Наталия Дончева: Вкарването на децата в рамки създава чувство за поробеност

03.10.2017 г. 1 428
Бубите, които се излюпиха под грижите на децата в школа Изида - Стара Загора
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Учебната година стартира и шумотевицата по 15 септември отмина. Училището влезе в старото русло и наболелите проблеми отново останаха заметени до следващата есен, когато медии, институции и общество ще ги извадят отново на сцената на общественото говорене. Все повече обаче се наблюдава раждането на алтернативните форми на образование, които не чакат поредното обсъждане на нуждата от промяна в българското образование и сега в този момент пробиват път на Новото, което идва да постави учението на нашите деца на едни нови основи - тези на живото учене. Портал12 поетапно започва представянето на хората и местата, които носят промяната, за да не говорим за нейната нужда само преди старта на учебната година, а по време на нея да обсъждаме резултатите от деструктивните резултати, които отчитаме пък в нейния край.

Със задачата да не чакат промяната отвън са се заели Валентина Тодорина - валдорфски учител в школа "Изида" - Член на УС на Сдружение за валдорфска детска градина и училище - Стара Загора  и Наталия Дончева - Председател на Сдружението. Разговаряме с тях за отминалото лято и техните активности с децата, за новото образование и техните планове за тази учебна година. Колкото повече напредва разговорът, толкова повече се радваме, че пътеката вече е проправена и Новото никой не може да го спре. То е тук, остава да го прозрем, да дадем и нашите усилия семената да започнат да покълват, защото на такава нива ще ни чака добра жътва!


Стартирахме учебната година и тя затече в своето русло. Но нека обърнем поглед към изминалото лято и вашите инициативи през него. Как децата в алтернативната занималня Изида в Стара Загора, прилагаща Валдорфските методи на преподаване прекараха едно по-различно лято?

Валентина Тодорина: Осъществихме една идея за живо учене като част от т.н. педагогика на преживяването. Занималнята беше с целодневна програма, посветена на опознаването на четирите елемента – земя, вода, въздух, огън. От една страна, те са ключови представители на лятото, които си взаимодействат, а от друга – чрез досега с тях, детето развива сетивата си, с които изучава света.



Когато света, в неговите органични форми, мине през ръцете на детето, то може да почувства тези форми и така по-осезаемо да ги разбере. Това трупане на опит изгражда самочувствие в детето, че то наистина „познава“ едно нещо; разгръща пластичното мислене, а не сухата академичната интелигентност на заучените факти.

Една от целите на занималнята беше децата да участват заедно в процеса, да бъдат ангажирани - както мислено, така и на ниво чувства, и волево.

С общи усилия изградихме красива малка глинена пещ. Тази дейност откри на децата качествата на земята (пръстта, камъните).

Конструирахме различни хидравлични съоръжения,  които изпробвахме във вода сред природата.

Това събуди изследователски и приключенски дух у децата, които сръчно укрепваха макет на воденично колело в бързотока на реката.


Осиновихме и отгледахме стотина копринени буби, което ангажира вниманието на децата с крехката природа на пеперудите и „тънкостите“ на коприната. Това беше за елемента въздух.



Палихме и прескачахме огън; загрявахме новоизградената пещ; в горещниците изпепелявахме дъбови и смокинови листа с лупа.

Всички стихове и песни, използвани по време на занималнята, придружаваха тематично започнатите дейности.

Ходихме също така и на розобер, като, за наша радост, намерихме органично чиста плантация.

Защо е важно децата да прекарват повече време в придобиването на умения в реалната среда от виртуалната?

Валентина Тодорина: Децата изграждат интензивно представата си за света, но колкото по-малки са, толкова повече те живеят с тялото си и инстинктивно го използват за изучаването на всеки предмет. Ръцете и краката трябва също да придобиват умения. Занаятчийските дейности обогатяват детето не само като сръчност, но и като будност. Чрез тях, фината моторика се развива и подпомага дейността на двете мозъчни полукълба.

Ние умишлено избягваме нагледното обучение, стремейки се за всяко нещо да изграждаме образи в сегашно време. Колкото по-абстрактна е дейността за децата, толкова повече тя води към злоупотреба с интелектуалните им сили. Това доказано създава условия за дегенеративните заболявания в по-късна възраст и лишава детето от жизнено детство.

Тази година, вие направихте и един различен базар в подкрепа на вашата инициатива за създаване на Валдорфско училище в Стара Загора. Запознахте децата и дадохте възможностх и на семейства от страната да се запознаят с един почти изчезнал поминък - бубарството?  

Валентина Тодорина: Идеята за отглеждането на копринени буби дойде като вдъхновение за лятната занималня. Коприната е материя, която нашите деца познават. Те играят с копринени кърпи и ги виждат всеки ден, като част от художествения интериор на школата, а валдорфският възпитател ги използва най-вече за игри на сетивата. От фермата, откъдето взехме излюпените вече буби, ни уверяваха да не очакваме поколение, поради специфични условия, при които яйцата се отглеждат. Но, за всеобщо учудване, те се излюпиха. Лятната занималня свърши и ние решихме да споделим радостта от преживяването с други, като им изпратихме желания брой буби с приказка за чудното преобразяване на пеперудата и инструкции за отглеждането на този специален представител на животинския свят.



Ако трябва да направим аналогия с бубата, пашкула и образованието на нашите деца, каква ще бъде тя?

Валентина Тодорина: Всяко дете следва периодите на своето развитие, както бубата се подчинява на природния цикъл, заложен у нея. За да разгърне индивидуалността си, детето има нужда от подходящите условия за неговата възраст, както бубата само от свежи черничеви листа. Както ние не можем да надникнем с просто око в пашкула и да видим как гъсеницата става пеперуда, така е трудно да се видят сложните вътрешни процеси, през които децата преминават.

Добре е да пригодим образованието на техните нужди - да оставим пеперудата да напусне пашкула, и тогава да предем коприна от него, вместо да я обричаме на смърт вътре, само за да изпредем каквото сме решили. Излюпването на пеперуда от пашкул е символ на свободата и полета.

Все повече се говори, за липсата на интерес на децата в училище и опитите на държавата да върне децата в училище. Но може ли това да стане насилствено, без кардинална промяна на системата?

Наталия Дончева: Мозъкът функционира най-добре когато е в оптимално състояние на възбуда. А, у децата се наблюдава увеличаване на чувството за неудовлетвореност, усещане за смазващи ангажименти, гняв, агресия, срив в имунната система. Те не ходят с желание на училище, заради високите нива на стрес, които идват с девиза на съвременното образование: повече изисквания  са равни на повече резултати.

Намаляването на времето за изкуства, физическа активност и време, прекарано в природата, не са добрият отговор на проблемите с интереса. Да, децата могат да прекарват повече време в четене, писане и смятане, но това има своята цена в общия план на тяхното здравословно развитие. Децата, посещаващи валдорфски училища, ходят с голямо желание на училище. Може би, защото информацията в тези училища се поднася в точното време - когато детето жадува да научи точно това, а не изпреварващо и насилствено като темпо и изисквания. Те могат да се концентрират, да слушат, да обработват информацията, да запомнят или да се представят добре, тъй като валдорфският урок е хармонично устроен.

Стремежът към вкарване на децата в рамки,  към дисциплината, при която те стоят достатъчно дълго неподвижни, не работи в полза на задържане на интереса. Включването на много игри, на музика и изкуство в самия урок, при преподаване на смятане или роден език, много повече помага на детето да учи „като на игра“, без да се изморява и с желание - това поддържа интереса към училището.

Тук е парадоксът - колкото повече изискваме, толкова по-малко получаваме и интересът се изгубва, защото детето се чувства поробено.

Вие при вашата работа смятате ли, че децата са жертва на дигитализирания ни свят в който те попадат насилствено? Как децата при вас реагират на това, че няма дигитални занимания, играчки?

Валентина Тодорина: Дигиталната среда няма морални корективи, тя не е защитена среда за децата. Според нас, децата трябва да получават достъп до новите технологии, едва когато са изградили здрави основи на чувствата и мисленето си. Това е дълъг процес, нуждаещ се от възпитание и грижи.

Наталия Дончева: Когато дигиталните устройства, а не вътрешната потребност, определят с какво ще се храни, облича, играе детето, как ще прекара свободното си време, какви песни ще пее и какви книги ще прочете – то, детето е жертва на дигитализацията.

Родителят който приема, че детето само знае най-добре от какво има нужда, при задоволяване на всички тези потребности - особено в крехката възраст до 7 години, има върху какво да помисли. Ако бъде честен пред себе си, този родител ще признае, че дигиталните устройства, и най-вече телевизията, възпитават детето му, а не той самият.

В този смисъл, цялото семейство е жертва на дигитализацията.
Друг аспект от нахлуването на дигитализацията в живота на децата е, че родителите не се чувстват сигурни за децата си в училище и сами, твърде рано, ги подтикват да имат мобилно устройство като телефон, например. Той, пък, е снабден с игри. Така детето започва да прекарва все повече време с тях. При нас децата чувстват топлината на възрастните и на самото място, и нямат нужда от подобни устройства, не се сещат за тях. Интересът им е провокиран от толкова много възможности за игри, че нямат нужда от дигитални играчки.

А как тези уж “старомодни” игри се отразяват на поведението им и на вътрешното им светоусещане?

Наталия Дончева: Всъщност, да тичат боси по тревата, да се катерят по дървета и да направят торта от кал, украсена с камъчета или мидички, не е толкова старомодно - това е било част от детството на много от сегашните родителите. Към играчките от естествени материали, през последните години, има голям интерес от семействата, които имат отношение към здравословния начин на живот.


Средата, която ние успяхме да изградим в школата, по начало е лечебна за децата, защото им дава възможността да бъдат деца и, най-важното - да бъдат себе си, без конкуренция и състезания.

Това, само по себе си, е много различно, защото съвременният свят очаква от тях бързо да пораснат и да станат възрастни, за да се борят конкурентно за мястото си…

Тази философия е вредна и тежи на децата.








Те са като цветята - за да разцъфнат, първо трябва да образуват здрав корен и, чак тогава, да тръгнат към слънцето, изграждайки стабилно стъбло … Дори и тогава, обаче, е нужно време да се разлисти цветът. Ако ние, като общество, подтикваме децата да цъфтят бързо, понякога те израстват с недостатъчно стабилен корен, и това си има своите последици в бъдеще.


Какво предвиждате като инициативи за есента?

Наталия Дончева: Предстоящите ни инициативи са обединени от стремежа да покажем хармонизиращото действие на валдорфската педагогика - както при най-малките деца (до 7 години), чрез „Група за игра“, така и при тези, които вече ходят на училище - чрез занимания като театър, изобразително изкуство,  пентатонична дървена флейта и занаяти. Изброените дейности засилват концентрацията, действат релаксиращо, след натоварения ден в училище. Дейностите са така подбрани, че у децата да се създаде една силна връзка с природата и годишния кръг на сезоните. Природните играчки, заниманията с музикални и музикални инструменти с честота  432 Hz, рисуването с техниката „мокро в мокро“ и времето прекарано в неструктурирана, самостоятелна игра, с богато въображение,  представлява важен антидот срещу повишаването на стреса, синдромите на дефицит на вниманието с хиперактивност, оплаквания, свързани със сърцебиене, страх и несигурност, лоща самооценка.

От тази есен, за първи път, започват и занимания за възрастни по евритмия, която точно отразява космическите движения и сили, създали самия човек, и действа общооздравително и хармонизиращо.

Връзка и контакт с школа Изида може да получите на сайта на сдружението



 

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3