Сънищата - Послания от Небето - Беседа и Медитация с Георги Изворски и Силвина Белопойчева

Едва ли има човек, който да не е имал поне един ярък, изключителен сън. Какво е сънят – просто картини от нашето подсъзнание, или послания от Небето. Кога в зависимост от еволюцията на душата започваме да получаваме ярки, пророчески сънища. Какво ни казват те? Каква е символиката на съня?
Сънят, казват, е най-доброто лекарство. По-важен е от храната, водата, защото това е пряката ни връзка с Източника, която ни подхранва с енергия. Това прави сънят толкова важен. Но има ли неща, които да знаем и прилагаме, за да имаме правилен и наистина Божествен сън.

Организатори:
Варна Медитира
Фейсбук Група "Форум Здраве"

С подкрепата на :
Читалище Виделина
Вегетариански ресторант „Веге Джой“

*Беседата ще е на големите Римски Терми на ул.Сан Стефано на 10 Септември от 16:00ч.

Фейсбук Събитие - www.facebook.com/events/659764770894554/

Участитето е със вход за Римски терми 3 лв. Гостите ще имат възможност да разгледат това знаково енергийно място - най-добре, ако искате да разгледате и усетите мястото – елате около час преди началото на срещата.

Следваща възможност за среща – Почивка на море и среща с приятели – 10-15 септември, хотелски комплекс „Писател“, Златни пясъци. www.facebook.com/events/125285964784213

Докоснете се и черпете от Извора вдъхновение и Любов!!!

„След всяка среща с вас ставам по-добър Човек“ - сподели наша приятелка. Радост е да виждаш Промяната в очите и сърцата, в думите и делата на толкова много хора. Радост е да срещаш истински приятели и заедно да продължавате Пътя. Това е живият Учител, живото Слово, което идва чрез него, това е силата на Любовта, която лекува и трансформира. „Георги Изворски е Новият Учител на България“ – казват. И на света – бих добавила и това скоро ще се види. В годините на прехода, който тече, неговото слово и неговата безусловна и всеотдайна работа за Човека е като благословия.

Следва цитат от романа „Липсващия сън“ на Нели Лишковска

„...Сънят беше важна част от живота на човеците, свързан със здравословното и психическото им състояние.
Лошият и непълноценен сън обикновено влошаваше здравето.
Съществуваха различни фази на съня, най-важната от които беше фазата на дълбок сън. Това състояние отпускаше цялото тяло и успокояваше мозъчната дейност. При лек сън мозъкът продължаваше да функционира активно, както в будно състояние, с единствената разлика, че тялото е физически отпуснато. Този сън обаче не носеше пълноценна почивка.

В хронопояса, известен като Древност, човеците щяха да получават много повече сън, което щеше да се дължи на синхронизирането им с циркадния ритъм на земята. През ХХI век вече щеше да има прекалено много фактори – като изкуствената светлина, заспиването пред телевизора или стреса от ежедневието – които щяха да пречат на продължителността и качеството на съня. Естествено щяха да се увеличават и случаите на неврози, депресии и срив в имунната система на човеците. Лишаването от сън предизвикваше сериозни поражения върху хормоналния баланс, обмяната на веществата, загубата или увеличаването на апетита, настроението, концентрацията, паметта и дейността на мозъка като цяло.

Охараджани бе поставил леглото на сина си в най-източно разположената стая. Беше чувал, че е хубаво човек да се събужда леко и непринудено, докоснат от слънчевите лъчи. Слънчевата светлина предизвикваше реакция върху протеини, намиращи се около очите и по кожата. Активирането им доставяше информация до мозъка и по този начин човеците излизаха
от състоянието на дълбок сън. Беше препоръчително сънят да се прекъсне от естествен източник на светлина, какъвто беше слънцето, а не от лампа и други, които могат да предизвикат раздразнение, стрес и тревожност.

В Римската империя някои от сънищата щяха да бъдат анализирани и интерпретирани от Сената. Римляните щяха да бъдат убедени, че това са послания на боговете. Активно щяха да използват Тълкувателите на сънища и за военни цели – преди важни битки и сражения. Някои от световноизвестните личности след векове щяха сами да признават, че черпят идеите си от
сънищата.
Едни от най-любопитните факти, които щяха да занимават бъдещите изследователи на това човешко състояние, бяха наистина забележителни. Само пет минути след събуждането си човек забравяше половина си сънища, а след десет минути – 90 процента от тях. Човеци, които не бяха родени слепи, виждаха картини, а родените слепци не можеха да виждат образи, но за сметка на това те имаха друга, по-ярка чувствителност – звук, мирис, докосване, емоции.
С изключение на изявена психологическа дезориентация, нямаше човек, който да не сънува. Човеците често си мислеха, че не сънуват, просто защото бързо забравяха сънищата си...“