Благовещение - празникът на тържеството на Духа над материята

25.03.2017 г. 3 768
Благовещение - това е празникът на тържеството на Духа над материята
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции.
Благовещение - това е празникът на тържеството на Духа над материята, която можа да бъде така добре осенена и толкова много одухотворена, че да създаде онова, което по-късно нарекоха Син Човечески и Син Божий, казва Ваклуш Толев през 1995-а година по повод празника Благовещение.

"Хората не са навикнали да дават преценка на Мирозданието като израз на Благовещение, на една блага вест, излъчена от Великия Дух. И Дева Мария отреагира, когато `и казват: „Благословена си ти между жените... Ти ще зачнеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш с името Иисус. – Как ще бъде това...?“ Вижте колко естествено отреагира будността на знанието, което е плод на очи, плод на ум, на наука. А тогава са вярвали в Сътворението на света – че е Божий (както и ние вярваме). Ама когато едно зачеване стане от нищото, както Бог казва: Да се сътворят живи души, не можем да си го представим. И се вмъква вътре това, че и Дева Мария (после вече наречена Богородица) ще отреагира естествено, човешки, с разумност, макар и с просветление: Как ще стане това, когато не познавам мъж? Това е реакция на обикновения човек, на ума, но и реакция на светостта – как и от кого?
 

"Този, който може да бъде награден, трябва да има отработена мярка да понася укор. И тя получава укор... Но в края на краищата тя е, която ще създаде едно Миротворчество. Тук обаче има разлика – готова е утробата, която Духът ще осени, но Този, Който ще се роди, е по-голям от тази, която Го ражда. Докато в Домостроителството сътвореното не е по-голямо от Самия Отец.
 

За да бъде осенена материята, Мировата майка е подготвяна – подготвят я много време, цели двадесет години Дева Мария се намира в храм, където Мировата утроба се готви да поеме онова, което Великият Творец беше казал: Да бъде светлина! Така че друг сътворява! И съм правил разлика – Адам, предшественикът на човешкия род, когото наричам ум, е сътворен, а му се предостави едно благо – да ражда. Още по-велико благо има: в сътворения Адам работи роденият от Бога – Христос!
 

В гръцката митология богинята на мъдростта – Атина Палада, ще я извадят от главата на Зевс, не от утроба. Но във философията на християнството от утробата на Мировата майка идва Втората Ипостас (Онова, Което е в стълба на храма на Мирозданието).
 

Всичко е Божии вибрации, а на нас ни остава да изведем Сина Божий в огледална гледаемост, да Го приемем. А Той да извърши онова, което Неговата висота Му е позволила – възможността да приема от Отца Си. Защото най-съвършеното, което е дадено в тази идея за Домостроителството, е: Аз върша винаги онова, което иска Моят Отец! Ето какво върши Той! Значи кого представлява? Безпричинната Причина, както ще го каже индийската философия; представлява Нищото, от Което е всичко!
 

Древността е сложила поговорката: Ex nihilo nihil fit! – От нищо произлиза нищо! Когато древноримските философи са искали да говорят в отрицание за Нищото, един Лукреций Кар ще каже: „От нищото не възниква нищо по божествена воля“. Не могат да имат друга концепция религиите на митологичните богове! Ето защо те за всяка проява си раждат по един отделен бог. „И поради туй – ще продължи Кар – само страх обзема всички смъртни, че виждат много явления на земята, а често и на небето, и не могат да им разпознаят и разберат причините; и тогава мислят, че всичко това се създава по Божия повеля“ „Timor fecit deos – Страхът създаде божествата“, ще повтарят философите. Защо свободата да не ги създава?! Да се освободи човекът от неопределеното и да потърси знание, формула, да реши битие!
 

Най-евтино е да се сложи, че човекът е жертва на страх и е подчинен на него. Но човек в духовния си свят страх няма! В мисловния – да, в идеята на неутвърдената безсмъртност – в ума му, който е тленен, не може да няма страх. Това е беда на човечеството. Затова битката е била да се освободим от каменните божества.
 

Погледнете закона за кармата – той ли сътворява Мирозданието, или ние в своята консумация създаваме карма, съдба? Но някой току ще ви стресне: „съдба – край!“. Не, вие сте същината, вие сте манифестираният Бог! Вие сте това, което рече Христос: „Аз и Отец едно сме!“ Не Ананкето, не кармата, не преражданията! Защото нито кармата, нито преражданията са вечни! Щом можете да се освободите от тях, те не са вечни. Но от себе си като Божия същност в Домостроенето не можете да се освободите – няма къде другаде да отидете."

 

из словото на Ваклуш Толев, 1995г.

Направете дарение

Портал12 е алтернативна медия, която се издържа от съпричасността на читателите. Подкрепете ни за повече материали и видео.

Можете да направите дарение по един
от следните начини:
paylogo1 paylogo2 paylogo3