Легенди от Странджа разказват за сакрални цикли, тайнства и нескончаемо време (ВИДЕО)

26.04.2018 г.
15853
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
ГОРАН СТЕФАНОВ
ОБРЕДИ, НЕСТИНАРИ И ТАЙНСТВА - Лекция по време на Форум - Българския дух през вековете, 14.04.2018, Велико Търново

Искам да се хвана за думите на г-н Кирилов и за видовете време, което съществува и човек, който живее в линейното време, понякога преминава в сакралното време или в онова циклично време. И всеки, които извършва обред той започва да живее в онова сакрално или циклично, вечно повтарящо се време – безкончаемо време.

Преди да започна своята легенда искам да кажа, че съществуват два вида нестинари – такива които танцуват в огъня и такива, които не танцуват в огъня – такива които просто изпълняват обредността. В онова цикличното и сакрално време, в което се изпълнява тази обредност – тя води своето начало именно в момента и времената, в които Господ се разхождаше по Земята. Уморен от своите господски дела, той решил да си почине и кого да си намери за свои заместник, кого да избере. Запалил един голям огън събрал всички хора, всички младежи и казал „Този, който влезе в огъня – той ще бъде мой заместник“. Тогава всички младежи се уплашили единствено само Костадин скочил и рипнал в огъня, тогава Господ много се възрадвал, че може да си почине. Не след дълго време минал той покрай своя заместник тъжен и угрижен, тогава Господ го попитал „Защо си толкова тъжен и угрижен, какво ти липсва?“

„Липсва ми другарка“ – отговорил Костадин, тогава Господ събрал всички жени и им казал „Сега ще запаля един голям огън и тази, която се престраши да влезе в огъня, нея ще направя другарка на Костадин“. Запалил той огъня единствено само Елена се престрашила и рипнала в огъня, тогава Господ ги сложил един до друг и ги нарекъл светии. Времето минавало, черен враг се изправил пред портата на България, този поробител заграбвал българските земи, достигнал до малкото странджанско село. Военно началникът на гвардията застанал пред селото и решил да си вземе жена от селото, най-личната мома от селото била Елена. Той решил да се ожени за нея, а тя му отговорила „Ако ти направиш това, което аз сега ще направя, сама аз ще ти стана жена и ще приема твоята чужда вяра, но ако не го направиш тогава си върви.“ Тя запалила един голям огън повикала брат си Костадин и му рекла „Задумкай тъпана“, хванала Елена иконата и заиграла през жарта, когато се обърнала нито един от враговете не съществувал – тафталогия е.  От тогава съществува именно този обред или именно в този обред да се танцува в жаравата.

Това са легендите, които се разказват в Странджа за нестинарството. Именно в онова време ни отнасят тези две легенди, които Свети Костадин е и мъж на Света Елена и неин брат, и те са една сакрална двойка. Двойка, в която свещената херугамия – мъж – жена, брат – сестра, просто се размива, за да може именно в онова сакрално, циклично време всичко да бъде едно. За да започнем постепенно да навлизаме в нестинарската обредност първо трябва да отбележим, кои са дните в които тя се развива. В Странджа летният аграрен цикъл започва със Свети Георги или от Гергьовден, за това и месец май се нарича големият или Костадинският месец, казват, че Свети Георги носи лято. Именно за това той е изобразен на бял кон, препускащ и убиващ не какво да е, а едно от хтоничните, подземни, зли създания -  ламята. Свети Георги не убива змей, змеят в Странджа е покровител, той е закрилник. Свети Георги всъщност убива ламята.
Обратно на него Свети Димитър пък убива човек, той взима живот, той унищожава именно потревиността, за да започне хаосът. Тези двама светии вървящи един срещу друг, буквално завъртат цикъла на времето и така следва един нескончаен кръговрат – пролет – лято, есен – зима, един нескончаен сакрален цикъл. След Свети Георги, който е един от покровителите на нестинарите, следват Свети Константин или Костадин – както се нарича повсеместно в Странджа и Света Елена. Тези двама светци, за които чухме в началото легендата са свързани основно с огнената обредност. За Света Елена разказват, че носела дъжда и градушката в ръкава си, а Свети Костадин разказват за него, че когато той бил император  се изправил със своята войска срещу един непобедим враг. За да може той да победи своя враг, запалил един голям огън и  накарал своята войска да мине през него, след това се втурнал в бой и победил. От тогава останал именно този обред да се играе в огън на този ден. Всъщност огънят в нестинарството може да се възприеме и като социо формиращ елемент т.е. ако ние заедно – нестинарите, които служим на светците влезем в огъня и не изгорим, никой нас не може да ни победи. Това казва това предание.

Следващата светица, която е много силно почитана в Странджа това е Света Марина, тя – тук на тази странджанска икона е изобразена, убиваща змей. Навсякъде сме свикнали да я виждаме – нейната канонична иконография как тя държи един дявол и с чука го набива по главата. Всъщност тя в странджанската обредност е настъпила този змей и това може би произхожда от онази архаична легенда, в която Света Марина е била именно грабната от змеят, който единствено в Странджа има име, той се нарича Периан. Змеят Периан, който я е взел за своя съпруга. Може би отново и тук е закодирана древната херугамия, където съпруг – съпруга, брат – сестра се приливат, защото една друга странджанска легенда разказва, че всъщност Света Марина била пък сестра на Свети Илия. А в друг момент пък му става и жена, а знаем, че Свети Илия – неговото име идва от Хелиос или от Слънцето т.е. той е персонификация на Слънцето. Змеят в Странджа също представлява един соларен символ т.е. един символ на соларната мощ на слънчевата светлина. Именно за това и той се възприема като един закрилник на селищата и на всичко останало, той се бие с халите и с ламите. Според една друга странджанска легенда за Света Марина, една Дона Царица обикаляла местните гори и искала много да се сдобие с дете, но не можела. Един ден се помолила на Слънцето и му казала „Дай ми да се заплодя с дете от теб, ако е мъжко ще го задържа, ако е мъжко ще ти го харижа.“ Слънцето чуло нейните молитви, станало така, че майката на Света Марина забременяла – Дона Царица.  Родила именно Света Марина и за да не го даде това дете на Слънцето понеже е женско, го скрила в една пещера. Денем тя излизала на лов, вечер се връщала с уловеното. Един ден Слънцето спуснало своите лъчи като люлка, Света Марина от пещерата видяла тази люлка от светлина и решила да се полюлее. Излязла, качила се на нея и Слънцето я вдигнало горе, от тогава тя станала светица, и е покровителка в Странджа на змиите или висийка на змиите.

Следващият нестинарски светец, покровител на нестинарството това е Свети Пророк Илия. Той е рисуван в Странджа винаги на колесница, от която излизат огньове, той е впрегнал и своите 4 огнени коня и така препуска по небосвода. Преди малко точно това казах, че Илия именно е персонафикация на Хелиос. Това е архаичният бог на Слънцето, което се движи по небосвода. И в неговия празник Слънцето, което свети на небето се проектира на Земят.
Нестинарският огън, за това не случайно той се разстила под формата на кръг, за да може нестинарите в купом да влязат именно в този кръг и да се докоснат до този светец – до Свети Илия. Казахме, че той е възприеман също и като брат на Света Марина, която на неговия празник, за да не направи той някоя беля не му казвала, че тогава е неговия празник ами си мълчала, защото ако той научел, че тогава е празникът му щял да препусне с колесницата от небето и щяло да гърми и да трещи и страшно щяло да бъде.

Следващият нестинарски светец, покровител на нестинарството е Свети Панталеймон – тук аз подбрах именно най-интересните странджански икони, където имаме вписан неговият образ в иконата на Свети Илия. И ето вече виждаме континюитета – в предната икона пък имахме вписан образ на Свети Константин и Елена, а сега имаме вписан на Свети Панталеймон, и постепенно вървим по цикъла без той да бъде разкъсван. Всяка икона носи предходното в себе си, като вплита сегашното, ето я спиралата по която се движим или това циклично време. Онзи цикъл който не свършва, който е изобразен по всички сакрални места, всички сакрални персонажи именно кръгът като свещен символ. За Свети Панталеймон разказват, че той бил покровител и на водата, на неговия празник изворите придобивали много лечебна сила. Дори има една странджанска клетва, ако някой много наруши някое сакрално място, сакрално пространство поради незнание  или друго и го оскверни, клетвата е следната „Удари гръм, гръмовник Илия, удари вода, воден Панталеймоне и удари огън, огнена Марино“ – ето ги тримата сакрални персонажи събрани в едно, настигат онзи, който е нарушил нещо в обредността или е осквернил някакво свято място в Странджа.

Свети Димитър – последният от нашият нестинарски цикъл е именно онзи, който затваря летния обред и започва зимният обреден цикъл. Той се движи на своя червен кон в посока обратна на Свети Георги, който пък се движи именно от изгрев към залез – от ляво на дясно, а Свети Димитър от дясно на ляво, за да може да завърти цикъла към зимен и тогава започват зимните светци. Те са много слабо представени в нестинарската обредност, като най-силните Свети Йордан или Водици и Свети Атанасий.

Свещените места на нестинарството.
Ще започнем от т.нар. конаци – конак е турска дума и означа събор – място на което се събират, може би така е именувана малка сградичка, в която се събират нестинарите понеже те винаги имат проблем с православната църква, винаги са гонени обявявани за еретици, за това те са си изнесли храма извън православната църква – нарича се нестинарски конак. В него се събират нестинарите,  вътре се извършват всички сакрални и свещени действия и от там тръгват всички процеси за свещените останали места на нестинарите. Другите свещени места са параклисите или т.нар. в Странджа манастирчета, те са изграждани на специални места, където се е смятало, че има нещо свещено много често те унаследяват антични светилища, средновековни църкви, много често дори и средновековни манастири. Голяма част от тези параклиси в Странджа са построени на местата, на които смятаме, че в миналото е бил манастирът на Свети Григорий ….. 15: 23 , който си е сменял своето местоположение няколко пъти.
Следващото по свещенност място това са аязмите – думата „аязмо“ идва от гръцките глоси „агиос – азматос“, Странджа е една територия, която е била и в територията на Византия и в територията на България и много често е преминавала и в ръцете на едните и в ръцете на другите, за това населението там е било билингвистично т.е. то е говорело и на гръцки и на български. За това голяма част от територията на Странджа е с гръцки произход, много малко са турските топоними там. И казахме „аязмо“ е свещен извор и нестинарите ходят на този свещен извор със своите икони, а най-свещеното аязмо в Странджа е „голямата аязма“, която се намира в местността Влахов дол. Голямата аязма за нея се разказва, че там е било първото нестинарско село, което според различни легенди носи различно име, може би се е казвало „Припор“, „Трипори“, но никой не знае с точност как се е казвало селото. Аз съм ходил няколко пъти там нищо не е останало от селото, малки зидчета стоят, но археолози, които да направят специални теренни проучвания и да дадат точно определение от това, кога са изоставени. Казват, че от там нестинарите са се разселили в петте нестинарски села, които пък постепенно изчезват днес – това е Сливарово, което в момента е само със 7 жители, това е Кости, Българи, Кондолово и това е Граматиково. Това са петте нестинарски села, от там нестинарите са се разселели в Бродилово, във Визица и в други села, в които се е практикувала обредността, но кога се е случило това само легендите говорят.

Баба Злата – последната потомствена нестинарка казва за местността Влахов дол или за голямата Аязма, „Тя Аязмата, Влаховата, тя съхранява българския род“. През 2006 г. се възстанови този панагир или събор на тази голяма Аязма, който е бил унищожен  през 1947 г. под давление на комунистическата власт и нестинарството тогава е било обявено за ретроградно, било е подложено на големи гонения. През 2006 г. се възстанови големият нестинарски събор тогава петте шествия от петте нестинарски села започнаха да се събират и всички нестинари започнаха отново там. Така  всяка година в последната неделя на май месец в гората на едно тайно място наречено голямата Аязма се събират всички нестинари, там се извършват най-свещените действия за нестинарите, там се приемат нови нестинари в общността.
Тук съм показал картата на Странджа и как се движат самите шествия с нестинари предвождани с гайда и тъпан с иконите отива се там и първото нещо, което се прави е да се изкъпят иконите т.е. те се обливат с вода и това именно къпане има много голяма символика. Вярва се, че водата в този ден придобива много голяма сила, тя е и много лековита, но всъщност това може да бъде тълкувано и като връщане към Сътворението т.е. взимане от примардоялните води и замиване на иконите, за да може те да реватализират, да придобият отново своята сила и да може по този начин от майката Земя, да съхрани чрез иконата мястото и нестинарите, които извършват своя обред.    

Там са разположени няколко одърчета – това е най-архаичната конструкция, която е прототип на храм, това можем да кажем, че са първите храмове изобретени от хората – нямаме никакви бетони, никакви усложнения, най-прости елементи върху които се поставят иконите и чрез заставането на човек върху вече реветализираната икона общува с природата. Няма стени, няма покрив и нищо не му пречи. Ето виждате как се случва това нещо, иконите подредени върху одърчетата иконите гледат, защото нестинарите вярват, че иконите гледат какво се случва пред тях. В този ден иконите се възприемат като живи, те биват обличани, те биват хранени, вярва се, че светецът влиза в иконата – усеща през нея, гледа през нея, води и говори на нестинаря през иконата. Това е ритуално запалване на нестинарския огън с иконата на Свети Константин и Елена и следва вече танцът в този малък огън, в който влизат и новопосветените нестинари.
Другото сакрално място, на което всички нестинари са задължени да отидат това е село Българи – това е селото в което е съхранено нестинарската обредност, до колкото е могла да се съхрани тя в пълнота. И днес всички ние трябва да отидем на 3 юни, за да почетем Свети Костадин. Празникът започва с изнасянето на иконите от църквата, тяхното обличане в конака и следва шествието към аязмото на Свети Костадин, където иконите отново се измиват, за да бъдат ревитализирани т.е. да придобият тази сила на светеца в този момент. И вечерните обредни действия се случват отново в конака, малко преди да се случи това излизане от конака се случва нещо друго, което съм оставил за накрая и една процесия от тъпан, гайда и икони, нестинари отива към нестинарския огън. Той се разстила първо във формата на звезда, след това във формата на кръг, за да може да се проектира слънцето върху земята и след това нестинарите взели иконите в ръце, влизат в огнената жарава с боси крака.
Другият обред, който е много важен за нестинарите – той е посветен на Свети Илия, патронът на Свети Илия закриля няколко села в Странджа, едно от тях е село Стоилово. Отива се отново с процесията на аязмото на Свети Илия, там те се измиват, окъпват се, за да може да придобият оная сила от водата и след това в параклиса на Свети Илия, който се намира на един едноименен хълм – става това, което в нестинарската обредност се нарича „прихващане“. Това е  „прихващането“ което започва със специфичните възгласи на нестинарите „Въх, въх, въх“, има много тълкувания за това, какво те казват с тяхното „въхкане“ дали извикват архаичния Бог – Вакхус или нещо друго. Освен това те „съскат“ подобно на змии „чшшшш“, когато светецът навлиза в тях. Тези възгласи са от образ на тяхното душевно състояние, когато божественото навлиза в човек, в този момент човек е способен да издава звуци, да не изглежда като себе си, той придобива съвсем друго изражение и неговата душевност вече става друга, а знаете че дъхът е свързан с душевността. Не случайно дух и дъх са две едни и същи думи, именно тогава дъхът придобива друга форма и започват да се издават тези звуци, но това е лично моето обяснение. И накрая след целия обред в село Стоилово разстилането на нестинарския огън под форма на слънце, за да може да се проектира соларната мощ върху земната повърхност, за да може отново да се случи всичко онова, да се завърти онзи цикъл и Космосът да се случи отново т.е. каквото горе, такова и долу.
 


Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай