Постигнал забележителни успехи в професионалното си поприще, в многобройните си медийни изяви не се изморява да изтъква успехите на българите по света, да повтаря, че във всеки един момент някъде по земното кълбо някой българин прави нещо уникално.
Той е основател на фондация „Йордан Камджалов“, която има за цел развитие на истинския потенциал на индивида и подпомагане на млади български творци, певци, композитори и диригенти.
Всяка една песен е ново раждане на дискретен звуков обект от недискретната утроба на безвремието. Безвремие, в което звучи цялото минало и цялото бъдеще. Цялото подсъзнание и цялото свръхсъзнание.
Учи дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров” София и в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин. През 2011 г. става първият чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала „Heidelberg Schloss Festival” на забележителния културен център Хайделберг (Германия). Присъствието му на световната музикална сцена включва ангажименти в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур и Токио. Има множество международни награди и отличия.
От 2015-а година развива успешно хоровият проект „Музикална лаборатория за Човека“ и новият концептуален международен симфоничен състав „Генезис оркестра“.
Какво е отношението Ви към тишината и как звучи тя във Вас?
Йордан Камджалов: Това е кулминацията на музиката, това е Алфата и Омегата на музиката. Всичко започва и свършва в тишината. Всичко между полюсите на тези две тишини са подробности.
