15.06.2018 г.

Здравейте Елеазар Хараш

Темата ни днес е чистотата, нека в началото да дадете възможно най-точното определение какво да разбираме под чистота в днешния разговор?

Да си чист, Учителят казва: Не е наука от този свят. Чистия, един от белезите на чистотата е, не може да отговаряш никога на нисши влияния, нямаш такава способност. Това е мярка за чистота. И разбира се вече безкритичност, смирението е свързано тясно с чистотата, дълбок въпрос е. Виж как започваме само - не практикувай, а се пречиствай. Хем е ясно, и хем не е ясно, зависи какво е да се, пречистването, то е във всяка област, мисли, чувства, постъпки, желания, скрити желания, тайни постъпки, голям обхват е.

Те в същото време хората винаги искат съвети за практики, какво да практикуват в живота си, но как може да се практикува чистотата?

Значи, който честно иска да практикува той вече го започва, няма въпроси, защото в самата искреност вече идват помагачи. Самата чистота, самата честност и вече Бог ти изпраща, кой да те обучава, а който не е стигнал до туй, който няма тази честност, а пита, той няма какво, няма да може да практикува защото то тръгва от тебе, то туй е вродено. Нали чистотата създава душа, ние сме говорили, а религията е психика, чистотата си е чистота. Нали, Бог не се интересува казва Учителя от твоята религия, Бог се интересува от твоята чистота. Значи ясно е какво чистота, ясно е какво е блатото. Някой каже "Ама не ги разбирам", даже един каза "Не ги различавам", толкова е... Не е важно какво си постигнал, а колко си чист. Чистотата е сърцевината на Любовта. Чистият действа, но не извършва. Значи ето друг метод пак, няма его, той не казва "Аз направих". Един ангел примерно, Боре, не може да направи такава грешка, "Аз извърших" той знае, че Бог е действащото добро и няма друг действащ. Той го осъзнава, но който не го осъзнава, аз ти направих такива и такива услуги, туй означава че този човек ще си плати, щом мислил, че е правил той.

Многократно сме говорили в интервютата до сега и вие сте казвали в лекциите и в книгите, че живота на човек е на база това, какво е посял от предходни прераждания в този контекст самата чистота се придобива или човек си идва с нея?

Значи, той човек си идва с нея и трябва да продължи и другите й степени, той се е посял и тръгва на още по-високо ниво, а който не е посял е хубаво да направи такъв избор, нали защото от там се тръгва във всяко учение това е основата.

Аз още в самото начало на разговора искам да цитирам нещо, което прочетох в една Ваша книга, че: Чистотата е стъпало към по-високите степени, и то даже сега може на някои хора да им се стори странно, но даже не високо стъпало, и казвате, че чистотата винаги трябва да върви ръка за ръка с чистата Любов, с Дълбоката Любов?

Казвали сме го, чистотата е важна, Любовта е съществена. Чистотата е подготовка за Любовта и тя има много степени, любовта също има степени на чистота, вземи Павел е един, Петър е друг, *** е друг, Йоан е друг - това са все степени, Христос е, спада вече към Абсолютната чистота, това е от високи, тя е някъде към 7-ма степен. Значи в чистотата всичко се урежда, а в истината всичко се успокоява - Учителя. Чистотата е будност, а истината е високо осъзнаване, това е по-висока степен. Чистотата е звукът на душата. А, когато говорим за чистота, Боре, трябва да кажем, че чистотата няма нужда от манастир, той манастирът, нещата са в тебе, царството е в тебе, Бог е в тебе. Къде ще ходиш в манастир? Навсякъде отиваш в Бога, ако ти си осъзнат манастира отпада. Само чистотата създава Любов. Нечистотата прави отношения, това е разликата. Вярващият чака спасителя, чистият живее с Бога. Кой е прав, нали? Тайната на живота е в, особено забележи, в скритата чистота. Значи има ли показ, примерно, ако аз сложа тук един кръст и онези златните, аз вече съм фалирал, Боре, значи свършено е, нали това е, показната чистота е лицемерие от всякаква гледна точка, няма. Да са живи и здрави, но това се заплаща, защото Бог иска скрито, царството божие е скрито, Бог извършва но не се показва. Хората мислят и Той иска ние подобно да действаме, нали, чисто.

Тайната на живота е както казахме е скритата чистота. И друг важен закон - не доброта, а чистота. Защото ако добротата не е навлязла дълбоко в чистотата, тя вече не е реална, тя се налага, тя прави нещо друго, но не е истинска. Голгота - възход само за чистите. Не може Бог да извика на Голгота нечист човек. Чистият е подобен на слънчевата енергия, един от белезите. Чистотата е част от сърцето на Бога, това може да се нарече гласа на живота, на този истинския. Чистотата също - дом на покоя. Нали, ако искаш да разбереш дали си чист, виж какъв покой имаш, а той покоят се вижда особено при големи трудности, ако там го имаш в голяма заплаха, голяма трудност, ако имаш покой, значи, кой е с тебе? Бог е с тебе. Да уловиш чистотата, значи да станеш тайна. Гносисът казва: Чистият човек спасява вечността, защото вечността не може да бъде спасена от ако няма чист човек, те са тясно свързани.

Мъдър е не този, който знае, а който е чист. Има някои зазубрили окултни истини, започва той да говори да разтегля нали и става нещо страшно. Библията казва: За чистия всичко е чисто. И още благ е наистина Бог към чистите, той ги знае, той ги наблюдава, там скритите им намерения, и той винаги е на тяхна страна. Чистотата на Мъдреца е по-дълбока от неговите действия. Значи може да се случи мъдрец да попадне в глупава ситуация, Боре, обаче той си остава мъдрец. Може да изглежда глупак, да постъпи чисто, и да си кажат хората еди-какво си, той си остава глупак. Разбираш ли? Това е ситуация за мъдреца, изпит за смирението му, деликатен изпит, намеса на Бога, много красива намеса - и той, мъдрия осъзнава това, знае какво става и влиза в още по-дълбоко смирение. Докато хората ще кажат вижте го нали, а може да похвалят глупака, който е постъпил чисто, но онзи си остава в глупостта, защото това не го спасява.

Аз много обичам, мисълта на Метерлинк за смирението и всъщност, не знам да не бъркам може би беше ваша мисъл -"Чистите действия, нямат съдба"

Да. То може да се каже в случая за тази тема. Чистото съзнание няма народност. Каква народност е, ако ти си чист? И тогава ще говориш ли за българщина или за ...

В момента е много актуален въпроса, избран народ, нали трябва да каже все пак, че човек и в смирението си трябва да надрасне това нали?

Да. Да. Не говорим за избран народ, са всички чисти от всички държави, от всички светове, включително и от ангелите и нагоре, това е - избрана е само чистотата, няма. А ти цял народ чист няма, което означава. Чистото говорене е древна наука. Чистотата е силна, когато изхожда от безмълвието, когато човек е обучаван в мълчание. Другият път ще говорим за мълчанието и тишината. Те са различни - мълчанието е духовно, тишината не е - тя е Божествена и есенция, ще говорим. Стани чист, за да станеш божия собственост. Защото ако си собственост на себе си, ти не вярвам да искаш да си собственост на себе си. Когато чистият умира - белег, той свети тихо, той поздравява тайно смъртта, той може да каже нещо, може да не каже, но там е нещо приятно. Чистотата е умение да се самосъздаваш. Тук вече, тук започва развитието, другите си въобразяват, че работят върху себе си, но от чистотата започва това, което сме говорили за Атлантите. Една погрешна постъпка и цялата ти философия свършва, където казва Учителя, за безупречност нали.

Нека да кажете все пак няколко особени, най-важните признаци, когато човек вече е успял да постигне чистота?

Когато е постигнал чистотата, той става много скромен и смирен и знае, че пред Бога чистотата пак е нищо. И той търси по-висока чистота, търси по-високите степени, значи има духовна чистота, има съкровена чистота, има божествена, има три степени абсолютна. И той знае, че има много да учи и за това той се смирява, естествено. А това което го придружава е покоя, не е спокойствието, на по-ниско ниво е спокойствието, а мира той е друга история. Чистият е дух или душа, нечистия е просто човек, нали. Само чистият има храм. Другите ходят на църква. Чистият има в себе си чистото си сърце, нали това е божият храм, това е, търсете царството Божие вътре, нали и Бог казва "Дай ми, Сине мой, дай ми сърцето си", нали ако имаш такова сърце. Чистота е повече от всяка наука, Боре, защото означава, че Бог се движи в нас. Нали ние сме дали някакви условия, нещо сме се старали и Той. Кладата е велика чистота, защото когато изгориш какво остава, само Бог. Това е красотата на изгарянето, изгаря всичко, това е метод на огъня, и тогава ако останеш нали, защото нечистия не може, той ще изгори и ще влезе в Астралния свят на ниско ниво.

А, Чистото сърце, за което сте казвали, че е наука, духовна, дълбока то обаче също може да изгаря, нали?

То изгаря също, то от там започва пламъка нали? Запалва целия и вече ти ставаш достоен, нали. Чистотата е пазител на свещеното даже ако искаш да знаеш скарабея, точно това му е символа, пазителя на земното сърце, на силата на сърцето. Водата съхранява света, защо? Защото е чиста. Ако някои не я ценят, вино ли искат или ракия или в блатото нали? Водата е която... Чистотата не е мислене, чистотата е дълбоко осъзнаване, ти може да мислиш колкото си искаш. Някакъв философ, мисли си. Чистотата е осъзнати постъпки, знаеш защо го правиш външно или вътрешно, осъзнаваш защо го правиш, някой път може да постъпиш малко глупаво, а тайно чисто. Това е много красиво нещо, то е скрито.

Чистият човек е голямо разочарование за злото и за Дявола. Значи Дявола като види чист човек той, защото, чуди, как да влезе, обаче той е затворено шише, не може да. Чистият човек е по-мъдър от събитията, каквито и събития да се случват той е в Бога. А Бог е над събитията, над явленията. Чистотата е дълбоко вродена в нас, защото сме били в Бога, значи туй църквата където казва, че хората са грешни, е много погрешен метод - няма такова. Ние сме казва Дзен и въобще Божията мъдрост, ние сме изначално безгрешни, защото от Него тръгваме, няма тука няма маймуни, няма папагали нали. Чистият белег - винаги има много силно вдъхновение, нечистият ще го познаеш той има амбиции, Боре. Амбицията е накрая той ще съжалява, но пак е трябвало да има някакъв опит на ниско ниво, но амбицията е трагедия. Чистия винаги има стремежи, другите разумни имат стремеж, той има вдъхновение.

Но все пак когато говорим за вдъхновение, говорим за неща, които човек прави чрез действията си, безрезервно..?

Това е вдъхновение, значи "вдъх", "вдъхнат" Дух, и вървиш към Бога и към чистата духовност нагоре. Амбициозният човек той е друга пътека, пак нека да работи, защото трудолюбието е по-хубаво от мързела. Нека там да си мисли да си въобразява, или, че е известен това е друга трагедия, нали то няма никой известен. Значи Учителят казва: Любовта е закон на чистотата. Изгорената дреха е пречистена, това може да се каже и за изгореното тяло на богомилите, напълно пречистено.

Чистият говори правилно и в мълчанието си. Значи защото, освен нашия говор има и друг скрит говор в мълчанието, там трябва да наблюдаваш, какво чисто мислиш зад гърба на човека. Може да го споделиш, може да не го споделиш, но там е, там те наблюдават, от там започва чистотата. На чистия мълчанието е хем е красиво, хем е духовно, а то не е ментално умствено както на земния човек. Чистотата е извор - има една такава поезия, извора е роза. Дали практикуваш или не, въпросът не е в твоите практики, а дали си чист. Чист ли си, щом си чист, всичките ти практики са правилни. Щом не си чист, какво практикуваш с тази ноздра, или паневритмия играеш, да си жив и здрав. Цял живот може да играеш паневритмия и тя ще те разпилее, защото не си разбрал какво иска да каже Учителя. Паневритмията е едно забавление, ако Учителя беше само паневритмия, Той нямаше да е истински Учител, разбираш ли? Той е страшни степени на чистота, страшни степени на Любов, Мъдрост и Истина - заедно.

Разбирам, че Вие казвате това за паневритмията, тъй като много хора днес я превърнаха в рутина, но все пак хората, които в чистота вътре в себе си, посрещат изгрева и правят упражненията, които са смъкнати чрез паневритмията, от Учителя, в крайна сметка и при които не е рутина. Паневритмията не отключва ли определени вътрешни, определено вътрешно развитие?

Значи когато човек се пречисти, Боре, той може да допусне като компромис паневритмията, но той няма да позволи тя да му отнема много време. Може да прави някои неща, има ... значи аз ако имах време щях да направя нова паневритмия на високо ниво с Учителя нали. Не да имитирам, няма имитация, да я създадеш отвътре както е при Учителя, тя идва от естеството му, нали Той, както и да е. Но ако станеш чист можеш да си позволиш да се прекланяш на всички религии, можеш да палиш свещи, защото чистотата навсякъде е чистотата. И тогава вече ти ще знаеш, че си одобрен от Бога, каквото и да правиш, и дори и да не практикуваш пак си прав, защото ти си в чистотата. А когато не си в нея, коя практика ще те спаси..?

Добре, но нека да завършим този въпрос с чистата идея да внесем яснота и най-вече истина. Аз примерно не играя паневритмия, тъй като съм преценил за себе си, че не съм достоен. Наистина правил съм в двора на село няколко кръга с дъщеря ми, която е на седем години и ме учи, но съм преценил, че не съм дораснал да играя паневритмия. Но хората, заради които в крайна сметка те са на определено ниво, то Учителят не напразно я е дал.

Значи когато говорим за чистотата, това означава контрол във всеки миг. И паневритмията до някъде те учи да се контролираш, виждал съм хора с, които играят паневритмия някога и аз се учих от тях, много красиви движения, Боре - в къщи се биеха, бой, бой - къде отиде красотата? Сега някои са разумни, ти казваш, ако са чисти, могат ли да играят, те ако постигнат голямата чистота, еми сега при това сгъстено време, те ще наблегнат на сразяване на изкушенията. И след време ще могат да сразят мрака, а тези хора, където ти казваш играят в чистота и паневритмия, след време при жестокото изпитание, цялата им карма ако се стовари, те няма да се справят. Той за това Бог не им дава кармата по малко на хапчета, защото тяхната чистота е полу висяща е, и те губят време там, толкова е ценно времето сега, в новото време, че дори и паневритмията е загуба на време. Ще ме намразят някои от братството, преди години...

Добре, но паневритмията, тоест е била дадена за преди 100 години, хората които са...така ли?

Тогава Учителя се е чудел, така искал е да помага, какви въпроси са му задавали, тогава е било друго време. Сега е сгъстено и трябва да се концентрираш на, абе и най-малко допускане на тайна лоша мисъл към нещо, човек, животно, камък, ти вече цапаш. Туй където Ал-Халладж - после ще кажем, "Не цапайте чистотата с религия." Страхотно. Кое избираш чистотата или религията, някои ще кажат може да са, те са равни, не са равни - чистота и паневритмия не са равни. Чистотата има много степени и ако си стигнал някъде, и ако кажеш аз съм чист, ти си за окайване. Защото има трите степени абсолютни с нещо с, говорим за страхотна чистота, нещо с което можеш да. Значи третата степен на абсолютна чистота е можеш да смаеш Бога. Не хората, не боговете, по-ниските нива смайваш, говорим за съвсем други неща.

Да приема, че това... много хора ще ги заболи по отношение на паневритмията,.. го казвате с цел да не я превръщат за самоцел, да не застиват в това ниво, така ли?

Давам ти пример, на времето една сестра от Ямбол: ... тя, паневритмия, театърче, братски събирания, събранийца, приятни разговори ... Викам, представи си сега в стая влезе, в твоята стая влезе Учителя, какво ще му кажеш. "Аууу Учителю ... играх паневритмия.., играх на театър играх ... и ... .". Нищо. Тя още от въпроса беше огледало, и къде отиваш тогава?! И за какъв Учител говориш? Ако ти не можеш да сразиш дълбокия мрак, тежката си карма, защото ти си още в карма, докато не постигнеш дълбока степен на чистота, ти си кармичен. Играеш паневритмия и смяташ се за ученик на Учителя, това са ниските нива. Учителя иска истински ученици, сега, не в бъдеще, сега!

Добре, последно по този въпрос, паневритмията поне не е ли, като някаква степен имунизация, допълване към общия път на духовното израстване?

Аз я пускам, Боре като идея, тя е за по-ниските нива, защото не им е позволено на дълбоко ниво да се пречистват, защото нямат специалната любов към Истината. И те разбира се, че трябва да играят паневритмия, аз бих им направил двойна програма за паневритмия ако, разбираш ме какво искам да кажа. Това са други, значи, чистота, контрол във всеки миг. Чистият знае, че е създаден като дух, а не като човек. Той си е в тялото, той осъзнава, че е дух, нали. Щом си чист Бог те е прегърнал, чистият има право на дълбоко съсредоточаване в Бога.

Само чистия умее да чака, той има голямо търпение, не едно прераждане, не две, ако се наложи. Има едно чистота, която може да изненада, всяко поражение, това е Ал-Халладж, той го казва. Някои неща от Суфи за чистотата, "Истината е забранена - Ал-Халладж: за нечистите и за това те я отричат". Не случайно я отричат. Тя е забранена те знаят, че не могат да влязат, не могат да проникнат, нямат тази чистота. "Истината не слиза в нечистите умове, те не я разбират, а си я въобразяват." И от тук започва вече, голямото " Не добавяй - Ал-Халладж - на чистота религия, за да не я изцапаш." Всяка чиста и дълбока истина е ерес за този свят. Затова спряхме някои дълбоки истини, ще ни изкарат еретици от всякъде, а то нищо общо, обаче земното мислене, което е преобърнато съзнание, нали. "О Голгота, чистите, мъдрите - Ал-Халладж: Чистите и Мъдрите, жадуват за тебе, но невежите не те познават." Виж къде жадува чистия, за Голгота - Ал-Халладж и той танцува на Инквизицията. Режат го и той хвали Бога, един човек на паневритмията да го виждаш там? Да е жива и здрава паневритмията. Или пък моли се, чете Учителя, прави сказки, театър играе, той ще изгори тука. Тука е мярката - Голгота, каквото и да си говорим, това е ситото. Лао Дзъ го нарича Небесно сито, няма прошка. Тука веднага в голямата трудност, веднага виждаш кой си и какво си си въобразявал. Веднага и за това Бог прави и раздяла на хората, поставя големи трудности, да видят истинските си отношения, защо - да се види човек наистина, какво продължава да мисли. Там се вижда чист ли си? Там е, да.

Многократно сте казвали за различни неща, за чистотата, сега като говорим, за Любовта, че има различни степени, Голгота най-високата степен ли е, за Земята?

Голгота е върховната степен, това е, Голгота това е другото има на Бога, това е Бог. Само че е наречено Голгота тоест, върховното изпитание. Там, ако не си чист. ти няма да си повикан, но там е това е красотата на богомилите, и на тези на кладите, няма стенания, няма викове, голяма Любов - изгаря в Бога и вече се ражда винаги в Бога. Постигната е целта на тайното учение на окултизма, крайната цел, нали. От чистотата влиза нещо грандиозно. Чистотата е дарителя на вечния живот, нали. Нечистотата в човека, това е неговият мъчител. Не Дявола, Боре, хората бъркат мислят, че Дявола ги мъчи. Първо човек мъчи себе си, а Дяволът допълва. Дявола казва, защо да не му ударя една рамо на този нечистия, още по-голяма нечиста мисъл, и те двамата си правят някакви комбинации.

В рамките на текущия си живот, определен човек, който до определена възраст е допускал нечистота, нечисти действия, нещо му се е случило в повечето случаи или болест или някакъв личен катаклизъм, решил е да тръгне да стане търсач на истината. Възможно ли е в рамките на един живот, от нечистота човек да навлезе поне в първите степени на чистотата?

Значи понеже честността е вродена и ако той избере, чистотата твърдо, той ще прави няколко години грешки, в думи, постъпки, ще изпуска нали, няма да различава даже и критика и забележка - обаче той вече е избран. Грешките му вече са благословени, в случая грешките го упътват към истинската Светлина - Прасветлината. Те са, те го упътват, а, други, а този, който не тренира това, той не е осъзнат, той може да прави и по-чисти постъпки, но те не са от любов, не са осъзнати, те ще бъдат наказани. А този човек понеже е избрал, вкарал е някакво осъзнаване, той е благословен, грешките му са благословени. Той може за един живот да сгъсти, и Учителя казва за един живот може да изкупиш, включително и 100 убийства, ако си имал в предни прераждания. Всичко обаче се иска огромна практика, мярката, ниската мярка е около 6 часа на ден, духовни практики. И, силната практика е 18 часа, говорим за отдаване на духовни божествени неща.

Очевидно постоянно под окото на невидимия свят, на по-висшите йерархии...

Да, ти вече си, вече висши същества се грижат, правят замисъл на твоя план, защото ти си избрал, дълбок избор си направил, и вече даже една формула накрая щях да ти я кажа, после може да я потвърдя, "Господи научи ме да те виждам във всяко нещо." И такъв човек започва постепенно не изведнъж, той постепенно започва да вижда Бога, защото Бог му подава ръка чрез същества, не самият Бог да го ръководи. Ангели, архангели, напреднали братя, много напреднали от миналото, негови близки, и те започват да го обучават чрез интуицията. Вътре в интуицията, Боре има, чистия знае, чистият знае, че в интуицията работят много мъдри същества, и те го упътват, тук не говорим за предчувствието. Там е друго.

Между другото много хора ме питат как да различават предчувствието от интуицията..?

Ами интуицията, белега на интуицията е, че тя никога не греши, предчувствията на 10 пъти , 1-2 пъти познават и другият път грешат.

А можем ли да кажем, все пак аз съм нали от началните ученици, дали е вярно моето схващане, че спътникът на предчувствието е страха, докато при интуицията не може да има страх?

Интуицията е любов към Бога - самата дума, "ин тао" - вътрешният Бог, вече той те е повикал и интуицията е слизане на духа, образувана от лъчите на истината. Започнал съм книга за интуицията, ама ...

Дали съм разбрал правилно, навярно и много от зрителите, все пак и за тях го задавам този въпрос, чистотата, ако тя ражда, можещото действие, това което ще се случва под формата на събитие, обстоятелства, случайности, ако чистотата ги ражда, тези неща, то имаме едно , така добро посяване на нещата, които ще ни се случват. Обаче, от другата страна ако погледнем, противоположното - нечистотата, нечистотата тя винаги един вид е лошо посяване, нали?

Тя е винаги от карма в карма, все по-тежка. И такъв човек, който е свикнал да лъже и да краде, или да насилва, дългият му живот е голяма беля. Защото той ще бъде, в следващото прераждане ще бъде съсипан, и такъв живот на едно място Библията се казва: По-хубаво да си сложи камък и да си скочи в морето, нали тези, защото той е посегнал на светият Дух на вечността, той е посегнал на развитието. И той, той е голямо бреме, голямо наказание е да живееш дълъг живот при тези условия.

Между другото понякога се случва да попадам в условия, среда където хора говорят и казват, "Абе виж го еди кой си, колко много пари, колко много злини прави, колко неща и нищо му няма. Нито на него, нито на семейството му. Продължава години на ред да твори, лоши неща."

Питай всеки разумен човек дали иска да е на негово място? И да иска неговия живот. Нали веднага? Така. Бог е диханието на чистотата и ако не разберем това, ние сме изгубени. Всеки нечист човек е творец на своето падение. Това си е закон. Когато Суфи попадне в буря, забележи, той си играе с нея. Ако помниш Христос и учениците, за Христос бурята, той познава, знае, духовете, обаче те са слаби, даже аз се чудя как може да го питат, как може да го събуждат, да се притесняват, защото там се говори за вяра. Нямат абсолютната вяра, имат някаква, но и Христос им показва, че нещата са, тоест те не са в духа още, но са ученици и той ги обучава нали. "Ако Бог ме учи - казва Ал Халладж - Корана ми е ненужен." За туй настръхнали са от него и мъдреци. Не Исляма само, хората от Ал-Халладж. Страшен учител. "Ако Бог ме учи ... " какъв Коран? Ти си вече свещеното писание, и ти си над свещеното писание, защото Бог ли е по-важен или свещеното писание. Кое избираш нали?

Ей сега днес, примерно да им честитим празника, според традицията няма цял ден да се хранят, да пият вода до колкото знам...

Да, има една дисциплина в Исляма, въобще така, но той има една друга по-хубава дисциплина, когато ще говорим особено за Суфите, нали има нещо там в тези хора, така като дисциплина като подготовка нали, но хората ги бъркат. Болката, болката дълбае мястото за радостта, страданието копае мястото за възкресението, но само Голгота е пълен дарител на Бога. Значи голямото страдание още не може да ти подари Бога, обаче Голгота. Виж какъв жест прави Бог на Голгота, Той не ти дава блага, Боре, Той ти дава Себе си, което иска. Той иска да даде най-вече Себе си на хората. Хората са го изпъдили, Боре. Това е големият проблем на света и на полу-духовни и на такива и говорят, обаче тука пълнотата я няма, Той го няма, нали. Ал-Халладж "На Голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, от колкото сърцето ми може да понесе." Защото Бог му подкрепя сърцето. Има само една блага вест, казва Ал-Халладж "Бог в мен". Какво Евангелие, ще сравняваш ли Евангелията с Бога? Говорим кратки, прости и ясни неща. Чистият не се заблуждава с религията, той има Бог в себе си. Който познава истината, никога не е от света, ако не беше страданието, казва Ал-Халладж, "Как щеше да заблести сърцето ми?" виж каква красота - ако не беше страданието, и Голгота. Как щеше да заблести сърцето, как щеше Бог да навлезе в сърцето?

Добре, но като говорим толкова с чистото слово, проследяваме цялата тази нишка през стотици даже хиляди години, и която носи чистото духовно Словото - Бог, а казвате Евангелията не са важни. На практика всичките тези писания...?

Те са важни, Боре, но след Бог. Значи трябва да разберем, какво искам да кажа, след Бог, тогава са важни.

Az щях да попитам дали тяхното предназначение е било до днешните времена, така да се каже, до годините в които живеем, и вече е време за стъпка нагоре, за стъпало нагоре през словото, което и Учителят донася в крайна сметка.

Ами главно пречистването започва със Словото, да бдиш над всяка дума. От там вече то може да те научи на правилно мълчание, на правилна медитация, някои медитират, медитират, и задай му "Ти чист ли си?". Аз познавам хора, които медитират и псуват. И той говори за народна реч или пък казва нещо, псува, буквално нали и какво да ти кажа. Какви медитации прави този човек нали?

То има много навици, под скрити паразити, може би, но аз искам да попитам още нещо, понеже много пъти споменахме Голгота, изобщо цялата мистерия, пред която Христос показва. Кажете нещо за чистотата на неговите ученици, и на всички, които са били в най-близкия му кръг..?

Най-важното за Христос, което трябва да разберем е, че той не е религия, Христос е две неща, Чистота - Божественост. Разбереш ли това, тръгваш по този път, а не знаеш ли какво каза писанието. И след време Бог може да те убие заради тези цитати, защото ти цитираш неща, които не си ги преживял, не ги знаеш. А когато преживееш Бога ти надминаваш тези неща, но може да използваш писанията, но то е вече второстепенно, нали имаш право. Водата не може да ни очисти така както страданието. Нали, водата външно. Може много добре да знаете писанията, Суфи - и да изпъдите Бога, защото Бог не е писание. Бог е Любов. И виж какво казва Ал-Халладж "Вярата е много опасно нещо, ако не си в Любовта." Забележи. И наблюдавай след туй. Страшно нещо е вярващото невежество, значи политиката избледнява, престъпниците и мафията избледнява при вярващото невежество. Защото там има молитви има и заклинания, има и Страшният съд ще дойде най-много за това вярващо невежество. От там тръгва, защото стигнало до някъде, понаучило нещо, обаче не е в истината. Така "Ако ти си чист и имаш контрол, Дяволът става нереален." Какво казва - тук пак ще се засегнат господата учени, "Хиляда учени - казва Ал-Халладж - не струват толкова колкото половин Суфи." Хиляда учени тоест колкото един чист човек. Чистият човек е рядко нещо в света, Боре, той е прикрито, той е скъпоценен камък, който и в калта и извън калта, нали. Ученият да, говори нещо Вселената, каква вселена приятеля бих му казал. Има друга Вселена. Казва Ал-Халладж "Видях много аскети и монаси, безплодни. Те не търсеха чистотата." Някои търсят свръхестествени сили, някой не знам си какво. Чистотата тя е позволение да имаш страшна съсредоточеност в Бога, от там тръгва.

Аз ще дам един пример ще направя изключение, просто в този миг, си спомних какво сънувах тази вечер. Сънувах моя дядо, които седеше в двора на къщата на село, всъщност той беше скрит зад вратата, зад портата и аз като я открехнах и го видях, и той така се зарадва като ме видя, обаче аз се стреснах, защото знам, че е починал. Той беше от учените хора, с висше образование, полковник, преподавател и т.н, и когато го видях ми каза без думи, по телепатия ми каза, " Аз още седя заключен в астрала ... " Това ли е примерът - става ми така малко тъжно, това ли е примерът, че знанието, титлите и т.н. не спасяват?

Бог не е на страната на знанието, Бог е на страната на чистотата и Любовта, а учените хора те са умствени хора, Боре, дори и тези, които до някъде са напреднали. Нали, сега има такива, които са донякъде са се спасили от учеността, като са вървели по този път, частично Исак Нютон и други, и разбират, че друг е важният път. И са влезли в мистиката, но пак е до някъде са стигнали, защото науката им е отнела много енергия, направила ги умствени, много трудно и казват хубави неща, обаче мъка е, но след време те ще влязат в мъдростта. Понеже правят някакъв скок. Скоро един учен човек от Академията, старо приятелство - видяхме се в София и каза, не искам тези, искам да служа, да служа на Учителя. Вече хубав знак, нали.

Аз като гледам различни участия, на учени, на хора с титли, разни доценти, професори и т.м., по телевизии, по различни медии, винаги ми се струва, че са някак изместени, и напразно многословни.

Те са винаги около периферията, центъра, не могат да влязат в центъра на истината и на събитията, защото няма кой да ги пусне. Каквото и да тълкуват, както и хубаво да изглежда, те не са в системата на истината и няма, нали. Хората умират, защото не познават истината, казва Ал-Халладж " И Пречудния Бог." Пак от Суфи - чистият не очаква по-добри времена, той живее в тях. Защо? Защото той живее в Бога, ама по-хубави, какви по-хубави времена те са тука, защото Бог е тука. Обаче ти чакаш, чакаш защото не си осъзнат. Тука няма очакване. Началото на Любовта е търсенето - Суфи - а краят е покоят. В чистия няма чувство за обида, друга мярка важна. Ти не можеш да обидиш чистия човек, той ще ти се усмихне. Той даже може да те съжали и ще ти се помоли тайно, ще те приеме така, защото обидата е нали. Суфи не яде човешка храна, т.е. той няма земно мислене. Защо Суфи е чист, защото е изчезнал от себе си. Главната пречка е човека, човекът е враг на себе си, той е изчезнал отстъпил е мястото си на Бога, Бог е влязъл. Ето кое става на Голгота, кое става при голямото пречистване, нали.

Това, което и в много езотерични учения се казва - когато ти спреш да мислиш, Великата разумност започва да мисли в теб.

Да. Да. Въпросът е ти да не мислиш много. Дори и светлото мислене няма много да ти помогне. Значи когато ти си изчезнал, Бог е заживял. За Суфи - виж какво казват сега, "Само за миг, ако забравиш Бога, това е ерес." Ето го закона, няма нужда манастири и ритуали, само за един миг, ако забравиш Бога, това е ерес. Суфи или чистия, това е ароматът на Бога на Земята - казва един египетски Суфи. "Аз умирам, но стремежът ми към тебе Господи, остава." Няма прекъсване. Да бъдеш чист, това, друга диагноза, означава безпокойството да е изчезнало, идват обсаждат те тревоги, поздравяваш ги, правиш ги леки, недоволство, колко си красиво - подход. Ето мярка, щом се безпокоиш, това е ума. Нали за каква вяра говориш тогава? Щом се тревожиш, ето го нали Суфи. Суфи се храни само с позволената храна, абсолютно чистото мислене, тука вече говорим за духовно мислене.

Много хора, които все пак са тръгнали - аз всеки път казвам, нали, търсачи на истината, казват, че както си стоят и постоянно им нахлуват лоши мисли и те трябва да се борят с тях. Учителят казва, не трябва да допускате нито една лоша мисъл, от къде идват, кой е източникът на тези лоши мисли? Само умът ли е или са невидимите, тъмни същества?

Това е голям въпрос ще ти кажа, всички мисли идват от Бога, за да проверяват... и лошите. Да. Ще ти кажа каква е дълбоката истина. Те, Бог ги пуска, допуска, за да проверяват хората, какво ще избереш, как я посрещаш. Учителят казва - много лесно, постави и антипод, някой, идва ти мисъл ще се разболея, започни да си повтаряш ще оздравея - древен метод. И тази мисъл така те проверява, може малко да те мъчи, но ако ти обичаш Бога, Бог след време той ще ти я махне, и ще ти покаже Лицето си, ако ти не я посрещнеш както трябва - тя се побеждава без борба, тя е като врабче, което минава, не трябва да си направи гнездо в мозъка ти. Това е опасното, и минава и заминава. Погледни я, разгледай я, поздрави я, нали "Здравей, лоша мисъл как си? Благославям те, радвам ти се, приеми моята лекота." Тя ще се облекчи, защото то е същество, изостанало. Тя ще се облекчи и ще помогнеш и на нея и на себе си. Ти като вземеш да се бориш тя се вкоренява в тебе, и става една каша, която, нали.

Дао - какво казва Дао за чистотата? "Който не разбира Дао не може да бъде чист, който практикува Дао т.е. истината, знае, че всичко друго е излишно." Ти ако практикуваш чистота и истина, "Чистото действие придобива истинското знание." В чистото действие е скрит мъдрия покой. Покоят - какво е покоят? Натрупана Мъдрост, от там идва, затова лесно хората не могат нали. Само, чистотата изяснява всичко, в истинската чистота, присъстват всички науки и учения, същевременно тя ги превъзхожда. За нечистия, той, ако нечистия търси Дао, напразно ще търси, защото първо той трябва да стане чист. Това е мярката. После вече може да търсиш, иначе няма да намериш нищо, ще намериш в себе си нещо, което няма да искаш. Само чистото действие урежда живота, мъдрият е всякога внимателен, Дао: Мъдрия е всякога внимателен сякаш прекосява замръзнал покой, тънък лед. Той бди, нали, това е.

Аз споделям с хората, които срещам, и които идват в книжарницата, моя практика нали като начинаещ ученик, повтарям си и много добре ми действа, "На всяка крачка съм на изпит.", нали за това, последното, във връзка с последното изречение. На всяка крачка си под Око.

Да, някои мои закончета за чистотата , "Живей чисто като покоят", "Търсачът на истината трупа чиста сила, за да я види един ден в себе си." "Ние очакваме Бог, а Той е тука." "Чистият осъзнава, че невидимото е реално." "Невидимото е сътворило видимото", "Ние не виждаме в цветята меда, но той е там." "Чистотата на пчелата вижда скрития мед." "Съвестта е невидима, но прониква ясно." "Лошата мисъл е връзка с нечисто прикрито същество." Ето къде е белята. И обаче това още не е опасност, ако ти се съединиш с тази мисъл това същество ще започне да те обработва, дай да направим това, дай да, някакви планове, и след време ще съжаляваш, нали.

"Чистотата е Божия наука, а не човешка." "Само чистотата може да прониква в Истината." "Посланието на чистия е едно - неизменност на Бога, и към Бога до последния дъх.""Никога не наранявай, каквото и да е." не говорим за човек само, животно, цветя, дървета, ще изгубиш пътят си. Това е мярката, за, посегнеш ли, нали и режеш дървета, които не трябва да са, не говорим за сухите дървета.

Много често в по пътя на израстване през живота, Бог сякаш ни изпраща едни такива задачи, които са свързани с чистотата, но сякаш ни вкарват нарочно в по-тежки ситуации, включително на грях. Да кажем някои хора искат да направят нещо с добро намерение, чисто им е намерението, обаче Бог ги поставя в среда на нечисти хора. Това някакво правило ли е на невидимия свят? Също мога да дам един пример, аз малко прекалих може би с личните примери днес, но, когато бях ученик и бях на село, вървя си по улицата и срещам едни други деца, които бяха вързали едно врабче за крака със сезал и го въртяха така, в окръжност, измъчваха го. И аз им казах да спрат, хванах сезала, започнах да отвързвам крачето му, което вече беше наранено и тогава излязоха възрастни хора и казаха "Бориславе, защо измъчваш врабчето?" А в същото време аз не го измъчвах. Винаги ли Господ създава ситуации, и в крайна сметка аз бях виновен, аз бях.

Много хубава вина.

Да. Или в ситуациите, както казах и преди това, когато чистите намерения попаднат сред нечисти хора. Изпит ли е това?

То е изпит, обаче ако ти си в Бога, какво значение има какво казва света? Значи Той Бог те е видял вече, този който трябва, те е видял. Хората не са те видели, как ще те видят, значи радвай се за такава вина да имаш. И ако натрупаш такива вини, ти ще бъдеш благословен, най-малко тройно. А, значи, без изключителна преданост към Бога, никой още не е започнал да живее реално. Може да си въобразява, че е щастлив. За чистия всичко е свещено, Боре, вижда този, който е преодолял света. Това е една от силите на чистотата, е че там е, тя е над ума и тя преодолява света. Който има Бог в себе си е спечелил всяка битка предварително. Друг знак, диагноза, защото Бог е с тебе, ти може да изглеждаш победен привидно, както в случая виновен, само че Бог те е видял – ти си благословен. Те не са видели, ако не бяха критични, ако бяха чисти – Бог щеше да им каже, така и така, но Той не им казва нищо. „Изпълненият дълг към Бога, ухае на рози.“ Чистият човек е сътворен от роса – означава тънка енергия. Бог се нуждае единствено от чисти и живи храмове. Не от тези с камъните, говорим за човека, чистото сърце, чисти и живи храмове. Методите и техниките не са пътя към Бога, очистването е пътя. Дяволът никога не се страхува от тамяна, а от чистотата от чистите мисли. Тамяна може да си играеш колкото си искаш с тамян. Запасявай се само с Бога, ето го истинското осигуряване. Този, който има истинска любов към Бога, винаги е в храма. Когато сътвориш Бог в себе си, той ще те спаси. Няма да чакаш, ти, аз, ние сме говорили, не трябва вярваш в бъдещето, трябва да го създадеш. А то създаваш Бог в себе си, от чистотата се започва, най-ниската степен.

На мен напоследък ми се струва, че бъдещето започна да става много разклатено, разколебливо, така да се каже. Особено като започнахме да правим тази формула всички за, всички очакваха да има война, зимата и всички като започнаха да правят наистина хиляди хора тази Ваша формула: „Господи, пази България и целият свят всемогъщо и нека Твоят покой ни обгръща.“ И ме се стори, че сякаш нещата се смекчиха.

Смекчават се да, молитвата става един могъщ елементал и започва, нали.

Нека да не ме разберат погрешно, даже самокритично бих го изрязал това, до сега нищо не съм рязал да не прозвучи, изцяло с абсолютна скромност, просто го споделям като впечатление.

Да, да. Значи друга диагноза, мярка, Боре, за чистота е, че чистият човек носи лекота. Леко се обменя, леки са енергиите, това е мярка, че чистотата работи, нали свързано е, други, да.

А има ли ситуации, в които са седнали един до друг чист нечист човек и същества от невидимият свят да могат така да се каже да влияят на чистия, за да го предпазят от нечистия?

Точно, те го закаляват, те го учат на подход, и двамата получават по нещо за своя опит. Значи аз в книгата за Дао, която пиша сега там има един закон – „Дао не гледа грешките на хората, Дао гледа пътят на хората.“ Не се интересува от грешките, и...

Да не прозвучи като оправдание за някой хора, но в крайна сметка грешките?

Този, който ще се оправдае веднага влиза в ума, а който разбере правилно той остава на ниво душа и чистота, така, че тука има една свобода, която нали.

Предходният въпрос попитах, тъй като ми се е случвало, има хора ми казват, ами като бях при еди кой си някой сякаш някой ми върза езика т.е. относително, сравнително чист човек с нечист. И каза, някой сякаш ми върза езика да не говоря с него, с нечистия.

Значи Бог предпазва по този начин, и не ти дава нали, защото няма удобен момент, няма условия. Няма такива същества, които чистотата да попадне, нали. Никаква светена вода не може да измие лъжеца. Как, с, нали? Чистият живот това е, казва Учителя: Запалената свещ. Нали, ако искаш да палиш свещи. Запали чистият си живот и вече си оправдан. Религията не е мярка, науката не е мярка, чистотата и истината са мярка. Светът ще се оправи, когато се очистиш, ще имаш тогава частично погледа на Бога. После вече ще имаш... Има само една наука Божествената, другите науки са забавления. Това, което произнасяш най-често това оживяваш, за това подбирай само чисти слова. Постоянното чисто мислене е постоянно привличане. Жертвата на чистия човек е от високо измерение. Този, чиито уши са затворени за чистотата и за истината, никой и нищо не може да го спаси, който не иска да слуша истината и чистите неща, там спасението се отлага в бъдеще. Ако нямаш любов към себе си, каква любов можеш да дадеш към другите? Чистотата е по-важна от бъдещето, говорили сме, ако трябва да избереш, кое ще избереш, за какво ти е бъдеще? Чистотата е сила, с която се прониква в Бога. Който има Бог в себе си, винаги постъпва чисто. Явно или тайно – това е белег, той има Бог в себе си, и той винаги наблюдава как ще постъпи, той не държи срещу него дали го критикуват или постъпват нечисто. Той постъпва чисто. Чистият не се опира на съдбата и на звездите, тука не говорим за хороскопи, няма хороскопи, няма звезди. Чистият се опира на Бог и на Истината. Защо? – много просто мъдростта превъзхожда звездите. Как ще те учат звездите, кое избираш да те ръководи звездите или мъдростта? Още на времето Учителя ми го каза, и зарязах астрологията по всички параграфи. Опитват се астролозите да ми доказват, че има някаква разумност, някаква има, но цялата разумност е в Бога. Не е в звездите.

А, правилно ли е да кажем, че астролозите, които все пак са били около Учителя, така висока мярка, да, Никой Дойнов, че все пак астрологията е за, в крайна сметка тя влияе, на хора, които не са овладели сами себе си?

Да. Те искат не искат, те не само, то какво ли не им влияе, нали, астрологията и едно камъче на пътя може да стъпи. Никой Дойнов аз го познавам астролога на братството, някога ми прави хороскоп, аз му казах, че туй няма да стане. Той вика: Ама така казват звездите. Аз му казвам – вижте какво казва Учителя, нали мъдростта е над звездите. И викам, туй и туй няма да станат, нали, както и да е. Той е едно минало хубаво дете, аз го харесвам знаеш ли, защо? Не защото е астролог, хороскопите му за някои може да са важили. Той обичаше много изворите, природата, тука помня една книга му подарих на Петър Бобев за Галатея, той подскача като дете. Това харесвах в него, имаше една радост в него, една красота, детска душа, това ми беше хубаво. Астрологията му – да е жив и здрав.

Когато имаш чистота можеш да общуваш с дълбините си. Тука надминаваш звездите, тука какви съвети от звезди? Ако умът ти е мрачен, какво може да направи слънцето за тебе или някой звезда, ако ти си ги избрал и си потънал в мрака? Христос, Чистотата какво казва – Христос, никога не спасява невежеството, дали е религиозно, дали е научно, дали е окултно, дали е йога, дали е, щом си в невежеството и в нечистотата, какъв Христос ще чакаш нали?

Малко накрая шестият старец, страшен Йохатор Дарат, един от любимите ми. Това е старец на смъртоносното знание, но тука съм избрал по-меки неща, защото старците ги отложихме за сега. „Чистата истина не е нито човешка, нито религиозна, нито духовна, истината е божествена.“ „Истината е забулена, за да предпази човека от смърт.“ Голям пазител. За това има неща, не може да ги кажем. Всичко, което е било против истината се намира в руини, провалено. „За да те пази Бог, никога не пускай в себе си и най-малкото зло, то е нечистота.“ „Чистата е енергия е пътуване, чистата сила е дълбоко виждане, тя е съзнателна.“ „Всяко нечисто и лъжливо знание, се самопоразява, такъв е закона.“

„Истината е чиста изворна вода. Древните винаги пият от тази вода.“ Атлантите казват, той е бил учител в Атлантида, за такива хора те казват „Този човек е гласът на водата, а за този който е бил отделен от истината, за него казвали, този човек е самотата на водата.“ Значи символи ама много красиви т.е. този човек е от черния, от тъмния, извор, нали няма истинската вода в себе си.

Всяко приближаване до истината е голяма опасност за нечистия човек. Няма нужда от промяна на света, ако ти си нечист, ти си оставаш заблуден. Какво ще промениш, ако дойде чистия свят? И тука заживеят ангелите, а ти си нечист? Нали ти си едно кълбо тъмно, какво чакаш? Да.

Вие многократно сте казвали, че не искате да сте ангел, и че предпочитате за еволюцията е по-добре да си човек от колкото ангел. Тъй като ангелите са лишени от право на избор ли беше, че те само служат.

Не могат да станат богове. Човек може да стане Бог. И архангелите не могат, Боре. На човека е дадено да стане Бог и звяр, и много неща.

Но в крайна сметка тази чистота, за която казвате, че ангелите я имат, а очевидно тук на земята няма чистота, и може би последният път, за да се възвърне чистотата Бог прати потопът. Някои казват предният път беше вода, сега ще бъде огън, ще бъде ли наложена според вас чистотата, ако хората не съумеят да я изградят в себе си?

Значи, чистотата трябва доброволно да тръгнеш към нея, Бог може да те смачка за един ден, казва Учителя и Бялото братство и искаш не искаш, ще станеш чист като памук и услужлив, обаче Той не иска този начин, защото е изкуствено. Някъде на 100 случая може да проработи, но не. Значи, потопът, който каза ти за водата, това е водно кръщение е било преди, обаче то не върши напълно работа, затова ще има с огън.

Аз малко така пак чисто човешки, може да се каже, че Бог иска да се възвърнеш към Него, чисто, а не е все едно леко като изневяра, как да го кажа. Не помежду другото, примерно даден мъж или жена ходили напред назад, а се върнали при съпруг, съпруга. Иска откровено, чисто, безрезервно, всеотдадено възвръщане и то осъзнато, а не наложено насила, ела, нали, ще те осъдя или еди-какво си, да се върнеш в мен...

Значи, Бог е, Боре, подобен на Истината. Значи той те иска абсолютно чист и те иска цял, цялостно. Не те иска до някъде.

И то без той да ти го е наложил, а ти да си го пожелал.

Да. Доброволно, защото то ти е вродено. Той ти е дал ум, сърце, дух, душа и воля, и всичко ти е дал. Всичко е в тебе, цялата възможност. И какво ще питаш като Бог ти ги е дал вече? Ти трябва да, Бог ти е дал съзнателно да Го избереш, но цялостно, цялостно. Най-опасната сила в света – Шестият старец, „Никога не е било злото, най-опасната сила в света е Истината, и злото трепери, когато Истината се яви.“

Истината е дарът на този свят, за да се освободи човека от себе си - от себе си. Истината унищожава човешката природа, за да се разцъфти Божествената. Само истинското знание е чисто, то изважда, то умее да извади от себе си злото. Който извади злото от себе си, той изважда света от себе си, и става чист нали. Това е, Боре.

Много се радвам, че пак има символика. 33 страници бяхте написали в тетрадката, числото на Христовата възраст. Искам да ви попитам, казвали сте не веднъж, че в Бог няма време. А в същото време в нашето време тук, ние трябва да извървим този път, към чистотата. След като в Бог няма време и то е навсякъде, не сме ли поставени като в едно, като мишка в колелце, която тича?

Ами, да, да вярваш, че си във времето и в света, значи, да си в капан. Ние не се движим, Боре във времето и в света, ние се движим в Бога. Нали, даже не сме и на земята, и момента не сме! Въпросът е какво осъзнаваш, от време трябва да вървим към безвремие, нали и към безмълвие, което почиства мълчанието. Защото безмълвието е по-дълбоко от мълчанието, ще говорим другият път за мълчанието и тишината.

Аз не знам как другият път ще задавам въпроси за мълчанието и тишината, но...

С Мълчание...

Казвате че трябва да вървим към безвремието, но някак си тази милост на Бог, която е толкова навсякъде във всичко, ни е подарила на всекиго независимо – начален ученик, напреднал, духовен, материалист, Бог ни е подарил, Божията милост ни е подарила всеки един ден, ние да се докосваме до това безвремие, чрез частичната смърт, която ни подарява съня. Защото в когато сме в състояние на сън там време няма, някаква отново жест, подготовка ли е това?

Бог е такава милост, че когато те поразява, не говоря само за деца, хора – Той ти дава такава Любов, Той те спасява от нещо от миналото, от старо бреме от минали животи, и ти дава възможност в новото прераждане да влезеш на чисто. Нещо грандиозно, Боре е тази Любов, много е скрита, и който я разбере ще разбере, че в този свят всяко зло без изключение е милостта на Бога. Обаче трябва да имаш, да искаш да имаш очите на Бога, и погледът, обхвата на Бога, а когато ти си едно тясно съзнание...

Да, въпреки всичко аз дадох пример със сънищата, защото когато човек сънува там време няма.

Да. И когато не сънува съвсем няма време. Нали, ако, в Дълбокото безмълвие, значи, сънят означава, че все още живееш в ума в сърцето, пречистваш ги нали. Както е морето, Боре, вълничките, вълничките са ума и сърцето, дълбоко на дъното няма вълнички, няма сън. Няма сънуване, изчезва. Там е безвремие, океан, на дъното на океана е царство. Има един Старец казва страшно послание, ще говорим след време за старците, „Ако искаш да откриеш Истината, трябва да я търсиш на един метър, под дъното на океана.“ Страхотно, както и да е.

Приключвайки темата за Чистотата, аз много харесвам една ваша мисъл, „Чистата любов между хората, когато говорим между двама души, е в мълчанието между тях.“ В тишината между тях.

Да, Истинската Любов между двама, това е Дао и Дао – това е, участва Бог, за това е истинска любов, иначе нямаше да я има.

Ами, финално една формула за финал, да.

Ти все повече обичаш формулите скоро ми дойде, така ми хрумна, докато стоях там върху едни книги, така бях седнал и чаках : „Бог е моята имунна система.“