Ваня Ангелова: Няма нищо случайно в този свят ( РАЗКАЗ ЗА АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ и ДУХ НА ПОЧИНАЛ В ПЧЕЛА)

25.07.2017 г. 3 184
ангел - художествена форма
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Публикуваме споделяйки с вас историята "Ангелът" и сънят за починалия баща, чиято душа влиза временно в пчела, изпратени ни от Ваня Ангелова за конкурсът на Портал12 за лична свръхестествена история, които спечелиха 2-о място. Публикуваме без редакторска намеса.


Бях 9-годишна, когато за първи  път се сблъсках със свръхестественото. Достатъчно голяма, за да осъзная, че се е случило нещо необичайно, но и твърде малка, за да разбера значимостта на събитието...

С приятели на семейството бяхме на пикник сред скалистите планини в една екзотична страна, където живеех с родителите си тогава. Възрастните разгърнаха одеяла на поляната и започнаха да нареждат вкусотии, докато ние, децата, се втурнахме като планински кози нагоре по камъните. Обожавах това място. Когато се изкачих на върха, имах чувството, че съм на небето. Беше адски горещо. Камъните се бяха нагорещили от жаркото слънце. Носех си книжка за четене и се запътих към едни стъпала, издялани в скалата. Те водеха към малка площадка. Под нея беше бездна. Сега настръхвам, като се сетя за тоя камък , но тогава явно съм мислела, че съм безсмъртна.....Легнах на камъка и се зачетох. Не помня кога съм заспала. Събудих се обляна в пот и с половината от тялото си над ръба. Само едно погрешно движение и политах надолу.... Сковах се от страх. Не можех нито да помръдна, нито да извикам за помощ. Отклоних поглед, за да не гледам към дъното. И тогава  я видях...

Сякаш извираше от слънчевите лъчи. Беше изящна жена, с широка бяла рокля и дълги, разпилени руси коси. Около нея въздухът трептеше.Имаше най-невероятните сини очи, които някога бях виждала. Знаех, че е дошла за мен.- моят ангел пазител.Бавно протегнах ръка към нея. Вече нямаше сила, която да ме спре. И тогава тя ме взе в ръце и ме постави обратно горе на камъка. Исках да задържа ръката й, но точно тогава тя се отдръпна и образът й изчезна. Дълго седях неподвижна и гледах към пропастта, където трябваше да съм полетяла.... Взирах се в слънцето и отчаяно търсех чертите на ангела в нагорещения въздух пред мен. Нямаше я. И никога повече не я видях. ...

Много години изминаха оттогава. Пораснах , но в съзнанието ми винаги остана образът на жената в бяло, спасила ме от сигурна гибел в онзи горещ африкански ден. Вероятно щях да си остана само с детския спомен за моя ангел пазител, ако не беше малката ми, 9-годишна дъщеря. На Коледа тя ми подаде малко пакетче. Всеки подарък, направен от собственото ти дете, вероятно е безценен. Въобще не бях подготвена за това, което имаше вътре. От малката кутия се появи бял ангел със златисти дълги коси и сини очи. Това беше моят ангел! Същият, който видях само веднъж и търсех напразно толкова години. Накрая ангелът се върна при мен, "доведен" от дъщеря ми навръх  Коледа.... Няма нищо случайно в този свят. Вече не се страхувам. Моят ангел е при мен.....
Ваня Ангелова


-----

Сънувам много и цветно. Понякога се събуждам от безумието на сънищата си, друг път спя блажено от щастието, което ме обгръща. Сънищата ми дават всичко. Изваждат наяве най-тъмните страни в душата ми и ме изправят срещу най-големите кошмари. Всичко онова, от което се страхувам в реалния живот изплува в съня ми и ме принуждава да се справя с него. Да приема, че съществува, да го осъзная и да се справя с него. Понякога получавам и благословия на сън.

Неща, които искам , но не мога да получа в действителност идват при мен в съня ми. И се събуждам щастлива. Не правя разлика между реално постигнати успехи и тези, които сънувам. Знам ли кое е по-истинско?!  Нали казват, че животът е един дълъг сън, от който някой ден се събуждаме и установяваме, че вече сме там, откъдето сме тръгнали- дом, Бог, утроба. Имена разни, мястото е едно. Често се питам какво искат да ми подскажат сънищата. На какво не обръщам достатъчно внимание, кои знаци не разчитам правилно? Истината е, че моите сънища ме  лекуват. Душата, сърцето, мечтите ми. Мъдростта и спокойствието от вихрения нощен танц на подсъзнанието ми са необходими за дневните ми задачи. Вече знам и как да получа отговор по тревожни  и наболели  въпроси. Просто трябва да се помоля преди да заспя и със сигурност нещата ще се изяснят на другата сутрин.

Казват, че сънищата са пътуване в астрала. Там срещаме починалите си близки и обикаляме свободно земното кълбо. Не вярвах в това, докато една нощ нещо не ме изхвърли от леглото и се озовах права, будна и с ясното съзнание, че се върнах от там. Само дето връщането е било прекалено бързо и за няколко минути не си усещах тялото. Чувствах се безплътна. Знаех, че съм аз, но не си усещах физически тялото. Може би така е от другата страна, в отвъдното. Само енергията остава, „дрехата” ни я няма. Опитах се да си намокря ръцете. Редувах ту топла, ту студена вода- нищо не усещах. Уплаших се много. Вероятно така се чувства човек, когато осъзнае, че вече не владее тялото си. Поне разбрах, че продължаваме да съществуваме, дори телата ни да са се изхабили.

Често се явявам на изпити на сън. Щастлива съм, когато ги издържа. Зная, че съм се справила добре с някакво житейско премеждие. Веднъж мечтаех за църковна сватба ( когато се омъжвах нямаше такъв ритуал) и още същата нощ сънувах как татко ме предава за венчавка и ни качва с мъжа ми на огромен презокеански лайнер. Татко ни махна от брега, а ние поехме двамата по вълните- срещу бурите, трусовете и трудностите. Беше ми лошо, но не се предадох. Да, това беше самия живот или мъдростта, която татко ни остави- заедно да се борим и да се държим един за друг. Нали това е смисъла на брака, та макар и без документ от църквата? Исках сватба- получих я. Помолих татко да ми каже къде бъркам и го сънувах усмихнат- каза ми да си водя записки, да обръщам внимание на всичко, защото е важно и ще се справя. Татко беше много мъдър човек. Винаги ме закриляше и бдеше над мен. И сега продължава да го прави, макар и на сън и от отвъдното.  Веднъж се опитах да го намеря и изживях истински кошмар. Обиколих цяла Африка пеша на сън, понеже там живях като дете. Къде ли не ходих- до родното му село в България,  навсякъде, където сме били- така и не успях да стигна до него. Не го намерих, а исках само да го прегърна… Събудих се изтощена, сякаш наистина съм обиколила земното кълбо. Веднъж сънувах, че на татко му се пие бира. Той много обичаше бира. Бяха изминали точно 18 месеца от смъртта му. Отидох на гроба и оставих храна, питиета и едно канче с бира. Точно тогава една пчела се завъртя над бирата и кацна на нея. Съвпадение? Не мисля…. Може би защото беше  Задушница, но все си мисля, че посланията, които идват при нас по най-различни пътища са всъщност опит за контакт с тези, за които тъгуваме. Приковани сме към материалното, а то е всъщност преходно, нереално и подвеждащо. Истината….Тя е там някъде, между небето и земята, в астрала и в сърцето, и търси път към душите ни……макар и чрез сънищата. Важното е да сме с отоворени сетива, за да разберем и приемем. И да излекуваме душата си….
Ваня Ангелова  

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3