материя, нематерия, без да е зависим. Ако той е независим и осъзнава Духа си, ами той е извън материята – всъщност той вече е възкръснал. Но който не осъзнава, все едно е дали е в другия свят или в този свят. Така. Посланието на Христос е едно и то е много ясно: Реализирай Бог в себе си. Тука няма църква, няма религии, няма свещи, няма тамян. Без това, никакво свещено писание не може да помогне. Това е главната цел – реализирай Бог в себе си. Тогава ти казах: Отпада социално, отпада световни събития. Какви събития? Ти като си в Бога къде? Значи никакво ... Значи палят свещи, палят тамян, а Христос живее в Бога. Кой е прав, кой е прав? Значи без чистота, хиляди свещи не помагат. Мога да докажа, че милиони не помагат. И даже бих казал: Язък за свещите, нали защото похабени. Христос никога, другото важно нещо, за разлика от църквите и религиите, никога не е причинил и най-малкото зло на човек. Преди говорихме, че Любовта е неспособност на зло. Ето го. Няма да ти казвам, тука знам едни свещеници как се биха за подаръци. Не искам да влизам в такива, защото тя е голяма ... Той ми разказва, защото приятел. Както и да е. Христос е велика Любов, а не църковно учение. Но богоизбраните светът не ги избира. Тук там някой донякъде ги избират, приемат ги, но като цяло. Нито един празник няма голямо значение. Важна е твоята чистота и твоята Любов. Аз по туй радио казах скоро, където си го слушал, по БГ радио, нали че Любовта никога не празнува празници. Тя празнува Бога. Нали и който го разбере, тогава има празник. Обаче то тогава ежедневието ти е в системата на Бога и ти празнуваш. А иначе какво ще празнуваш? Нали, яденето и ... Как ще заместиш с ядене и пиене същността, квинтесенцията, субстанцията, Истината. Как, как ще заместиш, нали? Някои искат с много ядене, нали – по-голяма трагедия.
Аз си мислех, че в тези дни, тази страстна седмица, тези дни, в които нали все пак хората не ходят на работа, по скоро трябва да се усамотяват, да се уединяват. Ако щете дори тайно да, дори тайно да заплачат за загубената връзка с Бог. А в същото време сме свидетели на съвсем други..., друг подход.
Значи многото храна на тези празници е много ценна, за да тренираш брахмачария – въздържание. Даже духовният брак е даден за да станеш монах. Имаш някакви отношения интимни, чиста интимност, свещена, но той за това е даден. Но хората, ако чуят туй ще кажат: Как така и откъде? Те няма да разберат въобще, защото там се вижда, нали какво представляваш. И ако ти влезеш в тази свещена интимност или в чистата интимност, ти си вече в тъй въздържание, в туй благословение. Ти си в неизразимата Любов на Бога, а не в тази човешка, както и да е. Значи Любовта не празнува никакви празници. Тя живее в Бога. Тя е система в Истината, нали. И още един път, казал съм ти, трябва да бъдеш истинен, нали. Защо? Защото Учителят казва, туй скоро ми го каза: Значи, който няма истинност, той вече е осъден – няма друг съд. Това вече е свършен факт, нали. Исках да бъда кратък, защото темата е „Древните цивилизации“. Някой път може да посветим много на Христос, защото много ... Това е космическо същество, и от друга гледна точка е отвъд космическо.
Аз така си мисля, как едно голямо разочарование трябва да има у нас, заради това, че не сме познали Христос. А, или явяването му преди 2000 години било ли е белязано от това, хората наистина да не Го познаят? Или е можело събитията да се стекат по друг начин?
Значи и да Го познаят, и да не Го познаят, Той увлича една част от по-пробудени, други ги подготвя, и трети – неспасяемите, за тях се отлагат нещата, най-материалните. След време пак ще им се даде шанс, понеже Бог е Любов. Но все пак става въпрос за след 12 милиарда години, тези които ще бъдат заключени. Примерно тези където крадат, лъжат, насилват. Мога да ти кажа защо действат така. Значи защото те, те имат старо проклятие, договор с дявола. И те искат, не искат да го изпълнят, те влизат в тази система, за да стигнат до дъно, и някога да се коригират, нали. И затова те действат така и ние се чудим защо има много такива хора. Това са стари договори – там не можеш да се измъкнеш, нали.
В темата за Древните Цивилизации ми се иска да започнем с разсъждение или разяснение, първо по следното нещо. Планетата Земя, тъй като аз първо ми се искаше да говорим за извънземни, но вие казахте за древните цивилизации.
Тях ще ги оставим настрани, защото ... Да.
Първо, планетата Земя, тя някакво място специално отделено ли е, в което под формата на тази гъста материя и човешки тела, и не само човешки, а животински и т. н., да влизат духове на различни типове същества от други цивилизации?
Значи Земята е много сгъстена школа. Тука са изпратени най-упоритите, било в зло, било в ... Други са упорити в добро, което също е зло, защото то не е Истина, нали. И доброто, и злото са провалени пред Истината, нали. Затуй казах: Трябва да бъдеш Истинен. Значи извънземните ще ги оставим, защото там има нещо много смешно. Някой път, ако трябва ще ти го обясня. Ще говорим за Пранарода, истинската цивилизация, която е мярка, и за самия Абсолют, който е създал Древността. Той я излъчва, тя е негово излъчване. Той е по-дълбок от нея, но това е друга тема. Нали както Бог е по-дълбок от Реалността. Ще говорим за дълбоки неща. Тези там чинийки, панички, нали и там маймунки ще ги оставим настрани.
Но все пак, понеже много хора се интересуват, без да навлизаме много в детайли, случайно ли има всякаш някаква завеса, която да отделя и може би защитава Земята от това да видим така наречените извънземни?
Значи първо, ние не сме подготвени не само за извънземни и за връзки, защото ние нямаме отношение със себе си. И Учителят казва на едно място: Ти нямаш отношение с комшията си и искаш на Луната да говориш с висши същества. Значи първо, ти може и да нямаш, нали то не е казано. Но става въпрос: ти трябва да постигнеш дълбоко разбирателство със себе си. Точно това показа Христос, когато идва. Той не идва да спаси хората. Идва да покаже Себепознанието, пътя. Защото човек, който не се познава, той си остава в системата на осъждането и на трагедията. Нали той няма път вече, щом не му е дадено. Значи после може да срещнем извънземни, с които няма да разберем нищо. Значи, ако човек не е подготвен, за среща с Истината, примерно някой извънземен, ако е от Боговете, да кажем, ами той човекът ще го приеме за халюцинация. Нали и за туй има един дълъг подготвителен период на очистване, който пък подготвя себепознанието. И тогава вече Бог ще те свърже с извънземни, които са разумни и мъдри, а не с извънземни, които ... Представи си един извънземен напреднал дойде и попадне на някакъв глупак в България. Ще каже: Това ли е, това ли са хората, това ли е цивилизацията, нали? Ако попадне на разумен, той - да не говорим разумност пак, колко е относително тука.
Можем ли да квалифицираме, че Земята, нашата цивилизация, макар да не искате да използваме тая дума, че сме на най-ниско ниво? Или всъщност има някакво противоречие, защото и много духовни Учители казват, че планетата Земя пък е място, където в гъстата материя да може точно да има условия за духовно развитие?
Значи най-ниските нива са няколко. На Луната, на Марс същества има, които са също изостанали. Има и Посветени, които ги ръководят. На Земята са едни от най-упоритите и изостаналите. Но има още едно ниво по-надолу. Значи Земята е ада, казва Учителя. Хората питат: Къде е ада? Тринадесетата сфера, Земята, ада – тука си е всичко. Живият ад, той си тече. Паралелно си тече Любовта и Мъдростта, тези които са в системата на Бога. Те са в ада, без да са в ада, защото те са в Бога. И най-лошото място е пъкъла, центъра на Земята- демоните, където вече там е ... Те са заключени както в Атлантическия океан душите на падналите атланти. Те са заключени най-упоритите, не дяволите. Демоните, жестоко са заключени – те са голямото падение, нали.
И в тази логика на обяснение, можем ли да кажем, че Земята е по-скоро някакво явление и не само физическа субстанция, така както учените я гледат?
Значи първо, изправителен дом. Второ, в известен смисъл лудница. Трето – болница. На едно място казва Учителят, целия свят, особено за болния човек всичко в болница. Нали защото той носи болницата в себе си и той я вижда. Но тя е една школа, която ... разумният трябва да види контраста и да избере, да усети път ... Много е ценна, за да избереш другото, нали и чрез контраста, нали. Но тука някои неща съм ги казвал за цивилизациите. Пак искам да ги кажа за да стане така една обща ... Повтарям малко неща и после минаваме на дълбоки ...
Значи, Древните, не говорим за съвременна цивилизация, защото туй понятие е погрешно. Древните нямат минало, имат Древност. Нямат история, помниш казахме, имат безупречност. История означава падение, ограничение, нещо, което има начало и край. Те никога не са били в грехопадение. И затова те не са човечество. Те са преди безсмъртието, то е дошло по-късно. По-късно е и смъртта. Но, но не за тях. Те само слизат, Древните и се завръщат. За тях разрушение никога няма. Те са преди вечността и са от Безкрая. И Учителят казва: Аз съм преди вечността и ще бъда след нея. После виж какво казва Учителят. Мойсей говори за Сътворението. Учителят казва: Аз бях там. И казва Учителят: Първата раса, която е живяла на земята, в далечното минало, днес е известна под името Всемирното Бяло Братство. Завършили еволюция отдавна, истинска цивилизация ... Белите Братя, които я съставят, са завършили своето развитие. Те са реални, отличават се по едно – изпълняват напълно Волята на Бога. Тука няма цитати, като в църквата: Да бъде Твоята Воля! – а пък ако може да е моята воля, нали. Няма, няма тука смесено.
Правилно ли е да разсъждаваме, че тези напреднали , завършили еволюцията същества, отъпкват пътя, по който трябва да минат и хората, които са по-назад в развитието си?
Точно тъй. Те подготвят, те показват, както кладите, нали. Те отключват.
И те се явяват понякога в човешки тела извън кармичния кръг на раждане и прераждане, а по собствено желание за да помагат на останалите, които са тук на Земята.
Да, те са в тяло, но са извън тялото, но са слизали в тяло, за да станат близки до душите, да могат да им излъчат туй присъствие, туй вдъхновение. Защото има хора, които се нуждаят от ... да видят. След време няма да им трябва да виждат, но трябва да има един подтик, нали.
Значи реални. Те живеят само според Божиите закони. Древността, нещо за нея, защото тя е, тя е преди цивилизациите. Значи Древността е без минало и без бъдеще. Там такива неща няма. Тя е независима, тя е отвъд. Древността е мярка. Любовта върви към вечността, а Истината върви към Древността. Древността е преди историята, преди световете. Чистият Дух в нас е Древния Път. Значи, когато човек е паднал е станал човек. Ако умре правилно, ще стане Дух. Ако умре неправилно ще стане астрално същество. Ще са мотае в този ниският свят, пак ще се връща, пак ще се учи и т. н. Значи само чистия Дух познава Безкрая. Той е Древната Цивилизация в нас. Висшата Душа е безсмъртна, чистият Дух е Древен. Нисшата Душа е смъртна, защото е своеволна. Тя е, тя има други желания. Тя има желания, а висшата Душа има Любов. Висшата Душа не може да живее в Безкрая, казвал съм го – тя не може да го понесе. Тя може да живее във вечността. Ако се съедини с чистия Дух, тя вече може да влезе там. Древният, Абсолюта наблюдава всяко действие, защото атлантите казват: Твоето действие е възглед. То показва твоя възглед, твоя древен подход към нещата. Така го наричат и догоните. Значи толтеките го наричат безупречност, догоните го наричат древният възглед. И който е изгубил древния възглед е станал човекът ковчег. Да.
Пауза само. Много се чуват тея долу и няма да мога да го изчистя звука.
Извинително, а. Да.
Хората се вълнуват от политика.
Да, да.
Как беше, древен вирус от Атлантида.
По-хубаво е, отколкото напълно да се отчаеш, нали. Политиката, нали пак е някакво занимание. Не мога ... Да, пак е отклонение, но по-хубаво е нещо да мислиш, да страдаш, да се мъчиш, отколкото пълно отчаяние, или пък, нали ... Да, значи може да продължим, нали.
Сега, само секунда. Да.
Падналите светове са катастрофирало мислене. Всичко, което е изгубило Духа си, Чистият Дух, това е грехопадение, това е деградация, нали. Ставаш човек, ставаш животно, ставаш чудовище, нали и т. н. Когато Древността се е ограничила, се е родила вечността. А когато вечността се е ограничила, се е родило времето и сътворението. Царството Божие е Древната Цивилизация. Това е Древното Царство на Духа, а рая е една илюзия, нали. Боговете са висши енергии, подчинени на единната древна сила. Древният е нямал име в Безкрая, но после Той, така наречен, Учителят го нарича и посветените Абсолютът, после Той Абсолютът слиза надолу, ограничава се, пак няма име. Тогава даже е нямало още Словото, имало е числа, бил е наречен Първото Същество, нали като Бог, нали. По-късно е бил наречен Бог. Така Той е станал по-достъпен, обаче пак е несътворен, нали. Но станал е Любов, и това е, това е, с това е пленил всичко разумно, което вече може да се каже, че ще върви към, към тази цивилизация, която, нали ... Защото религията е изпуснала Любовта. Тя може да говори много, но тя не е Любов. Тя ако беше Любов, нали религията си отива. Част от Абсолюта е станала един величествен Бог. Той е слязъл във вечността, Абсолютът е останал в Древността. След време този Бог ще поведе хората към Безкрая – избраните. Първо ще ги води към Себе Си, към Вечността, ще ги подготвя. Туй са степени на чистота, нали. Древността е Мистерия – тя не спада към Вечността. Древността е мястото на Абсолюта, Вечността е мястото на Бога. Оттук са тръгнали Древните Цивилизации. Те са били живи, но като Духове, не като материя, нали. А, обаче са били все още заключени. Не са тръгнали надолу към светове. И Учителят казва: Древните цивилизации не са изчезнали. Те никога не са изчезвали, нито са унищожени. Те са се скрили. Всичко има предел, Древният, Абсолютът е Безкраен. Древните същества, Бархишадите, т. е. Боговете, те са слизали на тази чудна земя в материята. Но не са били вплетени в нея. Както Лао Дзъ – слиза, живее, но Той живее в Бога и в тяло е в Бога, без тяло е в Бога – необвързан, нали. И така и Мелхиседек така е. Няма оплитане, защото чисто съзнание, единно – никакво оплитане.
А какво е търсенето и причинността за слизането на тези Висши Същества в материята?
Оплетените вече, са които са изпуснали Чистия Дух, които не са понесли Истината, които са изменили на Истината. И всъщност Истината ги е убила, защото те са се отказали от нея. Не са я посрещнали цялостно както по време на грехопадението милиарди същества са, нямат грехопадение. Те са останали в Истината. И грехопадението важи за други хора, така наречените Адам, т. е. човечеството. Всъщност човечеството се състои от паднали хора, нали отделени от цивилизацията. Не може да ги наричаме цивилизация. Това са народи, това са човечество, но не и цивилизация – думата е много висока.
О към така наречените грехове в материалния свят, а можем ли да, да причислим това, че човек се самоотъждествява, самоидентифицира с материята като, като грях? А не просто да служи с нея като инструмент по пътя към Истината.
Значи големият проблем не е в материята, а в невежеството. Това е големия грях. А двойният грях е, когато невежеството не иска да се учи. Тогава вече се получава ..., защото Дух, който иска да се учи, той ще използва материята за своето издигане. Ще я пречисти, даже донякъде може да я превърне в храм. За да служи на Бога, може да си превърне сърцето в храм. И тогава Бог вече, нали... Материята не е спирачката. Много духове са живели в материята, без да се оплитат. Въпросът е в оплитането. Този, който се оплита е ума. Чистият Дух, той ...
Повечето хора днес се идентифицират с тялото, което носят. Примерно Иван е тялото, което вижда в огледалото. Петър е тялото, което вижда в огледалото. Това, тази примка как може човек да избяга от нея? И трябва ли?
Туй знаеш ли на какво прилича? Виж на какво прилича, Боре? Туй все едно е каруцата да води коня. Значи каруцата напред, коня отзад или магарето, нали. И хората, туй все едно материята, нали. Значи, материалният човек, той, той вече е станал материален, сам по себе си вече е болест. Той е в болницата, той е в школата. Ми що да не пострада и да се учи, ако се учи, нали. Но, виж сега, Древността е нетленност абсолютна. Абсолютът, това е Безкрая и този Безкрай е неуловим от материята и от веществото. Значи веществото, това е това, което се е отделило от Истината. Когато Истината се е взривила и тези, които не са я понесли, не са я приели, не са я обичали, като Любов към Бога, като Любов към нея, те вече влизат във вещество. Това първо е духовен взрив. После има такъв взрив, който ... Тука Истината, във високия е абсолютна и там не може да припари, казват мъдреците, и никакво добро. Какво добро ще правиш на боговете и на ... Там и доброто и злото са провалени. Тука няма народи и няма човечество. Тука е истинската цивилизация, наречена Царството Божие. Древността е Мистерия, тя извира от Абсолюта. Той е източника и в един Апокриф виж какво казва Христос. Той в Апокрифите Христос, в забранените книги, въобще не говори за Бог. Говори за Абсолюта, говори за Праотеца, той го нарича обаче Праотеца, същото е. Казва, за Него: Той е бездна неописуема. Вечността е реална, казва, Древността е Свръхреална. Вечността е състояние, Древността е несъстояние. Значи такова дълбоко безмълвие и пълнота, толкова неизразимо, че ако вземеш да го описваш с... Ти трябва да си там да го преживееш – няма описание. В Древността осъзнаваш своето Безмълвие и Великата Преизпълненост. Имаш такава пълнота, че не искаш светове, не искаш народи, не искаш - нищо не искаш. Човек, който има Бог ... Тез, които са пожелали нещо друго извън Бога, това е грехопадението. А пък тез, които смятат да построят живота си без Бога, това е пък вече друга, нали, друго невежество. Във вечността осъзнаваш своята Любов, а във времето осъзнаваш своята ограниченост. Това, което ти разказва древната история е Словото. Словото умее да разказва историята, а не хората и историците. Само Древното Слово може да предава истинската история, която е потекла, като, казва Древния Тот, Мистериозна Река. Древността учи хората на Безмълвие, вечността учи хората на Любов, а змията учи хората на знание. Тя е знаещата, тя е майстор на знанието, което ще та ....
Доста пъти споменавате тая метафора змията.
Да, да. Древността е несподелима, във вечността има някакво споделяне, някаква изразимост донякъде. Древността е несподелима и Учителят казва, нали: Аз съм преди вечността и ще бъда след нея. Преди вечността е Древността. Нали виж какво слизане, и в България, и при упорити хора, подобни на евреите. И, казва Учителят, даже упорит череп. Българина, казва, той не приема поуки. Той трябва лично да пострада, и да каже: Така е! Няма, защото поне англичанина доста приема и може да се поучи и да си спести страдание. Българина е, понеже е широко скроен, шегувам се. Значи казва: Аз познавам Бог отпреди Сътворението, Учителят. Моята Истина е по-дълбока от вечността. Забележи какво говори Учителят, нали. Моят глас е за много малко хора. Живея в по-дълбоко място от вечния живот. Мога да ти дам нещо, което го няма и във вечността – казвал съм го. Аз не съм от миналото, Аз съм от Древността. И т. н., да не говорим за Учителя, защото ... Да.
Но като говорим за Древността, а включително цитатите на Учителя, които казвате, все пак става въпрос за време. А пък друг път сме си говорили, че отвън материалния свят на нашата вселена, време не съществува.
Значи Той говори във времето, без да е във времето. Значи безвремието говори и със слова и с мълчание. То умее да говори. Така е говорил и Лао Дзъ. И затуй учението на Лао Дзъ се нарича изреченото мълчание. И при Учителят е така. Той изрича Духа, нали защото е Дух, нали. В Древен Египет е имало тайно учение, учение за Кнеф, Кнеф значи Бездната. И ще кажа нещо по този въпрос. Това е нещо от Хему, т. е. тайното учение на жреците, нали което... Значи Бог е излъчен от Бездната, Бог е излъчен от Бездната, след като Абсолюта го произнася, като част от Себе Си – ограничена част. Бог слиза като Единство, единицата слиза и поставя начало – нулата не е число. Нулата превъзхожда всичко – Абсолюта. Нулата тя е нищото, тя е Мистерията, нали. Абсолютна, абсолютната бездна, това е Безкрайност. Тук няма нищо по-дълбоко от Праединството, нали, от където тръгва и първия звук Аум. Тука Абсолюта слиза с част от себе си, става Бог, поставя начало. Защото Той няма начало, трябва да ограничи – става Бог поставя начало на сътворение, на светове, но пак първо е несътворено. Това начало заражда от себе си вечността и безброй същества проявления, които след време са Пранарода, първата цивилизация. Жреците казват, египетските: В началото не е съществувало нищо друго, освен Нун, Бездната, океана от Прасветлина. В тази Древност е нямало нищо, а само Бездна. Нито земя, нито небе, нито Богове, нито смърт. На този океан от прасветлина е плувал и се е носил сам Изначалният Дух. Той е носил в себе си животворяща сила, която в последствие дарява на всички същества и проявления. И понеже Той я нарича Живот, те са го приели, и Той е потекъл като живот, началото на живота. Тука няма там където чехълчета, микроби. Той потича – няма такива науки. Науките ги, нека да ги забравим, защото те са голяма пречка. Аз съм ти казвал, те като се сблъскат с Божията Истина ще станат на прах. За мене те предварително са прах – той този прах се носи. Този велик истински живот няма произход. Той винаги е бил, той само е слязъл, потекъл. Животът е течение на Бога, нали. Тука долу на земята и във вселената животът е само сянка на Безкрая, на Кнеф. И Хему казват, жреците: Самата Бездна се е изрекла и се е произнесла. И тя е казала: Аз съм Този, който Съм. Аз съм, казва Христос Праотеца, който твори Боговете в себе си. Той ги е създал първо в Себе Си. Аз Съм бащата на Боговете. Аз съм единствено съществуващия в Нун пред вечността. Там е нямало нито въздух, нито огън, никакви стихии. Единствено етера и този дух се е носил нали над Бездната, нали. За мене всякога е ден, казва един жрец, и никога нощ. Тези на които е дадено, имам предвид Озирис и т. н. Аз съм вчера, казва Озирис и аз познавам утре. Защото той живее в този дух и изхожда от този дух. Тот казва: Човекът е изпратен от Бездната на земята, за да стане отново Бог. Не да стане някакъв учен, не да стане някакъв религиозен или някакъв си християнин да не казвам, защото то е страшна работа.
Нали сега ще ти кажа неща за пранарода – Боговете. Тези древни същества са оттеглени от света и от космоса. Те не живеят в ограничение – космосът също е школа за упорити и там влизат някои да помагат. Те живеят, Боговете, в сферата на Истината. Не в Любовта, те са извървели пътя на Любовта. Те я имат в чист вид, нямат нужда. Те живеят в сферата на Истината. Това е древният златен век. Това е животът, който е протичал изцяло по Бога. Това е златният век, нали. Туй по време на Цар Симеон, където го наричат златен век е то е .... Може да го наречем малък златен век заради уважение към кладите. Нали защото големия златен век е Боговете, а духовното човечество е малкия златен век. Те живеят нематериално, нетленно. Значи там няма нужда нито от дишане, нито от морета, нито от, нали. Тука няма никакво добро, няма зло, няма болести. Те са двуполови, т. е. единна цялост, Плерома, пълнота. И тази пълнота е хляба насъщен. Това единение, нали това сливане, това е хляба насъщен, а не този хляб, където мухлясва, където говорихме, нали. И затова е казано: Не само с хляб ще се храни човекът. Туй идва много по-късно в Библията. То първо е казано в атлантските книги, после в Египет, и в Библията е така допълнено. Значи тука няма външни и чужди желания при Боговете, защото няма външен свят, нали. Няма никакви земетресения, бедствия – няма такива преживявания, защото няма сътвореност. Това са изначалните, затуй ти казах: Ще говорим за истинската цивилизация, а не за тези, за които има, всичко туй го има, нали. Значи няма бедствие. Откъде ще дойде бедствие, когато нали, няма условия, няма нали. Това е Древното Царство Божие. Между другото там се завръща ***, нали – много специален посветен, за който някой път е хубаво да поговорим. Това е свят неведом, свят реално живеещ в Бога, а не както хората, които живеят нереално, в нереален свят. Те затуй някои се питат що за свят е, нали и пак не могат да разберат капана.
А в този свят, ако така малко материален, просто в нашия свят имаме милиони души, милиарди.
Милиарди са.
Милиарди. А в този Божествения свят?
Значи в този свят, в обръщение са около двайсет милиарда. Там са около четиридесет милиарда. Милиони са постигнали реализация, като Синове Божии, като Старци, като страшни Учители – милиони нали и милиарди. И което означава, че този свят не е мярка. Тези в обръщение, те се учат. А Бог създава и нови души.
А тоест напредналите същества са много повече.
Много повече са, те са мярката, нали. И затуй, който казва: Ама тука много хора, ама милиарди нали – мярката.
Да, понеже засегнахте въпроса, много хора казват: Добре де, цикъл на прераждане, но постоянно се увеличават на нашата Земя броя на населението изобщо. Откъде идват новите души?
Това са тези, които се връщат. Да, да, те идват от астралния свят, частично от духовния. Някои идват да помагат примерно, идват от невидимия народ. Примерно България има видим и невидим народ. По напредналите са в невидимия народ. И за туй тука, нали и героите и туй, примерно, ако взема да ти разкажа за Ботев и Левски, и Кирил и Методий, ама ще обидим много хора. Значи уважавам ги, обаче те никога не могат да бъдат мярка. Мярка са велики, примерно Мелхиседек, Христос, Тот. Там може да се учиш. От светци и от такива хора, ако ми бяха мярка, аз щях да се откажа от този свят. Напускам го, нали в хубавия смисъл.
Е добре де, на национално ниво, на национално ниво все пак са послужили за някакъв пример. Все пак и те са се саможертвали, нали Левски се е саможертвал.
Примера е да станеш Бог, а не герой. Значи героят е провалено същество. Позитивният човек; много позитивни хора успели в света, нищо общо с Истината нямат. Нека си останат позитивни, нали. Аз знам, че туй няма да им помогне. Значи аз такива ги уважавам. Макар че знам, видях Кирил и Методий, че не могат да тълкуват Библията. Не им е дадено. Да не тръгвам по тази посока, защото ще настръхнат много хора и може да помислят, че преувеличавам. Да ги оставим на спокойствие. За мен те са деца, които са направили полукрачка в развитието си, защото са ме питали някои дали са направили крачка. Заради Истината казвам полукрачка – моите уважения. Но освен туй те са между другото, което много хора не знаят, Паисий, Софроний Врачански, Ботев – това са преродени богомили, които имат да донаучват уроци, защото са изпуснали. Това е друга тънкост.
В крайна сметка са в правия път.
Те са в правия път, но той е бавния път. Нали, а значи ако слушам какво ми говорят те и какво ми говори Учителят и Христос, разликата е огромна. И особено Христос, говоря за Неизвестната Библия, която след време ще говорим. Нали тука малко неща казвам. Значи тези цивилизации, те са слизали на Земята, посочвали са Пътя, и са се връщали. Ако ти си разбрал този път, няма да тръгнеш по пътя на героя, нали. Ти ще тръгнеш по пътя, нали ... Но все пак има, примерно какво има хубаво в Левски? Ами има турци, които са казали подобно за, както за Поп Богомил, ами велик човек. Ми който го ..., защото.. Все пай, кое е хубавото? – Смелостта. Учителят казва: Откъде идва смелостта? Тази, нали сред турците, как ... Даже и Вълчан Войвода е, нали сред турците е живял. Даже в дружината си има турци. Голямата смелост идва от Истината. И тя обаче е една подготовка след време да се откажеш от нея и да избереш Истината. Ще дойде момент, когато ще се откажеш от тази смелост, ще избереш Истината и тя ще те научи как правилно да вървиш, защото пътят не е нито смелост, нито страх. Пътят е Истина, но туй е друга тънкост. Значи те са посочвали пътят и са се връщали, защото светът и вселената не са техен дом. Какво ще правят ... Значи ти да слезеш в едно тяло, една ограничена колибка. Кой пъшкат, затуй пъшкат хората в нея и кошмари преживяват, нали. И се чудят, нали. Светът става тесен, нали като тесните обувки, ама... То и там има хубав смисъл, ще ти кажа една шега се сещам: Един го питали защо носи тесни обувки. Ми защото като се върна в къщи и като ги събуя много ми олеква и става празник. И той ги носи нарочно, защото да види контраста. Както и да е. Значи за тях световете са нещо извън Бога. Фактът, че живееш в светове и че ... Ние и сега не сме в света. Ние в момента сме в космоса и извън космоса, ако го осъзнаваме. Ако не го осъзнаваме, ще кажем: Ние сме във Варна, ние сме тука в някакъв ... Няма такова нещо, но ... И в момента тя земята пътува, космосът пътува. Ние се движим в Бога, казва Библията. Но който не го осъзнава, казва: Ми аз се движа по някаква улица. Има хубави улици. Ще ти кажа една хубава улица, Боре, най-хубавата улица във Варна, улица „Благодарен съм!“ То то няма такава улица, ама аз ти я казвам като идея.
Значи, всички светове са нещо повърхностно. Те са места за учене. И наистина, що за свят е свят без цялото присъствие на Бога. Това е вече при Боговете. Значи тези герои и т. н., те нямат цялото присъствие. Нали ще ме извинят, нали ако искат да не ме извиняват, нали. Значи без цялото присъствие на Бога и на Истината. Пранарода или Боговете, т. е. наречени в египетски Нетер Хет, означава мястото на чистите духове, нали. За такъв дух, то е да слезе в такъв свят, това е една мъка. Обаче понеже, когато слиза от Любов към Бога, той се нагажда и го приема нали, като ще го кажа по по-земен начин. Преди години ме извикаха запас. Значи все едно там военните – отрова. Обаче викам: Я бързо да я превърна в еликсир, защото... Отивам с нагласа за Бога и то стана там едни проповеди станаха. Половината армия на моята страна, половината на другите. Казаха: Ти ще разделиш армията на две. И после ме гониха там да ... И там се получи, както и да е, но то друга ..., както и да е. Значи място на чистите Духове, но тяхната родина е Безкрая. Нали това са тесни места, нали. Дори и да гледаш, да морето е красиво, океанът е красив, въздухът е хубав, обаче онова е Безкрая. Едно е да дишаш в Безкрая, друго е да дишаш в една тясна къща или пък килия, нали – отделно другата килия. Тази слънчева раса, това е древното човечество. Тука е учението да се превръща енергията в чиста светлина, чиста храна, това е прасветлината. Тука за първи път се е пеело ватанското АУМ. То тръгва от Боговете, после го приема Древна Индия и другите народи. Името на неделимото единство и то по време на слънцето. Оттам тръгва любовта към Слънцето и тя после се предава на Атлантите, Толтеките и даже на Рмоахали – първата подраса. И оттам тръгва тази Любов. После Учителят, Питагор – защото то всичко е тясно свързано, нали. И посрещането на Слънцето не е почит към Слънцето, казва Учителя, а този, който живее и грее в Слънцето. Защото самото Слънце не грее, те Боговете греят нещо, но скрития Бог. Това е прозорец на Бога, око на Бога, нали. И по-късно това се е възприело от, както казах Атлантите. Първата раса, Пранарода Боговете са получили част от древния мистичен огън на Бога. От този творчески и мистичен огън тръгват следващите раси. Значи искам да направя една разлика: Бог е създал Боговете, а не другите цивилизации, не другите раси. Другите раси ги създава Боговете. И затуй има грешки, има непълнота. Обаче тези, които се поддават на обучение, защото Бог е дал голяма творческа част от Себе Си в Боговете. Те могат да творят и да имат успешни същества, които са връщат в Боговете, както толтеките. Но имат и неуспешни опити, като Кентавъра и да не говорим за много животни други, също за русалката – неуспешен опит, делфините – успешен опит. Но вече съществата, които са възприемали Истината, те вече се завръщат, нали, така. И после тръгват от тях следващите раси, които са творение на Боговете. Тука Боговете, самите те са творение на Бога, расите са творение на Боговете. Само Бог е единственият самосъздаден. А между другото Боговете не могат да създават Душа, Висша Душа. Могат да създават астрално тяло, подобие на Душа, нали нещо като двойник, но Душа във висшия смисъл, която е богиня, която е част от Бога, те не могат, там нямат власт, не им е дадено, нали. Той слиза от Бездната, която е част от скритостта, чието име е Върховния Абсолют. И Учителят казва: Понеже Абсолюта никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея, казва Учителя. Никъде не може да се побере. И Той се ограничава, и става Бог. После друго ограничение – Боговете. Сега Боговете са нашите древни и мистични предци. Наричат ги още прародители, някъде ги наричат индианците Старейшини, но то е едно и също. Значи те са етерни същества, те са неунищожими, странстващи в Прасветлината. Тука Земята е била Древна, чисто светлинна Земя, прасветлина. Точно това е Царството Божие. Точно това е, нали.
В някои от духовно мистичните течения от миналия век се говори, че в началото на еволюцията на Земята, съществата са били прозрачни. Изобщо материята не е била толкова гъста. Предвид че, сега сме свидетели на наистина много гъста материя, означава ли, че през всичките тези хиляди години се е случило някакво падение надолу. Или напротив, се е стигнало до гъстата материя, която да е условия за определени изпитания и трудности, които пък да отворят пътя към духовното развитие?
Точно така, затова е допуснато голямо грехопадение, Бог го е допуснал, за да има след време голямо извисяване, казват толтеките. Значи след време може да говорим, защото толтеките и Учителят ги обясняват на високо ниво. Грехопадението, казват толтеките е много ценен дар, за да се види кой как избира Бога, кой как цени Орела, нали, те го наричат. И кой колко е неизменен. И затова грехопадението е ... Те го наричат Велик Дар. То не е нещо зло. То е зло в опасното съзнание.
Сега някои хора да не си помислят, някои хора да не си помислят: Е, аз мога да правя грехове в този Бог.
Не, не, те никога не ни интересуват хората. Значи хора няма в този път. Нали, говорим за пробудени. Значи грехопадението, изкушението само по себе си никога не е зло. Обаче човек може да го направи зло.
Ако му се отдаде. Така ли е?
Ако му се отдаде, ако му се отдаде неправилно, защото и Боговете са раждали хора. Обаче те раждат от ангели нагоре. Има правила как хората да раждат ангелски същества, и то на ниското ниво, при чисто единство, нали, но то е вече друг подход. Но те нямат слабост, те са извисени в себе си, те се владеят и каквото и да родят е все правилно. Земните хора каквото и да родят, нали ... Някои казват: По хубаво е да няма човечество, нали обаче, нали някакво раждане тече – раждат се ученици, нали школа. Значи тука телата са били чисто светлинни, блажени, тука смъртта не е била вложена – говорим за Пранарода.Това е древната раса Пранарода, непроявена раса на човечеството, затова е златния век. Тя е била създадена от самия Бог, на чисто божествено ниво. Говорим за първата – след време може да говорим за втора и трета. Но най-много ще говорим за трета и четвърта, защото там е големите наши поуки, голямата мъдрост. Значи тя е чистата несътворена част на човечеството. Нали златния век, за която е казано: Богове сте! И хората и тогава са били там преди да паднат и да изберат, нали нещо друго извън Бога. На тази раса по-късно били дадени идеи, чрез които да се построят форми на живот. И понеже те обичат да творят и Бог им е позволил, нали и вече раси, цивилизации, животни, растения т. н. скъпоценни камъни, защото скъпоценния камък също расте. Някой е малък, друг е голям – има си правила. Началото на тази раса, според Учителя е отпреди 250 милиарда години. Искам да ти кажа, забрави какво казват учените, светците или някои там – нека да забравим. Но грехопадението е нещо друго. Учителят казва: То се е случило преди 18 милиона години. Ще говорим, някой път може да говорим специално за грехопадението като друга тайна наука. Нали, защото няма нищо общо с ябълката. Значи ябълката е едно голямо невежество. Тя е там да се забавляват хората. Грехопадението, казва Учителят, и как той тълкува ябълката, това е яденето на човешко месо. Това е ябълката, много е скрито. Няма да го разберат и които го чуят даже, но от там започва голямото грехопадение. Посегателството на човешкия живот, като шанс за развитие. Това е скритостта на ябълката. Другата ябълка, е тя там вече дали е червива, то друга тема. Така. В началото на тази раса от преди 250 милиарда години, нарочно го повтарям, Боговете са били нещо цялостно - двете енергии заедно. Те затуй някои хора говорят общи приказки, че Христос се е женил, че е имал ... Той е цялостен. Те не могат да разберат цялостния човек, че той има всичко в себе си, той може да твори от себе си – само цялостния. Бог е цялостен, нали. Той не е разделен на мъж и жена. Нали туй обяснявал съм преди. Значи нещо цялостно. Нямало е разделение, като ум сърце и воля, като противоположности, в цялостното има единство, върховно е. Какви противоположности, нали за Бог в човека. Те са били същностни. Те са нямали реакции към някакъв външен свят, защото тогава нямало свят, нямало е сътворение. Нито вятър е имало, даже вятър е нямало, нито студ, нито време и т. н. Само Безвремие, Пълнота, Безмълвие и Древност – това са първичните четири стихии. Чак после вече има огън, вода, въздух и земя – паднали стихии – те са ... Но тези, които живеят в тези стихии, могат да управляват. Както Христос по време на бурята. Онези се смущават малките ученици, нали уж имат някаква вяра, ама какво ще стане – невежество, нали, лодката се вълнува. Те ако живееха в Духа, щяха да поздравят бурята, нали защото за бурята – той Духът ограбва бурята, Боре, Христос се събужда. Нали той се чуди на вярата им – ученическа работа. Както и да е, нали, иначе са апостоли. Нали, но те имат много да учат. Христос е от древните стихии, той е от Древността, нали Син Божии. Същевременно Велик Учител и Мъдрец. Както и да е. Значи те нямали дори идея за, забележи, Пранарода, за себепознание. Толкова са живеели в Бога, така са били вътре в Него, че такава идея няма. Тя идва много по-късно, защото тези, които са изгубили себе си. Значи нямали са даже идея за Истината, защото те са били слети в нея, както рибата в морето, нали във водата. Тя и да, тя не знае какво е вода, обаче живее във водата, нали. А, те, така. Те са били чисти, мъдри, слънчеви, и някак си странно отвлечени същества. Нали защото няма свят, няма, няма сътворение, Пранарод, нали, а Духове в Прасветлината. Тука Древният Разум е бил единственото водещо мъдро същество. Те живеят в Него, Той ги води, нямат никакви нужди, включително и хляб насъщен. Няма какво да казват такава формула, защото те живеят в Него, нали – както и да е. Това идва много по-късно, за да припомни, че е имало друг хляб. Тука Самият Бог изразявал Себе Си, а Мъдростта течала като Слънчева Светлина. Във такъв вид е било тогава. Тук е нямало никакво обременяване. Няма, няма, Христос не може да каже: Давам ти, нали, моето бреме, нали е леко. Няма нужда, защото той не може да го каже там. На света може да го каже.
А това състояние при Боговете продължава ли? То малко не звучи да го задам като въпрос продължава ли и днес? Защото днес, съзнанието за днес и времето е присъщо за нас хората на Земята. Но това състояние продължава ли?
За тях, за тези, които са преживели високите светове, то си тече, независимо къде живеят, нали. А за тези, които го нямат, там няма какво да тече. Там тече света, там тече събития. Ще ти кажа нещо и за ... Аз ти загатнах, че самия социален живот е някаква много голяма смешка. Самите страшни неща в света, *********. Защото хората не живеят в Бога. Ако ти живееш в Бога, ********** е по-безпомощен от сламка.Но понеже хората не живеят в Бога, излезли са от тази система, и те сега събитията ги вълнуват. За тях има събития. Но за тез, които живеят в Бога има състояния, има Истина, има Любов към Бога, има сливане с Бога. И тези събития са странични, защото какво може да направи потопа и ********* на Бога, след като Бог движи всичко. И той за в ръцете на Бога, той е, не бих го нарекъл и сламка – той е нещо безпомощно. Но там където има пропадане, застой на Душите, ********** трябва да поучава. Ще ти кажа още нещо. Когато самата държава става алчна, и става вид *********, и обременява хората. Ами ето един друг *********, който се ражда, за да може да поучи. Ето защо е, ********** е непобедим. За мене той не съществува, той поначало е сразен. Обаче когато не си в системата на Бога, ********** е опасен и хората нямат методи. Аз съм казал: Ако имаш правилен живот в Бога, ********** вече той е отпаднал. И ако човек се насочи така, ********** няма да го докосне. Обаче понеже човекът е в системата на света, и той едно камъче може да го спъне. Знам един приятел от едно второ стъпало се спъна, още не може да си оправи крака, нали. Защото вече той без *********, ти си в падналата система и то няма значение даже какво ще ти се случи, нали защото ти вече си ..., така. Нямало е тогава физическо тяло, нямало е съдба. Думата съдба произлиза от съд, осъдени. Това е свят преди сътворението. Тука светът е бил в непроявеното единство на Бога. Тука в това единство никакво зло не е съществувало, защото това просто е Реалността. Но още нещо – тука няма и добро. Няма нужда от добро, Боговете - това е Безкрая, това е Истината. Затова съм казвал: Ако един човек като Айнщайн отиде в света на Боговете, какво добро ще направи? Той и при ангелите не може – какво ще даде той на ангелите? Където ти казах става носач на вода. Защото просто това е самата Реалност, а злото може да съществува само в нереален свят. Там му е мястото, нали, ако ти си нищо, така. Значи в нереален свят, който може да изчезне всеки миг. Тука е нямало никакви понятия за добро и зло, за светлина и тъмнина, защото тази раса е живеела дълбоко вътре в Бога, нали. Грехопадението идва много по-късно, нали в Лемурия, там тръгва, частично там някъде около трета, четвърта раса. Защото до третата раса, лемурийците са почти нематериални. Даже полудуховни, полуастрални и после започва втвърдяването в четвъртата подраса, нарича се барни и оттам ръгва надолу. И там в един момент, но самото грехопадение, на високо, на дълбоко ниво се случва в Атлантида. От там се е подготвяло. Ще говорим, ако трябва някой път. Но нека да обясня: За толтеките, то е били много ценно, грехопадението, защото чрез него се определяло кои ще останат неизменни на Бога. И тези, които са го преодолели, те оставали в Бога, а другите, казват толтеките, потъмнявали, ставали митоте, митоте означава мрачни и наречено друга дълга тема, т. е. омрачнени същества, умствени, умствени нали. Древността е така устроена, че отстранява всичко, за да остане само Безкрая. Древността е съставена от най-висша Божественост, Богоподобна. Миналото е било съставено от духовност и търсачество, а сегашното е съставено от религиозност и огромно блуждаене. Не мога да го нарека Необятност, защото ще обидя Необятността, но точно – огромно блуждаене. Високата Божественост е неописуема и затова е наречена Златният Век. А Самият Бог, Той е роден от Себе Си, чрез Себе Си, вътрешно като несътворен. А Неговата Скритост е Неговата Мистерия и Абсолютно Неродена. А Бездната, това е абсолютно лишена от история. Там думата история, нали просто няма, там няма история, нали. Което означава, че това е отлъчен свят, изпъден свят. И, нали, свърших иначе, ако питаш нещо ще ти кажа.
Малко по-рано в разговора казахте, че определени цивилизации са получили така да се каже импулс от Древността. Нека да поговорим за, нали да се върнем може би много насам във времето в материалния ни свят на земята. Да споделите мисли по отношение на цивилизацията на маите.
А, цивилизацията на маите, а има два вида цивилизация на маите – едната второстепенна, другата малко по-висока, но тя е наследство на толтеките. И една част от толтеките са се предали на маите, друга част са се вселили сред тях и затова маите имат голяма цивилизация. Но забрави за календари. Значи няма календари тука.
Но с какво може да се обясни фактът, че те наистина са изчезнали, без да оставят, това което и всички изследователи казват: Скелети няма, скелети – те просто са изчезнали. Какво се е случило с тази древна цивилизация?
Значи те могат да вземат материята, така да я преобразяват в светлина, издигат я, изчезват, нали. И както вятъра не го виждаш, някой казва: Не вярвам, защото, нали трябва да видя. Ами вятъра не го виждаш, нали. Стават вид вятър, те така ги наричат и толтеките, нали. Духът го наричат вятър, Еекатл – свободен вятър, нали духът е такъв. И този вятър си взима, нали това и Учителят го е правил, защото Учителят е древна цивилизация, но Той не е от вечността. Нали и за тях е естествено, за нас не е. Хората се чудят къде са изчезнали. Ами те са познали изчезването, защото са знаели за кого живеят. Но ти, ако живееш за света и да искаш да изчезнеш, той гроба те държи. И ако се излъчиш при смъртта, което е по принуда, ти отиваш в астралния свят, който е друга трагедия, нали. Искам да ти кажа, че древният живот се намира в дълбокия Покой. А тука, нали в движението, в сътворението е движение, нали. И те, нали, в света Бог е Бог, а в Безкрая Той е Абсолют, нали. Но Учителят говори за шестия континент, ако си чувал за Тихия океан. Значи там е тайната, от там ще, там ще са ... Значи тези петте континента вече са остарели, нали. От там ще са роди новия континент, новата раса, нали. Точно Тихия океан, нали, което означава, там няма грешка. Защото думите на Учителя, нали ...
Загатвате за катаклизъма, за който ...
Да.
Всички древни писания, мистици, дълбоки пророци все пак казват.
Да, ще са роди нов континент отдолу. Той го има даже, донякъде съставен. И ще са ..., това ще го направят Боговете с техните помагачи богоподобни толтеки, напреднали същества по повеление на Бога, и Той участва. Това ще бъде новият континент, в който новите, новите хора, подготвените, нали. А другите ще престоят 12 милиарда, ще чакат, след време ще се прераждат и пак ще се питат: Има ли Бог, няма ли Бог.
А от сегашната земя нещо ще се запази, ли?
Ами първо, няма нужда защото тя е толкоз напоена с кръв и с неща. Тя, кое да се запази? Няма, няма необходимост, нали. Но ако отидем по-надълбоко, ако искаш една по-дълбока истина ще ти кажа. Значи Боговете, Учителят говорят, че след време трябва да се спаси и вечността. Забележи за какво говорим. Значи не само света, вечността трябва да бъде спасена. Само Бог може да я спаси, като се оттегли в себе си в Абсолюта и Той може да я върне в Безкрая, защото тя е друго ограничение, нали. Искам да кажа, че в сравнение с Бога, Вечността е много бедно нещо. А пък света, какво да кажем. Нали то, нали ...
Много хора ще се отчаят.
Ами аз се радвам на такива неща, защото пък другите, които ще ме разберат, ще кажат: Ами ето, но ... Значи туй, аз не говоря за отчаяние, аз говоря за вдъхновение. Всичко, където го изнасям е вдъхновение, но който не иска да ме разбере, той е затворено шише, нали.
А добре, но ...
Искам да кажа, значи в Бог не съществува нито време, нито вечност, в самия Бог. Ние ако обичаме Бога, ми в Бог съществува само Безкрайност. За какво ти е, за какво ти е вечност. За какво ти е, нали. Да живеят там, нали някои хора, същества, нали – аз не я искам, нали ако ме питаш.
А като говорим за древни земни цивилизации, а можем ли към тях да причислим зоната Агарта?
А, разбира се, съхранения Бог, съхранени първични ... Значи няма болести, няма войни, няма лекарства – хората си, друга раса. Самият Бог, замисъл на Бога, а разликата, значи виж сега. Цивилизация, която е провалена като сегашната, това е живо наказание за човека. Няма значение, че се говори за демокрация и нали махни го. Значи абсолютно живо наказание. То е нещо, като земна форма на страшния съд. Това е тази цивилизация. И тя така действа. Ами разбира се, че Бог дава силата си на *********. И Той ще ... Аз не казвам, че така трябва да е. То просто е така, защото когато държавите стават *********, нали, а те вървят към старата алчност, която е била в Атлантида. Огромна алчност, нещо така много голямо. Ти, казвал съм ти, нали: Ти нахранен крокодил виждал ли си? Той като спи яде, като е умрял яде. И те го водят, че той съществува. Преди време един ми каза от църквата: Ние сме преуспели. Викам: Вие сте преуспели, но не съществувате. Нали той крокодилът е преуспял, нали тъй се води, нали защото живее от милиони години. Какво преуспяване, може ли крокодилът да е преуспял, нали? Няма държави тука, говорим за истинска цивилизация, за пра ... После ще ти говоря за другите цивилизации, които са последствие от пранарода. Затова започвам с тези неща, да мога после да ти разкажа нали толтеките, мъдрите лемурийци имат, в барни четвъртата подраса на лемурия има ядро мъдреци. Част от тях се прераждат в рмоахали и в толтеки, но те са малко ядро. При толтеките вече са голямо, защото боговете ги обучават и оставят една мъдрост атлантите, която е смайваща.
А този нов континент, за който казахте, че ще замести много кривия път на земната цивилизация. Кога?
Значи не говорим за време, защото нали скоро една сестра от София ме пита: Можеш ли да ми кажеш точно кога ще умра? Нали да питаме Учителя, нали. Викам: Няма да стане. Аз не знам, нали. Не знам дали, обикновено на такива въпроси няма отговори, знам го от опит. Учителят е правил едно изключение. Значи ние не говорим за време, защото то поначало ние не сме и сега във времето. Но туй е извинявай лек въпрос на нетърпението. Нека да имаме търпение. Бог си ги прави нещата. Той ги прави вътрешно. И като дойде времето, нали хората ще си получат даровете.
А всичките тези възприятия, които през цялото ни поучаване; усещането за време, усещането за материята, за светлината, за тъмнината, за изобщо всички, цялата противоречива информация, с която сме залети, тя някакво, как да кажа, някакво условно наказание ли е?
Фактът, че не си цялостен, ти си вече наказан. И затуй човек търси целостта си, душата си, единството си, древността си. И значи, когато Бог е в човека, човекът е андрогин. Човек е цял и той няма, няма нужда. И сам Бог иска човек да ... Андрогинът има право да говори за тези неща, защото той не е учен човек. Ученият човек е разполовен. Той има противоположности, има противоречия. Фактът, че се занимава със знания вместо в Бога, означава, че той вече е, за него има и материя, нали, а материята е скрита енергия, нали. Тя я няма, обаче той я вижда материята, работи с нея, прави някакви експерименти, и накрая стават едни други експерименти, нали.
С какво да завършим темата? Каква е поуката, която ...
Каквото, каквото кажеш.
Поуката, която да приложим днес на база това, което са ни оставили Древните цивилизации?
Ми само една поука: От човекът се иска голяма съсредоточеност, огромна събраност в Бога. Бог на първо място, само Бог на първо място по всяко време във всяка постъпка, във всяко дело, нали във всяка мисъл. И когато изхождаш от Бога, нали вече ще се спасиш и от позитивни неща, след време ще се спасиш и от духовни, както казах ще се спасиш и от вечността. И това е пътят да са, така да; значи Любовта е дадена, в една от новите книги сме изнесли, да създаде Бог в нас, за това е целта на Любовта, а не някакви други неща. И тя е майсторът, който може да, значи огромно отдаване на Бога. Реализирай Бог в себе си – думите на Христос от апокрифите. Туй, туй е Боре, туй. То на някой пак може да им е малко.
Благодаря много за споделените мисли.
Да.
