Елеазар Хараш - Лекция за немската мистика от Майстер Екхарт и Якоб Бьоме (ТЕКСТ+ВИДЕО)

13.06.2019 г.
10147
Добавена от: Портал12
ЯКОБ БЬОМЕ: БОГ
(Лекция 1)
 
ЯКОБ БЬОМЕ: ВЕЛИКАТА МИСТЕРИЯ
(Първа идея за размишление)
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
(Лекция 2)
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: СЛОВОТО
(Втора идея за размишление)
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
Продължение
(Лекция 3)
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
(Трета идея за размишление)
 
 
 
Да си направим ограждащата формула.
 
Това са върхове в немската мистика – изключителни Учители. След време ще имаме и афоризми от тях, така, по-сгъстена Мъдрост, една част – тука...
 
 
ЯКОБ БЬОМЕ: БОГ
(Лекция 1)
 
Бог не обладава знание за самия Себе Си, защото е Безкраен, защото е Съкровен и Непознаваем.
 
Същественото за човека е в какво направление се движи той: дали в Любов към Бога, или е насочен към Божия гняв.
 
Творението е Божие дело, чрез което Бог прави Себе Си видим и намираем.
 
Всичко се случва в Бога, а не в света.
 
Бог не дава никой да Го опише и да Го изрази, затова няма категорично определение за Бога – няма да има! – особено когато става въпрос за Скритостта на Бога, защото навътре Той е Абсолют.
 
Бог, в Своето най-вътрешно ядро, съдържа в Себе Си изключително силна и ужасяваща Острота. Тази всемогъща Острота на Бога, ако Той реши, може да я превърне в голям и страховит студ – и тогава животът се вкаменява, водата се вледенява; и тогава би настъпил леден, жесток мрак. Тук животът губи основата си – това се е случило с динозаврите.

Велика и могъща е Остротата, скрита в Бога. Такова е Неговото най-вътрешно ядро. Това е Прадревният, всемогъщ гняв (както ще видим после, той е съвършен – не произлиза от слабости). Този всемогъщ гняв… Той нарича сам Себе Си „гневен и ревностен Бог“. Ще обясня. Той е гневен и ревностен, но не от слабост, а поради абсолютното Си отношение към Истината – и там иска да заведе съществата, – в Която (в тази Истина) всички трябва да се завърнат, и затова работи Неговият гняв.

От това качество, Острота и Строгост (която някои погрешно наричат жестокост, а то е скрито Милосърдие, скрита Любов) се състоят Адът, Пъкълът и т.н., демоните и дяволите. От тази Острота и Строгост са били родени Дяволът, демоните, както казах, Адът; Пъкълът е още по-ниско ниво и т.н. И затова Учителя казва: Трябва да бъдеш Истинен, а не добър. Значи: Търсачът не търси добро; Мъдрецът не търси добро; Любовта не се храни и Висшата Душа не се хранят с доброто. Душата се храни с Любовта, а Духът – с Мъдростта.


 
Бог е създал човека по подобие – образ на Себе Си, защото Той иска сам да обитава в човека. (Това не може да се случи при Ангелите... и т.н.)
 
Когато човек потъне в своето чисто Аз, той става част от Нищото, в което за малко отсяда Бог. (Тъй като човек не може да понесе дълго време Бога – освен ако Бог Си е направил място от Древността.)

Бог е Нищото, Което иска да стане Всичко.
 
Когато човекът е влязъл там, в Бога, той ще чуе непроизносимото и истинско Слово Божие – и тогава човекът ще знае отвътре, че наистина го ръководи Бог.
 
Тук само ще добавя какво казва Кабала: Когато човек се посвети изцяло на Бога, Бог отстранява всички други гласове – и Той почва да го ръководи. Гласът на Бога е несъмнен, става несъмнен – няма никакви две мнения, тъй като човекът е Избран.
 
Тука едно малко отклонение ще направя, макар че следващото интервю[1] ще бъде за индианската Мъдрост: една случка в индианската история.

Една индианка се посветила изцяло на Свещеното – тотално, без примеси. И един мъж искал да я оскверни и да я изцапа, тръгва към нея… И тя насочва цялата си вътрешна енергия, пада мъгла върху него: и свидетелите виждат, че като се вдига мъглата, са останали само кости. Това е рядко събитие в индианската история, то е пример за тези, които са отдадени – там работи Бог, Обетованата Земя, там никой не може да пристъпва. Това е за тези, които наричаме Жестока Преданост, както са и Суфи жените... и т.н.
 
Истинското Божие Слово е само за този, когото Бог сам е избрал.
 
Тайното Име на Бога отговаря на Творящото Могъщество.
 
Мъдростта е също Велика Тайна на Бога.
 
Духът Божий знае Истината за всяко същество.
 
Ако Бог ти е дал Истинна Преданост да се движиш към Него, значи, Той те е взел при Себе Си. (Ако ти е позволил такава Преданост.)
 
Тази могъща Острота, която е в Бога, е необходима – тя е Строгостта, която съхранява Истината. Тя е Божественото Ядро на Бога – и там нещата се пазят.
(Неразбирането на тази Острота се явява най-вече когато тя напусне Ядрото на своя Трон, своя Център, когато тя излезе навън, във външните светове – това се е случвало в Атлантида при големия потоп, в който умират над 60 милиона. И Учителя казва: Питайте Атлантите дали Бог е Любов… Защото, когато са нарушени законите, Бог не е Любов – Бог е Строгост, Бог е Острота. И досега – казва Учителя – те стоят, душите им, на дъното на Атлантическия океан, заключени. Разбира се, някога ще имат шанс за развитие..., но са заключени.)
 
Бог е вътре, в скритите Тайни на Живота, и те са Истинският Хляб за Душата – т.е. истинската храна на Душата, така наречената Лахма на арамейски; т.е. Душата може да се храни с Любовта и със Същността (другите храни за нея са повърхностни), т.е. Насъщният Хляб.
 
Словото се утвърждава само в чистия слух. И Бьоме казва: За тези, които нямат вътрешен слух, тяхната църква е каменна и каменната църква е техният Бог. (И Суфите го казват: Външната църква, фалшивата, е от тухли и от хоросан. Истински влюбените имат вътрешна Църква в Тайната на Сърцето, в Тайната на Чистото Сърце – там е Храмът.)
 
Воля, която е отделена от Бога, се учи и образова от мисли, чувства... и т.н., а това е много дълъг и бавен път – дълга еволюция, защото тази воля се е отделила от Бога и от развитието.
 
 
ЯКОБ БЬОМЕ: ВЕЛИКАТА МИСТЕРИЯ
(Първа идея за размишление)
 
Великата и Бездънна Мистерия – това е Бог в Своята Скритост, наречен Абсолютът.
 
(И Учителя казва, че понеже Абсолютът никъде не може да Се побере – нито във Вселената, нито извън нея, никъде – Той Се ограничава и става Бог. Част от Него става Бог и Той си ръководи всички неща. Това означава, че всички Души са обречени да Го познаят след време: няма да остане Душа, която да не познае Бога, включително и демоните – понеже Планът е в Него, Замисълът е в Него... и понеже Той е Велика Любов.)
 
Абсолютът е без основание, без начало и без край. Той не се нуждае от нищо друго; докато Божествената Същност се нуждае от вечно Рождество, вечно обновление. Бог има начало; Абсолютът няма.

Бог е Воля на Бездънния Абсолют. Това е Волята, която е слязла и породила всичко и поставила начало. Но Той си остава в Себе Си Безначален.

Когато тази Бездънна Мистерия слиза, Тя самопоражда начало и точно това начало е наречено Бог. Нулата е излъчила Единица; Единицата е станала Начало. Тази Велика Мистерия е поискала да Се саморазкрие: и Тя станала Бог. (Някаква достъпност; пак Несътворен, пак Дълбок – но някаква достъпност. Тъй като Абсолютът е абсолютно недостъпен – и създал достъпност.) Тази Бездънна Мистерия обладава, в Себе Си, Мистериозна Мъдрост; и търсенето на тази Мъдрост е вечният смисъл.

Тази Бездънност е изрекла нещо от Себе Си; и част от Нея е станала Бог, и Тя е вложила в този Бог прелестния вкус на Любовта. Дарена е била чудна есенция (става въпрос за Любовта): т.нар. Еликсирът на световете.

Тази Бездънна Мистерия и Бог се възприемат в Дълбинното като чисто и свято Единство. Те взаимно се чувстват, виждат и слушат. В тази есенция на Любовта е прелестният вкус.
Тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца... (Тука само ще кажа, че в тайните книги Христос въобще не говори за Отец, а за Праотеца, т.е. Абсолюта.) Тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, за да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си, и след време да ги поведе към Мистерията на Абсолюта. (Тука после ще стане въпрос и при Майстер Екхарт: казва, че в човека има нещо по-дълбоко от Душата и от Духа, по-дълбоко от Любовта и от Смирението – една Дълбока Отреченост, една Искра. После пак ще го кажа: тази Искра въобще не иска да чуе за Отец, Син и Святий Дух. Никакви такива неща не я вълнуват, а да не говорим за църкви и храмове... Тя жадува само за Мистерията, за Бездната – не за Вечността: за Безкрая и за Мистерията на Бога… Мистерията е по-дълбока от Бездната. Така… После ще стане въпрос.)

Значи, тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си с Божествен Подход; но тогава обръщението вече няма да бъде Отче наш, а както съм дал тази формула: О, Велика Мистерия. Защото в тази Велика Мистерия няма наш и ваш, и няма Отче, а Велика Мистерия, защото наистина това е Велика Бездънност, няма дъно. И затова Майстер Екхарт казва: Крайната Цел на живота дори не е Бог: Той е само подготовка за тази Мистерия. Тоест: всички велики Същества вървят към нещо Бездънно – отвъд Бога. Значи, крайната Цел в живота дори не е Бог: Бог само е слязъл да изработи в нас Чистия Божествен Подход и да ни подготви към Своята Мистерия – Скритост, Абсолютът, към тази наистина Бездънна Мистерия.

Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост. Така Нищото е породило Вечното Начало – това е ограничение. И Бог е Начало, което ще ни води към Безначалното. Тази Божествена Бездна е Великата Мистерия, наречена Мистериум Магнум.

В своите Дълбини, тази Мистерия е Тишина без Същност; на най-дълбок план – Велика Тишина без Мъдрост. Единствено тази Тишина може да бъде наситена само от Истинската Любов. Всичко друго там е някакъв шум.

Тук, в тази Мистерия, нищо не може да съществува, защото всяко нещо, което съществува, трябва да умира – то е ограничение. Истинският Живот е в Несъществуванието – Мястото на пълната Свобода. Значи, тук, в тази Мистерия, нищо не може да съществува; защото, ако нещо съществува, това би било ограничение. Тази Бездънна Мистерия е последната Дълбина. Атлантите я наричат Седемнайсетата Дълбина. Не смея да кажа дори, че това е Величествен свят, защото това също е ограничение.
 
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
(Лекция 2)
 
Както знаете, това е Мъдрост около XII век, преди Бьоме – Дълбока Мъдрост. Мъдрост, която не може да остарее.
Казва:
 
Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.
 
Божията Дълбина – казва – е моята Дълбина.
 
Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя Път.
 
Без Бога, човекът живее само въображаемо. (Днеска го има – и утре не се знае какво става...)
 
Ако аз се стремя – казва – единствено и само към Бога, нищо няма да ми тежи и да ме натъжава. (Бог е Велика Лекота. Наистина Лекота, без никакво бреме. Той няма в Себе Си нито сътворени светове, нито несътворени – Велика Лекота.)
 
Дано Бог ни помогне – казва Майстер Екхарт – да станем Едно с Него.
(Единството е нещо по-чисто и от Благостта, и от Истината. Може да си благ и милосърден, може да си Истинен, но въпросът е имаш ли Велико Единство с Бога – там, в Дълбините. Единството е висока мярка. Така, както Отречеността е по-висока – казва Майстер Екхарт – от Любовта. Може да имаш Любов, но да не си напълно Отречен. Отречеността е по-високо измерение и малко хора го постигат.)
 
Велика, могъща и непроницаема Воля държи Вселената в Ръцете Си.
Тази величествена Воля ние никога няма да разберем, защото тя е отвъд всяко разумно Слово. Пред тази Абсолютна Бездънност, понятията Отец, Син и Святий Дух – казва Майстер Екхарт – са толкова бедни, че трудно е това да бъде обяснено.

(Затова и Майстер Екхарт си е имал взимане-даване с Инквизицията... Разбира се, велик монах, отдаден, изпратили са го да проповядва и като са чули какво говори... А той обичал Душите и Истината, искал да разкрие, че ни чакат велики неща, а не просто някакво бъдеще и някаква вяра.)

До тази Древна Мистериозност са се домогнали само Двадесет и Четирите Старци и други подобни Независими Старци, т.е. било им е позволено, но също – без да познават тази Велика Мистерия. За тях Тя си остава Върховна Мистерия. Тя е нещо отвъд Бога, отвъд Словото, Вселената, Разума – всички те имат Начало, дошло от тази Велика Мистерия. Какво може да каже Словото в сравнение с тази Неведома Безкрайност? (Тука само ще кажа, че думата Неведомост е много специална – тя е по-дълбока и от Несътвореното, и от Незнайното. Ако трябва, друг път ще я обяснявам.)

Ето защо жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност и Върховна Мистерия. Ето защо и Сфинксът мълчи; защото това е посоката, в която той гледа: Дълбокото Безмълвие – там, където се разкриват нещата… Но ти не можеш да постигнеш Дълбоко Безмълвие, ако нарушаваш Закони на Словото, ако не познаваш правилността на Словото.

Казва: Там, в Дълбините на тази Прамистерия, всичко е немислимо.

(Въобще не може да става въпрос, че има елементи: вятър, вода и т.н. Там няма такива неща – те са деца на Бога и слуги на Бога, извън Мистерията. Всичко е немислимо: няма осезание, няма схващане, никакво долавяне... Към Бог има; към тази Мистерия няма. Тук няма никакви числа. Туй, дето Питагор казва, че всичко е числа – тука всичко увисва. Никакви числа, никакво Слово. Тук достойно е само Безмълвието, т.е. Велика Почит, Велико Благоговение – без въпроси „Защо?“.)

Тук е Абсолютът, Прамистерията – казва Майстер Екхарт, – тука няма нито знание, нито Мъдрост, нито Истина. Той превъзхожда всичко: Той ги е родил, но Той ги превъзхожда. Нито царство, включително и Царство Божие, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито мрак – Абсолютна Мистерия, Която никой не може да проучва. Тук нищо не е допуснато – казва Дионисий. (Дионисий, от който Майстер Екхарт се възхищава.)

Абсолютът е Абсолютна Неизвестност, Която наричаме Неведомост. Тук всичко е Неназовимо. Тази Неведомост винаги ще бъде Мистерия – и тука дарът е Безмълвие, Абсолютна Безсловесност.

Докато Бог е казал за Себе Си: „Аз Съм, Който Съм“, то при Абсолюта нищо не може да се каже, защото Абсолютът не може да бъде назован. Това е условно име, но Той не може да бъде назован, защото там няма Слово. В началото, в тази Древност, е било Безмълвието – никакво Слово. Словото идва по-късно като начало, за да се изправят съществата. Тука няма нито Слово, нито мълчание; тука нищо от тез неща не е уместно. Това е Древната Мистериозност.
Това е такава Дълбочина, такава Дълбина, че Майстер Екхарт казва: Избледнява дори (забележете!) и Безкраят. (Въобще не говорим за Вечността тука.)

Тук е място само на Велико Благоговение и Почит, но – казва Майстера – Абсолютът не се нуждае от тях. Той не се нуждае от нищо. Докато Абсолютът, слизайки като Бог, е частично вкоренен във Вселената, за да може да я изцели, то Абсолютът е вглъбен единствено в Бездънната Си Мистерия.

Бог е Велик и Божествен; Абсолютът е Неизречен и Неведом – Той е Неназовим. Зад Бога е скрито нещо абсолютно немислимо. Самият Христос говори за Него в апокрифите с голямо изумление и страхопочитание. Там, в тези, забранените книги, Той Го нарича Праотецът.
Бог и Абсолютът са Върховно, Неделимо Единство.

И Майстер Екхарт казва: Ние сме произлезли от Храма на Бездната, от Безкрая.
Докато Бог твори и действа, то Абсолютът е извън това ограничение. (За Него творчеството е ограничение.) Той е вглъбен единствено в Своята Мистерия.
 
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: СЛОВОТО
(Втора идея за размишление)
 
Това, което вдъхва Живот на Душата, е Вечното Слово; това, което вдъхва Живота на Духа, е Безмълвието – безмълвното, неизреченото Слово, несътвореното.
Великият Бог, или Отецът, изрича Вечно Слово.
 
Синът, Христос – казва – не е историческо събитие: Той е Откровение на Бога във времето, но не спада към историята. (Христос няма история: ако имаше история, означава, че има начало. Той няма история.) Синът е само посещение в този свят, а не събитие.

(Гносисът казва, че Той е смален 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори. Това съм го казвал преди.)

Синът е само посещение, а не събитие, защото Той не е от този свят, нито от другия свят, нито спада към времето. Той е по-дълбок от всяка история и от всяко събитие, защото е част от Бога, а не от света и от историята.

Светът е изгубената овца – казва Майстер Екхарт – (това е тълкуването на стиха в Библията, изгубената овца) и целият свят е изгубената овца, която Христос търси.
 
„В Началото бе Словото“, т.е. чистото Божествено мислене.
 
Вечното Слово се изговаря вътрешно в сърцето, в Съкровеното.
 
В Словото е казано: „Буквата умъртвява, а Духът Оживотворява“. Що е буквата? Това са външните дела, показната вяра: всичко това спада към смъртта, това са човешките работи. А вътрешният Живот в Истината – казва Майстер Екхарт – това е Животът в Духа. Истината е Оживотворяващият Дух, а външният живот е убиващият път.
 
Словото Божие е Велико, а Мъдростта Божия е Бездънна.
 
Учителите са Духовни и Божествени състояния на Словото.
 
Христос не говори за човешки неща, а Вечни Думи.
 
Мъдра Воля управлява Вечното Слово.
 
И казва Майстер Екхарт: По-угодно е Богу Рождението на Христос в чистата Душа, отколкото рождението на Иисус във Витлеем.
 
Много хора имат правилни мисли, но нямат Праведност на волята. Те също ще бъдат наказани.
 
Синът е Словото, защото Синът Христос е част от Нищото. Тоест: това е Същество, изчезнало в Бога – затова е Син и затова е Служител. Само който е изчезнал, може да бъде Служител. Това е Великата Несътвореност. Христос се води сътворен, но Той е Несътворен, обаче изглежда на сътворен; но влизайки в Бога, изхождайки от Бога, Той може да твори истински, но само чрез Него. Ето защо Синът е познаване на Бога по всяко време.
 
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
Продължение
(Лекция 3)
 
Казва:
 
Бог е Бездна от Божественост.
 
Който е посветил себе си на Бога, Бог Се излива в него.
Бог иска да ни подготви, за да ни даде в дар Себе Си.
(Не блага, а Себе Си – най-дълбокото нещо; такава е Любовта на Бога.)
 
Ако ти мислиш, че само твоето учение е право, ти не си от Бога изпратен. (Всяко учение, което мисли, че то е правилното, а другите не са... Защото Бог работи навсякъде – и някъде е много прикрито. Включително и в така наречени „секти“, Бог работи дълбоко. Ал-Халладж също се е смятал за сектант, а той е постигнал едни от най-високите нива в самия Бог.)
Бог приема при Себе Си хора от всяко учение. (При Него няма ограничение.)
 
Ако Бог нещо – казва Майстер Екхарт – не ми дава, Той ми е така скъп, както и когато ми е дал.
(Защото Бог знае кое е правилно да ти даде и кое – да не ти даде.)
 
Великото извисяване на човека в Бога се намира в дълбоката Бездна на Смирението.
(Това е едно от най-важните качества. Разбира се, има една Велика Отреченост – тя е по-дълбока, но това е друга тема. Но Смирението е подготовка за тази Велика Отреченост.)
Смирението е коренът на Абсолютното Добро.
 
Бог е последната Дълбина. (Става въпрос за тези светове; защото Абсолютът е нещо повече от Дълбините.) Бог е последната Дълбина – Абсолютът надминава това понятие.
И Майстер Екхарт казва: Дори Бог не е крайната Цел на развитието: ние се движим към Бездънната Мистерия на Абсолюта.

И казва още: В своето Дълбинно Аз, аз не съм нито Бог, нито човек, нито творение. Аз съм Нищото. И натам политам и се извисявам над всички Ангели. И сам Бог иска това; и сам Абсолютът тържествува в това.

И Христос казва: „Много имам да ви кажа, но не може да понесете“. (Става въпрос за тези неща.)
 
Бог е излъчен вътрешно и създаден: пак е Несътворен, защото чрез Него всичко се самоусъвършенства по Пътя към Абсолюта – това Неведомо, Изначално Прасъщество; но първо всичко трябва да мине през тази Велика Божественост. (Тук не говоря за Духовност: трябва да мине през тази Велика Божественост. Богомилите са били Духовни Същества, много напреднали. Древните Атланти са Божествени и те вървят към други Дълбини. Това са Пътища.)

Самият Отломък, Бог, е в неизменно и неделимо Единство с тази Праначална Мистерия – Абсолютът, Който Христос в забранените книги нарича Праотец или Скритият.

Праотец означава Излъчен навън от тази Мистерия. Тоест: Бог е излязъл от този Праотец и е станал излъчен навън. След като е бил излъчен, Той е станал начало и край (но това не означава, че има начало и край) на нещата, но Бог съществува навътре в Себе Си. И там, в Себе Си, Той няма начало.
 
Когато Бог влезе в тебе, това ще стане много Единно и просто.
 
И да познаеш Бога, ти нищо не можеш да кажеш за Него – никакви описания.
 
Който търси навътре, някога ще постигне в себе си Сияещия Бог и чак тогава ще узнае красотата на Истината.
 
Бог не се интересува – казва Майстер Екхарт – от нашите дела, а от нашата Любов. (Тоест: каквито и да са делата ти, дълбокият въпрос е имаш ли тази изключителна Любов към Бога. Тя е по-дълбока и от най-добрите дела, даже не може да се сравнява.) Бог не се интересува от нашите дела, а от нашата Любов, от това дали имаме Любов в себе си и какви са нашите дълбоки намерения и цели.
 
Каквото и да прави човек, няма нищо по-необходимо от това да има Абсолютно Доверие в Бога.
 
Блаженството не се заключава в нашите дела, а в нашето възприемане на Бога.
 
Дали си в Бога, или не си, ще узнаеш по това доколко си в Покоя – или в безпокойството. Безпокойството има друг източник, вън от Бога.
 
Праведен е страхът, когато се боиш да не загубиш Бога. (Този страх е красив, той е намясто.)
 
Бог действа – казва Майстер Екхарт – Бог действа Просто, Мъдро и Любящо. (Никакви сложни термини, никакви усложнения, никакви философии.)
 
Бог е бликащ: Той споделя Себе Си с всички неща.
 
Бог е Свръхсъществуващо Небитие, т.е. Неограниченост.
 
Бог е създал смъртта, защото тя е чудна: тя отнема на човека всичко преходно, тя чисти човека от всичко преходно.
 
Колкото повече имаш Бог – казва Майстер Екхарт, – толкова повече Го искаш.
 
Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало Смирение или Стремеж.
 
Само вътре в Бога ние обладаваме Истинско Знание.
 
Само този познава Бога, който Го вижда във всичко – и във врага си, и в смъртта, включително и в смъртта на близък човек, и т.н.
 
Чистият живее в Скрито Познание на Бога. (Това е мярката за Чистота – Скрито и Дълбоко Познание на Бога. Разбира се, Бог му го дава.)
 
Когато заради Бога си се отказал от всичко – и външно, и вътрешно – тогава ти си направил нещо значимо за Бога. (След време ще дойде ден, когато човек ще трябва да се откаже от Душата си, защото Бог е по-дълбок.) Всичко – значимо за Бога… Но това е Тайна Наука.
 
Казва: Ако ти си се доверил напълно на Бога, Бог никога не би допуснал ти да се спънеш, без да извлечеш най-доброто за себе си. (Значи, колкото и да си напреднал, ако Бог допусне някоя тънка слабост, тя е за да те извиси още повече, а не е падение. Това е за тези, които са Предани на Бога.)
 
Без Бога, ти си неспособен на нищо.
 
Който постоянно търси Бога, всички грешки го извисяват.
 
Ако здравето ти е по-мило от Бога – казва Майстер Екхарт, – това означава, че Бог не е твой Бог. (Ти си се объркал.)
 
Който вижда Бога, той не вижда нищо друго.
 
Истинската Любов никога не може да се съмнява. (Там съмнението е несъществуващо. Вярата е излишна – тук става въпрос за тотално Доверие в Бога, не за вяра и неверие.)
 
Не търси знание, нито познание – казва Майстер Екхарт, – нито Покой (даже Покой!). Търси единствено Волята Божия; другото ще се придаде.
 
Всели Бог във всички свои дела – това е Тайнство.
 
Извън Волята Божия, всички неща са нищо.
 
Човекът трябва да бъде ненаситен, в смисъл: да мисли само за Бог – защото, когато мисълта се измести от Бога, Бог си отива от нас.
 
Блажен си, когато осъзнаваш колко си близък с Бога.
 
Защо Бог е станал човек? – казва Майстер Екхарт. – За да мога и аз да стана Бог.
 
Има място, където Бог няма име... И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие. (Там няма нужда дори и от чисто Слово – Могъщо Безмълвие!)

Бездната е Древен Покой, Безвремие, Безветрие. Тука няма нито Бог, нито дявол – само една Велика Мистерия, Велик Полъх, Тайнствен Полъх, от който са произлезли всички неща.

Ако съм Нищ – казва Майстер Екхарт – (или Нищо, т.е. Дълбоко Смирен), аз съм заживял в Тайната на своя Дух; и тогава Бог става Едно с моя Дух.

Само Нищият е Нищо и поради това той е обиталище на Бога и на Бездната.

В Нищото няма нито време, нито Вечност. (Това са все ограничения.) Тука Нищият е отвъд всичко сътворено и несътворено. Тук той е Велика, Древна, Изначална Пълнота. (Нещо, което нямат нито Ангели, нито Архангели, но на човека е дадено да постигне тази Пълнота.) Тази Пълнота не се нуждае нито от Вечност, нито от време.
Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо, за да може Бог да влезе в нея. След Нищото тази Душа има всичко – и пак е Нищо.
 
 
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
(Трета идея за размишление)
 
Луцифер е станал Сатана и зло не по своя воля – той въобще няма избор. Той е станал такъв, за да изпълни Божията Воля. Той разбрал, че тази Воля е по-дълбока и правилна от всичко, защото е Божия Воля.

Ако Луцифер беше отказал да стане Сатана и зло, той щеше да бъде изхвърлен от Божията Воля и щеше да изгуби Единството си с Бога. Няма по-голямо поражение от това. Той щеше да влезе в голямо падение. Но Луцифер разбрал, че чрез злата воля, той след време щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, а това било дадено Доверие от Бога към него. Ако не беше така, хората всички щяха да осъждат Бога и да изпращат проклятието си върху Бога. А така Луцифер поема всичко, защото иначе кармата щеше да стане от тежка – жестока (тези, които осъждаха Бога). Това било голямо Доверие към Луцифер. По-късно той разбрал, че злата воля упътва разумните и мъдри Души към Бога; и така той узнал, че без тази зла воля, хората щели да изоставят Бога все повече и все повече, до най-големите пропасти на празнотата и безумието. Самият Луцифер разбрал, че злото е само идея на Висшата Реалност – и така Луцифер узнал колко Велика е Божията Любов: защото тя иска завръщане. Луцифер е разбрал, че нещастните и обременените ще търсят все повече Бога; а щом Го търсят, Той все повече ще заживява в тях.
Познаването на това зло носи Пътя към Бога, а това ще донесе и благото.

Луцифер е непълна светлина, а Бог е пълна, тотална и цялостна Светлина.
Ония, които много постят, будуват и вършат големи дела, не постигат тази Пълнота. Те сами себе си заблуждават – казва Майстер Екхарт – и стават за смях на Дявола.

Ако само Бог държиш в ума си, Той ще направи всичко за тебе.

И казва Майстер Екхарт: О, Господи, помогни ми да надрасна всичко онова, което не е Бог! (Става въпрос за всичко второстепенно.)
 
И още някои добавки от Майстера:
 
Съвършената Отреченост е, когато Душата се откаже и от Вечността заради Бога. (Това са по-дълбоките нива.) Защо? Заради Предвечния.
 
Нищото е най-висшата творческа Сила на Бога: тя е създала Душата; и както в Бога, така и в Душата няма вещество. (Има една много фина материя в Душата – 33 грама, но това не спада към веществото. А в чистия Дух няма и нито един грам. А да не говорим за по-дълбокото от Духа... Друг път ще говорим и за него.)

В Тайната на Нищото, човекът познава Бога в Дълбините.

Дълбоката природа на Бога е Нищо – и от там произлиза Нищ: това е нещо много по-дълбоко от смирението – нищо не обладава, а пък има всичко. (Такава е идеята.)

Само в Нищото може да действа Съвършеното. И затова Христос е велико Нищо, затова е Син: защото е станал инструмент на Бога. (Той не пречи на Бога с някакви умствени неща; Той е изпразнен, за да може Бог да работи в Него – и затова се нарича Син.)
 
Всички обреди на Църквата – казва Майстер Екхарт – не са толкова важни, както вътрешното усвояване на Бога.
 
Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.
 
Бог ни е обичал още когато ни е нямало – казва Майстер Екхарт, – преди да бъдем създадени.
 
Разбирането – казва Майстера – е изблик от този Божествен Разум: то е поток, изтичане от Него.
Този Висш Разум е излят от Бога в Душата; умът не знае нищо за него. В Мистерията на този Висш Разум, човекът вкусва Бога.
 
Смирението е Висше качество, но Отречеността е по-дълбока от него. Ще обясня… Смирението възприема най-дълбоката Мъдрост и Висшето Знание. Отречеността възприема само Бога: тя не възприема Мъдрост, тя отива на по-дълбоко ниво. Това е друго измерение, много дълбоко измерение.

Чистата Отреченост е голяма Тайна – тя надминава всички Добродетели. Няма такава Добродетел, която да се равнява на тази Велика Отреченост, която е тотално сливане с Бога.
 
Бог – казва Майстер Екхарт – Той ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно: Бог отдавна ми е предложил Себе Си.
 
 
 
АУМ
 
[1] Интервю пред Портал 12 (бел. ред.).


Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай