Теодосий Теодосиев: Светът има крещяща необходимост от нова християнизация

19.01.2016 г. 4 160
Теодосий Теодосиев
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Преди всички“ преподавателят по физика в гр. Казанлък Теодосий Теодосиев. Едно впечатляващо интервю на  Венелина Попова как един учен вижда света като дело на един върховен създател.

Водещ: Господин Теодосиев, кажете може ли човек да се занимава години сериозно с физика или друга базисна наука и да не стигне до идеята за Бог?
ТТ: В една и съща дума много хора влагат съвсем различно съдържание. Аз съм изчел колосално количество литература по въпроса. Например има някакви людоедски племена в Африка, за които Господ е людоед. Хубавото на нашата наука – на физиката – е това, че се занимава от сътворението до края на света. И постепенно от нея са се отделили други науки. Някога дядо Аристотел е написал две дебели книги „Физика“ и „Метафизика“, похарчил е парите на баща си, които били съизмерими с богатството на Крез, за да събере цялото знание на неговото време.
Първоначално във физиката са включени всички науки на материалния свят, а метафизиката е била на нематериалните неща. Ние наистина имаме сериозна база за размишление, огромна база данни. Много пъти съм казвал, че аз не съм вярващ – аз съм знаещ.
В нашата наука физика ние имаме формула за божествено и сатанинско – антиентропията и ентропията. Имаме едно разрушително начало във Вселената, което изравнява нещата, което стрива, разпрашва, деструктурира. Това е деструкцията като вселенска сила – злото, разрушението, врагът на човека, смъртта. Значи – смърт, ентропия или Сатана – това са различни наименования на една и съща вселенска сила. И обратното, което още древните гърци са го почувствали. Аз смятам, че в религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите, нови идеи, които отхвърлят старите идеи, коригиране и все по-добро приближение към онова, което се намира в природата.

Водещ: Искате да кажете, че идеите за Бога и за това какво представлява Бог се усъвършенстват?
ТТ: Това е много стара идея, която се усъвършенства. Има една непрекъсната еволюция на идеята и върхът на тази идея – няма никакво значение Исус дали е най-великият между евреите или това е един вселенски пратеник – той прави най-голямото откритие в историята на морала. Човекът с неговите възможности – първобитният човек е управлявал мощности най-много до 250 вата, казано на езика на физиката, е можел да прави зло съвсем в ограничени мащаби. Той е можел да се пребори с един-двама, ако се съберат трима-четирима, ще го преборят. Човек за човека е вълк и т.н... Борба! Борба на видовете.

Водещ: А Христос казва „Бог е любов“ и „Любовта ще спаси света“.
ТТ: Именно – това е най-голямото откритие в историята на човечеството! Има една вселенска сила, която е обединяваща – това е Бог Творец. Този, който древните гърци са нарекли Кронос, който е започнал от хаоса да прави организирани форми. Това е Творецът с главна буква! Това е Любовта – обединяващото начало на цялата Вселена.
Това е формулата. Но светът не е толкова прост. Светът е нещо много велико, нещо много огромно, това е нещо колосално, невъобразимо. Човекът е края.

Водещ: Очевидно има различни пътища към Бога. Най-прекият обаче минава през страданието и търсенето на отговори в науката – защо? Стивън Хокинг казва, че ако намерим отговора на въпроса „Защо сме тук, какъв е смисълът на съществуването ни?“, ще дадем отговор на най-важния въпрос в нашето битие.
ТТ: Има един голям учен и голям писател фантаст – Айзък Азимов – който казва, че човекът е помощник-Господ. Значи това е поява на антиентропията във Вселената. Това е истинският човек, разбира се, който си изпълнява мисията. Защото има и хора, които са помощник-Сатана. В Стария завет нали се говори за богоизбран народ. Моето мнение, моят опит в науката и в цял живот емпиричното ми познание казва, че няма богоизбрани народи, има богоизбрани хора. Всеки може да стане богоизбран, като избере Господ.

Водещ: Да, но аз Ви питам: защо най-прекият път към Бога е през страданието?
ТТ: Много пъти са ме питали как може при тези условия... Тука идваха от германска телевизия да покажат на германците при какви кучешки условия може да седят златни медалисти на международна олимпиада. Пътят към големите резултати минава през страданието, наистина. И има един такъв закон, мисля, че беше някой от законите на Мърфи, който казва, че за да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия. Това е вървене срещу течението, това е животът, антиентропията. Ние имаме във физиката седем части за седемте смъртни гряха. Някои казват „да не съм луд да си занимавам учениците с такива неща“. Но това са най-интересните часове, учениците искат да ги повтаряме отново и отново. Това им показва смисъла – смисъла на живота, защо учим, защо ходим на училище, защо изобщо правим нещо.
Седмият смъртен грях – това е леността или мързелът. Предпоследният – унинието или отчаянието. По течението на една река се носи труп на умряло животно – това е смъртта. Да се оставиш на течението – това е смърт. А пъстървата срещу течението, по водопадите се изкачва нагоре в буйните планински реки, върви срещу течението – това е антиентропия, това е животът.

Водещ: В този смисъл – тъкмо онези, които са вървели срещу течението, са хората, които водят човечеството. Големите открития в науката най-често се дават на един или друг учен в резултат на тяхната дълга борба – вървене срещу течението, като озарение свише. Да припомним само Леонардо или Тесла. Същото е в изкуството – да дадем само примера с Бах. За съжаление обаче велики открития стоят заключени, защото Бог знае, че не сме готови за тях или че ще ги използваме, както Франкенщайн. Не мислите ли?
TT: Има една знаменита драма „Физици“ от Фридрих Дюренмат. Твърде малко хора предполагам в България са запознати с творчеството на Дюренмат. Действието се разива в една лудница. Четири-пет луди, всеки от които смята, че е Айнщайн, всеки свири на цигулка... Един между тях е истинският Айнщайн. Там основната теза е такава: че ако някой може да направи едно велико откритие, с което човечеството би злоупотребило, трябва или не трябва да го казва на хората? Баналното е – казваме: „ако аз не го направя, мислимото рано или късно ще бъде измислено – някой ще го измисли и ще загубя славата“, примерно. Но тук е моралната дилема. Защото в момента човечеството получава много неща, за които не е готово. И ги е получило вече.
Започнах с това, че първобитният човек е можел да прави зло в твърде малки мащаби, поради малката мощност, с която разполага – твърде малко дяволи за секунда. Сега обаче има хора, които управляват такива колосални енергии . Та, значи, Исус преди повече от 2000 години се опитваше да научи света че, за да не се самоунищожим, трябва да се научим на злото да отговаряме с добро. Някой трябва да спре да отмъщава. Исус казва: „Милост искам, а не жертви“. Да се опрощава. Но светът в момента върви точно в противоположната посока. Цялата тази екшън култура, културата на отмъщнието – „Първа кръв“, „Втора кръв“, „99-та кръв“... Това са неща, които внушават на цялото човечество, че всички въпроси се решават радикално. Детски филмчета, в които непрекъснато се бият – това е вървеж точно в противоположната посока. В момента светът се дехристиянизира. Което е страшно и наистина може да докара края на света. Така че ако искаме светът да се спаси – той има нужда от вторична християнизация.

Водещ: Как да я направим?
ТТ: Да се върнем към това, което е било в първите години на християнството, когато на християните е било забранено да четат Стария завет, Мойсеевия закон.

Водещ: Добре, но църквата опитва ли се да направи това?
ТТ: Много е трудно. Имало е времена, разбира се, на войнстващ атеизъм, на войнстващо християнство, което е абсолютно анти-християнско.

Водещ: Сега имаме поход на исляма.
ТТ: Ислямът – това е един ревизиран Юдаизъм, в който богоизбраният народ е сменен – вместо евреите сега са арабите. И едната, и другата религия предполага едни избрани и всички останали са за унищожение или поне да им бъдат роби. Но това е една контра-продуктивност в епоха на ядрено оръжие, в епоха на възможност за масово унищожение. Това е нещо, което може а докара края на света. Наистина може да го докара. И не е необходим никакъв армагедон. Просто хората сами могат да си го направят армагедона. Светът в момента има крещяща необходимост от нова християнизация – истинска, на основата на това, което е било първичното християнство.

Водещ: Пътят към тази нова християнизация не минава ли през обединението на всички християнски деноминации?
ТТ: Ами, вижте какво, в един буркан мед, ако има една лъжица отрова, това явно не става за ядене. За съжаление просто съвременните религии са буркан мед с лъжица отрова. Трябва едно пречистено християнство. Християнство, което да вземе Стария завет само като историческа книга, като един етап в историята на човечеството, и път към моралното усъвършенстване. Например, според истинското християнство, не трябва да има курбани, не трябва да има пренасяне на кървави жертви – екологичен подход. Не трябва да се убива напразно – нито човек, нито животно. Ами тази епоха сега е на масова консумация! Ами хората забравиха да постят! Отучиха се да се въздържат!
Предполагам, че твърде много хора не са чели Херман Хесе, но в неговата „Сидхарта“ има един такъв много поучителен момент. Син на брамин бяга от вкъщи, отива в гората при саманите – т.е. при отшелниците. Минава през всички степени на духовно самоусъвършенстване, минава през нирваната и решава, че повече няма какво да се усъвършенства духовно и иска да се върне обратно при хората. Отива при някакъв търговец да се наема на работа. Търговецът го пита: „Какво можеш?“ Той казва: „Мога да чета, да пиша, да смятам и да постя.“ Човекът се усмихва и казва „Това четене, писане, смятане – това са много ценни неща“, защото му трябва такъв човек за счетоводител да му води сметките на търговеца – в една неграмотна Индия това е било много ценно. „Но аз не виждам нищо ценно в това, че можеш да постиш.“ Младият саман му казал, че това е най-важното, защото: „Ако Вие не ме приемете на моите условия, аз ще отида в гората, мога да постя в продължение на месеци и години, но Вие сам ще ме потърсите, защото Ви трябвам.“ И човекът го приел на работа на неговите условия. Така че силен е човекът, който умее да се въздържи, да се откаже от нещо, за да спечели нещо по-голямо.
А твърде много хора сега се водят по линията на масовата консумация – да живеем на кредит, да получим удоволствие на момента и на деня. Хедонизмът.

Водещ: Отново се връщам към Вашата идея за тази нова християнизация. Трябват ли за нея лидери – тези, които да извадят бисера от християнското учение, да го шлифоват от излишните неща и да го поднесат на човека като спасение? Макар че православната църква претендира да е най-близо до първоначалното християнство и като философия, и като обредност. Или този път към новата християнизация минава през самоусъвършенстването на всеки един от нас? Това обаче е изключително трудно, защото ние сме различни. Всеки е постигнал различно ниво на развитие.
ТТ: Ами тука много опасно нещо е невежеството. Хората търсят лесни решения, прости формули. Значи, невежият човек търси някой друг да мисли вместо него – търси вождове, търси водачи.

Водещ: Ама това са много хора!
ТТ: Да, много са хората, които не искат (да мислят). Ами Тит Лукреций е казал преди повече от 2000 години: „Имай смелостта да знаеш“. И затова за себе си казвам, че аз не съм вярващ. Нали, вярващ е този, който приема наготово някакво решение, приема наготово някаква проста формула и отказва да мисли – иска някой друг да мисли вместо него. Ще дойде един духовен вожд и ще го изпрати да умре.

Водещ: Но Вие казвате „Бог е Любов“. Това означава, че сте дълбоко религиозен човек.
ТТ: Бог е Любов във всички религиозни форми, във всички възможни форми. Аз съм дълбоко знаещ. Това са дълбоко интимни неща. Имам лични доказателства за тази Вселенска сила. Това не е нещо, което може да се предаде на друг човек. Искам тука да цитирам поета Хьолдерлин, който казва: „Близък е и недостъпен Бог, но там, където расте опасността, расте спасението също.“ Значи човек трябва да пострада първо, трябва да преживее някакъв катарзис, за да може да получи помощта и да стигне до откровението.

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3