Болестите показват нарушени и скъсани връзки между тялото и Духа (ВИДЕО)

12.10.2017 г. 3 515
снимка: SSokolov / Shutterstock
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.

За да си купиш тази книга,
достатъчни са само десет секунди.
За да я прочетеш са необходими няколко дни.
За да я осмислиш – необходими са ти
няколко десетилетия.
А за да извлечеш мъдростта от нея –
цял живот няма да ти стигне
и трябва да преживееш няколко прераждания.


ПОЛ СЕДИР, „ОКУЛТНАТА МЕДИЦИНА”,
Издателство „Мириам”, София


Пол Седир е френски езотерик и мистик, един от най-прочутите членове на Френската окултна школа, автор на множество трудове на тема история и развитие на езотеризма и християнския мистицизъм, който е автор на излязлата съвсем скоро у нас книга Окултна медицина на издателство “Мириам”. Мария Арабаджиева представи книгата в семинара Микро и Макрокосмос в лекционния цикъл Корените на древното познание.

Пол Седир синтезира в своята обширна и задълбочена книга, че болестите биват пораждани само от три причини:
- Първо, влошаване на плътското (материалното) тяло, върху което въздействат веществените лекарства и хирургията.
- Второ, влошаване на животоносната сила, върху което лекарството и лекуването могат да въздействат само косвено, чрез отразяване; това се лекува главно чрез разни естествени динамизми – човешки и извънчовешки.
- Най-после има и разхлабване на връзките между духа и тялото; това се причинява от съдбоносни последици и от зла чужда воля. В такъв случай действа най-добре теургичната намеса; но в този случай дори и волята на един адепт може да не успее.

Излиянието на Божествената благодат е единствено полезно; излишно е да поясняваме, че тя може да прекрати също така и двата предшестващи вида признаци – повредите на плътското тяло и на животоносната сила.

Но лекарите изобщо не вярват, че има Божествена благодат.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГРЕХА
Всъщност, споменатата трета причина на болестите е единствена истинска причина. Нищо не спохожда тялото, нито просто главоболие, нито така нареченият „нещастен случай“, ако някакъв невидим отпечатък не е вече слязъл над духовното същество в човека чрез съдбата му. Това „клише“, този отпечатък, този проводник на биологичното сметководство, не идва неканен при нас; напротив, ние самите, в силата на своя предишен начин на живеене, вървим насреща му по траекторията, която следва той към нас по Божия заповед.

Всяко действие създава определена форма в невидимото; истинските ясновидци установяват това; тази форма е доловима като аура в полето на флуидите, а като същество – в сърдечното поле на света. А понеже всяко действие може да бъде или добро, или лошо, то ще доведе върху своя породител доброто или злото, които е посадил през първата част на своя жизнен кръг, по отношение на съдбата, на умствеността и на здравето.

Този богаташ, който е посрещнал бедняка с удари на тояга, ще плати не само за своето гневно сърце и за неразумния си ум, но още и за своята ръка, която е нанесла ударите. Ако в някое бъдещо въплъщение този човек се роди със схваната ръка, алхимикът, магьосникът и магнетизаторът ще могат отчасти да отстранят телесния знак на духовното зло; в действителност те ще построят една стена между тези два организма. Те или ще предизвикат нови вътрешни разстройства, или пък ще извадят болестта от ръката, където тя е била тъкмо на мястото си, за да я поставят на друго място, където ще причини по-силни болки.

Само онзи, който може да види отпечатъка на тази парализа, е способен да измени пътя или естеството ù и да направи този болник неуязвим от нападението на болестта, като отнеме от неговия дух първичната причина за злото – т.е. прегрешението. А то ще стане, като го накара да се разкае и заслужи прошка; после – като му опрости греха и измие ръката му с малко от онази вечна, жива вода, за която говори Иисус Христос. Такава е, накратко обяснена, диагностиката и такова е лекуването на теурга, който действа в Божие име, с Божии сили и с Божия помощ.

Но божествени хора се срещат извънредно рядко. Едва можем да намерим един през сто години. Какво могат тогава да направят добросъвестните лекари, филантропите-лечители, които желаят, въпреки голямата несигурност на науката, да облекчават нещастниците, които търсят тяхната помощ?

Все пак, те могат да направят много неща. Каквато и система да прилагат, стига да чувстват своята слабост, те могат да направят едничкото възможно: да призоват могъщата сила на Духа или да се позоват на нея. Този невидим помощник идва на помощ на всички добри воли, уверявам ви. Знайте, че той е винаги готов да ви услужи. Вашият устрем на състрадание е непогрешимият чар, комуто той се покорява; той може да придаде на което u да е лекарство, на каквото u да е слово, необикновена мощ. Само забравете за малко грижите за своето обогатяване и безпокойството за своята репутация; най-ученият не знае нищо, най-могъщият не може нищо да стори без Него – Бог. Повикайте го; и всеки път, когато вашият повик е справедлив и безкористен, той ще бъде непременно чут.

Болният плаща чрез болестта дълг; ако му отстраните телесното страдание, той ще си заплати дълга със своето богатство, със своята сполука, със своята знатност или известност. Затова има случаи, когато дори и един пратеник на Небето оставя нещата да следват своя път, въпреки позволението, което има, да черпи от Божествените съкровища на благодатта.

Когато дойде на човека изпитание, той получава също така и помощ, за да го понесе. Затова недейте никога пожелава да изцерявате въпреки всичко. Знаете ли дали няма да дадете на болния, в замяна на здравето, някое голямо нещастие? Трябва да се уповаваме на небесната воля, като същевременно си служим със своите най-съвършени средства, за да облекчим болката на близкия човек.

И в този случай съблюдаването на нравствения закон е непогрешимо мерило, то е сигурно лекуване, то е енергичен динамизъм и върховна мъдрост. Затова и в лечебното изкуство е вярно, че ако човек най-първо търси Царството Божие – т.е. Божията справедливост, която е най-хубавата Истина и най-голямата доброта – всичко останало, така наречените „невероятни лекувания“, ще му бъде дадено. Ала за това лекуващият трябва да бъде действително дълбоко вярващ и да има упование в силата на Бога, която едничка може да лекува сигурно и окончателно.

Животът на Пол Седир е интересен и дава поглед и върху стойността на неговото творчество и защо то е ценно в наши дни. За по любознателните ви го представяме накратко:
Пол Седир е езотеричният и литературен псевдоним на Ивон льо Лу, роден на 2 януари 1871 г. в Динан, провинция Бретан, Франция, и починал на 3 февруари в Париж. Седир е френски езотерик и мистик, един от най-прочутите членове на Френската окултна школа, автор на множество трудове на тема история и развитие на езотеризма и християнския мистицизъм.

Ивон льо Лу не живее дълго в родната си Бретан, а прекарва по-голямата част от своето детство в Париж. От малък познава страданието и болестите: трудният материален живот на родителите му, туберколоза, обострена от лишенията, последвана от рядката болест на По – поражения на гръбначния стълб. По време на продължителните му обездвижвания чете много, особено Отците на Църквата. През 1888 г. завършва висшето си образование, а през 1892 г. започва работа в Националната банка на Франция като помощник служител. Остава да работи там в отдел „Депозити на ценни книжа“ цели двадесет години.

След 1889 г. Ивон льо Лу започва да изследва езотеризма, без наставник, воден от интелигентността си и вътрешната си светлина, способността си да наблюдава и книгите, които може да си позволи със скромния се бюджет. След две години търсения решава да се свърже с хора в Париж, които са известни с езотеричните си познания.

Ивон льо Лу е на 18 години, когато през 1889 г. се среща за първи път с Жерар Анкос (д-р Папюс). Той се изправя пред своя учител и заявява: „Ето! Аз искам да се занимавам с окултизъм.“ Папюс, който уме да разпознава хората, му каза: „Чудесно, млади човече. Елате при мен в неделя сутрин. И същата тази насрочена неделя започва посвещаването във висшите познания на Пол Седир.

Как се появява псевдонимът Седир? Подобно на повечето окултисти от края на 19 в., Ивон льо Лу избира своето езотерично име – nomen. Той решава неговият номен да е „Седир“, анаграма на „Desir“ („желание, стремеж“) – в мартинизма „les Hommes de Desir“ („Хора на Стремежа“) са наричани хората, тръгнали по Пътя на Просветлението и Светлината.

Седир е на 27 години, когато през юли 1897 г. Папюс го запознава със своя духовен наставник и посветител Учителя Филип (Низие Антелм Филип (1849–1905), наричан също Учителя Филип от Лион, мистик, ясновидец, лечител, съветник на руския цар Николай ІІ преди Распутин. В продължение на няколко години Седир често се среща с Филип от Леон, който оказва голямо влияние върху душевната му настройка – постепенно младият окултист започва да се ориентира от чисто теоретичните окултни учения към дълбокия мистицизъм на първичното гностично християнство. Самият той споделя следното: „Равини ми дадоха ключови познания, които никога не са били написани; трима алхимици ме оставиха да присъствам на създаването на Философския камък; суфисти, будисти, даоисти ме накараха да почувствам през дългите нощи бодърстване духа на техните древни учения; един брахман ми позволи да копирам таблиците му с мантрами; един йога учител ме ъспроводи по невидимия път, който той следваше. Но всичко това, което тези прекрасни хора ме научиха, една вечер, след една среща, ми се стори като прозрачен дим, който се издига в полумрака над затоплената земя.“

Смъртта на Алис льо Лу, съпруга на Седир, през април 1909 г., ускорява процеса на духовна преориентация на известния окултист. Той напуска работата си в Националната банка, напуска всички езотерични ордени и организации, в които заема почетни постове и степени и се отдава изцяло на мистичното християнство. През 1920 г. създава свободното и благотворително общество „Amitiés Spirituelles“ („Духовна дружба“).

Пол Седир умира на 3 февруари 1926 г., след кратковременно боледуване. Неговото духовно наследство продължава да вдъхновява множество хора, устремени към мъдростта и древните учения. Автор е на десетки ценни произведения на езотерична и окултна тематика и още повече за пътя на мистичното хриситянство. Създаденото от него свободно и благотворително общество „Amitiés Spirituelles“ продължава да съществува и да дава просветление на хората и до ден днешен.


 

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3