Елеазар Хараш: Душата на човека идва от Бога, душите на животните идват от Боговете

14.02.2018 г.
20175
Добавена от: Борислав Борисов
1 коментара
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Интервюиращ: Здравейте, г-н Хараш! Да започнем днешната тема за животните с въпроса: Как така на Земята има толкова голямо разнообразие от животни? Толкова различни са те, а всеки вид е толкова перфектно обособен за нуждите на цялото. Сякаш никой не може да бъде изключение или случайност. Животните днес само резултат на еволюцията ли са, или са привнесени така, както човека, от другаде?

Елеазар Хараш: Голямото разнообразие на животните произлиза от Единството на Бога. Всичко туй са скрити Негови способности, качества. И Бог се грижи и за лошите, и за добрите животни. И в тях израстват качества, които в бъдеще... Това са Неговия план, това е Неговият план. И в бъдеще тези качества ще служат пак на Бога, но те и сега служат на Бога. И затова Бог се грижи едновременно и за змията, и за вълка, и за агнето. Въобще ... Тези качества ще Му трябват на Бога, когато станат... Те са вид преданост, вид способности. Ние ги казваме, примерно, котето го наричаме игра, или кучето. Но то развива тайни способности, които в бъдеще ще влязат в плана на Бялото Братство. И туй многообразие е много красиво, и няма нито едно излишно животно. Всичко е в този план.

ИнтервюиращМожем ли да разсъждаваме по темата, че устройството на самите органи на животните, както и на човека, е основната предпоставка за това дали в тях, и до каква степен, може да се проникне Духът на Бога?

Елеазар Хараш: Значи, Духът на Бога е изначално проникнал. Той, човешкият Дух, също има таз способност когато се пречисти, да прониква във всичко. Но тука искам да ти кажа, че животните не са създадени от Бога – само да ти уточня. Значи те са създадени от Боговете. Някои са успешен опит на Боговете. Пример: Делфините и китовете са успешен опит, русалки и кентаври – неуспешен. Обаче Боговете също се учат. Те имат творческа способност, дадена от Бога. Отзад пак е Бог, обаче не е целият Бог. Щото, примерно, Боговете не могат да създадат човешката Душа, Висшата Душа. Но Бог създава Висшата Душа. Те творят вторично и се учат, също умъдряват, също се чудят. Примерно, те са искали с русалките нещо хубаво да направят, но се оказва, че русалката има проблеми. На сушата врагове, във водата врагове – после ще ти разкажа за русалките. И таз красота, с която са искали да покажат Боговете, се оказва че нещо... Но те после ще я усъвършенстват. Тя сега е във въздуха русалката.
Интервюиращ: Но за да не изпаднем в неразбиране на самата лексика, нека да дефинираме какво визирате под Богове и Бог – йерархично.
Елеазар Хараш: Да, значи Бог е създал Боговете. Той не може да бъде създаден от нищо – Той е Създателят. Те имат част от Неговата творческа способност и могат да създават много неща, да правят опити. Но това, което Той създава, те не могат да пипнат там, нали. Като говорим Висшата Душа, тайната на Духа, която е... Те си остават ограничени, но същевременно творчески.

Интервюиращ: Но в процеса на творчеството, те имат и възможността да правят грешки. И цената на тези грешки ...

Елеазар Хараш: Е поучение.

ИнтервюиращЩом е..., да какво е?

Елеазар Хараш: Цената е поучение. Те умъдряват постепенно и след време ще направят най-точните същества в най-точното време, които ще могат най-точно да служат на Бога. А сега е смесено. Но всичко е пак на мястото си, понеже обхватът е на скрития Бог. Той обхваща всичко.
Интервюиращ : Нека и още един така, въвеждащ въпрос: Какво трябва да ни е схващането за животните като присъствие тук на Земята? Носят ли те Душа? Имат ли способността да развиват памет, още повече пък и мислене? Или пък от друга страна разсъдъчната дейност е привилегия само на човека?

Елеазар Хараш: Някои животни Висша Душа нямат. Част от Душа имат някои животни, която е много близка до Висшата, но е много скрита при тях. Но тука искам да ти кажа, примерно нещо за делфините. Те си говорят по два различни начина много странно. Единият е бърз начин на говорене, което означава, че си говорят важни неща. Понеже скоростта е голяма, думите почти се губят. Остават тънкости на звуци – скоростта е голяма и си предават важни неща. Когато си говорят свръхбързо, тогава не са важни неща, а си предават тайни. И никой не може да разбере, защото прекалено голяма скорост. И те имат в себе си и част от Душата, но тя остава леко скрита настрани, Висшата Душа. Но само да ти кажа нещо важно, което го изнесох скоро в последната лекция. Всичките тези удавници в морето, които водата ги изхвърля, и хората казват... Сутринта отиват, умрелият там, нали, удавеният, изхвърлен на брега. И те хората казват: Водата ги изхвърли. Не е водата, а делфините ги изхвърлят. Само ще ти кажа защо. Делфините изхвърлят умрелите, защото обичат човешката форма, обичат човешката Душа, искат хората да си ги погребат, щото много обичат човека. И туй отношение, те нямат информация за човека и знания, имат усет. Голяма тайна усетът, някой път мога да се спра подробно. Той е подобен на интуицията. Не на предчувствието, предчувствието е друго нещо. Предчувствието може да подвежда, интуицията не. Дълбок усет имат за човека и за човешката форма и затова го изхвърлят на брега. Те даже го пазят някой път от акули. И го изхвърлят на брега, за да може човека да си го почетат и да си го...  Оношение към Душата в човека.

Интервюиращ: Мозъкът на делфините прилича изключително много на мозъка на човека – малко по-голям е, по-развит, чисто физиологично. Според някои хора делфините са на по-високо еволюционно ниво от човека. Вие как мислите?

Елеазар Хараш: Значи и между много хора има такава разлика, и между хора и животни. В някои способности са по-развити, в други по не са. Оттам идва уважението един към друг. И между хора, и между животни, щото таз способност може да ти свърши нещо, да ти помогне в развитието. Примерно котката - способност на концентрация. Една позната каза: Канех се да се самоубия, така ме погледна котката, забравих всичко. Ето го помагачът. Тя умее; концентрация значи сгъстяване на Духа, поглед – изтрива й мисълта. Виж какъв подход нали, и то в точния момент, нали.

Интервюиращ: В тази логика на мисли, могат ли... Първоначално въпросът ми щеше да бъде всъщност, дали могат хората да вливат мисли в животните? Но всъщност вливат ли мисли животните към хората?

Елеазар Хараш: Значи взаимно е. Учителят казва: Защо могат да си предават – Защото животните са създадени чрез Слово. И затуй чрез Слово им се въздейства. Ако искаш да почна да ти казвам какво казва Учителят и... Значи:
 Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
И виж сега какво казва Учителят: Кога човекът е пеперуда? – Когато дава място на Духа в себе си.
Всяко животно си има своя специалност, дарба. А човекът казва: Това е инстинкт. Ще обясня: На окултен език инстинкт означава Древен Разум. Те сега, животните, прекъсвам се малко, пътуват от инстинкт към този Древен Разум. И той си го има, нали. Примерно както пчелата. Това, което върши пчелата, ние казваме инстинкт. Това е Древен Разум. Значи мъдрецът и светецът не могат да направят мед – аз съм ти казвал. Могат само да го ядат.

Интервюиращ: Да, но искам тук да вметна нещо. Т.е. интуицията, за която по-рано стана въпрос, тя фактически е връзката с този Древен Разум?

Елеазар Хараш: Значи точно интуицията – не е предчуствието. Интуицията се равнява на дълбокия усет при делфините, усет. Те не се нуждаят от информация, обаче имат тайно дълбоко разбиране. Подобно в човека, това е, интуицията отговаря равнозначно на дълбокото чувство в човека.
Учителят казва: Дълбокото чувство в човека винаги е вярно. Говорим за много дълбокото, особено на пречистения човек. Но даже и на другия човек, то някъде в дълбочината го има. А интуиция означава Ин-Тао, вътрешния Бог – няма грешка. Интуицията винаги те води по точния път, предчувствието не.
Животните са велика идея на Бога и на боговете. Всички народи, животни и растения, казва Учителят, изпълняват Божия план. И растенията - някой път ще говорим за растения и цветя, ако трябва.
Бог се грижи едновременно и за змията, и за гълъба, за вълка, и за овцата. Животните, казва Учителят, аз ги наричам нашите малки братя. От много гледни точки, това са наши малки братя. И затуй посегателството е... То не е невежество. То е малко по-лошо от невежество, защото ти там посягаш на ... Животно произлиза от живот. Ти посягаш на самия живот. Преди години обяснявах на един пастор на адвентистите. Убиваше мухите с една палка, викам: Нямаш право! Викам: Първо, ако кухнята ти е чиста, какво ще прави мухата там? И второ, ти посягаш, убиваш самия живот. Не мухата, в мухата тече живот – ти посягаш. Не ме разбра, каза, ти.... Довиждане – довиждане, нали, няма проблем.

Интервюиращ: Един въпрос обаче, при убийството на животните, особено за да се използват за храна, те ли се саможертват, или те са жертва на нашата неразумност?

Елеазар Хараш: Първо, една част от животните се жертват, други не искат да се жертват, а по принуда. Сега, Учителят казва: За животните тази смърт, малко или много е добра, защото те ще израстнат от тази жертва, но за хората е лошо. И затова туй примерно, посегателство на делфините, е голяма грешка. За делфина е леко, защото той не е привързан към тялото и много лесно се отделя. Той се връща на Сириус, той е същество високо, нали, напреднало. За тях мога да ти разкажа много и после ще ти разкажа, но има много неща, които ще ги премълча, щото е дълга история. То тръгва от Атлантида. Когато за първи път са видели водата, водопадите, рмоахали, ако си чувал, това е първата подраса на Атлантида. И тогава са били тез хора, които после стават делфини. Като са видели водата, са се смаяли. Казали: Това е нашето царство, не е сушата. И Той после Бог ги превръща, но ще ти разкажа други неща после за делфините.
Значи, всички животни са, казва Учителят, забележи, деградирали хора. Значи тука е много дълбок въпросът.
Интервюиращ: Без изключение?

Елеазар Хараш: Без изключение, щото Душата може да се смалява, може да стане мушица, може да заеме голямо широко пространство, нали. Сега хората, няма, туй трудно ще го разберат, но ние го казваме, щото е дълбока Истина. И туй не означава, че Висшата Душа в човека е животно или расте. Тя пада назад, да си учи уроци. Тя не е човешка Душа, не е ангел. Значи Висшата Душа е богиня, обаче тя минава през уроци. И се преражда да научи тез уроци, които после ще й трябват, за да стане пълна... богиня, да стане служител на Бога. Туй хората ще смути. Аз, има неща, премълчавам ги, щото съвсем ще ги смутим. Ще ги смутим малко, с мярка. Знам, че някои хора ще ми критикуват лекциите. Да са живи и здрави. Други ще ги хвалят. Не ме интересуват тези неща. За мене е важно да се запалят хората по Бог и Истината, пък след време... Но благославям ги тези, които ме критикуват. Обаче, които критикуват си правят карма. Знаеш ли какво означава критика, Боре? – Неустроен свят. И колкото повече критика, то Бог е предупредил: Не съдете! Но дай да не се отклонявам, да ти продължа.

Интервюиращ: Но, извинявам се много. След като казахте, че всички животни са паднали хора, не мога да не попитам един от може би основните въпроси, които и в конвенционалното образование, за мита и абсурда, според мен, че човек е бил произлязъл от маймуната? Не е ли точно маймуната примерът, че е деградирал и обратно инволюирал човекът?

Елеазар Хараш: Сега, в Древността се е случило нещо, което, някои души... Значи била е дадена Висша Душа, маймуните са се отказали да я ползват. И тогава Бог ги превръща в маймуни, а другите стават хора. А маймуните са деградирали, понеже не са приели Висшата Душа. Но същевременно, те са предпазени като маймуни да не слязат още по-надолу. И сега те се забавляват, играят си. Не се знае кой повече напредва, дали човекът, или маймуната. Нека ти кажа и туй, щото човек, който убива, който е жесток, който развива жестокост, а маймуната, която си играе,която е по-безобидна и научава неща, и после ще стане човешка душа. Много е странен Божият замисъл, но маймуните са пропаднали хора в известен смисъл, а в друг смисъл са предпазени, и след време те ще си получат шанса. А всичко ще върви, понеже е в ръцете на Божията Любов. И Бог наистина прави най-доброто. Туй, че ние не го разбираме, това е друга тема. Някои мислят, казва Учителят, че Господ не може да връща хората назад. Но ако Той е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, и да му израстнат копита, значи Бог може да изменя всяка форма и Той я изменя. Сега, дали хората приемат, Учителят казва: Ако Бог те заключи в риба, ти ще живееш със съзнанието на риба – какъв избор имаш. И кой те пита дали вярваш – те нещата просто стават, нали. Това може да внесе, казва Учителят, смут в ума ви, но формата е самоограничение, което заставя съществата да мислят и да се развиват.
Сега, чуй нещо за Душата. Тя може да се смалява и да се разширява, може да влезе във всяко животно и в животинка, в човек, в ангел. Но тя не е нито животно, нито човек, нито ангел. Тя е богиня, но тя има да учи уроци. И когато стане Висша Душа, тя вече ще има само желанията на Бога. Ще е извървяла този голям опит – през животните, през човека, през ангела.

Душите на кои животни, казва Учителят, са най-близко до човешко въплъщение? Изрежда основните: Най-първо слона, вола, коня, овцата, маймуната и т. н. Ако затворите човешкото съзнание във формата на птица, казва Учителят, то ще живее и ще мисли като птицата – то няма избор. Просто там ще си учи уроците.
Във всяко животно има по една човешка Душа, на която е определено да живее само кратко определено време. Не може цял живот. Тя влиза като хижа, като стаичка, като нещо, в което се успокоява. Понеже безкрайното пространаство тя не го е заслужила, тя няма достъп до Безкрая и там за нея е ужас, смут. И като влезе в някоя животинка, тя се успокоява.
Казва Учителят: Кой организира мравките, кой организира пчелите? Да не е така случайно те да са, нали? Играта на животни не е само игра, а придобиване на умения. Така животните трупат един скрит опит в света, за бъдещия замисъл на Бога. И в този смисъл няма лоши животни, няма добри. Всичко е замисъл на Бога. Лошо и добро е ....
Почвам с делфините. Имаш ли въпроси, или, щото... За няколко животни ще ти кажа някои неща определени. Да, делфините.
По времето на рмоахали в Атлантида, делфините са били хора, така наречено символично хора в панталони, човеци. Но като видели чудото на водата, обезумели. Направо се изумили, щото това е... Тогава водата е била по друг начин поставена. Много излъчваща, много жива, и в сравнение със сушата, досещаш се – сушата си е суша. Те били смаяни и Великият Бог... те пожелали дълбоко живот в това царство на водата. И Великият Бог, още оттогава Той ги преобразил, и още оттогава ги наричат морски хора. Те не възприемат слънцето, примерно, като светло тяло, а като велика енергия. Те не мислят с понятия, а с усет. За тях усетът е по-дълбок от понятия. Веднага ти казвам: Хората имат понятие. Ако нямаш дълбок усет, какво ще правиш с туй понятие? Някакви определения, играеш си на игри. Усетът е по важен от понятие. Те обичат човека заради самия човек, и заради древния спомен, когато са били хора и души. Те имат радост от съществуването. Бог ги е преобразил, но те не са създадени от Бога, а от боговете. Той участва тайно, но те са творчество на Боговете – успешен опит, заедно с китовете. Но има неуспешни опити, примерно кентавъра и русалките. Ако трябва ще обясним защо, но не са се оказали годни за развитието в по-висш смисъл. Делфините нямат писменост, защото водата не я позволява. Те си предават Мъдростта устно, нямат външна библиотека. Имат вътрешна – това е тяхната памет, скрита памет.
Съзнанието на човека се опира на думи, съзнанието на делфина на звуци и на вибрации. За делфина водата е дом и къща. Той си живее там. Тези същества са Разумът на океана и има много точни предания за много удавени хора, което ти казах, че делфините ги носят на брега, а не водата ги е изхвърлила. Това е старата любов към техния спомен – човешкото тяло, човешката душа, човешката форма, за да си ги вземат хората и да си ги погребат. За делфините, те си говорят както ти казах, по два начина: Бързо, така скриват думите си; не искат да ги чуят другите същества – единия начин. Тогава си говорят важни неща. Когато говорят свръхбързо, вече не е важни неща, а духовни тайни. Някой път може да се спрем на въпроса точно какви тайни крият от хората, но туй е друга тема. Сега ще ти разкажа някои неща за русалките, ако нямаш въпроси.

Интервюиращ: Имам въпрос за делфините относно вибрациите, този специфичен звук, който те издават. А всъщност понякога малките бебета сред хората издават такъв звук, когато са щастливи и се радват.

Елеазар Хараш: Тези звуци са вибрации на душата. Те са насочени точно към близки и сродни същества, към делфините. И веднага разбират на голямо разстояние, щото водата е голям приемник. Водата е най-приемственото същество, тя е живо същество. И веднага звукът отива на далечно разстояние. И знае се веднага дали делфинът иска помощ, или иска да предаде нещо, или скрива нещо, което само тоз точен делфин го знае. Много скоростно, много точно, нали и същевременно, скрито.

Интервюиращ: И един по-така приземен въпрос, но все пак, в някои държави в света има много лоши практики за ритуали, убийства на делфини. Наблюдаваме в последните години особено в Япония, а и също и на други места се очертава, така и доста пророци говорят – Ще заплати ли човек за тези убийства?

Елеазар Хараш: Първо, няма нещо, за което човек няма да плати. Значи едно докосване, непознат човек да го докоснеш по ризата даже, не по ръката, следващото прераждане ще се случи обратното – той ще те докосне. Смятай значи до какво... Никой не може да се измъкне. По време на войните в миналото американците са обучавали делфини, и руснаците, да пренасят бомби и да ги залепват на корабите. Жестока работа, също жестоко ще се плати. И използват ги като оръжия, нали. Да ти кажа още нещо за делфините. Има един случай, един рибар влязъл с лодката си дълбоко в морето. И с едно куче да хваща риба, но кучето лаело много нервно много недоволно. Той му писнало на рибарина и го хвърля във водата. Взима го един делфин и го избутва на брега, спасява го – кучето продължава да лае недоволно. Делфинът го хваща обратно и го закарва надълбоко и го хвърля да се удави. Преведено, недоволството трябва да бъде удавено. Сега, дали ще го одобрят хората, рядък случай, мисля че в Холандия ли се беше случило – забравих точно. Няма значение, но поуката е...
За русалките да ти разкажа.

Интервюиращ: Да.

Елеазар Хараш: Русалката не е нито човек, нито риба, защото не е приела напълно нито човешкото, нито водното – по средата. Боговете са създали водната жена като особен род красота, но се е оказало, че тя е в затруднение, има проблеми. На сушата врагове, във водата акули. И те са еднополови същества, винаги са женски. Раждат се по особен начин, зародишът е вътре в тях. Казвам туй, щото някои се чудят как се е родил Христос без родители. После във второто интервю ще говорим за туй. Това е много... Бог Го образува направо, както Мелхиседек. Бог може да образува съществата, Той няма нужда от мъж и жена – то е смешно. Ами това е, раждането чрез жена – то е един от последните опити на човечеството и то е изостанал начин. Те мислят хората, че Бог няма други начини на раждане, а то има милиони начини на раждане – както и да е. Значи този метод Бог го е разкрил на Боговете, за русалките. Те са били много миролюбиви, не са обичали хищниците и въобще борбата. Те нямат... Русалката не може да плаче – едно от нещата за нея. И затова страданията й са големи. Освен това, тя не може да осмисля страданието. Делфините може да научат нещо от страданието и да произведат разум там. Да произлезе нещо разумно. На русалките това е отнето, нямат истинска Душа. Затова търсят човека, щото искат да се докоснат до Душата му и получават нещо от Душата на човека.

Интервюиращ: А съществуват ли днес русалки?

Елеазар Хараш: Днеска живеят във въздуха. Иначе в четиринайсети век е погребана русалка. Живяли са много пъти, много случаи има. Даже някакъв ритуал е правен, даже един рибарин я взел в къщата си и я обучавал на някои неща. Но това е било в миналото. И понеже е неуспешен опит, и не е благоразумно и богоразумно да живее. И сега те са във въздуха, и чакат след време нови условия, благоприятни условия, щото не са били оценени и освен трудностите, които са имали. За пчелата е голям въпросът. Аз тука пак съкратено ти го изнасям.

Интервюиращ: За пчелите имам един въпрос, с който искам да започна, още повече в контекста на това, че прочетох Вашата книга по Морис Метерлинк „Животът на пчелите“, която за мене е един от най-дълбоките филисофски, изобщо психологически духовни литературни произведения. Как така пчелата се подчинява в рамките на целия си живот, на ежедневния си труд, на една по-висша мъдрост? И безрезервно служи на тази мъдрост без, така да се каже, да постави дори за миг под съмнение смисъла на това, което прави? И освен това, пчелата умира когато извърши само един-единствен грях, когато ужили. Защо, ако можете да направите паралел, това не е така с осата?

Елеазар Хараш: Първо, пчелите са от слънчев род и те са разбрали дълбоко един въпрос, въпроса за жертвата. Тоз въпрос при тях е решен, той не се обмисля, което е качество на висшата Душа. Ние го наричаме инстинкт, обаче ако ти нямаш този инстинкт – древен разум да се пожертваш... Не казвам, че жертвата е най- високата степен. Има по-високи степени от жертвата. Но в случая за света това е доста дълбок въпрос и важен. Значи след като е разбрала тоз въпрос, тя вече е подчинена на законите на жертвата и върви по таз пътека. Сега ще ти разкажа. Първо, цветята са деца на ангелите. Значи те са ги създали. И затова късането на цветя означава посегателство на ангелите, които тайно участват. И всеки, който къса цвете, казва Учителят, е престъпник. Няма значение дали го разбира. И казва Учителят: Той ще прилича след време на скъсано цвете. И казва Учителят: В пчелите е скрита мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват древна история. Те разказват пътя, а пътят е завръщане в блаженството, по друг начин казано – в меда, медът е блаженство. Медът е формална формирана чиста енергия, истинско знание. Само по себе си, истинското знание е мед – всеки трябва да открие меда в себе си. Всеки трябва да намери истинското знание в себе си.
Пчелите са разбрали, че само чрез жертвата има развитие в духовни светове.
Виж какъв важен, какъв дълбок разум. Ние го наричаме инстинкт – ми айде постигни. И Учителят казва, че пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години, за да може да се домогне и произвежда тайната наука, наречена мед. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Това е изкуство с голяма точност, голямо духовно изкуство. Пчелата и цветята образуват заедно цялост – андрогинна изначална основа. Пчелите летят по повеля на бархишадите. Бархишадите знаеш ли кои е? Това е Първата Слънчева раса – Предците, Боговете. Тяхна повеля е, те са създали пчелите, те работят в тях, съвместно – Боговете от Първата Слънчева раса. Пчелите правят меда чрез тайнство, чрез Неговата скрита Божия Воля. А обикновените хора говорят само за някакъв инстинкт, без да знаят какво е то. Не само разум, а това е Възвишен Разум. Казвал съм ви златната мисъл от Учителя, пак ще я повторя, щото... Обичам много да я повтарям тази мисъл, щото това е дзен – простота пък... Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният? – казвал съм ти го. И така, пчелите в Египет са били наричани събирачи на Слънцето. Освен това, пчелите са хранители и пазители на тайно знание. Медът е духовно дело. На друго ниво това е блаженството. Медът се предава от пчелите като традиция, една древна скрита Мъдрост. А самите пчели са само носители на тази древна слънчева Мъдрост. Значи в миналото, те са имали едно събрание, и са се... като души, като в известен смисъл висши души. И имали тайно учение и се чудели как да го предадат на хората. И са го... туй учение са го превърнали в мед.

Интервюиращ: Да, но в живота на пчелите, в техния кошер, живеят и търтеи, а и други зловредни насекоми. Каква е логиката и причината за това?

Елеазар Хараш: Търтеите са подобни на мързеливите хора. Те нищо не объркват, това е техният харакер. Това е тез, които не са разбрали жертвата. Но туй, че не са я разбрали, това е техният застой. Някога и те ще я разберат, щото всичко подлежи на развитие. Докато това не обърква работата на пчелите или работата на работливите хора – те си продължават, нали. За меда трябва да ти кажа, че това е меден хляб, пчелен хляб. Медът е светлина и това е лъчиста енергия, с която ние се храним, първична енергия. Пчелите се молят пред всяко цвете, като пред храм от светлина. Забележи за какъв подход. Мухата има ли такъв подход? Бръмбарът... Какво ще изкара мухата от..., нали. Нито подход, нито представа, нито идея. Някой път ще ти обясня защо мухите са ..., и за тях ще говорим. Това са изоставени, нахални души. Заключени са там, но и от тях има полза, има и разум, нали. Значи, пчелите си имат своя мистичен танц, който е скрит култ към живота, към аромата, към уханието, което е еволюция. В древния Египет и в Индия пчелите, пчелата не е насекомо, забележи, за биолога е насекомо. Тя е свещенно същество – забележи подхода. И затуй, който смята, че е насекомо, биологът ще научи ... То е една ограничена гледна точка. Нали докато мъдрецът, мистикът – той вижда съвсем друго.

Интервюиращ: Оказва се така, че покрай меда има много очевидно струпано съвършенство. От една страна пчелите, от друга страна цветята. От трета страна ароматът на цветята, който вие в един предходен разговор казахте, че не принадлежи на самите цветя, а е на по-висши същества. Оказва се, че покрай самото производство на меда всъщност е концентрирана доста Божествена Енергия.

Елеазар Хараш: Ами аз ти казах: Това е духовно изкуство, скрито изкуство, концентрирана слънчева светлина подобно... И Душата е такова нещо – Висшата Душа. Много лесно се създава светът, но да създадеш една Душа, това е, разбира се, само творчество на Бога. Там Боговете нямат думата. И този концентрат, нали говори за дълбоко умение. Но... а Мохамед на едно място казва, че Бог е научил пчелите на това изкуство. Всъщност Бог чрез Боговете. Но самите Богове имат таз способност, дадена от Бога, за едно висше творчество, но не за съвършенно творчество – това е тънката разлика.
Пчелите са част от тайния план на Битието. Те са духовна цивилизация, духовен народ, много труден за разбиране, както Богомилите.
Те са се домогнали до чисто духовно знание, без примеси. Разбира се, то им е било позволено. Както ти казах, мухата нищо не може да извади от цветето. За нея цветето е затворена врата. Мухи, бръмбари, пеперуди отиват при цветята с енергия, пчелата отива с Любов, Боре. Разбираш ли разликата – едното отиваш с енергия, нали, другото е с Любов. Но от едното научаваш нещо, от другото действаш дълбоко.
Древните казват: Пчелите са спътници на висши същества. За жреците в Египет медът не е бил земна храна. Медът е бил храна за неземния, скрития живот в човека. Т.е. несътвореният човек се храни с меда. Другите ядат свинско месо, това е шега от мене. Пак така е. Нали къде е медът, къде е.... Жреците казват: Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни. Щото там има единство. Пчелите се упоявали от мистиката на цветето. Те разбирали живота като жертва и мистика. За учените пчелите са зоология, биология и загадка. За мъдреците това е тайна, защото пчелите са от духовен род. Те си имат тайнствен живот. И те не са загадка, а тайна. Загадката може да бъде разгадана, тайната не – то за това е тайна. Там имаше някакъв въпрос, после ще говорим за яйцето. И то е ясен въпрос и пак неразбран. Ще ти отговоря после. Тайната не е нещо познато, да, тайната си остава тайна. Да?

Интервюиращ: Като говорим за пчелите, може би заради това Морис Метерлинк, един от най-големите мистици на миналия век, е посветил над дванайсет години от живота си именно в изследване на пчелния кошер?

Елеазар Хараш: Да, струва си да си посветиш живота на... Аз харесвам учените в тоз смисъл, значи учените и религиозните хора има нещо много хубаво в тях, ще ти обясня. Иначе те са изостанали. И туй мога да ти обясня, тъй като Бог не е наука, Бог не е религия – Бог е Любов, Мъдрост и Истина. И затова аз ти казвам, че изхвърлил съм науката и религията настрани. Но тука допускаме компромисно, нали. Ученият, който 20 – 30 години наблюдава пчелите, мравки, става въпрос като постоянство, като Любов към животинките, като Любов към науката. Това постоянно издирване, копаене в себе си, в няблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината ,Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Щото Учителят казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест. Дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързелът – голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ми той трябва да почне да работи нещо, нали разбираш.

Интервюиращ: В крайна сметка обаче, Метерлинк след толкова много години на изследване на пчелите, той е получил откровение за тях.
Елеазар Хараш: Когато си посветиш, особено ако заложиш живота си на една тайна, част от тайната ще ти се разкрие и явно, и нещо насаме ще остане, щото все пак всичко не може да се каже. Даже и за животните има неща, които ще засегнат много хора. Учителят отива още по-дълбоко и казва: Пчелата не е направила меда. Тука отиваме на по-дълбоко ниво. Цветята го направиха, но има нещо в скритата природа, което е по-дълбоко пък от цветята. А медът съществуваше извън цветята, казва – забележи. Учителят е много дълбок и затуй по малко ги изнасяме тез неща. Медът дойде от едно скрито духовно ухание. Това е предшестващо цветята, а по-късно слязоха цветята, и оттам медът. Но първо е било духовното дихание, духовното ухание. То се намира в ръцете на ангелите. И чак после то слиза в цветята, слиза в пчелите, слиза обучението. И както разбираш, след малко ще ти говоря за пеперудата, но имаш май нещо да питаш?

Интервюиращ: Само с едно изречение да направим паралела с осата. Защо пчелата умира, след като направи дори едно ужилване, т. е. един вид тя веднага изкупува своя грях. Докато осата - не.
Елеазар Хараш: Понеже пчелата държи много на жертвата и тя, то жилото е като куршум, като метод за предпазване. Да не допуска да й посегнеш на това свещено изкуство. Осата няма нужда, то там няма изкуство, нали. Тя дали ще живее, дали ще умре – там животът е без жертвата.

Интервюиращ: Защо Бог е създал осите, обаче?
Елеазар Хараш: Защото противоположното усилва нашето по-дълбоко качество за жертвата, за Любовта. Ти, ако туй качество трябва да израстне до своята степен на съвършенство... Не съвършенство подобно на Бога, а както ти казах, да стигне една висока степен, която е единство с Бога. А Бог знае как да използва после това за Свои цели, нали. Противоположностите увеличават дълбочината. Примерно, ако ние имаме дълбок враг, много силен враг, можем да станем много дълбока вода. И когато станем в единство с Бога, Бог ще махне врага. Той просто само ще му каже: Ти си свърши работата, довиждане! Той няма избор, разбираш? Учителят казва: Гъсеницата е религия, пеперудата е духовност. Пеперудата е изтъкала своята духовност. Нека и човекът да я изтъче. Пашкулът е тайнство, в него е посято развитието. Гъсеницата, това са земните желания, робството. Знаеш, гъсеницата е много гладно, много й се яде. Това е робство. А пеперудата, това е освобождението от капана. Наричат пеперудите летящи цветя – те са такива. Толтеките наричат пеперудите, атлантите, лекия вятър. Дзен ги нарича финия свят, освобождението, лекотата. Учителят казва: Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. Т.е. земният човек, ако не се откаже от земните си желания... Пеперудата показва, че човек трябва да пресътвори себе си. Пашкулът е тайната стаичка, особения вид храм. Тука се трупа светлина, истинолюбие и т. н., което чака раждане. Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат пътуващите леко. А Учителят казва: Някой път има ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората. Те използват пеперудата като аеропланче. Влиза в нея и се разхожда, и наблюдава. Сега, пеперудата какво разбира, какво не разбира, това е друга тема. Но ангелът вътре работи, и даже аз съм имал случай – пет пеперуди кацнаха на... Те иначе бягат от мене. Кацнаха на ръката ми, стояха дълго време. Дълго, дълго, заради точността, около три, четири минути плюс, минус. Щото дълго време ги наблюдавах, чудех се. И накрая викам някакви пет души, особени има, нали. Както и да е.

Интервюиращ: Възможно ли е, защото в моето съзнание изникна един много особен спомен за един починал близък човек... На неговото погребение една пеперуда кацна на най-близкия му човек на ръката му и седя там доста време – много голяма красива пеперуда. Възможно ли е душа на починал да се въплъти в пеперуда временно?

Елеазар Хараш: Душа, значи не всяка душа, висша душа на любим починал. Значи душите имат фини нишки и фини връзки. Всички, които много си обичал, и които много си мразил, ще те намерят. Всички, които ти са безразлични, няма да те намерят. Той може да ти е комшия безразличният, е така ще си мине животът. А тез, които много се обичат и много се мразят, те имат друга... Значи влиза душа временно, щото няма право да живее дълго време в пеперудата душата. Но от време на време има право да навлезе, да наблюдава. Някой път когато не владеят това нещо висшите души, ангелите им помагат нали и става... Става връзка, става спомен, става подхранване на... – красиво е, ако го видиш, нали. Той невидимият свят е въобще красив. Значи пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качва в него и ходи от цвят в цвят, и разхожда се. Значи разхождат се двама – и пеперудата, и ангелът. И всеки наблюдава свои си неща. Пеперудата е като ангелско дете. Гъсеницата, това е кармата, пеперудата е освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното, в мъртвото.
 


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Коментари: 1
  • <>
    23.05.2019 г., 23:54 ч.
    0     0

    Благодаря!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай