Христо Бояджиев: Завърнах се, защото камъкът си тежи на мястото!

18.02.2016 г. 1 021
Христо Бояджиев, сдружение Тук-Там
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Камъкът си тежи на мястото и ако погледнете в исторически план, хората, които са направили най-голямата промяна в света, примери има много за такива хора, са направили промяната за родината си. Това заяви основателят на сдружение „Тук-Там“ Христо Бояджиев във втората част от интервюто, което той даде специално за Портал12. Сдружението е основано през 2008 година с идеята да създава социална среда на завърналите се в родината българи.

Обикаляли сте доста, смятате ли, че България е специална и хората в нея имат специална мисия, която тепърва им предстои?

За разлика от времето, когато се върнах от САЩ (тогава по-скоро виждах нещата в черно и бяло), в момента смятам, че човек трябва да е свободен да се движи. Т.е. ти може да си полезен на България макар и извън нея. Моята компания има офис в Лондон и аз пътувам там и после се връщам тук, но това не означава, че не мога да бъда полезен за страната си. За мен човек трябва да се възползва от това, което му предоставя глобализирания свят. Да се възползва от възможности, да пътува и да опознава, да взима най-доброто и да го прилага. От сдружение „Тук-Там“ ние казваме, че нашата мисия е да помогнем за промяната Тук, подготвяйки се Там.

Но да се върнем на въпроса дали България е специална.

Камъкът си тежи на мястото и ако погледнете в исторически план, хората, които са направили най-голямата промяна в света, примери има много за такива хора, са направили промяната за родината си. Така че за нас българите България трябва да бъде специално място. Не харесвам някой, който казва: „Аз вдигам ръце, вие се оправяйте!“. Искаш или не, ти си българин. Ако избираш да не помагаш, добре, но не можеш да критикуваш. Защото има много хора, които живеят в чужбина и казват, че са си добре там, но си дават мнението за България и критикуват. Аз бих казал: ОК, ама направи нещо по въпроса и тогава критикувай! Същото е с хората, които не гласуват и после критикуват. Ти не си излязъл да дадеш твоя глас и казваш, че няма за кой да гласуваш, но не е така, винаги има за кой да гласуваш. Негласуването за мен не е опция и е до някаква степен апатия.

Така че за нас българите, България трябва да е специално място, но ние трябва да разберем, че трябва да се борим за това място. Не знам дали България има специална мисия в световен план, но нашата мисия е да направим родината си едно по-добро място.

Нека да поговорим и за вашата последна инициатива: Състезанието Идейник, по което се разрешават казуси по обществено значими теми. Кандидатстването приключи, имате над 137 предложения. Какво се случва от тук нататък?

Идеята на „Идейник“ е да почерпим опит от Tам и да решаваме проблемите Tук, да ангажираме хората с това. Идеята е да се помага от хора-ментори за съвети в различни сфери. Така че всеки един отбор ще получи насока как да развие проекта си, така че той да бъде по-релевантен. Предстои да се направи селекция на идеята, която да има най-голям шанс решението да се случи и то да има ефекта, който търсим, така че в крайна сметка да подпомогнем тази идея да се реализира. Като, разбира се, ние искаме всички други, които участват, да не бъдат демотивирани, да няма победител и загубил. Имаме един отбор, на който помагаме да се реализира, но всеки друг отбор е направил страшно много. Каквото зависи от нас като организация, ще направим възможно и ще насърчим хората все пак да се опитат да реализират този проект. Искаме този проект да стане по-мащабен. И влагаме собствени сили, а сме сдружение, което няма финансиране. Ние две години изработваме платформа, за да може това да се случи, на доброволни начала от много хора, които работят с много страст и желание в тази сфера. И се надяваме, така да се каже, това да бъде добър пример, че този модел – да черпим опит от хора, които са там в чужбина или имат опита от там, е действащ и да го използваме в България. Има страшно много българи зад граница, които милеят и им пука за България, но не знаят как да помогнат.

Идейник ще има за цел да предложи не само идеи, но и концепция за тяхното реализиране. Значи ли, че е време всички ние, заедно да се опитаме да започнем да осъществяваме идеите, за които говорим повече, отколкото прилагаме през последните 25 години?

О, да определено! Когато бяха големите протести в София, аз лично участвах. Тогава усетих нещо, което не бях усещал преди това. Това, което са усетили родителите ми през 89-та. Тази енергия на площада, на хората, които изискват, очакват, които знаят как трябва да се направят нещата. Нещата съвсем не са загубени. Може би малко сме изпаднали в летаргия като общество, но ще дойде отново моментът, когато тази енергия ще бъде пробудена и този тласък отново ще се върне.

Така че, да, определено е дошъл моментът и много хора действат по въпроса. По различен начин. И все повече хора се пробуждат, не само млади хора, а и хора, които осъзнават, че движението напред няма как да се случи по начин, по който се движим в момента.

Трябва да прекъснем този олигархически, монополен модел, по който се движи нашата държава и се ръководи от определени интереси, а всъщност трябва да бъдем едно демократично общество с ясни принципи, отговорност, прозрачност и т.н. Според мен със сигурност се развиваме в позитивна насока като общество и моят апел е към всеки човек, който има гражданска съвест, е да намери начин да помогне. Може да са малки неща, но малкото камъче преобръща каруцата.

За всички скептици, защо си заслужава да се завърнеш в България и да се реализираш тук?

Нека да отбележа, че това е решение изцяло лично и е продиктувано от много различни неща. Нито моята организация, нито никой, нито аз не мога да задължа някой да се върне. Мога да кажа какъв е моят личен опит и този на моите близки и приятели. Завръщането в България си заслужава поради няколко фактора. Първо, камъкът си тежи на мястото си. Аз усещам, че в България, мога да постигна повече. За мен България е специално място, защото това е моята родина. Звучи патриотично, ако щете, но на мен ми пука за това място. Това е първият фактор. Вторият е, че в България човек има много възможности. Аз се върнах от САЩ и 5 години по-късно бях управител на компания от 40 души. Тази възможност не мисля, че би могъл да я има човек навсякъде по света. В САЩ работиш много, там има изградени йерархични стълби и ти израстваш в йерархията, разбира се, но мисля, че отговорността и решенията, която имаш и вземаш в България са много по-различни. И ако идваш с един западен манталитет, работиш много, ако имаш този опит, хъс и желение да постигнеш нещо, можеш да го постигнеш. Когато правиш нещо добро в България, ти го правиш и за близките си, и за другите. Това е смисълът.

 

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3