16.12.2016 г.
Здравейте, г-н Хараш.
Няколко дни преди Коледа темата ни е за автентичното Християнство, за Тайното Християнство, за Гносиса и ми се иска да започна с въвеждащия въпрос за това как днес, в света, в който живеем, сякаш е загубена връзката между това истинското, автентично Християнство и сякаш съвременното общество все повече се отдалечава от Христос?
Съвременното християнство не е Християнство. Празниците не са празници. Не само Коледа и Великден, въобще празниците са между трагедия и комедия. Ще ти кажа, значи, при истинското Християнство, Древното, празнуваш Бог в себе си, нали, това е (значи)… А сегашната Коледа е голяма трагедия, защото е изгубено Чистото Сърце, което означава, че без Чисто Сърце тебе те няма, кой ще празнува? Тебе те няма (нали).
Все повече самите (тези празници) се превърнаха в някаква абстракция и хората освен че са затънали масово в материалното на тези празници, сякаш забравят кое е в дълбочината, коренното послание, което Христос остави след Голгота…
Значи, идеята за празника - да празнуваш Бог, да празнуваш Царството Божие - понеже я няма и всъщност няма празници. Значи, не говорим за празници, станало е нещо друго, заменено (нали), но кой може да замени Бог в себе си с нещо друго. Който Го е заменил, той вече… Няма празници! Значи, примерно, ако ме питаш мене аз какви празници празнувам, значи, признавам два празника: единият е Рожденият Ден на Учителя - нещо, което е огромно! И другото е: Нова Година, когато тайно обещаваш пред Бога нови, тайни тренировки, работа върху себе си, тайни очиствания, които са извън погледа - туй може да се нарече като Ново Начало, Новата Година, защото е важен ден, от 12 часа (0:00 часа - бел. ред.) - като Идея. Празникът е идея! То не е ядене, пиене или пък по-лоши неща (нали)… Няма празници!
Гностикът Ангелиус Силезиус, XVI век, казва: „И хиляда пъти да се роди Исус във Витлеем, но не в теб, печална е твоята съдба!“.
Значи, ако Христос не се е родил в тебе, по-лошо е от печално. Ти продължаваш да говориш, минаваш за знаещ, разказваш неща, а тебе те няма и Христос Го няма. И наистина, ако Той не се е родил, каквото и да кажеш… Значи, аз ще ти го кажа така: Ако един човек е преживял Бога, той преодолява даже всички Свещени книги. Който има особена Любов към Истината; той вече превъзхожда Свещените Писания. Той може да ги ползва, може да не ги ползва. Обаче той вече… Той вече е преживял същественото, тука вече говорим за нещо повече от празник и това е Откровение. Гносисът е пряко Откровение, пряко преживяване на Бога; Това е Гносис, без посредници. Но трябва така да тренираш себе си, че да станеш достоен (нали) това е…
Гносис означава знание, но според първите Гностици това знание трябва да дойде до всеки под формата на сила, излъчване и най-вече на Откровение. Днес може ли това знание да бъде споделено като частично разкрити тайни, които да отворят възможности пред хората, които търсят Истината?
Значи, Гносисът може да се споделя само частично, защото това е лично преживяване на Бога и пътят е всеки лично да преживее Бога. А да стигнеш до там: лично да преживееш Бога, това е, ще го кажа тъй, по един обикновен начин, естествен - милиони усилия. Значи, тука не става така, просто някакви усилия, някакви молитви - не върши работа! А пък, за да търсиш Гносиса, то е подобно да търсиш Истината, означава, според Учителя, да заложиш целия си живот! И пак става бавно, обаче вече си в тази система, това е…
В процеса на това търсене, съвременният човек изпада в, така, дуалистичната ситуация, че трябва, трябва ли да жертва всичко в името на това? И навика, с привичките от материалния свят, нещата, които, с които всеки е свикнал, трябва ли да ги… и до каква степен да ги жертва?
Ако човекът избере твърдо Бог и Истината, туй отстраняване на ежедневието ще стане постепенно (става въпрос за второстепенните неща…), едно по едно те ще започнат да отпадат, не трябва изведнъж да е рязко, защото егото, то е… бунт, може да уплаши човека, може да се съберат много сили срещу него, а когато тренираш стратегически и постепенно, едно по едно всичко отпада - излишни приятели, излишни хора, излишни покупки, излишни храни, излишни дрехи, излишни разговори и всичко туй става много тънко и просто се случва. Така. Да започваме ли?
Сега, преди да започна за така, красивата Християнска Мъдрост - има нещо в нея наистина много красиво, говоря за монаси светци, тез, които са се отделили (нали). Всъщност, Той Бог ги е отделил, защото е видял в тях дълбокото, честното и ги отделя в манастири. Но първо искам да ти кажа, знаеш ли за Христос и умрелия кон случката?
Не, разкажете я!
Тя е много простичка: Вървят Христос и учениците и виждат един умрял кон, и учениците казват „Колко лошо мирише!“, Христос поглежда и казва „Какви прекрасни бели зъби има!“. Погледът - значи, къде е насочен Чистият Поглед? Без изключение вижда навсякъде Бога, няма изключение, нали.
Сега започвам с красивата Християнска Мъдрост да видиш, така, наистина… После ще говорим пък за Тайната Християнска - тя е друга дълбочина.
Значи: Христос живее в тези, които са победили страстите.
Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия път, не е ли това предателство? (Това са идеи на монаси и светци, отдадени на Бога.)
Този, който не владее езика си, не може да има добродетели.
Значи, тука, ако изпуснеш една дума (примерно), не можеш да кажеш „извинявайте“. Че ти с една дума може да убиеш човек! Нали?
Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.
(Значи, тука само малко: не трябва да угаждаш на хората и на света; кой какво иска… Само на Бога. И тогава ще имаш Благословението.)
Истината не е дело на говорещия човек, а на самия Бог. (Някой път хората мислят, че като говорят Истината, че са те.)
Без Любов добродетелите са безполезни. (И затуй на едно място Учителя казва, че Любовта се равнява на, ако ги сложим на кантар: 25 добродетели и Любовта - еднакво тежат. Любовта се равнява на всичките, все едно ги имаш.)
Любовта Божия е по-прекрасна от всякакви аромати!
Любовта към враговете е подражание на Бога. (Ти знаеш, обикновените хора, религиозните, лесно обичат приятелите си, но това не е изкуство. Да обичаш врага си, тайно, честно, пред Бога, и тогава вече започваш да подражаваш на Бога, защото това е Негово качество. И тогава вече имаш право да говориш за Бога, иначе…)
Ако любиш враговете си, това означава, че се покоряваш на Бога. Това е Негова заповед: „Любете враговете си!“.
Тези, които не се страхуват от Бога, винаги се провалят.
Страхът Божий, това е очистването на човека.
Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда и грабеж. (Забележи! Което е, да кажат хората „Ние направихме…“ - вече е провалено, няма… Тайно пред Бога, Той вижда по-дълбоко от всяко виждане.)
Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. (И даже, сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия; другата половина е Чистотата, нали, но…)
Този, който потъпква земните удоволствия, демоните треперят пред него. (Това е блаженият човек, той…)
Бедствията - виж какво казват светците - са Милост Божия; те са скрито Избавление.
Ако Бог поставя хората в бедност, то е за да се изправи Душата им.
(Примерно: в бедност трябва да докажеш честност, нали. А пък в богатство трябва да докажеш Разумност.)
Неразумният човек не получава полза даже от Доброто.
Има много християни, които уж желаят Доброто - светците го казват - а то излиза зло. Уж търсят Спасение, а намират гибел.
Болестта не е нещастие, а Поучение и Божие Посещение. Тя е училището по Смирение. - Значи, има тежки болести, ако и те не те смирят, значи, безнадеждно положението. Има болести, на които Бог налага забрана да бъдат излекувани. Защо? Защото Бог вижда, че болестта е по-нужна за Спасението, отколкото здравето. (Ти знаеш, Боре, със здравето хората са направили много бели, привлекли са много болести - умеят да го развалят, както умеят да остаряват, умеят да боледуват, умеят да… Какво ли не, докато обратното, е изкуството.)
Ако страданията не облагородяват, тогава те се превръщат в двойно зло. (Страданието е изпратено, за да придобиеш разум - то произвежда разум. Обаче ти ако не го разбереш, ще дойде последната Божия Ръка - мъчението. Там вече голямо извисяване. Ако и туй не разбереш, има вече нещо неспасяемо, т.е. някога след милиони години.)
Търпението над скърбите е нещо по-дълбоко от всички добродетели. (Значи, говорим за голяма мъка, голяма скръб. Ако имаш Търпение тогава… То тогава ти трябва Търпение, а не при други случаи - това вече е нещо много дълбоко!)
Когато Бог види, че не желаем земни блага - забележи - тогава Той ни позволява да се ползваме от тях, защото тогава ние ги владеем вече; те не ни правят роби.
Бог можеш да Го почетеш само по един начин - с чист духовен живот.
(Както виждаш, тука тамянът е смешно нещо, значи не можеш да Го почетеш, нали.) Да?
Преди малко казахте, че човек трябва да се страхува, трябва да има страх от Бог. Във времената, в които живеем, така поне на мен ми се струва, че по-голямата част от хората тайничко се крият в една анонимност на своите грехове и си правят така, сякаш наистина няма никаква Разумност, няма Бог и, че няма да бъдат възмездени, така да се каже. Защо е ценна, защо е ценен страхът от Бог?
Значи, който има страх от Бога, вижда на всяка крачка Бога и знае, че всичко - и скрито, и съвсем скрито, и явно - е все явно. Значи, няма как, няма какво да скриеш, няма пред Божието Око, защото Той вижда чрез проникване (нали) и страхът от Бога те предпазва. Дава нещо на съвестта ти, което те предпазва да допуснеш и най-малкото зло в себе си, защото ти допуснеш ли и най-малкото зло, не само срещу човек, животно, даже предмет, Боре, допуснеш ли и най-малкото зло, означава, че в тебе има смърт. А туй малко зло, може да стане голямо зло, т.е. смъртта е в тебе вече, ти си смъртен. Там е Силата на Ученика, че той не може да го допусне (нали) и най-малкото зло. Той преценява, претегля.
Докато няма - казват монасите и светците - докато няма Любов и Смирение, нищо Духовно не може да има. (Значи, тези неща - Любов и Смирение, вървят заедно.)
Чистият живот е угаждането на Бога.
И казват монасите: Има мир, много по-лош от войната. (Аз не знам дали съм ти казвал за Хераклит в тази връзка?)
Не.
Ще ти кажа. Значи Хераклит е от редките Мъдреци в… Значи: Питагор, Сократ, Платон не са Мъдреци - вървят към Мъдростта. Хераклит е Мъдрец, а пък Аполоний Тиански, вече е по-дълбоко… (Както и да е.) Хераклит казва… (Той от жречески род иначе, истински Мъдрец, той обичал само децата и природата. Политици, хора - настрани!) Казва: Войната е по-добра от мира. Защо? Защото мирът ражда застой, застоят ражда демони и на помощ идва войната да научи хората да мислят и да се обнови мисълта им. (Забележи как е казано, нали.) Значи, войната си има свое място, тя ще намести - Учителя казва - главите на хората. (На някой, като му изчезне главата, как няма да се научи да мисли в другия живот, нали.) Значи: Има мир, по-лош от войната.
Ако ние се съблазняваме, то злото се намира не вън от нас, а вътре в нас.
Казва един светец монах, много, така, красив, обаче смирен, защото и… Значи, казва: Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми и аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза. (Виж как го вижда мъдрият човек… защото някои хора, ако оздравеят примерно, ще направят много по-тежка карма, много повече престъпления, а пък така, нали, даже и Светец, нали, няма да се спаси на дълбоко ниво, и Бог е преценил, обаче той със Смирението си го вижда това…)
Ако не можем да понесем скръбта, означава, че не сме се предали на Божията Воля! (Значи, ние ставаме вече по-слаби от скръбта.)
На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля и той ще пострада. (Забележи!)
Най-голямата ни Мисия е да осветим себе си. (Значи, въобще, когато говорим за мисия, Боре, искам да ти кажа, че хората нямат Мисия. Забрави! Значи, те имат задачи. Мисия има само Истината. Няма хора, които да имат Мисия. И всички тез, където са големи мисионери… така, някой път ще ти разкажа за тях.)
Да, има много хора в днешно време, които…
Много мисионери и „спасители“ има, не са спасили себе си…
Такива, които казват: „Аз съм прероденият този, прероденият онзи“… Но пък, от друга страна, и голяма част от хората, които търсят някакво личностно или пък към Духовно Развитие, постоянно търсят такъв тип „спасители“.
Те ще си намерят!
Човек само единствен и сам ли може да се спасява?
Значи, то Спасението е заложено в тебе, защото Бог е в тебе. И когато ти очакваш, означава, че очакваш отвън, а пък то вътре трябва да се изработи. И твоята Любов, твоята Мъдрост, твоята Истина, твоята Духовност - те са Царството и Бог в тебе е Царството, пък ти търсиш някъде навън, а пък Той вътре те чака. И всички, които очакват, ще бъдат разочаровани. Интересно нещо е Спасението, но тез, които го чакат, ще бъдат разочаровани, защото няма да дочакат, понеже то ги чака отвътре. Христос е вътре, Царството е вътре. Да?
Е, поне, все пак да не отчаем или разочароваме, въпреки че казвате, че те така или иначе ще се разочароват… Все пак, Бог изпраща регулярно Учители, които да помагат…
Значи, помощта на Учителите не е да се спасят хората, защото и Христос не е спасил хората и няма да ги спаси. Само Бог ще ги спаси, но когато първо… Значи: Бог не може да помогне на хората, ако те не са помогнали на себе си, ако те не са променили мисълта си. И Христос дойде да покаже на хората, според Гностиците, Пътя към себепознанието, т.е. те сами да тръгнат по Пътя, по който и Той е вървял, а не да чакат нещо, което ей така като подарък ще дойде.
Има една метафора, която последните месеци започна все повече да циркулира в общественото пространство, че всъщност Христос, символично, метафорично, още е на кръста и чака всеки от нас, също да мине по Неговия Път.
Значи, за някои хора, Христос продължава да е на кръста, за други хора Той е исторически - някъде в историята, а Христос е тука, действа и работи. И да ти кажа защо е бил на кръста - защото Той е нямал избор, Той е трябвало… Значи, в Древността е имало събрание на Бялото Братство, Старците и Боговете. (Старците са по-дълбока степен от Боговете и Синовете… Както и да е, туй е друга тема.), имало е събрание, където Бог е казал: „Дали трябва да гласуваме за Свободен Избор?“. Христос е един от първите, които гласува да има Свободен Избор, защото това ще доведе до Богоподобие. (Това и Тот го казва.) И понеже е гласувал, трябва да слезе после на кръста и да изкупи туй, за което е гласувал, да го види, да го преживее и да стане дълбока вода, защото Той се подготвя за Старец. Учителя казва, Той се подготвя за 25-ия Старец. Трябва още много неща да преживее, за да стане Старец и Той е… ще дойде такъв момент, но след много тежки събития. Ще стане Старец и се подготвя за 25-ия Старец.
Сега. Казват: Който е видял себе си, е по-добър от този, който е видял Ангели.
Трябва да имаш грешна представа за Божията Слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост. (Виж какво казват светци и монаси!) Значи, трябва голяма грешка да си допуснал в себе си, за… за Божията Слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост.
Какво казва Ал Халладж: Ако ти си истински светец - истински - ти ще се отречеш от нея и ще кажеш „само Бог е Свят, аз напълно се отричам!“ (Но трябва си честен докрай, иначе може да си въобразиш, че си светец, но ще пострадаш, защото…)
А какво казва Мохамед за Светците? Има светци, които искат да покажат на хората колко са храбри и смели - не от любов към Бога. И те показват едно мъченичество, и стават пример за хората, и подвеждат хората. Обаче какво казва Мохамед: Аллах ще дойде при този човек и ще каже: „Ти лъжеш!“ (Оттук нататък следва жестока присъда, защото такива светци, а те са над 70%… ще говорим някой път за тях).
Само една скоба, това самоотричане и саможертвеност, в крайна сметка, не е ли опит приживе да се реализира унищожаването на егото, смъртта на егото, преди смъртта да го е направила - физическата смърт?
Значи, Мохамед казва, че трябва да умреш преди да си умрял, т.е. твоето его, за да не… Защото после е късно (нали), а пък то, егото, все умира и все ще се преражда. И чак когато умреш в себе си и умъртвиш егото и злото, тогава вече имаш право да се посветиш на Бога. По друг начин ще ти го кажа, значи: Когато човек е познал Любовта дълбоко, тогава вече има право и позволение да върви към Истината. Дотогава той може да си въобразява, да търси, но трябва да е постигнал една степен на Любовта, не Абсолютната, тогава вече той може да тръгне.
Казват (Християнската красива Мъдрост, както казахме): Душа, живееща в Бога, живее в събития, които тя е изпреварила. (Ако ти си в Бога - както е Лао Дзъ, той няма какво да предвижда - Бог в него и Дао е предвидило всичко. Няма бъдеще, няма предсказание. Да предсказваш на Лао Дзъ, е трагедия. Той… Той е надминал… Той и Настрадин Ходжа ги е надминал, нали… Някой път, ако трябва ще говорим за него.)
Душа, живееща реално в Бога, е отвъд всичко това, което се случва. (Тя го е… предварително, защото тя е вътре в Бога.)
Всички неща в света не струват колкото един поглед на Бога.
И Учителя казва: Струва си цял живот да работиш така за Бога, само да заслужиш една Негова усмивка! (Не на Ангели - на Бога.) Оттука нататък вече всичко се осмисля.
Дръзновението е следствие от много молитви. (От милиони молитви и тогава придобиваш едно дръзновение, което вече е… Едно Вдъхновение, което никой не може да те спре!)
Как може - казват светците - да си Християнин, ако не обичаш нехристияните? (Виж колко просто! Въобще как може да говориш, не само за Бога, въобще да говориш за смисъла, за… Пък да не говорим, че ти - казват Старците - ако влезеш в Нищото, в Бога, в Тайната на Бога, там няма Смисъл, там си Безкраен. Там не търсиш смисъл, то е…)
Напускаме този свят - казват монасите и светците - и отиваме да цъфтим в другия свят. (Ето, виж какво посрещане, каква Лекота и какъв Подход!)
Когато Любовта ни напусне, ние вече сме трупове.
Не се труди повече, отколкото е мярката. Тука Учителя е казал в тази връзка нещо (аз ти казах Учителя е Мярка): Има много работливи хора, които дяволът не може да ги направи мързеливи, Обаче може да ги накара да работят прекалено много, за да ги излъже, да ги изтощава и да ги… (Защото те, изтощени стават уязвими и той може да им забие тежки и коварни болести и какво ли не. Значи, трябва да работим с мярка, колкото и да си обичаме работата - стратегически.)
Истинската Добродетел никога не търси човешки похвали. (Никога! Няма изключения!)
Този, у когото живее Христос, е задължително много търпелив човек. (Много… Нетърпението разваля всичко, даже и хубави неща.)
Човек, завладян от дявола, е винаги нетърпелив. (Една от диагнозите, нетърпеливият човек: нервен, раздразнителен, има-няма причина, той е раздразнителен. Познавах един човек, пък, сещам се - подозрителен. Почти всичко подозира, обаче каза „Аз вярвам в Левски и в Ботев!“. Викам: „Че ти не си ги виждал!“. Както и да е, каза: „Вярвам в тях!“. „Ами в Учителя вярваш ли?“. „Ами ти и него не си го виждал!“. „Не вярвам!“ - каза. Какво да… на такъв човек, нали, аз казвам да е жив и здрав и му се радвам! Така…)
Чудно е Търпението, ако е придружено със Смирение! (Вече тези двете неща заедно, това е нещо…) Да?
Ето, че… ето, че пак нещата, до които се е докоснал Метерлинк: Смирението и анонимността в действията, в ежедневието на човек, значи, той се е докосвал до едни от най-красивите неща, които са в Християнството?
Разбира се, но той е вървял честно по своя път и тези неща ги постига към края на живота си, но… Постига ги, защото е имал такава нагласа и тази нагласа накрая тя ги изработва, защото тя ги извайва - Смирението, Търпението…
Търпеливият човек е заключил лъв в клетка. (Тоест егото е в клетка, не може да… не може да мърда.)
Беден е всеки човек, у когото няма Търпение. (Искам да кажа: Търпението е богатство. Имаш ли го, ти можеш да изтърпиш и други мнения. И можеш да обичаш враговете си, имаш Любов към Бога. Търпението - казва Учителя - е силата на Любовта. Изключително качество! Нали?)
Ако нямаш Търпение към своя враг, как Бог ще те търпи? (Това го казва Християнската Мъдрост, не кой да е, нали - по Закони на Бога.)
Виж сега каква красота: Целта на Търпението не е в това да се гневиш справедливо, а в това въобще да не се гневиш. (Дори, когато ти си справедлив, ако ти се гневиш пак е… Ще ти го обясня: тука няма обяснение, но аз ще ти го обясня. Истината е по-дълбока от справедливостта - това е казано от Учителя. Значи, ако ти влезеш в Истината, вече ти си над Справедливостта и имаш мярка, и знаеш наистина кое е справедливо и кое хората си въобразяват, че е справедливо. Защото човешката справедливост, тя не е справедливост. Те не я разбират, защото те не са вътре в Любовта, в Мъдростта и в Истината.)
А какво да кажем за хората, които са от праведната страна на справедливостта? Нали имат право и искат възмездие за тези, които са нарушили тази справедливост?
Значи, има два типа хора. Има… Едната част имат право да искат възмездие, защото от минали прераждания трябва да връщат и Бог е казал, обаче те трябва да се съобразяват с Бога. Бог е казал: Оставете отмъщението на Мене.Той самият Го казва, Той действа. И Той тогава, дали този иска, или не иска, то възмездието ще стане. А там, където няма възмездие, защото се изравнява стара правда, те нямат право да искат. Тука пак стигаме до различаване. Трябва да питаш Бога, защото може да нанесеш възмездие и после то да се обърне срещу тебе и да стане… Тоест Бог може да стане към тебе много строг и жесток даже, не жесток - строг.
И в този контекст, това търсене на този тип справедливост е един вид грях?
Да, в този смисъл е грях. Но ако Бог го иска… Той, Бог раздава Правдата и там кой може да оспорва на Бога? Примерно едно земетресение, един ************ акт, той става, защото Бог е позволил, но хората не могат да разберат защо е позволил. Ако обясня Дълбоката Истина за това, ще стане опасно, защото хората не са готови да разберат Дълбоката Истина. И затуй трябва да слушат хиляди глупости, случки, тълкувания, които са далеч.
Да, виждаме повърхността на тълкованията, на… защото все пак тази тема…
И ще продължават!
…е актуална, но все пак, искам да си позволя, с няколко изречения, хората, които са в зоната на конкретен ************ акт, предният път говорихме за Ангели на Съдбата…
Да.
Никой не е случайно там, нали?
Няма случайна крачка, няма, даже и животните не са случайно там, ако има животни, не само хора. Кой колко да е близко - Ангелите на Съдбата изчисляват всичко, след като Бог е позволил, защото Ангелите на Съдбата знаят какво се иска и какво е записано. А там, където не е позволено…
Въпросът, който лично аз си задавам обаче, е: когато има жертви деца, те заслужили ли са такова развитие, или от преден живот е връзката?
Значи: първо - децата не са деца, това са стари Души. Второ - много деца, които тайно, вътрешно са спрели развитието си и много от тях имат скрити престъпления, които не се виждат, обаче за Бог няма скрито. И Той им прави жест като ги поразява, за да им даде следващия живот, ново тяло, освободено от тази, старата карма и те да тръгнат на чисто. Много е Велика Божията Любов, но тя е, както казахме, Любов при всички условия. Значи, ако ти не Го виждаш и включително в тази Строгост, и в туй раздаване на Неговата Правда, ти ще започнеш да се отдалечаваш от Бога и след време Той ще те порази, защото ти Го отричаш. Значи, най-малкото недоволство, Боре, най-малката критика… Да кажем аз, някой ме обиди да допуснем, че аз съм се обидил. Аз не мога да се обидя, защото нещо загубих, ама туй ти казвам като идея. Няма кой да ме обиди, говоря ти, няма такова нещо, но… Ако аз допусна най-малка обида или най-малка критика, не забележка, аз веднага искам да кажа на Бога „Господи, Ти май нещо не си прав, нещо си объркал!“ - разбираш ли къде отивам аз вече? Аз вече съм тръгнал по наклона, няма спиране. Говоря ти за минимална критика, даже и забележка. Не мога на Бог, защото, то кой е… Той е Мярката, нали? Така!
Който е намерил Дълготърпението, е намерил Пътя на своя живот.
За човека на Вярата е недопустимо лошо настроение. (Значи, Боре, ако говорим, човек, който има Истинска Вяра - Любовта е по-дълбоко нещо - той няма право на лошо настроение. А човекът на Любовта, той пък там въобще лошото настроение или средно - той няма настроения там. Значи, той живее в… нарича се Вечното състояние, там въобще думата „настроение“ я забравяме. Вечното състояние, това е: винаги си в прилив. Има някой път по-малки приливи, други… Все си Вдъхновен! Като ти е мъчно, пак ти е приятно, но туй не можеш да го обясниш на хора, защото те, някой път и като им е радостно, пак им е мъчно, нали.
Когато ти се съобразяваш със света, ти се обезобразяваш. (Значи, ако аз трябва да се съобразявам с общественото мнение… Примерно на времето какво ми предложиха Държавна Сигурност: „Ако се откажеш от Учителя, няма да те преследваме!“. Аз не изревах, ама на висок глас, леко, така, казах, сега… сега нямаше да действам тъй… „Значи: да се откажа от Любовта, Мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път!“… Ама го казах така… Те се чудят, и аз се чудя, много интересно беше.)
Всички молитви са чути, но не всички са изпълнени.
Едни от първите Гностици, от периода на II-III век, ликуват, казвайки, че Евангелието на Истината е Радост. Какво скрива църквата от всички; защо нарича гностиците „вълци в овча кожа“?
Те са ги наричали и „прекалени светци“… Значи, когато не можеш да разбереш едно нещо, ти го критикуваш, обаче ако го приемеш - то няма приемане там - а Бог изпраща по-дълбоки Мъдреци, и ако ги приемеш, те ще ти разкрият неща, които, ако имаха Чисто Съзнание, те щяха да… Чисто Съзнание значи да имат Христос в себе си - Чистото Съзнание е Христос, Буда е Чисто Съзнание (нали), Рамакришна е Чисто Съзнание, Мелхиседек е Чисто Съзнание… Нямаш ли Чисто Съзнание, ти си в съдбата и говориш като ей тези хора. Какво казаха те? Значи, „овце във вълча кожа, лисици…“ Поп Богомил пък казва, ама той вече е Мярка: „Калугерите са лисици, скрити в манастирите и мислят, че ще излъжат Бога“. (Защото те не са отишли от Любов към Бога, а са избягали от света, защото е тежичко, нали.)
А като стана, като споменахте поп Богомил, Богомилите изключително много използват символиката на вълка.
Ами вълкът е много по-дълбок от кучето, значи, от много гледни точки. Първо - кучето, то е едно напрегнато същество и то затуй трябва да го разхождаш, защото туй напрежение трябва да… Котката разхождаш ли я? А вълкът, той пък не прави грешката да стане приятел с човека, защото има една поговорка: „Кучето стана приятел на човека - горко му на кучето“ (нали).
Мисълта ми беше, че дори в това определение на църквата, че гностиците са вълци в овча кожа…
Не, те хвалят вълка в случая, без да знаят.
Да… Днес милиони хора се наричат „християни“, но ако имахме всъщност приложена Христовата енергия в живота си, светът нямаше да е затънал в това, което виждаме в момента и материално, и морално падение. Безвъзвратен ли е според вас и според разбирането за Гносиса, краят на това човечество и как трябва да подхождат хората, които търсят Мъдростта, Истината, Свободата, по отношение на това все по-разпространяващото се чувство на отчаяние?
Какво означава „краят на човечеството“ - ами, краят на тъмнината. Значи краят на глупостта - то това е краят на света. И докато има глупост, той светът си продължава (той, дяволът, обича глупостите), това са неговите хора. Той си ги захранва (нали, да е жив и здрав). Аз не го мразя дявола (нали) - туй трябва да уточним. Гносисът, това е дълбокото в него, той не се занимава, Боре, с време и сътвореност (нали). Няма… Тайната там е голяма съсредоточеност в Бога, затуй ги наричат „прекалени светци“. Единият от тях, наречен е Василид - това е страшен Учител, сирийски монах, толкова дълбок, има от него Наука за Бездната. Не за Вечността, Вечността е, там избледнява! Говори подобно на Старците. Има около 24 книги, горени от християни. Те, ако не бяха горени, значи, християните не са християни. И оцелели са само около 3 книги и половина, от които след време ще говорим за него, после малко ще го споменем, но той е нещо, което надминава и Светци, и монаси, и Мъдреци. Това е Учител на много високо ниво и който толкова е отдаден, че те са го бъркали и са казали, че е „прекален светец“, понеже не могат да го разберат. Но той не е „прекален светец“, той е рядък Учител и Мъдрец.
Казахте, че Гностиците нямат отношение към времето, и на мен (така) лично ми се струва, че това, което говорихме по темата за Атлантида, че Бог е извън нашата Вселена всъщност това е централен фокус в разбирането на Гностиците и че един вид Вселената е продукт на по-паднали йерархии, така ли е?
Точно така! Значи, Вселената е вторична, Бог е над нея. Гностиците се концентрират в Бездната, в Безкрая, наречена още Пустотата. Един Гностик на дълбоко ниво, той така е преживял Бога, че той няма нужда от Свещени книги. Той може да ги ползва, може да не ги ползва, но той е над тях, защото ти, ако си преживял Бога, Бог е по-дълбок от Свещените книги (нали) - от които и да е, говоря за всички народи. И тогава вече ти си извън времето и затова има Наука за Бездната, която пак е смущаваща, обаче пък е красива и някой път ще започнем да говорим за нея, но все пак тя е специална тема. А туй, Евангелието на Истината, за него се казва, че то е за един човек на хиляда. Значи, то не е като тези евангелия, в които така нещо се казва (нали). А самият Василид казва: „Аз изчезнах в Христос“. Както Павел… Имаше май един въпрос, какъв беше, за Павел? (въпрос от зрител - бел. ред.)
Въпросът е: Как да тълкуваме думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен“?
Значи, много хубаво, че не е Павел, защото Павел ще пречи на Христос. Значи, той иска да каже „Аз изчезнах в Христос, в Чистото Съзнание, аз се слях“. И тогава вече Христос може да действа, и много хубаво, че Христос може да действа свободно, т.е. вратата му е отворена, защото Павел е пречка. Той, знаеш, е гонел християните, и хубаво, че Христос му разкрива там една светлина, която го смайва и той казва „Къде съм тръгнал аз (нали) срещу Бога!“. И понеже Бог го обича от предни прераждания, той знае, той окултист е бил, и то напреднал, и Бог го преобръща и той става вече отдаден по правилния начин.
В евангелията се говори предимно чрез притчи. Има ли вариант Христовото познание, изобщо човечеството в следващите години или векове да започне да разбира нещата, Дълбоките Духовни неща, не чрез притчи, а по друг начин?
Ако Христос не говори с притчи, означава… Ако каже пряко Истината, ще бъде унищожителна! Той затуй е казал „Не хвърляйте бисери на свинете!“ - знаеш, свинята какво ще разбере от бисера (нали). Ще каже „За какво ми е тази Истина?“. Има и друго - идея за бисера - понеже бисерът е Чиста Истина и ако говориш Чиста Истина на неподготвени хора, един кабалист казва: все едно ги заблуждаваш, то за него е халюцинация. И най-хубаво с такъв човек, слез му на нивото, уважи му донякъде земните неща, кажи му нещо на по-ниско ниво, защото, защо да го смущаваш, той човекът, тясно е там, съзнанието е тясно (нали).
Да започна с Гностиците? Така. Гносисът е много по-дълбока степен вече от монасите, от светците. Има два вида Гносис, тука ще ти изнеса Мъдрия Гносис. Има и Премъдър, който след време може специално за него да се спрем, макар че леко смущава. В Гносиса има и Мъдрост, и Премъдрост, тука ще говорим за Мъдростта.
Всичко се изкупва - казват Гностиците - не с жертвоприношение, с чисто поведение. (Значи, тез, които правят жертвоприношения, той Учителя, на едно място, казва: Като искаш жертвоприношения, дай си главата да ти я отрежат (нали). Защо режеш главата на овцата и казваш „това е добре“, пък ножът като минава през твоята глава, казваш „не е добре“?)
Сега, покрай Коледа, реки от кръв ще тръгнат по хиляди селски дворове.
Тези празници, където ти казах, че са трагедия или комедия. Значи, хиляди, милиони животни ще пострадат и хората… Отделно, нали, алкохолът… и други неща, което… За какъв „празник“ говорим, нали? Не можем да го наречем и „непразник“, то до такава степен е… Аз го наричам „класика“. Така.
Развитието на Истината в човека е най-голямата Тайна на живота - казват Гностиците.
Словото е Древно Учение. Жреците са го познавали като Бог, като Божия Дейност. Атлантите го наричали Трона на Орела; те го наричали Образувателя - образуващата сила, не с… (Когато говорим, Словото, което носим в себе си, ние образуваме съдбата си и от туй зависи дали ще образуваме човешка съдба, или Божествена. Божествената е Свобода.)
Можем да кажем, че всяка думичка, която изричаме, е посято семе?
Най-малката дума е семе, а пък тирадата, нали, семена, само че плевели.
Който служи на Бога, има меч, т.е. има Тайно Слово.
Вътре в Словото е заложено всичко.
Царят на Атлантида казва: Словото е Жрец (виж как са го…). Самото Слово е Жрец. И Атлантите казват: Думите са ръце - виж как го обясняват, самите думи са ръце - ръце на същества, и чрез думите тези същества те улавят. Ти като говориш определени думи, тези същества, които ти ги изпращат, те те улавят с тези думи и ти правиш някаква съдба или вървиш по правилния път, зависи какви думи (нали). Това означава, че думите са ключове - те отключват духове, отварят врати за най-различни влияния и за най-различни същества. Пък вече настани ли се едно тъмно същество в тебе и започне ли да става господар, ти може да си говориш за Бог, колкото си искаш, но ти вече имаш…
Думите показват с какви същества общуваш. (Ако са нечисти думи, нали…)
Бог също е дума - ключ. Тази дума е по-дълбока от всякакви думи и от твоя опит.
Думите са оръжия на духовете; те са - на атлантски език „Арамон“ значи, означава врати, посеви, семена, посявания, както казахме, които в последствие стават съдбата на човека. Значи, продължителните думи са направили навици, съдбата на човека, посели са го и той казва „съдбата е такава“. (Ами, такава е ами, нали ти си я посял!)
А вътрешното говорене същата ли сила има?
Вътрешното говорене, то е като външното и то от вътрешното, започва външното. Започваш да си умуваш и то после се пренася, но и вътрешно, и външно говорене, е все говорене. Важно е да не е нечисто говорене и да не е бъбривост, защото бъбривият човек, той вече е загазил - самата бъбривост е болест. Вече туй означава частична обсебеност, по-късно вече отива към психиатрия и така. Не го желая, обаче ти изпускаш много думи…
Има Таен Свидетел - казват Толтеките - който следи всяка наша дума.
В Библията това е казано така: „Ще плащате за всяка дума!“ (Не за цяло изречение, вече е късно - за всяка думичка.)
Една дума - казва Учителя - може да отнеме развитието за 20 години, има случаи, може да отнеме развитието за 20 000 години. (Значи, може да си градил много, обаче една изпусната дума, нали, влязъл дух вече, който прекъсва развитието ти. А има думи, които пък за много хиляди години, по-хубаво да не смутим…)
Дружбата с думите е дружба със Същества. (Хората не могат да разберат като си играят с разни думи, какво става и затуй е много важно една голяма Будност да си подбираш думите. Не, не разни думи да ти влияят и внушения - ти да си ги подбираш и ти да си влияеш. И затуй Учителя препоръчва самовнушението като изключителен метод ти да си избираш влиянията, а не… това е древен метод.)
Гносисът казва: Ако Бог беше изпратил Христос в Райската градина, вместо Адам, змията нямаше да има никакъв шанс. (Това означава, че самият Бог е искал грехопадението. Защо го иска и защо го допуска? Защото след време ще има голямо извисяване. Искам да кажа, никой не може да упрекне Бога. Ако някой казва „Защо Бог така действа?“ - значи той се отдалечава.) Да?
Означава ли това, че греховете, които хората правят, до известна степен им служат за тяхното израстване, ако си вземат поука от тях?
Ако си вземат поука, ще израснат. Ако не си вземат поука, ще бъдат смачкани и пак ще израснат в един… Ще искат да израстват, защото има едно дъно, от което по-надолу няма, и ако стигнеш до голямото дъно, там - само нагоре, няма накъде. Някои трябва да стигнат до туй дъно, говоря за упоритите, за да може някаква поука, нещо да стане, защото къде по-надолу? И тогава вече се тръгва (нали), искам да кажа, че ако в един човек, в едно престъпление, в едно събитие, ако Бог Го няма - това също е Божия Воля! Няма Го, защото иска толкоз да изстрадаш, толкоз да бъдеш смачкан, че да разбереш, че няма друг Път. Което означава, че е много красиво туй, което го нарекох „смачкване“ - то е красива дума, защото Бог иска да се възраждаш, а не да станеш по… Има лоши неща, по-лошо от да станеш дявол (нали) - да станеш демон, демонизиране, това означава после ще ти трябват милиони години. На дяволите, за да стане човек и да върви нагоре, ще му отнеме хиляди години, ако се мобилизира. При демоните е милиони години, както виждаме… Значи, въобще Божият замисъл - Бог е искал падението. Колкото до Христос, Той няма нужда от извисяване, Той е извисен още от Древността, Той така си слиза. Грехопадението е голяма Тайна, която тука няма да разкриваме, защото това го знае само Премъдростта, но то е отделна тема. Но Учителя казва: Когато се превърнеш във Вечност, ставаш Мъдрец; а когато се превърнеш в Безкрайност, ставаш Старец. (Това са степени. Някой път ще посветим на Старците, защото те са и по-високи от Синовете Божии, много над Светци и мъдреци.)
Гностиците казват, че ако тръгнеш по Пътя към Бог, Правилния Път, трябва да станеш Син. Какво е Син, както Син е Христос, какво се крие зад тази символика да станеш „Син“? И ако мога да го обвържа с въпроса, Учителя Беинса Дуно казва „Христос беше Синът, аз съм Бащата“.
Да, Той казва: Христос дойде като Сина, аз идвам като Бащата. Значи, за да вървиш Истински по Бога, не трябва да си християнин, голяма грешка е, ако си… това е една емблема. Какъвто и да си, е голяма грешка.
Учителя казва: Не трябва да сте християни, трябва да сте Синове. Синът е Истинското вървене към Бога, Истинското ходене, Началото на Истинския Път, а Старецът е вече завършек. Старецът е… Мъдростта на Старците… И затова Христос се подготвя, ще има още преживявания (нали), ще има и едно Тайно Трето Пришествие, което Той вече там ще узрее и ще стане, както казва Учителя, 25-ия Старец. Нещо голямо ще стане. Той се подготвя, защото е достоен (нали).
Зрителите сега биха казали „кога“?
Значи, за време не говорим, когато говорим за Бог. Който казва „кога“, значи или има нетърпение, или бърза да станат нещата, или поставя срокове, а да поставяш срокове на Бога, Който Единствен решава…
Неловко изпускане ли е от страна на Учителя Беинса Дуно, това, че е казал, че Христос е бил Синът, а Той Бащата? Какво означава това?
Ще ти кажа. Значи, за да станеш Син, трябва да минеш през един-два кръста и през няколко прекалено жестоки изпитания и мъчения. Старецът е… Учителя казва за себе си: Аз съм минал през девет кръста и през още нещо, за което няма да говоря.
Тоест, тук говорим за еволюционен етап…
Степени, да.
…на развитие? Защото някои хора, особено, които са живели по времето на Учителя, казват: „Означава ли, че 2000 години след Христос имаме едно друго следващо явяване?“
Не само Дълбоко Явяване (нали), Учителя казва също: Аз и Отец ми, едно сме. Това е Слово на Отец. Също казва… всички тези неща те са при Него естествени( нали), Той не казва нищо ново. Той просто слиза, изнася, но защо не могат да го познаят хората? Казва на едно място: Защото, Господи, облякъл си ме с дрехата на Смирението. Понеже Смирението е много Дълбинно и ти не можеш да Го познаеш (нали), защото то е… Обаче ако Той иска да ти се разкрие, ще го познаеш. Ако не иска… (Както Георги Димитров е… Били са комшии, той не знае кой е Учителя. Майка му на Георги Димитров знае, и когато при една опасност се случва, нали, тя казва на Георги „Иди при Учителя, той ще те спаси“, както и става там една случка, ако трябва някой път ще разкажем, няма значение. Но майката знае кой е Учителя. Георги Димитров блуждае, пита го някакви странични въпроси и там Учителя му подхвърля нещо, както и да е.)
Гносисът отключва Истинското Знание в човека. (Гностикът не се нуждае от църкви и джамии - много просто, той има Бог в себе си. Ти ако имаш Бог в себе си, ще палиш ли тамян или жертвоприношение, нали? Ти си станал вече жертвата.)
Гносисът е изгубената Любов, изгубеното Християнство. (И туй, другото християнство, критикува туй, защото не може да разбере за какво става въпрос.) И когато Любовта е слязла в по-ниско ниво, тя е станала Вяра.
Но Гносисът виж какво казва: С Вяра не можеш да се спасиш. Само Истината спасява. (Но нека те вярват във Вярата. Пак казвам: да са живи и здрави!)
А Вярата все пак е стъпало?
Тя е стъпало, тя е важна, но тя не е като Любовта дълбока и не е като Истината прекалено дълбока. Тя е една пътека.
Василид казва: Някои страдат почти, без да са грешили. (И виж как го обяснява.) Защо? За да не грешат в бъдеще. - Значи, Бог дава на някои без да са правили грешки, така, големи, за да може да ги спаси от бъдещи, защото Той е видял в тях честността и Истината, че могат да направят скок и Той им отнема нещо от бъдещето, за да им даде наистина Себе Си. Виж каква (нали) Премъдрост - Гностиците!
Който е искал да съгреши, но е нямал възможност - казват Гностиците - той е съгрешил. (Просто няма условия, той… страх го е от обществено мнение, от някаква съвест, от нещо, нали, но той вътрешно, който допуска, той е сгрешил вече, той… няма как.)
Василид обяснява как Бог е създал Себе си - туй е много пък специална тема. Някой път, ще смутим даже и Светците, и Мъдреците, но някой път може да се спра, защото там е… Да, между другото, такова нещо се е говорело на Тайната Вечеря.
Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си - казват Гностиците. (Много е трудно човек да намери изход от себе си - Той се е запушил, той е влязъл в капан и си говори.)
Истината я намират само тези, които искат да й служат. (Значи, затуй им е позволено, защото те искат да служат. Те не я търсят просто ей така.)
Всички, които не вървят честно, усърдно и Истинно към Бога, ще станат сродни с тези низши сили и за тях е определен Страшният Съд.
Гносисът се отличава от Вярата, както Духът от света и от погребенията, от смъртта. (Значи, разликата е… нали?)
Изгубената Любов към Бога, е изгубеният Рай.
Има само един-единствен манастир - Истината. Влез в нея! - нещо подобно казва и Буда. Мисля, че имаше някакъв въпрос за…
За връзката между Буда и Христос, тъй като по тая тема доста се говори.
Сега ще ти кажа, нещо си бях отбелязал, виж какво казва Буда. Искам да ти кажа, колко сродни неща с Христос. Изключително Дълбоко Учение - Будизмът, не дълбоко, нали…
Буда казва: Долови себе си във всяко живо същество. - Виж каква красота, т.е. тайно в него също има Бог.
Казва: Съвършеният Път е подобен на Безкрая.
Веднага - казва - щом злото е извършено, то вече е неунищожимо. (Щом си го допуснал…)
Христос казва на Петър… Петър го пита в апокрифите, в Тайната Библия, „Има ли зло, има ли грях в света?“ Няма никакъв грях в света. Няма капка зло. Но виж, какво казва Христос: Ако ти направиш една погрешка, една погрешна мисъл, един грях, ако направиш едно малко зло - вече има грях. (Значи, ти решаваш, ако ти действаш… Говорихме за Безупречност на Толтеките, за което ще говорим. Значи, в момента, в който постъпиш грешно, злото вече е влязло. То го няма, но ти вече си станал врата, вече го има.)
Буда казва: Живееш ли чисто, Адът сам ще се превърне в Спасение. (Адът е Земята. Някои търсят някъде Ада. Адът е Земята, в центъра на Земята е Пъкълът.)
Учителя е Старец, Христос е Син. Значи, разликата е голяма, но Синовете Божии са висока летва, нали, висока и много Дълбоки Същества. Да станеш Син е, не можеш за един, за два живота, или за няколко прераждания.
Гностиците казват: „Познай себе си“ - означава живот в Истината.
С Вяра - казва Гносисът - няма завръщане в Бога. Няма завръщане в Бога без Истина. Истината е Мярката.
И Гностикът не общува с религията, той общува с Истината - с Истината в човека, с Истината в себе си.
Откровението, Гносисът, е по-голям дар от човешкия живот. (Забележи!) По-голям дар от човешкия живот. Затова Учителя казва: Моите Ученици обичат Истината повече от живота!
Няколко въпроса, по отношение първо на религиите, които са в света. В предходни разговори сте споделяли, че наивно е да смятаме, че само нашата цивилизация е във Вселената. Има ли религии на другите места?
В другите звезди и планети ли?
Да, в другите цивилизации.
Сега, първо, да разделим думата „цивилизация“. Значи, в света няма цивилизации. И преди е нямало, те са слизали, но те не спадат към света, не спадат към Вселената.
Имам предвид извън Земята…
Значи, цивилизациите, това са Боговете, Синовете. Такива: Богомилите са Духовна цивилизация, Толтеките са Божествена цивилизация, Боговете са Божествена цивилизация… Цивилизациите са от Древността, а другото е народи. Значи, говорим за народи, не цивилизации?
Хайде, да уточним тогава - говорим за други обитатели, на други планети.
Значи, на другите планети няма религии, защото няма нужда. Има търсене на Истината и то е вече на много степени. Да кажем на Луната, Сведенборг е обяснявал, много същества, лично аз съм виждал мъдреци на… Истински мъдрец, един само, на Луната, но там живеят около 150 адепти, казва Учителя, което означава свършен факт. Там също има погребения, само че лунни, и ако човек върви след погребания си приятел, значи, че е наказан. Там също има горене, има астрална смърт, ако вървят след погребания човек и той не му е позволено, астрално погребение, не е позволено да изгори, означава да вървят след човек, който… да видят що за… как е сгрешил, как се е отклонил. Няма нужда от религии и от църкви. И Учителя казва: Ако ти имаш Бог в себе си, няма нужда да ходиш в храмове. И там Търсачите размишляват по… Примерно на Юпитер съществата, ядрото, те размишляват върху прости въпроси, които изглеждат прости. Примерно как цветето е излязло от земята, нали - коренът е тъмен, черен, пък цветето е сияещо и светлина. Те разглеждат едни такива въпроси, изглеждат детски, но всъщност - цветето увяхва, но коренът не увяхва. Това означава, те стигат до извода - коренът е Мъдрец. Цветето е само отражение на корена, и то един отзвук, но коренът е по-дълбок, но той… Но коренът е невидим, той не се вижда и не можеш да видиш красотата му, нали. Искам да ти кажа, като започнеш от такива въпроси, те размишляват, те търсят Мъдростта, няма нужда от религия, няма нужда от поклонение. Поклонението е отношение към Истината, в този смисъл.
Споделете няколко думи за символиката на кръста.
На египетски думата „кръст“, означава „Истински живот“. При християните, те го свързват с мъчение - Христос се е мъчил - няма такова нещо! Кръстът не е място на страдание, там Христос не е показал страданието, Той е показал Величието на Любовта. Те отново бъркат, не могат да различат, те мислят, че това е с… Кръстът е мястото, където, според Учителя, трябва да покажеш своята лъчезарност, то е мястото на оцеляването. Ако ти там не оцелееш, никъде няма да оцелееш. Това е Богомилите на Кладата, те показват, че кръстът е нещо живо, той не е трагедия. Ако на кръста нямаш Любов - никога нямаш Любов.
По отношение на християнството, коментирайте с няколко думи историята за двамата Иисус.
Да, и туй е така, една тънка тема. Има двама Иисус. Има един Иисус, който е Иисус, има и един Иисус, който е Христос. Има двама Иисус в този смисъл - първият Иисус, да го наречем, общува с Духовния свят, той върви към Духовния свят и може да черпи сили от Духовния свят, и да черпи помощ от Духовния свят, защото той е свързан. Вторият Иисус е Дълбока Вода, Той вече върви към Христос, върви към Скритото - Той вече е Мистичен Иисус, защото, Той вече има връзка с Мистичния свят и може да задвижва Божествения свят и Бога, не може да задвижва Абсолюта. Абсолютът е много специална тема, за която Гностиците и… Малко хора в света я обясняват. Защото Абсолютът е слязъл като Бог и се е ограничил, защото Той - казва Учителя - не може да се побере никъде, нито във Вселената (забележи), нито извън Вселената. И Той се ограничава, заради хората да стане достъпен и става Бог. Той тогава даже е нямал, туй се е говорело… (Там имаше май въпрос за Тайната Вечеря.) На Тайната Вечеря Христос разкрива такива неща донякъде. Аз също донякъде ще ги кажа. Значи, Той става Бог, тогава Бог е нямал име - нямало е Слово. В началото не е Словото. В начало е било безмълвието и… Словото е заради сътворения свят да могат хората да си говорят. И когато… Той бил наричан Първото Същество - числата са преди буквите - и Той слиза и се ограничава, за да стане достъпен за хората. И пак не е напълно достъпен, защото Той пак е Несътворен, Абсолютът в Него е ограничен, но иска да помогне на хората, понеже като Абсолют, никой няма шанс да Го разбере. А като Бог има някаква достъпност, някаква близост има, и затова Той, там Христос въобще не говори. Той споменава за Бога, но не говори за Бога, а говори за Праотеца, за Абсолюта. Това е Таен Гносис, който Гностиците го знаят и Христос го знае, и Той споделя такива неща на Тайната Вечеря. Но туй е едно дълго Учение, след време ще ти го разкажа, какви страхотни неща обяснява Василид за Абсолюта; за: как Безкраят се смалява, става Вечност, Вечността става време и как Той става Бог. И пак е, Той пак е Самият Господар на всичко и как, какъв е методът Той да се връща в Абсолюта, и как да слиза към Христос и Луцифер. Тя е тънка, Тайна Наука, Тайна Наука.
Имаше един коментар, че Христос се намира между Луцифер и Ариман.
Не, не е точно тъй. Значи, Христос се намира между Бог и Луцифер. Значи, Бог е Първото Същество, Луцифер е Второто - тогава е бил Сияещо Същество, Третото е Христос. И подведените ангели, които след време падат в грехопадение, са подведени от това, че Луцифер е сияел. Всъщност Бог тайно е сияел в него, но не с цялата Си светлина, и тогава хора, които са нямали Търпение, Велика Любов към Бога, са били подведени от Луцифер, защото Бог е сияел в него, но самият Бог е… Но Боговете, Мъдрите Същества са казали: „Луцифер не може да бъде наш водач. Той е Сияещ, но той… Ние обичаме само единствено Бога“. А Бог е цялата Светлина, Луцифер не е цялата Светлина. И затова тази полусветлина е подвела хората, туй е друга дълга тема.
Щом по време на Тайната Вечеря Христос е споделил (така) Дълбоки Тайни, станало ли е ясно времето за неговото изчезване, което е регистрирано и от официалното християнство, къде всъщност е тогава времето, когато Христос изчезва?
Значи, Христос изчезва по подобен начин като Лао Дзъ. Значи, Той поначало е слязъл-изчезнал, т.е. Той не е реален в този свят, защото Той живее в Бога. За някои е реален, за някои - нереален, някои могат да Го пипнат, нали, но туй не е мярка - ти можеш да Го пипаш, но Христос е Дух.
Защото има чисто такива, материалистични тълкувания, че бил в Тибет, че бил в Шамбала, че бил в пустинята, или някъде другаде. Къде всъщност е бил?
Да, значи първо, той в Тибет не е бил, нито в Индия. Той се е вселявал в някои същества, по закона на вселяване, и той понеже е приличал на Христос и негови излъчвания и Той работи чрез тях, и те бъркат, че това е истинският Христос. А Той се вселява на много места, но преди всичко, когато се е скрил, Той се е скрил в Школата на Есеите, която е Школа на Бялото Братство. Учителя също е бил в тази Школа. Учителя въобще от Атлантида и въобще… Коя?
… тази Школа?
Тази Школа е затворена, защото тя е много пречистена. И те също са я наричали „секта“, то… То щеше да бъде грях, ако не я наречеш (нали), Истината, да наречеш… Истината са я наричали „секта“ или „ерес“ (нали), Великата Ерес. Само че Великата Ерес е Велика Истина на Бога, но (туй, ясно е, ще смути хората), но Христос е говорил такива тайни неща насаме, защото… Даже предателството на *** - някой път може да говорим. Няма капка предателство, (забележи) - но това е Воля на Бога. Учениците на Христос нямат Гносис и не знаят защо *** постъпва така, те не знаят защо той е избран. Примерно ако… Само знаят Бог, Христос и *** - на другите е отнето да знаят. То туй е Божия работа - Бог решава на кой да даде Откровение. Ако Христос беше избрал Йоан или Павел да Го предадат, щеше да има много спорове. Йоан ще каже: „Как така ще те предам?“, Павел: „Не мога!“, нали, а пък трябва да се изпълни Божията Воля. В тайните апокрифи, има… Даже ***, в един момент, защото той е Мъдрец от Атлантида, общувал е още в Атлантида с Христос, той е голям Мъдрец, обаче по отношение на Христос е ученик. Христос е висока летва, дълбока вода. И искам да ти кажа: значи, *** - самият Бог го избира и го разкрива на Христос, и в един апокриф вече… Той на Христос… Знае, че трябва да бъде разпънат и трябва да го предаде (няма нищо с тези сребърници), обаче светът трябва да знае, че *** е предател. За света, той не трябва да знае Дълбоката Истина. Той, Бог, ще разкрива Дълбоките Истини на света ли? Той ще ги убие хората, ако… Истината е убиец, даже на чистите хора, ние сме говорили. Значи, и в един момент Христос му казва на ***: „Умолявам те, трябва да изпълним Божията Воля за…“ Пак умува ***, защото той има специална Любов към… Той… Те затуй после се прегръщат и Мистичната Целувка. Христос ще прегръща ли предател? Защо го прегръща и го целува, тази целувка - тя е голяма красота! Защото това са Същества с Велика Любов помежду си от много прераждания, Ученик и Учител. И те се прегръщат и целуват, защото вече се разделят на Земята, няма да се видят. Любовта им е огромна, тяхната… Бог е между тях - страшна Любов! А светът трябва да знае, че е предател, светът трябва да знае, че предател се заплаща, светът трябва да знае, че 30 сребърника, и светът трябва да знае, че той се е обесил… Нищо подобно! Христос го възкресява. А в Евангелието на ***, казва: Той е над учениците и неговото име свети в Бога. Той е надраснал и висшето си „Аз“, ***. На другите не е дадено. Даже Йоан има моменти, когато се отчайва и пита Христос: „Какво да правя?“ При *** няма такива неща. Ако ме питаш, там имаше май някакъв въпрос за Мария…
Да, да, това беше последният от тези въпроси за Мария-Магдалена. Това е едно табу за църквата…
Да. Най-дълбоките Ученици на Христос са двама, запомни го от мене, след време ще ти разкажа - това е *** и това е Мария. Това са дълбоките неща. Другите пак са ученици, пак са много така силни - Йоан, Павел, но не Дълбоки Ученици.
Тоест Мария-Магдалена е Ученик на…
Да, да! Тя си е…
… Христос?
Стара… Нарича се, в Египет се е наричала „Стара Бяла Вода“. „Бяла вода“ означава „Древен Живот“. Тя е Древна Душа, избрана от Бога, тя не е някаква, така, вмъкнала се, нали. А пък *** е, той е още по-дълбоко нещо, но толкова е скрит, че… Но така трябва да бъде, защото Той, Бог решава кои Истини да разкрие на хората.
В навечерието на 2017 година, повечето от нас ще си направят някаква равносметка досега какво са свършили, какви ще са им целите… Много хора заговориха, че влизаме в особен, интензивен период на сгъстяване на времето и на събитията. Преди малко, в началото на разговора коментирахме за погрешния (може би) начин за празнуването на празниците, на Коледа. Към какво следва да насочим усилията си в следващите 3-4 години, които се очакват да са наистина много сгъстени на събития?
Аз загатнах: Тайната на Живота е изключителна съсредоточеност в Бога. И как ние посрещаме Нова година - няма тука… (Каква реч на президента, тя е страшна работа. Нека да не го засягаме, горкия човек, той е „горкият“ отвсякъде! Значи, друго искам да кажа, уважавам го, нали, не ме разбирай…) Значи, ние навлизаме в дълбоки молитви, в най-любимите си молитви. Някои от тях са тайни, някои… (Какво може да каже президентът? Това е едно дете, което ще бъде дете дълго време и то не в оня, мъдрия смисъл, приятно дете.) Значи: ние навлизаме в дълбоки молитви, почти… Има храна, ядем едвам-едвам - контрол! Няма… Храната, всичко е дадено да имаш контрол. Но ако трябва да завърша, ще кажа нещо, което, една мисъл на Шестия Старец, страшен е! (След време ще говорим за Старците, ще видиш каква разлика има, колко е над Мъдростта.) Казва: Животът е прекрасен, смъртта е еликсир. Виж каква красота! Просто казано. Наистина е така, но просто трябва да го разбереш, да го осмислиш в себе си. Това е, Боре! Да?
И на финала, все пак много хора с надежда очакват всепроникването на Христос в следващите години…
Значи, Христос не е нещо, което очакваш, както да очакваш бъдещето, това е подвеждане. Казвал съм, не трябва да вярваш в бъдещето, трябва да го създадеш. Когато го създадеш, то вече е в тебе и то като дойде, то е в тебе и ще го имаш, т.е. ще живееш правилно в настоящето. Значи, въпросът не е да чакаш бъдещето или Христос, а да живееш в Бога. Ти като живееш в Бога, Той, Христос е дошъл. Кого чакаш? Мъдрецът чака ли Христос или спасение? Това са елементарни неща, Боре, но пак може да бъдат неразбрани и пак ще се радвам на хората. Аз… има такива хора… „Много ми е приятно, че не ме разбирате!“ - казах на една…
Аз питам, защото много хора в днешно време го обвързват с определено на… Позиция на звездите, казват, че навлизаме в много силно енергийно време и т.н., т.е., човечеството е под доста външни влияния. Може би по този начин се подхранва и дефицитът на тази надежда, за която споменах.
Виж сега, Боре, енергии винаги е имало. И водовъртежи, и земетресения, и всякакви неща… Но ти, ако живееш в Покоя на Бога, нали, тази формула, която дадох: Бог е моят Покой, ами нека, нека се разхождат енергиите. Но Силата е над Енергията. Аз обясних преди време разликата, нали, Бог не е енергия, на ниско ниво е енергия, но Бог е Сила. И ако живееш в Покоя на Бога, тези неща, гъсти събития, да, има ги, нали, но нас ни интересува Бог, а не събитията. Бог е по-дълбок от събитията, Той ни интересува, Той е Мярката.
Благодаря много!
И аз съм благодарен!
