17.02.2017 г.
Чуваме ли се?
Готови сме отпреди с Сътворението на света.
Здравейте, господин Хараш
Темата днес е китайската мъдрост, Лао Дзъ и учението Дао. В началото на този разговор, така като въвеждащи слова… Предполага се, че първите Дао текстове по китайската мъдрост са възникнали около шести век преди Христос. И това показва, че търсенето на Бог и пътя е вълнувало още тогава всички, които не са били опиянени от материалното, от злободневните въпроси за власт, пари, храна, богатства. Кой е бил Лао Дзъ и защо е търсил отговорите за вечните тайни на Вселената извън логическият подход?
Текстове има много, много по отрано. Някои говорят за книги, че тръгнали дванадесети, тринадесети век, а то има толкова много преди Христос, но това е друга тема. Лао Дзъ е от тези, които не е увлечен нито от материалното, нито от духовното, само от Дао. Голяма концентрация в същността, без, там даже и духовното е губене на време. Туй, което сега ще говорим за учението, за Дао, което е голямо явление в света. Това е нещо, той е нещо като китайската Библия, но на много високо ниво. Защото той е говореща Тишина, както ще видиш, Лао Дзъ, значи.
Явлението Лао Дзъ е подобно на Дао, тоест на Бога на Истината и въздейства на света, подобно на Дао. Какво казва, какво се казва за него. Това е явление много ясно и неопределено. Точно такова е, и двете неща заедно. Лао Дзъ е необятно ухание, ще обясня, това е мистичен древен учител, говорът му е тишина, което преведено означава Сияещо безмълвие, не е някакво мълчание, сияещо безмълвие. Гласът му е нещо от пустотата от Безкрая. Това е върхът на китайската мъдрост, праотеца на Китай. Той преди това е съществувал като древно Божество.
И като Божество е слязъл…
Слиза в последствие, но той е, за него ще видим после, той е преди живота. Значи, той е съществувал преди живота, когато е нямало нито небе, нито земя, само Безкрайност. И затова той слиза от високо ниво, изнася високото. Разбира се, хората ще се чудят, нали, за много неща. Както и да е. Чрез Лао Дзъ, Истината говори за себе си. Лао Дзъ обладава глас, едновременно мълния и безмълвие, нали. Той е същество от преди Вселената, ще го изнеса разбрано и ще остане неразбрано, защото това е, нали, и точно в това е красотата, защото ако стане разбрано, ще бъде развалено. Значи, ума обича разбраните неща и ги разваля, обаче там, където е неизразимо какво ще развалиш, как ще пипнеш, нали, избори, може би ще се опитат хора да го размътят, но не могат да го развалят. В Лао Дзъ винаги се чувства нещо тайнствено и мистично. Това е велик странник, който носи аромата на Дао. Даже, забележи, няма и духовност. Тук говорим за самата Истина, много високо ниво. Никой не знае как е завършил живота му, знаят са дребни неща, защото той се завръща в Пустотата, Безкрая. Истинският човек е неуловим, той идва от нищото и там се завръща. Безкраят му е скрития дом, това е абсолютната родина. Не вечността, тук не говорим за вечността и затова исках да говорим, защото става въпрос за нещо високо и така.
Лао Дзъ, Мъдростта му. Ако нямаш Дао, тоест, ако нямаш Бог и Истината, каква е ползата от всичко друго. Значи, за какво ще говориш, религия ли, е цитати ли, или си чел 99 пъти Библията. Значи, примерно, ще обясня нещо. Много хора взеха да ме търсят за тези интервюта. Тука, чудя се къде да се скрия, нали, защото аз да пускам само чисти и свещени разговори, духовни. Такива, философски разговори или религиозни, такива умствени… Нали, имам няколко човека, с които правим книги, работим заедно, говорим си ясно, разбрано, там съм длъжен даже да говоря, но такива, дето… радвам се, спират ме в моловете, нали, благодарят, кратки разговори, да, но дълги разговори… Не може да дойдеш при мене, защото аз се занимавам сега, изучавам тайните на египетските йероглифи. Само ще кажа нещо, Боре. Значи, Тайното учение на делфините, което надраства всички религии в света, нямаш представа за какво. Самите йероглифи ни наблюдават, не ние. Ако направим връзка с тях и съществото влиза в тях и ни ги разкрива. Обаче то преценява, те са писани от Боговете, това е писменост на Боговете, не на някакви Ангели, Светци, бедна работа. Говорим за нещо… и йероглифа преценява какво да ти разкрие, какви намерения го искаш и на мен започнаха да ми се разкриват едни неща, които… Тука, няма да говорим, ще смутят и Архангели. Така е, няма, няма преувеличение, но ще говорим за това другият…
Виж какво казва Лао Дзъ. “Дао не е културно, никаква култура няма Бог, Дао е чисто, това е най-ниското ниво”. После има вече степени. “Дао не е образовано, Дао е съвършено”. Нали, тука няма, ти може да си образован. Нищо не значи, никаква мярка. Чистият е в Дао, чистият е в Дао, културните са винаги в опасност, защото те са умствени хора, в умствените хора живеят чудовища и така нататък, представя, да.
А когато споменахте за тази Тишина в Дао, на практика това е избягването от ума, от умствените игри, които неведнъж сме говорили, че всъщност са територия на дявола. Тоест затова казвате, дори и отвъд Духовността.
Значи, в Тишината няма ум. Няма умствени неща, няма чувствени неща. Значи, в Тишината, умът е овладян до такава степен, че е изчезнал, за да не пречи на душата, на Духа, на безмълвието, което е гласът на Истината, и което по специфичен начин говори Истината. Истината говори по специфичен начин, дали ще разберат хората, да.
А по отношение на йероглифите, тъй като споменахте и знаем, че има различни и то много, може би стотици хиляди преводи на учението на Дао, на Лао Дзъ. До каква степен през годините тези текстове са успели да пренесат автентичното в Словото на Лао Дзъ?
Значи, истинското слово на Лао Дзъ са предава от хора, които много искрено и чисто са навлезли в него и те могат да го превеждат на, да го представят, така, не просто преводачи. Един от дълбоките преводачи, за моя изненада, академик и учен, Малявин. Много дълбока вода, този човек не само знае китайските езици и китайската култура, той е жив прероден китаец, който просто е руснак. Сега обаче той разкрива, всяка година може да прави нов превод на Лао Дзъ и обогатен, и защото при Лао Дзъ има свещено пространство. Той е оставил място на интуицията, както и йероглифите. В йероглифите развиваш интуиция и Дух, а в азбуките развиваш ум, сърце и рядко, така. Виж сега какво казва: „Който иска да оправи света, изпуска Дао, изпуска Бога“. Това е работа на Бога и единствено на Бога. Не е на учителите, даже, не на светците, въобще да не говорим. Значи, той вече е нарушил закона, ако иска, защото той трябва да оправя себе си, нали. „Който има Дао в себе си, той е по-богат и от света, и от Вселената“. Тук мога да допълня: и от Духовността, и от съкровеното, и нагоре да не отиваме. „Дао е непредсказуемо, звездите въобще не го виждат“. Значи, тук астрология, смешна работа, няма как да предвидиш Бог в човека, безкрая в човека или пък да кажеш каквото и да е, защото той е над звездите. Нали, ти влезеш ли в Мъдростта, ти вече, звездите угасват, „Що за Покой е това, за който са необходими спокойни условия“. Значи, ти в напрежението трябва да е спокоен. Както говорихме за толтеките, в потопа трябва да си спокоен. Сега, това може да е тайно, може да е явно, но там е мярката за Покоя, а когато си спокоен ,седнал на един диван, то пак няма гаранция. Нали, защото, така. „Покоят, това е порядъка, а безпокойството това е безпорядъка. Мъдрецът е строг, но е сърдечен. Който практикува Дао…“, единствената практика в света, всичко друго е някакви умствени игри. Практикуваш Безкрая, практикуваш безупречно, практикуваш, Догоните го наричат древния мироглед. Практикуваш истинността, тогава всички други практики са на място. Дали ще ги практикуваш или не, те са второстепенни. Щом практикуваш това... И казва Лао Дзъ: „Практикуваш ли Дао, Бог, Истината, ти разбираш и знаеш, че всички други практики са излишни“, защото това е върховната практика, ти си в системата на Дао. И тогава кой ще цитираш, ти разбираш ли нещо за Бога или да кажеш на Лао Дзъ, ела да те кръстим. Това е трагедия, ще видиш после какви неща казва той. „Ако не срещнеш, Дао в себе си, тоест Бог и Истината, хиляди години няма да получиш отговора“. Каквито и въпроси да питаш. „Когато постигнеш Дао в себе си, един отговор е достатъчен и въобще въпросите умират. Когато постигнеш Тайната на Дао, разбираш, че тайната е неразгадаема“, тя ти дава нещо от себе си, приема те, но тя си остава тя. Затова е тайна, нали. То не е, то не е като загадките, нали. „Само ако се яви истински човек, явява се истинско знание“, казва Лао Дзъ. Значи, всички други са говорители, представят някакви учения. „Да си навиеш ръкавите, казва, без да се оголиш ръцете, това е наука“. Това са вътрешни тайни мъдрости, които… „Да стискаш здраво в ръцете си оръжия, които ги няма“, нали, оръжието е Духа в тебе, какви оръжия ти трябват други. „ Дао е много просто, а хората обичат сложното“. Забележи, виж колко прост стил, ясен и същевременно неразбран. Пак ще ме критикуват някои, да са живи и здрави. Както за Гносиса, затуй, разбира се, ние даже не сме започнали да говорим още за Гносиса и за дълбоките истини. „Мъдрия човек се чувства добре и в благоприятните условия, и неблагоприятните. У истинският човек няма никога мисъл за авторитетност“, а той е в смирението.
Тъй като споменахте Гносиса, така или иначе, Лао Дзъ оприличава Дао като невидима и неуловима субстанция, която прониква всичко и като организация на движението и покоя в един безкраен кръговрат, едно редуване на видимия и невидимия свят. Това обаче до сериозна степен се различава от разбиранията в християнството, но за сметка на това пък намира сериозни допирни точки при учението на Богомилите. Направете един кратък паралел между Дао и християнството.
Лао Дзъ е чистата същност, Христос е чистата същност, християнството го остави настрани, някога то ще догонва, ще се пречиства, трябват хиляди години там. Гносисът, истинските гностиците, говорим за откровение чистата същност, нали… И когато си в чистата същност, няма въпроси за кое е правилно и не, а когато не си - каквото и да мислиш, нали. Богомилите, ти изгаряш на огъня, Любовта е огън и и тя приема, тя те е пожелала, защото Бог не е пожелал да те извиси в себе си. Това е привилегия. Говорили сме и пак ще говорим за Богомилите. Значи, всички учения по върха в голямата чистота, има една тайна чистота, за нея тя, по трудно се говори за нея, тя е скрита, значи, там е единството. А когато слязат на ниско ниво хората, умствените, те вече оспорват кой е по-голям, кой по-малък, кой е най-велик учител. Но Учителя е отговорил на този въпрос отдавна, високите планини, планинските върхове и не се състезават. Значи, то там е единство, смирение, като се срещнат двама истински учители от различни учения, те се прегръщат, океан, среща друг океан, едно слънце, среща друго слънце. Там няма коментар, но когато се срещнат двама учени, няма значение будисти или християни, по-хубаво да не се срещат, нали, защото, така. В истински, така.
“Мъдрият се стреми към себепознание, а не към себеизтъкване“. Това са все… „Великата беда, казва Лао Дзъ започва с нещо незначително“, нещо малко, малка причина, пък големи последствия. „Онзи, който умее да побеждава врага, никога не влиза в борба с него“. Няма, той, значи представи си Христос да отиде да воюва с враговете. Той ги е обикнал в дълбините и въпросът вече е решен. Той няма врагове. Християните имат врагове, нали, но той, говорим за същността, Лао Дзъ, нали. „Неправилният стремеж, казва, е най-голямото престъпление“. Да не знаеш какво търсиш, пък да искаш разни неща или да цитираш, нали. „Който следва Дао е свободен, който следва себе си е роб. Ясният взор идва от тънкия слух. В недеянието,“ недеянието означава чистото действие, това е и неговото учение, „…в недеянието е скрит мъдрия покой. Водата е мека, но може да съкруши всичко. Ако Дао е с тебе, тогава и гибелта е покой“, значи всъщност няма никакъв, да питай.
Лао Дзъ казва: „Действай с недействия“. Това, което цитирахте, прочетохте току що и навсякъде ще има порядък, когато човек действа с недействия. От това древно източно схващане, може ли да бъде актуално за света днес и означава ли човек да отвори възможност на Дао, на вселенската разумност, да действа вместо него, вместо човек?
Значи, когато говорим за актуално, Лао Дзъ е по-актуален от света. Съвременния свят, бъдещия свят, той е… Значи, той живее в Дао, няма друго по-актуално, нали. Може ли да има нещо по-актуално от чистото действие външно и особено от чистото действие вътрешно. Значи, няма нещо, което да изпреварва това, защото от там започва да ти се разкрива Истината и тези откровения.
Но изречението, „Действай чрез недействие“, какво означава, че човек трябва да се отдръпне от поемането на, така да се каже, инициативи за решаването на този или онзи проблем, за да отстъпи място на висшия разум да действа вместо него, това ли е?
Значи, действия чрез недеяние, означава така осъзнато и леко да действаш, нали, че да позволиш на Бог да действате без ти да се намесваш и без да искаш нищо от среща. А, чисто действие, безкористно, никакъв намек, при мене, ако дойде за разговор някакъв човек със съмнение, отдалече го виждам и той вече е тръгнал погрешно, нали няма какво да говорим, той ще дойде, ама няма да има разговор, какъвто, нали. Значи, или говорим чисто и разбираемо, духовно, най-ниското ниво духовно, или няма време защото…както и да е, така.
„Търси Дао в недоизказаното и ще го доловиш. Дао е неизвестно, а известното е винаги мъртво“ и хората направят нещата известни, разбираеми, нали, като приказка с край, нали. „Който има Дао в себе си, никой не може да го разочарова“. Как може някой да разочарова Бог в теб? Нали, имам критици, тайно ги обичам, някои явно, те са ми приятни. Обаче сега, на някой няма да мога да помогна, нали, на някои ще помогна, приятели. Запазих хубавото чувство в друг живот, защото не стават за разговор. Нали, защото разговорът има правила, има чист…, тези правила тръгват от чистотата нагоре нали. Много малко хората са в света, които знаят как да питат. Затова аз избягвам много разговори, защото 35 години лекции, разговори, вече така, все пак започнах 64 години, Боре, между другото, скоро, не че са много, но така едно отдъхване, защото разговори по гори, по лекции, след лекции, в апартаменти, в къщи. И вече така, искаш, пък и съм се отдал на такива, йероглифите и други дълбоки неща, които... Енергията я пазя за там, затова съм труден за разговори. Ето сега, в четвъртък идва човек от Англия, той идва с една сестра идейно, аз там съм длъжен да говоря. Където усетя искреното, чистото аз и да искам, няма как да не седна с такива хора. Но когато ми идват за така, елементарни неща, така.
„Който е в съгласие със Дао, той правилно управлява себе си“. Значи, ако ти нямаш съгласие с Бога, ти ще се издадеш веднага. Една критика, една даже и забележка да е, тя няма да е на място и може да минава за забележка, но тя ще е критика, защото ти не си осъзнат и... „Не можеш ли да предскажеш даоса, защото той няма бъдеще, няма минало, той има само Дао.“ Как ще предскажеш на Лао Дзъ бъдещето? Хайде, пробвай, с кои звезди? То няма, той няма звезди в себе си, той ги е махнал, той няма слънца, Боре, както и да е. Значи, Дао не върви по пътя на звездите“, самото Дао, Бог, нали, „…той върви по своя безконечен път.“, никакви предсказания „Най-чудната среща е срещата с безформеното Дао, защото гледаш, гледаш, но край няма“. Ето защо формата не е образ на Дао. Тя е някакво отражение, но това не е, нали. „Дао създава блага, но не забогатява, защото е безпределно“. На Безкрая трябват ли му блага? Да.
В един от преводите на Лао Дзъ прочетох изречението, че винаги вървенето по пътят напред, според Дао, изглежда винаги като застой.
Даоският мъдрец, понеже е една такава дълбока пустота, той може да е до тебе. И ако нямаш обхват, отвореност, искреност за тази безкрайност в него, ще се стори някакъв странник, ще кажеш той този, така стои си, нали, даже може да го вземеш и за елементарен човек, нали… Ако той се разкрие, това е друго. Той така е изглеждал Учителя и за много хора, даже и Георги Димитров, където е живял до него, не е разбрал за какво става въпрос, нали, майка му е разбрала, ама той е...
„Когато работиш с Дао, ти работиш с лекота и не се похабяваш“ И Учителят го е казал и по друг начин: „Да работиш по божествен начин, значи да си почиваш“. Това е Любов към работата, нали, това е мярка, нали. „Този, който иска да е над Дао, над Бог и Истината, той се превръща в илюзия“. Всички такива същества стават илюзия. „В дълбокото преживяване на Дао, на Бог се разпадат всички обяснения“, остава само неизразимото. „Истината е в това, което ни казва мълчанието. Лао Дзъ никога не е живял в света“, той излизал, нали това е друго, защото още има спорове за него. „…той е бил в света, но е живял в Дао“. И те сега спорят исторически, едни академици и учени в академията в Москва, реална личност ли е? Той е по-реален от света, по-реален от другия свят, защото... Обаче спорът продължава, защото те не могат да го уловят. Как ще уловиш неизразимото, ти можеш ли да хванеш вятъра, нали.
„Никой не може да покори смирения мъдрец, защото той вече се е самопокорил и е влязъл в Дао. Лекотата е вкоренена в тежестта“, ако една тежест ти я виждаш правилно, ти ще видиш лекотата в нея. Но и Христос казва: „Моето бреме е леко“. Аз скоро се домогнах до една формула, нали, „Господи, дай ми своята лекота“, красота. Защото той е лек, нали, няма значение какви трудности минаваш, нали, и аз минавам, нали. Ще се увеличат хората, които ме мразят заради такива неща. Хем не съм започнал дълбоките разговори за Истината. Аз ще ги прегръщам тайно, те ще ме критикуват, ще си правят Кармата, пак ще ги обичам, ще ги благославям така, по един таен начин и така ще си върви, нали, докато някога, близко бъдеще или далечно, те ще кажат, може би този човек е бил прав. Какво значение, Боре, че ще ме разберат след няколко хиляди години? Никакво значение, защото то е Божия работа. То, аз нямам право да искам да ме разбират. Сега.
„Хората виждат ужаса на смъртта, но не, но не и Покоя, който тя носи“. А според Лао Дзъ, неизказаното учение е най-дълбоко. Той се върти все около това неизказаното… защото, как ще изкажеш Бога, обаче пък в неизказаното получаваш нещо от Него. „Божественият човек няма заслуги“. Ето друго важно нещо нали. „Той осъзнава, че Бог работи и че той е само инструмент. Той е смирен. Той по никакъв начин не може да си припише заслуги“. Значи, Даоското учение казва: „Ясният ден скрива по-добре нещата от тъмната нощ“. Защото в ясният ден има много неща. Светлината е също прикритие на Бога. Тя също е друга илюзия. Учението казва: „Страхът и тревогата са в ума, а не в самата ситуация“. Значи, ситуацията няма значение. Какъв е твоят ум, ако твоят ум е беден и ограничен, той и без ситуация, нали, разбираш, значи... „И затова е казано, когато постигнеш Дао, ситуациите са без значение. Дао е господаря , Дао прави тревогите радостни, а при него усложненията стават улеснения“. Така действа Лекотата, нали. „Дао не е религия, Дао е безкрайност. Дао не е слово, само ползва словата като път“, като упътване. Виждам, че искаш да питаш нещо.
Да, в Дао се казва също, че висшата праведност действа сама. Как да го тълкуваме това?
Значи, висшата Правда, която раздава Бог, тя остава в усамотение, неразбрана, освен ако се даде Гносис на гностици, да разберат дълбокия поглед на Бога, нали. Както Ислямът казва, ислямът е страшно учение, те го бъркат с *********, което е. Виж само, значи: „Бог чува шума от крачка, от крак, от крака на мравката“. Къде гледа Бог? Какво чува? Ние не чуваме самата мравка, ние един цял мравуняк няма да го чуем, да го видим, но Той, всичко е в ръцете му. Много красиви неща е казал, не само Исляма, всяко, всяко учение си има своята красота. И в православието има хора като Дионисий, като Майстер Екхарт и Якоб Бьоме, определени светци, говорихме, има и там, ще продължим, има голяма красота. Говорим там за отдадените хора на Бога, а не на религията и на църквата. Конкретно на Бог и на Истината и тогава ниското ниво е светец и нагоре вече тръгват. Към тези неща почит, нали, тук няма коментари.
Но това схващане, че висшата Праведност действа сама, то само по себе си елиминира човек, елиминира Аза.
Ами елиминира, защото толкова дълбоко действа Бог, че той няма да тръгне да обяснява сега на хората, защо *** е негов стар слуга и благословен, нали. Той го обясня само на Христос, при други случаи обяснява на учениците нещо, Бог ни е такъв да тръгне… и Той преценява на кого да даде откровение и кого да, може да духовен човек, изчистен, но когато Бог не иска да даде откровение, той нищо няма да разбере. Даже някой път нещо елементарно, няма да го разбере, защото Бог не иска. Правдата си е негова. И дали одобряват хората, какво значение има? Той действа. Той решава всичко. Така.
„Светът е илюзия, илюзиите нямат чар. Само Дао има чар, Дао има безкрайност и не се нуждае от илюзии. Не писанията водят към Дао, а виж какво, казва Лао Дзъ, пределната целеустременост“. Не някакъв стремеж, пределната, събраната, концентрираната целеустременост и тогава вече ти вървиш, нали… „Не писанията са учител, те не могат да научат…“ като онази американка, нали, чела 99 пъти Библията и говори общи приказки, „…само Дао е учител“. Значи, ако Бог не влезе в писанията да те учи, в каквото и да е, ако Той не влезе да те учи, той не може да ти каже. Лао Дзъ казва: „Спасението не е в писанията и в ученията, а в недеянията“. Ти, ако нямаш чисти действия, ти вече нямаш истински учител. Ти цитираш Библията, говориш за Христос, но една погрешна постъпка, ти вече си опетнил и Христос, и Бога. Свършен, свършен факт. Ти нямаш право вече да говориш за Бога.
След като нашият свят е илюзия, на практика ние сме в примката, как да го кажа, на дявола, на сетивата. Голямата задача ли ни е да се освободим от този, от тази материалност, от ограниченията, в които сме в този свят, тъй като ние дори не можем да отговорим на един детски въпрос, кога е започнало всичко?
Примерно, Боре, учените не знаят защо има сол в морето. Обиколи целия свят да ги питаш, те не знаят защо е солта, нали, тя е друга голяма тайна. Но сега, не само този свят е илюзия, защото той може да изчезне утре. Нещо, което изчезва може ли, другия свят също е илюзия, нали, и затова ние трябва да се вкореним в Бога, но иначе, какъв ти беше въпросът?
Именно това, че голямата ни задача, на всеки от нас е да се освободим от оковите на тази илюзия.
Да, значи дявола да го оставим настрани, защото ние го изкарваме много често виновен. Значи, той Адът в този свят може да съществува без дяволи. Хората са достатъчни. Тя, тяхното разбиране, няма нужда в дяволи, те може да допълнят нещо, но водещият в туй безумие… Има нещо, което е в човека, той трябва да разреши себе си и това е задачата му, да върви към себепознание, а не към споровете. Тя Истината е безспорна.
Макар да живеем в този свят на илюзиите, всъщност някъде вътре в нас, скрито, тайно, може би до определена степен в мрака в нас, е онова истинското, към което трябва да се познаем и да счупим тези окови.
Дълбоко в нас е Реалността. Дълбоко във всеки човек е скрита реалността и той трябва да се събуди. Нали, това не става с някакви разговори. Молитвата е важна, но тя е само въведение. Но съчетаеш ли Молитва с истинолюбие, чисти постъпки, говорили сме, тогава вече ти вървиш, пак е бавно, пътят бавен, за да е сигурен. Нали, защото ти не може бързо да вървиш, освен ако Бог те е призовал и от минали животи имаш голям напредък и сега ти е лесно да станеш светец, мъдрец или пък гениален музикант, защото ти го носиш, както и да е. Така, значи.
Лао Дзъ казва: „Спасението не е в писанията и в ученията, а в чистите действия“, ще обясня. Спасенията е в чистите и действия, но какво е чисто действие? Това е движение на Дао. Това е движение на Бог в човека. Това е движение на свободата. Значи, в тебе действа покоя, действа лекотата, действа Бог, ти си необвързан, нали, действаш и ти не желаеш нищо неразумно. Безкористно, тогава вече ти си благословен от Истината, и си в деянието. Иначе можеш да правиш някакви чисти действия, но те ако се от ума, а не от чистата същност, те са илюзия, те имитират, защото ума може да имитира. „Казано е, действай с чисто действие и светът няма да може да те управлява. Тогава само Дао ще управлява“. И виж сега, и така.
„Какво е Дао - това е способността да познаваш изначалната древност“. Нейният подход е тази лекота и тази помощ на хората, нали. Разбира се, има и такива където смятат, че преча на хората. Тайна усмивка, нали, там не мога с явна, защото може да ги засегна с явна. Както и да е. „Мъдрец е лек, той няма корени". И казва Лао Дзъ: „Знай мярката и за нищо няма да изпитваш вина“, значи мярката е в нас и ако ти имаш мярката, думите и нещата действията, премълчаните думи, всичко - няма да имаш чувство за вина. И нещо за Чуан Дзъ, другия голям даос, голяма дълбочина. Голяма красота, значи. „Това също е велик мъдрец, който не живее в света. Никакъв свят. Той живее в дълбините на своето чисто сърце, разговаря с него“. Мъдрецът, който разговаряше със сърцето си. В себе си той е видял предел, а в смъртта е видял своите безпределност и Дао, свободата, нали, така. Тука, при Чуан Дзъ, държава не важи. Понятието държава в света… Разбира се, ще кажат някой… Чуй какво казва, държавата е важна... А, „не държавата е важна, не човечеството, а само Дао“. Виж ударението. „А държавата е като шестия пръст на ръката“. Трябва ли ти шести пръст на ръката? Ти ако си изпуснал Дао и същността, какво ще направиш с държавата, с религията, какво ще водиш - себе си или другите?
В доста от текстовете, тъй като са писани във времена на много големи размирици войни, се описва как подходът чрез война, чрез оръжие, чрез упражняване на власт, е абсолютно неправилен.
Да, властта е стар паразит от Атлантида, някой път може да стигнем до него. Виж какво казва: „Само Дао е нужно“, тоест ние сме изгубили Бога и същността, казва: „Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао да живее в него“. Чуан Дзъ. „Така е, Бог може да живее само в чисто сърце“, и тук няма библии, религия. Тук говорим за чисто сърце, което превъзхожда библии, религии, корани, Зенд Авеста и така нататък. Тук е същественото, великата чистота и тук е тайната наука, а не... Виж какво казва, че „Това, което е нужно е непознаваемото – Бог“. Човек, който каза, че познах Бога, нали, той вече е влязъл в беля. Може да е докоснат от Бога, това е друго. „Великото разбиране, казва, е обширно и спокойно, малкото разбиране е тясно и прибързано. Това е ума. Великите думи са ясни и прозрачни. Преходните думи са невъздържани и конфликтни. Разбирането свършва тогава, когато се сблъскаш с неразбираемото“ Всички разбирания на хората, където са мислили, че така, че Бог, че Христос и изведнъж при една жестока катастрофа, нали, така. „Даосът е даос, защото е загубил загубата“. Той вече живее в Дао. Той не си играе на загуби и печалби. Той тези неща ги е надраснал.
Като стана въпрос за загубата, само една скоба. В Дао, едно от основните неща, които се отличава от религиозните течения, които са изобщо в света е, че там Бог не е описан и определен като строг, като раздаващ, как да го кажа, правосъдие. Там или си в пътя, или си от другата страна, примерно в неразвитието. Смисъл, няма го това обвинително на религиите отношение към развитието на човека. Ако човек не е в пътя, според китайската мъдрост, той просто е от другата страна.
Да, на едно място Лао Дзъ казва: Няма Бог, но туй не означава че няма Бог, нали. Понеже Бог е много неразбираем, дълбинен, той казва, „Няма Бог, няма дявол, всичко е път“. И той е дълбоко прав, защото всичко е път, но в случая Бог е тайният път в тебе, но той сам не го казва, защото друг е подходът там. Нали, друга честота е там подхода, нали.
Значи, какво казва за поета. „Истинският поет не произнася слово, а произнася сърцето си“. Толтеките казват нещо, това е мярка, ти може да произнасят много думи, нали, пълнеж, нали. „Човекът е велик не за това, което е направил, а за това, което не е извършил“. Ето виж, това е друг вид дълбинна мъдрост. Много чиста, ако я разбереш, нали. „Човекът, който носи, Дао в себе си, не наврежда никому, но не смята себе си за добър“. Ето я пак красотата, ако това не е чисто християнство в първичен вид, нали… обаче трябва да имаш широтата да се отвориш, защото останеш ли си на умствено ниво, нали. „Колко са смешни мненията, ако не си в Дао, в Бога“, защото мненията не са мъдрост, мнения, то подобно на съмнение, с мнения, нали, не си в Истината, не си Бога. „Велико е да се домогне човек до Тишината, а що е Тишина? Виж сега, ако я имаш, то тогава при голяма и силна буря ти ще имаш в себе си голяма хармония и пълнота. Ето това е Тишина“, а не сядаш и спираш, затваряш, слагаш едни слушалки в ушите, не чуваш света и мислиш че, нали…“Учението за Дао още не е в света…“ Той от хиляди години продължава да не е за света, нали, чуй още нещо. „Когато войната завършва с победа, следва да се обяви всенароден траур“. Победителите, това е траур. Много просто - те са създали врагове и след време отново ще има войни. Разбираш ли къде е. Ще обясня. Когато няма врагове, няма война, нали. Туй е, Боре, така, ако имаш въпроси, така ще ти кажа някои неща.
Имам няколко въпроса. Според Дао, вътрешната, вродената мъдрост е това, което е ценното, а не тази, която се нарича Мъдрост, а всъщност е реплика на чужди мнения, практики, философски течения и така нататък. Подсказва ли ни Лао Дзъ, че вътрешният път и Кармата определят кой, кога и до какво познание може да се докосне? Тъй като и преден път сме говорили с Вас точно за тази вродена мъдрост, с която сякаш някои хора, просто така се раждат или се отключва в даден момент от живота.
Сега, в човека има една вродена разумност и ако той избере тази разумност, но в смисъл, да следва Истината твърдо, нали, не донякъде, той ще влезе в пътя на Истината. Който не следва Истината, той ще бъде погубена от собственото си неразбиране. Не от някакво неразбиране на други, защото ти не я следваш и вече нещата се обръщат срещу теб. Даже ако имаш добродетели, ти можеш да имаш добродетели и да не, кое е по-ценно от добродетелите? Любовта към Бога. Ако сложим на кантара, казва Учителя, 25 добродетели и Любовта, всички добродетели, те са еднакви, даже в известен смисъл Любовта тежи повече. А пък, който е избрал Любовта напълно, той даже ще изостави добро доброто и злото. Защото мъдрецът е по-дълбок от доброто и злото, значи.
Тайната на живота, Боре, е да създадеш Дао в себе си, да създадеш Бог в себе си. Каква е Кармата ти, няма значение. Учителят казва, не може да се оправдавате с Кармата си, такава съдбата, такива са условията. Истинският човек се развива при всички условия. Дали ще е в пустиня, дали ще е в пещера, дали ще богат, беден той, щом е избрал Дао, той е богат, нали. Виж какво виждат в трудностите даосите: Покой и лъчезарност. Гледай къде е погледът им, как няма да е това истинско учение, нали. Аз ти бях казал, ще бъде хубаво да говорим за здравето, нали, така. Правим, има така сериозни, точни хора, с които правим…
Само ще кажа какво казва Ал Халладж, чуй, ще смутим пак хора, говорим за мистичното здраве. Здравето на съзнанието, не умственото, психическото, което е болно. Значи, „Здравето може да се окаже най-опасната болест на човека. Болестта може да се окаже най-доброто изцеление“. Какво казва опасният Парацелз, защото ще изнесем здравето и според мъдреци, не лекари, учители и мъдреци. „Когато Бог не иска да излекува един човек, той ще отиде при фалшив лекар, при ясновидци ще го разкарват, ще получи погрешна диагноза. И той, лекарят няма избор, всичко се ръководи от Бога. Той, може да са приятели и той може да му даде правилните лекарства. Бог прави лекарствата дали действат или не“. Подготвяме нещо страхотно за здравето, говоря ти за, за дълбоки неща, които, нали, защото… Освен това, защо искаш да оздравееш, да правиш нови глупости и престъпления? Защо ти, каква е целта на здравето ти, нали. И затова болестите лекуват нещо в човека, смекчават и в този свят, те са на място. Сега, пак ще смутим хората, защото съзнанието... Пак ще ги обичаме, пак ще ме критикуват, както казваш там, нали, няма проблем.
По темата за Дао, един финален въпрос. Каква е връзката между Дао, санскритското понятие Дхарма и древногръцкото Логос?
Дхарма означава великата Истина, великия закон. Учението за Дхарма е същото, както е учението за Дао. Логос в първичния смисъл е същото. Значи, не е мисълта преди, Словото е създало всичко и ако ние влезем в хармония с туй слово, ние вече… Словото, това е първичния елемент, изначалното излъчване на Бога, нали и... Само забележи какво казват, нещо от тайното учение на делфините: „Нашата същност е Истината. Ние сме слезли от нея и се връщаме в нея“. Не религия, забележи, каква църква. Делфините палят ли свещи? Ще изнеса неща, ако стигнем до там, защото за животните има, нали…
Преди няколко месеца споменахте, но това, може би наистина трябва да бъде в друга тема, за връзката между делфините и Сириус. Доколкото си спомням, но там има доста неща, които наистина трябва да са в друга тема. Само още едно тълкование да Ви помоля. В Дао се казва, че верните думи не, верните думи не са красиви, а красивите думи не са верни.
Значи, умът може да говори вярно, но не е истинно. Туй ти го говоря от опит, от тренировки. Той е логичен, животът не е логичен, затова ума изостава. Хората, които разсъждават логически катастрофират в живота. Те се сблъскват с, неподготвени са за неизвестното, не знаят как да го посрещнат. И затова… Какъв ти беше въпрос? Защото мисля за много.
Черните думи не са красиви, а красивите думи не са верни. На практика това е мрежата паяжината на ума.
Да, опитва се да говори вярно, обаче туй не пречи на ума, понеже е много хитър да прикрива. Но какво е умът, казва Учителя, той е старовременната змия. И ти ако го овладееш себе си, като говориш, ти знаеш кой говори в тебе.
По какъв начин може да изпитваме, да проверяваме между Истината и илюзията.
Значи, ние трябва да тренираме чисто Слово и преди това чисти действия, особено тайни, чисти действия и вътрешно и външно. И тогава вече отвътре Духът ще на научи как да използваме думите, какво да казваме, какво да премълчаваме и тогава ще влезем в мярката и ума няма да има думата. Обаче, когато ние не владеем, нали, той, ума си говори, трупа Карма и дори когато говори правилно, морализиращо, така, ето, нали и така нататък, дълги разговори… Те, там е един бавен застой, защото даже има нещо вече в разумните разговори остаряло, разбираш ли за какво говоря? Тук говорим за Божествени разговори. Това е, но сега сме ново време и Учителят, ако беше дошъл въобще няма да говори, нали, аз подготвям Април месец, окултният Египет, там едни неща и особено една от лекциите за Дхарма, като каза, там ще изнесем едни неща, където всички други видове практики умират, ако ти не владееш ума си. Всичко друго не е практики, то е забавление и големи игри.
Повече от 100 години, Учителят, цял живот изнася лекции, разпространява Словото и учението. Ако днес, тъй като дадохте ли посока, ако днес той беше сред нас, по същия начин ли или друг трябва да е подходът за времето, в което живеем?
Няма как да е същия начин, защото тогава е имало въпроси към Учителя, които са, нали, много странични, много земни. Нагаждал се е, търпял, е нали, и аз съм имал години наред такива разговори, но вече времето е гъсто .Значи, той щеше да говори много сгъстено, много дълбоко, много мистично и гъстота, нали, защото времето е гъсто, нали, разликата е огромна.
Говорихме, че вече 60 минути са около 40 минути. Наистина се сгъстява. Кое поражда тази сгъстеност и какво става, кое сгъстява
Значи, самият Дух, скоростта на събитията той, за да може хората бързо да разбират, бързо да се променят, бързо да израстват. Защото отлагането вече, нали казваш да, обаче си оставаш същия, нали. Ти си вече в ума и това, нали, хората, хора, които не се променят, как ще променят, искат променен свят. Много хубаво Далай Лама казва: „Ако искаш да влезеш в променения, в новия свят, промени себе си“, тоест стани достоен за този свят, защото къде ще влезеш, ако не си… А тук е подготовката и туй искрено, чисто пречистване, защото без него, нали, от там тръгва. То е, то пак дълго време се тренира, пак е бавно, обаче важно е да се влязъл в тази система на скромност и на смирение.
Благодаря за интервюто.
И аз съм благодарен.
