16.02.2018 г.

Здравейте, Елеазар Хараш!

Темата днес е за Любовта, но не тази земната любов, а тази, от която произхожда Живота, но нека първо да започнем с това защо в езика ни, в българския има една дума и за двата вида любов? Не трябва ли да има различни…различно Слово, различни думи за двата вида любов?

Има Любов, има обич. Аз съм го казал, Любовта е към Центъра, към Бога, обичта е към хората. Земната любов - тя е, Учителят казва, нещо като погребение. Тя…но все пак казва има нещо хубаво в човешката любов. Малко по-хубава е от смъртта, нали, има някакво… Но да те обичат по човешки начин, казва Учителят, значи да те изядат. Така, че ние ще говорим за Истинската Любов, която е… Значи, да?

Това, че ние наричаме с думата “любов” земните междучовешки отношения не е ли поредно доказателство за това, че тук сме в света на илюзиите?

Ами значи, земният човек каквато и дума да ползва - все е зле, нали, защото той влага нещо друго. А изначалният смисъл на Любовта, който ще говорим, той е пък нещо съвсем друго. Даже и думата Любов едвам го покрива, но все пак…нали. Първо, трябва да кажем, че Истинската Любов е, Истинските чувства са Дар от Бога. Ти не можеш така… Не можеш да имаш Любов без Бога, Истинска Любов. Някаква любов можеш да имаш, но…но Истинска Любов. И самата… Ако имаш Истинска Любов към Бога и ако си погълнат от това, това вече можем да го наречем Тайната на Живота. Значи, Дълбока Любов към Бога. Значи, тука не към църква, не към религия - нямаме време за грешка. Значи, точно към Бога, конкретно. Бог и изключителна Любов към Истината също е в това число.

Но, за да си изработи земният човек това, тази Любов, не само чувство, тази Любов, то той трябва наистина да има един поглед в Незримото, така да се каже, защото много от хората казват “Как да обичам нещо невидимо, нещо абстрактно, нещо до което не съм се докоснал?”. За много от хората Любовта към Бог е нещо наистина абстрактно.

Значи, Боре, земният човек, за да обикне невидимото, той трябва да изчезне, да стане невидим, да го преживее. Духа му е невидим, душата му е невидима, той сърцето си даже не го е виждал, ума си не е виждал, ако го питаш къде е ума му. Както и да е. Значи, Истинската Любов в този смисъл, който говорим е нектар. В човека на Истинската Любов има съвсем друг род Светлина, може да се каже Сияние, нали. И тази Любов, за която говорим няма нищо общо с човешки порядък, с вселената - това е Вкуса на Бога. И точно затуй говорят суфите - да си вкусил, не да знаеш, не понятия, защото…нали, вкусиш ли Бога, вече ти се променяш. Ти вече няма да бъдеш земен. И няма да питаш “Как да обичам, какво да правя?”, нали. Тука искам да ти кажа преди да започнем, че, ще разбереш, че в света много малко хора имат такава Любов, защото има три белега на човека на Истинската Любов. Първото е Блаженство. Сега, то може да е скрито, може да е явно, може да е полускрито. Няма нищо общо блаженството с щастието, говорили сме, щастието е наказание, своеволие, друга пътека. Щастието е обречена работа, така ще го кажа. Значи, второто качество на истински любящия - има Покой. Пак може да е скрит, може да е явен - не мир, не спокойствие. В книгата за “Златни закони за спокойствие” - там съм го обяснявал. Мирът е когато имаш овладян ум, нали, спокойствието е душата, Покоят е царството на Духа. Той е нещо Дълбоко. И третото - такъв човек има Лекота. Значи, той внася лекота в нещата. С него ти е леко, енергията тече леко. Той винаги, както толтеките казват, той дебне, за да постъпи винаги коректно, благородно, той е ловец на енергия. Нали, той… И затова тази лекота, той улавя тънките енергии, нали. И това е…започваме. Ще говорим за Истинската Любов. Значи, Учителят казва, Любовта е сгъстена Божествена Енергия, Божествена. Истинската Любов е осъзнат съвместен живот с Бога. Значи, не със себе си, първо с Бога и после Той ще те научи как да живееш със себе си. Любовта е скрита в Свещените думи. Те се използват правилно. Те се използват точно навреме, нали. Истинската Любов преди всичко те учи на, на безмълвие и после това безмълвие те учи как да говориш. Затуй, в Древността много хора са преживявали в мълчание години наред, да се научат. Така се изостря наблюдението, тънкостта на нещата, нали. Истинската Любов създава в нас Свещена Тишина. Когато сме в Любовта, в тази Любов, за която говорим, ние споделяме Бога. Тука вече влизаме в една връзка същностна. Любовта към Бога превъзхожда всички практики и ритуали. И Учителят казва: Любовта към Бога превъзхожда всички знания, в това число и Истинското Знание. Значи смятай… Какво искаш да имаш - Истинско знание или Любов? Нали, онова е по-висока, по-голяма тънкост, нали. Любовта придава скрито значение на обикновените неща. Значи, когато Тя се яви и подробностите стават красиви, стават Свещени, нали. Истинската Любов - това са Трептенията на Бога. Много Велико Съвършенство е изрекла тази Любов. Значи, когато Тя се е появила в света, то тогава още живот е нямало. Тя е преди живота. И после живота потича от Нея, но като последствие.

А, можем ли да кажем, че животът тук е произлязъл от тази Любов?

Точно. Животът е произлязъл от Любовта, а смъртта е произлязла от неразбиране на Любовта и всъщност най-голямото, най-страшното нещо в света е да не познаваш Бога, да не познаваш тази Любов.

Но ако животът е произлязъл от тази Любов, кое толкова грубо сме нарушили ние хората, за да бъдем отделени и в момента да са прекъснати тези тънки фини нишки с Любовта?

Човекът е пожелал някакъв свой живот, някакъв независим живот, някаква друга свобода и Бог е казал “Така да бъде”, един вид да видим какво ще стане - нищо няма да стане, защото… Без Бога ти няма какво да строиш, нали, освен нещастие, страдание, падение и някога да стигнеш до едно дъно и оттам нататък нагоре, защото… Но безбройни са грешките, но една от големите грешки е лъжата, другата е, другото е просто да искаш да си независим от Бога. Ти няма как да си. Ти тогава пак си зависим, Той пак ти помага. Само, че…

Цялото това отделяне от връзката с Бога е един вид наказание за нашите погрешки за това, че сме искали да се отделим, но в крайна сметка в логиката на тази целокупна, от Извора, Любов, то това наказание отново е Милостта на Бога?

Пак е Милостта на Бога, пак е Неговата Любов. Значи, има два вида, Боре, едното е отделяне от Бога като наказание, за да преживееш много неща и да се върнеш - единият вид Благословение. Другото е Бог те отделя като изпитание. За да види колко държиш на Него. Значи, когато грехопадението се е явило в Атлантида, оттам тръгва на високо ниво, толтеките видели, че това е дар, че това е изпитание да видиш колко обичаш Бога и колко държиш на Него. А не, че грехопадението е нещо лошо, но като цяло много религии и учения са го превърнали, че грехопадението е нещо лошо, както и слабостите. Слабостите са дадени да изработиш сила, а не за да пропадаш в слабостите. Но подходът на атлантите е нещо голямо. Значи, Любовта е еликсира на Душата. Да Любиш означава да даваш на другия Чистота, Морал, да го извисяваш, да го изкачваш, а не някакви отношения. Любовта е Безкраен Еликсир. Любовта зависи…завихря времето и го ограничава, ако си забелязал като…там, където има Истинска Любов между двама - няма време. Те не се усещат, няма сътворение. Има любов между души, между духове, фините тела, тънките тела се обичат и има едно предаване на тази Лекота, която ти казах. То се предава Безмълвно. Истинската Любов е Изгрев без залез, казват суфите. Няма залез. Истинската Любов е вкусване на Неизречимостта на Бога. Значи, който мисли, че може да обясни тази Любов, когато е попаднал в Нея, той не знае за какво говори, защото… Колкото по-неизречено, толкова по-дълбоко, нали. Любовта е, освен това, здравето на душата, нали. И това вече се предава и на тялото. Значи, човек, който има Любов ще оздравее. Ако той има жажда за Бога, той вече, Той лекарят е вътре, той работи отвътре навън. Нещата се постигат отвътре навън, не от, не обратно, нали. Любовта към човека, когато много обичаш човека, това е Тайно Лечение. Парацелз казва, че за да имаш, за да лекуваш хората, ти трябва да имаш Дълбока Любов към душите. Оттам започва лекаря. Лекарят е посланик на Бога. Не е някакви медицински училища или пък някаква държава. Тука няма държава. Това е Тайна, Дълбока Любов към душата, осъзната. Тогава вече този лекар, той дали ще има заплата, дали ще няма, Той Бог ще му даде такива неща и такава Пълнота, че… Така. Любовта, освен това, защо лекува? Ами това е вътрешен Поток на Бога. Кой може да спре тази Лечебна Енергия - Изначална Лечебна, нали. Защото всички ядат някакъв вид любов - храните, отношенията са видове любов. Ама когато говорим за Истинската Любов, вече това е храна, това е манната, Боре, всъщност. Където някои я търсят във вид на храна, нали. Не, това е… Боговете и сега се хранят, и ангелите, с тази манна. Нали, хората ядат някакъв хляб и мислят, че хляба е върха, нали. Това е Лечението на Бога и Потока на Бога, това е всъщност Скрития Действащ Бог. В Истинската Любов се обменят два Чисти Извора. В Истинската Любов два храма се прегръщат в Името на Бога. Става въпрос за…тука вървим от душа нагоре. Тука няма ум и сърце. Онези, каквото намажат - трохи от отражението на тази Истинска Любов - и те получават нещо. Да?

Два храма - кои? Божествен…

Душата, душата и третият между тях е Бог. Той ги обменя и Той ги храни, нали, защото… Човекът, който Истински те обича - това е Абсолютен Свещен Дар от Бога. Той ти е даден. И въобще, ако имаш някакво истинско чувство към нещо, може да не е към човек, така Бог съхранява Своята Любов. След време Той ще я пренасочи към Себе Си. Може да е скъпоценен камък, може да е животно, може да е предмет, може да е символ. Щом имаш Истинска Любов това те захранва и съхранява тази Тайна Любов, която след време Бог като те повика, ти вече си я имал, и Тя ще се качи на високото ниво. Бог е Любов, която ръководи нашата любов. Говорим за…тази наша, която има, която е свързана с търпението, с постоянството, с искреността, нали. Бог в човешката любов не може да влезе. Той там ангелът се чуди как с единия крак да влезе, обаче то е голяма мъка, защото… Така. Когато Любовта е в мене, това означава Бог е с мене, а някои говорят за любов, пък Бог го няма, нали, ето я разликата. Ако имаш Любов към Бога, Бог ще те научи на Любовта - най-древното изкуство, преди Вселената, преди хаоса, нали, скрито в Бога, нали. Истинската Любов е Дълбока като Тайната на Живота. Без Истинска Любов към Бога, какъв живот ще устройваш? Какво ще устроиш, нали. Щом любиш някого Истински, това означава, първо, Бог в тебе обича, Той го обича тази човек и това означава, че ти съграждаш Бог в другия. Ти имаш шанса, позволение да обичаш този човек, за да можеш да градиш него, и той те съгражда, нали, той… Да?

В някои от беседите си Учителят Беинса Дуно казва за взаимоотношенията между хората: Обичайте Бога в този човек. Но в днешното ежедневие, хората гледат опаковката, гледат външния вид, гледат други фактори и неща. Изобщо дори повечето хора не могат да допуснат да видят Бога вътре в човека срещу тях. Аз искам обаче тука да направя паралела с това как ние по същия начин виждаме този, материалния свят - опаковката, и какво трябва да разчупим, за да видим отвъд тази опаковка, за да видим вътре Бога в, отзад?

Значи, Боре, той и другият свят е опаковка. Както и да е. Ние гледаме много външно, примерно гледаме едно събитие, а Истинската Любов има съвсем друг поглед, защото там са Очите на Бога. Ето - казваш, катастрофа - казваш, а то е Дар, Милостта на Бога, за да израстваш, за да израснеш като Душа, но ти виждаш катастрофата, виждаш тялото, виждаш бедствието, нали. А суфи отива на гроба на жена си или Чуан Дзъ, и той се радва, защото тя е отишла в почивната станция. “У мира” - в света на мира, говорили сме, и тя отива в Лекотата, а оня долу плаче. А той трябва да се радва и да продължи да обича Душата, защото Учителят казва: Любов, която е до гроба, това не е Любов, това е човешката любов. Истинската Любов продължава след гроба и Слава на Бога, че има много такива хора, които обичат и след гроба, защото тези връзки, те си продължават, нали…

А пренасят ли се през преражданията?

Пренасят се. Аз съм ти казвал, значи всички, които много се обичат и много се мразят, ще се срещат. Тези, които се мразят, и да не искат, трябва да се срещнат пак. Тези, които се обичат, те по закона на Любовта се срещат с нови тела, с нови маски, в друга държава, обаче Дълбокото Чувство. То знае за какво става въпрос. Значи, когато обичаш някой, ти съграждаш Бога в него, ти го укрепваш, но трябва да си съзнателен. Истинската Любов, това е най-чистата Вода. При Пълното Доверие, Бог тече в нашите отношения. Значи, малко ако има недоверие, още има да се изгражда Любовта, но… Вярата не може да обича всички, казват суфи, но Любовта може. Наблюдавай вярата, наблюдавай обичат ли враговете си. Аз познавам вярващи, които не обичат и приятелите си, туй е друга тема, но те…нали, разбираш ме. Значи, да работиш с Любов, казва Учителят, означава да вселяваш Бог в себе си. Виж, работата с Любов, и тя всъщност се превръща в учител, храна, в… Това, което е повече от помощта, казва Учителят, е Любовта. Може да помагаш, но туй не винаги означава Любов. И много хора мислят, че е приятел в нужда - не. Приятел и без нужда и в нужда, ти ако имаш поглед за Бога, някой път, скоро там някакъв, нали, починал уж светец и защото правил добрини… Бог не действа така, това е много смешно. Те, искам да ти кажа колко елементарно. Значи, Бог…ти няма ли да обичаш Бог, ако не ти помага, нали, то Той има идея като не ти помага, да израсне нещо в тебе. Значи, Бог се обича при всички условия. Не може да хвалиш този, който ти помага, а другия също… Сега, тайно ще го обичаш по друг начин, обаче Бог е във всички и Учителят казва: Любовта е Реална, светът не е реален. Посланието на Любовта е много старо, стани Безкраен, както искаш го разбирай - стани Безкраен. С Любовта преодоляваме света, туй което някои хора не могат да преодолеят, някаква голяма трудност, не им е стигнало Любов, Боре, нали, диагнозата, нали. Всички тайни са в Любовта, но човекът още не е заживял в тази Любов. Ако ние сме в Неизменната Любов, това е белег, че Бог се е вселил в нас. И ние може да проверим в себе си, както ти казах, може да проверим тайно имаме ли блаженство, или имитираме, имаме ли Покой и Лекота, или… Защото ученикът действа с Лекота и винаги гледа да е много коректно, благородно или тайно благородно - няма друг подход там, нали. Ако си в Истинската Любов, ти не си човек, ти си храм. Не Библията е писанието - много бъркат писанието - Любовта е писанието. Как ще сравниш евангелие с Любовта…кое? Или където казват някои “Библията е боговдъхновена” - за какво ми е? Аз трябва да съм вдъхновен, аз трябва да съм Любовта и после Бог ще ми разкрие неща, по-дълбоки от Библията, защото Бог не е ограничен, нито в Библията, нито в Корана, нито в Зенд Авеста, нито във Ведите. Бог превъзхожда всичко. Участва във всичко, но го превъзхожда. На Дълбоко ниво, Любовта е родена само, за да живее за Бога. Само Истинската Любов има Правилно Слово и Дълбоко Правилно Безмълвие. Ако нямаш Любов към Бога, какъв смисъл ще намериш, какъв смисъл ще търсиш и…както казахме, какво ще уреждаш? Бог е Смисълът. Истинската Любов има безсмъртни чувства. Подаръкът не зависи от цената, а от Дълбочината на чувството на Любовта. Може да е малък, Учителят казва, някой купил на някой един килограм мухлясали ябълки и му ги подарява. Купи по-хубаво една ябълка, чиста, точна, голяма, сърдечна и я подари - даваш нещо много повече. И тоест, малките неща, ако са дадени с Дълбокото Чувство, те изпреварват, нали. Любовта е връзката на една Съкровеност с друга Съкровеност. Любовта е…що ти е дадена да обичаш някой, Любовта е служене на Бог в другия човек. Тука има и служене. Ние се топлим с Любовта, а не с енергията си, с чувството си. Много хора студуват, нали. Ако ти имаш…питам ги, ако ти нямаш ли вътрешна печка и някои казват “Каква е тази печка” и свършва разговора, нали. Учителят казва: Дълбокото Чувство на Любов, нали, е Велика Стихия на природата. И примерно да те обича една Душа - това е, това е от Бога, това трябва да осъзнаеш, трябва да го, това е Стихия, това е нещо много Дълбоко. Само Истинската Любов може да променя света. Хората търсят промени, те не се променят и когато дойде новия свят, те къде ще отидат? Като рибата на сухо, много е…романтика, романтика. Истинската Любов е Тайната на Живота. Тя ти дава поглед отвъд света и туй важи и за отвъдния свят, нали. Казвал съм ти за Зул Нун Мисри, понеже много го обичам пак ще ги повторя, става въпрос за изключително отдадения човек. Туй съм го казвал много пъти и така ми харесва, че затуй пак го казвам. Значи, който е отдаден на Бога по особения начин, Истинския, получава четири неща. Първо, нещо, което не е необходимо другите да знаят - Истинска Любов, Истинска Пълнота в себе си, Душа и Дух и нещо велико като Безмълвие, няма какво да споделиш. Тука щастливите хора са за съжаление, това е такава Пълнота. Второ, знание без обучение. Трето, богатство без пари и четвърто - веселие без компания. Ти си веселието - всички клетки танцуват, сърцето ти танцува - каква музика ще търсиш, нали, когато ти си в този… Значи, Истинската Любов, това означава Древната Цялост, първичният човек, изначалният, съединен. И Учителят казва: Който е любил Бога над всичко, е получил това Тайно знание - Гносиса. Любовта крепи Тайната на Живота. Дълбинното чувство на Любовта - това е изгубеното тайно познание. Вътре в това чувство, Боре, на Истинска Любов е скрито Дълбокото Познание - а не в ума. Значи, дълбоко в Сърцето, дълбоко в Душата. Умът, той си е…нека да си стои така, нали, той трябва да е овладян. Дълбинното чувство на Любовта спасява Чистотата, защото Чистотата, ако няма такова дълбоко чувство на Любовта, тя след време ще тръгне към нечистота. Тя сама по себе си, аз съм ти казвал, тя е важна, но не е съществена. Тя е само подготовка за Любовта, но ако Любовта не те избере и ако нещо в дълбините има още, което да уточняваш, ще си останеш на ниско ниво - някаква чистота, някакъв морал, обаче ще останеш въпреки всичко беден. Истинската Любов е Живот в Сърцето на Бога. Истинската Любов свети тихо в Тишината - там може да се види, ако ти е позволено. Ако Слънцето угасне, Истинската Любов остава. Значи, кое трябва да изберем - Любовта или Слънцето - за какво ми е слънце, което угасва, нали, свят, който угасва. Ако имаш Любов към Бога, ти ще станеш Син на Бога, а няма да станеш някакъв религиозен човек и да кажеш “Аз съм от тези”. “Аз съм адвентист”, нали, или емблема някаква - няма емблеми. Истинската Любов съхранява Тайната на Бога. В Дълбоката Любов, Душите си говорят изначално…искам да кажа като Пра Светлина. Значи, те и като си говорят е много приятно и наситено, като си мълчат, пак е наситено, защото отвънка е чисто, отвътре е чисто. И вече става Съкровено. Там…така тече тази Любов. Човешката любов, знаеш какво…дали ще се говори, или ще се мълчи…

Има ли зони, в които Любовта да не достига и по-скоро примерно в астрала, в т.нар. Пъкъл?

Значи, в астрала, в пъкъла, в ада, Любовта навсякъде прониква и ако един човек от ада каже “Избирам Любовта на живот и смърт”, ада започва да се променя. Ако се сещаш оня случай със Соломон, където са го изпратили в ада и дяволите са се скупчили, и той започнал да прави чертеж, и те викат “Какво ще правиш?”, “Храм”, и те викат “Махай се оттука”, нали, символично, нали, той, той им пречи. Има едно място, в което Истинската Любов не може да проникне. Значи, това е в Скритата Мистерия на Бога, понеже Бог е създал Любовта, но Учителят казва: Бог превъзхожда и Любовта, но туй е… Ако някой път говорим, ако има такова интервю за Бездната, което ще смути хората, аз предлагам по-леки интервюта. Следващото ще е за здравето и болестите - много приятно, надяваме се да няма да засегнем хора. Ако засегнем, може да минем на интервю за цветята… Добре, както и да е. Така.

Като казахте цветята, обаче, аз ще задам въпрос, който така преди малко ми се породи. В едно от интервютата миналата година казахте, че всички насекоми отиват при цветята с енергия, но само пчелите отиват с Любов?

Пчелата… Първо, пчелите не са, никога не са били насекоми или животни, някъде ги водят, смешна работа. Това са Същества, това са Души напреднали. В тях работят, освен това, предците и те имат Любов към цветята, Любов към уханията. Бог ги е научил на Тайна Интимност, Свещена с цветята. Това и Мохамед го казва, и Учителят. И те имат, на тях е позволено да общуват с цветята по закона на Любовта, иначе цветята, цветето е затворено за мухата, какво ще прави, какво ще даде мухата на цветето, или…някакво бръмбарче, или осата. Да?

Ще използвам тази метафора, този пример всъщност, това не е метафора, този пример, който ни дават пчелите за…връзката, също която е между тях и саможертвата, която те в крайна сметка всички, без изключение, реализират.

Пчелата, понеже е напреднала Душа, тя се жертва. Жертвата е закон за развитие в по-висока степен. Осата не може да го направи туй нещо, за мухата да не говорим, за комарите въобще да не говорим. Ако се сещаш преди време какво казахме по Учителя, значи, говедото ще стъпчи цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед - кой е най-умния? Веднага става ясно без коментар. Стилът на Учителя е нещо страхотно. Чрез Истинската Любов, ние виждаме Душите си. Ти виждаш човека като Душа, ти го обичаш като Душа, продължаваш да го обичаш всякога, защото Душата не е нещо, което…живот там, там не прекъсва живота. Любовта е най-древното писание, нали. Истинската Любов е съставена от струяща Чистота, не някаква чистота. В Истинската Любов тече Бог и затова време няма - тече Неговата Любов, затова казваме Истинската Любов, не казваме човешката. В Любовта има Сила, която ни изважда от сътворения свят и затова хората ходят, обикалят, гледат, наблюдават, пътуват по рейсове, навсякъде, искат да срещнат този човек, тези очи, тази Любов от миналото… Ако Бог ти позволи, ако имаш специална Любов към Бога, ще го видиш, иначе все ще гледаш и така ще си отидеш с…затворени или отворени очи. Чрез Истинската Любов Бог ни дава Себе Си, Единството си, Изобилието си. Искам да кажа тука един коментар. Ако човек е беден, обаче е в Единство с Бога, той е богат, Боре. Защото той е в Любовта на Бога. Ако човек е богат, но без Единство с Бога, ами той е богат бедняк, аз го съжалявам, той…каквото и да има, той няма. И Бог му е дал, за да направи малко по-малко престъпления, нали. Аз на такива хора също бих раздавал джакпоти, ако можех, нали. Взимай, радвай се там… Малко поне ще, светът ще стане по-добър, нали, макар че пак е относително, но една степен там, както и да е. При Истинската Любов мълчанието между две души е винаги извисяващо - винаги. Любовта е по-древна от Тайната на Живота, както казахме, Тя е била преди Изгрева, преди Слънцето, преди Сътворението, Тя и сега е Несътворена, само ни докосва. Тази Любов има древна мисия - да съгради Бог в нас. Да?

Като казахте, че единственото място, където не може да проникне Любовта е Мистерията на Бога, Бездната, а казвате също, че Любовта е преди Сътворението на света, преди Слънцето, това означава, че ако Любовта, излизайки от Мистерията на Бога, Тя е един Принцип, който образува нещата оттук нататък? Тоест, Тя е като един конус, от който тръгва, от който всичко тръгва като Принцип?

Много точно каза думата Принцип, Боре. Принцип означава много висока дума, Дълбока Вода. Значи, Любовта е, идва от Дълбокия и Невидим свят, но не от Неведомия свят. Има разлика между видимо, невидимо и неведомо. Значи, невидимото някога може да стане видимо и да бъде познато. Неведомото - не може. Там е област на Абсолюта, там е, там е Уразума, абсолютна Недосегаемост, нещо което…нали, не може да припари. Там е, частично може да припари Истината, но не Любовта и то пак е една голяма, страхотна Есенция от Любовта може да влезе в тази област за малко. Значи, има Старци, които казват, в миналото са се срещали с Абсолюта, не с Бога. Прастарецът, в следващата книга ще има за него, някъде се загатва той. Той е един от малкото, които е видял два пъти Абсолюта и казва “Не искам повече да Го видя”. Това е страшна вибрация, страшни трептения, в които не може да се издържи дълго време. На Бог може да се издържи в Единство, но там не може, защото там е, то там няма и трептения, то е извън вибрациите. Нали ти казвам, ако трябва някой път да говорим за Бездната, обаче много смущаващо ще бъде, защото такива неща… Те, те не са извисени, а са…както и да е. Любовта е Свещен Живот в Бога, а не живот в света. Любовта е само за Чисти хора, за да се издигат те взаимно в Бога. Не някакво живуркане, някакво… Хората на удоволствията са, те са за съжаление, защото Любовта е от блаженство нагоре върви, а онези, но пък и те трябва да си изхарчат желанията, за да може някога да се подготвят, така че ние не ги отричаме. Нека си живеят своя живот, но той е…между комедия, трагедия и романтика, нали. Любовта е дадена, за да открием Бога и който изгуби Любовта си, все едно е какво притежава, както говорихме, все едно какви имоти има, нали. Любовта превъзхожда всяко евангелие. Аз казвам, че Любовта е благата вест, а не евангелията, нали, нека да ме извинят евангелията. И те се опитват нещо да кажат, но… Тази Любов Истинска конкретно към Бога, нали, това е. Любовта е невъзможност, казвали сме го, да правиш зло. Значи, човекът на Любовта няма такава способност, понеже той е влязъл в Бога, нали, Бог е абсолютна… Той е допуснал злото по други причини, но Той не е зло. Той е такава Велика Любов, че ако го разбереш, наистина, тогава имаш право да произнесеш “Бог е Любов”, защото ако кажеш, без да познаваш тази Любов, ако кажеш Бог е Любов - това е карма. Това е разликата. Ако човек е без Любов, той и сред изобилието е беден. Любящият човек е въоръжен с Божия Сила - дали я показва, дали не я показва, това е друг въпрос. Човекът на Любовта може да сгъстява Бога в себе си. Във важни, в тежки моменти той прави една концентрация и свръхконцентрация. Не е важно дали си в настоящето, а дали си в Бога, защото много хора казват “тук и сега”. Какво “тук и сега” тебе като те няма, нали знаеш къде си, ако не си осъзнат, нали. Смисълът на живота е в Любовта, а не в религията, не и в науката. Примерно, ако ме питаш, Боре, ами аз ако имам Истинска Любов към Бога, мислиш ли, че ми трябва мненията на учените и богословите, а, мислиш ли, че ще ги питам нещо, нали. Аз ще ги уважавам, те да си вървят по своя път, но… Ако Любовта не иска да те излекува, всички лекари са безсилни. От тази Любов тръгва… И ако Бог ти е насочил хора на Любовта, ако Самият Бог се е насочил към тебе, това е знак, че ти ще бъдеш излекуван или ще бъдеш преобразен, или ще се случи нещо дълбоко и хубаво. Истинската Любов не общува с религията, не общува с науката, общува с Бога. Истинското Светилище на Любовта се намира в Чистотата на Сърцето - оттам тръгва. Любовта не е в това, което правиш, забележи, а в това, което представляваш. Ти може да правиш хубави неща, даже и хубави постъпки, може да не си още Любов. И много хора има такива. Той постъпва, защото морала го изисквал, той няма осъзната Любов към Бога и той не е осъзнат. Хора, които не са осъзнати и правят добрини, ще бъдат наказани, ама да не го обяснявам, че… Човекът…някой ще го изкара от контекста туй, някои ще кажат “виж какво казва той”.

Обяснете го пак с няколко изречения, в крайна сметка много хора правят добрини, защото нямат гледната точка на Бога.

Първо, той не изхожда от Любов, нали, той не е осъзнат. Той по-скоро не прави добрини, а услуги. Външен свят на любовта, има нещо приятно, обаче с какво намерение правиш тази услуга. Ами ако ти заробиш този човек после с тези услуги. Ами после ако стане една жестока карма между двамата и къде е това…какво е това добро, което… Ето защо, нали, Истинският човек, той няма да ти направи добрини, той ще ти внесе дълбоко разбиране, лекота, някаква мъдрост, ще те успокои, ще ти даде нещо, което никой земен човек не може да ти даде. Никой земен, защото той земният няма такава атмосфера и той няма какво да даде, нали.

Аз пак ще дам един пример. Наскоро един човек каза: “Болен съм, ходя по болници, прегледи” и аз му казвам “Спри се малко, уедини се в тишина”. Той каза: “Не мога, защото всички разчитат на мен, всички чакат, аз трябва да помагам”.

Да, той се чувства полезен в помагането, а как помага този човек, който не е помогнал на себе си в случая. Той не може в тишината… Исках да ти кажа, Боре, че Човекът на Любовта е по-дълбок от своите действия. Не може да го видиш. Ако той ти се, той може да ти е комшия, ако той ти се разкрие, ще го откриеш, но той е скрит. Той може да участва в мъдри действия, в точни действия. Някой път може да не постъпи разумно и това е сто пъти по-хубаво, отколкото глупак, ако ти помага. То всъщност е беля, ако глупак ти помага, нали, дано да не ти се случва. Значи, до колкото е Любовта, толкова виждаш Бога. При Истинската Любов, човек за човека е Божий Дар. Не е някакъв човек, нещо се случило, нали. Който има Любов към Бога, той се е спасил от бъдещето, забележи, той…не му трябва бъдеще, ти… Бог е по-дълбок от бъдещето, аз съм ти казвал, не трябва да вярваш в бъдещето, трябва да го създадеш и като го създадеш, то като дойде ти си готов. А като не си готов… Който няма Любов към Бога е станал враг на себе си. Виж тука другия момент. Ние не сме Любов, ние любим чрез Бога и трябва да осъзнаем това. Ние любим чрез Бога. Бог не е наука и религия. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, казва Учителят. Този, който има Любов към Бога, винаги е в храма, защото Бог е навсякъде. В пустинята може да се разхождаш, в пещерата, ти си в храм. Може да си в храм, обаче щом Бог не е с тебе… Значи, ако Бог не е с тебе - няма храм. Свършен е въпроса. Може да спиш в олтара, сега ми хрумва, спи, може, щях да кажа хъркай… Да не засягаме. Значи, този, който има Любов към Бога е винаги в Бога, винаги в храма. Само този, който има Истинска Любов към тебе, това е човекът, който може да те учи. По това ще разбереш дали този човек реално и тайно ще те учи, или ще те използва и други неща. Истинската Любов угажда на Бога, а не на хората и на обществото. Значи, да угаждаш на хората и на обществото…това е голяма трагедия. Първо, когато си угодил на Бога, Бог ще те научи точно как да помагаш на хората, колко да помагаш, кое е полезно и кое не за този човек. Ще имаш мярката, различаването. Да имаш Истинска Любов към Бога, това е запалената свещ. Другите свещи са угаснали. При Истинската Любов, човекът дарява на, дарява Бог на другия. Това е най-хубавото нещо, което можеш да дадеш на друг човек, а не нещо… Това е над подаръците. Сети се нещо?

За учениците, които са тръгнали по пътя на духовното, в стесняващия се път, така да се каже, които все пак им е трудно истински да възпламенят тази Любов. Кое може да е драсването на клечката, което да я запали? Усещането, че всичко навсякъде се случва движено от една Велика Разумност ли е?

Човек дълго време трябва да зрее в постоянство, в…самия негов дух и самата негова душа имат вродени тази Висока Любов. Значи, духовна, не говоря за религиозна, въобще не говорим за религия и за земна. Говорим за Духовна Любов, говорим за Съкровена Любов, пето измерение, говорим за Божествена Любов. И когато дълго време се храниш с тези три измерения на Любов - Духовна, Съкровена, Свещена и Божествена, в един момент Бог я усилва. Той запалва клечката, защото Той знае кой е готов. На много чисти хора, Той може да не запали клечката, Боре, все още имат някъде в чистотата си пукнатини, нещо още липсва, нещо в самата чистота. Сега ще ти кажа какво казват суфи за Любовта и ще видиш после нещо много красиво. Любовта на хората към Бога е Любов на Бога към Себе си. Суфи е страхотно учение. Това са хора, които са минали през исляма, надраснали са го. Те са от всякакви народности и това са…светлини, постигнали Божествена реализация, Боре, станали са Духове на Свободата. Те са, по статистика на суфи, над четиридесет милиона, това са от Синове Божии нагоре. Света няма хабер за какви суфи, за какви същества…от Синове нагоре.

четиридесет милиона в йерархиите?

Над четиридесет милиона на степени.

В йерархиите, не на Земята?

Да, да. Рядко слизат на Земята, по-скоро някои се вселяват, за да помагат на сродни, но това е…друга тема. Сърцето - суфи - Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека, при условия на Чистото Сърце, нали. Когато Бог те погледне само един път, казва суфи, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Пак тази Пълнота, тази, която е над…нали. Един поглед на Любовта е като хиляда думи. Виж суфите каква, хем поезия, хем мъдрост. Само Любовта може да застане смело пред ужаса на мрака и да го погълне. Това е станало на кладите - богомилите. Няма в името на обществото, на партията, нали, смешно. В Името на Бога. И тази Любов ти дава сила да понесеш кладата. Кладата е частичен огън на Любовта. Любовта е целия Огън, Боре. И както пеперудата, Бог те иска… Значи, Бог е Този Огън, а пеперудата е, нали…нещо… Тя трябва да изгори в този огън, за да познае Бога, ако не е изгоряла напълно… Ето защо богомилите са Истинско Вдъхновение. Тука няма стремеж, няма амбиция, амбицията е болна работа. Тука говорим…да?

Ето защо обаче първо от червей, трябва да станеш пеперуда и чак след това да изгориш, а но…

Да, той червея няма да го пуснат на кладата. Той горкия…да.

Няколко пъти казвате Любовта поглъща мрака. А не казвате Любовта осветява мрака?

Тя го осветява, ама… Обаче той не може, той не може да я възприеме, той няма възприятие за Нея, нали… И затуй Тя го надраства, но след време, когато нещо в мрака се подготви, защото всичко се развива. Тъмните сили също са разумни, казва Учителят. И някой, който…случвало се е ученик на черното братство да каже, казва Учителят, те са такива на хиляди един. Казва: Тръгвам от днес по Пътя на Любовта. Тогава вече в неговия мрак ще влезе тази Любов и ще има осветяване. За какво да осветиш човек, който е, който е умираща светлина - земния човек. И за какво да му дадеш вдъхновение, той какво ще го прави? То все едно… Така. Значи, на кладите се видя Любовта. Там е мярката. На Голгота, нали, тука няма “защо” - Единство. Когато хората загубиха Бога, започнаха да строят джамии, казват суфите. Ал Халладж си е построил не джамия, самият Ал Халладж казва, а Любов към Бога. Кое е правилното? Да строиш джамия или параклиси. Никога няма да дам една стотинка за параклис, докато съм жив. Само за Любовта към Бога. Говоря ти практични неща и по-дълбоки. Ако нямаш Любов към Бога, пак ти казах, ти си враг на себе си. Когато Любовта е с тебе, ти може да влезеш някой път и в тъмнината, обаче тъмнината свети. Тука вече говорим за същия закон, Любовта осветява, нали. А мъката, ако си в мъката и имаш Любов, мъката блести. Суфите - Любовта създава Живот отвъд Живота. Вярата, казват суфите, е опасна, ако не си в Любовта. Забележи, Боре, колко красиво. Вярата е голяма опасност, ако ти не си…ако ти си в ума, затуй става въпрос. Но ако ти си в Любовта, ето го вече истинския монах, светеца, мъдреца - поклон, нали. Истинският човек не се заблуждава с религия, той има Любов към Бога - нищо повече. Бог е Любов, а не религия. Любовта - Нейният Глас е по-силен от всички думи. Когато си без Любов към Бога, изобилието е бедно. Изобилието е бедно. За суфи, една глътка Любов е по-ценна от целия свят. За суфи, само за миг ако се забрави Бог, това е ерес, забележи. Пак ще го повторя какво казват суфите. Само за един миг, не два мига - вече си… Един миг и ти ако забравиш Бога - това е ерес. Ето какво означава да си в Истинския манастир, в Бога, в Истината. В целия свят има манастири, няма нужда да ходиш в манастир. Любовта на суфи е в това, че когато суфи е в голяма бедност, той хвали щедростта на Бога. Забележи. Той е беден, той хвали щедростта на Бога. Ето красотата. До кога ще почитате светците суфи? Няма ли…заемете се да живеете като тях и ще бъдете спасени. Виж каква красота. До кога ще почиташ…някакъв светец? Ти, в тебе Бог е по-дълбок от хиляди светци. Какво чакаш? Какво, тука някои хора пак може да изкривят, нали, “той не почита светците”, разбираш ли, аз съм ти казал, те са деца на ангелите, нали, моите уважения, но аз почитам Бога и Същества страхотни, Учители… Те са на ниско ниво и някой път мога да ти го докажа, но да не обидим хората. Уважаваме ги. Така. Значи, ще ти го повторя, заради красотата. До кога ще почитате гробниците на светците суфи? Заемете се да живеете като тях и ще бъдете спасени. О, Господи, казва един суфи, което ми е дадено преди време в една книга го вкарахме. Аз умирам. А туй го е казал и Зул Нун Мисри, същия, оня. Аз умирам, но стремежа ми към Тебе остава. Забележи как действа суфи, той прегръща смъртта, нали. Аз съм птица, а това тяло беше моята клетка. За трите пеперуди, пак ще ти кажа, ако не съм, така съм ти го казвал. Коя пеперуда, един вид, коя познава Бога - трите вида пеперуди. Първата, гледала пламъка през прозореца - нищо не разбрала, нали. Втората, кръжала около Огъня, но не искала да се изгори - и тя нищо не разбрала. Третата, влязла в Огъня, изгоряла, познала Любовта, но нищо не могла да каже. Нямало израз, неизречена работа. Тя изчезнала в Бога. Любовта е моята религия, казва един велик Ибн Араби - страшен суфи, от най-големите. Любовта е моята религия. Който има Любов към Бога, излиза от човешкия род и се връща в Древния, тоест Древната Чиста Същност. Тука никаква свещена книга не може да обхване Тайната на Любовта. Ако сравняваме свещените книги с Любовта, разбираш каква е разликата. Любовта е Свещената Книга на Бога, на Самия Бог. Любов, която не е узнала Пътя си, няма Мъдрост. Тя е неосъществена Любов. Ако Бог те възлюби, ще ти даде знания да го познаеш. Тука с…няколко неща ще ти кажа за жената, като идея. Говорили сме, но… В Древността жената е била Любов, Чист Огън. После този Огън слязъл надолу, облякъл се е и се е превърнал в Душа. Душата е станала жена. Жената е друго име на Душата. Друго име на Огъня. Това е дълбок Пламък. Ако те обикне тази Душа, тя ще те качи в… Много над еволюцията е. Еволюцията е бавен път. Тя ще ти даде развитие, ще те обогати, въобще това е нещо…нещо голямо е Жената. Портал към Бога, нали. Жената е Древен Трепет, това е Божествена Земя. Тука няма земно, нали, това е Велика Душа, която е част от Бога. Тя така е създадена, като част от Бога. Говорим за Висшата Душа, която е безсмъртна. Нисшата душа - тя е смъртна. Жената е безкраен възторг, защото е Душа от Душата на Бога. Духовната жена живее чрез Мистичния Огън в себе си. Обикновената жена живее чрез желания, тя е паднала в желанията, Боре. Тя живее чрез желанията си и тя разпилява огъня си и живота си в грижи, в такова, тя все ще има грижи, нали, няма как. То все едно умственият човек да няма грижи. Той като няма грижи, пак има, той ще ги създаде, защото няма цел към Бога и той, той трябва да влезе в някаква грижа, за да може… Той мисли, че там оцелява, нали, донякъде е така. Жената е Душа - Храм на Бога. Срещата на Душите е среща на Слънца. Като се срещнат такива души, Боре, те като се прегърнат, прегръща се Безкрая. Това е Божията Любов, която… Жената е Велик Замисъл на Бога, както ти казах Портал на Бога. Да те прегърне Истинската Любов, тоест Висшата Душа, това е Божие прегръщане. Това е нещо, което…забравяш света, изключваш, нали, нещо много красиво. Учителят казва: Бог не е позволил на Истинската Любов да бъде обяснена. Тука само говорим загатвания, нали, но Той е позволил тя да бъде преживяна. Може да се преживее, но не да се обясни. Той е позволил нещо от Него да ни докосне. Само онова, което е станало с Любов, казва Учителят, ще остане. Всичко друго спада към сътворения свят и към разрушението. Най-доброто лекарство е Любовта. Ами много просто. Това е Сгъстения Бог. Ето - ти обичаш един човек, ще говорим после в другото интервю за здравето, ако ти му изпращаш Любов, нали, ти сгъстяваш Бог в него, сгъстяваш най-целебната енергия и то се знае, че му помагаш. Един болен човек, Боре, ако те питам от кого иска да бъде заобиколен - от лекари или от човека на Любовта. Той най-много иска човекът на Любовта да е при него, а после лекарят каквото свърши. Но Парацелз казва: Когато лекарят лекува, ще говорим другия път, Бог в него лекува и се скрива зад лекаря. И това означава, че Бог е позволил на този лекар да те излекува. Ако Бог не беше позволил, този лекар щеше да ти даде някаква смешна диагноза или нещо друго, или щеше да ти даде погрешните лекарства, или щеше да ти даде правилните лекарства, но Бог и чрез тях няма да те излекува, ако Бог не иска. Туй са тънкости на здравето, които…другия път ще говорим. Любовта към Бога трябва да е по-силна от Любовта към хората, ако искаш да не се разочароваш, защото при Любов към Бога няма как да се случи, Боре, разочарование. Там вървим от очарование нагоре. Когато някой човек ви обича, белега, истински, той започва да живее във вас. Вътрешно, мислиш го - това е знак, че има връзка. Ако се прекъсва мисълта, значи Любовта е донякъде. Ако всеки ден го мислиш, това е знак за от Духовна Любов нагоре. Това е мярка. Всички блага са нищо пред Любовта. Философията е външна мъдрост, религията е донякъде вътрешна, може да се каже вътрешна. Любовта е Божествена Мъдрост. Който има Любов, Истината идва при него. Когато си в Божествената Любов, не мечтаеш, а живееш. Някой казва “Изпълниха се мечтите ми”, като чуя и знам вече, че това е трагедия. Той тръгва надолу. Той имал мечти. Истинската Реалност няма нищо общо с мечти. Мечтателите са нещо…хайде да не ги засягаме.

Наскоро попаднах на една от по-старите Ви книги, където казвате, че най-голямата болест е въображението?

Да, значи Парацелз го казва. Въображението, той казва, е черна камера. А има случаи, когато то е много хубаво, както и ума, ако е напълно овладяно. Тоест, ако волята, която, истинската воля в човек, мъдрата, тя е слънчева, ако волята ръководи въображението, въображението е голям приятел и помагач, но ако човек има развинтено въображение, като сещам се за една позната, която си представя как бойлера ще гръмне и тя отваря вратата, защото по-малко щяло да гръмне на банята и… Или пък идва при мене и повтаря си “зле ми е, зле ми е, като дойда при тебе започвам да повтарям добре ми е, като изляза от тебе - зле ми е”. Значи, то въображението си върти игрите, нали… Обаче, когато е овладяно, то вече може да си представяш Божии неща, Божествени картини, защото владееш, и то вече - помагач. Виж, сега какво казва Учителят, каква красота, аз съм ти казвал Учителят е страшна мярка за всичко. Да?

Преди да кажете какво казва Учителят, но Учителят винаги в стотици от беседите си казва: Не допускайте нито една лоша мисъл във вашето съзнание. В контекст на това което говорим за въображението.

Да. Виж сега, Боре, една лоша мисъл само и ти си вече в света, в ада, тя може да те погребе, може да те отчай, тя създава света. Говорим, Боре, за лошата мисъл. Светлата мисъл създава малко по-хубав свят, оптимистичната, позитивната, но и тя е на ниско ниво. Значи, тука говорим за от Истинска Любов, тоест вървим от духовност нагоре. Духовността е цял свят над оптимизма. Значи, ако сравним оптимист с духовен човек, ще съжалим оптимиста, но нека да има оптимисти, защото някога може да станат духовни, но някои от тях стават и, нали, отчаяни същества. Учителят: Вие сте нещастни, защото хората ви обичат, а не Любовта. Хората, земното, човешкото, нали. Само чрез Божествената Любов нещата стават ясни. Който няма Любов, казва Учителят, е вече осъден. Какво ще чакаш страшен съд - той вече се е случил. Започвай да се молиш, за да може нещо да потече, макар и малко, нали, ручейче. Там, където няма Любов, се настанява, казва Учителят, дявола. Няма празно място. Нито светове, нито звездите - навсякъде. В момента, в който - лоша мисъл, ти си вече изпъдил Бога. Ангелът не може да влезе, не може да ти помогне ангелът, защото ти трябва заедно с него да си осъзнат, нали, и когато изключиш, когато влезеш в някаква светла мисъл и ангелът идва… То ангелите като цяло не помагат много, както си мислят хората и хубаво, че има други същества, по-дълбоки. Не искам да ме пазят ангели и да ми помагат, значи, ако ме питаш. Да?

А когато говорим за Любовта, при дявола тя как е? Дали е по отношение на негативните неща, но пак в каква форма съществува при него?

Дяволът е готов да ти даде имоти, да се грижи за тебе, само и само да те изсуши, да те погребе и да сънуваш звезди, и да мечтаеш за някаква любов друга, обаче има нещо хубаво. Когато минеш през такава тежка, страдаща любов, мъчителна, след време ще се подготвиш за другата Любов. Дяволът си, той е допуснат. Бог има план. Тези, които не обичат, нали, дяволът ще ги обикне.

Тоест, дяволът също има отношение чрез Любовта?

Има, обаче тя е любов, която е много лицемерна - днес я има, след един миг, не утре, след един миг е друга, има гняв. Ти, човекът на Любовта, който е блажен, той и да иска не може да се разгневи, Боре, той - гнева, омраза, завист, той е погребал всичко, а дяволът ври и кипи. Аз имах такива срещи с държавна сигурност, където вряха и кипяха към мене, аз ги обичам, туй е друга тема. Така. Проявата, казва Учителят, на всяка Любов, Мъдрост и Истина се дължи на Бога, който действа в нас. Говорете Истината, казва Учителят, за да не затворите Пътя на Любовта. Виж откъде, друга връзка с…нали. Любовта е акт към Бога, а не към човека. Към края сме. Любовта има такива тънки нюанси, че Словото е слабо. В началото е било Безмълвието, Боре, не Словото. Това е друга тема на Тайната Библия. Любовта е акт към Бога, както ти казах. Първо, обичаш Бог в човека и после човека. И тогава, този човек не може да те разочарова, защото ти знаеш, че той е в процес на развитие. Как може да искаш от него съвършенство, като…това си е процес, нали. Любовта към Бога, казва Учителят, друго просто изречение, разрешава всички въпроси. Някой иска да разрешава въпросите без Бога или частична Любов към Бога - ще имаш частично решение. Любовта има най-хубавия говор, казва Учителят, нали, нещо като мед. Древен Египет го нарича “меду нетер”, нали, Слово-мед, Божествена реч, нали. Или “нетер-мер” - Бог е Любов, както и да е. Връзката с Любовта никога не се прекъсва, тя продължава и след смъртта. Вие може да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Туй са много мерки дадени. Значи, ако ме питаш кой най-много е говорил в света за Любовта на дълбоки нива, от мравката до Бога - това е Учителят. Има и други донякъде, има един суфи се приближава, Ибн Араби се казва, има и други хора, но нещата, които е дал… От Учителя могат да се направят десет, най-малко десет много дебели тома за Любовта на…нещо… За Бога също, който е говорил на… Така. Казва Учителят: В човека може да се съмняваш, но в Любовта - никога. Това са различни неща. Без Любов живота остава неразбран. Ако разчитате на човешката любов, вие сте изгубени. Щом разкриваш Любовта си, дълбоката, интимна, свята, ти винаги я загубваш, казва Учителят. Започнеш ли да я разкриваш, но там, то е работа на Бога и там, който и да пита, каквото и да пита, стигаш донякъде и спираш, защото Той Бог е… Той не позволява, защото ти ще я развалиш, ще посегнеш. Любовта прощава, казва Учителят, но не извинява. Друга мярка. Тя ще ти прощава винаги, защото тя е така устроена, но няма извинение, нали, и в един момент става нещо, което…изчезваш. Голяма Тайна е скрита в Божията Любов. Това е все Учителят. Ако нямаш Любов, знанието ти нищо не представлява. Може да си енциклопедия, нали, тоест енциклопедия за съжаление, нали. Щом човекът стои в мисълта ви, тоест постоянно е в мисълта ви, това е мярка - ти го обичаш. По туй ще знаеш, няма значение на какво разстояние, нали, дали е в Египет, дали е в другия свят - без значение, или там, да кажем, на Сириус. Силен човек е онзи, който обича без да очаква да го обичат. Друг вид мярка. Където няма Любов, няма Истина. И казва Учителят: Любовта е по-реална от живота, по-дълбока от живота, тя го осмисля. И Гносиса, накрая съм. Любовта е образ на плерома - пълнотата. Ако имаш Истинска Любов, ще видиш Бога. Любовта дарява човека с пресътворяване. Тука не говорим за еволюция - високо ниво, пресътворяване. Вдъхновението означава, значи не стремеж, не амбиции, не копнеж - вдъхновение. Вдъхновението означава, че Любовта те е погледнала. В Любовта към Бога е Силата, която отнема влиянието на 12-те зодиака. Тука вече не ти трябва хороскоп, не ти трябват звезди. Благодаря ви звезди, добре дошли, добре заварили и добре заминали. И накрая свършвам с нещо, което много красиво, много го харесвам. Материалистът чака спасение. Това е първия вид трагедия. Вярващият чака спасителя - втория вид трагедия. Голяма беля. Мъдрият живее в Бога. Живее в Истинската си Любов към Бога. Той не чака. Той не чака страшен съд. Той живее в Любовта към Бога. Това е, Боре, ако имаш нещо?

Преди малко казахте към края на едно от изреченията, или отива на, или обичаш някой на Сириус, защо дадохте пример точно със Сириус?

Ами, защото Сириус е Висша мярка за Любовта и…да имаш такава Любов, която е Висша мярка, означава, че Бог ти е позволил да имаш такава… Значи, има Древно Единство, Древна Събуденост, Древна Осъзнатост. Сириус е, казва Учителят, цивилизация, в която нашата цивилизация в сравнение със Сириус, е в пелени, буквално пелени.

На няколко пъти казахте, че човек не трябва да е последовател, да почита и т.н. различни, нали, светци, учители и т.н., а трябва самият той да влезе в това. Изобщо по силите ли е на днешния човек да направи такъв скок?

Значи, ако ти започнеш да мислиш много за Бога, което никой не може да ти забрани. Цялото черно братство, всички дяволи и демони не могат. Ако ти се откажеш и се съгласиш с тях, това е друг въпрос, но ако ти избереш и започнеш много да мислиш за Бога, Бог ще те запали, защото няма Любов без Бога и Той постепенно…няма посредник между човек и Бога. Човек чрез личен опит, чрез много старания, а туй което даваме, хората могат да го ползват като упътвания, но не съм аз, който…нали. Това е посоката. И всеки може да самозапали себе си, защото, ами Бог е в него и при много мислене за Бога, и в един момент, ти много, да кажем, мислиш за Бога, търсиш Го, и Той започва да те търси, защото Той ти го е дал вродено. И след време ще разбереш, че той Пътя си е в тебе, Бог е в тебе и ти си го търси, и Той. След време ти даже ще откриеш, че не ти си търсил Бога, а Бог те е търсил, както казва един суфи. Аз открих, той казва, забравих, 30 години ли колко беше, повече ли, 70 години ли, търсих Бога, накрая открих, че Той ме е търсил. Да?

Много е красиво това. И накрая…запалвайки тази Любов, какъвто абсолютен пример дават и самите богомили, но винаги стигаме до един момент, че тази Любов води до саможертвата, тоест, води до пълната саможертва. Някои хора казват “В това няма ли противоречие?”?

Противоречия за ума има винаги и когато няма, пак има. Самият ум е голямото противоречие, Боре. Значи, Учителят казва: Животинската любов е второ измерение, много нисшо ниво. Човешката любов е друго нисшо ниво, трето. Жертвата, казва Учителят, е шесто измерение. Разлика огромна. Тя прекрачва светове - това е…жертвата е закон за развитие, не за еволюция, закон за високо развитие. От жертвата нататъка тръгва развитието, но има няколко степени над жертвата, но нека да не смущаваме. Нека да стигнат до жертвата. Следващата по-висока степен, едната ще я кажа, е Висша Отреченост. Дълбока Отреченост, тя е по-дълбок от жертвата, защото ти може да се жертваш, но да не си отречен от световете и още не заслужаваш Бог на високо ниво. После има, Боре, три степени - те са страшни.

И за да не стане неразбиране или грешно тълкуване, да кажем Христос на Голгота, това не беше само жертва?

Той е отречен преди да слезе в света, той е живот в Бога, той няма как. Не го интересува този свят, отвъдния свят, висши светове. Значи в…дори и духовни светове, той е над духовната цивилизация. Това е Син, който се подготвя за Старец на много, много високо ниво. Някой път пак може да говорим за него, ако стигнем до там, защото много неща предния път премълчахме.

Много Ви Благодаря!

И аз съм Благодарен.