Живко Стоилов: Само 5% от човешките заболявания са свързани с вродени генетични дефекти

24.10.2016 г.
4958 прочитания
3 коментара
Добавена от:
Портал12
Представяме ви първа част от лекцията на Живко Стоилов “Биологично декодиране на заболяванията при деца - място на родителите при превенция на заболяванията при деца” от фестивала “Здравей, Здраве”. Събитието се проведе в град Варна в дните 1-ви и 2-ри октомври. Живко Стоилов е завършил магистратура “Биология” в Пловдивски университет, има специализации по „Педагогика” и „Приложна психология, невропсихология и психотерапия”. Завършил е “Веданта философия” във “Веданта академия“, Пуне, (Индия, 2004-2007), както и Интегрален коучинг (Интегрална психология) към “Интегрална академия” в Будапеща (Унгария), специалист НЛП.

Гени, стволови клетки и влиянието на нашите мисли и емоции върху тях

Стволовите клетки в момента са един от хитовете за лечение. Взимат се, вграждат се, защото те са именно клетки, които съдържат много живот в себе си и могат да се трансформират във всяка една част от тялото. Когато една стволова клетка, подложена на външни фактори - различна топлина, светлина или някакво химично въздействие, тя започва да се диференцира и някои стволови клетки стават на неврони, други на мускулни клетки, трети на епител и т.н. Влиянието на външната среда е изключително важна.

Още през 80-90-те години се говореше за епигенетика, но може би не толкова оценено, както ще се оцени за в бъдеще. Догмата на генетиката е тази: от един ген на ДНК чрез рибонуклеиновата киселина информацията се предава и се синтезира един протеин. Обаче ние имаме 23 000 конвенционални гени. Проблемът е, че ние имаме много повече белтъци - около 100 000 вида белтък. Не е съвсем вярно, че би трябвало да имаме съответно 100 000 гена. Как става това - от един ген може да се синтезират много повече белтъци. И от какво зависи това - именно от външната среда; от това какви хормони и какви вещества ще влязат и ще натиснат съответните бутончета, за да се активира един ген и да произведе в един случай един белтък, в друг случай - друг белтък.

Брус Липтън е един от големите говорители в днешно време, който обръща внимание на това как ние мислим, чувстваме и възприемаме околния свят. За човека, както за една стволова клетка, външната среда всъщност са неговите мисли и емоции. Защо? Защото всъщност една и съща ситуация, която се случва във външната среда, пречупена през различни умове на различни хора, има различни реакции в техните тела. Това са различни оценки и различни емоции. Тези емоции, чрез ендокринната система стартират образуване на различни хормони, които ще отидат и ще натиснат различни бутони в генотипа и ще се произведат различни протеини.

Ако това се разбере, става ясен механизмът, по който се случва излекуване - духовно лечение, божествено лечение, лечение чрез вяра… силата на мисълта. Просто връзката е директна - мисъл, емоция, ендокринна система, промяна на биохимията на тялото.

Само 5% от човешките заболявания са свързани с вродени генетични дефекти. Този факт е интересен и той има връзка със заболяванията при децата. В книгата на Брус Липтън “Биология на вярванията” прочетох факти, които той е взел от изследвания и наблюдения. Например деца, които са осиновени и се знаят заболяванията на биологичните им родители, развиват заболяване, което е характерно за осиновителите. Т.е. нещо се предава не само чрез гените и биологията. Когато един член от рода намери отговор, разреши някакъв конфликт, той прекъсва този конфликт във времето. Родът повече не носи това бреме.

ДНК

Къде да търсим тези програми, които причиняват заболявания?

За да спрем една програма, ние трябва да я намерим къде живее в нас. Трябва да контактуваме директно с нея. Човешкото съзнание може да се изобрази като една пирамида. Най-отгоре е осъзнатият ум - това, което ние осъзнаваме, че сме. Всичко останало отдолу, което е много по-голяма част, е под нивото на нашата осъзнатост.

Когато имаме заболяване, първо търсим в нашата лична история всички шокове и стресове, които са ни се случвали. Ако можем да влезем по-дълбоко, да извадим всички наши преживявания, всички видове емоции до първите 5-6 години като осъзнат Аз. Първите 5-6 години е период, в който детето все още е като една гъба, която попива всичко, и като една бяла дъска, на която се записва всичко директно. То няма филтрите, които после изгражда, когато се развие Аз-а, да отхвърля дадени неща, които му се случват. Когато в семейството има конфликт и бащата е гневен, а детето е там - това се записва директно в мозъка на детето и този гняв става негова програма.

Циклите в живота - инструмент, с който се опитваме да намерим къде се случва конфликтът

Един от тези цикли е т. нар. цикъл на автономността. Например ако един човек на 23 г. е излязъл от семейството и е получил автономност, започнал е сам да се изхранва и да живее самостоятелен живот, това е един вид второ раждане за него. Всичко, което е записано в неговия мозък от момента на раждането до 23-та година, ще се опита в следващия цикъл - от 23 до 46-та година - да се възобнови.

Това, с което започваме лечение, е въпросът “От кога?” - кога е започнал проблемът и “Нещо случи ли се преди да се появи това заболяване?” - обстановката, какви емоции и какви чувства са текли в нас в този момент. Най-важното нещо е и най-трудното - да се стигне до това чувство, което човек има от самото преживяване. Това е част от терапевтичния процес.
 
Източник: Портал12

Коментари: 3
  • Живко Стоилов
    17.01.2017 г., 16:25 ч.
    0     0

    Дали ще го наречем енергия на наследствеността или по друг начин, видно е, че менталните модели се "наследяват", така както и гените се наследяват. Ако един ментален модел води след себе си последствия, които стават причина за заболяване, то не е необходимо да имаме гени, които предразполагат към това заболяване. То може да се прояви въпреки генотипа. Нашата менталност определя нашата биохимия, казано така, че да звучи хем по-научно, хем по-разбираемо...

  • Радостната Радост
    25.10.2016 г., 11:35 ч.
    1     0

    Е добре, самолечението е прекалено субективен акт. Мисля, че е добре човек да отиде при холистичен специалист, който да води с правилните въпроси, защото той вижда отстрани - и държание и реакция на човека отсреща... докато при самолечението може да си задаваш и въпроси, които някак си са ти по-удобни да си отговориш. Поправете ме ако бъркам

  • Никита-Вон
    24.10.2016 г., 18:57 ч.
    1     0

    Уоу, това за осиновените деца ме смая! Тоест, дори НЕбиологични родители могат да предадат наследствена болест на детето! Това означава, че енергията на наследствеността е по-силна от биологичния фактор, особено когато става за силна връзка между родителите и детето!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай