Д-р Тимен Тимев: Черните дупки и нашите мозъци са свързани и изградени по една и съща матрица

26.09.2017 г. 1 477
Черните дупки и нашите мозъци са свързани и изградени по една и съща матрица
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Споделяме с вас откъс от книгата "Извън матрицата на времето", в която квантовият физик и антипсихиатър д-р Тимен Тимев споделя взаимовръзките между черните дупки и човешкия мозък:

Когато заговорим за съществуването на една нелокална квантова свързаност между веригата на черните дупки и веригата на нашите мозъци, следва да я обясним. Галактиките са навързани на една връв, поради това, че централните черни дупки на 10-15 или 30 галактики са свързани и се въртят с една и съща честота и в една и съща посока, т.е. те действат симултантно по някакъв общ ордер.

По отношение свързаността на нашите мозъци има много теории, които потвърждават наличието на колективното безсъзнателно и това, че нашите мозъци са свързани независимо от нашата индивидуална воля. Оказва се, че черните дупки и нашите мозъци са свързани и са изградени по една и съща матрица. 

Аналоговата структура води до аналогово поведение. Аналогичната структура води и до аналогично чувстване. Аз съм давал следния пример: Защо всички дървета по Земята се чувстват едно друго? Защо всички звезди се усещат? Защо всички хидрогенни и водородни атоми по Вселената си влияят, защо изобщо има телепатична връзка във Вселената?! – Защото ако Вселената е изградена 99% от водородни атоми, което е така, тяхното изгаряне ги превръща в хелиеви ядра – това пък са звездите.

Вселената е изградена не само от едно и също вещество, но е изградена от едни и същи динамични матрици, от една и съща динамика, кинематика и статика. Всичко това означава, че коефициента на подобие и коефициента на симетрия е обвързал цялата Вселена, фракталите са частен случай на това. Вселената всъщност е родена от различни актове и автоинверсии на симетрична сила, аз обобщено ги наричам общи симетрични сили. Тук може да поговорим за двата вида взаимодействие, които провокират различни въпроси:

Защо квантовото взаимодействие е нелокално като има квантова телепортация, а защо нашето взаимодействие в този макроскопски свят е локално? Каква е същността на локалните взаимодействия? Те преди всичко са взаимодействия посредством различия. Локалните взаимодействия са тези, които, за да може примерно една частица да взаимодейства на друга, то тя трябва да взаимодейства причинно, чрез някакви сигнали. Сигналите обаче не могат да се разпространяват по-бързо от скоростта на светлината и от това следва, че имаме най-вече 2 вида взаимодействие.

Едното взаимодействие е чрез различие и асиметрия, което изисква пренасяне на сигнали. Да вземем примерно гравитацията, тя се пренася посредством частицата гравитон или светлината, която се пренася чрез фотона, имаме глуони и други частици, които един вид са преносители на силно и слабо взаимодействие. Всяко взаимодействие си има своя частица преносител, а Вселената е изградена от два вида частици – едните са частици, които са субекти на взаимодействието, а другите са тези, които реализират, т.е. те са медиатори на взаимодействията между тях. Частиците са сигнали, които действат с крайната скорост до скоростта на светлината.

Освен това взаимодействие чрез сигнали съществуват и друг род взаимодействия – взаимодействието чрез симетрия. Примерът за симетрично взаимодействие, който дават Декарт и неговият ученик Хюйгенс е, че ако поставим два или повече часовника един до друг и ги навием да вървят едновременно и точно, те не взаимодействат физически помежду си, но показват едно и също време. Лайбниц нарича симетричното взаимодействие, взаимодействие чрез хармония, затова той говори за пред-установената хармония.

Аз продължавам тази мисъл и говоря за взаимодействие чрез симетрия, което е взаимодействие чрез памет, което е телепатичното взаимодействие и което показва защо всички звезди във Вселената общуват телепатично помежду си, защо всички водородни атоми или всички дървета по Земята се чувстват един друг.

Ще повторя формулата: една и съща структура – аналогичната структура води до аналогично поведение и до аналогично чувстване, затова се обяснява и телепатичното взаимодействие, както е в парадокса на Айнщайн – Подолски - Розен квантовото преплитане и нелокалните взаимодействия.

Дълги са научните екскурзии, но да се върнем на въпроса за черните дупки. Изисква се последователност, за да се разяснят последните открития във физиката, тези теоретични бумове, които направиха Хуан Малдасена, Стивън Хокинг, Хоровиц, Ленард Съскинф, Хоофт – все големи физици, някои от които и нобелови лауреати, за новооткритията, на които следва да говорим.

Стивън Хокинг и Хоровиц откриха, че информацията в черната дупка вместо да показва цялото тридименсионално тяло (черната дупка е едно триизмерно тяло), тя се появява само на повърхността, на площта на нейния хоризонт. Оттук се създаде хипотезата, че Вселената е някакъв тип холограма. Хуан Малдасена с негови ученици, сред които Ленард Съскинд и Герардус ’т Хоофт (нобелов лауреат за 1999г.) доказаха нещо много по-голямо!

Те доказаха всъщност, че описанието на една Вселена, която приема статус на черна дупка и на друга Вселена, която няма статус на черна дупка могат да бъдат взаимно симетрични и взаимно биактивни, т.е. можем да опишем по един и същ начин, аналогично, две вселени, които имат съвсем различен статус. Нашата Вселена е затворена в светлинния конус, а светлинния конус – това е светът на пространството и времето, в който живеем. Казахме, че нито едно събитие не може да премине през скоростта на светлината и остава вътре в фотонното сферично огледало, в което се намира нашата енергетично-геометрична Вселена.

Ако едно време се движи перпендикулярно на линеарното време на светлинния конус, то деформира и реформира конуса и накрая целия светлинен конус, целия наш пространствено-времеви свят влиза в светът на съзнанието – това е от гледна точка на трансцеденталната психология. Тръгвайки от откритията, направени с Хуан Малдасена, Ленард Съскинд обаче доказа, че това, което е вън от светлинния конус се намира вътре в световната черна дупка! Във високите теоретични среди това откритие стана като един модерен афоризъм, който на английски звучи така: „what is outside of light cone, is inside of black hole, and what is outside black hole, is inside of light cone“. Оказва се, че това, което е вън от светлинния конус попада вътре в световната черна дупка, сякаш Вселената е обградена от една световна черна дупка, а това, което е вън от хоризонта на събитията на световната черна дупка, това пък е вътре в светлинния конус. Какво означава всичко това? – Означава, че границата на светлинния конус и хоризонта на събития на световната черна дупка съвпадат! Съвпадането на тяхното съвпадане означава, че е достатъчно да излезем от светлинния конус и ще попаднем в черната дупка и обратно – модерните изследвания, с които Хокинг вече се съгласи, установиха, че информацията не се разрушава и губи в черната дупка и е възможно тя да излезе от нея.

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3