08.02.2019 г.

Здравейте, Елеазар Хараш.

Темата ни, първата ни тема за 2019г. е за доброто, и аз ще започна с един Ваш цитат, преди известно време казахте : Като правите добро, питахте ли Бога? В днешно време много хора се пишат, че правят добро, много от тях се възгордяват, внесете повече светлина в думите си: Когато правите добро, питахте ли Бога?

Първо, доброто е тайна наука, и не могат земните хора да правят добро. Могат да правят услуги, нещо друго, могат да правят добро, което е зло, нали, но не и добро, защото е тайна наука и точно за това днес ще говорим. Значи, добрите хора не са създадени от знанията, а от правилния живот, от Любовта, от там тръгват. Ако човека е Истинно добър, мярката е, че той живее в лекота и сред трудностите, живота му става лекота и става лека реалност. Човешкото добро, не е узряло добро, и за това от не може да го наречем добро, защото не е чисто добро. Освен това, че човек може да направи добро, и така да те задължи, че да има много тежки последствия нали - не действа Бог така. Човешкото добро не е реално, и за това то е враг на Духовното добро и на истинското развитие, за това има и зло, за това е смесено със зло - злото да го коригира. Не казвам: Отхвърляй всяко човешко добро. А казвам: Наблюдавай будно! Значи, трябва да наблюдаваш дали това добро е добро. Учителя казва: Доброто се разбира само от разумния човек. Човешкото добро е свързано с Дървото за познанието на доброто и злото, тоест, то е свързано със смъртта. Така, че от такова добро се умира, и от такава Любов също се умира - човешката.

Ако трябва в самото начало на разговора да споделите, според тайната на наука, правя препратка и към последното интервю. Кое е най-малкото добро, но истинско, чисто добро?

Когато е вложена, Любов, Искреност, Честност и Непривързаност, от тук нататък тръгва малкото добро и то може да стане и голямо.

Непривързаност?

Непривързаност към доброто, че ти си го направил. Значи, Бог е доброто, истинско добро, и ти можеш да го направиш, когато си изчезнал, да не пречиш на Бога. Вкараш ли малко Аз, дори и Висшия Аз - вече нещо не е наред. И Учителя виж какво казва: Вън от Бога - няма добро. Няма добър живот. Примерно ангелите, ако направят добро, те никога не могат да кажат Аз, нали. Посветените не казват също, но ако кажат Аз, отзад те влагат Бога, и един вид скрито - пак не казват Аз. Всяко нещо направено казва Учителя: С Любов е добро. Обаче, сега, коя Любов, нали? Не говорим за човешката. Тоест, с Душа, не с ума - с Душата, то от там изтича. И Учителя казва: И доброто е за добро, въпреки всичко, и злото е за добро. Ако доброто във вас не може да стопи злото, какво добро е това? Когато правите добро, това, което ти каза: Питахте ли Бога? Значи, трябва да получиш една увереност, една радост, нали, че Бог е с теб и че това добро е съгласно с Него. Понеже ти, ние не знаем последствията.

А много често човек инициира, сега аз не искам да отричаме, че хората някъде благодарение на нещата, които заложени дълбоко в тях, нямат чистия мотив да правят добро, според мен има наистина има много хора, но до колко правейки добро, човек се намесва в кармата или така да се каже в планът на Бога?

Той и да се намесва, там, където човек е избрал Пътя към Бога, всъщност, истинското добро Боре, това е да си посветиш живота на Бога. Това изпреварва и молитвите. Много хора практикуват, ти практикувай каквото си искаш, не може да си по-дълбок от Любов към Бога - от този закон. Той решава твоите практики. Твоите практики вече стават забавление, ако нямаш Любов към Бога. Това важи даже и за житния режим, после ако трябва...

Да, но това е когато говорим за нашата персонална отговорност, но повечето хора, когато се говори за добро, визират добро към било то към близки, роднини, приятели, ако щете общество, говоря за това външно добро, което е насочено навън.

Външното добро никога не може да е реално, дори когато има някаква хубава идея. Както ако си чувал или си спомняш Ал Рабия е нямала възглавница, спяла е на тухла, и решили нейните близки да й дадат възглавница - Вие нищо не можете да ми дадете, то всичко е в бога! Тя дали ще спи на възглавница или не, тя е над тези неща. Тоест, тя е задоволена единствено от Бога, а те какво могат да направят? Да се струпа целия свят, какво може да направи за нея, след като тя Сърцето й е в Бога? То, тя вече е сторила доброто на себе си - те не са. Те не са в доброто, не са в истинското добро. Те са в някаква, в някакъв вид услуга, но какво ще направиш като и възглавницата е на Бога? Нали разбираш?

Значи, Учителя казва, че който е добър, той първо трябва да стане разумен, после силен и мъдър, и чак тогава вече, нали. Истинското добро е това, което никой друг не го е видял, освен Бога - закон, насаме, нали, чисто! Добро иде от Бога, винаги става въпрос за истинското, мъдрото - а не от хората, те са само условия да предават това Божествено добро, ако могат да го предадат. Злото се топи като снегът, само че при по-висока температура, тоест, ако твоето добро е истинско, то ще може да стопи злото. Няма, нали, а иначе ще кажеш: Злото ме мъчи, злото еди-какво си, нали. Какво казва Кабала за Доброто? В началото Бог е поискал да види Бога, и така е замислил и създал образа на човека. - да види Дълбокото добро, Своето си. Само Бог е ограничил своето Велико съвършенство, за да може човека да се прояви в света, като чисто Божествено добро - според свободата си. Ангелите не могат да правят истинско добро. Те живеят в светлината, те са роби на светлината и не могат да мръднат от там, нали - човека може, защото има по-голяма свобода, и може да го избере.

Да имаш добър приятел, да познаеш Бога в себе си, чрез Бога. Да имаш истински добър приятел в себе си, това е Бог в теб, и тогава вече ще можеш да различаваш, кои са истинските приятели. Бог отвътре, това е доброто време за човека. Когато Бог наказва, това е добро, това е правосъдие, а не зло. В самия Бог не съществува зло, но съществува строгост, Той не иска злото, обаче го е допуснал, за да се роди истинското добро, понеже човешкото добро е лицемерно, нали. Ако ние нямахме избор, както са ангелите, ако беше само самата доброта, ние нямаше да влезем в нейната дълбочина. Както ангелите не могат да влязат дълбоко - те за това не могат да познаят Бога. Ако влезе в тази Дълбочина, вече има еди друг израз, който е над доброто и Учителя казва: Това е Благостта. - това е нещо вече много дълбоко. Ако добротата беше единствения наш оставен избор, щеше да изгуби своята Пълнота, и своето по-дълбоко измерение. Какво казва Гносиса? Доброто, което произтича от Бога е нещо Абсолютно, то никога не се превръща в зло - мярка. То не е смесено, то е вечно, то е Абсолютно, то е истинско. Докато човешкото добро е смесено, то лесно се превръща в зло, и така се самонаказва, за да се учи. Гносиса казва: Не съдете! Превежда: Не губете своята вътрешна сила - своя Път. Ви не знаете скрития замисъл на Бога.

Съществува само Бог, а доброто и злото са само инструменти. Христос показва Пълнотата, истинското добро, пълната връзка с Бога, само тук е истинско добро. Смятай значи, представи си какво добро може да ти направи един свещеник и Христос, веднага ще видиш разликата, нали и може би ще кажеш: Господи опази ме! Нещо от този род. Какво казва Майстер Екхарт: Единственото нещо, което трябва да притежаваме, е Бог! Синът, това само по себе си е добро. Значи, трябва да станеш Син, защото синът е познаване на Бога по всяко време, не от време на време - по всяко време. Щом обичаш себе си повече от Бога - ти вече не си в доброто. Виж какво казва Майстер Екхарт - ти вече не си в мярката, нали. Който иска нещо друго освен Бога, това е идолопоклонство и неправедност. Бог никога не е далеч - Той е винаги подръка. Бог иска да ни подготви, за да ни даде в дар себе си и много Суфи не искат добро от Бога и блага, а Него, защото това е над! Доброто е в това, че всеки от нас трябва да постигне Истината - без посредници. За това свещениците не обичат Майстер Екхарт, всеки има Път, и много хора така земни, тихи, скромни са много по-дълбоки от свещениците, и как тогава ще ходиш свещеник да те води към Бога, когато ти имаш Дълбочина, преживявания и т.н., нали.

Бог е по-близък от мен, казва Майстер Екхарт, отколкото аз съм на себе си. За това Бог знае, кога да изпраща зло, защото Той иска да ни завърне към себе си, но ние не можем да го тълкуваме, ние го водим... Най-голямото добро е скрито, казва Майстер Екхарт: В най-голямото страдание. Голгота, кладите, знаеш, Бог е завърнал тези души в себе си, защото най-голямото страдание е най-голямото кръщение на Пътя към Бога. Ето къде са добрите хора - кладите, Голгота, там са се родили, другите ще имат да чакат, нали. Лао Дзъ: Истинското добро е тихо, невидимо, неизменно - твърдо установено. Истинското добро е незабележимо - човешкото добро е забележимо. При гръмотевица, добрия човек чува най-ясно тишината. Той въобще не може да чуе гърма, нали, той чува Тишината- мярка, от Лао Дзъ. Пак Той: Когато добрия човек гуми - прави го с Лекота. Истинския човек при неуспех е, забележи - като очарован! Забележи подходя на добрия. Лошия човек знаеш как ще постъпи или обикновения добрия. Истинския Мъдрец никога, забележи - не посвещава себе си на доброто, никога такава грешка! Той се възнася само в Дао и само в Истината, и Истината вече го прави добър, нали. Иначе преди това той изпуска Истината, и после иска да е добър, иска, а той е Изначално добър. Факта, че искаш, вече е грешка, защото ти си си вече добър, няма какво да искаш, ти трябва само да го проявяваш и да си буден, да си осъзнат, иначе е късно. Лао Дзъ: Истинския Мъдрец не утвърждава доброто в света, нито злото разбира се. Той утвърждава само Бог, само Дао, само Истината. Всеки добър човек е в злото - много точно казва Лао Дзъ: Защото не е господар на себе си. Забележи добрия човек, той или ще се оплаква за нещо, че страдал от доброто си, от добро, от което страдаш показва какво ниво си.

То, най-честия въпрос, когато се говори за доброто е, защо нали е тази поговорка: Няма ненаказано добро.

Да. Да. Нали, всъщност, колкото повече добро прави земния човек, повече ще бъде наказан, защото той няма мярката и се представя отгоре на всичко.

Добре, но нека за да не, максимално разбираемо да бъде за хората, за да не отдалечим някои от тях от вътрешния им, когато го имат чист стремеж да правят добро, да...

Чистия стремеж ще ги заведе там. На правилното място.

На практика, можем ли да кажем, че доброто потича от само себе си по правилния начин, ако целта не е самото добро, да не говорим за признания, гордост произтичаща от него и т.н., ако целта е Истинността на нещата?

Значи, истинското добро, хубаво го каза, значи, то потича то е Естество, значи, при него имаш Лекота, Пълнота имаш - нямаш колебание. Щом си цялостен, значи, ум, сърце, воля, душа, дух, тяло го искат - цялостно. В целостта е Бог! Ако нещо не иска, значи, това добро, изчакай, нали, не е узряло, не е на място и ще донесе други последствия, нали. Значи само казва Лао Дзъ: Който е господар на себе си - става истинен добър. Човек, който не е господар, той, така както уж е добър, може да направи най-големите престъпления, много примери има. Беше тих човек, беше приятен, и комшиите го хвалят, а той си прави жестоките престъпления - той не е господар. Добрия човек не е господар на себе си и злия човек не е господар на себе си - и двамата са в белята.

Между другото на всички новинарски емисии, когато става въпрос за някакво убийство и някаква криминална новина, винаги комшиите казват: Ама той е много добър!

Да. Беше, да, добър, да. Значи, твоето добро, казва Лао Дзъ: Нищо не значи, но твоята Истина е еликсирът на живота. Само Дао умее да прави добро, тоест Бог в нас - Истината. Само Дао е умеещо, човека е учен, но не е умеещ. Хората мислят, че най-важното е доброто, но най-важното е Бог. Най-важното е Дао, най-важното е Истината. Който е постигнал доброто, забележи както казва Лао Дзъ: Е изпуснал, Бог! Изпуснал Дао - защото целта му е била доброто, а не Истината която е мярката, нали. Който е придобил Дао, той излъчва превъзходното добро, той го прави и когато не го иска даже, защото Дао в него, Истината действа. Даже има хора, които нямат достатъчно добро, и някакви - присъствието му е достатъчно! Нали, или за някой си помисляш само, и те облива даже и Настрадин Ходжа, като си помислиш, една светла аура става, защото той я носи в себе си, нещо от Необятната радост, някой път може да посветим на него - той е голяма Мъдрост, не е... За добрия човек, Пътя е Чисто действие, а не надежда. Хората действащи в пътя на доброто и злото, са изгубили Пътя си. Те действат, вървят все напред, казва Лао Дзъ: Прогресират и се провалят. Аз не прогресирам, Лао Дзъ: Аз само проявявам Дао. Аз вървя в Път без Път и става все по-непрогресивен и прост, и така узнах, че Дао е просто, а простото е изначално добро.

Якоб Бьоме, за доброто: Целта на живота не е доброто, а постигането на Бога - разместиш ли малко тези неща, свърши. Душата е в доброто, когато нищо друго не желае, освен Бога. Значи, не да желае да направи добро. Да е първо в Бога, а вече Той да реши, кое да е доброто и кое да е мярката. Зохар казва: Доброто е явеният, явният Бог, Милостта му. А, злото е преобразения Бог, скрития Бог, строгия му гняв, скритостта му. Злото ще стане добро за хората, защото то е допуснато в името на преобразяването на хората от Бога. Всичко се случва в Бога, а не в света. Без просветление от Бога, ти не можеш да разбереш Тайната на доброто и злото. Най-голямото добро за човек е, ако е започнал усърдно да се моли и да желае само Бога. Не нещо друго, професия, партия, народ, живот, оцеляване, примерно - Първо Бога. Този Път, който е започнал усърдно да се моли и да търси този правилен Път - това е най-големия ужас за злото и за дяволите. Човек, който се моли, значи да повтаряш Божието Име, после в тази връзка ще ти кажа, защо житния режим вече е остарял, и защо има нещо ново - които трябва, ще го разберат. Когато човек се отделя от Бога, той става естествен дявол. Злото е враг на самото себе си. Луцифер е бил част от светлината на Бога, но не част от Могъществото на Бога. Но от другия път ще говорим едни много дълбоки неща, тук само ще ти кажа, че това, което скоро Учителя ми каза: Сатана е княз на света, но не е господар и никога няма да бъде господар. Господар е Единствения Бог, ще говорим другия път едни такива неща.

Христос е Сърцето на Бога, и за това Бог е изпратил Сърцето си, за да Го познаят, защото Христос е извисен, и защото е Божия Воля. Тук се сещам нещо пак ще ти кажа. Значи, когато Луцифер победи Адам и Ева в райската градина, защо ги победи? Защото Бог беше в Луцифер и в Сатана и му даде силата си да ги победи. Това е план на Бога, Луцифер няма никакъв избор тук - грехопадението е Божий замисъл. После Бог изпаща Христос, дава по-голяма сила на Христос да победи Сатана и неговия път, това е друг замисъл, ще говорим другия път, това са много точни неща, много дълбоки, самия Луцифер не знае въобще произхода на злото, наистина няма хабер, не знае от къде идва, какво прави това зло и какъв е замисъла, нали, така. Защо Луцифер е свален надолу? Защото това е Божия Воля, и замисъл - той няма избор. Христос за да стане Христос и Син, също няма избор. Просто той трябва да изпълни, каквото Бог иска, нали. Дявола е княз на този свят и привидно е княз, отзад действа Бог и върши своя замисъл, който ще се превърне в истинско добро. Ако беше останало на хората те да правят доброто и всичко да стане по техния план, доброто щеше да бъде развалено, злото щеше да стане по-голямо зло и щеше да тръгне към Древното зло. В този свят се е случило частично древно зло, Боре. Другия път ще го обясня, Бог го е показал, и всички жестоки хора, които са упорити в злото и в насилието, бавно вървят към това зло, което ги очаква, там където не се приемат молитви нито покаяния нали, както и да е...

Вие казахте по-предния път, че в това древно зло няма завръщане, няма прераждане.

Няма, то, там се отлагат нещата за милиони и милиарди години. Докато сатанинското зло, има болка, има учение, има поучение, има изправяне нали и Бог го е допуснел, защото Той знае какво прави - винаги знае, какво прави. Заратустра какво казва: Словото е най-добрия дар, най-великата реалност. И казва: Доколкото влизаш в Божественото Слово, дотолкова си добър, и дотолкова се изцеляваш.

Между другото, като споменахте за Словото. Халил Джубран казва: Добри сте тогава, когато сте будни в речта си.

Да. Това пазене на Словото, защото Истината е поразяваща. Той казва Халил Джубран, кои хора цени? Не тези, които се смеят с мен, а които плачат заедно с мен в скръбта ми в мъката - голямата мъка, които споделят, там е... В Древността Словото се е наричало, според Заратустра - Бялата Чистота, но тогава е управлявала само Истината. Но Словото след падението променило реалността си, и донесло време, а във времето управляват и доброто и злото и казва: Грехът е изкривено слово, грехът е посегнал на Словото, за това е станал зло, и така е създал падението наречено - доброто и злото. Доброто и злото е падение от Словото. Злото разболяло Словото, и Истината била изгубена, тоест, тя се оттегля. Когато човек изгубил Словото си, казва Заратустра: Доброто било изгубено, защото човека вече не можел да бъде водител на съзнанието си. Само който укрепява Истината в света - върши истинско добро. Не който казва, най-важното е доброто и здравето - с тях оглупяваш! Може да си много добър - оглупяваш! Може да си здрав - оглупяваш! Само който утвърждава Истината - това е над тези неща, после той става автоматично добър.

Който укрепява Истината в света, върши истинско добро. Най-доброто е, човек да се отдаде на Ахура Мазда. Значи, практики някой прави какви ли не - не е това мярката. Доброто и злото след време ще бъдат, казва той: Унищожени - и двете са непотребни, но са допуснати в този свят. Примерно, сега се сещам, ти ако отидеш в света на Боговете, какво добро ще правиш? На кого ще направиш добро? Те нуждаят ли се въобще от твоето добро? Дори и да е много истинско! Да...

Аз преди малко този въпрос ми дойде. Само на Земята ли го има това, тази дуалност, това разделение добро и зло.

На Земята и в задгробния свят. Значи, там има в задгробния свят ако го разберем правилно, значи, тези *********, те убиват, защото *********** са силна воля от другия свят, влизат в тях, а те им дължат нещо от миналото и те мразят някои хора и насочват терориста, хазарт, наркомани, това е все силна воля от другия свят и този наркоман, той самите вещества са духовни, там също влизат тези духове, с по-силна воля от тях, и за това никакви лекарства не помагат и терапии - реално, единствено Божията помощ и усърдни молитви. Те могат да отстранят тези, които пречупват волята им, и който разбере това, после и някакви лекарства може да му помогнат, но първо трябва да е потекла Божията Воля към този човек. Трябва да има нещо искрено в него, а има, аз съм срещал такива хора.

Те много лекари, не само в конвенционалната медицина, включително и в психиатрията, предписват лекарства нали, за добро. В крайна сметка, не правят ли мечешка услуга на хората?

Ами, мечешка е, разбиват човека, и ако той има някаква, ако някой много истински човек го обича от този и другия свят, може да му подава тайно ръка и да го издърпа. Обаче пак той трябва да иска промяна на живота си, да се... Срещнах такъв, който каза: Трябва много да се моля, нали. Каза: Разбрах, че се отделям, нали. Има един друг, на който помогнахме, един друг, на един друг не можахме.

Отделя се от тази примка.

Да, да. Те са чувствителни души, те са обвързани - обвързани с тези умрели. Нали, а онези са много силни. Те горе имат нужда от тези неща, нали да продължават, защото горе не могат да ги правят както трябва и обичат да ги миришат тези неща, както алкохолиците.

Аз като стана сега повод за тези обвързвания или зависимости, преди година си спомня, че казахте, че понякога паразитите творят добро, но...

За да те обвържат.

За да те обвържат, и то да доведе до по-голямо зло.

Да, това са опасните неща. Ако един алкохолик е до някъде алкохолик, значи малко дяволи и паразити си играят там. Обаче ако е много тежък алкохолик, те са вече станали много, нещо като дузини, пълчища, нали - тогава борбата е съвсем тежка. Където казва Учителя: Те пият в него, той плаща сметката нали, и то все така ще бъде докато... Но той има причини за да пие, който е изпуснал целта, разумността в живота.

И хората, които са около него, около този, който пие и искат да му помогнат...

Те са изчислени да изстрадат с него, има, обвързани са. Те трябва да научат уроци от него, и те може би тогава разумните ще намразят още повече алкохола и тази пътека и ще тръгнат по друг път, той е ценен случай, за тях.

И в такава обичайна и много свещена ситуация, тези хора искат да му направят добро, искат да го предпазят, от самонараняване дори, но в крайна сметка кое е най-правилното, което те могат да предприемат?

Ами, много молитви, и Бог да му даде усърден молитвен Дух, Бог да му помогне, но някой път. Помня една сестра в София имаше такъв мъж, тежък и месоядец и алкохолик. Години наред се моли, все няма резултат, викам: Продължавай! И на шестата година или седмата беше, промяна, голяма, обаче тя го обичаше, тя чакаше, умееше да чака, защото някой път не става бързо. Защото той хем трябва да изплати, да се раздели с тях, нали и накрая да им каже довиждане на тези духове.

Да, всъщност, хората, когато чакат, нали доброто да се случи, истинското добро да се случи бързо, то по принцип не идва бързо нали, но в крайна сметка, когато идва бързо, идва придружено с някакви тежки неща, изпитания.

Да, виж Боре, ти може даже и да си много добър от миналото и така, да имаш такъв характер, обаче, ако не се молиш. Виж какво казва Мохамед, значи казва: Когато се храниш, ако ти не кажеш Бисмиллях, аз съм Едно с Бога, Едно с храната, Единство с Бога, в храната вече влизат паразити и те влизат в твоята кръв - те ядат храната. Но, когато се помолиш, силата ги изпъжда, и Бог вече в теб, и висшите същества ядат, кръвта става друга, мисълта става друга, същото важи за спането. Лягаш да спиш - Аз съм Едно с Бога. Господи пази ме, Всемогъщо по време на сън, нали и т.н. със свои думи, и тогава имаш Пазач, защитник. Когато не кажеш молитва, Сатана казал на своите верни: Може да смущават сънят му, може да му пречите, каквото си искате правете с него, и смятай колко е важно. Има един ислямист, каква рецепта е правил, нали, една от розите, до колко, аз не я разбрах съвсем, по-нататък ще я проуча, но цялата му стая пълна с Божиите Имена, и всяко листенце да е напоено с Божието Име, за да може после като се превърне в рецепта и лекарство, да влезе в човека, Божието Име да влезе в него, а не просто, разбираш ли, както и да е... Така.

Живота може може да се управлява, казва Заратустра: Само посредством Истинско знание. Заратустра веднъж попитал Ахура Мазда: Кое е най-приятното нещо на тази земя? Ахура ми отговорил: Да върви по нея свят и истинен човек. После Заратустра пак попитал Ахура Мазда: Каква е храната на истинския човек? Ахура му казал: О, Святий Заратустра, този човек яде огън, пие светлина, а неговите думи са звезди. Хем поезия, но иначе не е поезия. Казва Заратустра: Душата зрее в сълзите, значи, много сълзи трябва да минат докато се очисти всичко и стане. Когато изричаме Името на Ахура Мазда - доброто се укрепва в нас. Ето къде е висшата Практика, нали, молитвите, да, обаче трябва все повече да мислим за това Единство и за Бога и да повтаряме Божието Име, за да може и след време молитвите да станат Едно с Бога, а не защото това е мярка, нали.

Ал-Халладж за доброто: Смъртта е могъщ жезъл. Тя поразява и добрите и злите - забележи. Но не докосва тези, които имат Любов към Бога - Истинните хора. Когато изгориш в Бога, Бог ще стане доброто в теб. Това е Безпощаден Суфи, така ги казва, ясно, пак може да бъдат неразбрани, нали, няма проблем. Значи, когато изгориш Бога, Бог ще стане доброто в теб! Кой е знакът за истински добрия човек? Той поразява изпитанията, той поразява Голгота. Няма стенания на Голгота и на кладата, той царува, той влиза в Аурата на Бога. Истински добрия човек, каза Ал-Халладж: Никога не е религиозен човек - той е Божествен човек. Даже не е духовен, забележи, какво казва: Той е Божествен. Той живее в Бога, а не в религията и в джамията. Само страданието ще ни направи добри. Страданието е съкровище, не давайте на никого да ви го отнеме. Страданието е Съкровище! Да.

Аз многократно съм задавал този въпрос, и още един път заради зрителите ще го направя. Цялото това от човешка гледна точка, противоречие, че за да се възвърнем към Бог, към Истината, и изобщо към онова ценното което, от което сме се отдалечили, че единствения Път е чрез страдания, чрез клади, ето нали, чрез кръста, Голгота. Ние дори голямата част от нас, ние не сме достойни дори да доближим до кладите и до кръста, но няма ли противоречие в това. Примерно, някои хора биха казали: Не можем ли да се възвърнем към Бога, правейки добро?

Да. Искат лесния път. Страданието извайва, значи то е майстор - в краен случай, мъчението, нали. Наистина е съкровище, Учителя казва: Страданието е Светъл Ангел - Висше същество, от висшите йерархии. И той знае точно как да те удари, както и Бог, където, за да може да те върне към себе си, защото иначе ти тръгваш към дяволите, после към демонизиране и Бог не иска да те изпусне. Той иска да узрееш в Него, да се върнеш в Него, за да стане истинска връзката и след време завинаги да отпадне това, нали. Но ако трябва да кажем една истина, която ще засегне хората, той следващия път може да я разгледаме. Тя е, че Христос не идва да спаси всички и няма да спаси всички, но колкото и да ги заболи някои, но тези, които са избрали Бога, не доброто - не доброто, нали, които са избрали Бога, това е друга тема. В бъдеще, Бог е Любов ще има и на тях ще подаде ръка, това е друга тема, така.

Значи, само страданието ще ни направи добри - съкровище. Когато истинския човек попадне в буря, добрия човек, той си играе с бурята - мярка. Лошия човек, или обикновения добрия човек, знаеш как действат. Бог не е пожелал да ни даде добро, казва Ал-Халладж: А Безкрайност! Доброто е тясно, а Любовта е широка. Христос ни остави най-доброто наследство, каквото и да мислим, това е Голгота! Тук Бог ни дава цялостно Себе си, не частично, полу... Тук Бог ни дава цялостно Себе си. Един добър човек, няма какво да даде на Голгота, за злия да не говорим. Какво ще даде добрия човек на Голгота, нали? Само Любящия към Бога, аз за това преди време обясних, това е привилегия, нали. Само Любящия има какво да даде. Когато добрите хора загубиха Бога, започнаха да строят джамии, един вид, компенсация, нали. Как ще излъжеш Бога с джамии и със свещи, нали? И обаче, какво казва Ал-Халладж: Ал-Халладж си построи, не джамия, а Любов към Бога. Ето го пак простия отговор, за който ще се от време на време, защото правиш, ако искаш после житен режим. Правиш житен режим - имаш ли Любов към Бога? Няма да те спаси житния режим! Имаш ли? Практики, практикувай, не можеш да замениш Истинската Любов към Бога, неизменна - с практика, ако ще да дишаш, да се скъсаш да дишаш с двете ноздри, ако искаш с трите ноздри.

Няма, просто вече ще го задам въпроса, защото само го намеквам на няколко пъти.

Задай го.

В големите градове в България се пренапълни със стотици, салони, зали за Йога, практики, медитации, и на мен лично, мода, и на мен лично, нали, това не пречи на част от хората после да се отдадат на ресторант, заведения или да запалят цигара и т.н., но на мен лично ми се струва, че това е отклонение, просто вътрешно го усещам.

Голяма мода. От една страна е отклонение, от друга страна, не са приети, вчера между другото бях в един диетичен магазин си направих една шега, защото тя все измисля нещо, викам: Кога ще измислиш, диетична ракия, веган, ама да радва хората без да ги напива? Тя се смее ама тя измисля много неща, може и.. както и да е.

И в крайна сметка, все пак житния режим не е даден случайно, даден е в синхрон с определено влияние, планетно, Луна и т.н., за едно очистване на организма.

Чистия организъм означава ли правилно мислене? Да си здрав физически, означава ли правилно мислене? Освен това виж..

А добре де, предпоставка поне? На практика дори един здрав организъм, кръв, по-малкото храна, за която винаги и Вие сте говорили?

Боре, по-хубаво е да не си съвсем чист, обаче да се молиш като луд! Разбираш, ли, динамично, да четеш много да мислиш за Истината и постъпките си, после то това ще отпадне, защото вътрешния ти организъм ще помете тази нечистота, която, нали. Да кажем, че си чист. Кога житния режим ще има някаква полза, ще ти кажа новата мисъл на Учителя, нали. Ако можеш във всяко зрънце, да вкараш Божието Име и Бог вътре - тогава житния режим е на място. Ако можеш всяко зрънце, да пее Бога вътре в теб, защото някои свирят. Ти си музиката, какво ще свириш, ако ти в сърцето ти я няма, не е музика, ако не е хармонията на сферите, ако не си в Бога, защото само Чисто Сърце - с музиката и с гласът, какво ще компенсираш, нали? Музиката започва от теб, не от инструментите.

Аз в една стара Ваша книга, още от началото на 90-те попаднат, че в един момент, когато човек овладее Словото, и отпадат всякакви, постът отпада, че няма нужда вече от пост.

Учителя казва: Постът е за грешни хора - директно го казва. Нали, защото ти ако ядеш с мярка, правилно, ако си в тази будност, нали, осъзнатост в Бога, нали, ще правиш ли пост. Както и да е. Ал-Халладж: Който прави добро, се отдалечава от Бога. Който люби Бога, който има Любов към Бога, той прави истинското добро. Той е вътре в Бога. Той вече изпълнява, той вече е служител, нали, не онзи, който имитира нали. Посей себе си, докато не остане нищо от теб, освен Бог - това наричам Добро, Ал-Халладж. Суфи е Истинно добър, той не спори със скръбта и с мракът. Какво прави истински добрия, казва Ал-Халладж, той не спори със скръбта и с мракът - той ги поглъща! Нали, добрия човек не може, няма такава. Адам. Казва: Адам не ми е ПраОтец, казва Ал-Халладж: Бог ме е родил. Забележи, просто, ясно - какъв Адам?

Някои мои неща за доброто. Ако си Истинно добър, ще пиеш манна от собственото си сърце, от целостта си. Истинското добро е тайна наука, и само Мъдреца знае кога да се въздържа от добро, забележи и кога да го прави - той знае кога да се въздържа. Имал съм много такива случаи. Обикновеното добро е човешка работа, разумното добро е ангелска работа, дълбокото добро е работа на Боговете, а Абсолютното добро е работа на Бога - това са степени. Колкото по-скрито е доброто, толкова то е по-благословено. Прави колкото можеш повече тайно добро. Там, малко да кажеш, аз направих, и с даже с приятно чувство, с до някъде истинско - нещо вече си посегнал, нали, фино. Какво казва Учителя: Доброто и злото, това са област на Тайното знание. Има едно добро, което е над доброто и злото. Злото, това са провалени философи, адепти, дошли до положението на паразити, те са паднали и са.. те са умни, Учителя казва, че хората на злото са също разумни, вярно е, черна разумност, и за това е трудно на така наречени - добрите хора. Нали, и живи сега колко са живи това е друг въпрос. Значи, злото е съвкупност от разумни същества, Учителя: Които не са разбрали Дълбокия смисъл на живота, поради което вървят в път, съвършено различен от този на добрите същества.

Ти трябва да се научиш най-първо да не правиш зло, само тогава ще можеш да правиш добро. Значи, Боре, не трябва да имаш способност да правиш най-малкото зло, нито в мисълта си, нито навън, от там, там е истински добрия човек. А ти знаеш добрия човек като е предизвикан, колко лесно казва: Така ли? И т.н. той е лесен, нали. Злия, без да е предизвикан... той, значи злия човек е така скроен, че той не може да прави добро, той се мъчи. Той трябва да си прави злото, защото и той си го мисли, и той си го прави. Той трябва да извърви този път, да го изстрада, после Бог да му даде специалните страдания и той да каже: Къде съм? И да тръгне. Това е неговия път. Ние не можем да се месим, защо върви по такъв път, нали.

То и сред голяма от хората на злото, които са сред нас, за тях самото добро има вид на зло.

Да, даже може и да ги дразни, нали, има такива хора нали, които. А аз преди ако помниш бях ти казал, има хора на които трябва да се плаща да не правят нищо, нито добро, нито да работят нали, нищо да не правят защото най-хубаво е да не правят нищо и ако... Добрия човек при всички условия запазва своето равновесие - друга мярка, Равновесие. Чистия човек не съдържа в себе си елементите на злото, казва Учителя, нали, няма такава способност, няма и малко зло, това е мярка вече, че е в доброто, нали. Става въпрос и когато е предизвикан, нали и то сериозно нали - той действа чрез Бога. Ако Бог реши, нали, Той дава, иска и самия Бог е казал в Библията: Оставете отмъщението на Мен. Ти не можеш да отмъщаваш и да мислиш, че раздаваш правда. Бог го знае, нали, защото може да направиш нова карма.

Доброто не е самата Истина, защото то още не е станало самата Любов - това е все Учителя. И Учителя казва: Този, който се бори със злото, най-много греши, защото той просто увеличава злото, като се бори - той му дава сила. И Учителя казва: Никога не се бори със злото - увеличавай Бог в себе си! Това е подхода!Който има Любов, е получил Бога, има ли по-голямо добро от това? В Псалм 16:2 е казано: Ти си Господ мой, без Теб няма добро за мен - ето потвърждава Библията. Доброто е в това да имаш Любов, а дали те обичат хората, това е второстепенно. Ето друга мярка на истински добрия човек. Защото обикновено добрия човек иска насреща да му отговорят на чувствата му, на... Кой си ти? От къде знаеш кармата? От къде знаеш плана на Бога? Въобще какво знаеш нали? И как може да искаш съответно, ти вече посягаш на Бога, нали.

Някой казва, Учителя: Аз вярвам в Бога - това е провал. Ще обясня, защото не го доизказва Учителя. Доброто не е в това да вярваш в Бога, а да си в единство с Бога. На едно място Ал-Халладж, сега се сещам, казва: Хората, които вярват, ще бъдат поразени, защото не са в Любовта! И казва: Бог не живее във вярата - Бог живее в Любовта! Забележи разликата! И много от които вярват, продължават да си говорят за вярата, без да са в Любовта, знае се, какво ги очаква. Учителя казва: Аз не искам да сте добри, а Абсолютно добри. Понеже добрия човек може да тълкувам: Добрия човек може да стане лош, при натиск, при падение. Абсолютно добрия - остава добър, той и в Мъдростта е едновременно, той е в Истината, това е друга мярка. От Дух и Душа се раждат добрите хора, казва Учителя - не от ум и сърце, не от добро сърце. От Дух и Душа! А от ум и сърце се раждат лошите. Доброто всякога се явява след Любовта. Първо трябва да станеш Любов, а доброто вече е естествено последствие. И Учителя казва: Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов - никаква религия. Има много въпроси, които добрия човек не е разрешил, защото той не е влязъл в Истината, тоест, добрия човек е далеч от Истината. Само онзи човек, който има силна воля, истинска воля, може да се откаже от злото, нали. Човек с обикновена воля - не може.

Те голяма част от хората всъщност правят добро, подтиквани обаче от егото си? Да получават оценка, да получат признание, или да обвържат.

Да. Да. Което е вече, нарушава, свещени.. Примерно, издам някаква хубава книга, и искам да направя промоция. Аз съм вече в злото. Знам го от Учителя - твърдо. Нали, защото нарушавам тънък свещен закон, нали. Учителя казва: Станете извори, хората ще ви намерят, нали. Книгата, която трябва, тя ще стигне до който човек трябва, но чрез промоции освен това, води до едни болести специфични, но това е друга тема да не се... Да.

Аз имам една позната, която има така фирма голяма, голям мащаб разгръща дейност и постоянно публикува във фейсбук: Гордея се, че направихме това, гордея се, че направихме това. Те наистина правят някакви инициативи, примерно, помагат, било то с пари или с някакви дейности, нали, на външен план наистина, така изглежда, обаче и аз все не смея да й напиша в едно съобщение, поне зачеркни думата гордея се, защото тя ще се обиди.

Да. Така изглежда. Недей, Бог ще я, такова...

Ще я коригира?

Да, Той ще й покаже, нали. Ще й каже: Стига с твоето добро и твоите инициативи, и ще й изпрати един Дух, който... Не, това е начина по който да се поучат. Понеже такива хора не мислят за Бога както трябва, обаче понеже Бог е Любов и той ще направи един план, по който тя ще каже, за какво ми бяха тези инициативи, както и да е. Ако ядете много, друго нещо от Учителя важно: Вие никога няма да се освободите от злото. Говоря за хора, които преяждат. Познавах такива, на вечеря от първо до седмо, представяш ли си за какво говорим? Дълга история, почина той от... Да те познава добрия човек, казва Учителя: Това е Благословение. Да те познава лошия: Това е проклятие. Връзката на човека с Бога, представлява динамична мисъл, казва Учителя: Голяма интензивност. Само истинския човек, може да прави истинско добро, но той не може да каже: Аз съм добър. И последното Боре: Що е истинското добро? Тоест е Единствения Бог - няма друго добро.

Сега ще включа няколко въпроси от зрители, наистина цялата ми вътрешна идея и импулс е, да внесете Истинност, значи има едни приятели така да се каже, които правят ежегодно от вече дълги години, една кампания Дар Добро, и раздават безплатно лимец и сеят лимец. Цялата тази обмяна на семена, на неща, които са на материално ниво, но нали, как ще коментирате като?

Няколко варианта има. Първо това добро след време може да ги насочи самите тях към Истината, но може и да не ги насочи. Ако не ги насочи - горко им за доброто, не са го правили според Бога. Ако ги насочи да търсят само Бог и Истината, нали, тогава вече. Защото, какво дава Бог на истински добрия човек? Пълнота, Цялост - Целостта е мярка, Лекотата е мярка, нали. И друга мярка - Дълбоката Скромност, която се подготвя за Истинско Смирение, защото без Смирението, нали...

За поисканото добро, във всички случаи ли сме длъжни да се отзоваваме, и има ли критерий, по който ние учениците да определяме, нали кога трябва да се отзоваваме, на поискано добро?

Имал съм такива случаи на добро, на услуги, нали, направи ми. Викам - не! Защото не е важно доброто и услугата, важна е мярката и правилата. Каза - веднага те разбрах! Това е, но той е подготвен брат, така и други хора, нали.

От друг от зрителите пита с развитието на кои добродетели е редно да започне ученика? Не знам тук дали не се разширява прекалено темата, защото доброто и добродетелите са различни неща.

Да, някой път може да говорим за, значи.. Добрия човек започва от Смирението, ще ти кажа защо, мярка висша, първото качество на Бялото Братство, и въобще, първото нещо в което, качеството в което Бог започва да живее в човека, то е тясно свързано с Любовта. Значи Смирението е толкова Дълбоко нещо, че може да го имитираш, може да се стараеш, може да правиш поклони - то не е в тези неща. То е, трябва много да си обичал Бога, и Той да ти изпраща много специфични страдания и така да те огъва и да те мъчи и ти да виждаш своята безпомощност, своята, и да служиш все повече на Бога, и накрая Той да ти го даде като награда, което означава позволение да влизаш в Него. След много такива мъчителни страдания и мъчения, се изработва това смирение, и тогава наистина си смирен, а не полусмирен, което е опасност, или полускромен, нали, и тогава вече можеш да възприемаш Дълбоки, невидими неща - Тайна Мъдрост нали, Бог ти е позволил, нали, дал ти е, Той - дал ти е ключ, ключ към Себе си, това е Любовта към Бога. И ти си имал Любов към Него, и това е Дарът, Дарът е смирението, и самата дума с Мир - с Мир влизаш в Бога със...

Много благодаря за този красив коментар.

Смирението е по-дълбоко от тук, което го казвам, някой път ако го разглеждаме.

А, къде приключва земното добро и от къде започва Божественото добро? Изобщо живота в Бога обезсмисля ли човешкото добро?

Земното добро, с него си умираш нали, и се раждаш пак в тежки прераждания и за да приключиш преражданията ти трябва една много хубава така красива Голгота, нали, това го е пожелал Бог, нали, тоест, да станеш нали, и там на Голгота приключва напълно, тотално земното и доброто и злото приключват, защото Голгота унищожава сътворението, сътворения ум, времето, и ставаш Едно с Бога, ти вече и да не искаш, си добър. Самото присъствие на Лао Дзъ, нали, макар, че Конфуций се уплашил ако се сещаш за онази среща, нали, защото той му говорил Конфуций за морал. Какъв морал, за какво ти е морал? Трябва да си в Дао, нали?

Можем ли да кажем, че освен тази Голгота, която е за един вечен пример, когато Христос даде като пример, можем ли да кажем, че Голготата може да бъде и насаме и да се случва, сред хората?

Да. Тя е мярката за погребването на света. Тя може да е във вид на мъчение - вътрешна Голгота, агонизиране. Обаче ти царуваш в агонизирането, ти обичаш Бога пак, дори да си забравиш името, и такъв случай съм имал, агония от чорапите до косъма, нали, забравих името, не знам дали влязох във формули, може и това да съм забравил, така си мисля, обаче тайно царуваш пак. Бог така те пресява, много е красиво, много е... нали, външно не изглежда така, човек не е за гледане.

Дори и тази емблематична Голгота, Христовата Голгота, всъщност днес Голготата може да е на многостепенни измерения, и да се случва насаме в стаичките на всеки отделен човек.

Така е, но не трябва да я бъркаме със страданията. Страданията са подготовка, и ако там са, ако страданията произвеждат разум, тогава това ще те подготвя за Голгота, вече големия Дар, нали, те за това е целта на страданията, да произвежда, иначе....

Един от нашите зрители прави препратка към евангелието от Матей, където става въпрос за кармата и хората и пита има ли мярка, белег да не бъдем наказани за бездействие, по отношение на доброто, за бездействие?

Ако човека, всичко, каквото прави, се моли Бог да участва, дори и да направи грешка, това се наричат светещи грешки, разбираш ли, те са, даже са ценни и те ти изработват постепенно мярката, защото Бог няма да ти даде мярката изведнъж. Но винаги, когато се молиш как да постъпиш и Господи бъди с мен. Или да участваш в някакъв тежък разговор, има такива хора, които и Бог, и винаги се случва най-доброто, защото Бог участва, Той е Словото, Той е речта, Той е обмяната между тях и винаги минава по-леко, по-хубаво, и така постепенно се върви към най-фината мярка, която е много тънко нещо, защото тя самата мярка е в Бога - ние я нямаме. Обаче Той ти я дава, показа ти я, и ти тогава виждаш и различаваш нали, че това добро е на място. Някой път, строгостта на човека е на място.

Да, ето как и последната Ваша дума за строгостта е свързана с този последен зрителски въпрос, който съм извадил. Кога са позволени по-остри думи, в името на доброто на наш близък?

Ами, имал съм такива случаи, рядко нали, ако ме чуят мои хора, ще кажат: Май той не е той, но аз не държа дали ще ме видят, дали ще ме чуят. Строго, за да събудя нещо в него, защото той вече отива на тежка карма и да може да проумее да промени нещо малко, защото загива. И има такива, които и загинаха нали, защото искаш да му напомниш нали, ако стане. Ти си направил жеста а вече си свободен после вече... Бог решава пак. Бог ни дава свобода как да действаме нали, дава ни и мярката, и казва правилата някой път и пак ни оставя свободни - пак може да сгрешиш, обаче вече ще учиш.

Преди, миналия месец, баща ми напусна земята, и точно на 40-тия ден го сънувах, и той ми каза, Боре, тук където съм сега, най-чистото слово е Добрата Молитва. И аз много се изненадах, нали събудих се, и той ми каза: Чети ми Добрата Молитва, това точно на 40-тия ден го сънувах, и аз много се изненадах, защото той не е чел Учителя, не е бил последовател, изобщо съм сигурен даже, че никога не е чел Добрата Молитва на Учителя. И даже ми стана малко тъжно защото си спомних от моето детство един разговор, бяхме на село, и една вечер така бяхме легнали на леглата, аз на едното, той на другото легло, и той ми каза: Аз не вярвам в Бог. И не знам защо си го спомних точно сега. А сега от оттам, нали от другия свят ми казва: Чети ми Добрата Молитва, това е най-чистото Слово. Какво ще кажете за Добрата Молитва, за която сам Учителя е казал, че тя е като паспорт между всички светове? Че тепърва ще се чете от всички същества в цялата вселена?

Тя винаги си е хубава и си тежи на мястото, но съвсем друго е да казваш: Господи, научи ме да придобия Страхотна и Мистична Чистота, и тогава вече, и Мистична, защото Чистотата е Мистична, тя не е, даже не е духовна, и между другото вчера и днес видях двама умрели, които са в Лекотата, единия - баща ти. В леко, в света на лекотата, другия на една сестра баща й, който вчера или днес прави една година, и той е в лекотата, и даже течеше светлина от тях. Има хора, които не вярват в Бога, обаче в този Бог, който не е Бог, нали, в този, който е измислен, който е нереален. Обаче, търсят разумността, и Бог е повече с такива хора, от които, отколкото, от които вярват в Него, а нарушават правилата му. Виж колко нюанси има всичко. Така, че дали казваш: Вярвам в Бога или не, Бог не гледа на това. Той гледа потънко, там в сърцето ти чисто ли е, и към какво се стреми, и ако там Той е видял зрънцето, нали, а ти ако се правиш че вярваш и говориш за Бога, поклони а една постъпка оцапва всичко - отрича Бога, всъщност. Има такива постъпки, които отричат Бога.

Да кажем на финала все пак традиционно една формула за истинското добро? Или как поне да се предпазим да не правим добро, което има лоши последствия?

Господи, научи ме да бъда Истински добър, според както е Твоята Воля! Тоест, да не е моята а Твоята.

Много Благодаря!

Да, и аз.