Успял човек е този, който е съумял да интегрира собственото си разбиране за личен живот с Програмата на Твореца

25.06.2018 г.
12261
Добавена от: Портал12
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Защо говорим за нова духовна култура? Защото духовното познание, с което би трябвало да работи в настоящото съвремие човечеството, се свързва с Новия Завет. Новият Завет съдържа знание, от което научаваме, че основата на човешките взаимоотношения и тяхното развитие трябва да се създават върху Разбирането за Човеколюбието. Различно е и знанието, свързано с отношението към Бога. В Новия Завет е записано, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към ближния. Тези основни моменти в духовната култура все още остават чужди на човешкото съзнание. А това е основополагащо, фундаментално по своето значение Знание, което създава перспективата за бъдещото развитие на Живота.

В какво се състои Силата на новата духовна култура? В нейното ново отношение към човека и Живота. Новото отношение към човека се изразява чрез неговото повдигане до нивото на осъзнато, ясно изразено присъствие в Живота. Новата духовна култура изисква от всеки човек да бъде Творец, да бъде Строител на Живота и така активно да участва във всички процеси на неговото проявление. Водещо значение за осъществяването на тази Цел има старателното усвояване на знанието, въплътено в добродетелите като фактор за развитието на Света. Без Любовта, без Мъдростта и Благородството няма как да се разкрие и установи Истината в човешките взаимоотношения, а това означава установяване и развитие на Напредъка и Истината в обществения живот.

Груба грешка е Добродетелите да се разглеждат отделно от Истината. Тя не може да съществува без тях. Няма Истина в личния живот на хората и в живота на обществото без Правда, Мъдрост, Благородство и Любов. Това са добродетелите, които определят напредъка и развитието не само на Живота, но и на Сътворението в неговата цялост. Приоритет в конкретната духовна работа на Висшите Учители с населението на планетата е Знанието, което може да помогне на хората да преодолеят своето ограничено разбиране, а това означава и отношение за и към себеподобните си, и също толкова важно – към Живота.
Човек за човека може и е необходимо да бъде Приятел. Това разбиране може да ръководи нашите взаимоотношения. Всеки от нас може да бъде човеколюбив, защото това чувство е вложено в нашата духовна същност. Някои хора се заблуждават, че ако и другият има толкова, колкото те искат да имат, ще бъдат ощетени. Но това се получава тогава, когато едни искат прекомерно много за себе си; получава се и тогава, когато хората се страхуват за своето, когато завиждат, когато егоистично са решили, че те трябва да имат, а другият не, за да бъде зависим от тях . . . Още много примери могат да бъдат посочени. Висшите Учители в своето Слово многократно ни напомнят:
„Това, което се случва сега на планетата, не е предвидено в Промисъла на Висшия Разум за организацията и развитието на Живота. Войните, кражбите и убийствата са си чисто човешко дело. Човешкият ум все още робува на своето невежество и задържа еволюцията на Живота в неговата цялост.”

Чрез своето активно духовно общуване с човечеството Учителите търсят Съмишленици, които ще възприемат Инициативата за възраждане и установяване на Човеколюбието като основен фактор в развитието на човешкото общество. За тази Цел Те се стремят да направят възможна връзката с повече хора.

Уверявам ви, че всеки искрено отправен зов към Нас ще получи отклик – казва Учителят Христос. И продължава – Ние ще осъществяваме напътствията си чрез ПРЯКА ВРЪЗКА С ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ. Можем и искаме да го направим, но за целта трябва да ни допуснете до вас. Ако вие не вярвате на себе си, ако отхвърляте напътствията, които ще ви „нашепваме”, нищо няма да се получи. Уверявам ви, че всеки добронамерен човек може да получи Нашата помощ, стига да я пожелае искрено.

За Целта:
- не възпирайте внезапно бликналото в душите ви добро чувство;
- не се страхувайте и не мислите, че когато спонтанно сте извършили нещо в полза на другите, ще ви възприемат като глупак или просто като странен човек;
- вярвайте в себе си, в своите сили и възможности за Добротворство;
- не мислете, че така ви се струва, когато в ума ви идват мисли, различни от вашите.
Важно е, обаче, да знаете, че е възможно в ума ви да влязат както добри, така и некоректни, лоши мисли. Затова бъдете с будно съзнание и мислете.”

Всички тези съвети показват необходимостта от добре отработено умение за грамотна работа с УМА И ЧУВСТВАТА Всеки човек, който иска да се учи на нови, облагородени взаимоотношения със своите близки, приятели и колеги, може да постигне развитие чрез силата на своята воля. Когато се каже „воля”, хората разбират умението да бъдеш последователен въпреки трудностите и проблемите, които възникват по пътя към целта. Действително – необходима е последователност на мислите, чувствата и действията, за да се постигне успех. Затова е добре да отговорим на въпроса: Кой човек е последователен? И още: Кога човек е последователен? Най-общо на първия въпрос може да се отговори с едно изречение. Последователен в своите мисли, чувства и действия е уравновесеният човек. Добре, но това не е пълният отговор. Той е само част от истината. Сега е необходимо да потърсим отговор и на въпроса: Кого наричаме уравновесен човек и кога се проявява това качество? Уравновесен човек е този, който умее да работи правилно както с мислите, така и с чувствата. Това умение от своя страна изисква човек да осъзнава силата на мисълта и на чувството.

Силата на мисълта се проявява чрез нейната лаконичност, а силата на чувството – чрез неговата активност. Кога едно чувство е активно? Когато ангажира мисълта на човека. Чувството има свой профил, но той може да бъде забелязан само чрез мисълта. Какво ще рече това? Учителите ни съветват да търсим винаги чувство в мисълта и мисъл в чувството. Защото кога мисълта е лаконична? Когато чувството, с което тя се проявява, е ясно осъзнато. Когато мисълта се проявява под влияние на неосъзнато чувство, вихърът, породен от силата на това чувство, може много лесно да я отнесе. Това означава, че за да е силна една мисъл, тя трябва да е лаконична, тоест да е кратка и ясна, а краткостта и яснотата зависят от умереното чувство, което влага човек в своята мисъл.

Съществува мнение, че чувствата не подлежат на контрол. Това не е точно така. Добре е да знаем, а още по-добре е да сме убедени, че чувствата могат да бъдат ръководени – не контролирани, а ръководени. Проблемът е кога и как мисълта трябва да ръководи чувството. Защото има случаи, които изискват чувството да се изживее като чистото, светло състояние на сърцето и душата, в което едното е музика, а другото нежно Слово.

Музиката идва от песента на душата, а нежното Слово – от шепота на сърцето. Тогава умът трябва да стои настрана – да не се меси. Едно такова състояние винаги създава впоследствие добра и ясна мисъл. Затова е важно да се научим да различаваме източника на нашите чувства и да се стремим да контролираме онези от тях, чиито източник е материалният свят. Материалният свят е създател на чувствата, свързани с власт и богатство. Тогава, когато желанието за власт и богатство поражда агресивност у човека, неговите чувства ще бъдат заробващи със своята сила. В тези случаи се раждат алчността, завистта, злобата... Като говорим за власт и богатство, би трябвало да имаме предвид проявата на тези желания най-вече в семейството и колектива, в който работим. Страшно е, когато в ежедневието бурни и мътни чувства обсебят човешката мисъл. Необходимо е тя да бъде силна дотолкова, че да може да ръководи тези чувства – достатъчно силна, за да може да заповяда на чувството да се смири, да бъде кротко, за да не пострада личността чрез неговата необузданост.

Много е важно също да си даваме сметка за чувствата, свързани с прекомерни желания. Те не бива да бъдат оставени свободни, защото създават силно емоционални състояния, които стават причина за конфликти от всякакъв характер. В такива случаи е необходимо мисълта да бъде будна. Човешкият ум може да ръководи чувствата, но тогава, когато е наясно за какво става въпрос. Яснотата, с която живее човекът, ще му помогне свободно и чисто да се радва на добрите чувства, а ще му помогне и когато е необходимо мисълта да овладее агресивните и злоради чувства. И ето че стигнахме до отговора на въпроса кой човек е последователен? Този, който притежава умението да си обяснява обстоятелствата, в които се намира, и който се стреми да развива способността на своя ум да разсъждава. А кога човек е последователен? Когато е осъзнал причината за мислите и чувствата, на които е подвластен. И какво излиза? Този, който притежава способността да си обяснява обстоятелствата, в които се намира, ще опознава по-добре себе си и Живота.

Придобитото ново знание ще го учи да се радва на Живота и ще го предпазва от необмислени, конфликтни ситуации, като му подсказва кога и как да ръководи своите чувства. Ето как се запознахме с уравновесения човек. Искаме ли да се предпазим от конфузни положения,
искаме ли да се избавим от нежеланите емоционални състояния, ще трябва да развиваме своята способност да разсъждаваме. Кога човек разсъждава? Когато търси истината, и още по-важно, когато не се плаши от нея. Тогава личността постига развитие чрез своята воля. Тя му помага да създава нова, облагородена култура в човешките взаимоотношения.

В настоящото съвремие човечеството се нуждае най-много от Мир. Но първо трябва да бъде постигнат вътрешният мир в душите на хората. Без него няма Мир в Живота, няма Мир и на планетата. Нашето поведение се влияе от емоционалното състояние, в което се намираме към дадения момент. Когато не сме в настроение, независимо поради каква причина, много лесно нагрубяваме, готови сме да се скараме, да обидим. Защо е така? Защото нямаме вътрешния мир – мира в душата. Какво е необходимо, за да постигнем Мир в душите си? Умение за спокойна работа с Ума и Чувството. Цялото знание, което получаваме чрез Всемирната научно-образователна програма, има за цел да ни помага да се усъвършенстваме точно в тази посока – конкретна работа с мисълта и чувството: умение да разсъждаваме; умение да правим заключения, като извличаме най- съществото от своето ежедневие; умение да търсим чрез мисълта най-подходящото чувство за нейното облагородяване. Ето тук е пряката връзка между ума и сърцето: умът създава мисълта, но чувството помага за нейното облагородяване, като я направлява в най- подходящата посока за действие.

Сърдечните чувства са много скъп дар на човека. Те са съкровище, дарено ни от Твореца, което трябва да бъде използвано изключително разумно. Чувствата не бива да се пилеят безцелно и безразборно. Точно те са съкровената Сила, която придава смисъл на всяко наше действие. За да ги използваме правилно, обаче, трябва да развиваме ума си. Когато умът разсъждава сам, без да се влияе от чувствата, постига един резултат, и обратно – когато е под тяхно влияние, резултатът е различен. Тази взаимозависимост налага задължителното изискване: никога да не вземаме решение в силно емоционално състояние. Всичко това потвърждава още веднъж голямата необходимост от доброто познаване на чувствата, за да можем да ги използваме правилно. Умът на човека все още не е достигнал онова необходимо ниво на своето развитие, когато ще може бързо и безинцидентно да влиза във взаимодействие с чувствата. Това е и основната причина за нарушения душевен мир. Мир в човешката душа ще настъпи тогава, когато човешкият ум успее да възприеме чувството като другата страна на своята активност. Другата страна на умствената активност е живо проявеното действие. То ще бъде добро, полезно и градивно; или ще бъде разрушително, вероятно и потискащо развитието на хората или обществото в зависимост от взаимното проникване на ума и чувството. И още нещо съществено важно: в зависимост от способността на ума правилно да Разбира чувството. Тяхната съвместна проява създава Живота в неговата многопластовост, разнообразие и достолепност. Умът решава кое как ще се прояви чрез своята способност да разсъждава. Благородният ум знае, че не всяко чувство трябва да получи достъп до конкретно действие. Деструктивната сила на чувствата може само да задържа развитието на Живота. Обратното – градивната, съзидателната сила на чувствата създава ползотворното, светло развитие на Живота. Неотменна задача на човешкия ум е да опознае Силата на чувството; да знае какъв е нейният произход и да умее да я направлява! Без това постижение на ума губим душевния си мир и лишаваме от правилно развитие Живота. Съществува ли друга, също толкова важна задача за човешкия ум? Да! Да изпълни своето основно предназначение!

ОСНОВНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ УМ е да бъде информационен източник за ново, широко- мащабно знание, което да се интегрира в енергийно- информационното поле на Вселената. Това е Пътят за създаване на нова, изключително мощна структура на Световното Съзнание. Когато тази структура е с високо ниво на духовно-нравствена, чиста в своето качество енергийно-информационна същност, ще може да послужи на Великото Съзнание за разгръщане на Неговата високо благородна Идея: утвърждаване на нравствеността като основен подход в изграждането на Живота. Върху основата на нравствеността се създава и живее Любовта.Без нравственост искрената, истинска  любов не може да съществува в човешкия живот, защото няма как да се прояви. Нравствеността, в качеството си на проявена Добродетелност, представлява основния строителен материал за изграждането на новия живот. Друг е въпросът, че умът не винаги е достатъчно уравновесен. Най-честите му колебания са свързани с желанието за успешен живот. Всеки иска да живее добре и ако това не се получи според неговия личен начин на разбиране и възприемане на живота и света, заживява с неудовлетворение, че дори и със самосъжаление. Защо разминаването между нашата идея и това, което се случва в реалния живот, ни създава проблеми? С подобно разбиране влизаме в ролята на неуспял човек и затормозяваме съзнанието си със самокритика и завистливо и злобно отношение към успелите хора. Според Висшите Учители този резултат се получава поради една единствена причина, а тя е неправилно разбиране на понятието „успял човек”.

Успял човек е този, който е съумял да интегрира собственото си разбиране за своя личен живот с Програмата на Твореца за живот и развитие на човешката личност. Тази Програма учи, че всеки човек, роден в условията на физическия свят, притежава характерните белези на Сътворението:
- енергийно-информационна същност на съзнанието;
- предопределеност на изначалната форма за развитие
– в случая говорим за човешкото съзнание в условията на физическия свят.
Предопределеността за развитието на човешкото съзнание включва три основни фактора:
  • идея за личностно развитие – тя е резултат от съхраненото, придобито знание на личността, което означава резултат от личния жизнен опит на човека, създаден през всичките му животи;
  • Идея на Твореца за личностното развитие на човешкия ум в условията на физическия свят;
  • идея за интегриране на личността в живота на обществото.
Важно е да се знае, че предопределеността е обвързана със съществуването и развитието на човешкия ум и е в пряка връзка със съдържанието на тези три Идеи. По същество всяка идея съдържа в себе си информация за развитието на човешкото съзнание – за пътя и възможностите за усъвършенстване на изначално вложените в него качества. Целта е създаване и разгръщане на правилен начин на живот в условията на физическия свят. За правилен начин на живот се приема разумната, последователна и устойчива работа на човешкия ум с тези качества. Те в своята съвкупност от знание представляват Програма за духовно-нравствено развитие на личността в условията на физическия свят. Всеки човек притежава всичко необходимо като знание, вложено от Твореца в неговата духовна същност, за да може да разгърне тази Програма. Дотук приключва влиянието на предопределеността, за да започне личностното развитие на човешкия ум.
Образно казано, всеки от нас има в ръцете си тетрадка и химикал, за да може да напише своето съчинение, озаглавено: „Моят Живот в условията на физическия свят”. Какво и как ще напише, зависи от неговите умения и способности да работи със своя ум и съответно чрез него с вложените в духовната му същност знания.

След всяко прераждане към основното знание се прибавя и придобитото знание от съответния земен живот. Новите условия служат на ума, за да може да надгражда нивото на наличното съзнание. Човешкото общество е най-естествената среда за неговото развитие. Само там човекът най-правилно се учи на нравственост и благоразумие. Високите постижения в областта на духовно-нравственото развитие на човешкия ум създават реалната възможност за неговата пълноценна интеграция в енергийно-информационното поле на Вселената.
 
Източник : Радка Иванова – Радея
Редактор: Константин Златев
Из книгата "Идеята Живот"
 
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай