Елеазар Хараш: Ако Бог беше тотално явен, свободният избор щеше да бъде невъзможен (ПЪЛЕН ТЕКСТ +ВИДЕО на лекцията от Бургас)

Моята Любов е опората на Безкрая

Страшно Учение има в тази Майка Богиня, много дълбоко, по-дълбоко отколкото света познава. Така както е мисълта на Учителя или усмивката на Учителя. Усмивката на Учителя е извън Вселената, нещо толкова дълбоко, че трудно е да се обясни. Преди да почна с Любовта и Бог, и важни неща, ще кажа нещо мистично за историята на Тишината.

Историята на тишината. Нейното начало е Абсолютът. Много хора бъркат Тишината, мълчанието и безмълвието. Това са различни неща. Тишината е неродена от Абсолюта, след като Той излъчил от Себе си същност, която е била наречена Ахвора, което означава немястото, несътвореността, неродеността, несъществуванието, необятното, чистата чистота и така нататък. Висшата Тишина е изначално чисто пространство, велика лекота и затова хората я търсят, както се сещам дълбокия сън. Дълбокият сън е прекрасен, защото в него нямаш народност. Не си мъж, не си жена, нямаше име, нямаш държава, няма нищо. А в Самадхи, което е осъзнат дълбок сън, ти си вече и извън Бога, а в Абсолюта, Прасъществото. Съществува една степен в Тишината, за която Тот казва: „В тази степен на Тишината няма даже Акаша, няма даже и Безкрайност, само Мистерия“. Върховна скритост.

Тишината е богата с Изначалност - Първородие. Тя е пълнота, не е проста тишина, Велика пълнота. Тука време не тече, тука тече Древност. Тишината е без история и затова е извън световете. Дълбоко в Тишината е било родено друго тайнство, Истината. Това е друго Прасърце, което е създал Абсолютът. Тишината никога не е била религиозна или научна. Тишината е Истинна и Истината е там. Тя е изначална, даряваща древния покой. Колкото и много да знаеш, има един въпрос, имаш ли покой, блаженство? Всичко друго е общи приказки, може да си прочел всички свещени книги. Имаш ли дълбинния покой? Тишината. Тази висша Тишина никога няма да стане наука, религия. Тя е неограничена. Тя е очистителят на световете, на сътворението. Така както изгорената дреха е пречистена, така Тишината ни очиства от ума и от сътворението. Тишината е вътрешно светилище, в което се случва докосване до Неизразимото. Тишината лекува, защото е лека, несътворена. Лекува и тя осмисля, както и покоя. Когато твоята дълбока Тишина приеме един човек, това е много висша помощ. Тишината е част от древното състояние на Мистерията, а безмълвието е от по-ниско ниво. То е състояние на Безкрая. Колкото по-дълбока е тишината на един човек, толкова е по-дълбока мъдростта му. И затова Учителят е казал: „В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливият“. Тишината е по-дълбока от словото. Тя го просветлява. Ако в словото не влезе тишината, то няма да бъде просветлено. Както и книгите на Лао Дзъ се наричат Учение на мълчанието, мълчаливото слово. Мълчанието е злато. Безмълвието е нектар. Тишината е еликсир, квинтесенция.

Тишината е древно извисена над всички събития, защото събитията никога не са съществували в Тишината. Ако съумеем да влезем там, нито този свят, нито оня свят могат да ни докоснат. Без Тишината ти си лишен от истинност. Да разбереш Тишината значи да разбереш дълбините си. Ако имаш особена Любов към Тишината, ти вече си монах, няма нужда от манастир. Не можеш да споделиш истинската Любов. Тя е несподелима и тя е част от друго име в Тишината. Нашите най-дълбоки преживявания с Бог и с Истината са преживяване, при което, при които самото слово занемява. Никаква Библия, никакъв Коран, никакво слово нищо не могат да кажат.

Ние преживяваме неща, много по-дълбоки от словото. Най-дълбоките преживявания са създадени в тишината, защото Любовта е висше състояние на Тишината. Те са преживявания на Любовта. От тази Тишина произлизат същества- храмове. Любовта към Тишината е Любов към Несътвореността. Когато човек преживее нещо дълбоко, съкровено в Тишината, словото, както казах, занемява. Истинският човек среща истината пряко в Тишината. Лице в лице, без храмове, без църкви, без посредници. Истината не създава религия. Тя създава Тишина, цялост, пълнота, покой и на по-ниско ниво блаженство. Атлантите казват, че правилният път е несподелим. То е ядро в Тишината.
Скритият Бог познава твоя говор и твоята Тишина. Мъдрецът има сияещо премълчаване на нещата. Това беше малко за Тишината.

Ще ви кажа някои неща, Първо за Любовта. Накрая ще ви изнеса една молитва, която Учителят казва, че струва 25 милиарда. Макар, че има и молитви, които струват 50 милиарда. В тях има големи тайни, молитвите преодоляват не само света, и отвъдния свят, и Вселената, и отвъд Вселената, мястото, откъдето сме дошли. Така. Любовта: 

Без Любов към Бога, всичко, което правиш е безсмислено. Любовта е била преди мрака. Тя е по-древна. Когато мракът е съществувал, Любовта е била скрита в  Абсолюта. И мракът нищо не е знаел за нея. Но когато е била изречена, тя смутила мрака. Учителят казва: „Имате ли Любов, всичко ще имате.“ И казва още: „Бог говори само там, където има Любов. Докато Любовта е с вас, вие сте в безопасност. Любовта е Бог. В Любовта, чувства и чувствай действащия Бог. Например, един болен кого иска да види най-много? Любящ човек на среща“, и особено любящия. Дали той е наблизо или надалеч, връзката е винаги единна. За Любовта няма прегради.

„В Любовта чувствай действащия Бог. Любовта, която не се увеличава“, каза Учителят.... „ще изчезне“. Учителя казва: „Вие сте нещастни, защото хората ви обичат, а не Любовта. Който цени Любовта, Бог ще му даде себе си. Любовта е езикът на душата, а мъдростта е езикът на Духа. Чрез Любовта, обикновените неща стават дълбоки. Нищото е това, което превъзхожда Любовта. Това е Прапроизхода. Прапроизхода няма начало“. В последствие направил компромис и Абсолюта излъчва Бог. Но Бог произлиза като начало, защото Абсолютът е недостъпен. Никакво начало, никакъв край, надминава дори идеята безначалие. Бог е компромис и Любовта е създадена за път към него, където след време ще изчезне и Бог, и Вселената, и ще остане Прасъществото и Мистерията.

Нищото превъзхожда Любовта, защото е завръщане в Прапроизхода. Мястото, когато Любовта още не е била родена. Но Любовта е важна, защото тя е пътя към завръщането. Тя е върховната обетована земя. Без Любов никой не може да направи крачка в развитието си. Това няма нищо общо със знания и с информация. Любовта е Любов. Това нищо е велика Мистерия, а изначална цялост. Великата неизначална цялост. Любовта е сърцевината на всяко учение. Нищото е също така и върховната лекота. „Блажени нищите духом“, блажени са изначалните, неродените. Там винаги е лекота. Място, без смърт и безсмъртие. Нищото е по-дълбоко. Аз съм го казал, ние не се нуждаем даже от безсмъртие. Ние сме преди безсмъртието. То е дошло много късно, а още по-късно смъртта. Тук, в Нищото няма външен и вътрешен свят, този пра произходеи отвъд живота. И понеже не може да се родиш, не можеш да умреш. Това е изначалната пълнота. Щом си се родил, сврши, обаче все пак приеми го, за да си научиш уроците.

Произходът е в това да осъзнаеш своята изначалност и своята цялост, в която няма никаква двойственост. Никакъв изгрев, никакъв залез. Зора, зората е мистична. Никакво добро и никакво зло. И доброто и злото са заблудени пътеки. Любовта е съвсем друго нещо. Мъдреца не е добро или зло. Мъдрец е Любов и върви от Любов нагоре. Света не познава произхода, нито ангелите го познават, но човекът на Прасветлината, на великата преданост, това е друго нещо. Истинската Любов те въвежда в Бога, а не в твоята човешка природа. И само в тази Божествена Любов може да осмислиш себе си. Докато човекът не е стигнал до тази Божествена Любов, той никога няма да се успокои. В човешката любов няма спокойствие, тя ражда проблеми, ражда карми. Божествената Любов, в нея няма карма. Няма последствия. Тя е над нещата. Който разбере истинската Любов, разбира Бога. Истинската Любов е пътят, по който даваш себе си на Бога и тук твоята воля става едно.

Тук малко ще се отклоня. Някои мислят, че съдбата е тотална и човек не може да я промени. Достатъчно е, защото Учителят казва, че кармата е създадена и съдбата, когато си се отказал да говориш Истината. Някога, в някое прераждане си се отказал да говориш Истината, но ако сега избереш твърдо Любовта, Мъдростта и Истината, ти вече си тръгнал в истинския път и в единство с Бога. Съдбата вече не може да те преследва. Може да се опитва, но не може да те преследва. Тя се видоизменя. Падението е излизане от Божията воля и влизане в своята воля, човешката воля. Това е, нашата воля е вторична. Влизайки в своята воля, ние сме се погубили и сме се отделили от двете реалности, ще обясня.

Нищото не е реална реалност, а мистична свръх-реалност. Когато тази свръх реалност е слязла надолу, се е създала другата, реалната реалност. Това е Бог. А по-надолу е нереалната реалност. Това е Луцифер. Изглежда, че той съществува. Той въобще не съществува. Но Бог го използва като влияние. Там, където се яви Бог като присъствие, няма Луцифер, но там където го няма Бог, тогава действа Луцифер като влияние да връща хората към Бога. Луцифер има много специална мисия. Той не е създал сам себе си. То е друго видоизменение на Бога, много дълбоко, въобще Бог е много скрит. При Христос, Бог е явното добро, при Луцифер е скритото добро. Искам да кажа, всичко е Бог, няма Христос и няма Луцифер, действа тотално Бог. В цялата Библия има само един действащ. На никой друг не е позволено действие. Аз съм го казвал, ако Христос иска да излекува някой човек, а Бог не иска, Христос нищо не може да направи. Дявола също нищо не може да направи, ако Бог не му позволи. Човек може да направи много престъпления. Дявола не може. Той изпълнява само Божията воля. Това означава, че много хора са станали дяволи, но искат да изкарат дявола виновен. Само че това се плаща много скъпо.Човекът трябва да изцели себе си от злото в себе си. Затова е създаден от Луцифер, Сатана. Това е между другото.

Тези, които са изгубили Бог и Любовта, те са влезли в човешката реалност, която е нереална и затова тука има смърт. Сатана е само част от Божия гняв. Този гняв е скритата Любов на Бога и той ще пресътвори света. Сатана даже не може да се гневи. Аз съм наблюдавал, когато Бог се разгневи, Сатана и цялата зло треперят. Когато Истината се разгневи е страшно и за злото, и за доброто. Истината е нещо изключително. Но този гняв е насочен срещу земното мислене, срещу упоритото мислене и така нататък.

Сещам се за една шега за земната мислене, ще ви кажа. Въобще земната шега показва земното мислене, която не знае къде върви:  Скалното катерене, това е най-трудния начин, най-бавния начин и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа. Това е пътят на земните хора. Божият гняв е могъща сила, от която и злото се страхува и когато Божия гняв влезе в злото, то става стихия и някои мислят, че злото е силно. Това е Божията сила. Злото няма сила, злото е безпомощно. Древно индийската мъдрост казва, че е злото, ако се напъне, не може, с цялата си сила не може да мръдне една сламка. Трябва Бог да пожелае тази сламка да се мръдне.

Божия гняв е най-острата насоченост. Това е мощно чисто действие срещу злото и застоя. Кой може да съди Бога? Няма такъв, който може да съди Бога. Целият свят върви след последствията. Целият свят закъснява в събитията, защото живее в ума. Тези хора, ако имаха Любов и обичаха Бога, нямаше да се занимават с война. Обаче сега трябва да изплащат войната, която са имали в себе си, със себе си. Нямали са мир в себе си и сега трябва да изплащат много прераждания, за да тръгнат в следващото прераждане на чисто, ако въобще разберат какво означава чисто. И така.
Бог търси твоята Любов, а не е твоето добро и твоята праведност. Тях може да ги скриеш, да си ги запазиш, там не вършат работа. Много хора са заспали в доброто и те никога не стават Любов и Истина. В доброто няма развитие. Трябва да се търсят Любовта, Мъдростта и Истината. Там, където доброто не те променя, злото ще те промени. Злото е отвъд света, но то е внесено в света и има голяма мисия. Много важна мисия срещу упоритите хора, за да ги коригира. Злото трябва да коригира злото в човека. Злото, пак казвам, не може да действа самостоятелно, то действа чрез Божия гняв и според мярката на Бога.

Божият гняв спасява хората от тяхното вътрешно самопогубване. Божия гняв, това е милостта. Има хора, които наистина се самоубиват и посягат на развитието, и в следващото прераждане ги чака израждане. Скоро четох, че забравих в Поморие или в Несебър, един спасител спасява една жена и тя, спасената жена казва, ще те съдя. Просто не е искала да бъде спасена. Божия гняв, това е милостта, която иска да откриеш своя път. Божия гняв произлиза от съвършената Любов, а не от слабост. То е чист избавител от натрупването на злото, което води към още по-голямо зло и Божия гняв, идва да го пресече. И кой може да оспори Божия гняв? Това е могъща реална сила на самия Бог, а не на Сатана, както си мислят. Божия гняв е най-дълбоката Любов в света. Той движи развитието. Богатството на човека е в неговата Любов и всички неизразими неща са свързани с Любовта. Особено с Любовта към Бога. Ако човекът постоянно жадува за истинската Любов, Бог ще му се открие, защото Той е истинската Любов и в този случай даже Бог няма избор. Ако ти имаш постоянна Любов, Бог няма избор, просто в един момент трябва да дойде и да изпълни закона на Любовта.
 Бог е Любов. Казвал съм, че ако Бог не беше Любов, и Той щеше да умре. Но Бог е Любов. Тази Любов е мъдрост, а не знание. Любовта е, това са дълбини божествени, а не информация. Учителят казва: „Любовта никога не може да породи нещо лошо“. Наблюдавайте себе си, ако твоята Любов може да породи нещо лошо, значи още има човешки неща в нея, човешка Любов. Любовта вселява Божествен живот, а не човешки. В Любовта присъства самият Бог. Всички, които имат някаква интимност с хора, нека да искат Бог да ги научи на съвършената интимност. Тогава ще преживеят неща, които не са сънували. Божието излияние, аз говоря за неща от блаженство нагоре, нищо общо с щастието. Казвал съм, щастието е наказание. Щастието е своеволие блаженството е единство с Бога, но Учителят казва: „Любовта има по-дълбока мисия от блаженството“. Има няколко неща над блаженството. Любовта е движение на Божия дух. Тя е действащ Бог. Зад Любовта е самият Бог и Учителят казва: „Който мисли с Любов, нещата ще му се открият“. Съвършените характери са изградени от Любовта. И Учителят казва: „В интензивната Любов е решението на вашите въпроси“. Но ще добавя: Бог е, който решава тази интензивност. Някои път може да имаш близък човек и да искаш да се молиш интензивно, могъщо, хиляди молитви. Бог решава, Той знае най-добре кое е добро и кое е кармата. Ако правиш могъщи молитви и усърдни означава, че Бог е на твоя страна и все едно е този човек дали изглежда умрял, дали изглежда жив, той ще се съживи.
 
В този смисъл, Любовта е първичната изцеляваща сила. Тя е есенцията на силите и Учителят казва: „Ако една 100 милионна частица от тази Любов те докосне, това е достатъчно. Това е действие на Бога. Излъчи ли тази частица, свършено е. Ако Бог не иска да те излекува, най-специалните лекари, най-специалните лекарства, всички видове инструменти стават безпомощни. Защото първо трябва да се търси Бог като по-важен от здравето. От здравето милиони хора са оглупели и са направили карма. Аз съм говорил, 26:26 болестта е по-ценна от здравето. Тя ще излекува заблужденията на здравето.

Чрез истинската си Любов, Бог изживява Себе си в нас. Истинската Любов изисква да подпомагаш развитието на другите. Любовта превъзхожда словото, защото е преди него. Любовта е свещено течение на древния живот. Човек разбира Любовта, когато е вътре в Бога. И Учителят казва: „Единствената сила, която може да изправи човешкия живот е Любовта“, никакви смешни, образование, възпитание и така нататък. Началото е Любовта и от там нагоре вече е истинското образование. Любовта ще ти даде образ.

Сега ще кажа някои неща за Бога:
Когато обичаш една душа, главният въпрос е как Бог иска да я обичаш, а не как ти искаш. Любовта е осъзнаване, че Бог тече чрез тебе и работи чрез тебе. Любовта не е твоя. Той ти я дава, а ти трябва да извисиш тези души, които обичаш, и то е взаимно. Човек, който е осъзнал Бога, не зависи от никакви звезди и планети, нито от този свят, нито от онзи свят. Той има Бог в себе си. Представяте ли си Христос да се влияе от луната или от някакви аспекти на Меркурий, или пък Учителя, или пък Бог да се влеят звезди? Който наблюдава нещата с Любов, той увеличава Бог в себе си, тоест, абсолютно никаква критика, за каквото и да е. И ще видиш Бог. Бог не ни осъжда и затова е всевиждащ. Ако Бог ни осъждаше, днеска щеше да е последният ден.

Когато си постоянно зает с Бога, тогава сам Бог се е заел с тебе. Не изменяй света, измени качеството на своето съзнание. Никога не променяй света. Учителя казва: „Главата ти ще побелее, нищо няма да промениш“, промени себе си. Този, който ще промени света е Бог. Това не е твоя работа. И Учителя казва: „Ако искаш да промениш света, наистина ще побелееш, но заживееш ли в Бога, времето рухва“. Но Бог трябва да го търсиш, как? Ще го кажа с една дума. Цялостно. Ум, сърце, воля, душа, Дух, тяло, всичко. Не може да търсиш Бог донякъде, не може да го търсиш 90% или 99%.
Помня навремето, когато държавна сигурност ми казаха, ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме. Тогава отговорът ми беше: „Значи, да се откажа от учението на Учителя, от любовта, мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път?“ Много странно си говорихме, много разговори имахме с тях, бяха романтични времена, прекрасни времена.

И успеха и здравето са провал в сравнение с познаването на Бога, познаването на Любовта и себепознанието. Бог е необходим повече от самия живот. Бог ли е важен или общественото мнение? Образованието не създава човекът, само Любовта го създава. Сещам се за една мисъл от Учителя: „В земните училища влизаш с един дял в главата, излизаш с десет, имаш диплома, нямаш характер и какво ще правиш? Почваш на ново да учиш от буквата А,Б и така нататък, все едно нищо не си учил“.

Бог не е вяра и чудеса. Някои вярват в чудеса, да има, но той ги превъзхожда и човек не трябва да се застоява там. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, и велика безпределност. Ако се случи чудо, приеми го, но това е само подадена ръка. Продължавай нагоре, защото ще изостанеш развитието си. Казвал съм, християните казват, Бог е свят. Буда казва: „Не, Бог е безпределен. Светостта е ограничение“. Не се застоявай в чудесата, защото тя е пряко завръщане в Бога и към Абсолюта. Способността да любиш Бога е велик дар. Любовта към Бога носи големи страдания, защо? Това е задължително. Защото прокарва пътя си към Бога. Страданията прокарват пътя към Бога. Само, който има любов, може да бъде врата за другите към Бога. Без Любов към Бога няма изцерение на твоето минало и на твоите многобройни прераждания. Трудно е да се изчислят някои от греховете на човека. Срещнах една сестра, която каза: „Не мога да си преборя болестите“.

Умът в нас, змията, това е блудният син, и този ум трябва да се завърне в чистия Дух, в своето начало. Чрез чистият си Дух познаваме Бога, а който е познал Бога е отстранил ума, змията. Умът е знанията, знанията не са благословени. Благословена е Любовта към Бога. Тоест, мъдрецът никога не заменя знанията си с Любовта. Мъдрият е Любов. Той чете текста в Бога, текста в Духа си, а не в Библията. Дълбокото откровение е от Бога и не идва от Библията. Бог е който ти дава откровение. А дали ще четеш Библия или не, няма значение. Може да наблюдаваш гората едно листо и да научиш тайни, които ги няма в Библията, защото Бог е навсякъде. Навсякъде.

Любовта към Бога ражда Богове и чисти Духове, а не хора. Бог ни разкрива мъдрост, по-дълбока от всяко описание. Бог превъзхожда писанията, Той не е ограничен в тях. Срещата с Бога е съкровено тайнство. Но това е човекът, който е прегърнал абсолютно всички религии. Казал съм го. Всички клони са от едно дърво. Всички реки отиват в морето. Всички религии са от Бога, понеже Бог ги е прегърнал, ако ти обичаш само една религия, ти няма да имаш реално откровение от Бога и реална връзка. Ще имаш полу прозрения, но никога дълбоко реално откровение и пряко познаване на Бога. Когато Бог влезе в словото, Той изменя пространството, пространството, става Дух и Истина. Това става при изключителните молитви, при горещите молитви, истинските молитви. Нека да кажа, че сам Бог ги прави. И когато Той влезе в нас, Той ни учи какво е това истинска молитва. Това е, Той прави жест към теб.

В Любовта Бог е най-чистият поток на енергията. Любовта към Бога е действие на Бога към самия Себе си. Ако си видял Бога, това е Негово благословение върху тебе. Ако не си Го видял, това е друго благословение. Значи те предпазва. Бог вижда в тебе, а не ти самият. Бог е върховният господар в света. А не Сатана. Сатана е само малък слуга. Истинската преданост към Бога определя себепознанието. Любовта към Бога е тайна на Бога. Запали Любовта в себе си, запали Бог в себе си, а не срещи. Свещите остави ги да почиват.

Ако Бог беше тотално явен, свободният избор щеше да бъде невъзможен. Бог се е скрил, за да има свободен избор. Влиянието на Любовта, това е Бог. Това е върховното лекарство за всичко. Защото Любовта е Бог. Бог в действие. Казвал съм, какво дава Бог на своите предани. Тези, които помнят Ал Хадир на един суфи го е казал. „Бог дава на тези, които са го избрали, преданите, четири неща. Първо, нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика пълнота, вътрешна, насаме. Второ -  знание без обучение, трето - богатство без пари и четвърто - веселие без компания“. Бог ти дава Себе си. Така че, ако някои хора се радват на себе си и се смеят, и вие се радвайте. И при Учителя е по удобно, ако Учителят е люби дълбокия смисъл, той ти дава четири неща. Първо - неизговоримо слово, второ - покой сред тревогите. Мъдреците имат покой сред тревогите. Много е лесно да отидеш на някаква полянка на Рила или на спокойно място. Това не е истинско спокойствие. Още навремето в София го казах на една лекция и някои са засегнаха. Аз като отида на Рила, на някаква полянка… Да, обаче това е спокойствието на полянката. Това не е твоето спокойствие. Ти трябва да го изработиш в шума, в света и около тебе, ако има багери, като музика и така нататък. Значи. Безмълвие, третото - безмълвие над Вселената и четвърто - сияние над мрака, над събитията. Учителят е нещо повече от живота. Той е Дух отвън живота, но той е излязъл да даде нещо на живота, защото на живота нещо му липсва. Затова е слязъл Учителя.

Сега ще кажа някои неща за Истината:
Истината, щом я търсиш и я любиш, ти вече имаш силен пазител, защото тя ти е повикала. Бог ти е позволил да я търсиш. Не всеки може да търси Истината. Много хора може да си съобразят, Бог трябва да те повика. На ти може да накараш Бог да те повика. Ако я търсиш, защото имаш дълбок Дух, който може да изучава най дълбоките тайни на Бога. Този Дух е създаден от Абсолюта и той знае тайните на Бога. И ако ти събудиш този Дух и Бог в тебе ще се роди, и заедно ще търсите дълбините на Истината.

Истината, това е единственият път към Древния. Тук самата Истина те подготвя за Фана, за поглъщане. Поглъщане в дълбините. Нашата дълбочина е храм, за това Учителят казва: „Ако храма не е в теб, всички храмове да обиколиш, това е напразно. Храмът трябва да е в тебе“. Говоря за чистото сърце, за сияещото сърце. Истинския храм, направен от камъни и тухли. Нашето духовно съкровено сърце. Най-древния храм.

Сещам се пак за тайното учение на Изида. Казва:

„Преди да беше Вселената, моето сърце беше храм“.

В Истината животът е Мистерия, скритост изначалност. Древна първосъздаденост. Тя ни завръща в Безкрая и още по-навътре. Истината е най-опасната сила, а не злото. Но тя има дълбоко сърце и дълбоко виждане за съкровените хора. Според атлантите много малко хора са, които могат да издържат в ядрото на Истината, затова те тренират години, векове и прераждания безупречност, най-великото учение за безупречност. Издал съм повече от 5 книги за Атлантида. Някои знаят. Тези, които постигнат високите степени 6, 7, 8, при сблъсък с ядрото на Истината, само те могат да оцелеят. Тук всички вярващи, светци и праведни стават на прах. Мога да го докажа, но не обичам да говоря по този въпрос. Ще ги пощадим.

Истината е най-опасната сила. Пак казвам, Истината, това е древният мироглед, който е скрит в Тишината. Колкото по-дълбока е Тишината в човека, толкова е по-дълбока неговата Истина. Учителят казва: „В невидимия свят не знаят за най-мълчаливия“. Вие знаете после колко лекции е изнесъл, и какво казва накрая на живота си, какво смирение, „Свърши се една микроскопическа работа“. Това е смирение пред Мистерията, реално, честно, истинско. Никакво преувеличаване, наистина и това, което и аз се изнасям е малка частица, може би важна частица, но много малка.
Когато реално обичаш Истината, тя ще те научи как да я търсиш. Тя има подхода, ти само я обичай и се старай да говориш Истината, да я премълчаваш, защото някой път тя може да убие човека, а пък тя винаги трябва да вдъхновява. И тя ще научи как да говориш, как да премълчаваш и как да постъпваш и как да постъпваш тайно, тайно, чисто, без показ. Някой път може да постъпиш външно и да изглежда неразумно, а вътрешно да е по-чисто от чистотата. Това са тайни на суфите и на мъдреците. Истината във висшите светове е насъщният хляб, храната на Боговете, тя е и тяхното скрито оръжие.

Когато човекът на Истината е в бедствие, както са били атлантите, той тайно се усмихва. Тази усмивка означава поразяване. Така както са учили децата си в Атлантида, когато идва потопа, те го посрещат с Дух с поздрав като часа на сливането със собствения си Дух. Влизат в потопа с покой. Покоят поразява потопа. Ще обясня. Истината в тебе, когато Истината е в тебе, теб вече те няма. Тук древният Бог е влязъл и затова Богомилите са понесли кладата. Не може така лесно да се понесе кладата, ако не си преживял пряко Бог, Любовта, Истината. Насаме те са преживяли и затова отиват с радост на кладите. Те са чисти духове, част от древния Бог, човекът на Истината никога не очаква възкресение. Той е Дух от, за Лао Дзъ възкресението е обида, да не го казвам. Той е Дух от Древния. Той е осъзнат Дух. Който е в Бога и Бог живее в него. Ако Бог живее в тебе, какво възкресение ще очакваш. Това е трагедия. Какво бъдеще ще вярваш, ако Бог, Бог е по-важен от бъдещето. Чистотата е по-важна от бъдещето. Любовта е по-важна от бъдещето, Истината е по-важна от бъдещето и така нататък.

Човекът на Истината е по-дълбок от всички свещени писания взети заедно. Той носи в себе си нещо, което е преди писанията, защото той е преди словото. Той носи в себе си нещо от Мистерията. Истината е древно неродена и за това тя е свобода. Тя е преди живота и преди смъртта. Благословен е този, който я търси. Най-красивото нещо в този свят са търсачите. Храм, това е място, в което Бог всякога присъства. Това е сърцето. Ако си в пустинята или в пещера, няма, нямаш време да търсиш църква или джамия. Направо влез в сърцето си, просто защото Бог е там. Бог не е религия, а съвършена Любов. Без Истинска Любов към Бога, не можем да разберем своите заблуждения, а те са много дълги. Бог е тотална енергия и се слива само тотално с тоталното, цялост с цялост.
Когато станеш тотален в молитвата си, с цялото си сърце знай, че Бог е там. Няма избор, защото Бог прави тази тоталност, тази цялост.

Ще обясня нещо важно: Когато е много важно и с молиш за съкровен човек или за нещо скъпо, вкарай необикновена сила, стихийна сила в своите думи, в своето сърце, в своята молитва. И това е Бог. Тоест, вкарай Бог. Но това трябва да е в единство с Бога, както казах, но само при съкровена нужда.

Реалността на всеки човек е в присъствието на Бога, а не към каква религия принадлежи. Единството с Бога е спасение от себе си, за да се завърнеш в своето изначално състояние. Както виждате, човекът е станал голям враг на себе си и той търси врагове навънка. И ги създава. И войната е такова нещо, не е търсил в себе си мира и покоя бил във война със себе си и после много лесно. И така все ще си намира майстора и ще се учи.

Когато си в единство с Бога, кога това е знак, че си в единство с Бога? - Когато тежките ти времена са леки и ухаят. При голяма динамика на молитвата в Бога, времето спира. Тази динамика в Бога е сливане бог иска твоята цялост. Това образува единството. Но трябва разбиране с Любов, с различаване. Например, дом не означава къща, дом означава същност, живот в Бога. Ти имаш дом, не когато си е построил къща а когато имаш Душа, когато имаш същност. Едно от най-важните неща в живота е постоянно да помним Бога. За да помним Бога, Той трябва да го е пожелал, но ако ние сме го желали, Бог ще ни пожелае. Защото всичко това е вродено в нас. Това, което помним, това ще живее в нас и в този, и другия свят. Затова бъдете будни какво помните, за какво най много мислите. Защото след смъртта човек отива там, на мястото, което най-много е обичал, при Бог, при Учителя, при съществото, при Любовта. Тоест това, което най-много е обичал, човек ще отиде там. Постоянното помнене на Бога и първична Любов.

Ще завърша с молитвата на Учителя, за която казва, че струва 25 милиарда:
„Сърцето ми е топло. Душата ми е свежа. Умът ми е светъл. Духът ми е крепък. Защото живея закона на Любовта, в който няма никаква измяна“.

Изглеждат прости думи, но само сърцето ми е топло, а в сърцето има една топлина, която я няма даже на слънцето, но няма да коментирам. Казва, струва 25 милиарда и някои хора са чакали около 20 и 25 съществувания и прераждания да получат такава формула. Разбира се, има и други, които струват 50 милиарда, но стига ви тази, 25 милиарда не е малко. Това беше за днес ако имате нещо. Да....

Любовта към близките.
Да. Да, това е.
Значи, Любовта към близките е важна, Любовта към враговете е съществена. Защото ако обикнеш врага си, ти насочваш Бог в него и Бог постепенно почва да работи за него, и след време се окаже, че няма врагове. Всъщност те не съществуват. На едно, бяха ме заключили държавна сигурност в една стая и смятаха да пишат документите, че съм враг на държавата. Нещо там искаха да пишат. Аз казах: „Аз в момента ви смятам за братя“, и един изрева: „Как може, човек за човека е вълк!“ И тогава му казах: „Ще понесеш тази философия на гърба си“, и след време ми той почина, както и да е. А… Въобще, Любовта към всичко е важна, защото Бог ще ти даде своето виждане и тогава няма да осъждаш нито една религия, нито един човек. Има хора, които и Братството изглеждат... Някои хора се чудят какво правят тези хора в Братството, изглеждат психически разстроени. Това са много красиви души. Ако ги видите правилно, те изплащат кармата си, обичат Учителя, тежко им е, след време в следващо прераждане ще изплатят, ще направят скока.
Така, че пазете се от изказвания, които са критични. Критиката означава, казва Учителят, да хвърляш камъни отгоре си. Не казвай кое е добро, кое е зло, защото много хора са водят за добри, обаче те са без Бога. Искам да кажа, добро без Бога е голямо падение, защото такова добро няма мярката. Само добро, свързано с Бога и изтичащо от Бога е благословено, но който го разбере. Затова Учителят казва: „Когато правите добро, питахте ли Бога? Последствията могат да бъдат тежки.“

Търсач.: Искам да попитам как можем да си върнем загубената Любов и защо Бог позволява да й се посегне и да бъде отнета от човека?
Е.Х.: Да. Значи, първо Любовта никога не сме я губили. Бог никога не ни е загубил и не ни е изгубил. Ние сме го изгубили. Значи, ние трябва да почнем да сеем. Да мислим с Любов, да правим нещата с Любов. И постепенно ще Го привлечем, защото Той се намира там. Бог никога не ни е изоставял. Просто ние сме му обърнали гръб, както казва Майстер Екхарт: „Бог е във вас, във вашата къща, но вие сте излезли на разходка“. Във вашето сърце, във вашия, постоянно е там. Никога не сме Го губили, просто трябва да осъзнаем, че тя постоянно е тука, постоянно е в нас.
Въпрос…
Ако беше лесно ни трябват постижения.
Да, значи, когато постоянно мислим за Бога и помни името му, ние постоянно се пречистваме. Ще дойде един момент, няма нужда от борба със слабости. Когато постоянно мислиш за Бога, Той постепенно ще изгрява в тебе и в един момент, когато Бог и Любовта се родят в тебе, слабостите просто ще видиш, че ги няма. Победил си без борба. От многото мислене за Бога, от многото Любов към Бога и още нещо.

Въпрос…(не се чува ясно)
Благодаря, да, значи. Как да постигне Любовта, здравето, спокойствието, ако човек е заобиколен от такава романтика. Тъй ще го преведа, да, значи, защото ти може да мислите, да кажем вие може да мислите, че това са тежки хора, болни хора, вашите близки. Разгледай душата им. Сърцето им, обичай ги с душа, те ще откликнат, защото има друг род тежки хора и врагове. Има такива тежки хора и врагове, както се казва, ако Бог е изпратил на някой мъж, ако му е дал една жена дявол, не му трябват други врагове. Просто това е достатъчно, а има свръхтежки тирани. Атлантите ги наричат големите тирани, тоест хора мъчители. Да, от тях може да се направи голям скок в развитието, ако човек избере тотално Бога. Тогава ще бъдат отстранени, но винаги се свежда до нашите усилия. Учителят казва, че от нас не се искат големи усилия, всеки ден по малко. Капката и след време ще видиш как в твоя дом е имало красиви души, ти си една от тях и как ще си подадете ръка, защото кармата ви е събрала, за да се разреши нещо красиво. Разглеждай хората като души, а не като хора, като клиенти, като пациенти и така нататък, като души.

Въпрос…(не се чува, чете се стихотворение)
Да, човека благодари и аз му благодаря, ясно. Благодаря.

Търсач: Казвал сте, че да се посветим на Бог не е напълно достатъчно, трябва да се посветим и на Истината. Може ли да ни кажете каква е разликата?
Е.Х.: А, има много хора, които са си посветили живота на Бога, а не на Истината. Тези, които са се посветили живота само на Бога, само на църквата, само на вярата, някой път повтарят: трябва да имаш вяра. Бог решава дали имаш вяра, ако Бог влезе в един безбожник и той ще има вяра. Когато избереш Истината, Бог върви твърдо заедно с нея. Когато избереш Бога без Истината, не си избрал Бога както трябва, нито Истината както трябва. Така че Бог и Истината трябва да са заедно. Но в будизма, примерно, не се говори за Бог, Безкраят е постигнат, Нирвана, Разтварянето, Безкрая е постигнат. Защо? Ще обясня. Буда има една върховна практика. Няма нищо общо с дишане и с йога упражнения, нищо. Буда е практикувал Истината. Буда не се е интересувал дали ще го разбереш. Ако Безкрая ти позволи, ще го разбереш. Той не държи да го разбереш. Той говори Истината. Ако Безкрая ти позволи, ще го разбереш.
 
В Истината се намира и Бог, и на върховното ниво Абсолюта. Истината е по-важна от всички религии. И в Дао, тя се нарича Дао, в дзен се нарича Дзен. Иначе това е същността и Прасъщността. Нека да кажа, че думата Дао е по-дълбока от думата Бог. В думата Дао, Дао и Абсолюта, и Бог са заедно, едно цяло. Когато на български се каже Бог, значи има и дявол, има една двойственост. Не е че го има дявола, дявола нито съществува, нито го има, както казах, той е само влияние и Бог го използва туй влияние, но ако има хора, които познаят Бога пряко, те ще разберат, че Бог е Бог, няма втори. Тоест, истинският Бог в дълбокия смисъл, това е върховната Истина и това е Единствения. Няма втори, никога е нямало втори. Нито Христос, нито друг Бог, нито Луцифер, нито някой. Единственият е единствен, това е върховната Истина. Тази върховна Истина е над всичко. Над понятие, над имена и така нататък.

Търсач.: Как трябва да постъпваме с хора, които ни лъжат?
Е.Х.:  Значи, този който лъже, даже няма нужда да изпитваш съжаление към него. Той в момента на лъжата, първо химическият състав на кръвта е нарушен. Най-тежките болести и неизлечими се раждат от лъжата. Просто моли се за такъв човек Бог да му даде светлина и разумност, и да го спаси. Знам от един приятел за един адвокат, който толкова много лъжи, даже познавах едни братя близнаци, бяха ги кръстили: Една дума, десет лъжи, както и да е. И този приятел ме пита: „Тоз адвокат, който за всичко лъже и лавира, какво, как Бог го търпи?“ Нека да ти кажа. В следващото прераждане Бог ще го смачка със специални страдания. Следващо прераждане той ще стане специалист по Истината в детайлите. Скоро ме питаха един човек от, да го наречем тайната полиция. Каза: „Тези престъпници, как Бог ги търпи, как тези мафиоти и така нататък… Ти наистина ли вярваш, че всичко е Бог?“ Казах му: „Разбира се, ще обясня. Този престъпник и мафиот, в следващо прераждане Бог ще го направи полицай,  така ще ги, той ще има опит, дълбок опит и ще служи на правдата, така че не се безпокой, гледай ти да ни лъжеш. Това може да идва твоя живот, за да те научи още повече да обикнеш Истината и да видиш колко е опасен пътя на лъжата. Тук едно детенце, момченце имаше.

Дете.: Как можем да направим разлика между човешката Любов и Божествената Любов?
Е.Х.: Ако ядеш една манджа и те заболи корема, и ако ядеш една манджа, която ти стане много леко и приятно, фино, ефирно, нямаш никакво съмнение. Или ако пиеш, защото на едно място познавам една чешмичка, която който пие вода от нея, корема веднага го заболява. Значи, когато пиеш чиста вода и нечиста вода, ще ги различиш ли? Да, и аз ще ги различа. Такава е разликата между човешката и божествена. Божествената дава лекота, единство, приятност, чистота, увеличава чистотата. Знам много суфи, които са се оженили за жени, има суфи жени много, за да освободят жената от порока, за да я качат в още по-висша интимност, в по-чиста, съкровена интимност, да надраснат човешкото и да отделят жената от света, да им помогнат, като и жената му помага. Живеят от съкровена интимност нагоре, Божествена, нищо общо с човешките неща, но това са скрити неща и за някои хора са мечта. Но божествената Любов винаги дава, увеличава същността, увеличава Бога, увеличава лекотата и покоя. А ако си спокоен, спокойствието е царство. Човешката за дребни неща, докато има мъж и жена, винаги има борба за дреболии, война. Докато хората кога станат брат, сестра или мъж и жена на по-високо ниво, защото брат сестра също могат да бъдат мъж и жена с чиста интимност. Там вече тази борба намалява и започва да се ражда от Божествената. Той има съкровена Любов, има Божествена Любов, после има степени на Абсолютна Любов, но това са, но достатъчно. Да.