Търси

Лили Димкова: Да помним Бога! Бог да е винаги, във всичко, което правим, всеки ден, всеки час – в мислите и в сърцата ни (ИНТЕРВЮ)

Още по темата ...
Лили Димкова

Лили Димкова: Свещени думи на Учителя, е моята настолна книга - Това е велика книга, насъщна! (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
творение на Ефира

Елеазар Хараш: Чистата и истинска Любов е творение на Ефира, на финия свят, на Божествения свят

Виж повече
Лили Димкова

Лили Димкова: В Душата ми има толкова мир и спокойствие. Искрено Благодаря на Бога! (ИНТЕРВЮ+АУДИО)

Виж повече
08.05.2023 г.
13621
Добавена от: Жени Костадинова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Представяме ви най-новото интервю за Портал12 на Жени Костадинова с Лили Димкова

Здравей, скъпа Лили! Как си?

Благодаря на Бога, аз съм в дълбок мир и спокойствие. Макар че сега живеем в това последно време, за което е говорил и Учителя и е казвал, че ще има един такъв много тъмен период на земята. Веднъж татко се срещнал с него и той му казал: „Ще дойде ден, когато цялото човечество ще е ужасно объркано. Хората ще живеят така, сякаш нямат разум…“ Ето, това време дойде!

По какво съдиш, че се намираме именно в тези последни дни, предречени и в Откровението на Йоан?
Наблюдавам поведенето на хората. Няма нормални човешки отношения! Сякаш хората нямат съвест, нямат връзка с душите си, с Бога. За огромно съжаление хората много са се озлобили и само егото ги изпълва. Всеки иска да е пръв, да е на върха: във всичко! В кариерата, в живота, в семейството – във всички сфери. „Аз, Аз, Аз!“ – това е, което обладава душите днес. Съвсем малко са благите, смирените хора, тези, които са истински обърнати към Бог и добродетелите. Благодарна съм, че в душата ми е тихо, светло и спокойно.

Как да постигнем този дълбок вътрешен мир, който е блажено състояние, как да се смирим…?
Като помним Бога! Бог да е винаги, във всичко, което правим, всеки ден, всеки час – Той да е в мислите и в сърцата ни. Човек трябва да е буден и да бди за своята душа и мисли, да внимава какво допуска в ума си, как се отнася с хората край себе си, дали е внимателен, дали е честен, дали е мил. Много е важно постоянно да си даваш сметка, че ти си изява на Божията воля, че ти си проводник на висши духовни сили, които те ръководят. Ако позволиш на егото да те ръководи, ти се отдалечаваш от тези светли сили, които ти помагат и потъваш в ниското. Често си спомням думите на татко, който казваше на хора, които е излекувал и идваха да му благодарят: „Не на мен – на Бог!“ Вдигаше високо дясната си ръка нагоре към небето и казваше тези думи. „Не на мен благодарете, на Бог!“ Ето това е да си смирен – винаги да помниш, че не ти, а Бог в теб извършва доброто. И аз като започвам да рисувам, винаги казвам формулата на Учителя: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може и аз чрез твоя Дух всичко мога.“

Егоизмът и алчността ли са най-тежките човешки пороци, Лили?
Да, егоизмът днес е в основата на човешките отношения. Виж какво става всеки ден, огледай се и виж – всеки се изтъква и се състезава с другия! Хората са се разделили на групи, мразят се, карат се, състезават се… Няма смирение! А то е, което ни спасява от егото и ни дава благословението. Без смирение човекът се разболява – става надменен, недоволен, груб и непрекъснато иска, иска… Все му е малко и иска още. Не само в политиката е така – вече и сред хората е така! Мразят се, карат се, заради пари, имоти, наследства. Гледам ги – и в братството е така, и в другите духовни школи.

Защо това се случва и в духовните общества – нали там се събират хора, които са предани на вярата и добродетелите?
Те си мислят, че са с Учителя, но много от тях не са го разбрали още, не са го осъзнали. Това е един висок, взискателен път, който иска от човека да има чисто сърце, чисти намерения и братски постъпки. Иска се смирение! Нали е казано, че кротките ще наследят земята – къде са кротките? Има ги. Малко са, аз знам това, и се моля да ги има. Много е важно днес да има хора смирени и кротки, които да работят за спасението на човечеството. Да, те са малко, но именно заради техните молитви и тих, скромен, достоен живот, Бог ще ни помилва.

Защо ни е толкова трудно да постигнем хармония в семейството? Защо отношенията с близките са едни от най-сложните?
В семейството Бог събира хора, които са били в предишен живот врагове. Събира хора, които чрез любовта и прошката поне малко да отработят кармите си, поне малко да се заобичат. Иначе, сродните души обикновено не живеят на едно място. Те са на разстояние. Но се чувстват свързани чрез любовта и това ги изпълва с радост и им носи удовлетворение. Когато две души са близки, те може цял живот да не се видят, и пак да са заедно – защото духовната връзка е много силна. Аз имам такива връзки – малко са, но ги имам. Ето, една от тях е нашата – с теб сме заедно от толкова много години, от хиляди години и Бог знае колко прераждания. Затова в този живот душите ни лесно се разпознаха и се обичат. Ние не се чуваме всеки ден, но всеки ден си общуваме.

Аз си говоря толкова често с теб на ум…
А, именно! Ето това е – чрез мислите си ние се свързваме с другите и им предаваме нашите чувства, молитви, отношение. Аз всеки ден изпращам на хората добри мисли и вярвам, че все някой ще ги приеме. Вярвам, че е така. Всеки ден изпращам хубави, светли пожелания на хората и това мен ме изпълва с радост, със светлина. Успокоява ме. Щом мислиш добро, на душата ти става хубаво и леко, нали?! А щом допуснеш гнева, недоволството, егото да те ръководи – край, разтурваш се, изгубваш мира и не ти е комфортно. Толкова тъничка е границата между тези две състояния! Толкова лесно се прескача в негативното и затова трябва постоянно да бдим, да не се поддадем на изкушението.

Как можем да сме будни и осъзнати като изкушенията ни дебнат от всякъде, постоянно...?
Само със смирение. Днес, когато всеки е настръхнал срещу всеки и няма мир и разбирателство между хората, най-важното е да се смириш и да останеш събран в себе си.

Да пазиш светлинката в душата си. Защото този мир, тази светлина, това е Бог.

Той носи това велико състояние на душата. Трябва да си и благодарен. Татко много държеше на благодарността. „Не аз, Бог ти помогна! На Бог благодари!“ Все така говореше. И колко е важно да си спомняме за това всеки ден: че всичко хубаво, което правим и имаме, не ние, а Бог чрез нас го прави и дава. Благодатта е да изявиш Бог чрез себе си. Винаги благодаря, докато рисувам, защото знам, че не аз, а светлите божествени сили движат ръката ми. Тя се движи, движи.. И в един момент спре…

Ти си толкова чиста душа, благодарни сме ти, че ни зареждаш с твоята мъдрост и смирение, Лили!
А, аз не съм чак толкова чиста – като си помисля през какво съм минала, какви грешки съм допуснала… Но Бог е милостив и все ни прощава, все ни дава шанс да се поправим, да порастнем още малко. Животът ни на земята като човешки същества е определен – нали знаеш, на всеки му е изчислено точно колко години да живее. Но ако от Горе решат, могат да ни дадат и още. Затова някои се разболяват тежко и си отиват, а други продължават да живеят и над определеното. По хороскоп аз трябваше да живея до 72 – 76 години, а ето че навърших 90 миналата година. Благодарна съм на Бога!

До къде ще стигнем с тези нисши страсти, накъде вървим…?
Много е объркано човечеството – в цял свят е така. И този егоизъм превзема всички. Егото е в основата на цялото ни нещастие и страдания, на целия свят – то е злото. Всеки иска да е пръв, да е начело, той да има власт, той да казва… Всеки се бори за власт! А нали точно егото превърна Сатанаил от ангел в дявол! Ако човек е успял да съхрани в себе си поне малко доброта, човечност, нека се сеща по-често, че това е едно божествено семенце в него, което трябва да полива, за да порастне. На хората им липсват добри мисли. Няма внимание, благородство. Навремето, аз съм преживяла и войните, и глада, и недоимъка, бедно живеехме, но съвестни хора бяхме. Помагахме си. Имаше уважение, морал, имаше почтеност. То е толкова просто – мисли винаги как да направиш добро, спомни си, че каквото правиш то е за доброто на всички. И аз се радвам, че все пак добри, почтени хора има. Малко са истински добрите, съвсем малко са, но ги има! И това ми стига, да знам, че ги има. Те не са забележими, те са тихи и кротки, и си вършат работата без шум, без суета…

Когато ти е най-тежко и трудно, кое те спасява, какво повдига духът ти?
Слава богу, аз съм добре, защото имам мир и любов в душата си и ми е спокойно. Не се тревожа. Знам, че Бог за всичко е помислил и всичко ще се подреди за добро. Защото няма как това зло, което е сега толкова силно, да продължава безкрайно дълго да царува. „Сякаш хората ще са изгубили своя разум“, така е казал на татко Учителя за това време, в което живеем сега. Татко не ходеше в братството. Веднъж е споделил това на Учителя и той му казал: „За какво ти е да идваш в това блато? Върши си работата!“

Лили, отваряш ли Свещените думи на Учителя – новото издание на книгата, която ти подарих?
Аз всеки ден от много години – всяка сутрин си отварям „Свещени думи“ – знаеш, че това е моята настолна книга. Тя ми е завещана от татко и макар, че вече почти се е разпаднала на страници, аз пак си я чета. И новата книга, която ти ми подари, и нея чета. Това е свещена книга! От нея аз винаги получавам отговор за нещо, над което после цял ден разсъждавам. И ми става леко на душата... Тези думи не са случайни – те са получени от високо и не случайно са ни предадени от Учителя. Те влизат направо в душата. И душата чувства, че е получила прилив на сили, оживява се, свързва се с божествените енергии. Тази книга е завет – татко ми я завеща, защото и той знаеше, че е необикновена. Че в нея е живото слово, живата мъдрост, дошла от Първоизточника.

Благодаря ти от сърце, мила Лили за този разговор! Какво ще пожелаеш на приятелите на „Портал 12“?
Пожелавам на всички да бъдат добри и смирени. Ако човек се замисли над постъпките си, над това с какво изпълва дните си, какви мисли допуска в себе си, как се държи с хората, той може да подобри живота си. От нас зависи как ще живеем. Светът отвън може да се тресе, да бушува, но ти остани тих и смирен. Благодарен! И тогава ще познаеш едно велико състояние. Пожелавам на всички да са здрави и Бог да ги благослови! И на теб, Жени, пожелавам да си благословена и светлите сили да са винаги с теб и да ти помагат в това, което правиш – и с книгите, и с децата. Пиши! Ти пишеш толкова красиво – не всеки има този дар да владее красотата на думите. Ти го имаш!

Жени Костадинова
28 април 2023

ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ ВИДЕО КЛИПОВЕ И АУДИО ИНТЕРВЮ С ЛИЛИ ДИМКОВА

Препоръчани книги:

Жени Костадинова
Жени Костадинова
Обичам работата си, защото е творческа и хуманна. Радвам се да давам на хората думите и посланията си, да ги вдъхновявам чрез творчество и красота, чрез опита си и като 25-годишен изследовател на голямата пророчица Ванга. Обожавам книгите и искам да предам и на другите любовта към четенето и творчеството – самата аз правя кукли повече от 20 години.

Дарбата на Ванга - книга на Жени Костадинова

И остави Ванга следа... - Жени Костадинова
Лили Димкова
Лили Димкова
Лили Димкова е дъщеря на забележителния и отдаден народен лечител Петър Димков. Наследила от него благостта, лъчезарността и принципите на здравословен начин на живот, тя продължава да споделя слънчевата си мъдрост, чувствителност и послания.

Светът на Лили Димкова като художник е проникнат от дух и фино наблюдение. Има множество изложби в България и по света. Портретите и пейзажите й изразяват проникновение, търсят вътрешното измерение на нещата, за да го направят видимо чрез цветовете и движението. Тя очертава образите на големите духовни подвижници на България, чието могъщо присъствие оживява в картините: Орфей, Боян Магът, Василий Врач, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Паисий, Патриарх Евтимий, Светите Кирил и Методий.

През 2006 г. Лили Димкова написва книгата „Петър Димков – моят баща”.
През 2007 г. по нейната книга е заснет документалния филм „Лечителят-Петър Димков” на режисьора Стилиян Иванов. Във филма са използвани много кадри от семейния архив на фамилия Димкови.

 

Ако има нещо за което да простиш – прости! Ако има нещо, което би ти помогнало да разрешиш даден проблем – разреши го, но с любов, с доброта. Не критикувайте, защото критиката е разрушителна. Често даваме съвети и грешим като се намесваме в живота на другите. Не бива да го правим, ако човек не е поискал. Оплакването също е безсмислено натоварване на другия. Като имаш нещо, което искаш да кажеш, излез на балкона и го кажи.



Спонсори на Портал 12