Лили Димкова: Искам всичкото Добро, което знам, да достигне до повече хора

Днес е твоят ден, скъпа Лили - дълбока, нежна, обаятелна, крехка, силна, закриляна свише - ти оставаш проводник на Светлината! Въпреки скърбите си - отново ни въздигаш и изцеряваш с думите и божествените картини - с лицата на добрината, любовта и смирението. Затова да станем всички по-добри хора, добро-творци!

Да си спомним, че Българин не е народност, а духовна титла! Да разберем, че всички сме като скачени съдове, зависими един от друг. Да не слагаме като основна цел парите и материалните придобивки, а да се обърнем към Бога и смирено да търсим помощта Му за всичко!

Честит рожден ден, любима Лили! Благодарим на Бог, че си сред нас, че си наш приятел и учител!

Из словото на Лили Димкова:

Истинската Любов между хората е когато цял живот не можеш да погледнеш другият човек с лош поглед и цял живот не произнесеш нито една лоша дума за него. Аз го изживях това нещо. Просто го изживях. Как никога не чух, даже тонът на родителите ми да бъде по-остър… нямаше такова нещо. Може би много рядко, но съществува и това на Земята.

В нашето, бих казала, истинско Християнско семейство, Закона за Прераждането и Кармата бяха приети безусловно. Смятам, че си е Кармична награда да срещнеш „сродната си душа“ в сегашния си живот. Аз нямах този шанс – само година и половина бях омъжена, а последвалите връзки също бяха нехармонични. В замяна Съдбата ми подари 61 години в едно действително щастливо семейство.

От най-ранни детски години децата в семейство ни научиха, че ДУХЪТ И ДУШАТА управляват телата ни и да работим в тази посока. Да се научим да направляваме мислите и чувствата си в синхрон с Християнските добродетели – „светли мисли, светли чувства и добри дела“ беше главният постулат, с който съм възпитавана.
Благодаря за всичко, което ми се случва, дори и за най-големите неприятности. Приемам ги като дарове и се питам само защо ми се случва и къде ми е „подаръкът“, поуката.

Мисля, че най-важно е да си научим уроците за Благодарността, Търпението и Милосърдието. Те са най-важни, учат се трудно, но са мерило за духовността на всеки човек.

​Само когато мислиш правилно можеш да вярваш в Бога. Господ има едно лице, но са хиляди отраженията на това лице.

Ежедневно ние живеем в Бога, като сме изпълнени с любов към него, към себе си и към ближните. Ние сме обгърнати и изпълнени със светлината – мъдростта. И свободата – истината е, с която живеем в себе си.

В Бога е щастието, блаженството, разумността. Имаме право само на Бога да служим. Бог е един, но в различните религии са му дадени различни имена. Едно от най-големите престъпления срещу Бог е фанатизма.

Човек трябва да е буден и да бди за своята душа и мисли, да внимава какво допуска в ума си, как се отнася с хората край себе си, дали е внимателен, дали е честен, дали е мил. Много е важно постоянно да си даваш сметка, че ти си изява на Божията воля, че ти си проводник на висши духовни сили, които те ръководят. Ако позволиш на егото да те ръководи, ти се отдалечаваш от тези светли сили, които ти помагат и потъваш в ниското.

В очите на децата, които срещам по улиците, виждам Светлината. Разменяме си усмивки, поздравявам ги наум с добре дошли и се разминаваме без да си говорим. Много им се радвам!

Сега е времето да проветрим душите си, да се научим да контролираме мислите си, да заменяме страховете и лошите си мисли със светли, позитивни. Трябва да престанем само да критикуваме, а да погледнем и почистим „собствените си градинки“.

Бъдещето на България и цялата планета е в единението и братството, а не в разединението. В момента навсякъде по света всичко ври и кипи, но вярвам, че във великия божествен план всичко ще се превърне в добро.

Без смирение човекът се разболява – става надменен, недоволен, груб и непрекъснато иска, иска… Все му е малко и иска още. Не само в политиката е така – вече и сред хората е така! Мразят се, карат се, заради пари, имоти, наследства. Гледам ги – и в братството е така, и в другите духовни школи. Те си мислят, че са с Учителя, но много от тях не са го разбрали още, не са го осъзнали. Това е един висок, взискателен път, който иска от човека да има чисто сърце, чисти намерения и братски постъпки. Иска се смирение!

Всичко е карма. Това, което правиш, се връща – понякога по-бързо, друг път по-късно.

Вярвам в безсмъртието на душата. Особено след заминаването на татко се убедих, че е така, казвам заминаване, защото това не е смърт. Връзката между душата и човека си остава и аз вътре в себе си винаги чувам гласа му, а съм имала и много ясни сънища и контакти с него.

Животът на земята е училище и трябва да се развиваш и еволюираш духовно, а това продължава и в другия свят.

Лили Димкова