Богомило-Катарски Форум в Сан Феликс, Франция
19.09.2018 г.
440
– Откриването на Форума в двора на замъка Сан Феликс, присъстваха кметът Андре Рей, членове на Управителния съвет на града, местни граждани и гости.
Продължението на официалната часа беше в залата, където се е провел съборът през 1167 година. На стената в центъра беше портретът на Боян Мага от видния български художник Павел Митков. Изпълнение на флейта - Йорданка Хаджийска.
В рамките на Форума бяха направени 2 фото изложби и 2 художествени. Тук е част от фото изложбата „Катарските замъци нощем“ на френския фотограф Филип Контал.
Част от изложбата на скулптора Асен Ботев, който представи 22 пана със сакрални български символи от Плиска, Преслав и Павия (Италия). Акцентът беше върху връзката между Средновековна България и Италия.
Част от фото изложбата на Любомир Крумов на тема „Мистичният блясък на страната на катарите“, провокирана от поклонническото пътуване в южна Франция на Фондация „Български Център Просветление“.
Част от художествената изложба на българската художничка Сърмена Станчева, която от години живее и работи в близост до замъка Сан Феликс. Нейният принос бяха не само платната й, но и безкористната й подкрепа и логистика.
Проф. Живко Желев направи една блестяща презентация-демонстрация за смисъла на ритуала по пиене на вино, наследен от тракийските ни предци. Чужденците, особено французите бяха очаровани, а българите…горди!
В края на първия ден след откриването на фото и художествените изложби дойде време и за коктейла, подготвен основно от българската група…той беше уважен и оценен от всички присъстващи.
На Форума бяха изнесени 12 доклада – 2 френски, 2 холандски, един испански, един английски, един шотландски, един словенски и 4 български (проф. Дамян Попхристов, проф. Живко Желев, д-р Светла Балтова и Красимир Джамбазов).
проф. Дамян Попхристов направи анализ на никога непрекъсвалата връзка между Орфизма, ранното християнство и Богомилите, което си пробива път през Босна и Италия до южна Франция.
Почивките за по чашка ароматно кафе на площада в Сан Феликс бяха добър повод за оживени разговори и коментари между лектори и зрители, между местните хора, впечатлени и респектирани от провеждащото се събитие и чужденците.
– В края на втория ден на площада в Сан Феликс се проведе музикална вечер. Изпълненията на Окситанският хор „Лос де л‘ Отан“ се редуваха с българските и балканските ритми на Иван Кара и Хака – живеещи в Тулуза.
Много бързо българският танцов състав на град Тулуза увлече и завладя с ритмите на нашите танци всички присъстващи, аплодисментите и бисовете бяха спонтанни.
Накрая българските ритми завладяха и публиката и едно голямо горо се изви на централния площад.
Паневритмията в двора на замъка в Сан Феликс беше естествено продължение на обсъжданата тема за връзката между Учението на Богомилите и Катарите със съвременното Учение на Беинса Дуно (Петър Дънов).
Паневритмията в двора на замъка в Сан Феликс беше естествено продължение на обсъжданата тема за връзката между Учението на Богомилите и Катарите със съвременното Учение на Беинса Дуно (Петър Дънов).
Достоен финал на художествената част на Форума беше изключително емоционалният танц на френската хореографка Фабиен Курмон и нейните възпитанички, танц проследил величието, страданието и тържеството на катарските идеи и вярвания.
Форумът завърши на най-достойното място – замъка Монсегюр – собственост на посветената от папа Никита Есклармонда де Фоа – пазителката на Граала. Замъкът става езотеричен център на катарите и се превръща в символ на героичната съпротива срещу рицарите от Албигойския кръстоносен поход.
В сърцето на замъка Монсегюр направихме и своята медитация…времето течеше неусетно…не ни се тръгваше от това мистично място.
Вълнуващо беше и посещението в дома-музей на Антонен Гадал, човекът, който в началото на миналия век възражда за французите познанието за катарите. Неговият кабинет стои непокътнат до ден днешен.
Поклонническото пътуване на нашата група започна много знаково – от пещерата, в която е протичала подготовката за посвещение на катарите. Аналогията с пещерата „Божиите Очи“ в България се оказа съвсем не случайна.
Нашата група пред олтарния камък в пещерата на „Посвещението“, с основание считана за „Светая Светих“ на Катаризма. Тук е и прочутият Пентаграм, издълбан в стената на височина 2 метра.
Замъкът на фамилията Фоа, родът, от който произлиза и самата Есклармонда де Фоа. Днес този почти изцяло запазен замък е съхранил много от духа на времето.
Барелефът над входа на голямата катедрала в Безие е запечатал онзи момент от избиването на събралите се в катедралата катари и жители на града, когато един от рицарите пита предводителя на кръстоносците: „Как да познаем кой е еретик и кой католик“…и получава отговор: „Избийте всички, Бог ще познае своите“.
Стените на Каркасон, един от най-големите центрове на Катаризма. Градът е най-добре запазеният средновековен град в Европа и то, защото жителите се предават и са принудени да напуснат града голи…това е в самото начало на Албигойския кръстоносен поход срещу катарите.
Катедралата в Алби, градът дал името на кръстоносния поход срещу катарите. Тук е началото – в катедралата са избити жителите на града, след това сградата е напълно разрушена и на нейно място е издигната настоящата катедрала като символ на могъществото и превъзходството на католицизма.
Нашата група под връх Бугараш – директната връзка с българските Богомили, присъствали тук заради уникалната „обърната“ енергия, вярва се, че тук има портал към висшите светове. Сред нас е и извънземен представител. И днес мястото е почитано и посещавано от езотерици и любопитни туристи.
Площадът на Мирпоа – градчето става център на втория голям Богомило-Катарски събор…и също последвало трагичната съдба на другите катарски центрове.
Изкачваме се към замъка Керибюс – мястото на последната съпротива на катарите срещу рицарите от Албигойския кръстоносен поход, тук те се предават под натиска на глада и липсата на вода…и споделят съдбата на останалите съпротивлявали се катари.
Част от групата ни в замъка Сисак – най-големият от катарските замъци, мястото, където са се секли монетите на катарите, а после превърнал се в монетен двор преди да бъде разрушен от Симон дьо Монфор – водачът на кръстоносците.
И ето го още веднъж богомилското присъствие - „Божиите Очи“ в самия замък Сисак. Тук те са вградени в подземието на замъка и оцелели до днес, като че ли запазени от Бога.
Крепостта Лас Тур – замъкът на граф дьо Кабаре, дръзнал да се опълчи срещу силите на Симон дьо Монфор…и заплатил скъпо за това – кръстоносецът заповядал да ослепят местните жители, да отрежат носовете и устните им и ги пуснал да обикалят замъка…при непосилната гледка граф дьо Кабаре предава непристъпната крепост.
Замъкът Пейрепертюз – мястото, което сменило няколко пъти „защитниците“ си – от поддръжниците на катарите, до преданите войници на краля, тук е и прочутото стълбище със стоте стъпала, построени специално за посещението на краля.
Входът на пещерата Ломбрив – тук кръстоносците зазидали входа, защото вътре намерили убежище около 500 катари, мъже, жени и деца; оставен бил само един малък отвор, през който ако някой реши, да може да излезе…но никой не излязъл, цяла седмица от вътре се чувало само пеене…
Когато след 250 години по заповед на краля отворили пещерата, намерили вътре 500 скелета – катарите лежали в кръг, оформяйки с телата си слънце, и хванати за ръце намерили смъртта си….присъствието им и днес е осезаемо…душите на загиналите светят и в пълната тъмнина.
През 1167 година катарите във Франция поканват българския висш посветен Богомил – папа Никита – да отиде при тях и да разреши техни теологични спорове. Папа Никита минава през Италия и заедно с посветения от него Марко - водач на патарените (италианските богомили) - заминава за Сан Феликс. Там той не само потушава споровете между катарските комуни на Каркасон и Тулуза, но посвещава в Учението много нови последователи и ръкополага новите епископи. Накрая произнася една историческа реч, в която призовава за духовно обединение на Европа…и то под егидата на българската Богомилска църква като изрежда някои от най-главните й центрове – Драговищица, Мелнишката комуна и др.
По този повод през май миналата година, в чест на 850-тата годишнина от събора, Фондация „Български Център Просветление“ организира голям международен форум в Сан Феликс, Франция под заглавие „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“. Участваха 12 лектори от 7 държави – Франция, Холандия, Англия, Шотландия, Испания, Словения и България.
След края на Форума, с групата, която пътуваше специално за събитието, направихме едно поклонническо пътуване по най-знаковите замъци и места, свързани с богомилите и катарите.
По този повод през май миналата година, в чест на 850-тата годишнина от събора, Фондация „Български Център Просветление“ организира голям международен форум в Сан Феликс, Франция под заглавие „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“. Участваха 12 лектори от 7 държави – Франция, Холандия, Англия, Шотландия, Испания, Словения и България.
След края на Форума, с групата, която пътуваше специално за събитието, направихме едно поклонническо пътуване по най-знаковите замъци и места, свързани с богомилите и катарите.
Спомоществуватели на Портал 12:
