Маргарита Капсъзова: Вуйчо ми Лулчев беше скромен, гениален, чист - в думи и дела

27.03.2019 г.
3311
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Вуйчо ми Любомир Лулчев желаел смъртта,
Учителя Дънов му се явил и му казал, че е дошло време да умре

„Човечност, или още по-точно - братство, братство между хората и мир между народите. Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар. Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората. Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество”, това са част от последните думи на Любомир Лулчев пред Народния съд на 30 декември 1944 г. В речта си той не иска милост, а говори единствено за хуманните идеи на Учителя Дънов. Отказва предложената му възможност да избяга. Разстрелват го на 1 февруари 1945 г. заедно с регентите и 67 депутати.

Преди дни единствените родственици на големият пророк Любомир Лулчев - Маргарита Капсъзова и Даниел Капсъзов представиха романа му „Нови хора”, който излиза за първи път 82 години след първото му отпечатване през 1937 г.

„Има много хора, които се обявяват за роднини на Любомир Лулчев, но те не са истински. Аз съм единствената му родственица по кръвен път. Родът ми е от Кнежа, той е вуйчо на моята майка, но и аз също го наричах вуйчо. Роден е на 1 ноември 1886 г. и е от стария Каблешков род на чорбаджи Лулчо Каблешков”, казва Маргарита Капсъзова.

„Вуйчо участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След това се възстановява много бързо, благодарение на Дънов, който му помага. Той е бил с 90% инвалидност, след убийството на жена му и след травмите. Вие не можете да си представите с каква любов вуйчо говореше за Дънов. По-късно прочетох и думите на Айнщайн: “Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България”.

„Майка ми винаги ми казваше – „Помисли първо какво би направил вуйчо, той как би постъпил, и тогава действай!” Мисля, че през цялото време съм го копирала, без да осъзнавам. Беше гениален, чистоплътен в думите и в делата си. Беше винаги измит, подреден, миришеше хубаво, с идеална риза и дрешка. Беше изключително скромен. От него и от баба ми съм научила всичко. В Кнежа църквата беше срещу нашия дом, но не ме пускаха да отида в нея. Казваха ми, че е важен Бог, а не църквата.

Гушни дървото и му кажи всичко, което искаш, за да те чуе дядо Боже, помилвай цветенцето, така ме учеха и на къртовски труд. Нямам един ден свободен в живота си без трудови емоции, според думите на баба ми – това е щастието. Вуйчо ме учеше да се моля и вечер, и сутрин. И досега го правя. Не се моля за материални неща, но винаги казвам - Боже, не изоставяй този ден, хляба ни дай, който ни даваш, и не изоставяй децата ни. Добрите хора не изоставяй.

Той беше осъден на смърт и неговата смъртна присъда е изпълнена от Народния съд, въпреки че няма никакви доказателства за негова дейност като враг на народа, а точно обратното. Много е странно, че той е искал да умре. Това се разбира от стенограмата на разпита му на процеса срещу него. Пише, че една нощ му се явява Дънов и му казва, че трябва да умре, че му е дошло времето и хората ще го помнят по-добре така. Вярвам, че той е изпълнил мисията си. Неговата задача е била да не въвлича България във войната и да спаси българския народ, защото е видял, че България е пред самоликвидиране. Затова е заплашил царя, че ако позволи само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане.”
 
Романът „Нови хора” е „пророчество”   (очаквайте скоро в Книжарница Портал12)
„Любомир Лулчев е вуйчо на баба ми по майчина линия. Винаги е бил човеколюбец, винаги е бил истински българин, който е обичал българите безумно много. Благодарение на това, че е бил много образован – астролог, френолог, полиглот, по предметите наоколо е успявал да познае с каква енергия са заредени и какъв човек стои срещу него, намирал е подземни води. Бил е последовател на Учителя Петър Дънов, много близък съветник на Стамболийски, после и на цар Борис III, заради ясновидските си способности. Твърди се, че по негови съвети е въведена трудовата повинност. Бил е противник на насилието. Искал е българите да бъдат единни. Той въвежда утринната гимнастика в училищата. Изключително напредничава личност, отречена от комунизма и не е ясно защо, тъй като е бил с ултралеви убеждения”, разказва Даниел Капсъзов.
По думите на родственика му, след като го раняват и той се възстановява го назначават за началник на инженерна работилница. –„Това са трудовите войски, които възстановяват оръжията. При деветоюнския преврат всички негови подчинени отиват при Лулчев и заявяват – „Ние сме след тебе, давай да направим преврат след преврата, за да може да върнем Стамболийски.” Той отсича – „Не, аз срещу българи не мога да тръгна. Не може българи да убиваме българи. Ние трябва да се обичаме и трябва да се подкрепяме.”

„Бил е женен за изключително богата жена на име Ангелина Радойкова, бащата на жена му е български генерал, който е бил женен за еврейка в Германия. При гостуването в Германия той я вижда и се влюбват от пръв поглед. Голяма любов..., но явно тогава са се проявили ясновидските му способности и той казва: „Слушай, ако се оженим, тебе ще те убият.” Тя обаче не вярва, любовта й е огромна, както и неговата и се женят. Така и се случва. Убива я прислужничката й за да й вземе накитите. За това обвиняват Лулчев и го заключват. Лежи една или две нощи в полицията, след което прислужничката и дъщеря й си признават, че са убили жена му с тесла по особено жесток начин. Семейството им е имало три или четири къщи в центъра на София. Водели са светски живот. След като я убиват Лулчев е съкрушен. Отказва се от всичко и Дънов му подарява една дървена барака, която е на Изгрева. От този момент нататък той спира да взима всякакви пари под всякакъв предлог. Започва да живее спартански и единственото което прави е да помага, на който е почукал на вратата му. Казвал е –
„Не е важно колко имаш, а колко даваш – там е богатството на човека – в даването.”
„Проблемите в романа „Нови хора” са свързани не толкова с неговата дейност като таен съветник на царя, колкото с предстоящата му връзка с Учителя Петър Дънов. Неговите ясновидски качества и на духовно просветлен човек, които действително са съществували и които 3 години след написването на романа го завеждат при Учителя Дънов, показват, че в него този дух на търсене на новото е съществувал, когато той е обмислял романа. Макар че в книгата нищо не се споменава за Дънов и учението му, качествата и идеите, с които са надарени някои от героите в романа, водят точно в тази посока. В него Лулчев описва цялостния обществено-политически живот на България в тази епоха – в началото на XX век”, казва Даниел Капсъзов.

„Макар Лулчев да набляга на това, че книгата е роман, а не история, мисля, че това е било, за да се предпази от някакви последствия. Смятаме, че той в романа си описва именно атентата в „Света Неделя”, но го представя като атентат в казино. В действителност, през пролетта на 1925 г. Лулчев, със съдействието на генерал Алекси Стоянов, посещава цар Борис III и го предупреждава, че се готви атентат срещу него. Така по време на атентата в църквата на 16 април 1925 г. царят отива на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си.

Той казва на цар Борис III следното: „Ти не можеш да бъдеш цар на българите, защото ги делиш. Не може да ги делиш по цвят на кожата, не може да ги делиш на бедни и на богати. Един цар отговаря за всички.” Казва му още, че ако не промени отношението си, ще се случи нещо с него.
 
© 2019 Портал12 / Portal12.bg 
 
Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай