Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича

06.01.2018 г.
3429
Добавена от: Портал12
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
“Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича. Всички трябва да се кръщават в езерото на Мъдростта, в което Любовта се влива. И най-после, всички трябва да стъпят здраво на онази почва, върху която се излива дъждът на Истината.”  Петър Дънов
Днес е празник. Йордановден. Според православния календар този празник ознаменува Кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на Кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася гласът на Небесния Отец (Гласът Божи): „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и другото название на празника: Богоявление. Бог се (про)являва. Къде? В река Йордан ли ?...От небето ли слиза?...Огънят ли го ражда?...Кое определя (про)явлението Му? Времето...?! Мястото...?!Личността на Иисус...?! И, честитейки си празника, какво празнуваме всъщност?
Достатъчно ли ни е да честваме някои имена, изброени в църковния календар на обилно подредената трапеза с приятели. Удовлетворява ли ни да спазваме механично и сляпо ритуала на старите традиции, видяни и запомнени от баба и дядо. Защото какво ако скачаме  или се “хаскаме” в ледените води, ако правим и невъзможното, за да намерим кръста...ей тъй –  за здраве, щастие и късмет. Това ли е всичко? Или може би наричането на водата в потайна доба, в мълчание и бленувани желания ще допълни и завърши святата празничност на този ден?
До някъде...за някои...Но май не точно, не съвсем...

Да се върнем към християнската същност на празника. Иисус е кръстен от Йоан Кръстител. Но за какво Кръщение става въпрос всъщност? Кой кого, защо и как кръщава? Какво е символичното значение на Христовото кръщение, а на човешкото? А на водата...гълъба...  огъня, който се споменава в библейските текстове?

Според християнството в реда на седемте тайнства на първо място стои Кръщението. То е своеобразна “врата”, която ни въвежда в един друг благословен свят и дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди, спаси и осъществи. В беседата си с Никодим Исус Христос набляга именно на това:
"Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие."
 (Йоан 3:5)
Кръщението е разпространено сред хората от Христос след възкресението Му. Той заповядва на апостолите:
"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух."     (Мат. 28:19)
Когато човек достигне определена осъзнатост, повярва в Иисус Христос като Господ и Спасител и се покае и смири, той трябва да направи водно кръщение. То е символ на умирането на стария човек и раждането на новия. Водното кръщение е външен израз на това, което е станало вътре в човека – покаяние и новорождение. С потапянето във вода ние погребваме старото си грешно естество и с излизането от водата започваме да ходим в нов живот. Съдът с вода или водният източник символизират воден гроб, в който се съединяваме символично с Иисус в смърт, подобна на Неговата.

"Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха"     (Римляни 6:3-6).

Думата “кръщение” носи значението си от гръцката дума baptismos, която означава „напълно покрит с вода”, т.е. потопен. Кръщението не е „поръсване с вода” за здраве, закрила и късмет, а е вземане на решение за посвещение в името на Бог. То се извършва чрез потапяне във водa. Ранната църква извършвала кръщенията в реките.

Съществува много голяма разлика между Кръщението във вода и Кръщението в Святия Дух.
Йоан Кръстител кръщава Иисус и, като човек, казва на хората: 
    “Аз ви кръщавам във вода (Йоан го казва), а Той (Иисус) ще ви кръсти със Святия Дух.“
(Марк 1:8)
И в евангелието от Йоан пише:
 “…Иисус застана и извика, казвайки: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие.”   (Йоан 7:37)   
 “ Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.”     ( Йоан 7:38)    
Тоест, ако сме жадни - отиваме при Христос. Той дава Кръщението със Святия Дух. Не бива да разчитаме на човек, бил е много известен, духовен или помазан, че той ще ни даде кръщението в Святия Дух. Кръщението в Святия Дух идва само от Христос. И затова, да търсим и да молим Него, или да молим Отца в името на Иисус, за да получим кръщение в Святия Дух. Нека Кръщението да бъде истинско Кръщение. Защото Кръстителят в Святия Дух е единствено Иисус Христос и никой човек не може да кръщава друг човек в Святия Дух. Даже Йоан казва:
 “…Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.”     (Лука 3:16)  
И в допълнение:

      “И аз Го (Иисус) не познах; но Оня (Отец), Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Оня, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Святия Дух.”   ( Йоан 1:33)
 
Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)  за Кръщението
“В Писанието се казва, че Иисус отишъл да се кръсти от Йоана. Христос, Който седи по-високо от Йоана, отиде при него да се кръсти, с което даде на хората добър пример на смирение. Той каза на Йоана: “Ти трябва да Ме кръстиш с вода!” Начинът, по който Йоан кръсти Христа, представя един символ. Според този символ всеки човек се е родил, за да се кръсти… И да искате, и да не искате, все ще ви кръстят, но не само чрез вода, както вие разбирате. Всяко страдание е кръщение, всяко изпитание е кръщение. След като се е кръстил в Йордан, Христос говори за друго кръщение. Значи Той още не беше се докръстил. Първото кръщение (с вода) става лесно. Ще влезе човек във водата, ще го измият отгоре и всичко се свършва. След него обаче иде онова тежко кръщение чрез изпитанията в живота, когато човек трябва да се освободи от ограничителните условия, да разбере съотношенията, които съществуват между доброто и злото… Спасението на човечеството е в братството. Това трябва да се проповядва на хората! Днес всички хора спорят коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трябва да проповядват учението на природата. Всички хора трябва да станат нейни съработници. Всички трябва да се кръщават заедно с нея! Къде? Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича. Всички трябва да се кръщават в езерото на Мъдростта, в което Любовта се влива. И най-после, всички трябва да стъпят здраво на онази почва, върху която се излива дъждът на Истината. Тъй щото навсякъде ще се потопите по три пъти: ще се потопите три пъти в реката на Любовта; после ще се потопите три пъти в езерото на Мъдростта и най-после ще се изложите три пъти на душа на Истината. Само по този начин може да се влезе в Царството Божие. Който не се е потопил три пъти в Любовта, в Мъдростта и в Истината, той не може да влезе в Царството Божие, нито може да разреши нещо в света….. Сега, ако разискваме върху въпроса защо Христос отиде при Йоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Йоана? Отношението между тях е такова, каквото между слабия и силния. Силните трябва да отиват при слабите, да им помагат. Значи Иисус отиде при Йоана да му помогне – нищо повече! Христос каза на Йоана: “Ти проповядваш едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатите не искат да се разкайват, затова главата ти ще снемат. Сега, като Ме кръстиш, с този акт ще направим един договор, че ти няма да бъдеш малодушен, няма да се страхуваш. И главата ти да снемат, ти ще докажеш на хората, че това, което проповядваш, е вярно. При това ще знаеш, че не само ти ще пострадаш, но и Аз ще пострадам. На тебе главата ти ще снемат, а Мен на кръст ще приковат. Когато Ме приковат на кръста, ти ще дойдеш да Ми помагаш”….. Има един обикновен начин за ликвидиране на сметките. Той е Йоановият, т.е. начинът, по който днес хората се разплащат. Йоан беше старозаветник. Той представяше стария закон: имаш да даваш – ще дадеш, по задължение. Христос обаче показа на хората друг начин за ликвидиране на сметките: ликвидиране по закона на Любовта – да дадеш от Любов. Христос нямаше предвид онази Любов, която не носи свобода на човека, която не е в състояние да премахне страха у човека или която не е в сила да премахне злобата, болестите, страданията и всички лоши условия в живота. Това не е Любов. Любовта, за която Христос говори, носи красота, радост, щастие. Тази Любов има предвид благото на всички същества.”  (“Изново”, Сила и живот, Toм I,  Бургас, 1992)

“Той е реченият от пророк Исайя.” – Кой е той? Две предположения могат да се направят: или че реченият от пророка Исайя е Йоан Кръстител, или че е Христос. Външно погледнато, на въпроса може да се отговори, че реченият е или Йоан Кръстител, или Христос, но вътрешно погледнато, не може да се отговори така. Защо? Защото учението на Йоан Кръстител и това на Христа коренно се различават едно от друго. Методите им са съвършено различни. Йоан кръщаваше с вода, а Христос – с огън. Когато дохождаше някой при Йоана, той му казваше: “Понеже не си достатъчно измит, т.е. не си кръстен, както трябва, ще се кръстиш от мене с вода. Който иде след мене, той ще те кръсти с огън.” Добро нещо е човек да се измие с вода, но когато болният се измие с вода, а болестта му остане в него, измит ли е той, както трябва? Когато великият живот влезе в нас и внесе в душите ни радост и веселие, това значи, че сме минали през животворната вода, кръстили сме се в нея и сме оживели. Това е новото разбиране, което всеки човек трябва да има… “Той е реченият от пророк Исайя”. Кой е той? – Йоан Кръстител. Радостта и скръбта, доволството и недоволството, учеността и невежеството – това са контрастите в живота, това е Йоан Кръстител. Следователно, ако човек не разбере контрастите в живота, ако не разбере Йоан Кръстител, как ще разбере Христа? Йоан Кръстител казваше: “Ще си гледаш работата, ще си уреждаш нещата, но и на бедни ще даваш.” Христос казва: “Продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай!”… Той е реченият, за когото е казано, че ще ни покаже пътя, по който хората трябва да вървят и да се разбират….. Той е Йоан Кръстител, който показваше на хората пътя, по който ще намерят Христа. Всеки трябва да намери Христа, защото Той внесе в живота закона на Любовта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието в калта, в снега и в праха, но нийде не сте го намерили. Сега ви остава едно – да влезете в Божествения път, който е път без кал, без сняг, без прах. Влезте в този път без кал, за да се премахнат горчивите чувства от сърцето на човека. Влезте в този път без сняг, за да може грубата, желязна воля на човека да отстъпи пред Любовта. Днес желязната воля управлява и изтезава хората. Влезте в Пътя на Любовта, дето няма кал, сняг и прах; седнете на зелената росна трева, при ароматните цветя и се унесете в гласа на пойните птички и благословението на ангелите и светиите, които живеят и проповядват живия Господ. Този е пътят, по който могат да се разрешат социалните въпроси на живота. При това положение никой няма да се страхува от бъдещето, което го очаква. Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно. За праведния не е важно какъв трябва да бъде и с какво ще се занимава. За него всяка работа е на мястото си. Той всичко може да бъде, всичко може да прави и всички мъдрости са достъпни за него. Той ще разполага и със знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче има нещо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния. (“Който има невестата”, Сила и живот, Том II, София,1935)

“Гласът на Едного…” Под думата “глас” се разбира разумното начало. Като се каже “глас на Едного”, това подразбира разумния глас на Единия, Който живее във всеки човек. “Глас в пустинята.” Пустинята е символ, който представлява чист, възвишен живот. В пустинята няма птички, няма животни, няма разлагащи, гниещи вещества. Следователно в духовно отношение пустинята се взима като символ на чистота. По тази причина именно всички велики хора, всички пророци и адепти са ходили в пустинята да се научат на този велик живот. За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня. След това той трябва да прокара в нея няколко рекички, с които да я напоява, за да започнат да се развиват там растения, които той да обработва и култивира. Да се очисти човек, това подразбира да се освободи от всички ненужни мисли и желания в него, които се отделят във вид на утайки в организма му. Тези утайки са причина за гниенето, за смъртта. Днес всички хора са недоволни – и когато имат, и когато нямат. Всички хора живеят в страх и казват: “Какво да се прави?”… … Божият глас казва сега в пустинята на всеки едного: “Оправете вашите вътрешни пътища!” Има една наука, която определя както сегашния, така и бъдещия живот на хората. Тази наука е написана на лицето на човека… Това е Божият глас, Който вика в пустинята: “Оправете пътя Господен!” Всеки трябва да промени начина, по който досега е живял… Когато казваме, че сме в края на тази епоха, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала. Никога човечеството не е имало по-добри условия от сегашните. Мнозина казват, че светът ще се свърши. Не, светът няма да се свърши, но ще се свършат престъпленията, т.е. ще се тури край на престъпленията в света. Сега иде новата култура – култура на идеите. За тази култура се изискват идейни хора… … “Глас на Едного, Който вика в пустинята: “Прави правете пътищата Господни!” Защо? – Защото иде новата култура. Казвате: “Какво ще стане със старото?” – Старото няма изведнъж да се разруши. Всичко старо, което може да се употреби в стоежа на новото, ще се използва, а онова, което е негодно за този строеж, ще се изхвърли навън като непотребно. Не само старото ще се измени, но и човек трябва да се измени. Тъй както е днес човек, със своето старо верую, със своите стари разбирания, той не може да припари до новата култура. Тъй както днес е устроен човекът със своя череп, със своето лице, със своите крака и ръце, със своите мускули и кости, не може да направи крачка към новата култура. Той трябва коренно да се преобрази, ако иска да влезе в живота на новата култура. (“Затова се родих”, Варна, 1998)
Писанието казва: “Той ще ви кръсти с Дух свят и с огън.” Кой ще ви кръсти? Йоан кръсти Христа с вода, но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух. Значи не е един кръстникът, който кръщава. Онзи, великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: “Твоето име отсега нататък е следното…” Той ти дава цялата програма на твоя живот, какво трябва да вършиш.   (“Последното място”, Сила и живот, Том II, Варна, 2012)

И да – не е един кръстникът за различните кръщения. И все пак - един е Главният (про)являващ се  за Кръщението в Святия Дух. А кръщелникът сам се подготвя – търпеливо, истинно и упорито - и предопределя кой кога, дали и как да го кръсти, разпознавайки и отваряйки Вратата за  тайнството. Тайнството да посрещнеш Кръстника в Себе си.
Време е.
Честит празник!
Автор: Росица Михайлова / Портал12
 
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай