Хазрат Инаят Хан: Единението с Бога е мир и тишина, чувство на покой

20.08.2019 г.
3585
Добавена от: Борислав Борисов
Когато някой попита „Какво е това сърце? Къде се намира сърцето“, обикновено следва отговорът, че сърцето се намира в гръдния кош. Действително има нервен сплит, който се намира в гръдния кош на човека, дори може да бъде наречен нервен център, защото е толкова чувствителен към всяко наше усещане, че винаги се е считал за област на сърцето.

Когато човек  изпитва извънредна радост, именно в този център се ражда усещане за за озаряване, сякаш човек се къпе в светлина; чрез озаряването на този център цялото му същество струи от светлина. И той се чувства сякаш ще полети. Ако в човешкият живот нахлуят отчаянието и депресията, това влияе върху същия център. Човек усеща гърлото си стегнато и дъха си изнурен, сякаш е затиснат под бремето на тежък товар.

Сърцето обаче не е само това…Според мистичната концепция същото сърце, с което започва оформянето на човека, е зачатъкът на духа, носител на човешката уникалност и самородност.

Глъбините на духа в действителност са това, което наричаме сърце. От тях разбираме, че носим в себе си такова нещо като сърцето, което е най-съкровената глъбинност на човешкото същество.
Този, който не разтваря напълно сърцето си , нито е в състояние да обича другите изцяло, нито допуска тяхната безрезервна обич до себе си. Суфите считат развитието на преданост към сърцето за най-добрата основа в духовното осъществяване. Исус ни завещава, че „Бог е Любов“. Следователно ако Божията благодат е навсякъде, то единението с Бога като мир и тишина, т.е. като чувство на покой, не ще открием в нито една земна църква, нито пък в селенията на рая, а единствено в човешкото сърце. Мястото, където е най-сигурно, че ще намерим Бог, е в любящото сърце на благ човек.

Добросърдечността не е човешко творение, тя е най-съкровената, същностна даденост в човешката природа. Ако човек не излъчва своята добросърдечност, това не е поради липса на тренинг, макар че именно той е болезнено належащ понякога, а защото още не е достигнал до своя истински съкровен аз. Добротата е естествена, затова и обикновения човек е естествено добър. Никой не се нуждае от поучаване, за да води добър или праведен начин на живот.

Ако Любовта е светлина по пътя ни, тя ни оказва какво е това справедливост и честна дума, щедро сърце и праведност. Там където има Любов е лесно да се прощава.(Любовта преобразява живота на обикналия). Няма такъв човек, който да удържа доброто в себе си, щом веднъж чувството е събудено. Когато някой изпитва чувства към някого, той е в състояние да долови потребността на другия от тези чувства и така се събужда неговата вътрешна отзивчивост за всички наоколо, защото в любовта, с която е изпълнен, намира основание за единение и съзвучие с всяка душа. Ако в сърцето си човек е добър и благ, то благостта му трябва да се проявява към всички, респективно, сърцето, сърцето до остава отворено за всеки човек. Мъдростта на суфите стъпва на пътя, който Исус Христос ни е завещал – да обичаме не само своите приятели, но любовта да се простира и до нашите врагове. Тя счита проявеното великодушие към другия за проява на любовта към Бога, а в свидетелството на любов към всеки се отдава в любовта си на Бог.

Суфи казва: „Ще изпълнявам ежедневните си задължения според както трябва и според както се случват“. При все, че той знае колко незначителни са светските неща, той не ги пренебрегва, а изпълнява своите задължения към тези, които го обичат, харесват, зависят от него и го следват. В същото време търси и най-добрият начин за помирение и разбирателство със своите врагове или всички онези, които не го харесват или презират. Той живее в света и едновременно с това не е от света. По този начин суфи счита, че основата за пълното осъществяване  на собственото му житейско предназначение е любовта към човека.

Каквото и да обича човек, дали някакъв свой дълг или човешко същество, изкуство, приятели или идеал, или своите себеподобни, в любовта си той без съмнение вече е отворил вратата, през която трябва да премине, за да достигне тази Любов – същностна на Бога. В своето начало Любовта е прошка. Тя отвежда до онзи идеал на любовта, който всъщност си е Самият Бог. 

Първият урок е да разтворим сърцето си като се научим да го разширяваме, събуждайки собственото му вътрешно чувство. Светият дух се разгръща единствено в любовта на всички твари. Той е непресъхващ извор на любов от онзи Небесен Фонтан в сърцето и то става прозрачно, разкривайки както външния, така и вътрешния свят. И сърцето се превръща в средство за душата, с което да вижда всичко отвътре и отвън; тогава човек се свързва не само с другия човек, но и с Бог.
 
Из Пътят на Посвещението – Учението на Суфи
 


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай