Не е важно дали вярваме или не вярваме в Бог, а са важни честността, безкористието и дълбочината на основанията

29.11.2017 г.
17181
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Аз мога да вярвам по един набожен и безкраен начин, че няма Бог, че моето появяване в света няма цел извън себе си, че съществуването на душата ми е потребно на този безпределен свят само толкова, колкото са потребни преходните промени на цветето. Вие пък може да вярвате дребнаво, че един-единствен и всемогъщ Бог ви обича и покровителства, но аз ще бъда по-щастлив и по-спокоен от вас, ако моята увереност е по-голяма, по-сериозна и по-благородна от вашата вяра, ако тя е изследвала душата ми по-дълбоко, ако е обгърнала по-широк хоризонт, ако е обичала повече...

Бог, в когото аз не вярвам, ще стане по-мощен и по-утешителен от онзи, в когото вярвате вие, ако моето съмнение се основава върху по-широки и по-чисти мисли и чувства, отколкото онези, които събужда вашата увереност. 

Нека го кажем ясно: Не е важно дали вярваме или не вярваме в Бог, а са важни честността, обширността, безкористието и дълбочината на основанията, поради които вярваме или не вярваме. Тези основания не се избират, а се заслужават като истинските награди. Тези основания не влизат току-така в душата ни, а трябва да са живели дълго в нея, трябва да са прекарали там своето детинство, да са се хранили с всички наши мисли, с всички наши действия и трябва да намерят там хиляди спомени за живот, прекаран в искреност и любов. Колкото повече растат тези основания, колкото повече се разширява кръгозорът на душата ни, толкова повече расте кръгозорът на щастието, защото пространството, заето от нашите мисли и чувства, е едничкото място, в което може да се движи нашето щастие.

Нашето истинно щастие не се нуждае изобщо от материално пространство, а от морално пространство, което да се отваря пред него. Трябва да се трудим да разширяваме последното, докато настъпи моментът, когато нашето щастие не ще иска вече друга храна, освен самото пространство, което то в своя възход открива.

Истинният човек започва да придобива истинно щастие - блаженство, само в истинската човешка и неусвоима част на своето същество, а всички други щастия са всъщност само още несъзнателни откъслеци от това щастие, което мисли, гледа и не забелязва вече граници нито в себе си, нито в онова, което го окръжава.
Морис Метерлинк, 1916г.
 


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай