Призив от света на Божественото. Място и време. Преди 120 години, на 8 октомври 1898 година, в салона на Читалище “Светлина”във Варна, един неизвестен на обществеността млад българин, изнася беседа пред Благотворителното дружество “Майка”, по-късно преименувано на “Милосърдие”.
Първопричините за болестите у човека изначално са заключени в неговата душа. Те търсят начин да подскажат на човек какво следва да поправи в живота си. Всяка болест е една възможност за израстване в пътя.
Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
Учителят казва, че ако с волята не можем да овладеем тялото си, ние просто нямаме воля. Тялото според духовната наука е създадено от душата и от духът ни, по тялото което сега имаме можем да съдим каква работа сме свършили преди в предишните си прераждания.
Първото нещо, което се изисква от хората, е да напуснат греха, в който живеят, без да се самоосъждат. Казваш: Всяка година коля по едно агне, курбан на свети Георги.
Ще навлезем в дебрите на една дълбоко мистична тема, за която по никакъв начин не мога да имам претенции за изчерпателност, но се надявам да засегнем въпроси, които представляват интерес за вас.
Съдбата е мътна река, която ти си създал. Това е един мътен, объркан начин на мислене и затова съдбата е като вид болест, която трябва да се излекува. Съдбата е стара болест на твоето съзнание, на твоите избори и затова сега трябва да изстрадаш всичко посято, и това изстрадване е самото лечение. То е като бавно и постепенно разтоварване.
„Играя и работя с деца и младежи” е най-вдъхновяващият курс за инструктори за преподаване през игра, работа с деца и младежи, интерактивни методи, учене чрез преживяване и обучение сред природата.