Мистичният учител Мерлин - свръхчовешко същество, с дарба да управлява невидимите сили

15.08.2018 г.
4763
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Мерлин. Кой е той? И друг път ще говорим, и днес ще говорим.

Жрец. Учител. Велик маг. Мистичен филид, т.е. истински поет – не бард, а мистичен филид и поет. Един от най-древните богове на първата слънчева раса. Тайният ръководител на друидите, който също идва от дълбоката, древна мъдрост на Атлантида.

В Мерлин звучи древният друг свят. Странен, загадъчен. Самият Мерлин е такъв. Странен свят, загадъчен, сумрак – самият той е сумрак и е живял в сумрак. Странник от Уелс. Името му истинското, и преди съм ви го казвал – Мирдúн Уилд – което означава Мирдин Първичният.

Още от дете е живял в сумрак. Но какво означава тази дума? Няма да се впускам, накратко ще ви обясня: думата „сумрак” е странно състояние между материята и съзнанието – между двете – и едновременно е по-дълбоко и от двете. Това иначе се нарича сумрак.
Още от малък той е трябвало да проучва земята, растенията, животните; после – тайните на морето и на облаците – още от дете; тайните на вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща всичко това, което се нарича Великото и да Го призовава за общуване. После, подобно на морето, на облаците и на вятъра, малкият Мерлин е трябвало да се насочва към безкрайността, както правят и те, защото те вечно странстват. Дори и животните странстват. Човекът, планетите, слънцето, даже и скалите – забелязал Мерлин – че странстват. Така още от дете той осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на вселената, и че това дихание е част от Дáгда – Великото Божествено Начало. Той осъзнал още, че всичко това, което вижда, е безначално и без край.
Още от малък Мирдин живял много дълго време в уединение – нещо много важно – уединение, и това му създало способността да прозира вътре в нещата. Въобще, истинските неща се постигат в уединение. Тука само трябва да ви загатна, че уединението няма нищо общо със самотата; то разрушава самотата. Казвал съм и преди: думата „уединение” означава да отидеш у Единния, Единния Бог и няма там въобще такава идея за самота. Самотата е за нечистото съзнание: то може да живее сред куп хора и пак да е самотно, защото самотата е въпрос на егото.

Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество, с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях, и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.
Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно, още преди да слезе долу на Земята, в странния сън на света: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото”, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е силата и на смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал – чрез ново търсене открил граала – същността,  по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.
Това търсене било усилено търсене, което прави човека достоен за това откриване. Не просто търсене, а усилено търсене, което прави човека достоен за самото откриване. И така, друг път пак ще говорим за самия него. А сега, какво ни казва той:
„Бъдещето е скрито даже и от тези, които го правят – боговете”. Става въпрос за боговете. Така че, ако някой от вас ходи някъде, иска да си разбере бъдещето, моят съвет е – по-хубаво да пита Настрадин Ходжа – ще научи по-точни неща. След време и за него ще говорим специално – и за самия него, и за неговата мъдрост.

Казва: „В скалите спят дълбоко приспани дракони”.
„Божията сила в нас е царят на света”.
„Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае”. Това е тайната на Сфинкса.
„Някога – казва – аз живях в сумрак и в непрогледен мрак. И там прозрях мъдростта. В особен мрак аз прозрях вратата и тази врата ме отведе”. Думата „врата” означава преход; на атлантски език „арамон” означава преход в друго измерение, във висок свят. А стените, преградите, препятствията означават заблуждения.

„В особена тъмнина аз видях странното, аз видях живота. Аз видях, че и в мрака човекът има пазител, но трябва да го открие”. Ето защо е важно смирението, искреността. Има пазител дори и в мрака човекът, но трябва да го открие. „Този пазител обитава в Дагда – промисълът” – и неговата молитва (на Мерлин) била: „О, ти, Пазителю! Изгрей в мрака и ме опази”. И после казва: „Посветеният има странна култура – културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака”. Ето я същността, ето го граалът. „Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна бездна”. Тука става въпрос за безкрайността.

„Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена”. Ето задачата; някои питат каква е задачата – всеки е посял от миналото си мрачни времена, т.н. карма, и казва: „Всеки трябва да просветли своите мрачни времена. Всеки трябва да открие в ада своето светло време”. Значи в изпитанията, в страданията, в ада трябва да откриеш своето светло време. „Истинското знание, това е да запалиш в себе си непрекъснат огън. Всяко нещо се защитава със силата на огъня”. Същото нещо, което казва и Хераклит, но след време ще говорим и за това. „Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън”.

После казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие”. „Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина”. Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, то е нещо безкрайно. Значи, когато Бог се е отказал слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина. И там Той говори насаме, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината”.
После казва: „Само сражавайки се с мрака, ние придобиваме древното, истинско знание”. Не просто знание – древното, истинско знание. Отново голямо сродство с друг жрец – Хераклит. Хераклит говори като жрец; той е жрец и от жречески род. И той обяснява, и преди ви казвах, защо войната е по-дълбока от мира: защото мирът, пак ще повторя, мирът ражда застой; застоят ражда демони и войната идва на помощ – обновление. Той казва: „Войната ражда нов живот, ново единство. Войната е велико разумно безумие” – така казва Хераклит, и е прав. Разумно безумие, защото от нея се ражда след време велик мир. Ето защо противоположностите са приятели. Но, след време ще говорим за Хераклит.
Казва: „Създавайте бъдеще, докато имате още време”. Значи, всеки човек може да подобри все повече себе си, все повече да се очиства, да се облагородява. Този процес човекът може да го сгъсти, а може и да го разреди – зависи.
Казва: „В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват”. И после Мерлин казва: „Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си”. Това казва и Учителят: Кажи истината и не мисли за последствията. Почнеш ли много да мислиш, че почваш да губиш, че няма полза от това – с тебе е свършено. Кажи истината и не мисли за последствията! Но разбира се, това не е така лесно, защото трябва да имаш мярка – кое е истина, а пък това зависи от това, дали си се отдал на истината. А когато се отдадеш на истината, ще минат години, докато тя те обучи.

ДЪРВЕТАТА

Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия”. А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос”. Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!
„Особената любов към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. По този свещен начин се изработва и онова съзнание, което вижда отвъд света”. Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва”... Значи, когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, вода, носят понякога брашно, и т.н., най-различни неща – може и мед; или и другия вариант - ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините”. Тук за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората”. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли, и слънцето, прониквайки между клоните му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия – скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно. Значи: ... „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му; занеси му малък дар” – парче медена пита, вода и т.н.
Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото-дъб или към стария мъдрец. Той запалвал благовония и докосвал свещено дървото. Няма такива прегръщания – използваш енергията и заминаваш – няма такива неща. Тук първо се създава атмосфера, съкровена атмосфера; ти не отиваш само да използваш, а и да дадеш – има тука общуване между любов и любов – скрити съзнания. Докосва свещено дървото и зачаква смирено и търпеливо. „Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш глас от дървото”, т.е. съществото, което ръководи дървото, което при дъбовете е от расата на боговете. „Ще чуеш гласа на това скрито духовно същество, което живее скрито в тайната на дървото. И тогава се иска само едно – слушай! И никога не питай своето избрано дърво, както казах, за други хора – само съкровен, единствен въпрос”. Жезълът е най-могъщ, когато е извлечен от дъб, но пак казвам, както казват и друидите – трябва да питаш дъба дали ще ти даде клон от своята енергия, от своята същност, от своята дълбочина, клон от себе си; трябва да разбудиш гласа му и да искаш разрешение. Ако мъдрият дъб не е съгласен, тогава ти ще отрежеш един сух клон и това ще бъде едно проклятие за тебе, защото енергията му се оттегля. И тогава този сух клон става опасност за тебе. Защо? Защото не любовта го е дала, а враждебността на дървото. Друидите казват: „Не любовта го е дала, а скритата враждебност на дървото”. Но за жреца-друид, който е с най-чисти намерения, тогава дъбът-мъдрец му дава дълбокото си съгласие и му дава част от скритата си, забележете, централна енергия, която е скрита и в това същество, което ръководи, и в тайното съзнание на дъба, в неговия център. Именно тази енергия и този клон вече става жезъл и той наистина лекува.
„Дървото е свещено природно начало. А щом е начало, друидите казват, това е и учител”; не просто дърво – едновременно с това е и учител. В дърветата живеят същества, а, както казах, в дъба – богове. В дърветата има духове-учители и друидът се прекланя пред тях. Той усеща в клоните, в листата, в гласа на вятъра, в излъчванията на Духа-Учител усеща отговорите. Учителят също говори за листата на дърветата, че по тях може да се познае какви мисли е оставил човекът под дървото.
Въобще дървото е мистично създание. То е духовна врата към небето, то е врата към мъдростта и то е светлина за мъдреците. Дърветата за друидите са техни братя. Чрез дървото боговете и хората се срещат и затова друидите казват: „Ние сме едно семейство с дърветата”.
И потапяйки се в същността на дървото, друидите откривали многобройни тайни. Да застанеш до старо дърво, за друидите означава да застанеш до стар приятел. Да събудиш дървото, значи да проникнеш в центъра му, в същността му; и да се слееш с дървото, означава да станеш неподвижен като него. Значи, има и такова упражнение – да преживееш неговата неподвижност. Тя е много по-дълбока от движението, но ние и това не знаем. Въобще неподвижността - всичко е произлязло от нея, и там всичко се обновява. Да станеш неподвижен като дървото, трябва да си размениш мястото с дървото и когато съумееш да се сливаш със същността на дърветата, тогава ти навлизаш и в тяхното тайнство, и в собственото си тайнство.
Дървото е проява на тайнство, проявление на един друг свят, който е слязъл в нашия свят. Значи, това е друг свят – същества, братя, които са слезли в нашия свят. Древните имена на дъба са даир и деруен. Според друидите това е наш древен съюзник, особено дъбът, но не само дъба – и казват друидите: „Бог стои в центъра на всичко и Той е причина на всичко. Той е създал дърветата, за да ни учат на мъдрост”.
 
Лекция на Елеазар Хараш за друидите и Мерлин, 2010г., Варна
 
Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. В стилът му на работа влиза сериозен елемент на импровизация, особенно във видео-интервютата. Роден в Търговище през 1978-а година, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни н...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай