Елеазар Хараш: Любовта в нас трябва да изтласка всяка друга реалност

06.07.2020 г.
11907
Добавена от: Александра Каревска
Звездите ти влияят толкова, колкото им позволяваш. Това означава: страстта ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; обидата ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; омразата ти влияе толкова и т.н. и т.н., колкото ѝ позволяваш. Щом нямаш правилно разбиране, звездите ти влияят, обсоятелствата ти влияят, светът ти влияе. Една обидна дума ти влияе, може да те разрушава. Дори един камък на улицата, може да се спънеш в него и да помислиш, че ти е виновен. Признавайки, че звездите ти влияят или нещо ти влияе, ти го даряваш със своята собствена сила и енергия. Ти го даряваш, за да може то да ти влияе и то започва да ти влияе. Една обидна дума може да съсипе хората, а други да царуват с нея - това са различни подходи.

Мнението на астролозите, на учените нищо не струва пред мнението на Бога. Нищо не струва! Например животът бил движение. Това са общи приказки. Движението е само видимата страна на процеса. И въобще движението не е важно, а Кой е движещият. Духът в човека е важният, той е движещият. Например науката, философията много се занимават с мислене, със знания. Но мисленето е време, знанията са време.

Времето се състои от минало и бъдеще. Животът се състои от настояще. Това означава, че реалността няма отношение нито към миналото, нито към бъдещето. Тя няма отношение към времето. Тя има отношение към живота. Например Айнщайн казва, че времето можело да се сгъстява и да се разрежда. В известен смисъл е така, но това също е неразбиране. Защо? Защото просто време няма, зависи къде живееш ти. Ако живееш в ума си и в проблемите си, има много
време. Времето означава ограничение. Ако ти живееш в своя чист дух, ако ти живееш в Бога, просто няма време. Ако ти си тук с духа си, със своята реалност, време няма. Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: "Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина." Браво на второто, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил.

Ако Духът е в тебе, времето вече го няма. Този, който живее в реалността, той никога не мисли например да обича. Той обича, той не мисли, той просто обича. Любовта е отвъд мисленето. Почнеш ли много да мислиш, ти вече си нещо като спукана стомна. Защо? Защото, пак казвам, мисленето е време, знанието е време, а Любовта е живот. Животът не е движение, защото ти можеш цял живот да си движиш, можеш да станеш най-големия спринтьор, много бързо да се движиш, но животът не е движение; животът е Любов. Велика и свещена Любов.

Друг пример за невежество - психологията. Размера се, тя си има и някои хубави страни, но и тя спада засега към неспасяемите. Психолозите казват, че смисълът на живота е в решаването на проблемите. Изглежда много логично и почти е така. Но смисълът на живота, според мъдреците и посветените, не се намира даже и в решаването на проблемите, а в съкровената връзка с Бога. Докато решаването на проблемите е последствие. Смисълът е в тази свещена връзка, това трябва да се търси.

Някои искат да се чувстват добре - друго неразбиране. Да се чувстваш добре и да познаваш Бога са съвсем различни стремежи. Бог е по-значителен от нас, от нашето добро.

Да разлеждаш света със свещеното си сърце, е велико тайнство. Това го умеят даже аборигените. Учените не могат, някога в бъдеще ще го овладеят и те, и съвремените хора.

Любовта в нас трябва да изтласка всяка друга реалност.

Моят съвет е прост: Вместо да вярваш в звездите, т.е. да си пренасяш там енергията, или в бъдещето, в астролозите, за които Библията много строго е предупредила не случайно да не се
слушат, казвам: Повярвай в Бога, и то така, както никога досега не си повярвал.
Защото няма лоша съдба, няма хубава съдба - всичко идва за възход.


В това отношение даосите са прави - няма Бог, няма дявол, няма двойнственост; няма добро, няма зло - всичко е път. Когато подхождаш така, вече ти се развиваш. Когато не подхождаш така, оставаш в еволюцията, дългия път. Едното е развитие, другото е еволюция. Доброто и злото са заложени не в обстоятелствата, а в съзнанието на човека. Там, където някой вижда тежка съдба, друг вижда условия за възход. Ама имало изкушения! Да дойдат. Те идват, за да увеличат твоята сила и енергия. Те дойдоха даже и при Христос. Означава, че няма как да те заобиколят. Щом Бог ги допуска, значи те са важни. Ама той ме обиди! Не е лошо, дето те е обидил; лошото е в това, че си възприел обидата. Тук трябва да приложиш безверието. Защото това, в което вярваш, го надаряваш със сила. Същата игра е с бъдещето и със звездите.

Из лекция на Елеазар Хараш, 2005-а година

ВИЖТЕ ОЩЕ, ВИДЕО:



Това може да Ви заинтересува


Александра Каревска Александра Каревска
Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве....

Спонсори на Портал12