Емил Елмазов: Може би утре или съвсем скоро ще си направите египетска погача от лимец (+ВИДЕО)

От Плутарх и от египетската „Книга на мъртвите“ научаваме, че по време на Средното Царство, иначе казано – на могъщия Египет, в 12–тия ден след зимното слънцестоене се извършвала обредна оран и сеитба. „Две черни крави били впрягани в плуг, направен от тамариск. След тях вървяло момче, което хвърляло три вида семена; в единия край на нивата – ечемик, в средната – лен, а в другия край – лимец. След това били произнасяни ритуални думи...“

По време на обреда посредством символното погребение на едното "лице" на Озирис (посев в земята) и на другото му "лице" (покълване, израстване, прераждане) се трансформирала божествена енергия за участниците в ритуала...  Тази енергия се залагала и в посева на по-сетнешния им хляб...Човекът подсказвал на растението какво се иска от него и за да бъде по-убедителен, виквал на помощ боговете си...

Стара, стара като света бяла магия, според която към растението трябва да се отнасяме като към живо същество.
Нивите често били кръгли, като слънцето на Озирис и като погачите на прочутите египетски хлебари, които смесвали брашната според тайните си рецепти...Една от тях все пак била изваждана на показ върху обредната нива...Лимец, лен, ечемик... Опитвали ли сте някога подобно печиво? Какво мислите за този древен вкус? Бихте ли могли да свикнете отново с него...И още как, и още как...Може би утре или съвсем скоро ще си направите египетска погача от лимец и вече няма да се извръщате от древността като от досадна история.

Минали хиляди години и колкото по-често египтяните изоставяли ритуалите си около отглеждането и приготвянето на своя хляб, толкова по-бързо западала държавата им. Западало и изкуството им да правят хляб със замесена в него духовна сила, да вграждат в него нещо повече от смляно зърно. Между силата на хляба и силата на един народ изглежда винаги има непреодолима зависимост. Поне за народите от Западното полукълбо.

Римската аристокрация се изражда физически не само от оловните тръби на своите водопроводи, но и от белия хляб с отстранен дух, разбирай зародиш.

Един американски публицист вижда така съвременното западняшко отношение към хляба, без да прави по-далечни изводи и аналогии: „Днес на Запад хлябът се купува опакован в найлонови пликове, предварително нарязан и с извлечени от него хранителни съставки, трици и житен зародиш. Той се „обогатява“ с необходимите витамини, за да отговаря на правителствените стандарти, и понякога бива изкуствено ароматизиран и снабден с консерванти за по-дълго съхраняване. Може би най-голямото унижение, на което се подлага нашият хляб, е надуването му с въздух...“

Така се „одухотворява“ хляба в днешната западна цивилизация, такова отношение се налага и на народите от Източна Европа, които постепенно заменят традициите си със спуснатите им директиви. Ако приложим древното правило за хляба и правата пропорционалност между силата му и силата на народите, които се хранят с него, западната цивилизация или е в застой, или в упадък. Съжалявам за извода. Какво пък, не е късно да се извиним на хляба и да причислим отново семената, от които се прави, в списъка на живите същества. Все пак те са субстанция, творяща живот.


ХЛЯБ НА ПАРА
Продукти: 500 г брашно от лимец, по една чаена лъжичка сода бикарбонат и мая, една чаша олио.
Разредете маята и содата в чаша хладка вода и с нея оме-сете брашното. Тестото трябва да се получи много твърдо. Покрива се с влажна финна кърпа, оставя се на топло 30 мин. Тестото удвоява обема си. После се правят средно големи топки с форми по желание. В Тибет се наричат момо. Намазва се олио в решетъчна тенджера, поставят се в нея приготвените момо и се варят 30 мин. на пара.

Една разновидност:
Продукти: 500 г пълнозърнесто лимецово брашно, четвърт чаша мед, четвърт чаша претопено краве масло, половин чаша сухо настъргано сирене.
Приготвя се доста твърдо тесто от брашното и вода. Разделя се на две и се разточва на листа с дебелина половин сантиметър. Нарязват се на малки, правоъгълни парченца и се поръсват с брашно, за да не се слепват. Варят се в кипяща вода около 15 мин., отцеждат се и се добавят меда и маслото. Лекичко се разбърква и се поръсва с настърганото сирене.

КВАСЕН ХЛЯБ ОТ ЕДНОЗЪРНЕСТ ЛИМЕЦ
Закваска: една чаша пълнозърнесто брашно, една чаша топла вода. Брашното и водата се забъркват и престояват 36 часа на стайна температура, като се разбъркват на всеки 12 часа.

Предварително тесто: 300 г пълнозърнесто брашно, 150 мл вода. Закваската се обърква добре с брашното и водата, втасва около 8 часа на стайна температура.

Основно тесто:

• 400 г брашно от лимец
• 2 ч. л. сол
• 100 мл вода

Съставките се добавят към предварителното тесто и се омесват добре. Тестото се поставя в намазнена правоъгълна форма и се оставя покрито да втасва на топло място около час, час и половина. Пече се в предварително загрята на 200°C фурна около 65 мин.

ХЛЯБ ОТ СПЕЛТА
500 г брашно от спелта; 11 г суха мая; 10 г сол; 15 г захар; 300 мл. топла вода; 1 яйце; 4 с.л. белени сурови тиквени семки
От продуктите, без яйцето и тиквените семки, замесваме меко тесто. Поставяме в намаслена купа да втаса докато удвои обема си. Изваждаме втасалото тесто от купата, при-тискаме с ръце и поръсваме с тиквените семки. Омесваме за кратко (докато семките „изчезнат“ в тестото). Оформяме хляба, поставяме в покрита с пекарска хартия тавичка или форма за хляб. Оставяме да втаса отново за 30 минути. Загряваме фурната на 220 градуса. Намазваме хляба с разбитото яйце. По желание поръсваме с някакви семки (например белен слънчоглед). Печем до готовност.

БИСКВИТИ ОТ ЛИМЕЦ ПРИ НЕРВНО ИЗТОЩЕНИЕ:

• Настъргано индийско орехче – 15 г
• Смляна канела – 15 г
• Смлян карамфил – 5 г
• Финно лимецово брашно – 1000 г
• Кафява захар – 300 г
• Краве масло – 300 г.
• Яйца – 4 бр.

Подправките се смесват с брашното, после с останалите продукти се омесва гъсто тесто, което може да се ос-тави да престои една нощ на студено. Тестото се разточва с формички се нарязва на малки бисквити. Пекат се до 8 мин при 180 градуса.